в. Банкеръ | Ивайло СТАНЧЕВ | 30.01.2016 

Това, което никога няма да чуете по телевизията или радиото, и отговорът на въпроса защо ни облъчват с фалшиви новини

"Казаха го по новините"… значи е вярно. Това обяснение отдавна върлува като бацил в общественото пространство и пречи на хората да разберат грандиозната манипулация – че медиите и особено радиата и телевизиите много често не ни информират, а по-скоро ни дезинформират. Защото у нас парите бързо ги изкушиха и ги принудиха да им служат (вижте в таблицата коя медия колко е взела). Така беше и при социализма. Но тогава от двете страни на имената на вестниците се мъдреха ордени с ликовете на Димитров и Дядо Благоев. И ето, че 25 години по-късно продължаваме да живеем в подменена или по-скоро платена реалност, която няма нищо общо със случващото се в действителност. В държавата се правят грандиозни измами, взимат се подкупи за милиони, депутати пазаруват предприятия на килограм, съдът се тресе от скандали, но националните телевизии ни занимават с катастрофи, кражби и побои. Просто някой е "поръчал" да ни бъдат спестени истинските сензации.
Да сте чули по новините сериозни критики към министъра на транспорта Ивайло Московски, на регионалното развитие Лиляна Павлова, на икономиката Божидар Лукарски, на труда и социалната политика Ивайло Калфин и на околната среда Ивелина Василева, които разполагат с милиони евро за медийна реклама на подчинените им оперативни програми? Дори скандалът с цената на винетките не успя да излезе на челно място, въпреки многолюдните протести в редица градове. Затова пък примерно здравният министър Петър Москов или колегата му Тодор Танев, които не раздават финансови "порции", са периодично на прицел. По-неприятното е, че схемата с купуването на медиен комфорт, за която се заговори публично едва през миналата седмица (при гласуването на новия Закон за обществените поръчки), продължава да действа безотказно.
Тя работи от 2007-а и до края на 2014-а чрез нея бяха раздадени около 100 млн. лв. на медиите. Само през 2015 г. тихомълком бяха "уредени" 10 926 715 лева. От тях по сметките на радиата и телевизиите вече са постъпили 7 307 007 лв., като месец декември е бил рекорден по плащания – тогава министрите са дали на четвъртата власт цели 3 833 929 лева. И предвид свитите до крайност частни реклами само може да предполагаме какво влияние е осигурила на управляващите (независимо кои) тази сума. Така че за каква обективност на поднасяната ни информация да говорим?
Всички контракти между електронните медии и властта са формулирани като "предоставяне на програмно време". Това е така, за да се влезе в хипотезата на Закона за обществените поръчки, която изключва провеждането на търгове за предоставяне на такова време. В резултат договорките стават "на четири очи" с министъра и лично той решава на кого колко пари да се дадат.
Най-облагодетелстваните медийни компании през миналата година са, забележете, "БТВ Медиа Груп" ЕАД и "Нова Броудкастинг Груп" АД. Първата е подписала с държавата договори за 1.74 млн. лв. – 1.33 млн. директно и 410 хил. лв. чрез дъщерната си фирма "Радиокомпания СИ ДЖЕЙ". Над 1.2 млн. лв. от общата сума вече е платена, като само през декември са преведени 780 хил. лева. Ето и кой точно е дал въпросните пари: първия договор за 2015-а БТВ подписва с Божидар Лукарски на 21 март. Той е за рекламирането на програмата "Конкурентоспособност" по БТВ радио и е на стойност 229.2 хил. лева. Сумата вече е напълно платена след декемврийския транш от 70 хил. лева. На 15 юни същото радио сключва контракт за 120 хил. лв. и с вицепремиера Ивайло Калфин – в ролята му на управляващ програмата за развитие на човешките ресурси. По този договор обаче засега са платени само 42 хил. лева. През юли 2015-а "Радиокомпания СИ ДЖЕЙ" е прибрала още 50 хил. лв. от министър Лиляна Павлова за излъчване на специализирани рубрики по изпълнението на програмата "Регионално развитие".
Самата БТВ също има споразумения с Калфин и Павлова. Те са и едни от най-мащабните въобще – съответно 480 хил. и 330 хил. лева. Отделно са договорите с екоминистърката Ивелина Василева и колегата й, отговарящ за транспорта, Ивайло Московски. Първият е за 240 хил. лв., а вторият (подписан на 14 септември) – за 276.9 хил. лева.
"Нова Броудкастинг Груп" АД пък има шест договора на обща стойност 1.75 млн. лева. Тази телевизия също като основния си конкурент е взела пари от министрите Калфин, Павлова и Василева. И за да няма сърдити, договорените суми са абсолютно еднакви (съответно 480 хил. лв., 330 хил. лв. и 240 хил. лева). Почти същия е и отпуснатият от Ивайло Московски бюджет – 270 хил. лева. Но икономическият министър Божидар Лукарски е бил значително по-щедър към "Нова", като й е предоставил цели 420 хил. лева. Българските национални телевизия и радио също са добре подплатени. БНТ се е договорила с властта за извънбюджетно финансиране от 1.1 млн. лева. И вече е получила
816 хил. лева. А БНР е взело 488 хил. лв. и чака още 83 хиляди.
Близо един милион лева ще получи "България Он Ер", като през декември са й преведени две трети от парите.
Друга медия, на която не и се е налагало да се тревожи много много за приходите си през миналата година, е "Дарик". Радиото на Радосвет Радев е договорило от икономическото министерство 420 хил. лв. още през март. След това, през май, е подписан договор за 180 хил. лв. и със социалното ведомство, а още два месеца по-късно Лиляна Павлова отпуска 50 хил. лева. През септември идва и последният за 2015-а транш – 125 хил. лв. от Ивайло Московски.
Внимание заслужават и финансовите потоци към "Фокус нунти" ООД, което стопанисва едноименната информационна агенция. С това дружество са подписани три договора на обща стойност 530 хил. лв., като по-голямата част от парите вече са платени.
Никак не е за пропускане и фактът, че и хапливата инак Илиана Беновска (радио К2) си има благодетели сред управляващите. Цели 96 хил. лв. й е превел видният реформатор Божидар Лукарски, а по 50 хил. лв. са й дали Лиляна Павлова и Ивайло Калфин. Така че Беновска може да се прави на интересна и да вдига скандали на пресконференциите, но само на някои.
Всъщност, колкото и впечатляващи да са споменатите плащания, трябва да се знае, че те са само трохи от изминалия вече програмен период. И сега погледите са насочени към новите финансови инструменти, по които за реклами и информационни събития са заделени сериозните 140 млн. лева. Най-богато ще е земеделското министерство. По двете му подопечни програми (за селските райони и за рибарството) то ще може да похарчи около 34 млн. лева. Парите ще са с около два милиона по-малко от миналия програмен период, но и така ще са напълно достатъчни, за да стане земеделският министър (който и да е той) любимец на медиите, подобно на бившия гербер Мирослав Найденов.
Сериозен ще е бюджетът и на оперативната програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" – над 20 млн. лева. Близо два пъти повече отпреди ще са средствата за реклама на "Региони в растеж" – от 10 млн. те скачат на 18 млн. лева. При програмата "Иновации и конкурентоспособност" пък са предвидени 16 млн. лева.
Ясно е, че става дума за много пари, които създават съответното влияние. А що се отнася до формалните цели за пръскането на тези милиони, съдейки по написаното в Националната комуникационна стратегия, съществена промяна спрямо досегашните практики няма да има. Въпреки слабия ефект от провежданите вече кампании, отново ще се работи по същия начин.

РЕКОРДЬОРИ
Най-щедър към медиите през миналата година е бил Вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин. С общо 13 негови решения са подготвени за раздаване над 4.3 млн. лева. Все още обаче реално изплатените суми са около един милион.
Близо 1.25 млн. лв. е решил да даде на медиите транспортният министър Ивайло Московски само в рамките на една седмица (от 14 до 19 септември) 2015-а. Всички плащания са извършени в последните дни на годината, като избраниците са БТВ, "Нова", БНТ, БНР и "България Он Ер".

В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ
На 31 декември 2015 г. е подписан най-големият договор по Комуникационните планове на програмите за периода 2007-2013-а. Тогава вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин решава да даде 1.8 млн. лв., но не за реклами по някое радио или телевизия, а за логистика при провеждане на събития за развитието на човешките ресурси. Определената чрез публичен конкурс фирма е "Обединение Логистика и Събития – ЛС", в което участват "Марбро Typс" на Ванко и Светла Иванови и "Квалификация консулт" на Роза Тошева.

Стр. 1, 27, 30

www.focus-news.net | Златина ДИМИТРОВА I 4.03.2013

Доц. Георги Лозанов, председател на Съвета за електронни медии (СЕМ), в интервю за Агенция „Фокус” за това как медиите отразяват протестите и политическата ситуация в България.

Фокус: Г-н Лозанов, в последните седмици много събития се случват в България – протести, правителството подаде оставка, вероятно ще има предсрочни избори. Как се справят българските медии в тази ситуация?

Георги Лозанов: Вече имах повод да кажа, че общо взето в сегашната ситуация българските медии проявиха рефлекс и успяха да продължат гражданската енергия – от площада и улицата да мине през екрана. В това отношение имат и много сериозна отговорност – да успеят да идентифицират лицата, да им дадат легитимност, защото в българската политика,така е от самото начало на Прехода, политическата легитимност е медийна легитимност в политиката и те трябва да намират тези лица, да се разпознаят фалшивите идентификации на този протест и това да се вкара в едни граници, така че да се запази демократичният ред в страната. Мисля, че и самите протестиращи имат знание за това. Неслучайно на протеста няма някакви драстични ексцесии, така че мисля, че това е позитивна гражданска енергия, която отдавна не се е отпушвала и която минава през българските медии и може да започне да произвежда нов политически и социален свят. Не напълно нов, разбира се, защото няма измислени свръхмодели на демокрацията. Демокрацията има своите граници и норми. В тези граници и норми обаче е възможна промяна и мисля, че българското общество е изправено пред този шанс и медиите си вършат работата в този смисъл.

Фокус: Да разбирам, че оценката е позитивна.

Георги Лозанов: Позитивна. Разбира се, има различни медии с различно поведение, но поне ако сравним медиите спрямо протестите предишния път – екопротестите, които тръгнаха от Орлов мост и които много трудно бяха разпознати от традиционните медии, останаха само в границите на интернет медията, на новата медия. Сега е обратното – медията дава много голяма трибуна. Даже в един период почти всичко в медията беше протест.

Фокус: В тази връзка мислите ми, че екопротетсите са повлияли на медиите, за да започнат да отдават такова внимание на протестите?

Георги Лозанов: Мисля. Тогава се появи една „война на аудиториите” – на аудиториите на новата медия спрямо традиционната. Традиционната медия усети, че ако няма отношение към това, което новата медия произвежда като граждански процес, тя самата много по-бързо ще се маргинализира. Каква е логиката: не да се противопоставя, новата медия да отразява едно, а традиционната – друго, а обратно – това, което тръгва от новата медия, да минава през традиционната, защото те имат различни качества. Новата медия има друг режим на свобода, а традиционната медия има способността да създава авторитет и да дава легитимност. Сега сме в един период, в който двата типа медии могат да работят във взаимодействие. Разбира се, това е временна ситуация. Развитието на технологиите, предполагам, ще я промени.

Фокус: През миналата седмица човек съобщи, че ще се самозапали пред сградата на президентството и много представители на медиите се оказаха на мястото. За какво говори интересът към такива случаи?

Георги Лозанов: Няма съмнение, че се очаква една нова улична героика, която да пренареди живота ни и в този смисъл тези актове, които в дъното си са повече акт на отчаяние, отколкото на търсене на някакъв конкретен социален, граждански и политически ефект, но при всички случаи те дават много силни стимули, макар и през болката и през трагедията на хората за това да се протестира. В този смисъл това е най-болезненото лице на протеста.

Фокус: Как трябва да реагират медиите в такива ситуации?

Георги Лозанов: От една страна трябва да информират за това, от друга страна трябва да бъде изключително щадящо, без да търсят и д акцентират върху болката и да умножават болката на близките и хората около тези, които са попаднали в тази трагедия. Освен това е много важен анализът. Традиционната медия има тази дистанция и във времето даже, особено пресата, за да може да осмисля това, което става и единият жест да не остава просто крясък на ужас, на недоволство и непоносимост, а да води към нещо, което би дало и допълнителен смисъл на саможертвата на тези хора. Медиите трябва да предадат допълнително съдържание на това, което се случва.

Фокус: Правителството подаде оставка. Как влияе медийното отразяване на политическите събития върху общественото мнение в контекста на политическата ситуация?

Георги Лозанов: След като правителството подаде оставка, традиционните медии, които съблюдавам – електронните медии, по-скоро търсят възможния кръг от реакции към това, което се случва, отколкото сами да налагат някаква посока и това ми се струва добре. Само отделни медии решиха да си дадат име – медии на протеста или пък да заемат според някакъв политически ангажимент някаква позиция. Като цяло медията предпочита да информира и да набавя гледни точки, което от моето разбиране, стъпващо върху журналистическите стандарти, е доброто поведение. То е, разбира се, предписано единствено на обществената медия, но в някаква степен повече или по-малко го изпълняват и другите.

Фокус: В тази ситуация създават ли се условия за манипулация на общественото мнение?

Георги Лозанов: Смятам, че медиите са в много деликатно положение. Има много възможности за манипулация, но не бих обвинил медиите, че от тях тръгват манипулации. Имаше манипулации с подмяна на публични лица, опит всеки в тази ситуация да си пренапише биографията. Ние познаваме това от годините на Прехода. Когато се получи такова гражданско оживление и започне да се променя обществото, винаги се започва и голямото пренаписване на биографиите – всеки да се включи в тази нова ситуация. Медиите трябва да имат памет, да бъдат филтър и да не позволят пренаписване на биографиите. Сега процесът е още твърде ранен и не мога да преценя доколко те са се справили генерално с това, но не виждам причина да бъдат обвинявани, че манипулират общественото мнение.

Фокус: Какви са очакванията към медиите при създалата се ситуация? Каква трябва да бъде ролята им?

Георги Лозанов: Медиите във всички случаи трябва да бъдат посредник между властта и обществото. Това е една част от важните задачи на медиите. Сега обаче властта се оказва от двете страни едновременно – тя е и самото общество. Самото общество иска да влезе във властта, да упражни контрол над властта, което е смисълът на тези протести – да седнат от другата страна. Така че медиите имат един много по-сложен ангажимент – да дадат шанс на обществото да общува само със себе си, да влезе в контакт със себе си, да се самоогледа, да разбере какво се е случило с българското общество в тези 23 години преход. Прилича малко на сепване: кои сме ние всъщност, какво стана с нас през тези години, кои сме. Най-интересното е, че медиите трябва да дават отговор на този въпрос, макар че това е нашият собствен отговор.

Фокус: Медиите не са способни да дават този отговор?

Георги Лозанов: Те не могат да го дадат. Дори нямат и право да го дадат. Те трябва да извлекат от самото общество, от неговите важни гласове този отговор. На протестите имаше много искания, най-разнопосочни, някои – нереалистични, някои – твърде конкретни. Протестите са важни с това, че обществото има енергия да търси преподреждане на властовите модели, което е смисълът и което тепърва предстои. Има и нещо, което и аз самият подкрепям в исканията, в границите на собствените ми професионални ангажименти и практики – то е избирателният кодекс и промяна свързана именно с поведението на медиите в предизборна ситуация. Аз самият съм заявявал няколко пъти това като собствена позиция, очаквал съм го от законодателя и ако парламентът продължи да работи, смятам, че ще е много полезно да се информираме чрез медиите свободно за своя вот – да се направи в това отношение промяна. Чух, че има гласове от протестиращите, които настояват парламентът да продължи да работи, докато не направи такава промяна. Аз се присъединявам към тези гласове – да има такава промяна и тя да включи медийната част. Навремето с предишните избори заедно с ОСС стигнахме до същия извод – че има голяма нужда от коренно различен възглед за това какво медиите правят в предизборна ситуация. Сега общо взето са важни парите и минутките – говоря преди всичко за обществените медии, пък и в частните медии става така. Затова ми се струва, че абсолютно задължително трябват поне две промени – първо да е ясно обозначена както в търговската реклама всяка платена форма по време на предизборна кампания. Да пише „платена информация”, да е ясно къде участваш с парите си, къде – това е свободно медийно съдържание. И второ – да се даде шанс на свободното медийно съдържание извън платените медийни форми, то да се защити и именно там да влязат и гласове извън традиционната политическа система, граждански гласове, те да влязат в диалог с политиците и така да стане възможният избор на бъдещ парламент. В това отношение е необходима също пререгламентация, като тя ще се отнася преди всичко за обществените медии, а пък за частните медии – СЕМ вече има една крачка в това отношение – когато беше референдумът. Имаме шанс заедно с тях да договорим това в границите на саморегулацията и те сами да поемат ангажимента да отразяват свободно, важните гледни точки, които не могат да си платят.

Оригинална публикация 

в. Дума | 22.10.2011

Цялата вестникарска група "България" фигурира в Единния регистър по изборния кодекс като "Връзки с обществеността" на ПП "ГЕРБ". Като "Връзки с обществеността" на ГЕРБ за местните избори са регистрирани и сайтовете "Ловеч нюз", "Днес плюс" и "Хасковска Марица", вестниците "Черно море", "Черноморски фар" и "Янтрапрес". "Дарик нюз" пък е вписан като рекламна агенция за ГЕРБ. И ТВ7 е декларирала, че работи за ГЕРБ като рекламна агенция. Телевизията рекламира срещу заплащане кандидата за президент Куцаров и за кмет на Варна Веселин Марешки.
От данните на Единния регистър по изборния кодекс, публикуван в сайта на Сметната палата, става ясно, че информационни медии работят като рекламни и PR агенции по изборите. Още от първа страница на ЕРИК научаваме, че "Дартс нюз", новинарска агенция по принцип, работи като рекламна за Димитър Куцаров и Камелия Тодорова. "Дарик нюз" ще отразява и кампанията на ПП "Лидер" в Плевен и на БСП за президентските избори. Дарик радио ще излъчва реклами на Андон Тотев, кандидат-кмет за Сандански и ще отразява предизборните кампании на ДСБ и БСП. "Медиапул" ще изработва рекламни материали за ДСБ, а сп. "Тема" ще публикува материали за тъмносините. Даже СКАТ ще излъчва рекламни репортажи за БСП.
Според ЕРИК Нова тв ще излъчва кампанията на ДСБ. Радио "Тангра" е вписано като рекламна агенция, която ще работи за Марешки. "Спортал.БГ" предоставя рекламни услуги на БСП, а "Стандарт нюз" прави информационната кампания на социалистите. За изборите агенция "Фокус" са се вписали като социолози на ГЕРБ. "Фокус Нунти" е регистрирана и като рекламна агенция на ПП "Български социалдемократи".
Плащанията "на парче" за отделни изяви и дискусии остават извън регистъра, публикуван от Сметната палата. А как цялата търговия се връзва с Етичния медиен кодекс, подписан от повечето изброени медии, историята мълчи.

Стр. 3

в. Банкер | Ангел ДАМЯНОВ | 21.09.2011

Бум на новинарските агенции и сайтове регистрира българското интернет пространство. Почти всеки месец се появяват нови онлайн медии. Докато допреди няколко години те се брояха на пръсти, сега е трудно да се установи точният им брой. Първият български информационен сайт news.bg се появи през 1998а. Следващата година стартира предшественикът на vesti.bg – netinfo. После идват агенциите "Фокус" и "БГНЕС", сайтовете "Всеки ден", "Медиапул", "Нюз Дир.бг", "Днес. Бг", "фрогнюз", "Бинюз", "Лайфнюз" и т.н. Днес новините в информационните агенции се актуализират толкова често, че дори конкурират бързината на радиото. БГНЕС и "Фокус" пускат по една новина на всеки три минути.
Непрекъснатото появяване на нови информационни сайтове, естествено, доведе до жестока конкуренция. Първата й "жертва" е най-старият български информационен сайт news.bg., който отдавна отстъпи лидерското място на "Фокус" и БГНЕС. В битката за интернет аудиторията се включиха и вестниците, като предприеха уебинвазия и пуснаха в мрежата пълното си съдържание. Повечето издания регистрират сериозна посещаемост на страниците си, показва статистиката на брояча tyxo.bg., а някои вече се изявяват и като интернет медии, тъй като публикуват новини без прекъсване.
Агенция БГНЕС работи на принципа, че информацията е ценна, когато е доставена навреме, и читателят не губи време за прочитането й. Онлайн медията разчита основно на бързината. Материалите й са кратки и имат за цел да държат потребителя винаги в крак със събитията. БГНЕС не търси контакт с аудиторията и това е причината тя да няма читателски форум. Почти същите правила важат и за другата водеща агенция – "фокус". В последно време обаче политиката й е "позитивно" избирателно отразяване на дейността на български политици и събития от страната. Заради специалното отношение към дейността на МВР и министър Цветан Цветанов често я определят като втория пресцентър на вътрешното министерство.
Информационната агенция "фокус" не е пиар агенция, а предоставя безпристрастни и безплатни новини както за читателите си, така и за телевизии, радиа и вестници, изтъква президентът й Красимир Узунов, той обясни, че по време на предизборната кампания за местна власт и президент "всички партии ще имат равни условия за отразяване на дейността им". На въпрос на "БАНКЕРЪ" какви са начините на финансиране на онлайн изданието, Узунов отговори: "Имаме много сключени договори за медийно отразяване, но нямаме нито един с настоящото правителство". Някои са сключени "директно в Брюксел" и българският кабинет не можел да влияе върху тях. Все пак при правителството на тройната коалиция "фокус" получи част от 2-те млн. лв., които бяха раздадени на определени български медии за "отразяване" на Деня на независимостта.
В края на 2009-а между "Фокус" и Съюза на издателите избухна скандал заради практиката на агенцията да разпространява срещу абонамент вестникарско съдържание под формата на пресбюлетини без съгласието им. В своя декларация издателите съобщиха, че Красимир Узунов е предложил на финансовия министър Симеон Дянков кабинетът да икономиса пари от абонаменти за вестници. Насреща Узунов щял да предоставя за министерствата "всекидневна сводка" с извлечения от печатните издания.
Във "Всеки ден" и "Медиапул" новините са с висока честота на актуализиране, а статиите са добре поднесени. Двата сайта отразяват най-важните събития в страната и чужбина, като акцентът е върху анализа им. Те предлагат форуми и форми за обратна връзка със задоволително качество. Но търсачките им са тромави, а предлаганите онлайн анкети са неинтуитивни и често изискват от потребителя преминаване на друга страница, за да гласува.
Силен ръст на посещенията отбелязва информационният сайт на най-големия български портал dir.bg – dnes.dir.bg. В момента той има над 200 000 уникални посещения дневно. През последните месеци е станала популярна и мобилната му версия. Собственикът Владимир Жеглов заяви пред "БАНКЕРЪ", че в dnes.dir.bg работи редакционен екип от десет души. "Има главен редактор, а останалите редактори дават дежурства. При описването на новините се използват бюлетините на БТА, БГНЕС, "Ройтерс" и "Франс прес"". Целта на сайта е да има повече собствени новини. Според Жеглов финансирането на медията е ясно, тъй като тя е част от една от най-големите интернет компании у нас.
Собствениците на медиите със свободен достъп не пожелаха да разговарят за начините си на финансиране. Изработката и пускането на новинарски сайт излиза между 8000 и 10 000 лв., а месечната издръжка на екип от шест-седем журналисти, офис и подпомагащ персонал от четири души е около 20 000 лева. Същестуват новинарски агенции, които с години нямат приходи от реклама, но въпреки това успяват да покрият задължителните си месечни разходи. Съмненията, че се използват за черен PR и разпространение на клеветническа информация, се засилват от факта, че без да имат приходи, някои дори купиха други онлайн медии.
Николай Бареков, който до неотдавна ръководеше Bnews.bg, отказа да коментира тези въпроси с мотива, че като шеф на публицистиката на телевизия TV7 не се занимава с онлайн медията. "Съпругата ми е изпълнителен директор. В момента тя е в чужбина. Като се върне в България, се обърнете към нея", каза Бареков. Коментар отказа и шефът на сайта "Всеки ден" Мирослав Боршош. Владимир Жеглов пък отбеляза, че твърде често собствениците на онлайн изданията имат страничен бизнес, откъдето идва финансирането. "Спорен е въпросът дали медиите подпомагат другия бизнес на издателите. Съществуват случаи, в които на практика те пречат, каквато е ситуацията със Сашо Дончев и в. "Сега", подчерта той. Подобна била ситуацията и при един от новите собственици на "Труд" и "24 часа" Огнян Донев, който притежава фармацевтичната компания "Софарма".
Наред със "сериозните" сайтове бум бележат и жълтите издания в мрежата. Такова например е blitz.bg, което е част от компанията "Интермедиа", издаваща няколко жълти вестника. Основната характеристика на "Блиц" е безогледното преписване на новини от вестници, сайтове и блогове. Твърде често изданието публикува непроверена и откровено клеветническа иформация. Подобни са и онлайн изданията "Разкрития" и "Афера". И трите сайта регистрират ръст в посещенията си, но авторитетът им е малък и читателите не възприемат особено сериозно "новините" им.

Стр. 35 

Информационна агенция ФОКУС I Весела БАРЪМОВА I 27.11.2010

Съюзът на българските журналисти (СБЖ) връчи годишните си награди за 2009-2010 г., предаде репортер на Агенция „Фокус”. Отличията бяха връчени от председателя Милен Вълков на церемония в сградата на СБЖ. Наградата за цялостен принос към българската журналистика на името на известния журналист и публицист Йосиф Хербст бе присъдена на Захари Главчовски. В категория „Електронни медии – Радио” бе отличена журналистката Даниела Манолова от БНР. Тя получи наградата за интервюто си с 94 годишната Александра Гюргинова, секретарка на Сирак Скитник в сериала „Радиото”. В категорията „Телевизия” бе отличен екипът на програма „Здраве” на БНТ. От информационните агенции награда получи отдел „Икономически новини” към главна редакция „Международна информация” на БТА. В категория „Печат” бе награден журналистът от вестник „Дума” Васил Попов. Отличието за фотожурналистика получи Тихомир Петков от вестник „Новинар-юг” Хасково, а за кореспондент на чуждестранна медия – Иво Радойков. В категорията „Книга” СБЖ отличи Кирил Янев за книгата му „Операция Поинт Бленк Цел България”. Наградата за кореспондент на централна медия получи Диян Божидаров от вестник „Сега” – Варна. За материал в регионална медия, предизвикал широк обществен отзвук, наградата получи Екатерина Терзиева за приложението „Твоят ден” на вестник „24 часа” – Пловдив. Сайтът на Информационна агенция „Крос” бе отличен в категория „Журналистически електронен сайт”. Плакети получиха авторите на сборника „Думите на медийния преход” за разработването на научен терминологичен речник за нови понятия в медийната комуникация, както и вестник „Нов живот”-Кърджали за принос в духовното развитие на Източнородопския край.
Информационна агенция „Фокус” бе наградена с почетна грамота за най-добро отразяване на работата на Съюза на българските журналисти.

Оригинална публикация