Легендарният БНТ говорител Николай Колев: ПОРЪЧКА БЕ ДА НИ УВОЛНЯТ ЗА ЕДНА НОЩ

в. Минаха години | Жени АТАНАСОВА | 01.04.2013

Отколе Николай Колев е добре познато лице от телевизионния екран. Той си остава най-младоликият журналист в БНТ, където има стаж 17 години. След това се е трудил в ефира на телевизия "7 дни". Няколко години бе кореспондент на Националната телевизия за габровския регион и живя в родното Дряново. От два месеца Николай Колев води следобедното предаване "Делници" в телевизия Евроком. Условието, което поставил, за да приеме, било в студиото да има открита телефонна линия за зрители. Никога не се е притеснявал да води директни разговори в ефир. "Който се страхува от мечки, не влиза в гората", казва по този повод той.
Широко скроен човек, господин Колев обича разговорите с приятели на чашка червено вино. Малко известен факт е, че през 2006 г., заедно с Варненско-Преславския митрополит Кирил, донесли за първи път в България благодатния огън от Ерусалим.

- Как избрахте журналистиката за своя професия?

- Случайно стана. Явих се на конкурс във Велико Търново. Чух, че търсят говорители, както ги наричаха тогава, в местното радио. После и в БНТ отидох на конкурс. И така минаха годините. Сега съм на 64 и около 30 от тях е стажът ми.

- С кои от известните в миналото говорители в БНТ сте бил колега?

- С всички – Мара Тролева, Бог да я прости, Ани Тачева, Лили Банкова, Никола Филипов, Любинка Нягулова, Мария Янакиева, Радина Червенова.

- Поддържате ли връзка сега?

- Да, чуваме се отвреме-навреме по телефона. Инна Симеонова си гледа децата, Радина работи, Ани Тачева пътува по Америка, Веселина е в БНТ, чете текстовете в предаването за хората с нарушен слух, Мария Янакиева е пенсионерка, води концерти отвреме-навреме. Лили Банкова се отказа окончателно от телевизията, след като Асен Агов дойде и премахна говорителите, според мен по поръчка, защото не знам колко души уволни само за една нощ. Кольо Филипов наскоро слушах в предаване по радиото.

- Имаше ли съперничество между вас?

- Не, нямаше. Знаеше се кой какво може и кой къде ще отиде. Бяхме трима-четирима мъже и пет-шест жени, които четяхме новини и програма. Въртяхме се.

- Репетирахме ли предварително текстовете?

- В 18 часа имаше една репетиция на новините, които трябваше да прочетем в 20 часа. Четяхме от листи. Мисля, че аутокюто, което днес се използва в студиото, създава лениви мозъци. Имам аутокю пред мене сега, което никога не е тръгвало.
Всичко импровизирам.
За да стане едно хубаво предаване, то трябва да ти е в главата, а не на аутокю. Сутринта като дойда в телевизията, прочитам новините, обмислям темите, а изреченията си ги съставям в ефир.

- От кого сте се учил?

- От Люси Няголова, Кольо Филипов, Мара Тролева. От всеки съм вземал по нещо. Любимка бе нашият коректив – за неправилно казана дума, за диалектно произнесена.

- Кой от колегите ви е бил с най-добро чувство за хумор?

- Жоро Ламбрев. Той имаше особен хумор – хем те кара да се засмееш от сърце, хем да се замислиш. Беше човекът с уникален глас. Може би, защото съм от по-старото поколение, но мисля, че сега нямаме новинарски гласове в телевизиите. Новината трябва да се поднесе от сериозен човек, с тежест, който има тембър, излъчване и е над 40 години. Ще ви обясня защо. Защото на тези хора зрителят им вярва. Той знае, че те са преживели част от онова, което им представят. И то може да бъде достоверно. Нас в първите години никой не ни е пускал да четем новини. Обявявахме само програмата.

- Случвало ли се е да обърквате текста?

- Да, и съм се извинявал. Не е имало особени последствия след това.

- Но преди време "Господари на ефира" твърде често ви иронизираха…

- Аз не мога да си представя да направя предаване и да критикувам колегите си по този начин. Подигравателно имам предвид. Ако става въпрос за сериозна критика, да. Но да извадиш от контекста на изречението нещо, за да направиш смешен колегата си… Немощно ми звучи.

- Предизвикателствата, които сега са пред вас?

- Предаването, което правя, да е интересно на зрителите. А за да е интересно на тях, първо трябва да е интересно на мен. Затова каня различни събеседници – политици, специалисти в определена област, хора на изкуството.

- С кои от тях разговаряте по-лесно – с политиците или с останалите?

- Лесно се говори с широко скроения човек, който няма да се обиди от въпросите на зрителите, защото не спестяваме нищо на гостите. Казал съм на колегите да включват хората, които се обаждат по телефона, без да ги питат за какво ще говорят. Така, когато гостува Александър Йорданов, го засипаха с въпроси за кюфтетата в Народното събрание. Политиците трябва да чуват тези неща директно от хората.

- Авантюрист ли сте?

- Да, обичам много да пътувам. Заедно с оператора Ицо Николов пътувахме до Ерусалим с ВарненскоПреславския митрополит Кирил и донесохме за първи път в България благодатния огън.

- Какво бе усещането?

- Отидохме с чартърен полет, присъствахме на самата церемония. Странно е усещането – огънят е невеществен, не пари. Изпитал съм го върху себе си.

- Вярващ ли сте?

- Да, всеки си има собствен Бог. Не мога да отида в църква и да се моля. Някак си ми е показно. Вкъщи си имам ритуал – да си запаля свещ, да си помисля за нещо.

- А защо Бог ни изостави напоследък?

- Не знам, но не трябва да отричаме нещата, които не можем да си обясним. Може би има някаква сила, която ръководи цялата Вселена.

- Защо преживяваме подобни изпитания?

- Защото явно някой има интерес България полека-лека да се отмие като държава и да станем само територия, както казват много от добре мислещите политици. Не може народът да страда толкова много, да няма пари за кофичка кисело мляко. А тези катаклизми не идват като наказание за хората, а за да покажат, че тези хора трябва да си стъпят на краката, да изметат всички, които досега са предизвикали всичко, което стана в държавата и да се започне от нулата. Нямаме в момента фундамент, нямаме на какво да стъпим – всичко е разграбено. Не може да изпращаме младежите да берат ябълки, круши и сливи в Англия, а ние да имаме земя, която да ги произвежда, а да не ги произвеждаме. Значи някой има интерес от това да ги внасяме отвън.

- През последните години живяхте в Дряново. С какво е по-различен делникът в малкия град?

- По-спокоен е и можеш да го разпределиш. Една работа, ако днес не може да я приключиш, остава за утре.

- По-съхранени откъм човешки ценности ли са хората, които живеят извън столицата?

- Като бит и като душевност са съхранени повече, но това започва да изчезва. Останало епредимно в много малките населени места, където има по 10-20 къщи. В градовете, дори в такива като Дряново, където безработицата е 15-20%, че и повече, хората вече са други. Това не е оня българин, когото аз познавам. Това са едни изнервени, напрегнати хора. Погледите им стават малко по-странни. Няма я някогашната им усмивка.

- На какво се усмихват сега? 

- На глупостите на политиците. Събирам се с мои приятели в една любима наша кръчма в Дряново, "При Митко" се казва, която е осеяна със спомени от миналото – вестници, снимки. Наредени са по стените всички президенти, министър-председатели. И хората се смеят на глупостите, които политиците са правили и правят.

- Тъгуват ли за миналото?

- Много! Не можете да си представите за какво става въпрос! Бях учуден, когато се прибрах в Дряново. Там имаше завод, който се казваше "Иван Владков". На неговото място сега има поляна. Това бяха огромни халета, в които се произвеждаха електротелфери. Приватизирали са го някакви хора, срутен е, железата са взети от братята роми. Даже имаше трагичен случай: загинаха малки момчета, докато са събирали желязо. Имаше и един комплекс на съюза на слепите в Дряново. Вътре в него се намираше огромен културен дом – всичко сега е изкрадено… Останали са 1 -2 предприятия в града. И разни дребни фирмички. Но хората масово пътуват до Габрово и Велико Търново. Това е хубавото на Дряново, че е по средата на пътя между тях.

- Не ви ли е страх за майка ви, която живее там сама?

- Тя е на 90 години. Живеем в кооперация и комшиите, които са на нашия етаж, са много добри хора. Те й помагат във всяко едно отношение. Имам на кого да разчитам. Щях да се притеснявам, ако беше сама в къща, която е изолирана.
***
Днес няма добри водещи на новини
Преди 30 години никога не се е наблягало на убийства, кръв, катаклизми… Довечера, например, знам как ще започнат емисиите на всички телевизии: първите новини ще бъдат за президентството и Министерския съвет или обратно, какво е казал министър-председателят, къде е бил президентът, какво е заявил някой политик, а после – кой се е запалил някъде, кой кого е убил, измамил или изнасилил. Всичко това ще мине в началото, като най-важно.
Оня ден слушам една журналистка, дори не обърнах внимание на телевизията… Беше след онзи случай, в който българин разстреля циганско семейство и тя задава директно въпроса на един ром: "Ще има ли отмъщение?" "Естествено, че ще има!", започва той да крещи. Ами какво друго да й отговори, когато тя го кара да каже точно това. Аз съм против тези неща. Защо има толкова] самоубийства, изнасилвания? Ами тези, които ги извършат, са герои на телевизионния екран. Мисля, че подобни новини трябва да минават накратко в края на емисията.
Забелязвате ли какъв е! езикът на журналистите сега: "четЪх, говоримЕ". Ако в Англия едно дете попита как се произнася дадена дума, майка му казва да пусне БиБиСи и ще я чуе. Дразни ме и това фамилиарничене в телевизията напоследък. Изправил се е министър-председателят, без значение кой е, и те му говорят на "ти": "Какво ще кажеш по еди-коя си тема?". Та това е институция! Как ще говориш на "ти" с министър-председателя. И Кеворкян дори така говори сега…

Стр. 12,13

ПЕТЯ ДИКОВА, ТВ ВОДЕЩА: Няма да се боря с Венета Райкова

в. България днес | Венелина ИВАНОВА | 11.02.2013

Имам връзка с мъж, която е като на мама с Ивайло

- Какво ще представлява новото ти предаване по Би Ти Ви?

- То не е мое, а наше. Заглавието ще е COOLET, като има две основни интерпретации. Първата половина е от думата култура, защото с екипа ще се занимаваме с културата, но само с частта, която интересува най-много зрителите. Втората интерпретация е от друга дума – cool, което в превод от английски означава страхотно, защото ще се занимаваме с интересни и страхотни теми.

- Кога да очакваме предаването в ефир?

- Съвсем скоро, стартът ще е през пролетта.

- Верни ли са писанията, че ще бъдеш на екран срещу Венета Райкова?

- Не, измислица са. Предаването ще се излъчва следобед.

- Всеки делничен следобед ли ще има COOLET по Би Ти Ви?

- Ще се излъчва всяка събота. Ясно е едно – че за първи път екипът на "Би Ти Ви Новините" инвестира в такова лайфстайл предаване, което ще се прави от най-добрите репортери в своите области. Ето например Марина Евгениева е един безкрайно ерудиран репортер, Боби Лазаров пък е единственият българин, взел интервю от Мадона. Апос тол Николов е най-острото международно перо, кой то съумява по най-закачливия и забавен начин да говори за скучни неща като политиката и да представя световните политически лидери по нестандартен, провокативен и любопитен начин. Продуцентът Емил Дилчев в човек, който знае и следи от години всичко за звездите.

- Откога се занимаваш с репортерство?

- От ученичка. Бях на 14 г., първа година в Американския колеж, когато ми се обади Богдан Томов и ми каза, че БНТ прави музикално тийнейджърско предаване. Явих се на проби и започнах да водя "Мело тв мания" срещу 20-30 лева седмичен хонорар. След това заминах да следвам във Великобритания. Останах там 5 години. Когато се прибрах, ми се обади покойната Живка Гичева и ме покани да правим бутиковото предаване "Арт трафик".

- Откога работиш в Би Ти Ви?

- Пишех статии за в. "24 часа" и един ден ми се обади продуцентката на сутрешния блок на Би Ти Ви Ани Тодорова. Искаше да ме похвали за публикацията ми за Пари Кинг или Опра Уинфри, не помня точно. Много й беше харесала и ме покани в телевизията. Оттогава вече минаха 3 години.

- Кой е най-достойният ти репортаж?

- Срещата между Леда Милева, лека й пръст, и Петко Бочаров в сградата на Американския колеж 74 години след като са завършили. Това е върхът в кариерата ми, постигнах го, преди да навърша 30 г. Рядко на човек му сe удават такива шансове.

- Успя ли да ги върнеш към пакостите в ученическите им години?

- Да. Те са випуск 1937 година. Бяха на 92 години тогава и се върнаха към лудориите от детството си. А какъв английски говореха, много по-добър от този на редица наши връстници.

- Ти кой випуск си?

- Випуск 2003. Аз съм съученичка на Леда Милева и Петко Бочаров. Те бяха последните живи от техния набор.

- Какво е твоето личностно постижение до момента?

- Ами аз съм зодия Лъв и като постижение за себе си отчитам факта, че се научих да броя до 5 пред момчето, което ме вълнува в момента.

- Кога се срещнахте?

- Преди 10-12 години.

- Какви са отношенията ви, прави ли те щастлива?

- Той е единственият човек, който може да ми се подиграва и го прави постоянно, но не мога да му се обидя. Отношенията ни са като на мама с Ивайло (бел. ред.- Караньотов), общуването ни е страшен купон и постоянни шеги.

- Мислиш ли, че подражаваш на майка си?

- Не.

- Твой колега ли е?

- Не, но личният ми живот нека си остане личен.

- Как се виждаш след 10 години?

- Майка на 3 деца.

- На 3?

- Ами да, ти имаш две. Добре де, нека са две.

- Майка ти как реагира, като те види на екран? Прави ли ти забележки?

- Прави ми, но това са си наши неща.

- Обикновено майките все намират кусури за визията, за ръкомахането.

- Мен тези неща малко ме вълнуват. Не обичам мода, тенденции, не се вълнувам от тях. Гледам цветовете, които нося, да не се бият много и толкова.

- Какво стана с взрива на автомобила на баща ти миналата година? Докъде стигна разследването?

- Питай го него.

- Как разпускаш?

- Обичам да ходя край реки. На пикници.

- Рибарка ли си?

- Да.

- Кълве ли ти?

- Не, защото много се смея и я плаша.

- Караш ли ски?

- Да, и ски, и сноуборд.

- Лудуваш ли по пистите?

- Не, по-скоро съм кокетна.

- Кокетстваш с оверал на гърба?

- Ами да (смее се - бел. ред.). Гледам например очилата да ми отиват.

- Как се виждаш в професионална насока след 10 години?

- Не знам. Може професията ми е да е майка.

- Какво искаш да сбъднеш още?

- Обикновени неща. Иска ми се винаги да остана достоен човек, да оставя след себе си наследство най-вече в личен план и ако може, дай Боже, и в професионален.

- Пожелавам ти го от сърце.

- Благодаря.

Коя е тя

Петя Сашова Дикова е зодия Лъв, родена е в София на 17 август 1984 г. Дъщеря е на спортния журналист Сашо Диков и актрисата Аня Пенчева. Завършила е Американския колеж, випуск 2003 година.
Тапия за висше образование грабва от лондонски университет.
Учила е журналистика, театър и превод. От 14-годишна е на екран като водеща и репортерка.

Стр. 1, 12

Ники Николов внася чар в новините по БНТ 2

сп. Журнал за жената | 12.01.2012

Телевизионният водещ Николай Николов, който от десетилетие познаваме от малкия екран е сред най-успешните попълнения на Българската национална телевизия. Усмихнатият и лъчезарен телевизионер внася позитивност дори в най-зловещите теми на деня: "С радост приех предложението на Екатерина Генова да водя централната емисия по БНТ 2, защото това ме върна към новинарството, от което ме деляха 8 години. Харесвам екипа, с който работя, защото независимо какъв е водещият, без добрите репортажи, телевизионните попадения и злободневните теми нищо не се получава. Имаме великолепна обратна връзка с аудиторията и перфектен екип
от професионалисти, което ми допада. Темите са много сериозни, но позитивността и доброто излъчване личи на екрана и оказва въздействие. Много фактори са важни: спокойствие, глас, излъчване, положително отношение…". А за цялата тази енергия и позитивност Ники Николов има свой начин за зареждане: "Фитнес, плуване, спининг, след това един хубав филм или книга, срещи с приятели – така преминава моето ежедневие. Пожелах си 2012 година да е успешна за мен като предходната, но нека в нея да има повече любов, за да изградя хубаво и хармонично семейство."

Стр. 47

Майка за пример

сп. Журнал за жената | Теодора ВАСИЛЕВА | 17.09.2011

Виолета Сечкова бяга от светската суета, шумните скандали и миналите връзки, изцяло отдадена на семейството и малкия си син, с когото обича да играе в пясъчника

Хубавата водеща на "В джаза събота вечер", която се завръща в ефир през септември, далеч от светския облик на предаването и бляскавата си визия, избягва шумните партита и суетата. Съвсем целенасочено страни и от скандалите, в които се опитват да забъркат името й, и винаги много деликатно подминава въпросите за отношенията си със своята пряка конкурентка Венета Райкова.
ДЕНЯТ Й МИНАВА между продуцентската компания no frame media, която с лека ръка управлява заедно с Емил Кошлуков, и семейния дом, където отглежда двегодишния си син Александър заедно с любимия си мъж – бизнесмена Александър Сталийски, за когото слуховете гласят, че е в приятелския кръг на премиера Бойко Борисов, фитнес залата е другото любимо място на хубавицата. Запалила се покрай мъжа си, който е президент на Федерацията по културизъм, и сега не пропуска тренировка три пъти в седмицата. И неведнъж е казвала, че когато до нея стои мъж с толкова добре поддържано тяло, тя не е имала друг избор освен да започне да тренира упорито, въпреки че в началото фитнесът й се струвал скучен.
Според слуховете, на красотата й са били подвластни няколко известни мъже, но тя винаги е заявявала, че предишните й приятели са били съвсем обикновени момчета. Докато се изявяваше в "Сблъсък", я спрягаха за интимна приятелка на Андрей, но това така и не се потвърди. Вили е казвала на шега, че типично по момичешки си е падала по очилатия ТВ водещ, но той така и не й обърнал внимание. Днес двамата са добри приятели и въпреки жестоката медийна конкуренция и преливането на кадри от една към друга телевизия са запазили прекрасни отношения.
ЛЮБОВНАТА ПРЕДИСТОРИЯ между Вили и Александър е достойна за сапунен сериал. Двамата се запознават, когато са обвързани. Той е с Мария Игнатова, а тя – с нейния брат. Напук на клюкарите и слуховете водещата обаче няма пръст в тяхната раздяла. Любовта между Вили и Александър пламва бурно и страстно преди четири години, когато Мария вече е омъжена за един от собствениците на Night Flight – Петко Димитров. Затова двете телевизионни звезди днес поддържат нормални отношения и Вили признава, че много се радва на успехите на "Господарката на ефира", а единствената причина, за да не се виждат толкова често, са професионалните им ангажименти и задълженията на майки.
АЛЕКСАНДЪР Я СПЕЧЕЛИЛ с невероятното си чувство за хумор, веселия си нрав и с това, че нито за миг не я оставял да скучае. Двамата бързо разбрали, че ги свързва нещо повече от приятелство и не могат един без друг. Живеят без брак, защото не искат да развалят романтиката, магията и тайнството на любовта. Плод на обичта им е синът им Александър, който е одрал кожата
на баща си. Вили признава, че с мъжа й са далеч от нормалните и скучни родители, защото се включват в щуротиите на хлапето и дори се радват на неговите бели. Хората, които най-добре познават водещата, не могат да не открият промяната в погледа, спокойствието и топлото и меко излъчване, което е придобила след раждането на сина си. Самата тя не крие, че тотално се е променила и не може да си представи живота без тази мъничка звездичка, с чийто поглед се събужда и ляга вечер. И дори е станала по-емоционална, защото й се случва да се разплаче на някой хубав романтичен филм.
За разлика от повечето известни майки, Вили не разчита на детегледачки и бавачки, които да бдят над Александър. В грижите за него се доверява единствено на своята майка, която я отменя, когато има снимки или важни срещи в продуцентската компания. И въпреки че с мъжа й постоянно са на определен режим на хранене, тя не пропуска да сготви за детето и с радост му забърква пюрета и супички. През останалото време е неотлъчно до сина си, дори и на детската площадка, където обича да играе с него, заровена в пясъчника.
ДВАМАТА С МЪЖА Й искат още наследници, но за момента не кроят планове, защото Александър е твърде малък и не би искала да се разкъсва между обичта и грижите за две деца. Винаги е казвала, че в живота й най-важно е семейството, обича и работата си, но не е кариеристка, затова и мечтите й са свързани с любимите хора и с това да не изпуснат онази топлина и семейно щастие, които са успели да изградят и съхранят.
СН. КОСТАДИН КРЬСТЕВ-КОКО ЗА СП. МАКСИМУМ, БУЛФОТО

Стр. 10 – 11

Водещият на новините на тв “Европа” Ангел Бончев: В “Любен Гройс” лесно влизаш, но трудно излизаш

в. Новинар | 17.09.2011 

Водещият на новините по тв "Европа" Ангел Бончев е родом от Асеновград. Той е един от най-успешните кадри на "Театрален колеж Любен Гройс". Участва в няколко италиански и френски филмови проекта. Със съжаление споделя, че заради новинарството не му остава време да играе в театъра. Смята обаче, че актьорските умения му помагат много в нюзрума, особено когато се налага да "отиграва" някоя извънредна емисия.

- Какво е предимството да си завършил театрален колеж "Любен Гройс"?

- Този колеж има един голям плюс. Той е, че лесно влизаш, но трудно излизаш. При обучението от голямо значение играе т. нар. естествен подбор. Само като пример ще посоча, че в моя курс влязоха 24 човека, а на финала бяхме едва 13. Само който е талантлив и силен и успее да устои на всичките предизвикателства и изкушения, остава до края.

- Кои са били най-големите предизвикателства пред вас?

- На първо място да преоткрия себе си. В тази професия няма как да работиш, ако не си наясно кой си, защото разковничето се крие в това да използваш изцяло инструментариума от всичките си качества. Ако не знаеш какво притежаваш, няма как да го впрегнеш да работи за теб. В процеса на обучението започваш да се преоткриваш – с всяка една роля, с всеки следващ ден, с работата ти с различни режисьори и т.н.
За мен беше трудно да преодолея себе си, силен характер съм. Трябваше да се пречупя и да се оставя в ръцете на тези, които могат да извадят от мен есенцията от качества и да ме моделират.

- Кое е по-доброто училище за един млад артист – театрален колеж "Любен Гройс" или НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов"?

- Това е въпрос на избор. Аз избрах моя път и никак не съжалявам. На първо място заради самото име на Любен Гройс. Той е велик творец, но за съжаление повечето млади не го знаят, тъй като е работил предимно в областта на театъра. Все пак не мога да не отбележа, че самият Гройс има много по-големи постижения от Сарафов, но времето в което е работил, а именно репресиите и цензурата, на които е бил подлаган, са го тикали към ъгъла. Комунизъм…!
По-важното е какво се дава на студентите като образование. Не искам да съпоставям двете места, всяко има своите плюсове и минуси. Висшето училище, което съм завършил, ми е дало възможност да се развия като един по-отворен човек, отколкото ако учех в държавно училище. А когато си отворен към света, и той се отваря за теб. Това го доказва в момента и работата ми като журналист.

- Кое е основното, което трябва да знае един млад артист, преди да навлезе в занаята?

- Първо, няма да е лесно. Това не е лесна професия, както повечето хора смятат. Но пък ще бъде ужасно удовлетворен, защото работата носи много удовлетворение и най-важното – всеки ден можеш да "упражняваш" различна професия. Днес си доктор, утре бездомник, вдругиден принц и каквото още си пожелаеш… интересно, нали!

Стр. 23 

Цвета Кирилова напусна Нова

в. Уикенд | 20.05.2011

Сутрешният блок на Нова тв "Здравей, България" за пореден път остана без водеща.

След като цял месец не се появяваше на екран и твърдеше, че е в болнични, в сряда сутрин Цвета Кирилова официално заяви, че е напуснала редиците на частната медия. Журналистиката обаче не пожела да сподели какви са причините за оттеглянето й и дали всъщност не е уволнена от ръководството на телевизията. Според запознати младата дама била недоволна от заплащането си. Тя имала остър конфликт и с шефката на отдел "Новини".
Цвета Кирилова е третата поред водеща, която напуска сутрешното предаване на Нова тв. Преди нея на въпросния пост бяха Лора Крумова и Ели Гигова, които бяха освободени от ръководството заради ниския рейтинг на блока.
"Няма да се получи без женско присъствие. Не може да гледаме само Евгени Генчев и Павката", възроптаха в интернет почитатели на чаровната Цвета.

Стр. 21

Христо Калоферов правил новини от малък

в. 24 часа | Цветелина ШЕНЕВА | 07.05.2011

Събирал се с Тодор Чобанов и записвали емисии на стар касетофон

Осем часът вечерта. Започват централните новини по телевизията. Синеоко и русокосо момченце е вперило съсредоточен поглед в огромния цветен "Рубин 711" в хола, сякаш разбира всичко, за което водещата говори. Веднага щом свърши емисията, детето сяда до баба си и дядо си и започва само да си измисля новини. За по-голяма прилика с истинската телевизия дори върти тенджера, като имитира шапката на "По света и у нас". И така всяка вечер.
Историята е отпреди около 25 години, а палавникът е порасналият Христо Калоферов. Разликата е, че вече не му се налага сам да съчинява вестите от страната и света и публиката му не е от двама души. Днес всяка сутрин събужда стотици хиляди българи със сутрешната емисия на "Календар" по Нова тв.
"Правехме си и радиоемисии. С още един приятел, който сега е зам.-министър на културата – Тодор Чобанов, записвахме новини на касета, а после сами ги слушахме и се смеехме. Цялата компания се забавляваше така. Пораснахме, но на мен ми остана тръпката да се занимавам с това", спомня си Христо.
Затова още щом се уволнява от казармата, кандидатства в кабелната телевизия в родния Асеновград.
Отидох с костюма от бала да се пробвам – драматично черен с виненочервена вратовръзка и бяла риза. Взеха ме и започнах работа заедно с учениците – на 15 септември 1999 г, разказва той. Не след дълго го приемат да учи за тв и кинооператор в Благоевград. Там работи като кореспондент в РТВЦ на БНТ за "По света и у нас". "Това бяха първите и последни две места, за които ми се наложи да пиша автобиографии. След това просто ме харесваха и ме извикваха да работя другаде", обяснява Калоферов.
Един ден, малко преди да завърши висшето си образование, му се обажда шефката на новините Вяра Анкова. Пита го какво мисли да прави, като се дипломира. "Тръгнал съм към София", е отговорът му. А тя само казва: "Ами, добре дошъл." В държавната телевизия не изкарва много, защото го заливат с предложения от други медии. "Приех това в Нова тв и си дойдох на мястото", разказва той.
Христо дълго време води късната емисия на "Календар". Сега става трудно, за да започне заедно със "Здравей, България". "Имах навика да лягам в 2 ч, сега ставам в 4 ч. Лошото е, че пак заспивам в 2 ч", обяснява телевизионерът. Затова веднага щом стане и преди да се отправи за работа, пие поне по едно кафе. "Ако можеше да го приемам венозно, щеше да е най-добре, за да спестявам време." И понякога допуска леки лапсуси, но веднага се поправя, а после обръща всичко на шега. "В сряда изпратих футболния клуб "Пирин" на международни квалификации, но се случват такива неща. Има моменти, когато грешките са много комични и ми коства доста усилия да се сдържа да не се разсмея и да не проваля новината. Предпочитам да не ги помня и бързо ги забравям", казва Калоферов.
Но никога не забравя тежките събития, които трябва да прочете рано сутрин – за смъртни случаи или за хора, които се нуждаят от помощ. "Иска ми се да направя нещо, а няма как , съжалява той. Още си спомня как, докато чете късните новини, съобщава за болно дете, което се нуждае от лечение в чужбина. Зрители започват да се обаждат на редакционните телефони и екипът остава до 2 ч след полунощ да казва номера на банковата сметка.
Днес все повече хора по улицата го спират, за да му кажат за някоя нередност. Минаващ наблизо възрастен човек го стиснал здраво за ръката
миналата седмица и започнал да му показва колко дупки има по улицата.
Не липсват и зрителски писма. Но покрай проблемите си хората често пишат и за още нещо. "Наскоро една дама от Благоевград ми беше пратила прочувствено писмо. В него ми пожелаваше да продължавам все така добре да си върша работата и между другото беше вметнала, че дъщеря й е симпатично момиче, което сега учи журналистика", разказва Христо.
И макар че и собствената му баба вече не го посреща с добре дошъл, а с "ти няма ли да се жениш", новинарят не мисли, че е дошъл моментът за такава сериозна връзка. "Планирам всичко в работата и е пълен хаос вкъщи – така се чувствам щастлив. Моментът сам ще дойде", обяснява той.
***
Разпитва гаджетата на сестра си
Най-близките хора на Христо са две жени – майка му и по-малката му сестра. За съжаление ги вижда рядко, защото и двете не живеят в София.
"Майка ми живееше в Асеновград допреди 3-4 г. В драматичните години на приватизация обаче съсипаха предприятията там и тя се принуди да замине за Атина, където сега живее и работи. Виждаме се веднъж годишно, а през другото време се чуваме. Тя ме учи на гръцки, но с пълен неуспех", разказва той.
Сестра му все още е в родното градче. Учи туризъм в Пловдив и междувременно работи в голяма фирма в Асеновград. "Много оправно дете е, спокоен съм за нея", казва Христо. Но колкото и да е спокоен, винаги проверява в каква компания се движи. "Без контрол и надзор не я оставям. Познавам приятелите й от деца. А ако има гадже – излизам на кафе с него без сестра ми и започва разпит. Горките хора, като се замисля. Но е важно да знам дали ще се държи добре с нея", обяснява той.

Стр. 24

Мария Силвестър: Човек трябва да внимава къде гостува, какво говори и колко често го прави

в. Труд, ТВ приложение | 07.05.2011

Мария Силвестър започва кариерата си преди години като модел. Първата й поява на малкия екран е като водеща в "Тройка по никое време". Екстравагантната и талантлива репортерка има собствена рубрика "Токшоуна токчета" във "Вечерното шоу на Азис", където впечатлява със свежи идеи, нестандартно поведение и тънко чувство за хумор. Снимала се е в клипове, реклами и филми, за кратко блесна и в "Станция Нова". Най-новият проект с участието на Мария Силвестър е предаването на БНТ "Красива наука". Водещата, чийто стил е свободният начин на общуване, идеално се допълва с ко-водещия – известния ядрен физик Леандър Литов. Репортерката Драгомира Иванова разговаря с Мария за театъра, телевизиите и новия й проект.

- Мария, ти мина през различни телевизионни образи, в кой от тях се чувстваше най-комфортно?

Във всяко поприще, в което съм се изявявала, съм попадала случайно и съм научавала много за кратко време. Това ми помага да не се възприемам като модел, журналист, актриса. Аз съм си аз. Преди се притеснявах от това, което съм, сега по-добре се контролирам и приемам нещата такива, каквито са.

- Има ли нещо, което те е разочаровало в работата ти в телевизията?

Не, винаги хората са разбирали, че това, което съм аз като образ може да еволюира и да има различни измерения. Обикновено свикват с един твой образ и започват да го използват, очаквайки от теб винаги да му подражаваш. Ти обаче започваш да се мразиш, че правиш едно и също. А публиката е интелигентна и би искала да вижда различното в този образ. Понякога телевизията подценява зрителя. Не съм съгласна, че той няма сетивата за това кое е добро и кое не. Разбирам, че става дума за маркетинг, за пари и реклами, но хората искат да виждат качествени неща. Застъпвам тезата, че ако ще ни манипулират в телевизията, то нека да ни накарат да се чувстваме добре.

- Защо медиите ни затрупват с информация за случайни хора и техните битовизми, а не за качествени и талантливи личности?

Точно това не ми харесва. Постоянното присъствие на екрана бързо омръзва на публиката. С какво ще е интересен някой, когото гледаме по всички канали? Знаем всичко за любовта му, за разделите му… Интересуват ме хора като Снежина Петрова например, какво прави и как стига до това, което прави, защото тя е блестяща актриса. За нея не се говори, а е гениална. Същото важи и за Вяра Коларова, Цветана Манева – защо тези хора не присъстват в публичното пространство? Защото са достатъчно деликатни и тактични, за да не населяват масовата публика със собствените си битовизми и глупости, които не са от значение. Хигиена на общуване трябва да се спазва. Човек трябва да внимава къде гостува, какво говори, колко често го прави и да е по-интуитивен.

- Ти защо прие да си водеща на новото предаване "Красива наука"?

Заради концепцията му и заради усещането, че е страхотно, че има послание. Предаването ще върви три месеца, а след това се надяваме да продължи и до септември, ако хората имат интерес да гледат младите учени и техните постижения. Този проект ме радва, защото се срещам с интересни млади хора, учени на по 20-22 години. Изумяват ме колко са напред с материала, колко са мислещи и обзети от идеята за наука. Аз на техните години се занимавах с моделство и мислех кога ще пътувам и кога да си събера багажа. А те са навътре в детайлите на това, с което се занимават. Самочувствието им е подплатено. Респектирана съм от тях и се радвам, че най-накрая намерих една среда, в която, общувайки, научавам много неща, които ме карат да се замислям. Отговарям си на въпросите не само четейки книги на духовна тематика, но и чисто научно и когато се преплетат двете неща, става "големият взрив".

- Как върви партньорството ти с доц. Леандър Литов?

Той е повече от 25 години в българския екип в ЦЕРН (най-голямата в света лаборатория по физика на елементарните частици в Швейцария). В началото леко ми се обиди, защото си мислех, че е учен, който ще ме респектира със знанията си и общуването помежду ни ще е трудно. Оказа се супер готин, нормален човек. Но когато заговори за наука, се променя мигновено. Тогава трептенията и мозъчните му вълни са на много високо ниво (смее се). Иначе се забавляваме, разказва вицове, няма я тази граница, която очаквах да съществува между поколенията.

- А имаш ли свобода на действие, в предаването на Азис работеше без предварителен сценарий?

Мислех, че БНТ се притесняват от моя по-свободен начин на общуване. Оказа се, че те разчитат точно на това. Но при мен не е хаотично и това, че си позволявам да се шегувам със себе си и с някакви ситуации, не означава, че не съм добра водеща. Сигурно са видели в мен нещо, което не са открили в други колеги. Това е голям плюс и аз съм много щастлива от това партньорство.
Подробно интервю с Мария Силвестър ще намерите в сп. "Всичко за жената" на 12 май.

Стр. 16, 17

Спас Кьосев: Има едно безусловно изискване на екрана – винаги да бъдеш искрен, винаги да бъдеш себе си!

сп. Мери | 07.05.2011

Има един глас, който ще различите, дори да се преплита със стотици други. Ахо в началото се двоумите, аз ще ви помогна, Става дума за Спас Кьосев, екранния партньор на Радина Червенова, или казано по друг начин – двойката, която води централните емисии на БНТ.

Роден е в София, отраснал в Пазарджик. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури "Константин Кирил Философ". След това го приемат философия в CV, но завършва маркетинг в УНСС.
Сега учи кино- и телевизионна режисура в НБУ, На 27 години, все още е несемеен.

Спас, как попаднахте в телевизията?

Не съм учил специално за това, което работя, В моя случай поскоро професията ме привлече, отколкото аз да съм я гонил нея. Преди 6-7 години разбрах, че има кастинг в една нова телевизия – ВТК, явих се и ме харесаха, вероятно заради гласа. След като поработих там около година, се явих на конкурс за водещи в БНТ. Бях избран като един от петимата, спечелили сред 165 кандидати. От тези петима днес в БНТ работим само аз и Марин Маринов.
По пътя си дотук срещнах много хора, които са готови на всичко, за да станат водещи на централни новини, но не им се случва. Това показва, че или животът е несправедлив, или поне че трябва да си готов да приемеш, че не всичко в него се постига само с амбиция, на мускули. Това обаче не означава, че не трябва да работиш – през последните години работя като ненормален – от начина си на живот свалих около 10 килограма, които не успявам да възстановя. Просто дотук съдбата е отзивчива към труда ми и съм благодарен за това на небето и на възпитанието от моите родители.
Обичам работата си, не мога без нея – аз съм това, което правя.

Като малък какъв искахте да станете?

Първо исках да съм тираджия заради красивите камиони и заради стоките, които тогава имаше само в Кореком, после исках да съм художник-аниматор – обичах много да рисувам. После исках да стана автомобилен дизайнер.
Тренирал съм няколко години баскетбол, но май никога не съм мечтал да стана спортист. Тога ва си бях решил да спра да тренирам в момента, в който започна да забивам на стандартен кош – случи се, а това е рядкост дори когато говорим за професионални състезатели с моя ръст (187 см).

Какво е важно за човек, за да се задържи в БНТ- здрави нерви или непукизъм?

Здрави нерви – на първо място, за да издържиш на трудностите и напрегнатите ситуации. Непукизъм – единствено за да можеш да отсяваш маловажното от важното, да го прескачаш, без да може да те спре. Най-важното нещо, на което ме научи работата ми, е самоконтрол. Това обаче се съчетава трудно с едно друго безусловно изискване на екрана – винаги да бъдеш искрен, винаги да бъдеш себе си. Ако играеш роля, зрителят винаги те хваща. Не можеш да си позволиш непукизъм по отношение на работата си – защото там, отпред, е твоето лице и името ти, по-скоро ти се налага да проявяваш непукизъм по отношение на себе си, на здравето си, свободното време, личния живот.

Какво според Вас е важно за високия рейтинг на дадено предаване?

Вътре задължително трябва да има нещо за окото, нещо за ухото и нещо за сърцето. Всяко предаване трябва да търси начин да събира и обединява хората, а не да ги разделя.

Как протича един Ваш работен ден? В колко отивате на работа, до колко протича денят Ви?

Единственото хубаво по отношение на режима е, че можеш да си позволяваш да ставаш малко по-късно за работа. Трябва да си там около 11-12 часа, но пък всеки ден си тръгваш не по-рано от 9 вечерта и няма значение дали е събота и неделя, дали е национален празник, Коледа или Великден.

Какво цените най-много у една жена?

Да бъде естествена, не можеш да съдиш някого за това, как изглежда, защото това е природа, но можеш да го кориш за неговото собствено отношение към тази външност. Говорихме веднъж с един приятел за силиконовите красавици и той каза нещо много интересно – не харесвам силиконови гърди, но харесвам как жените се променят, след като си сложат. Прав е! Това, което мъжете усещат първо, е как жената оценява себе си и какво излъчва. Всяка жена трябва да знае, че е красива.

Какви жени харесвате?

Нямам определен тип. Както казах, красотата е усещане и когато е само външна, тя по – скоро дистанцира, отколкото да привлича, Иначе не обичам силен грим, вежди, изтънени до конец, силни парфюми, ефектни неудобни дрехи, Най-важното е да бъде чистоплътна – аз самият съм маниак на тази тема.

Срещнахте ли Вашия тип жена?

Слава Богу, да!

Къде Ви е по-приятно – в "Таксито" или когато водите централните новини на БНТ?

Новините са това, което ме привлече в телевизията. Там има високи стандарти, налагани с десетки години, и е чест и отговорност да бъдеш избран да ги достигаш, утвърждаваш и развиваш. А "Таксито" е нещо съвсем друго. Там няма писани правила, няма сценарии, аз определям стандарта. То е по-стихийно, по-непредсказуемо, позволява повече творчество. И двете обаче са част от едно цяло и по някакъв странен начин изграждат моя вътрешен баланс.

Стр. 26, 27

Радина Червенова: Ако усетиш удоволствието от правенето на новини, трудно ще го заместиш с каквото и да е, остава за цял живот

сп. Мери | 07.05.2011

Преди да се срещна за интервю с Радина, съм говорила с нея, срещала съм я по събития, гледала съм нейни интервюта. Не съм предполагала, че носи толкова положителна енергия в себе си и е един от найголемите оптимисти на БНТ. През цялото време на фотосесията не престана да се усмихва. Вярвам, че е такава и в живота, независимо че на екрана е различна. Ако беше кандидатствала за артистка, сигурно и там щеше да бъде най-добрата.

Родена съм в София, завърших икономика, въпреки че мечтата ми тогава беше да стана актриса, но пък това, което правя сега, е една много приятна комбинация от двете.
Израснах в най-прекрасното семейство, обградена с много любов.

Като малка каква искахте да станете?

Като дете имах много мечти, всъщност и сега не са по-малко, Исках да бъда виртуозна цигуларка, да спечеля олимпийски или поне световен медал по плуване, след това минах през фигурно пързаляне и гимнастика, по-късно актьорската професия ме изкушаваше, а всъщност много съжалявах, че не мога да рисувам добре, защото се възхищавах на художниците.

Как попаднахте в телевизията?

След гимназия събрах смелост и се явих на конкурс в БНТ за говорители, Мястото беше едно, а кандидатите 2000. Не възлагах никакви надежди, защото си мислех, че за да те изберат, трябва да имаш качества на извънземно, но – съдба!

Точно в новините ли искахте да работите?

Работата ми в новините се случи по-късно, вече бях работила като говорител и водещ на различни предавания, Новините са върхът на телевизионната пирамида. За тази работа освен много качества се изискват и железни нерви, то е "нещо като нищо на света", ако усетиш удоволствието от правенето на новини, трудно ще го заместиш с каквото и да е, остава за цял живот. 

Как протича един Ваш работен ден? В колко отивате на работа, до колко протича денят Ви?

Един ден в нюзрума е привидно еднакъв за страничния наблюдател – с летучки в определени часове, с емисиите във фиксирани часове, но за нас всеки ден е различен, с различни теми, които се превръщат в топновини, в правенето на които участват всички с професионализъм и с чувство. Всеки, който прави новини, знае, че в тази професия няма работно време, това да се интересуваш от случващото се около теб и да можеш да го тълкуваш, се превръща в начин на живот, независимо дали си в студиото, или някъде почиваш,

Вие участвате ли в подреждането на реда на събитията, или разчитате на редакторите?

Другото уникално изискване в тази професия е екипът, който работи за емисията, да е като едно цяло репортери, редактори, водещи, режисьори и оператори. От всеки зависи абсолютно равностойно това, което ще достигне до зрителя,
Водещите са хората, които освен че трябва да представят събитията от деня така, че зрителят да им повярва, участват и през целия ден в подготовката на емисията.

Намират ли място в новините на БНТ хубавите новини?

Разбира се, че имат място, стига да ги има!

Имате ли хоби? Ако да, какво е то?

Хоби имам – време нямам. Обичам да пътувам, често казваме, че светът е малък, но за да бъде обиколен и да посетиш всички интересни и любопитни места, не знам дали един живот ще стигне.

Спортувате ли?

Обичам да спортувам и винаги съм го правила, Сега се ограничавам с йога и фитнес в свободното си време, а то никак не е много.

Какви мъже харесвате?

Умни!

Как се запознахте с Вашия съпруг?

С Коко се запознахме в БНТ по времето на Ефир – 2.

Романтична натура ли сте?

Изключително романтична съм, обичам романтичните жестове, които изглеждат още по-красиво в днешното спорно време.

С Коко Каменаров имате общо 4 деца. Какви искате те да станат?

Всичките ни деца са различни като характери и предполагам, че ще се ориентират към различни професии. Аз си пожелавам да са умни, да вярват в себе си и да са честни и достойни в живота си.

Амбициите и мечтите на човек се променят. Какви са Вашите към днешна дата?

Както вече казах, цял живот живея с мечти – някои сбъднати, за сегашните ще се постарая. Пожелавам си късметът да не ме напуска и звездата, която ме пази.

Стр. 24, 25