Легендарният БНТ говорител Николай Колев: ПОРЪЧКА БЕ ДА НИ УВОЛНЯТ ЗА ЕДНА НОЩ

в. Минаха години | Жени АТАНАСОВА | 01.04.2013

Отколе Николай Колев е добре познато лице от телевизионния екран. Той си остава най-младоликият журналист в БНТ, където има стаж 17 години. След това се е трудил в ефира на телевизия "7 дни". Няколко години бе кореспондент на Националната телевизия за габровския регион и живя в родното Дряново. От два месеца Николай Колев води следобедното предаване "Делници" в телевизия Евроком. Условието, което поставил, за да приеме, било в студиото да има открита телефонна линия за зрители. Никога не се е притеснявал да води директни разговори в ефир. "Който се страхува от мечки, не влиза в гората", казва по този повод той.
Широко скроен човек, господин Колев обича разговорите с приятели на чашка червено вино. Малко известен факт е, че през 2006 г., заедно с Варненско-Преславския митрополит Кирил, донесли за първи път в България благодатния огън от Ерусалим.

- Как избрахте журналистиката за своя професия?

- Случайно стана. Явих се на конкурс във Велико Търново. Чух, че търсят говорители, както ги наричаха тогава, в местното радио. После и в БНТ отидох на конкурс. И така минаха годините. Сега съм на 64 и около 30 от тях е стажът ми.

- С кои от известните в миналото говорители в БНТ сте бил колега?

- С всички – Мара Тролева, Бог да я прости, Ани Тачева, Лили Банкова, Никола Филипов, Любинка Нягулова, Мария Янакиева, Радина Червенова.

- Поддържате ли връзка сега?

- Да, чуваме се отвреме-навреме по телефона. Инна Симеонова си гледа децата, Радина работи, Ани Тачева пътува по Америка, Веселина е в БНТ, чете текстовете в предаването за хората с нарушен слух, Мария Янакиева е пенсионерка, води концерти отвреме-навреме. Лили Банкова се отказа окончателно от телевизията, след като Асен Агов дойде и премахна говорителите, според мен по поръчка, защото не знам колко души уволни само за една нощ. Кольо Филипов наскоро слушах в предаване по радиото.

- Имаше ли съперничество между вас?

- Не, нямаше. Знаеше се кой какво може и кой къде ще отиде. Бяхме трима-четирима мъже и пет-шест жени, които четяхме новини и програма. Въртяхме се.

- Репетирахме ли предварително текстовете?

- В 18 часа имаше една репетиция на новините, които трябваше да прочетем в 20 часа. Четяхме от листи. Мисля, че аутокюто, което днес се използва в студиото, създава лениви мозъци. Имам аутокю пред мене сега, което никога не е тръгвало.
Всичко импровизирам.
За да стане едно хубаво предаване, то трябва да ти е в главата, а не на аутокю. Сутринта като дойда в телевизията, прочитам новините, обмислям темите, а изреченията си ги съставям в ефир.

- От кого сте се учил?

- От Люси Няголова, Кольо Филипов, Мара Тролева. От всеки съм вземал по нещо. Любимка бе нашият коректив – за неправилно казана дума, за диалектно произнесена.

- Кой от колегите ви е бил с най-добро чувство за хумор?

- Жоро Ламбрев. Той имаше особен хумор – хем те кара да се засмееш от сърце, хем да се замислиш. Беше човекът с уникален глас. Може би, защото съм от по-старото поколение, но мисля, че сега нямаме новинарски гласове в телевизиите. Новината трябва да се поднесе от сериозен човек, с тежест, който има тембър, излъчване и е над 40 години. Ще ви обясня защо. Защото на тези хора зрителят им вярва. Той знае, че те са преживели част от онова, което им представят. И то може да бъде достоверно. Нас в първите години никой не ни е пускал да четем новини. Обявявахме само програмата.

- Случвало ли се е да обърквате текста?

- Да, и съм се извинявал. Не е имало особени последствия след това.

- Но преди време "Господари на ефира" твърде често ви иронизираха…

- Аз не мога да си представя да направя предаване и да критикувам колегите си по този начин. Подигравателно имам предвид. Ако става въпрос за сериозна критика, да. Но да извадиш от контекста на изречението нещо, за да направиш смешен колегата си… Немощно ми звучи.

- Предизвикателствата, които сега са пред вас?

- Предаването, което правя, да е интересно на зрителите. А за да е интересно на тях, първо трябва да е интересно на мен. Затова каня различни събеседници – политици, специалисти в определена област, хора на изкуството.

- С кои от тях разговаряте по-лесно – с политиците или с останалите?

- Лесно се говори с широко скроения човек, който няма да се обиди от въпросите на зрителите, защото не спестяваме нищо на гостите. Казал съм на колегите да включват хората, които се обаждат по телефона, без да ги питат за какво ще говорят. Така, когато гостува Александър Йорданов, го засипаха с въпроси за кюфтетата в Народното събрание. Политиците трябва да чуват тези неща директно от хората.

- Авантюрист ли сте?

- Да, обичам много да пътувам. Заедно с оператора Ицо Николов пътувахме до Ерусалим с ВарненскоПреславския митрополит Кирил и донесохме за първи път в България благодатния огън.

- Какво бе усещането?

- Отидохме с чартърен полет, присъствахме на самата церемония. Странно е усещането – огънят е невеществен, не пари. Изпитал съм го върху себе си.

- Вярващ ли сте?

- Да, всеки си има собствен Бог. Не мога да отида в църква и да се моля. Някак си ми е показно. Вкъщи си имам ритуал – да си запаля свещ, да си помисля за нещо.

- А защо Бог ни изостави напоследък?

- Не знам, но не трябва да отричаме нещата, които не можем да си обясним. Може би има някаква сила, която ръководи цялата Вселена.

- Защо преживяваме подобни изпитания?

- Защото явно някой има интерес България полека-лека да се отмие като държава и да станем само територия, както казват много от добре мислещите политици. Не може народът да страда толкова много, да няма пари за кофичка кисело мляко. А тези катаклизми не идват като наказание за хората, а за да покажат, че тези хора трябва да си стъпят на краката, да изметат всички, които досега са предизвикали всичко, което стана в държавата и да се започне от нулата. Нямаме в момента фундамент, нямаме на какво да стъпим – всичко е разграбено. Не може да изпращаме младежите да берат ябълки, круши и сливи в Англия, а ние да имаме земя, която да ги произвежда, а да не ги произвеждаме. Значи някой има интерес от това да ги внасяме отвън.

- През последните години живяхте в Дряново. С какво е по-различен делникът в малкия град?

- По-спокоен е и можеш да го разпределиш. Една работа, ако днес не може да я приключиш, остава за утре.

- По-съхранени откъм човешки ценности ли са хората, които живеят извън столицата?

- Като бит и като душевност са съхранени повече, но това започва да изчезва. Останало епредимно в много малките населени места, където има по 10-20 къщи. В градовете, дори в такива като Дряново, където безработицата е 15-20%, че и повече, хората вече са други. Това не е оня българин, когото аз познавам. Това са едни изнервени, напрегнати хора. Погледите им стават малко по-странни. Няма я някогашната им усмивка.

- На какво се усмихват сега? 

- На глупостите на политиците. Събирам се с мои приятели в една любима наша кръчма в Дряново, "При Митко" се казва, която е осеяна със спомени от миналото – вестници, снимки. Наредени са по стените всички президенти, министър-председатели. И хората се смеят на глупостите, които политиците са правили и правят.

- Тъгуват ли за миналото?

- Много! Не можете да си представите за какво става въпрос! Бях учуден, когато се прибрах в Дряново. Там имаше завод, който се казваше "Иван Владков". На неговото място сега има поляна. Това бяха огромни халета, в които се произвеждаха електротелфери. Приватизирали са го някакви хора, срутен е, железата са взети от братята роми. Даже имаше трагичен случай: загинаха малки момчета, докато са събирали желязо. Имаше и един комплекс на съюза на слепите в Дряново. Вътре в него се намираше огромен културен дом – всичко сега е изкрадено… Останали са 1 -2 предприятия в града. И разни дребни фирмички. Но хората масово пътуват до Габрово и Велико Търново. Това е хубавото на Дряново, че е по средата на пътя между тях.

- Не ви ли е страх за майка ви, която живее там сама?

- Тя е на 90 години. Живеем в кооперация и комшиите, които са на нашия етаж, са много добри хора. Те й помагат във всяко едно отношение. Имам на кого да разчитам. Щях да се притеснявам, ако беше сама в къща, която е изолирана.
***
Днес няма добри водещи на новини
Преди 30 години никога не се е наблягало на убийства, кръв, катаклизми… Довечера, например, знам как ще започнат емисиите на всички телевизии: първите новини ще бъдат за президентството и Министерския съвет или обратно, какво е казал министър-председателят, къде е бил президентът, какво е заявил някой политик, а после – кой се е запалил някъде, кой кого е убил, измамил или изнасилил. Всичко това ще мине в началото, като най-важно.
Оня ден слушам една журналистка, дори не обърнах внимание на телевизията… Беше след онзи случай, в който българин разстреля циганско семейство и тя задава директно въпроса на един ром: "Ще има ли отмъщение?" "Естествено, че ще има!", започва той да крещи. Ами какво друго да й отговори, когато тя го кара да каже точно това. Аз съм против тези неща. Защо има толкова] самоубийства, изнасилвания? Ами тези, които ги извършат, са герои на телевизионния екран. Мисля, че подобни новини трябва да минават накратко в края на емисията.
Забелязвате ли какъв е! езикът на журналистите сега: "четЪх, говоримЕ". Ако в Англия едно дете попита как се произнася дадена дума, майка му казва да пусне БиБиСи и ще я чуе. Дразни ме и това фамилиарничене в телевизията напоследък. Изправил се е министър-председателят, без значение кой е, и те му говорят на "ти": "Какво ще кажеш по еди-коя си тема?". Та това е институция! Как ще говориш на "ти" с министър-председателя. И Кеворкян дори така говори сега…

Стр. 12,13