www.focus-news.net | Златина ДИМИТРОВА I 4.03.2013

Доц. Георги Лозанов, председател на Съвета за електронни медии (СЕМ), в интервю за Агенция „Фокус” за това как медиите отразяват протестите и политическата ситуация в България.

Фокус: Г-н Лозанов, в последните седмици много събития се случват в България – протести, правителството подаде оставка, вероятно ще има предсрочни избори. Как се справят българските медии в тази ситуация?

Георги Лозанов: Вече имах повод да кажа, че общо взето в сегашната ситуация българските медии проявиха рефлекс и успяха да продължат гражданската енергия – от площада и улицата да мине през екрана. В това отношение имат и много сериозна отговорност – да успеят да идентифицират лицата, да им дадат легитимност, защото в българската политика,така е от самото начало на Прехода, политическата легитимност е медийна легитимност в политиката и те трябва да намират тези лица, да се разпознаят фалшивите идентификации на този протест и това да се вкара в едни граници, така че да се запази демократичният ред в страната. Мисля, че и самите протестиращи имат знание за това. Неслучайно на протеста няма някакви драстични ексцесии, така че мисля, че това е позитивна гражданска енергия, която отдавна не се е отпушвала и която минава през българските медии и може да започне да произвежда нов политически и социален свят. Не напълно нов, разбира се, защото няма измислени свръхмодели на демокрацията. Демокрацията има своите граници и норми. В тези граници и норми обаче е възможна промяна и мисля, че българското общество е изправено пред този шанс и медиите си вършат работата в този смисъл.

Фокус: Да разбирам, че оценката е позитивна.

Георги Лозанов: Позитивна. Разбира се, има различни медии с различно поведение, но поне ако сравним медиите спрямо протестите предишния път – екопротестите, които тръгнаха от Орлов мост и които много трудно бяха разпознати от традиционните медии, останаха само в границите на интернет медията, на новата медия. Сега е обратното – медията дава много голяма трибуна. Даже в един период почти всичко в медията беше протест.

Фокус: В тази връзка мислите ми, че екопротетсите са повлияли на медиите, за да започнат да отдават такова внимание на протестите?

Георги Лозанов: Мисля. Тогава се появи една „война на аудиториите” – на аудиториите на новата медия спрямо традиционната. Традиционната медия усети, че ако няма отношение към това, което новата медия произвежда като граждански процес, тя самата много по-бързо ще се маргинализира. Каква е логиката: не да се противопоставя, новата медия да отразява едно, а традиционната – друго, а обратно – това, което тръгва от новата медия, да минава през традиционната, защото те имат различни качества. Новата медия има друг режим на свобода, а традиционната медия има способността да създава авторитет и да дава легитимност. Сега сме в един период, в който двата типа медии могат да работят във взаимодействие. Разбира се, това е временна ситуация. Развитието на технологиите, предполагам, ще я промени.

Фокус: През миналата седмица човек съобщи, че ще се самозапали пред сградата на президентството и много представители на медиите се оказаха на мястото. За какво говори интересът към такива случаи?

Георги Лозанов: Няма съмнение, че се очаква една нова улична героика, която да пренареди живота ни и в този смисъл тези актове, които в дъното си са повече акт на отчаяние, отколкото на търсене на някакъв конкретен социален, граждански и политически ефект, но при всички случаи те дават много силни стимули, макар и през болката и през трагедията на хората за това да се протестира. В този смисъл това е най-болезненото лице на протеста.

Фокус: Как трябва да реагират медиите в такива ситуации?

Георги Лозанов: От една страна трябва да информират за това, от друга страна трябва да бъде изключително щадящо, без да търсят и д акцентират върху болката и да умножават болката на близките и хората около тези, които са попаднали в тази трагедия. Освен това е много важен анализът. Традиционната медия има тази дистанция и във времето даже, особено пресата, за да може да осмисля това, което става и единият жест да не остава просто крясък на ужас, на недоволство и непоносимост, а да води към нещо, което би дало и допълнителен смисъл на саможертвата на тези хора. Медиите трябва да предадат допълнително съдържание на това, което се случва.

Фокус: Правителството подаде оставка. Как влияе медийното отразяване на политическите събития върху общественото мнение в контекста на политическата ситуация?

Георги Лозанов: След като правителството подаде оставка, традиционните медии, които съблюдавам – електронните медии, по-скоро търсят възможния кръг от реакции към това, което се случва, отколкото сами да налагат някаква посока и това ми се струва добре. Само отделни медии решиха да си дадат име – медии на протеста или пък да заемат според някакъв политически ангажимент някаква позиция. Като цяло медията предпочита да информира и да набавя гледни точки, което от моето разбиране, стъпващо върху журналистическите стандарти, е доброто поведение. То е, разбира се, предписано единствено на обществената медия, но в някаква степен повече или по-малко го изпълняват и другите.

Фокус: В тази ситуация създават ли се условия за манипулация на общественото мнение?

Георги Лозанов: Смятам, че медиите са в много деликатно положение. Има много възможности за манипулация, но не бих обвинил медиите, че от тях тръгват манипулации. Имаше манипулации с подмяна на публични лица, опит всеки в тази ситуация да си пренапише биографията. Ние познаваме това от годините на Прехода. Когато се получи такова гражданско оживление и започне да се променя обществото, винаги се започва и голямото пренаписване на биографиите – всеки да се включи в тази нова ситуация. Медиите трябва да имат памет, да бъдат филтър и да не позволят пренаписване на биографиите. Сега процесът е още твърде ранен и не мога да преценя доколко те са се справили генерално с това, но не виждам причина да бъдат обвинявани, че манипулират общественото мнение.

Фокус: Какви са очакванията към медиите при създалата се ситуация? Каква трябва да бъде ролята им?

Георги Лозанов: Медиите във всички случаи трябва да бъдат посредник между властта и обществото. Това е една част от важните задачи на медиите. Сега обаче властта се оказва от двете страни едновременно – тя е и самото общество. Самото общество иска да влезе във властта, да упражни контрол над властта, което е смисълът на тези протести – да седнат от другата страна. Така че медиите имат един много по-сложен ангажимент – да дадат шанс на обществото да общува само със себе си, да влезе в контакт със себе си, да се самоогледа, да разбере какво се е случило с българското общество в тези 23 години преход. Прилича малко на сепване: кои сме ние всъщност, какво стана с нас през тези години, кои сме. Най-интересното е, че медиите трябва да дават отговор на този въпрос, макар че това е нашият собствен отговор.

Фокус: Медиите не са способни да дават този отговор?

Георги Лозанов: Те не могат да го дадат. Дори нямат и право да го дадат. Те трябва да извлекат от самото общество, от неговите важни гласове този отговор. На протестите имаше много искания, най-разнопосочни, някои – нереалистични, някои – твърде конкретни. Протестите са важни с това, че обществото има енергия да търси преподреждане на властовите модели, което е смисълът и което тепърва предстои. Има и нещо, което и аз самият подкрепям в исканията, в границите на собствените ми професионални ангажименти и практики – то е избирателният кодекс и промяна свързана именно с поведението на медиите в предизборна ситуация. Аз самият съм заявявал няколко пъти това като собствена позиция, очаквал съм го от законодателя и ако парламентът продължи да работи, смятам, че ще е много полезно да се информираме чрез медиите свободно за своя вот – да се направи в това отношение промяна. Чух, че има гласове от протестиращите, които настояват парламентът да продължи да работи, докато не направи такава промяна. Аз се присъединявам към тези гласове – да има такава промяна и тя да включи медийната част. Навремето с предишните избори заедно с ОСС стигнахме до същия извод – че има голяма нужда от коренно различен възглед за това какво медиите правят в предизборна ситуация. Сега общо взето са важни парите и минутките – говоря преди всичко за обществените медии, пък и в частните медии става така. Затова ми се струва, че абсолютно задължително трябват поне две промени – първо да е ясно обозначена както в търговската реклама всяка платена форма по време на предизборна кампания. Да пише „платена информация”, да е ясно къде участваш с парите си, къде – това е свободно медийно съдържание. И второ – да се даде шанс на свободното медийно съдържание извън платените медийни форми, то да се защити и именно там да влязат и гласове извън традиционната политическа система, граждански гласове, те да влязат в диалог с политиците и така да стане възможният избор на бъдещ парламент. В това отношение е необходима също пререгламентация, като тя ще се отнася преди всичко за обществените медии, а пък за частните медии – СЕМ вече има една крачка в това отношение – когато беше референдумът. Имаме шанс заедно с тях да договорим това в границите на саморегулацията и те сами да поемат ангажимента да отразяват свободно, важните гледни точки, които не могат да си платят.

Оригинална публикация 

Водещ: Освен ежедневните улични протести и блокирането на важни градски кръстовища, медиите са онова поле, на което може би е най-логично да се търсят решенията за изход от политическата и обществената криза, в която се намира България в зимата на 2013 г. медиите като партньор или враг на протестиращите? Затова ще говорим с доц. Георги Лозанов, председател на СЕМ.
Доц. Георги Лозанов: Здравейте.
Водещ: Медиите, общо взето, добросъвестно представят картината с многобройни гледни точки. Може би не от самото начало, но в края на първия месец от протестите, със сигурност…
Доц. Георги Лозанов: След големия протест миналата или по-миналата неделя вече ли, аз ли как да я нарека, когато беше ясно, че ще има голям протест и когато наистина мащабите се смениха и протестите започнаха много силно и много бързо да влияят върху обществения живот на България, което е със сигурно последствия. Дали с такива радикални промени, в което медиите се включиха, според мен, с пълна сила.
Водещ: Така е, но докато протестите блуждаят в градовете, между парламент, президентство, МС, съдилища и министерства, медиите са навсякъде и когато липсва враг, медиите понякога могат да изиграят и отпушването на клапан на протеста?
Доц. Георги Лозанов: Разбирам какво ме питате. По отношение на традиционните медии, особено частните, защото … медии в това отношение от самото начало са разпознати като по-граждански, близки, така да се каже, но по отношение на частните медии, при предишните протести имаше резерва, което сега се преодолява. Това имаше и своите обективни основания, разбира се, а имаше и това, че тогава още тези протести не бяха разпознати като достатъчно широки в своите искания и в своята воля за промяна. Сега вече не само обществените, но и частните медии, работят, поне от моя гледна точка и на база на анализите, които правят, според стандартите, хайде,да го кажем така малко сухо, на една професионална и обществено отговорна политика. Още повече се получава интересно съчетание, защото преди… младата медия,интернет медията, беше противопоставена на традиционната медия, до голяма степен. Традиционната медия беше по- консервативна, по-далечна от протестите, а протестите имаха своя трибуна основно в новите медии и даже се получи някаква своеобразна война на аудиториите на двата вида медии, начина на мислене, на обществената им реакция. Сега двата типа медия,тази, която по-скоро осъществява вътрешната комуникация на протестиращите е новата медия и традиционната медия, която пък дава авторитет и легитимност, въобще публична на гласовете. … взаимодействие, като и аз тука трябва да кажа, че хората, излезли на улицата да протестират, със собствените си тела, излизат да протестират и превръщат собствените си тела също в медии.Така че в тези всички 3 типа медии, казвам го малко метафорично, в момента работят в една и съща посока.
Водещ: Доц. Лозанов, много е важно. Сега сме в последните дни на това НС и всеки му поставя задачи, без които не може да се отиде към следващата фаза на предсрочните избори и на агитационната кампания. За медиите е много важно също да се направи едно последно оглеждане на изборния кодекс, който до голяма степен връзваше ръцете на големите обществени медии и на българските телевизии и радио, националните телевизии и радио, с един регламент, в който гражданските идеи пък въобще няма да намерят място. Платените рубрики, лимитираните минути на водене на кампания, хроники, диспути са толкова скучни и не дават представа на хората за това как да преценят политическите послания, да изберат. Не е ли време да им кажем на депутатите, че имат дълг към нас, а и към обществото, разбира се?
Доц. Георги Лозанов: Вижте, може би е дошло времто да бъдат чути, защото лично аз, да не говорим, че и ред други експерти, много отдавна им казваме, им казваме това, даже не само в границите на това правителство. Макар че и след последните избори, на базата на препоръките ОСС, в които тази организация,СЕМ тогава беше в пряк диалог. Излязохме с ясни предложения, които аз по-късно повторих вече, от името на СЕМ и към законодателя, че трябва да се направят поне няколко неща, задължително за следващите избори,пред които вече сега съвсем се приближихме. Първо, естествено, че ще има някаква платена част към кампанията. Навсякъде по света е така, който може да си плаща. Там трябва да има разбира се, разни цени, да има равнопоставеност, но преди всичко да има много ясни обозначения. И зрителят и слушателят, да знае тук си плащат хората, както търговската реклама и затова тези послания стигат до аудиторията. Да не се опитват да си слагат журналистическа марка или чисто информационен образ да получават тези послания, защото това е пропаганда и трябва да е ясно.Тука нас ни облъчват с идеи, както търговската реклама ни облъчва с търговски съобщения и зрителят или слушателят трябва да е наясно с това. Така че първото, да има ясна разпознаваемост на платената част от кампанията. И второто, по-важно обаче,да има наистина, включително и в обществените медии, това е много важно, част, която да е не платена, а на свободно за всички съдържание. Когато е журналистика, разбира се,спазвайки … на плурализъм, както и в цялата своя дейност, защото това е така и по закон в обществените медии. Ще могат да представят различните гледни точки, не в полза на тези, които се представят, нито дори и в полза на тези, които… и на медийната атрактивност и т.н., а в полза на аудиторията, която ще трябва да прави своя избор , като в тези гледни точки ситуацията е такава, че непременно трябва да участват и гражданските гласове и така да се каже, представителите, говорещите от името на голямата гражданска вълна, която…
Водещ: Ние с вас сигурно няма да се наложи да се обзалагаме, доц. Лозанов, че депутатите няма да намерят време , за да направят тази много важна и много ценна за обществената дискусия, промяна.
Доц. Георги Лозанов: И аз мисля, че така ще стане. Тогава…
Водещ: Затова ми се ще да ви попитам. Дали да не…
Доц. Георги Лозанов: … само нещо да ви кажа, какво да направя, ако е живот и здраве. Ако действително няма възможност и време да се направи тази промяна, аз ще се опитам, в границите на действащата нормативна база, да предложа на ЦИК и на медиите, да излезем съвместно с един регламент, който доброволно да може да регулира по друг начин сложните отношения между политици, избиратели и въобще за изборите. В изборите медии и избирател.
Водещ: Да сложим ръка на пулса на времето, преди законодателството, за да не изоставаме от събитията. За медиите това е жизнено важно.
Доц. Георги Лозанов: Надявам се. Това нещо ще стане, когато живот и здраве, се види докога парламентът ще работи и докато работи, какво ще свърши. Онова, което той не е могъл да свърши или не е пожелал, по отношение, разбира се, само на това, което е в нашите правомощия, по отношение и на медиите и предизборната кампания, ще се опитаме да създадем и ние инициатива.Говоря го засега от свое име, защото не съм говорил с колегите от СЕМ, но съм сигурен, че те ще ме подкрепят в това да пререгламентираме, доколкото може, на друго ниво, не на нивото на закон, тези отношения.
Водещ: И съм сигурна, че ще срещнете сериозна подкрепа, най-вече в лицето на обществените медии. За БНР гарантирам, журналистиката, плурализмът и интересите на нашата аудитория винаги са ни водили в работата ни. Така че, доколкото можем да бъдем полезни, с новите правила, които би създал СЕМ, ако депутатите не успеят, ще бъде една инициатива и проява на смелост.
Доц. Георги Лозанов: Да. Не само СЕМ, разбира се, обсъждайки ги. Така ще се постигнат тези правила.
Водещ: Благодаря ви. Доц. Георги Лозанов с важно съобщение за нов медиен регламент, който да отрази и гражданския глас в предстоящата политическа кампания с изборите за нов парламент. 

в. Стандарт | Мартин КАРБОВСКИ | 15.03.2011

Въпросът е дали недоволните пред компютрите ще повярват на нов месия

Имаме нова политическа сила. Бавно и полека се ражда нова партия. Тя няма държавна субсидия, няма лидер, няма членски книжки и партийни събрания. Идва партията Фейсбук. Дори и да не я наричате така, вече трябва да се съобразявате с нея. Тя обърна с краката нагоре арабските страни, а у нас е на път да пробие като гражданско общество.
Много бяха скептиците, които твърдяха, че, организирани само по мрежата, българите няма да направят нищо, за да повлияят на цените и на икономиката у нас. Очакваше се рехава шепа хора, които тихо да псуват, че няма кой да ги последва.
Просто това показваше опитът у нас досега. Навалица от недоволни в интернет, бурно протестиращи пред компютъра, а накрая на улицата няма никого. Този път това не беше така. Може би защото демокрацията е функция на температурата. А в неделя беше топло.

Спонтанен процес или политическа еволюция?

Българите наистина осъзнаха, че цената на хляба и бензина зависи от това дали ще ги купуват или не, както и от това как ще протестират. Всъщност нашенци сега правят това, към което ги призова един премиер преди много години: "За Бога, братя, не купувайте!"
Чак сега го правят. Днес те купуват капки бензин с жълги стотинки, подигравайки се с душманите си.
Да правят спънки на монополите и да блокират кръстовища – това е гръцкият модел от положителната му страна. А това вече говори освен за гражданско общество и за гражданско въображение. И още – въпреки че се появиха тук-там знамена на ВМРО (които винаги изникват в такива моменти), същите знамена увехнаха без подкрепа. В този смисъл гражданският протест не можеше да бъде яхнат и се спаси от това да бъде яхнат. Най-после се получи спонтанният бунт на българите. Те разбраха, светна им, че партиите не оправят държавата. Държавата трябва да се оправи отдолу. Проумяха, че врагът не са политиците. Врагът е лошото устройство на държавата, на фирмите и на отношенията между човека и обществото, в частност – човека и бензиностанцията, човека и магазина, човека и картела. И въпреки че има още много хора, които свиват скептично рамене и повтарят – аз съм малък човек, какво мога да променя, все повече вече не мислят като овце.
Малката нация, която се свива пред всеки и пред всичко, днес е в състояние на крехък опит да се изправи и да порасне. Да порасне до хора, които знаят какво искат и как да го постигнат
Точно този процес съвпада с един друг и малко хора забелязват връзката. Това е нисходящият тренд на политическите партии. Доверието, което се губи от политиците, отива в организацията, наречена интернет. За първи път доверието не прелива от една в друга партия, а всички политици и партии губят. Не е ясно дали се увеличава гласът на тези, които не искат да гласуват, или се появява една нова прослойка – хората, които знаят как да стачкуват, как да саботират, как да манифестират. При това без да нарушават законите, и забележете – без да наливат вода в мелницата на опозицията. Политиката вече не води народа. Води го усещането, че е излъган. За първи път – излъган не в политическите обещания, които винаги си остават гръмки, а излъган в магазина за хляб. Няма да ви купувам картелния хляб, казва нашенецът. Няма да ям салата с олио, докато то не поевтинее до нивата в Германия. Дори едни хора от Варна искаха да бутат колите си, вместо да ги карат. Заклеха се заради цената на горивата.
Забелязва се прогрес – преди българите недоволстваха пред компютъра. Сега недоволстват в почивния ден. Преди оцеляваха безропотно и купуваха каквото им предложиш – наследство от Нармага (Народния магазин). Какво ще следва утре? Реално гражданско общество или нов месия, който да обере пяната на недоволството?! Ето въпрос, чийто отговор тепърва ще разберем. Надеждата е, че няма да има месия, защото на месиите им мина срокът на годност, а ще има справедливост. За всички.

Стр. 12