в. Галерия | Владимир НИКОЛОВ | 02.08.2012

Продуцентът на предаването "Кастинг", което мина през зимата по БНТ1, Жоро Тошев е възмутен от далаверите, които се въртят в националната медия. Вътрешни източници на "Галерия" от "Сан Стефано" 29 издадоха, че неговата фирма Short Cut Productions все още не е получила обещаните пари за предаването. Става въпрос за 75 000 лева, които се чакат вече пет месеца. С тези пари продуцентът трябва да се разплати с част от творческия и от техническия екип, тъй като тяхната работа отдавна е приключила и всеки е изпълнил задълженията си. С изключение на финансовите от страна на БНТ1.
Потърсен за коментар, Жоро Тошев бе лаконичен, като сподели следното: "Не искам да коментирам отношенията ми с ръководството на БНТ1, защото все още не са изчистени всички задължения от тяхна страна, все още ми дължат пари. Работил съм с различни директори на медията, както и с доста други телевизии, но с такъв непрофесионализъм и с такава некоректност каквито срещнах по време на изпълнението на "Кастинг", не съм се сблъсквал до този момент .
Първоначално е бил гласуван бюджет от 250 000 лева за изпълнението на риалити програмата. Цели три пъти тези пари са прегласувани от ръководството. В крайна сметка Тошев, като продуцент на формата, би следвало да има последната дума по изпълнението му. Оказва се обаче, че на "Сан Стефано" коли и беси основно Севда Шишманова. Програмната директорка сама е натрапила сценариста на предаването. Тошев е искал Яна Борисова, но му бил спуснат Тодор Пеев, родом от Павел баня, изявяващ се през годините в различни фалирали печатни медии.
Шишманова бленувала да докара в ефир като водещ Владо Карамазов, но договорът му с Евтим Милошев изтичал чак през юни и затова натрапила Ива Гочева и Деян Донков, когото мнозина възхваляват като актьор на сцената, но не одобряват като тв водещ.
"Кастинг" приключва през март тази година, като оттогава не са преведени абсолютно никакви пари. През май шефовете на БНТ изпращат писмо до Жоро Тошев, с което го уведомяват, че намаляват бюджета с 10 процента заради ниското качество на предоставената продукция. Това е абсурдно поради няколко причини. Най-напред, БНТ има качествен контрол, който следи всяка програма и няма начин тя да се излъчи, ако не е минала през него
На второ място, бюджетът вече е бил гласуван три пъти, а същевременно се променя постфактум. Тук изниква въпросът – къде ще отидат тези 10 процента?
Още един генерален проблем на телевизията майка лъсна покрай цялата финансова сага. Оказва се, че за снимките на "Кастинг" е раздавана техника – камери, осветление и т.н., без каквито и да е било приемо-предавателни протоколи. Това говори, че всеки може да вземе, да ползва, да върне или не, в зависимост от съвестта си, техниката на БНТ. В случая Тошев е коректен и връща всичко, което е съхранявал след снимките в собствения си офис.
Въпреки това през юни той получава второ писмо, чрез което е уведомен за нови 10 процента намаляване на бюджета – наказание заради закъснение на предаваната продукция. Пет месеца след финала на "Кастинг" пари все още няма, както и няма изгледи да бъдат получени
Любопитно е как в такъв случай, когато БНТ дължи пари по изпълнени вече продукции, тя продължава да влага в нови.
От тази есен стартира нов сериал – "Четвъртата власт", промотиран от БНТ като журналистически трилър. Мнозина се учудват, че точно у нас ще се показва подобна продукция предвид факта, че страната ни е на 80-о място в света по свобода на словото и на журналистическата изява. Сценарист на новия сериал ще е Ваня Николова, която доскоро правеше "Под прикритие". Сега тя е вербувана за 1000 лева отгоре да работи по пропагандиращия колко независими са медиите у нас филм. Към него е привлечен и Михаил Билалов. Двамата напускат другия сериал, чиято фабула отива в ръцете на Ваня Щерева и Владимир Полеганов. Пари ще се влагат и в "Заместникът" на Маги Халваджиян, както и в тийнпоредица на братя Чучкови.

Стр. 2-3

в. Уикенд | Ива ДИМИТРОВА | 10.02.2012

Викаха ме в прокуратурата да давам показания заради кражбите на Тошко Добрев, казва журналистът 

Аз съм един неуспял емигрант, въздъхва Георги Тошев в края на срещата ни. Разговаряме в офиса му в стара, добре ремонтирана къща на столичната улица "Шипка". В редакцията на списание "Макс", на което е главен редактор, вечният пътник разкрива и провалите, и успехите си. Общото между тях е значимостта им, усмихва се Тошев. За своите 42 години, половината от които са преминали в посвещение на журналистическата професия, се е убедил в едно – всичко е урок.
"Имал съм много неуспехи. Като млад трудно се примирявах с провалите си, днес ги приемам като повод за размисъл. Само човек, който може да започне живота си отначало, има бъдеще", цитира журналистът йога учителя си Пракаш.
Индийското учение го "връща" в реалността. С него успява да преодолее стреса и да свикне с измамните цели, които другите преследват. Определя ги като "изгубени", които парите и властта са деформирали до неузнаваемост. Доволен е с това, което има, и е радостен, че не се е превърнал в материалист. Заслугата е негова и на Пракаш, под чието ръководство от 5 години практикува йога.
Тошев не се страхува нито от провалите, нито от риска. Никога не му е липсвал кураж да започне живота си отначало. Правел го е неведнъж. Например, когато трябвало да се завърне в България заради болест на баща си. Бил в Ню Йорк, където специализирал журналистика. Заминал, след като завършил българска филология в Софийския университет.
Решил да търси щастието си в САЩ но от пътя му го отклонила коварната болест рак, от която се разболял баща му.
"Трябваше да избирам. Нямах пари за билет, а не можех да не се простя с баща си. Върнах се. Аз съм един неуспял емигрант, който направи "Другата България", споделя Тошев.
Днес избягва думата "емигрант". Смята, че всеки е свободен да избира къде, как и с кого да живее. Пресметнал, че покрай реализирането на .Другата България" и "Непознатите" е посетил 186 държави. Не се отказва от целите си, дори ако трябва да спи на пейка в парк в някоя чужда страна или да пътува на стоп. Такова е било началото на "Другата България". Ентусиазмът, с който прави предаването, по-късно бил попарен. Георги Тошев с ужас научил, че "Другата България" е било удобен параван за въртене на мръсни сделки.
"Спрях го, защото разбрах, че чрез нашето прекрасно предаване Тошко Добрев пере пари на "Софийски имоти". Извикаха ме в прокуратурата да давам показания. Благодарен съм, че съм получил шанс да правя този проект. Но когато съм се съгласявал, никой не ме е предупредил, че ще бъда замесен в нещо подобно – толкова нечистоплътно и мръсно", казва Тошев. Оказва се, че от общинската фирма "Софийски имоти" се изписват милиони левове към продукцията. В действителност "Другата България" харчи далеч по-малко. Останалите пари са крадени от чевръстия общинар.
В онзи момент понася укори, за които не крие, че преживява тежко. Чувал е, че е син и на медийния бос Тошо Тошев, и на Тошко Добрев и куп други щуротии. Преживявал го е и преди.
Например, когато напуска "24 часа". Причината е неразбирателството му с тогавашния редактор Валери Найденов. След години съвместна работа пътищата им се разделят. "Бил съм уволнен, скаран с Валери. Не е вярно. Днес той, моят учител, е автор в списанието, на което съм главен редактор", споделя Тошев.
Покрай петгодишната си работа в Би Би Си се убедил, че се чувства добре в ролята си на посредник. Успешно я изпълнява в "Непознатите", което се излъчва по Би Ти Ви. Казва, че добрият журналист се изгубва в събеседника си. Телевизионното му присъствие се изчерпва до гласа зад камера. Това не му гарантира медиен комфорт и често прочита злостни слухове за себе си. Един от тях е, че е горд собственик на безплатно общинско жилище. Оборва го. Живее в 50 квадрата в София, за които изплащал кредит. Правил опит да изтегли друг, за да си купи по-голям апартамент. Не го одобрили, доходът му бил недостатъчен.
Това не го озлобява, нито натъжава. Негов дом може да бъде всеки хотел. Усеща уют там, където се чувства необходим. Трудно е за проумяване, както и фактът, че живее на хиляда и няколко километра от семейството си. Обикаля света, снимайки документалната поредица "Непознатите", и при всеки удобен случай спира в Париж. Там живеят 7-годишната му дъщеря Ан и майка й Милена.
"Веднъж споделих с йога учителя ми Пракаш страха си, че един ден детето ми ще ме обвини, че съм й липсвал в най-важните години. Отвърна ми да се науча да я гледам. Правя го. Има родители, които са с децата си от сутрин до вечер, а не ги виждат. Погълнати са от ежедневните си задължения и проблеми", споделя Тошев. Допълва и изводите, до които е стигнал от внимателното вглеждане в дъщеря си. Тя прилича на майка си – по характер и външност. От него Ан е наследила любопитството. За жена си Милена казва, че тя се чувства добре, защото има възможност да практикува професията си. Опитала да го направи в България, но без успех.
"С Милена се познаваме повече от 17 години. Бяхме се разделили, защото учеше във франция. Нашето дете се случи в период, в който бяхме заедно дълго време. Милена е лекар и работи в голяма болница в Париж. Уважавам амбицията й да бъде добра в професията си, а не да остане тук и да се примири с всеобщата посредственост. Направих опит да живея във франция, но нямаше какво да работя. Това, което хипотетично ми се предлагаше, беше в сферата на обслужването. Не че е драма да съм сервитьор или продавач в бутик, но все пак съм имал своите журналистически стремежи години наред. Сложно и жестоко е за човек на определена възраст да изпита неудовлетворение. Нали си представяш, ако единият родител се чувства така, как това щеше да смаже нашето дете
То попива тъгата и неудовлетворението на родителите си. Затова избрах да живея отделно от тях и да се развивам в професията си. С Милена сме равностойни. Важно е, че детето вижда и двама ни еднакво дейни", споделя Георги Тошев.
Влага енергията си в стремеж да бъде добър баща и в старание да прави това, което обича. Смята, че всеки епизод от "Непознатите" ще остане във времето, филмите му са ценни, защото разкриват неизвестни черти от характерите на великите. Никой не си дава сметка за трудностите, през които преминавам, казва Тошев. Колеги от чуждестранни медии, с които контактува, се учудвали от таланта му да убеждава. Никак не е лесно, признава журналистът.
"Ако знаеш как, никой няма да ти откаже. Като млад бях нетърпелив. С времето се научих да чакам. За интервюто с Наум Шопов съм чакал 14 години, за Фрида от АББА – 30 години, за фотографа Ани Лейбовиц – 6 години", казва Тошев и допълва, че най-трудният въпрос, който е задавал, е бил към италианския певец Ал Бано. Осмелил се да го попита за дъщеря му "Сигурен ли си, че тя е мъртва? Може да не ми отговаряш. Извинявай", казал Георги Тошев, когато срещнал мълчанието му. В момента, в който се отказал от отговора, го получил. Ал Бано просълзен споделил, че е видял с очите си тялото на дъщеря си. Разкрил и по какви детайли я е познал. Уви, жена му Ромина Пауър в онези години отказала да повярва, че това е детето им. Ал Бано не успял да я убеди, че няма заговор – детето им не е живо. Това ги разделило завинаги.
"Непознатите" е ежедневна битка, но си заслужава, казва авторът. Изисква отдаване, неуморна работа и инат. Логично е предположението, че Георги Тошев е амбициозен. "Напротив, много съм мързелив. Ако животът ми не се случи така, че да нямам друг изход, сигурно щях да бъда алкохолик", оборва първоначалното впечатление той. Подчертава, че не се шегува. Когато баща му си отива, му се наложило да се справя сам. Не можел да пренебрегне ангажиментите към майка си, към дъщеря си и семейството на сестра си.
"Животът ни е даден, за да се справяме, а не да хленчим. От Цветана Манева съм го научил. Дава ти се веднъж шанс да направиш нещо, което ти е важно, и не мога да го пропусна", разяснява журналистът. Манева е от личностите, които са оказали огромно влияние върху него. Другата е Невена Коканова. С нея се запознал, когато работел в славния период на "24 часа", преди вестникът да залинее. Видели се за интервю, което продължило години. Сприятелили се и често се срещали. Когато актрисата се разболява от рак, се променила драстично. Болестта я направила не тъжна, а дейна. В последните си години усещала, че времето й е ограничено, и се стараела да се наслаждава на всичко което правела. Усамотявала се, но не била самотна.
"Има незаменими хора и Невена е от тях, родили се по тези ширини в България. Незаменима не само в киното, като личност. Невена беше изключителна. Можеше да бъде аристократка дори на олющена дървена пейка с пластмасова чаша кафе и евтина цигара в ръката си. През 90-те години- нямаше парите, които актриса като нея заслужава, но трудно можеше да я почерпиш. Беше горда и самостоятелна жена. От нея съм се научил на вкус не само в изкуството, но и в живота. Казвала ми е, че и пет лева да имаш, важно е как ще ги похарчиш", спомня си Георги Тошев.
Когато правел филм за нея, се срещнал със сръбския актьор Раде Маркович. С него Невена си партнира в "Крадецът на праскови". За тайната им любов се говори и до днес. Маркович я чакал, но Невена не се развела със съпруга си. Тошев споделя, че при срещата си с Раде Маркович се убедил, че той все още обича великата актриса.
"Не каква жена, а каква личност трябва да си, за да те обичат 45 години?! Невена е човек, който толкова много е обичал, и затова е толкова обичана. Тя беше купонджийка, понякога затворена, обърната към себе си. Беше много духовен човек. Имаше вяра и често ходеше до манастира в Кремиковци. Голям урок и подарък ми е Невена. Приятелството ми с нея бе привилегия", завършва журналистът.

Стр. 22-23 

сп. Тема | Светослав ИВАНОВ | 02.08.2011

Тази есен Нова телевизия замразява Иван, Андрей и Ники Кънчев за сметка на нови лица. По bTV Слави Трифонов също дава път на младите

През новия сезон телевизиите ще се опитат да вдъхнат нов живот на поувехналите риали-ти формати с не чак толкова много експлоатирани водещи. За радост на зрителите шефовете на големите частни канали като че ли вече преживяха епидемията да налагат за лица на новите си предавания хора, които вече сме виждали в други рубрики. Този сезон Нова телевизия за момент ще загърби Милен Цветков, Ники Кънчев, Иван, Андрей и Гала и ще повери новото си праймтайм шоу "фермер търси жена" на актрисата Александра Сърча-джиева. Пилотният брой вече мина и в него бяха показани десет неженени, жадни за емоции земеделци и животновъди. От медията впоследствие съобщиха, че визитките на фермерите са вдъхновили над 1000 кандидатки между 18 и 40 години, които са поискали лично да пипнат мускулите им. Сред желаещите имало дори жени, готови за целта да пропътуват разстоянието от Германия, Белгия, Англия и Ирландия до родните стърнища, където ще се снимат приключенията.
В търсене на идеалните участници самата Алекс също изминала над 2000 километра. Тя обиколила ферми за крави, кокошки, пъдпъдъци, червеи и дори за отровни змии. На снимките получила и травма, след като настъпила пирон в полето. След инцидента водещата, вместо да охка, смело се качила на трактор и пробвала да го кара сама, съобщиха колегите й.
Преди години Алекс бе една от водещите на младежкото предаване "МелоТВмания" по БНТ. Там тя си партнираше с други артисти, които впоследствие Нова телевизия "припозна" – Наско Михайлов, нает от Магърдич Халваджиян за лице на "Страх", Николай Илиев, участвал в сериала "Забранена любов", и т.н. Последното лице на "МелоТВмания" бе дъщерята на Стефан Софиянски Ива, която, след като завърши училище, избра живота зад граница.
bTV също вече започна да разчупва стереотипа и да не залага на Ани Салич, Радост от "Огледала", Любо Нейков и Димитър Рачков, когато трябва да разчувства или да разсмива аудиторията. Пролетта Слави Трифонов лансира друга актриса от "Шивачки" за водеща на кулинарното шоу Lord of the shefs. Оценките за представянето на Елен Колева не бяха ласкави, но въпреки това всички пред екрана останаха доволни, че Дългия не се нагърбва лично със задачата да опитва гозби и да задава гурме въпроси на шеф Петров и на шеф Иванов. В момента екипът на "Седем осми" експлоатира певицата Вики от "Мастило" като лице на "Гласът на България". Нейното обрано екранно присъствие действа направо като мезим форте на зрителите, които още помнят майтапите от всякакъв характер на предшествениците й Иван и Андрей в други подобни формати.
Появата на Вики по bTV също не е нейна първа изява на малкия екран. Преди време певицата, която за кратко е била и вокалистка на група "Спринт", водеше музикалната класация "форте" по БНТ. Всъщност вече се чува, че с привличането на Вики подмяната на лицата в bTV няма да приключи. Усилено се говори, че от есента стола си ще сдаде дори вездесъщата водеща на централните новини Ани Салич. Засега телевизията отказва официална информация по темата. Неофициалната обаче е, че Салич ще замени говоренето с продуциране и писане на сценарии за документални филми от поредицата "bTV Документите". Чува се също, че лицето на "Великолепната шесторка" ще отговаря и за водещи и че мястото й в 19.00 ще се заеме от по-младата Виктория Петрова.
От есента bTV ще даде време и на още позабравени лица. През втората половина на септември тръгва блокът "Преди обед", в който със собствени авторски рубрики ще разполагат Елена Йончева, Жени Калканджиева, Георги Тошев и кадърът на Дарик радио Драгомир Симеонов, форматът на рубриката очевидно ще е различен от досега лансираните, след като до ушите на публиката стигат първо имената на "репортерите", а не на водещите.
Новото информационно предаване ще се излъчва всеки делник от 10 до 11 часа и ще върви на живо. В него Йончева ще присъства със запазената си марка – военните репортажи, но и със светски материали, например разкази за успели мъже. Калканджиева пък ще дава съвети за красота, здравословен живот и за майчинството. Симеонов е поканен да доразработва ретроспекцията на емблематичните събития, случили се на същия ден през годините. Това той от години прави и по радиото. Преди време пак по БНТ Драго водеше играта 10/64, както и късния й блок "Полет над нощта".
Телевизиите "преливат" не само водещите, но и продуцентите. След като месеци наред се очакваше Нико Тупарев да прави "фермер търси жена", в крайна сметка "Нова" даде предаването на "Паприка латино". Румънската компания стъпи едва тази година на пазара у нас, но въпреки това вече се сдоби с три проекта на втората национална телевизия – "фермер търси жена", "Черешката на тортата" и X Factor, което се очертава и като най-скъпото й шоу за сезона. За негов водещ чужденците дори успяха да наемат Део, който винаги се е считал за един от най-доверените хора на Тупарев, готов да остане при шефа си и в най-трудните времена. Според хора от бранша бързият възход на "Паприка латино" се дължи отчасти и на това, че фирмата е предпочитан партньор за Централна и Източна Европа на телевизионния гигант Fremantle Media, от който "Нова" купува голяма част от форматите си.

Стр. 52, 53

www.dariknews.bg | 21.06.2011

Водещият на „Следобедният блок" по Дарик радио Драго Симеонов от тази есен ще има нова изява – в ефира на bTV. Той ще е един от водещите на новото предаване „Преди обед". То ще се излъчва от средата на септември на мястото на „Денят е прекрасен", което скоро падна от ефира на националната телевизия.
От тази есен зрителите на bTV ще прекарват часовете преди обед в компанията на ново предаване, с нови лица и с различен поглед върху темите от живота. Така поне твърдят продуцентите на новото предаване Мартин Захариев и Георги Тошев. Магазинно-информационното забавно предаване „Преди обед" ще се излъчва на живо всеки делничен ден по bTV.
Още няколко известни личности, сред които Елена Йончева, Жени Калканджиева и копродуцента Георги Тошев, ще водят авторски рубрики в предаването.
„Преди обед" ще представя историите на ярки личности, характерни със своята индивидуалност. Ексклузивно за зрителите на bTV предаването ще предложи и видеоматериали за световно значими личности – звезди, международно признати гении, творци и дейци. Сред темите, които ще бъдат представени по нетрадиционен начин в студиото на водещия, са децата, мъжете, жените, семейството, здравето, туризма.
„Преди обед" е копродукция на bTV и продуцентските компании EyeVision и ShortCut в лицето на Мартин Захариев и Георги Тошев.

Оригинална публикация

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 31.03.20111

Катарската телевизия открива бюро, после може и нов тв канал

Георги Милков, Елена Цончева, Венелин Петков, Генка Шикерова, Миролюба Бенатова и Георги Тошев са част от журналистите, забелязани от тв "Ал Джазира". Катарската медия има намерение да ги покани за фрилансъри, тъй като ще открива свое бюро у нас.
Със свои представители "Ал Джазира" вече търси помещение за него, съобщи един от тях. Условието е да бъде в някоя от световните хотелски вериги и да има гледка към града.
От медията са водени разговори е журналиста Георги Тошев евентуално да поеме in-граждансто на бюрото. За момента обаче той не е дал съгласието си.
Междувременно канал на "Ал Джазира" тръгна в Сараево през януари. Той е наречен "Ал Джазира Болкане". но не е изпяло инвестиция на катарската медия, а и на бизнесмени от Босна и Херцеговина, които са купили лиценза.
Програмният директор на сараевския канал се чака скоро да пристигне в София, за да назначи репортери, които ще работят за бюрото на "Ал Джазира".
Всъщност остава отворен въпросът дали бюрото ще е едно и ще е на катарската телевизия. В този случай за него ще работят само фрилансъри. Много вероятно е обаче бюрата да еа две, като второто е на телевизията в Сараево. Тя нека да има свои репортери тук. които да предават за нея.
Тошев, за когото се говореше, че ще е кореспондент на "Ал Джазира", отрече, че ще бъде един от тези журналисти. "Правят ми се документални филми, искам да снимам културни събития и интервюта. На тези години няма да тръгна да се занимавам с политика", каза тон.
Известните журналисти, посочени по-горе, също няма да бъдат примамвани с договори, а само поканени за фрилансъри, т.е. независими сътрудници. Идеята е те да гостуват със свои материали или разследвания.
Засега обаче с никого от тях не са водени официални разговори. Българите, които се занимават с проекта, нямат такива права.
Говори се и за друг проект на "Дл Джазира", която имала намерение да създаде нов тв канал. По него ще се излъчват документални филми от цял свят за култура и пътешествия. Стартирането на канала обаче е отложено във времето заради събитията в Либия и Египет.
"Ал Джазира" е сред най-бързо развиващите се телевизии в света. Заради липсата на
криза при нея тя има агресивна политика и но отношение на кадрите си. Десетки журналисти от Би Би Си примерно са започнали да работят за нея заради високите заплати, които дава.

Стр. 22

НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА I Яница МАРИНОВА, Георги МАРЧЕВ I 2010-04-30

ДОСИЕ:
ГЕОРГИ ТОШЕВ не е искал да се занимава с журналистика, но вече 20 години от живота му протичат така. Той е един от създателите на в. „24 часа”, но сега не одобрява езикът и поведението на жълтите издания. Един от основоположниците на в. „Дневник” и в. „Капитал”. Бил е всякакъв журналист – и спортен, и икономически… Най-известни обаче са телевизионните му изяви. Той е част от риалити форматите „Биг брадър” 1, „Островът на изкушението”, „Мюзик айдъл” 2. Прави документални филми за БНТ, BBC Лондон и CNN. Най-известен за българската аудитория остава като водещ на документалната поредица „Другата България”. В момента е главен редактор на сп. „Макс”.

"Съвременната журналистика преминава през личните истории", каза създателят на "Другата България" Георги Тошев пред студенти по журналистика от УНСС. Според него е минало времето на безпристрастната журналистика и е дошла чувствителната, която трябва да има сетивата да улавя процесите, да поднася интелигентно информацията. "Най-трудно е, когато знаеш истината, но нямаш доказателства", допълни журналистът.

"Днес е трудно да намериш издание, в което да не прозира икономика. Всичко е икономика, след това идва политиката", категорично отсече Георги Тошев. За водещия на „Непознатите” в глобален мащаб бизнес новините са тези, които определят облика на изданието, а у нас са битовите и политическите.

"Големият проблем у нас е липсата на репортажи, конструирани на основата на лична история,

защото майсторството е да представиш бизнес казус през личната история", допълни той. Според него икономическите новини се представят скучно, което ги прави неразбираеми за по-голямата част от аудиторията.

"Българските медии си служат с 150 езикови конструкции и с не повече от 50 думи - това е тотална бедност", с отчаяние коментира статистиката журналистът. За него, например, британските медии не могат да си позволят неграмотността и некомпетентността на българските журналисти. "Освен да да информира и разчувства, медията все пак трябва да те кара да мислиш и да образова", заяви Георги Тошев.

„Журналистиката е трудна, но сигурна битка, в която

няма неудобни въпроси, а има умни отговори”,

сподели опитният журналист. За Тошев, когато текстовете се поправят на смислово ниво от интервюирания, значи някой крие истината. „Затова никога не давайте предварително въпросите си, а само темите на разговора”, посъветва водещият.

"Най-важният въпрос е "Как", а не "Защо", каза журналистът. Според него така си гарантираш отключването на емоционалната памет на човека. "А

отключиш ли емоцията у събеседника си, ти вече си разплел неговата история",

сподели той. Най-разчувстващият филм, който е правил в "Непознатите", е с Мариус Куркински, който разкрива душата си и истините за живота си в един от трудните моменти- смъртта на майка му.

Снимка: МИНКО ЧЕРНЕВ

Оригинална публикация

в. Пари | 2010-04-06 

Печатните издания няма да загинат, защото съвременният читател обича да чете в оригинал – да види подредени мислите на даден човек върху хартия. Наистина тенденцията от последните години е в посока падане на тиражите.
Много издания минаха към сайтове. Категорично смятам, че няма издания, които да са насочени за всички – всеки вестник има своята вярна аудитория. Печатният носител има своето място, той е част от институционалността на медиите. Вярвам, че печатните медии ще запазят своята авторитетност и сила. В световен аспект те имат статут на институция. Винаги ще има нужда от един добър вестник – дори заради нуждата да бъде ритуално прочетен преди започването на деловия ден. Необходимостта на хората да прочетат добър и качествен анализ ще остане, а такива има предимно в сериозните вестници.
Печатните медии имат бъдеще и заради рекламата. Проучвания показват, че тя има много по-устойчив ефект в печатните медии, отколкото на други места.

Стр. 22 

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Даниел НЕНЧЕВ | 2010-03-18 

Срамежлива краварка, с бяла забрадка, върху тънката първа страница на сп. Отечество. Томек, Рибо-куче, Чоко и Боко от корицата на сп. Дъга. Чернокожа жена от Мианмар, с деформиран от пръстени врат, на корицата на БТА Паралели. Катерина ввро, в костюм на Рила стил, на снимка за сп. Лада. Така общо взето изглеждаше рафта със списания на РEП-а преди ноември 1989. След това тон започна постепенно да расте, а когато през новото хилядолетие навлезе в пубертета – показваше склонност към всеядност и затлъстяване. Двайсет години след настъпването на демокрацията, десет години след първите предсказания за смъртта на печатните медии и две години след началото на глобалната криза – пазарът на списания в България проявява воля за подредба.
През 90-те продължава да излиза списание Жената днес, (най-тиражираното по времето на соца списание с 500 000 тираж), което за известно време се печата като таблоид, а от 96-та е възродено чрез нови издатели. Освен него, най-устойчиви през прехода са списания като Паралели, музикалното Ритъм и мъжкото Клуб М, което стартира през 91-ва, а преди да спре през 2008, организираше конкурса "Мъж на годината". С различен успех се появяваха и изчезваха списания като литературното Ах, Мария, порнографското Табу, семейното Super Маркет…
Между 93-та и 96-та излиза първото списание по западен образец – сп. Unison Media, на чийто екип предстои да направи истинска революция в медиите.
Революцията идва през октомври 1996, когато Ивайло Нойзи Цветков, Емилиян Събев, Сашо Жеков и Мартин Захариев създават списание Егоист, което в следващите 10 години е най-големият авторитет на този пазар. Обявяват го за списание на новото поколение и на практика въвеждат в оборот редица понятия от модерния ни живот, като – стил, фотосесия, различност, свобода, лайфстайл и пр. и както казва Ивайло Иойзи Цветков: "Всичко, което ще прочетете в егоист, е нашият манифест как да живеете по-добре или поне по-интересно."
Успехът на списание Егоист, което през 2000 година достига тираж 60 000 броя, вдъхновява различни хора да правят списания за младите модерни хора. Появяват се заглавия като Sax, За Мен, Аз, Едно. От тях оцелява само последното. Списание Едно се налага с тематичните си броеве, посветени на културата на страните от европейския съюз. По-късно се развива и като лейбъл, организиращ събития – Sofia Dance Week, Sofia Design Week. Sofia Architecture Week.
През 1998 година излиза първият брой на списание Eva, което се утвърждава и запазва и до днес лидерството си на пазара на женски издания. Глобализацията, европеизацията и свободният пазар правят така, че през април 2002 в България за първи път излиза лицензно, западно списание – най-популярната мъжка медия в света – сп. Playboy. Постепенно щандът се разраства и на него се появяват подобни мъжки марки еротични издания – Maxim, FHM. И женски – Cosmopolitan, Grazia, Еlle, Arnica. Наред с платените издания, нараствашщият рекламен пазар позволява и излизането на безплатни списания, от които се налагат малоформатните седмични – Програмата и Една седмица в София. Списание МИТ пък, което излиза от септември 1998 и три години по-късно се преименува на Мениджър, се превръща в медията на личностите от еволюиращата бизнессреда. Сп. SignCafe , което стартира януари 2006 като издание за аутдор реклама, постепенно се трансформира и превърна в космополитна и атрактивна медия за криейтив, реклама, маркетинг и медии. След 2000 година се обособяват няколко силни издателства, които чрез развитите си портфолия претендират за по-голямата част от рекламните бюджети, отпускани, за преса и списания. Санома Блясък, например, което издава 50% лицензни заглавия и 50% български, има – National Geographic България, 8 списания насочени към женската аудитория – (между които Еlle, Harper’s Bazaar, Максимум) и е лидер на пазара на седмични светски, gossip списания с Блясък и Story. Друго голямо издателство Attica Media България пък става лидер на пазара на мъжки еротични заглавия с Playboy и Maxim, като издава още женските Grazia и Joy, списание ОК! и интериорното Casaviva. Издателство QM залага на списания от висок клас, по лиценз на италианската медийна групировка RCS. – Amica, L’Europeo, Max, Bravacasa. А издателство S Media Team Entertainment Group адаптира за българския пазар списанията на BBC – Top Gear, Good Food u Knowledge, и предлага още Motor Show, Yahting и Prime Time. Икономедия пък налага модела вестник със списание. Така заедно с Капитал излиза приложението за свободно време Light, a c Дневник – Digital World, Бакхус, Индекс имоти и Индекс луксозни имоти, по-късно мъжкото лицензно Genleman и женското Нея.
Дори при възможността за избор на толкова основни заглавия, пазарът предстои да се пренарежда. За неговите постижения, за актуалното му състояние и за възможни отпратки към бъдещето, потърсихме мненията на четирима главни редактори на различни по формат списания от различни издателства. Пред Sign Cafe те посочиха основните точки за нормализирането на пазара. А именно: ръстът на рекламни бюджети, наличието на конкуренция при мъжките лайфстайл списания и ясното диференциране на аудиторията.
***
Георги Тошев, сп. Max
8 години Георги Тошев е автор и водещ на предаването Другата България по бТВ. Също там – на поредицата Непознатите, а за БИТ – на предаването Артефакти. Бил е и редактор на Music Idol, работил е за BBC, за Radio France International, за десетки списания – Intro, Eva, Light и др., за вестниците 24 часа и Континент. Автор е на книгата за Невена Коканова. Бил е съветник на министъра на културата Емма Москова. Един от създателите на сп. Едно, българския вариант на сп. L’Europeo и новото ПИК. От февруари 2010 е главен редактор на списание Мах в България

- В КАКВО СЪСТОЯНИЕ СЕ НАМИРА ПАЗАРЪТ НА СПИСАНИЯ СЛЕД 20 ГОДИНИ ДЕМОКРАЦИЯ?

Глобалната криза подрежда пазара на списания в България. Той е ненормален през последните години. След промените, той работи по формулата: едно издание трябва да достигне до максимално огромен брой аудитория. Нещо, което е невярно за чужбина и е невярно извън таргета на така наречените gossip-списания, които са по-масови, по-евтини и в тях не се влагат много пари. Днес пазарът в България показва тенденция за сегментиране. Това означава – за строго профилиране и за търсенето на най-точния таргет, групи от читатели, които да се припознават в определените издания. Появиха се списания като Abitare, Правен свят и др. Ще дам пример и с един проект, зад който стоя от самото начало – L’Europeo. Това е списание, което заедно с издателите от QM нямахме колебания, че трябва да се направи, но не знаехме дали пазарът на списания в България може да го поеме. Тъй като това е един труден проект, защото е свързан с наистина добри текстове, със силна публицистика и журналистика. В същото време, това е един проект, който акумулира в себе си огромни средства. Проектът L’Europeo не само надмина очакванията ни, но той създаде и цяла група, към която преди 10 ноември бих причислил само едно списание – ЛИК, което беше дайджест списание. Тук са купени и пакет от списания на BBC, появи се National Geographic, бившият Космос, вече списание 8. Едно, което тръгна от lifestyle списание, насочено и към по-алтернативна на мейнстрийма аудитория, сега е вече наистина ъндърграунд културно списание, но много честно към аудиторията си. Тоест, вече не всичко е за всички, а читателят трябва да се припознае. Една много силна тенденция в Западния свят, където има наистина много таргетирани списания. Интересите на аудиторията са много различни и те не могат да бъдат фрагментарно представени в едни популярни списания. Има вече публика и това е, бих казал, по-платежоспособната публика, която се припознава в едни други списания.

- КАК СЕ ВПИСВА "НОВИЯТ МАХ" В ТОЗИ ПРОЦЕС?

Аз се съгласих да се занимавам с проекта списание МАХ – връщането му, (в Италия още от миналата година), в жанра на поп културата през мъжкия поглед. Според мен една от грешките, които допусна в България, но и в глобален план е, че някакси искаше да се намести на пазара на еротичните списания. Но там има Maxim, FHM, библията Playboy и там нещата са ясни. Днес, хората, които мен ме интересуват като читатели, много добре си избират. На масата на едно семейство – млади хора – може да има AMIСA и EVA, L’Europeo, МАХ и MAXIM или Playboy или могат да имат и Едно, да имат и Abitare, тоест – това са едни много важни сегменти от пазара, които се подреждат. Какъв е проблемът? Проблемът идва с рекламния обем, който този пазар може да поеме. В България е малък. А по-компромисните списания подбиват пазара на реклама. Защото истината е, че лицензните и някои оригинални български списания, наистина се движат в горния клас на рекламни тарифи. Ясно е, че едно списание, за да бъде качествено, се издържа от рекламите. Ясно е, че съдържанието не трябва да е по-ниско от рекламите. И тук някъде се случват тези противоречия, които кризата изостри, защото обемът от реклами се сви. А самите централи на списанията, към които в България има лицензни издания, имат високи изисквания, както като съдържание, така и като фотографска работа. Това е обем от средства, които трябва да бъдат акумулирани от рекламата. Смятам и че през последните години в България вече има обучени професионалисти, които работят, но те са много малко. Затова и пазарът на така наречените контрибутори също се стесни.

- А КАКВО ЛИПСВА НА ПАЗАРА?

На пазара липсват повече профилирани списания. Той е задръстен от lifestyle списания. А начинът на живот на човек е много различен. Списанията се превърнаха в каталози и някакси пиарът и product placement-a изместват съдържанието. Аз съм за работа с рекламни агенции и рекламодатели, които могат да се доверят и да си платят на криейтива на дадена редакция, за да могат техните продукти да стигнат до определен брой читатели.

- МОЖЕМ ЛИ ДА СРАВНИМ БЪЛГАРСКИЯ ПАЗАР С ИТАЛИАНСКИЯ?

Несравними са. Това е друга аудитория. Аз съм бил, както в Rizzoli Group, за която в момента работя и в Montadore, собственост на Берлускони. Това са едни от най-големите в Европа и най-големите в Италия издателски групи. Там няма монопол, но те са си поделили по равно големите и добри издания. Обемът от реклама там е огромен. в България все още съществува куфарната търговия. Оттук насетне повечето марки дори не са официално представени. Купуват се елементи от колекции. Тези, които са представени, нямат бюджети, с които да рекламират, освен някакви бартерни основи – аз ще ти дам примерно Prada или Dolce&Gabbana, ама ще те облека тук с пет костюма, ти ще ми пуснеш пет фолиа… Бартерите не могат да изместят купуването на рекламно място. Вярно, конкуренцията с електронните медии – телевизия и интернет, е убийствена. Но пък аз вярвам, че това, което дава прин-тът, особено добрите и полиграфски списания, е нещо, което има своето значение и има своята роля, и е доказано от изследвания, че има своето въздействие върху аудиторията, върху хората, които принадлежат към определени социални групи, определен стандарт и имат възможност да пазаруват.
***
Богдан Русев, сп. Light
Богдан Русев е автор на книгите Електрочакра, 12 приказки от Белегаст, Вълшебна нощ, Ела при мен, Singles и 32 (трийсет и две) книги-игри. Бил е творчески директор на рекламните агенции Ogilvy&Mather и Demner, Merlicek et Bergmann. Бил е главен редактор на сп. Егоист и сп. Една седмица в София. Завършил е английска филология в СУ Климент Охридски и магистърска степен по английска литература в King’s College, Лондон. Преводач е на автори като Чарлз Буковски, Том Робинс, Уилям Бъроуз. От октомври 2007 е главен редактор на Капитал Light.

- КАКВО ПОСТИГНА ДЕМОКРАТИЧНИЯТ ПАЗАР НА СПИСАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ЗА 20 ГОДИНИ?

Масовост, няколко наистина добри модела за правене на списания и началото на някаква школа сред хората, които работят за списания – ако в момента се съберат наистина качествените хора, които работят в десетина различни списания, ще се получи една наистина качествена редакция, която може да прави едно наистина качествено списание. Но не повече от едно.

- КОИ СА 5-ТЕ НАЙ-ВАЖНИ СЪБИТИЯ ЗА ТОЗИ ПЕРИОД В ЖИВОТА НА СПИСАНИЯТА ТУК?

Ранните броеве на списание Егоист. Ранните броеве на списание Playboy. Последният брой на списание EGO (и партито покрай него). "Офисният брой" на списанието на M-Tel. Българският Vice, особено в последно време.

- С КАКВИ СПОМЕНИ СИ ДНЕС ОТ ДЕСЕТГОДИШНАТА ИСТОРИЯ НА СП. ЕГОИСТ?

Противоречиви. Най-добрите ми спомени са от времето, когато бях заместник главен редактор на Александър Жеков. От него и от Ивайло Цветков съм научил всичко, което знам за правенето на списания.

- КАКВО ЛИПСВА НА ПАЗАРА НА СПИСАНИЯ У НАС?

Реклама, съответно бюджети за големи външни продукции.

- КАКВА Е УСПЕШНАТА ФОРМУЛА ЗА ДОБРО СПИСАНИЕ ТУК?

Да бъде посредствено.

- КОИ ДРУГИ СПИСАНИЯ ЧЕТЕШ, БЪЛГАРСКИ И ЧУЖДИ?

Една седмица в София, българският Maxim, Едно, Empire, Intelligent Life.

- КОИ СА НАЙ-СИЛНИТЕ КАЧЕСТВА НА СПИСАНИЕ LIGHT?

Излиза заедно с най-авторитетния вестник за политика .и икономика, но е практически независимо от него; прави се в дружелюбна и отворена атмосфера; публикува нов разказ от български автор всяка седмица.

- КАКВО БИ ПРОМЕНИЛ В НЕТО?

Повече големи външни продукции, когато мине кризата и започне да влиза повече капитал.

- КОИ АВТОРИ ЧЕТЕШ С ИНТЕРЕС?

В общия случай чета с по-голям интерес автори на книги, отколкото автори в списания.

- КАКЪВ ТРЯБВА ДА Е ИДЕАЛНИЯТ ГЛАВЕН РЕДАКТОР НА СПИСАНИЕ?

Любопитен.

- КАКВО Е БЪДЕЩЕТО НА СПИСАНИЯТА?

Все по-дебели и луксозни издания с интересен печат, които ще излизат все no-рядко и ще се превръщат в колекционерски предмети, във високия сегмент. Пълна интеграция с интернет в ниския сегмент. Месечните списания на хартия такива, каквито ги познаваме, са довиждане.
***
Поля Александрова, сп. Grazia
Поля Александрова е специализирала журналистика в Ню Йорк, САЩ И в Оксфорд, Великобритания. Работила е в списание Паралели, за сайта Еuropemedia.net, била е кореспондент на Transitions Onhine, а от 2004 г. е в Атика Медия България. В момента е главен редактор на списанията ОК! и Grazia.

- ДОКЪДЕ СТИГНА ЕВОЛЮЦИЯТА НА СВОБОДНИЯ ПАЗАР НА СПИСАНИЯ В БЪЛГАРИЯ?

Преди 10 години, когато работех в изданията на БТА – Паралели, пазарът не беше 100% устроен в чисто легален смисъл. Примерно – снимки не се купуваха легално, нямаше и агенции, които да представляват права, а имаше преписвания и сканирания. Първото лицензно издание се появи през 2002 – Playboy. А след това се появиха успоредно Grazia и Cosmopolitan. Навлизането на лицензните издания е едно от основните неща, които категорично подобриха ситуацията в България. Започнахме да работим легално и откъм илюстрации и текстове. Но истински пазар има, когато има конкуренция на много издания и те работят в нормална, истинска среда.

- ВСЪЩНОСТ КАК СЕ РАЗВИ КОНКУРЕНЦИЯТА ПРИ ЖЕНСКИТЕ СПИСАНИЯ?

Женските издания са най-активни на пазара. Така е, защото най-много рекламодатели има в тази област и жените са големи потребители. Те купуват списания не само, за да прочетат нещо интересно, за да разнообразяват свободното си време, а и от практична гледна точка – за да намерят някакъв съвет, за да се справят с лабиринта от предложения. Ако трябва да спомена конкуренция, ние приемаме Eva като такава. Списание, което ни е стимулирало, преди ние да се появим на пазара и след това – с нивото, концепцията и съдържанието си. И като аудитория, която търсим – модерни млади жени с образование, технологично ориентирани, с желания за приключения и любопитни за света. Това, което за мен беше разочароващо е, че много чужди марки, които за мен са били вдъхновяващи, не успяха на българския пазар по една или друга причина, може би – лош мениджмънт, неразбрана марка и неразбрана концепция, лоша маркетингова кампания. Сещам се примерно за Harper’s Bazaar, силна западна марка. Другите – Cosmopolitan се развива добре, също така и Elle и Eva – в категорията от 20 до 45 г., списание Joy, което обхваща по-младите жени на възраст от 15 до 30 години. И вече Жената днес, която се чете и от млади хора, и от съвсем друга категория, която също заслужава все пак някакво четиво. Общо-взето в момента на пазара на женски списания е обхваната цялата група от интереси.

- КАК СЕ ПРОМЕНИ ЧИТАТЕЛЯТ?

Когато тръгвахме, всеки ми казваше – България е в труден период, в преход. И този преход беше труден за всички. И сега не е лек периодът. Но в последните 10 години се забеляза едно вървене нагоре по стълбичката във всяко едно отношение. Особено, когато говорим за потребление. Защото преди дори да сме имали възможностите чисто финансово, нямаше къде да вложим, дори да сме спестявали, нямаше избор, нямаше нищо. А пазарът се разви действително. В това отношение и българката се разви. Тя купува повече неща. Това прави присъствието на това списание смислено. Защото през 2004 г., когато ние се появихме, имаше образно казано 3 марки, сега са 20. Това важи и за козметичните, и за фешън марките, и за интериорните марки.

- А КАК СЕ ПРОМЕНИХА РЕКЛАМОДАТЕЛИТЕ?

Навлизат много марки в България и тяхната цел е да намерят нови потребители… Има реклама, съответно жените са много силен таргет, както споменах в началото. Така че промениха се много в рекламно отношение, изключвам периода на криза, която беляза всички медии и се отрази на рекламните бюджети на марките.

- А КАКВО ЛИПСВА НА ТОЯ ПАЗАР, АКО СЕ АБСТРАХИРАМЕ ЗА МОМЕНТ ОТ КРИЗАТА? КАКВО БИ МОГЛО ДА ДОПЪЛНИ ПАЗАРА НА СПИСАНИЯ?

Списанията винаги ще ги има и ще съществуват здравословно, докато има и рекламен пазар. Колкото повече марки, толкова повече живот, храна за списанията, особено женските. Ето сега, тръгват два мола и над 30 нови марки, които до този момент не са били в България. Какво означава това -нови рекламни бюджети, много повече хляб за списанията. И за медиите. Прогнозата е, че нещата ще тръгнат в по-добра посока. Има накъде да се развиват списанията, тъй като има и още лицензни марки, които не са влезли в България. Когато се появят мъжките марки като козметика и като мода, много по-вероятно е тогава да дойдат мъжките lifestyle списания като GQ и Esquire. Когато говорим за списания, които са профилирани, в България има много малко такива. На времето такова списание беше Егоист. Сега до някаква степен това се препокрива от списание Едно и две-три много минимални по отношение на присъствието си издания, което ме натъжава, защото това е сегмент, който трябва да съществува по някакъв начин, да се легализира като такъв, въпреки че никога не можеш да очакваш масовост в тия списания. Говоря за списания, които навън характеризират този сегмент като ID, като Another Magazine, като Love Magazine. Издания, които съществуват свободно и разчитат на тази алтернатива, която в България я няма. За съжаление тук алтернативите са много потиснати за сметка на масовата култура, която е на много ниско ниво. И въпреки че работим в масово издание, много е важно това да се уточни, Grazia се е дистанцирала от въпросната масова култура, която споменавам. Ние се опитваме да покажем на хората алтернативи. Опитваме се да покажем, че има алтернативи и според мен това трябва да правят всички.
***
Анелия Илиева, сп. Rolling Stone
Анелия Илиева завършва Бизнес администрация и Журналистика и масови комуникации в Американския университет в Благоевград. Започва работа в медиите, когато е на 16 г. – като технически редактор на списание Атлетика. На 18 става главен редактор на американското издание Iron Man в България. На 23 е одобрена за главен редактор на българския вариант на световното списание, "което среща музиката с живота" – Rolling Stone.

- КАКЪВ Е ПОГЛЕДЪТ ТИ ВЪРХУ ПАЗАРА НА СПИСАНИЯ В БЪЛГАРИЯ?

В последните години в България навлязоха много международни заглавия и хората
останаха с впечатление, че нашият печатен пазар е добре развит и дори пренаситен. Но всъщност не е така. Ако трябва изданията да се класифицират в различни категории, за да може да се пресметне техният рейтинг, много от категориите, които съществуват в другите страни, у нас просто липсват. Няма ги и много от международните заглавия, а същевременно съществуват и такива, които, за съжаление, не биха намерили почва в България, като списанията за висша мода например. Пожелавам ни да има български Vogue, но опитът показва, че нямаме достатъчно развит пазар за подобно издание.

- КАК СЕ СПРАВЯ ROLLING STONE ЗА ПЪРВИТЕ СИ ПЕТ БРОЯ?

Rolling Stone се справя много добре. Но това не е толкова нишово списание. Тоест, това е издание, което обхваща много и основни теми и затова мисля, че беше крайно време да дойде в България. Разбира се, Rolling Stone е насочено към музиката, но и нещата и отношенията, които музиката обхваща – политика, социален живот и какво ли още не. В Rolling Stone могат да намерят място, както материали за атомната политика на Иран, така и статии за бъдещето на колите и най-яките видеоигри и т.н.

- КАКВО Е НА 23 ГОДИНИ ДА СИ ГЛАВЕН РЕДАКТОР НА СПИСАНИЕ, КОЕТО ЩЕ СТАНЕ НА 43 ГОДИНИ?

Ами готино е. Сериозна работа. Вероятно много хора си мислят, че живот си живея, след като толкова бързо съм успяла да се реализирам, но всъщност, без да звучи като оплакване, това е изключително голяма отговорност за мен. Rolling Stone е много известна марка, която си е извоювала редица награди и отличия в световен мащаб. Затова ние нямаме правото да не се справяме достатъчно добре и се стремим всичко, което правим, да отговаря на нивото на бранда. Надявам се и ние някой ден да можем да се обадим на Боно за интервю, макар и сега да звучи нереалистично. Все пак вече стигнахме до имена като Роби Уилямс и Морган Фрийман.

- ВСЪЩНОСТ КАК СТАНА ТАКА, ЧЕ ОТ ROLLING STONE СЕ СПРЯХА НА ТЕБ?

Аз се свързах с тях. Не мога да съм категорична защо са ме избрали. Предполагам, че им е допаднал ентусиазмът ми и може би упоритостта и силите, които младостта ми носи. Защото вероятно една "стара пушка" не би имала същия хъс. Самият Ян Уенър, издател и главен редактор на Rolling Stone, е бил на 21, когато е създал списанието. Сигурно в мен е припознал себе си и си е дал сметка, че младостта не означава липса на опит, а по-скоро мотивация и енергия за развитие. Защо се появи Rolling Stone в България?
В момента, в който ми хрумна идеята за българско издание на Rolling Stone, издателите от Sivir Publications ме подкрепиха. Направихме всички нужни проучвания на пазара, маркетингови стратегии и т.н. Защото от Rolling Stone не биха дали лиценз на шепа ентусиасти, които са си казали: "Хайде, ще го направим!" Трябваше да видят всички планове черно на бяло, подкрепени с факти.

- КАКВО ПОКАЗАХА ТЕЗИ ИЗСЛЕДВАНИЯ?

Че определено има пазар за подобно списание.

- КАКВИ РЕКЛАМОДАТЕЛИ БИХА ПРИЛЯГАЛИ НАЙ-МНОГО НА ТОВА СПИСАНИЕ?
Разнообразни: мобилни оператори, дрехи и аксесоари, коли, заведения, храни, напитки, техника. Също и банки, финансови институции, застрахователни къщи. Във всеки брой публикуваме поне по един политически или икономически материал, което означава, че засягаме тази сфера. -Също така имаме рубрика за техника. Изключително странно и непонятно за мен е, че в България е прието, че дрехи могат да се рекламират само в модните списания, кредити – само в икономическите вестници, бельо – в мъжките издания. Хората се обличат, каквото и да четат. Хранят се, карат коли, купуват си жилища… Проучванията показват, че нашите читатели са сред тези в най-активна възраст – между 18 и 40-45 г. В САЩ в Rolling Stone рекламират всички мобилни оператори, хитови сериали и нови филми, много аксесоари като слънчеви очила и пр. неща, свързани с музиката и с начина на живот. Защото музиката, която човек слуша, до голяма степен определя стила му. A Rolling Stone е списание, което следи музиката в нейното развитие.

- КАКВО Е БЪДЕЩЕТО НА СПИСАНИЯТА ВЪОБЩЕ?

Скоро списанията ще бъдат не на хартиен, а на дигитален носител, както вече се случва с книгите. Ще можем да четем пресата чрез продукти като iPad. Като цяло, дигиталните носители предоставят на списанията цял нов свят от страхотни възможности и oт редакционна, и от’рекламна гледка точка. Но смятам, че е погрешно схващането, че интернет убива медиите. В интернет наистина може да се намери всякаква информация, но пък доколко човек може да се довери на нещата, които чете там? Друго е, когато информацията идва от достоверен и изпитан във времето източник.

- КАКВА Е УСПЕШНАТА ФОРМУЛА ЗА ДОБРО СПИСАНИЕ ТУК, СПОРЕД ТЕБ?

Баланс между качествен и интересен редакционен продукт и успех сред рекламодателите, т.е. списанието да е достатъчно добре капитализирано и да намери своето място на пазара, да камери своята аудитория и да предлага материали, които тази аудитория не може да прочете никъде другаде.

Стр. 13, 14-15, 16-17, 18-19, 20