в. Всичко за семейството | 2010-02-25

Изминали са 13 години, откакто от "Хоризонт" угасиха червената лампичка на микрофона на предаването "Разговор с вас", което най-известната ни радиожурналистка Божана Димитрова водеше всеки петъчен следобед – в продължение на четвърт век пред 4 милиона слушатели… "Глас, който гали или звъни като тревожна камбана", "настъпателна и с наточен на брус език" – това са само щрихи от портрета й, с който някога я обрисува големият ни вестникар Петър Станчев. Но магията на нейния глас и силата на словото й не са отзвучали, щом и сега Божана Димитрова си остава емблематично име за професионалист в гилдията и хората не я забравят… Сценариите на всичките й предавания – стотици страници, изпълнени със събития, имена, случки, коментари, се пазят в библиотеката на Факултета по журналистика. А неин почитател – Еньо Марков от селцето Малка Верея, записвал всеки "Разговор с вас" – от първия през 1974 г. до последния през 1997-а, и пазел касетите в шкаф в скромната си къща…
В навечерието на 70-ия й рожден ден – на 22 февруари, гостувам в уютния й софийски дом за (не)юбилеен разговор с Божана Димитрова, която е и авторка на нашия вестник. Искам да си спестя баналния и нетактичен въпрос как се чувства една преливаща от жизненост и енергия жена като Божана… Тя и сега пътува, според думите й – по цялата тази наша земя българска, няма място, където не е била, и на което отновои отново се връща… Търся спасителен пояс в прозрението на великата Коко Шанел: "Никой не е млад след 40 години, но можеш да бъдеш неустоим на всяка възраст… " С бързия си и безпогрешенрефлекс Божана изстрелва: "И животът е неустоим, ако го живееш, както трябва!"
И вместо музикалната интермедия – бисерното Моцартово " Анданте", с което започваше всеки "Разговор с вас", тя подхваща диалога: "3а мен е чест да разговарям на страниците на вашия вестник, който обичам и уважавам. Той не прилича на онези, силиконовите издания със съмнителен жълт цвят. Ласкае ме това, че от време на време съм ваш сътрудник, защото намирам, че сега вестникът ви има много по-широка бленда, обединява и докосва семейството, а това е едно безбрежно пространство. – И с неподправената си интонация Божана отчетливо произнася: "всичко", "засемейството" – това са две клетвени думи, не само за мен! Моята дъщеря и в Брюксел си купува вестника." (Милена Димитрова, израснала в студиото на майка си, където пишела и домашните си като ученичка, днес е журналистка с докторска титла, авторка на няколко книги, на работа в Европейския парламент.)
Божана Димитрова е родена в София, завършва Българска филология и две години учителства в гимназията в Карлово. През 1965 г. печели конкурс за репортер в Националното радио и оттогава студиото за нея и с нея става едно от най-силните енергийни места. След над 4 десетилетия в журналистиката, от които 35 активни радиогодини, тя знае, че има какво да предаде от богатия си професионален опит. Но не иска да звучи в стил "спомени на стария воин" или дидактично към младите. И ако сега порови във въглените и жарта на живота си, то е " за да разкаже проживялото на внучката и на внука си, на децата ни, на тези, които идват след нас, за да извървят сами своя път към истината". Защото много лесно се къса тънката и фина нишка между поколенията, въздъхва събеседничката ми. "Аз, оказва се, съм човек, който преживя три режима. Особено последните два – и със социалистическия, и с демократичния отпечатък, се намесиха доста разпоредително и грубо в нашата младост и в онези по-спокойни, по-мъдри години. Така ние останахме едно поколение, което беше много зависимо от цялата му обкръжаваща среда…"
Поразява ме самокритичния тон на Божана и не от куртоазия вметвам, че радиото, особено в тоталитарните времена, винаги е говорело на два гласа – официалния, казионния, и нормалния, човешкия, към който тя самата винаги се е придържала. Затова и досега нейни слушатели и приятели от пялата страна продължават да я спират с добра дума – в автобуса, в магазина, на улицата… "Това е обяснимо именно с онзи, втория глас – казва простичко тя. – Слушателите винаги безпогрешно разделят поръчките от таланта, кухите фрази от умението за нормален диалог, с премълчани или само подсказани детайли. Ето, те не ми напомнят за моите репортажи от манифестации и митинги, това организирано позорище, както ги нарича Сирак Скитник. Те ми припомнят епизод, случка, име, песен, Дико-Илиевите хора, които извадих от забравата, с добро чувство, с доверие. Помните ли как се намесихте, как ме спасихте, как кръстихме детето си на вашето име – Божена…"
Омаяна от гласа и словото на домакинята, чак сега забелязвам картините в дома й – родопските моми на нейните приятели художници – Георги Ковачев и Милка Пенкова, двата нейни портрета (с молив и масло) на Елза Гоева, родни пейзажи. В хола Божана е подредила и трите си последни по време награди – пластиката от камък и дърво "Следа в ефира",елегантната "Златна роза" на Международната дамска организация "Зонта" и бронзовата реплика на женска фигура на Васка Емануилова – приза "Златен глас" в памет на ранозаглъхналия глас на Надежда Дженева, учреден от съпруга й Кеворк Кеворкян.
Напълно заслужено радиожурналистката е първата носителка на наградата "Следа в ефира" – прилягай, защото тя опровергава максимата на древните римляни "Думите отлитат, написаното остава". "Без да кокетирам, казва тя, аз и досега търся отговор защо толкова дълго живее онова, което е излетяло само като следа в ефира. Единият отговор може би е, че предаването е било с добро и за добро. Другият – че хората са чели между редовете и думите, те сигурно са стигали до онзи вътрешен глас, който са искали да чуят." Разговор с вас" бе направено, за да се намеси във всекидневния живот на хората, а това е сърцевината на истинското, гражданското, общественото радио. Ако журналистът може да докосне нещата от живота, които интересуват теб, мен, нас, той вече е на верен път. И това бе мисленето в съзвучие на цял един екип, а екипната работа в радиото е сладка."
Доколко съвременната ни журналистика е коректив на болното ни общество? "Намирам, че журналистиката отстъпи от своето намерение да бъде коректив на обществения живот. Може би бързо сменящите се правителства, режими, родиха един нов тип журналистика, която е по-близо до сервилността, до поддакването, до венцеславенето на силните на деня. Журналистът не може да върви след победителите! Той трябва да държи юздите на конете на препускащата колесница на живота ни, а не да се тътри отзад, в прахоляка… Има още много какво да направи журналистиката, за да си извоюва заслуженото място на коректив на властта, да бъде не четвъртата, а първата власт. В този смисъл искам да насърча младите колеги да бъдат по-безцеремонни, по-непрощаващи. Дългът на журналиста е да бъде коректив, съвест, съдник, но и да проглежда напред."
Питам Божана как влияе на самочувствието й, че към името й неизменно добавят "радиолегендата". "С цялата искреност ще ти кажа, че много се смущавам и даже ми е неприятно, когато употребяват това клише. Не само не ме ласкае, намирам го за проява на лош вкус. И винаги бързам да се оправдая, че не става дума за никаква легенда, а за съвестно свършена дългогодишна работа. Това няма знак на равенство с легендата! Често се връщам към една мисъл на Виктор Юго -" Популярността, тази голяма л ъжкиня…" Много ефимерни пеперуди литнаха под лъчите на прожекторите, но изчезнаха с угасването на светлината. Другата трагедия на бързо разцъфтялата популярност е как застива на едно място тя и човекът спира да се развива, свършва като журналист. Доста опасно е младенченското изживяване за непогрешимост и великост…"
За Божана Димитрова професия репортер е и призвание, и привилегия. Нарича я триумфалната арка на журналистиката, защото позволява да бъдеш новинар, но и пръв коментатор, да имаш предимството да водиш общественото мнение. За такава работа, убедена е тя, се иска освен образование, и сърце, усет. мярка, неумора, несекваш интерес към всичко ново под слънцето. "Затова бих казала, че оставам репортер до края на живота си. Всяко тръгване – по улицата дори, аз го гледам през очите на репортера – отбелязвам, че от това няма да стане репортаж, правя въображаеми анкети и интервюта с хора в трамвая… Репортерството е строй на мисленето и навик до живот."

Стр. 1, 23

в. Седмичен Труд | Ваня ИВАНОВА | 2010-01-13 

Изявени преподаватели от университетските среди се интересуват от прийомите на Боби Цанков в радиоводенето и рекламната дейност. Старият радиодинозавър Петър Пунчев в телевизионен ефир обяви, че Цанков бил най-добрият радиоводещ през последните 15 години, само дето се наложило да го уволни, че излъчвал неправомерно реклами. Неправомерно ще рече – за собствен джоб. Този джоб се оказа бая дълбочък и широчък, след като в него се събраха пари за 11 осъдителни присъди /макар и условни/ и още 72 заведени дела от лековерни аджамии.
Но не всички клиенти на Боби са недоволни. Напротив. Мнозина съжаляват, че нахаканият приказливец бе отстранен брутално от сцената на рекламния радиопазар. Ето схема, по която е работел първопроходчикът на мошеническите музикални радиопасквили. Такива "открития" титулувани преподаватели смятат да включат в учебниците си.
Известна верига магазини за мебели откликнала на предложението на Боби Цанков да плати 200 евро и цяла седмица името на фирмата да звучи в ефир. Платили. На другия ден се заслушали в предаването да чуят как ще ги рекламират. И чули: "Фирма "X" дава на Иван Иванов, който позна песента, обзавеждане за спалня." Косите на въпросните рекламодатели се изправили, когато на другия ден научили, че на Петър Петров дават цяла кухня. С повишено кръвно налягане открили хубавеца и се развикали, че никакви спални, кухни, дневни и антрета не са обещавали да дават. Боби Цанков не допуснал апоплектичен удар да лиши фирмата от ръководство: "Че кой ви е казал, че ще ДАВАТЕ спални и кухни? Иван и Петър и Гошо и Тошо не съществуват. "
Фирмаджиите останали доволни – за малко пари името на щедрите им магазини всеки ден се налагало сред слушателите от ефира. И така продължили до уволнението му… А след пу-котевицата на бул. "Стамболийски" добрите шарлатански времена няма да се върнат. Поне с този водещ.

Стр. 4

в. Класа | Инна ВАСИЛЕВА | 2009-12-29

В България животът е като в приют за кучета, затова преценяваме с какво можем да помогнем реално на хората

Милена, Кирил и Тодор – тримата водещи на уникалното радиопредаване "Тройка на разсъмване" по радио "Витоша", посрещат Нова година като средностатистическите българи – с приятели, на село или у дома. 2009-а бе успешна за триото, което навърши 10 години в ефира.

- През декември "Тройка на разсъмване" стана на десет години. Защо според вас успяхте да се задържите толкова време в ефир?

Кирил: Между нас има перфектната спойка на водещи – всеки е с различен характер, не повтаряме едно и също, не сме винаги съгласни и не всичко всеки ден ни е щастливо. Все още ни харесва да водим шоуто и явно това се предава и на слушателите. Милена: Ние може би сме първите хора в радиото, които наложихме, че не е срамно да бъдеш субективен и да се мотивираш защо така мислиш. Мнозина мислят, че журналистите са нещо като кошче за душевни отпадъци – те приемат позицията на слушателите си, но не изявяват своята. Да си безпристрастен обаче не значи да си справедлив. Много често да си безпристрастен означава да си безгръбначен, а за да можеш да си заявиш позицията, дори да се скараш с някого в ефир, трябва да ти стиска.

- Как се сработвате помежду си имали ли сте конфликти?

Милена: Имали сме конфликти относно това какво и как да направим като тема, кампания, парти. Но това не е повод да се мразим един друг, а докато спорим, да разберем как всичко може да изглежда най-добре. Точно това е ценното – щом можем да спорим, да имаме различни позиции, които не променяме и да продължаваме да работим, значи нещата са наред. Кирил: Важна е идеята на "Тройка на разсъмване". Когато си измисляме тема, я постигаме с пълен консенсус – ако един не е съгласен – отпада и хващаме друга.

- За тези 10 години кои бяха най-трудните моменти?

Тодор: В началото, когато дойдох, ръководството смяташе, че от това предаване нищо няма да излезе, че просто сме трима, които си говорят празни приказки и че най-великото в едно радио е да обявяваш музиката усмихнат. В един момент, когато това шоу показа, че е значимо за хората, това ми беше най-голямото удоволствие, макар че никой не дойде да каже "Браво! Получи се!".

Милена: Решихме да правим сутрешно шоу по американски модел, което е гвоздеят на програмата, започват да се обаждат хора, ние ги прекъсваме, заяждаме се, казваме "беше ни приятно". Веднага започваха коментари и критики след всеки ефир: "Защо се прекъсвате, не трябва ли да се изслушвате, защо не се държахте по-уважително към слушателя?". Разбира се, уважението е, че допускаш най-различни позиции, включително и негативна. Уважаваш правото да се мисли различно, но не можеш да уважаваш всяко действие.

Кирил: Въобще не е било цветя и рози от самото начало, сега изглежда лесно – десет години, сутрешно шоу номер 1 сме от доста време, но докато стигнем до това, сме се борили със стена от неразбиране и ръководства и Съвет за електронни медии.

- Получихте награда за вашата кампания, ще има ли нов фокус в нея през новата година?

Милена: Не е въпросът да си нов и различен постоянно, а да имаш ангажимент към един проблем и да го изведеш до край. Предстои да решим с какво можем да помогнем адекватно – дали ще правим кампания за репродуктивни проблеми или пък за домовете за сираци, понеже в България положението е горе-долу като в приют за кучета.

- Всеки ден сте на живо, случват ли се много гафове?

Тодор: Това си е ежедневие, например всеки ден точно в 8,30 на телефона нещо му става и не можем да осъществим никаква връзка.

Кирил: За мен сериозен гаф е да има технически проблем, заради който да не можем изобщо да излъчваме. Преди години студиото ни беше в огромен соцкомплекс и мястото, където се помещавахме, беше най-слабо в електромрежата. Ако имаше пренапрежение, веднага спираше токът на цялото радио.

Милена: Преди години студиото ни беше в жилищна сграда и веднъж от горния етаж слезе един дядо и избухна, че е болен и вече не издържа музиката. Стана ни много мъчно.

- Често в предаването си засягате скандални теми.

Милена: Мисля, че най-скандалното е начинът, по който коментираш нещата – самият факт, че не си налагаш автоцензура и обсъждаш това, което хората виждат.

Кирил: Всъщност това би трябвало да бъде нормалното – ние отказваме да се слагаме на който и да било.

Милена: Което не означава, че преднамерено искаме да изядем всички, просто си задаваме въпросите на глас, така че да могат да ги чуят огромно количество хора – защо има показни политически акции, защо резултатът след месец е друг, защо бием барабан в кампания за раждаемост, а след това орязваме пари за майчинство, защо казваме, че сме построили метрото, след като някой друг го е направил преди това, защо казваме, че фондът "ин витро" е спрян от Станишев, след като е пуснат, но просто няма толкова лекари, които да поемат количеството двойки.

Кирил: И защо всички колеги се надпреварват да снимат премиера как открива градинка с две пейки на кръст.

- Къде сте за Нова година?

Тодор: Със семейството в Пловдив и после с приятели. Не съм си правил планове, защото винаги нещо се обърква.

Кирил: Едва ли ще направя изключение от повечето българи. На Нова година – с приятели. Няма да пътувам никъде по празниците.

Mилена: Ще посрещнем Нова година на село, с двор и елха навън.

- Какво бихте пожелали на почитателите си?

Тодор: Късмет.

Кирил: Живи, да са здрави, догодина, до амина – пак да са ни почитатели!

Mилена: Желая ви здраве и да обичате. Да имате куража да защитите доброто в себе си, доблестта да признаете слабостите си и щастието да не бъдете сами.

Благодаря ви, че сте до нас. От сърце.

***

Текст под снимка:

Кирил, Милена и Тодор (от ляво на дясно)

Стр. 20

в. Сега | Милена ДИМОВА | 2009-12-19 | 04:29:16

Цели 10 години радиоводещият, разбил формата на "Хоризонт", държеше будна разнородната си аудитория

Константин Тилев е роден на 3 юни 1952 г. в Бургас. Завършил е СУ "Св. Климент Охридски" специалност радиожурналистика. Има няколко специализации по бизнес и мениджмънт във Великобритания и САЩ. Започва кариерата си в Българското национално радио, където работи допреди 16 години. Основател е на първото частно радио FM+. Познат е и като общински съветник.
В края на 1983-та един познат на всички "нощни птици" глас обявява от ефира на националното радио: "А сега ще чуем една начинаеща американска певица, която няма кой знае какви вокални данни, но напоследък печели все повече публика с чара и дръзкото си сценично поведение". И така в два часа сутринта по програма "Хоризонт" за първи път в България прозвучава Everybody – дебютният хит на Мадона. А гласът е, разбира се, на Константин Тилев – радио-журналистът, който в тъмните соцнощи държеше будна милионна аудитория със "забранена" музика и откровени разговори за нещата от живота.
По-младият читател вече недоумява – кое му е тук странното? Да, днес, когато радио – и тв ефирът по презумпция са с 24-часов времеви диапазон, наистина звучи невероятно, че телевизията някога приключваше в полунощ. И точно затова "Нощен Хоризонт" бързо се превърна в културен феномен
"През ония години радиото звучеше много сериозно – спомня си журналистът. – В него го
нямаше това нормално човешко говорене, което е характерно за днешните медии. Внимаваше се новините да са правилно композирани, не дай си Боже пък да бъде разменена титлата на някой другар и т. н. Така че историята на предаването беше доста дълга. Идеята тръгна от мен и беше подкрепена от колеги, които се запалиха – да се създаде такава програмна линия в Националното радио, която да дава по-различна тоналност".
Авторите правят няколко концепции, борят се с началници и накрая – оле! – на 2 срещу 3 януари преди 26 години за първи път в ефир прозвучава прочутият сигнал по пиеса на Вивалди. Нощта на първия брой е свързана с доста вълнения за Константин Тилев. Дотогава той е репортер, занимаващ се с културна и международна проблематика, обикаля страната, има солиден стаж, но никакъв опит като водещ. Предаването печели рекордна аудитория, въпреки че се излъчва до 3 след полунощ, при положение, че хората стават в 7 за работа. "Деляхме нощния "Хоризонт" на две части – официална и фриволна. Официалната беше докъм 1.30, дотогава смятахме, че ни слушат началниците, а после до три се пускаха всякакви нетрадиционни неща. Превърнахме се буквално в разбивачи на основната музикална схема на БНР, която имаше други пропорции – трябваше да се пуска еди-колко си процента българска музика, еди-колко си там народна, еди-колко си западна, европейска, руска. А аз и моите колеги си направихме собствени фонотеки, следяхме най-новите неща и именно в тези часове, наречени "експериментална част", ги пускахме. Ето, помните анонса за Мадона. Значи, моята прогноза е била относително вярна – Мадона и до ден днешен няма кой знае какъв вокален потенциал, но е мегазвезда".
Естествено, подобна работа е свързана и с куп куриози. "Годината съм забравил, но пред микрофона изживях най-голямото земетресение след онова във Вранча – спомня си журналистът. – И освен че брах страх, взеха, че ме и наказаха. При земетресение в радиото автоматично се изключва токът и се включват генераторите. Така че, когато сградата взе да се люлее, стана едно голямо примигване на светлините, народът изхвърча навън и в студиото останахме само аз и звукорежисьорът.
Ей тогава направих гафа, като казах, че в София се е усетило "леко земетресение". Без да го съгласувам. После се обадих в Сеизмографския институт на БАН да питам какви са данните от уредите, а те обясниха, че в момента са на аварийно осветление и понеже им свършило синьото мастило, заредили сеизмографите с червено и от луминесцентните лампи не се разчитало какво точно отчитат. Всичко това чинно го снесох в ефир. Накрая го ударих на майтап; измъкнах една агенционна информация, в която се разказваше как в бразилския град X група маймуни проникнали в операторската зала на електростанцията и започнали да си играят, а целият град – да примигва квартал по квартал. Даже се изцелих, че София сега прилича на дискотека… След точно този случай жестоко ме одрусаха". Картината, която водещият получава от слушателските обаждания, е най-разнородна; както и днес – има и "постоянни пациенти". "Един от най-колоритните ми слушатели беше тогавашният игумен на Гложенския манастир – още си спомня журналистът. – Млад човек, който се обаждаше почти всяка нощ. Той беше върл фен на фантастиката, на футуристиката, на прогностиката, на всякакви неща, които на пръв поглед трудно се вписват в църковния канон. Имаше друг слушател, от пловдивското село Старо Железаре, който беше изключително остър и си позволяваше понякога опасни изказвания, заради които ние от екипа си го отнасяхме." Константин Тилев остава пред микрофона на "Нощен Хоризонт" цели 10 години. Води средно по две нощи на седмица, тежкото е, че през деня отново е редови репортер.
Уроците по дисциплина си казват думата и след приключване на активната си радиокариера Константин Тилев участва в създаването на първото частно радио FM+, чийто вицепрезидент е 15 години; по-късно влиза в управителния съвет на телевизия Ре Ти Ви. Иначе най-много се забавлява със семейството си – съпругата Венета и двете момчета на по 10 и 8 години. Журналистът е известен сред приятелите си и като голям кулинар. Някогашната "нощна птица" днес се прибира от работа най-късно в 19 часа и лично приготвя вечерята. Прави ненадминато агнешко "Стофадо" със специални подправки, друг от специалитетите му са кралски скариди по средиземноморски, а познавачи твърдят, че като неговата паеля няма и в най-изисканите ресторанти. Голямата му болка обаче е, че заради травма се налага да се откаже от активния спорт.

Стр. 34