Списание b2b legal I Иван Капралов I 20.04.2011
Когато говоря на студентите по журналистика за Закона за авторското право и сродните му права, обичам да поставям въпроса за авторството на новините. Има ли авторско право върху новината? Младите реагират различно, но в повечето случаи заявяват, че авторите на новините би следвало да се ползват със защита.
Новината е оставена извън приложното поле на Закона за авторското право съвсем умишлено. Защото е в обществен интерес новината да обиколи света. Да я научат всички. Да се ползват от нея. Същностната характеристика на новината изключва възможността от защита на правото на нейния автор.
Но, грешат ли младите студенти, когато се обединяват около въпроса за защитеното авторство? Лишени от основания ли са нервите на действащите журналисти, когато нервничат, че някой е преписал новината им? Професионално ли си върши работата журналист, чието основно усилие е да размести думичките във вече написана информация и да я преподпише?
Авторството на новините е един от кристалните примери, когато правото предпочита да остави регулацията на морала.
Един от ясните примери, че моралът също е социално-регулати-вен механизъм, който, подобно на правото, представлява система от норми. Система от нравствени и етични норми.
Кражбата на новината не е закононарушение, но при всички случаи е в разрез с етиката. Представлява елементарно, колегиално неуважение и би следвало да се счита за проява на сериозен непрофесионализъм. Поне теоретично.
Новинарството е бизнес Производството и разпространението на новини е бизнес. От него печелят медиите и отделните журналисти. Точно поради това темата вълнува журналистическата гилдия, която принципно счита новината за изпуснат от бутилката дух. с който всеки може оа си играе.
Разминаването между правната и моралната регламентация Кара отделния журналист да се отнася фриволно към чуждата новина, която се наема да заимства исилно ревниво към собствения медиен жиВот на негоба си разработка. ТоВа е така, защото мнозинството от днешните представители на журналистическата гилдия приеха, че липсата на правна защита над авторството на новините всъщност решава въпроса със свободното им ползване. В резултат на това схващане и развитието на новите медии се получава изкривяванена пазара, вследствие на което много журналисти остават без работа.
Отказът от саморегулация на материята всъщност реже клона, на който голяма част от самите журналисти стоят, благодарение на Интернет днес новините са много по-достъпни. Възприемана като „освободен дух от бутилка" информацията се търкаля и повтаря в цялото медийно пространство без дори да се обогатява.
Това дава възможност на мениджърите в медиите да съкращават отредените за новинари бройки без да изпитват притеснения за това как ще напълнят страниците на вестниците си или информационните си емисии в електронните медии. Когато липсват правила в медийната джунгла, просто сработва законът на по-силния.
Така големите медии просто си взимат изработените новини от по-малките и пазейки своята идентичност не се считат за длъжни да цитират източника. Националните медии се захранват от регионалните, а така наречените новинарски агенции се чудят как да убедят всички, че новината е стока, за която трябва да се плати.
Новинарството е отговорност.
Производството и разпространението на новини е отговорност. На първо място пред обективното задоволяване на обществения интерес. Новините са лицето на една медия. Чрез тях се постига или губи доверието. Въпрос на време е публиката да разкрие премълчания източник.
Въпрос на време е да улови потока, който определена редакция следи и представя като свой. Неразбирането на тази отговорност води до единственото, с което медиите оперират на пазара – доверието на своите потребители, читатели, слушатели или зрители.
Новинарството е професионализъм Професионалното производство и разпространение на новини трябва да се осъществява по определени правила. Това днес е и единствената разлика между професионално занимаващия се журналист и всеки обикновен потребител на социалните мрежи. Силно конкурентния новинарски.
отговорността на медиите и техния професионализъм. Това, че правото съзнателно се е отдръпнало от регулация не означава, че няма нужда от такава. Тя може да се осъществи единствено чрез принципа на саморегулация в дейността на журналистическата гилдия.
Емоционалният ми аргумент, че има смисъл от тези правила е свързан с често срещаните глупави ситуации, породени от „откраднати" новини. Примерно, централната емисия „Календар" на НОВА ТВ от 8-ми ноември 2010 г. Същият ден вестник „24 часа" забива за чело на броя информацията за прихванати разговори между престъпни босове, уговаряли се за организирането на покушение над премиера Бойко Борисов за сумата от 400 000 евро. Сочна новина, с която другите медии очевидно не разполагат.
Информацията обиколи интернет порталите, а ресорните репортери цял ден очакваха потвърждението на Борисов. На фона на всичко това водещият на.Календар. Николай Дойнов стартира централната новинарска емисия с анонс от сорта, че „информацията е разпространена от столичен всекидневник".
Смешно някак. Да не говорим как точно определиха „24 часа" като столичен всекидневник. Не стига това, ами и след анонса започна видео, в чието първо изречение коректно се цитира изданието, автор на новината.
Пример, че от тези правила има нужда. Пример, че „открадната" новина и породените от нея морални терзания често ни поставят в глупави ситуации. От онези глупави ситуации, в които знаеш, че не си прав, но все пак продължаваш да забъркваш кашата.
*Авторът води курс „Правни професионални етични норми в журналистиката" на студенти от специалностите Журналистика и Масови комуникации в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски". Управител е на регионалната радиостанция „Форте" и ръководи екипа на електронното списание: www.fortisimo.eu.
Видяно за първи път в СБЖ
