Поля Александрова е новият мениджър “Връзки с обществеността” в Нова Броудкастинг Груп

Nova.bg I 2.03.2017

Петя Терзиева заема позицията директор "Маркетинг и комуникации" в най-голямата мултиплатформена медийна и технологична компания в България

Поля Александрова поема поста мениджър "Връзки с обществеността" в Нова Броудкастинг Груп. От 1 март 2017 г. тя отговаря за връзките с обществеността, корпоративната и социална отговорност на медийната група.

Поля Александрова има над 20-годишен професионален опит в медиите. Стартира кариерата си през 1993 г. като радио журналист, след което е част от екипа на изданията към БТА. От 2004 до 2017 г. оглавява редакцията на дамското списание Grazia, като в края на този период съчетава задълженията си на главен редактор с тези на Редакционен директор в Атика Ева Медия Груп, издател още на списанията EVA, Forbes, OK!, Joy, Playboy и Esquire. Заедно с екипа си работи и върху маркетинговата и комуникационна стратегия на компанията.

Поля Александрова е магистър по право от Икономически университет, Варна, и има специализации по журналистика и комуникации от New York University (Freedom Forum Journalists-In-Residence Program, 2001) и Green College, University of Oxford (Reuters Foundation Journalism Fellowships Programme, 2002-2003).

След като през май 2016 г. Петя Терзиева се присъедини към екипа на най-голямата мултиплатформена медийна и технологична компания в България на позиция директор "Комуникации", от края на миналата година тя заема позиция директор "Маркетинг и комуникации". В отговорностите на Терзиева влиза цялостното управление на маркетинговите комуникации, връзките с обществеността, корпоративните и социални дейности на телевизионните канали на Нова Броудкастинг Груп и портфолиото на Нетинфо.

Оригинална публикация

20 години свободни списания!(?)

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Даниел НЕНЧЕВ | 2010-03-18 

Срамежлива краварка, с бяла забрадка, върху тънката първа страница на сп. Отечество. Томек, Рибо-куче, Чоко и Боко от корицата на сп. Дъга. Чернокожа жена от Мианмар, с деформиран от пръстени врат, на корицата на БТА Паралели. Катерина ввро, в костюм на Рила стил, на снимка за сп. Лада. Така общо взето изглеждаше рафта със списания на РEП-а преди ноември 1989. След това тон започна постепенно да расте, а когато през новото хилядолетие навлезе в пубертета – показваше склонност към всеядност и затлъстяване. Двайсет години след настъпването на демокрацията, десет години след първите предсказания за смъртта на печатните медии и две години след началото на глобалната криза – пазарът на списания в България проявява воля за подредба.
През 90-те продължава да излиза списание Жената днес, (най-тиражираното по времето на соца списание с 500 000 тираж), което за известно време се печата като таблоид, а от 96-та е възродено чрез нови издатели. Освен него, най-устойчиви през прехода са списания като Паралели, музикалното Ритъм и мъжкото Клуб М, което стартира през 91-ва, а преди да спре през 2008, организираше конкурса "Мъж на годината". С различен успех се появяваха и изчезваха списания като литературното Ах, Мария, порнографското Табу, семейното Super Маркет…
Между 93-та и 96-та излиза първото списание по западен образец – сп. Unison Media, на чийто екип предстои да направи истинска революция в медиите.
Революцията идва през октомври 1996, когато Ивайло Нойзи Цветков, Емилиян Събев, Сашо Жеков и Мартин Захариев създават списание Егоист, което в следващите 10 години е най-големият авторитет на този пазар. Обявяват го за списание на новото поколение и на практика въвеждат в оборот редица понятия от модерния ни живот, като – стил, фотосесия, различност, свобода, лайфстайл и пр. и както казва Ивайло Иойзи Цветков: "Всичко, което ще прочетете в егоист, е нашият манифест как да живеете по-добре или поне по-интересно."
Успехът на списание Егоист, което през 2000 година достига тираж 60 000 броя, вдъхновява различни хора да правят списания за младите модерни хора. Появяват се заглавия като Sax, За Мен, Аз, Едно. От тях оцелява само последното. Списание Едно се налага с тематичните си броеве, посветени на културата на страните от европейския съюз. По-късно се развива и като лейбъл, организиращ събития – Sofia Dance Week, Sofia Design Week. Sofia Architecture Week.
През 1998 година излиза първият брой на списание Eva, което се утвърждава и запазва и до днес лидерството си на пазара на женски издания. Глобализацията, европеизацията и свободният пазар правят така, че през април 2002 в България за първи път излиза лицензно, западно списание – най-популярната мъжка медия в света – сп. Playboy. Постепенно щандът се разраства и на него се появяват подобни мъжки марки еротични издания – Maxim, FHM. И женски – Cosmopolitan, Grazia, Еlle, Arnica. Наред с платените издания, нараствашщият рекламен пазар позволява и излизането на безплатни списания, от които се налагат малоформатните седмични – Програмата и Една седмица в София. Списание МИТ пък, което излиза от септември 1998 и три години по-късно се преименува на Мениджър, се превръща в медията на личностите от еволюиращата бизнессреда. Сп. SignCafe , което стартира януари 2006 като издание за аутдор реклама, постепенно се трансформира и превърна в космополитна и атрактивна медия за криейтив, реклама, маркетинг и медии. След 2000 година се обособяват няколко силни издателства, които чрез развитите си портфолия претендират за по-голямата част от рекламните бюджети, отпускани, за преса и списания. Санома Блясък, например, което издава 50% лицензни заглавия и 50% български, има – National Geographic България, 8 списания насочени към женската аудитория – (между които Еlle, Harper’s Bazaar, Максимум) и е лидер на пазара на седмични светски, gossip списания с Блясък и Story. Друго голямо издателство Attica Media България пък става лидер на пазара на мъжки еротични заглавия с Playboy и Maxim, като издава още женските Grazia и Joy, списание ОК! и интериорното Casaviva. Издателство QM залага на списания от висок клас, по лиценз на италианската медийна групировка RCS. – Amica, L’Europeo, Max, Bravacasa. А издателство S Media Team Entertainment Group адаптира за българския пазар списанията на BBC – Top Gear, Good Food u Knowledge, и предлага още Motor Show, Yahting и Prime Time. Икономедия пък налага модела вестник със списание. Така заедно с Капитал излиза приложението за свободно време Light, a c Дневник – Digital World, Бакхус, Индекс имоти и Индекс луксозни имоти, по-късно мъжкото лицензно Genleman и женското Нея.
Дори при възможността за избор на толкова основни заглавия, пазарът предстои да се пренарежда. За неговите постижения, за актуалното му състояние и за възможни отпратки към бъдещето, потърсихме мненията на четирима главни редактори на различни по формат списания от различни издателства. Пред Sign Cafe те посочиха основните точки за нормализирането на пазара. А именно: ръстът на рекламни бюджети, наличието на конкуренция при мъжките лайфстайл списания и ясното диференциране на аудиторията.
***
Георги Тошев, сп. Max
8 години Георги Тошев е автор и водещ на предаването Другата България по бТВ. Също там – на поредицата Непознатите, а за БИТ – на предаването Артефакти. Бил е и редактор на Music Idol, работил е за BBC, за Radio France International, за десетки списания – Intro, Eva, Light и др., за вестниците 24 часа и Континент. Автор е на книгата за Невена Коканова. Бил е съветник на министъра на културата Емма Москова. Един от създателите на сп. Едно, българския вариант на сп. L’Europeo и новото ПИК. От февруари 2010 е главен редактор на списание Мах в България

- В КАКВО СЪСТОЯНИЕ СЕ НАМИРА ПАЗАРЪТ НА СПИСАНИЯ СЛЕД 20 ГОДИНИ ДЕМОКРАЦИЯ?

Глобалната криза подрежда пазара на списания в България. Той е ненормален през последните години. След промените, той работи по формулата: едно издание трябва да достигне до максимално огромен брой аудитория. Нещо, което е невярно за чужбина и е невярно извън таргета на така наречените gossip-списания, които са по-масови, по-евтини и в тях не се влагат много пари. Днес пазарът в България показва тенденция за сегментиране. Това означава – за строго профилиране и за търсенето на най-точния таргет, групи от читатели, които да се припознават в определените издания. Появиха се списания като Abitare, Правен свят и др. Ще дам пример и с един проект, зад който стоя от самото начало – L’Europeo. Това е списание, което заедно с издателите от QM нямахме колебания, че трябва да се направи, но не знаехме дали пазарът на списания в България може да го поеме. Тъй като това е един труден проект, защото е свързан с наистина добри текстове, със силна публицистика и журналистика. В същото време, това е един проект, който акумулира в себе си огромни средства. Проектът L’Europeo не само надмина очакванията ни, но той създаде и цяла група, към която преди 10 ноември бих причислил само едно списание – ЛИК, което беше дайджест списание. Тук са купени и пакет от списания на BBC, появи се National Geographic, бившият Космос, вече списание 8. Едно, което тръгна от lifestyle списание, насочено и към по-алтернативна на мейнстрийма аудитория, сега е вече наистина ъндърграунд културно списание, но много честно към аудиторията си. Тоест, вече не всичко е за всички, а читателят трябва да се припознае. Една много силна тенденция в Западния свят, където има наистина много таргетирани списания. Интересите на аудиторията са много различни и те не могат да бъдат фрагментарно представени в едни популярни списания. Има вече публика и това е, бих казал, по-платежоспособната публика, която се припознава в едни други списания.

- КАК СЕ ВПИСВА "НОВИЯТ МАХ" В ТОЗИ ПРОЦЕС?

Аз се съгласих да се занимавам с проекта списание МАХ – връщането му, (в Италия още от миналата година), в жанра на поп културата през мъжкия поглед. Според мен една от грешките, които допусна в България, но и в глобален план е, че някакси искаше да се намести на пазара на еротичните списания. Но там има Maxim, FHM, библията Playboy и там нещата са ясни. Днес, хората, които мен ме интересуват като читатели, много добре си избират. На масата на едно семейство – млади хора – може да има AMIСA и EVA, L’Europeo, МАХ и MAXIM или Playboy или могат да имат и Едно, да имат и Abitare, тоест – това са едни много важни сегменти от пазара, които се подреждат. Какъв е проблемът? Проблемът идва с рекламния обем, който този пазар може да поеме. В България е малък. А по-компромисните списания подбиват пазара на реклама. Защото истината е, че лицензните и някои оригинални български списания, наистина се движат в горния клас на рекламни тарифи. Ясно е, че едно списание, за да бъде качествено, се издържа от рекламите. Ясно е, че съдържанието не трябва да е по-ниско от рекламите. И тук някъде се случват тези противоречия, които кризата изостри, защото обемът от реклами се сви. А самите централи на списанията, към които в България има лицензни издания, имат високи изисквания, както като съдържание, така и като фотографска работа. Това е обем от средства, които трябва да бъдат акумулирани от рекламата. Смятам и че през последните години в България вече има обучени професионалисти, които работят, но те са много малко. Затова и пазарът на така наречените контрибутори също се стесни.

- А КАКВО ЛИПСВА НА ПАЗАРА?

На пазара липсват повече профилирани списания. Той е задръстен от lifestyle списания. А начинът на живот на човек е много различен. Списанията се превърнаха в каталози и някакси пиарът и product placement-a изместват съдържанието. Аз съм за работа с рекламни агенции и рекламодатели, които могат да се доверят и да си платят на криейтива на дадена редакция, за да могат техните продукти да стигнат до определен брой читатели.

- МОЖЕМ ЛИ ДА СРАВНИМ БЪЛГАРСКИЯ ПАЗАР С ИТАЛИАНСКИЯ?

Несравними са. Това е друга аудитория. Аз съм бил, както в Rizzoli Group, за която в момента работя и в Montadore, собственост на Берлускони. Това са едни от най-големите в Европа и най-големите в Италия издателски групи. Там няма монопол, но те са си поделили по равно големите и добри издания. Обемът от реклама там е огромен. в България все още съществува куфарната търговия. Оттук насетне повечето марки дори не са официално представени. Купуват се елементи от колекции. Тези, които са представени, нямат бюджети, с които да рекламират, освен някакви бартерни основи – аз ще ти дам примерно Prada или Dolce&Gabbana, ама ще те облека тук с пет костюма, ти ще ми пуснеш пет фолиа… Бартерите не могат да изместят купуването на рекламно място. Вярно, конкуренцията с електронните медии – телевизия и интернет, е убийствена. Но пък аз вярвам, че това, което дава прин-тът, особено добрите и полиграфски списания, е нещо, което има своето значение и има своята роля, и е доказано от изследвания, че има своето въздействие върху аудиторията, върху хората, които принадлежат към определени социални групи, определен стандарт и имат възможност да пазаруват.
***
Богдан Русев, сп. Light
Богдан Русев е автор на книгите Електрочакра, 12 приказки от Белегаст, Вълшебна нощ, Ела при мен, Singles и 32 (трийсет и две) книги-игри. Бил е творчески директор на рекламните агенции Ogilvy&Mather и Demner, Merlicek et Bergmann. Бил е главен редактор на сп. Егоист и сп. Една седмица в София. Завършил е английска филология в СУ Климент Охридски и магистърска степен по английска литература в King’s College, Лондон. Преводач е на автори като Чарлз Буковски, Том Робинс, Уилям Бъроуз. От октомври 2007 е главен редактор на Капитал Light.

- КАКВО ПОСТИГНА ДЕМОКРАТИЧНИЯТ ПАЗАР НА СПИСАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ЗА 20 ГОДИНИ?

Масовост, няколко наистина добри модела за правене на списания и началото на някаква школа сред хората, които работят за списания – ако в момента се съберат наистина качествените хора, които работят в десетина различни списания, ще се получи една наистина качествена редакция, която може да прави едно наистина качествено списание. Но не повече от едно.

- КОИ СА 5-ТЕ НАЙ-ВАЖНИ СЪБИТИЯ ЗА ТОЗИ ПЕРИОД В ЖИВОТА НА СПИСАНИЯТА ТУК?

Ранните броеве на списание Егоист. Ранните броеве на списание Playboy. Последният брой на списание EGO (и партито покрай него). "Офисният брой" на списанието на M-Tel. Българският Vice, особено в последно време.

- С КАКВИ СПОМЕНИ СИ ДНЕС ОТ ДЕСЕТГОДИШНАТА ИСТОРИЯ НА СП. ЕГОИСТ?

Противоречиви. Най-добрите ми спомени са от времето, когато бях заместник главен редактор на Александър Жеков. От него и от Ивайло Цветков съм научил всичко, което знам за правенето на списания.

- КАКВО ЛИПСВА НА ПАЗАРА НА СПИСАНИЯ У НАС?

Реклама, съответно бюджети за големи външни продукции.

- КАКВА Е УСПЕШНАТА ФОРМУЛА ЗА ДОБРО СПИСАНИЕ ТУК?

Да бъде посредствено.

- КОИ ДРУГИ СПИСАНИЯ ЧЕТЕШ, БЪЛГАРСКИ И ЧУЖДИ?

Една седмица в София, българският Maxim, Едно, Empire, Intelligent Life.

- КОИ СА НАЙ-СИЛНИТЕ КАЧЕСТВА НА СПИСАНИЕ LIGHT?

Излиза заедно с най-авторитетния вестник за политика .и икономика, но е практически независимо от него; прави се в дружелюбна и отворена атмосфера; публикува нов разказ от български автор всяка седмица.

- КАКВО БИ ПРОМЕНИЛ В НЕТО?

Повече големи външни продукции, когато мине кризата и започне да влиза повече капитал.

- КОИ АВТОРИ ЧЕТЕШ С ИНТЕРЕС?

В общия случай чета с по-голям интерес автори на книги, отколкото автори в списания.

- КАКЪВ ТРЯБВА ДА Е ИДЕАЛНИЯТ ГЛАВЕН РЕДАКТОР НА СПИСАНИЕ?

Любопитен.

- КАКВО Е БЪДЕЩЕТО НА СПИСАНИЯТА?

Все по-дебели и луксозни издания с интересен печат, които ще излизат все no-рядко и ще се превръщат в колекционерски предмети, във високия сегмент. Пълна интеграция с интернет в ниския сегмент. Месечните списания на хартия такива, каквито ги познаваме, са довиждане.
***
Поля Александрова, сп. Grazia
Поля Александрова е специализирала журналистика в Ню Йорк, САЩ И в Оксфорд, Великобритания. Работила е в списание Паралели, за сайта Еuropemedia.net, била е кореспондент на Transitions Onhine, а от 2004 г. е в Атика Медия България. В момента е главен редактор на списанията ОК! и Grazia.

- ДОКЪДЕ СТИГНА ЕВОЛЮЦИЯТА НА СВОБОДНИЯ ПАЗАР НА СПИСАНИЯ В БЪЛГАРИЯ?

Преди 10 години, когато работех в изданията на БТА – Паралели, пазарът не беше 100% устроен в чисто легален смисъл. Примерно – снимки не се купуваха легално, нямаше и агенции, които да представляват права, а имаше преписвания и сканирания. Първото лицензно издание се появи през 2002 – Playboy. А след това се появиха успоредно Grazia и Cosmopolitan. Навлизането на лицензните издания е едно от основните неща, които категорично подобриха ситуацията в България. Започнахме да работим легално и откъм илюстрации и текстове. Но истински пазар има, когато има конкуренция на много издания и те работят в нормална, истинска среда.

- ВСЪЩНОСТ КАК СЕ РАЗВИ КОНКУРЕНЦИЯТА ПРИ ЖЕНСКИТЕ СПИСАНИЯ?

Женските издания са най-активни на пазара. Така е, защото най-много рекламодатели има в тази област и жените са големи потребители. Те купуват списания не само, за да прочетат нещо интересно, за да разнообразяват свободното си време, а и от практична гледна точка – за да намерят някакъв съвет, за да се справят с лабиринта от предложения. Ако трябва да спомена конкуренция, ние приемаме Eva като такава. Списание, което ни е стимулирало, преди ние да се появим на пазара и след това – с нивото, концепцията и съдържанието си. И като аудитория, която търсим – модерни млади жени с образование, технологично ориентирани, с желания за приключения и любопитни за света. Това, което за мен беше разочароващо е, че много чужди марки, които за мен са били вдъхновяващи, не успяха на българския пазар по една или друга причина, може би – лош мениджмънт, неразбрана марка и неразбрана концепция, лоша маркетингова кампания. Сещам се примерно за Harper’s Bazaar, силна западна марка. Другите – Cosmopolitan се развива добре, също така и Elle и Eva – в категорията от 20 до 45 г., списание Joy, което обхваща по-младите жени на възраст от 15 до 30 години. И вече Жената днес, която се чете и от млади хора, и от съвсем друга категория, която също заслужава все пак някакво четиво. Общо-взето в момента на пазара на женски списания е обхваната цялата група от интереси.

- КАК СЕ ПРОМЕНИ ЧИТАТЕЛЯТ?

Когато тръгвахме, всеки ми казваше – България е в труден период, в преход. И този преход беше труден за всички. И сега не е лек периодът. Но в последните 10 години се забеляза едно вървене нагоре по стълбичката във всяко едно отношение. Особено, когато говорим за потребление. Защото преди дори да сме имали възможностите чисто финансово, нямаше къде да вложим, дори да сме спестявали, нямаше избор, нямаше нищо. А пазарът се разви действително. В това отношение и българката се разви. Тя купува повече неща. Това прави присъствието на това списание смислено. Защото през 2004 г., когато ние се появихме, имаше образно казано 3 марки, сега са 20. Това важи и за козметичните, и за фешън марките, и за интериорните марки.

- А КАК СЕ ПРОМЕНИХА РЕКЛАМОДАТЕЛИТЕ?

Навлизат много марки в България и тяхната цел е да намерят нови потребители… Има реклама, съответно жените са много силен таргет, както споменах в началото. Така че промениха се много в рекламно отношение, изключвам периода на криза, която беляза всички медии и се отрази на рекламните бюджети на марките.

- А КАКВО ЛИПСВА НА ТОЯ ПАЗАР, АКО СЕ АБСТРАХИРАМЕ ЗА МОМЕНТ ОТ КРИЗАТА? КАКВО БИ МОГЛО ДА ДОПЪЛНИ ПАЗАРА НА СПИСАНИЯ?

Списанията винаги ще ги има и ще съществуват здравословно, докато има и рекламен пазар. Колкото повече марки, толкова повече живот, храна за списанията, особено женските. Ето сега, тръгват два мола и над 30 нови марки, които до този момент не са били в България. Какво означава това -нови рекламни бюджети, много повече хляб за списанията. И за медиите. Прогнозата е, че нещата ще тръгнат в по-добра посока. Има накъде да се развиват списанията, тъй като има и още лицензни марки, които не са влезли в България. Когато се появят мъжките марки като козметика и като мода, много по-вероятно е тогава да дойдат мъжките lifestyle списания като GQ и Esquire. Когато говорим за списания, които са профилирани, в България има много малко такива. На времето такова списание беше Егоист. Сега до някаква степен това се препокрива от списание Едно и две-три много минимални по отношение на присъствието си издания, което ме натъжава, защото това е сегмент, който трябва да съществува по някакъв начин, да се легализира като такъв, въпреки че никога не можеш да очакваш масовост в тия списания. Говоря за списания, които навън характеризират този сегмент като ID, като Another Magazine, като Love Magazine. Издания, които съществуват свободно и разчитат на тази алтернатива, която в България я няма. За съжаление тук алтернативите са много потиснати за сметка на масовата култура, която е на много ниско ниво. И въпреки че работим в масово издание, много е важно това да се уточни, Grazia се е дистанцирала от въпросната масова култура, която споменавам. Ние се опитваме да покажем на хората алтернативи. Опитваме се да покажем, че има алтернативи и според мен това трябва да правят всички.
***
Анелия Илиева, сп. Rolling Stone
Анелия Илиева завършва Бизнес администрация и Журналистика и масови комуникации в Американския университет в Благоевград. Започва работа в медиите, когато е на 16 г. – като технически редактор на списание Атлетика. На 18 става главен редактор на американското издание Iron Man в България. На 23 е одобрена за главен редактор на българския вариант на световното списание, "което среща музиката с живота" – Rolling Stone.

- КАКЪВ Е ПОГЛЕДЪТ ТИ ВЪРХУ ПАЗАРА НА СПИСАНИЯ В БЪЛГАРИЯ?

В последните години в България навлязоха много международни заглавия и хората
останаха с впечатление, че нашият печатен пазар е добре развит и дори пренаситен. Но всъщност не е така. Ако трябва изданията да се класифицират в различни категории, за да може да се пресметне техният рейтинг, много от категориите, които съществуват в другите страни, у нас просто липсват. Няма ги и много от международните заглавия, а същевременно съществуват и такива, които, за съжаление, не биха намерили почва в България, като списанията за висша мода например. Пожелавам ни да има български Vogue, но опитът показва, че нямаме достатъчно развит пазар за подобно издание.

- КАК СЕ СПРАВЯ ROLLING STONE ЗА ПЪРВИТЕ СИ ПЕТ БРОЯ?

Rolling Stone се справя много добре. Но това не е толкова нишово списание. Тоест, това е издание, което обхваща много и основни теми и затова мисля, че беше крайно време да дойде в България. Разбира се, Rolling Stone е насочено към музиката, но и нещата и отношенията, които музиката обхваща – политика, социален живот и какво ли още не. В Rolling Stone могат да намерят място, както материали за атомната политика на Иран, така и статии за бъдещето на колите и най-яките видеоигри и т.н.

- КАКВО Е НА 23 ГОДИНИ ДА СИ ГЛАВЕН РЕДАКТОР НА СПИСАНИЕ, КОЕТО ЩЕ СТАНЕ НА 43 ГОДИНИ?

Ами готино е. Сериозна работа. Вероятно много хора си мислят, че живот си живея, след като толкова бързо съм успяла да се реализирам, но всъщност, без да звучи като оплакване, това е изключително голяма отговорност за мен. Rolling Stone е много известна марка, която си е извоювала редица награди и отличия в световен мащаб. Затова ние нямаме правото да не се справяме достатъчно добре и се стремим всичко, което правим, да отговаря на нивото на бранда. Надявам се и ние някой ден да можем да се обадим на Боно за интервю, макар и сега да звучи нереалистично. Все пак вече стигнахме до имена като Роби Уилямс и Морган Фрийман.

- ВСЪЩНОСТ КАК СТАНА ТАКА, ЧЕ ОТ ROLLING STONE СЕ СПРЯХА НА ТЕБ?

Аз се свързах с тях. Не мога да съм категорична защо са ме избрали. Предполагам, че им е допаднал ентусиазмът ми и може би упоритостта и силите, които младостта ми носи. Защото вероятно една "стара пушка" не би имала същия хъс. Самият Ян Уенър, издател и главен редактор на Rolling Stone, е бил на 21, когато е създал списанието. Сигурно в мен е припознал себе си и си е дал сметка, че младостта не означава липса на опит, а по-скоро мотивация и енергия за развитие. Защо се появи Rolling Stone в България?
В момента, в който ми хрумна идеята за българско издание на Rolling Stone, издателите от Sivir Publications ме подкрепиха. Направихме всички нужни проучвания на пазара, маркетингови стратегии и т.н. Защото от Rolling Stone не биха дали лиценз на шепа ентусиасти, които са си казали: "Хайде, ще го направим!" Трябваше да видят всички планове черно на бяло, подкрепени с факти.

- КАКВО ПОКАЗАХА ТЕЗИ ИЗСЛЕДВАНИЯ?

Че определено има пазар за подобно списание.

- КАКВИ РЕКЛАМОДАТЕЛИ БИХА ПРИЛЯГАЛИ НАЙ-МНОГО НА ТОВА СПИСАНИЕ?
Разнообразни: мобилни оператори, дрехи и аксесоари, коли, заведения, храни, напитки, техника. Също и банки, финансови институции, застрахователни къщи. Във всеки брой публикуваме поне по един политически или икономически материал, което означава, че засягаме тази сфера. -Също така имаме рубрика за техника. Изключително странно и непонятно за мен е, че в България е прието, че дрехи могат да се рекламират само в модните списания, кредити – само в икономическите вестници, бельо – в мъжките издания. Хората се обличат, каквото и да четат. Хранят се, карат коли, купуват си жилища… Проучванията показват, че нашите читатели са сред тези в най-активна възраст – между 18 и 40-45 г. В САЩ в Rolling Stone рекламират всички мобилни оператори, хитови сериали и нови филми, много аксесоари като слънчеви очила и пр. неща, свързани с музиката и с начина на живот. Защото музиката, която човек слуша, до голяма степен определя стила му. A Rolling Stone е списание, което следи музиката в нейното развитие.

- КАКВО Е БЪДЕЩЕТО НА СПИСАНИЯТА ВЪОБЩЕ?

Скоро списанията ще бъдат не на хартиен, а на дигитален носител, както вече се случва с книгите. Ще можем да четем пресата чрез продукти като iPad. Като цяло, дигиталните носители предоставят на списанията цял нов свят от страхотни възможности и oт редакционна, и от’рекламна гледка точка. Но смятам, че е погрешно схващането, че интернет убива медиите. В интернет наистина може да се намери всякаква информация, но пък доколко човек може да се довери на нещата, които чете там? Друго е, когато информацията идва от достоверен и изпитан във времето източник.

- КАКВА Е УСПЕШНАТА ФОРМУЛА ЗА ДОБРО СПИСАНИЕ ТУК, СПОРЕД ТЕБ?

Баланс между качествен и интересен редакционен продукт и успех сред рекламодателите, т.е. списанието да е достатъчно добре капитализирано и да намери своето място на пазара, да камери своята аудитория и да предлага материали, които тази аудитория не може да прочете никъде другаде.

Стр. 13, 14-15, 16-17, 18-19, 20