Ново списание за най-ценния човешки ресурс – ума!

Media.dir.bg I 2009-12-08

Ново списание за най-ценния човешки ресурс – ума! Как са се образували планетите?

Списание KnowledgeОт кога датира потребителската истерия около Коледните празници? Какъв е приносът на комарджиите за разрешаването на световните ядрени кризи? Как се строи небостъргач, висок над километър?

Отговорите на тези и на още много въпроси ще откриете в първия брой на списание BBC Knowledge. И това е само началото…

"Новото списание BBC Knowledge България е насочено към широка аудитория и читатели, които се интересуват от света около нас, от дивата природа, от науката и историята”, споделя арх. Любомир Станиславов, издател на BBC Knowledge България.

Основните теми в списанието са три – наука, история, природа. Статиите са подготвени със съдействието на водещи специалисти в различните сфери на науката, технологиите, историята и дивата природа и именно тяхната достоверност ги отличава от пороя съмнителна информация във виртуалното пространство.
Тези „преведени” на популярен език материали поднасят на читателя не само любопитни данни и факти, но и осигуряват храна за размисъл на онези, които обичат да тренират ума си.

BBC Knowledge България е едно от малкото издания у нас, предлагащи безплатна дигитална интернет на 100% от съдържанието. Адресът е www.knowledge.bg.

През първата година всеки брой на BBC Knowledge ще пристига при почитателите си с подарък – DVD с епизод от поредицата „Изпитанията на живота” (Trials of Life), създадена от един от най-известните продуценти и режисьори на филми за дивата природа – Сър Дейвид Атънбъро.

BBC Knowledge не е първото научно-популярно списание в България. Не е и единственото. Това, което го отличава от останалите е неговата аудитория – Knowledge е списание не просто за любознателните, а за мислещите – за онези, които ще намерят в него не само отговори, но и много нови въпроси.

Оригинална публикация

Обновеното списание „Правен свят

Дарик радио, България следобед | 2009-11-27

Водещ: В минутите отредени за медийна рубрика всеки петък по Дарик радио ще говорим за списание „Правен свят”. Дори никога да не сте чели за списание „Правен свят” от миналата седмица знаете за него най-вероятно, защото в едно интервю за списание „Правен свят” министър Дянков обвини журналиста Кирил Вълчев, знаете я тази история, така или иначе интервюто ще излезе в новия брой на списание „Правен свят”. А това е списание, което е част от групата на Дарик. Тесен профил по-широка аудитория, това казва Константин Вълков, програмния директор на Дарик, и твърди, че това е най-важният закон при списанията. Светослава Кузманова поговори с него, не за радиото този път, а за „Правен свят”, за новия коледен брой „Правен свят”, който излиза на 1 декември, обърнете внимание. Имаме обещанието, че той ще е драматично различен от това, което читателите му са свикнали да виждат през последните години. Промяната е пълна и започва от корицата. За корицата и за съдържанието Светослава Кузманова разговаря с Константин Вълков.

Репортер: Какво ще е новото в „Правен свят”? Какво се променя? Списанието всъщност съществува на пазара от доста години, но сега ще излиза с по-малък тираж, така да се каже през годината, по-малко бройки, предполагам, че ще има и промяна в темите, в начина на поднасяне, изобщо какво е новото в „Правен свят” и от кога да го очакваме?

Константин Вълков: Да започнем отзад напред. На 1 декември ще излезе новият брой, който всъщност е първият брой, откакто Дарик е собственик на списание „Правен свят”. Новото започва от външността и завършва с вътрешността естествено. Преди месец и половина ние поръчахме на една компания, която се казва „Амити студио” да разработи цялостна графична концепция за това списание. Тоест броят, който ще видите на 1 декември е изцяло нов и визуално, като започнем от корицата до всяка една страница вътре. Реално това за нас дори е едно тотално ново списание, защото разликата е драматична. Останало е само името „Правен свят” и някои от основните акценти вътре, които така или иначе са били много успешни и преди, като специализирани материали за бизнес и право, за общество и глас и т.н. Другото ново е, че създавайки новата концепция на списания „Правен свят”, ние твърдо вярваме, че тя не може да бъде направена така както трябва на база изследвания, фокусни групи, социология и т.н. Вярваме на инстинкта с. Така например за първи път ще видите, че една доста сериозна част, над 16 стр. в списанието, отпечатана на друга хартия, е отделена за анализи и лични мнения.

Репортер: На кого?

Константин Вълков: Като започнем от Петко Бочаров и приключим с някои от журналистите в Дарик радио. Тези анализи и лични мнения по същество, между другото едни от най-четените неща в ежедневниците в България, неочаквано за мнозина, ще присъстват във всеки един брой, както казах отпечатани на друга хартия, за да се откроят по някакъв начин. Защото ние с „Правен свят” се опитваме да върнем тази малко позабравена мода на старомодната журналистика, която в месечните списания има малко по-дълги текстове, можеш наистина да седнеш вкъщи и за няколко часа да се потопиш в това списание.

Репортер: За да бъде списание за четене, а не за разглеждане на картинки?

Константин Вълков: Да, просто не е дайджест или рекламен каталог, а истинско списание за четене, каквато е и идеята на списанията. А защо 10 броя годишно? От 2010 г. списанието започва да излиза 10 пъти в годината, като ние обединяваме месеците август и януари в два двойни броя. Тоест примерно през юли месец ще получите доста по-дебел брой, който ще обедини юли и август. Така или иначе август е слаб месец и си мислим, че ще бъде далеч по-добър комплимент към читателите да получат един двоен брой през юли, който да четат два месеца.

Репортер: Променя ли се обемът на списанието? Става ли то по-дебело или по-тънко?

Константин Вълков: Променя се поради две причини. Първата е, че ние избрахме една много особена хартия, на която то ще се печата, която е доста по-обемна. Тоест то ще изглежда по-дебело. Иначе за разлика от последните два броя, то е по-голямо като обем с около 30-40 страници, но това е заради големия рекламен интерес, който има към коледния брой. Така че по-скоро обемът ще спазва правилата. Когато има достатъчен брой реклами, то ще бъде по-дебело. Но аз вярвам в това.

Репортер: Каза, че се променя корицата, това означава, че няма да има конкретно лице, което да застава и да бъде лице на броя или?

Константин Вълков: Не, напротив. Вкарваме два основни акцента в броя. Първият акцент е материалът за човека или хората на корицата. Да речем, за първи път в този коледен декемврийски брой ще се появят четири души на корицата. Тоест за първи път корицата ще бъде от четири, млади хора при това, снимани едновременно. Това е голямата история на броя. Тя е адвокатска, с коледен оттенък, малко стряскаща дори за някои, защото тези, които са виждали над пет години „Правен свят” как изглежда, изведнъж ще видят друго списание. Вторият голям акцент, който един вид също е материалът от корицата, но не присъства на корицата, е постоянната рубрика, която въвеждаме, тя се казва „Интервюто на Кирил Вълчев”. Както и останалите материали, едно наистина много дълго интервю. Във всеки брой ще има дълго интервю, което ще бъде подчинено на една тема. Примерно интервюто на Кирил Вълчев на турско кафе с Ахмед Доган. Интервюто на Кирил Вълчев на суши с посланика на Япония.

Репортер: Тоест интервюираните хора може да не са адвокати, юристи, съдии и прокурори?

Константин Вълков: Те задължително може би няма да бъдат. Освен ако образованието не им е такова, но в живота си по-скоро няма да бъдат такива. Стартираме за нас нормално със Симеон Дянков, но така се получи, че стана ненормално. Тоест в първия коледен брой ще прочетете цялото „онова” интервю на Кирил Вълчев, което наистина е над 15 стр. Публикуваме го в абсолютната му цялост. То беше разделено, както знаят всички, на две части…

Репортер: Защото то е правено на два пъти.

Константин Вълков: То е правено на два пъти. Първият път завършва до момента, в който г-н Дянков си тръгна, а вторият път започва само на кафе, от момента, в който той се върна. Така че и това ще прочетете в „Правен свят”. Това са двата големи акцента плюс мненията и анализите.

Репортер: А иначе останалите теми ще бъдат предимно юридически или също би могло да има и други?

Константин Вълков: Ще има предимно такива, но започваме да залагаме малко повече на теми, свързани с мениджмънт, с бизнес и с живота извън правото, ако мога така да кажа, без да използвам онази изтъркана и използвана за какво ли не дума лайфстайл. Не, това няма да бъде поредната лайфстайл секция в списание, в която ще представяме коли, парфюми и т.н. Не, тя индиректно ще бъде свързана и с правото. Дали ще представяме популярни книги, свързани с правото, телевизионни сериали, модни марки, които по някакъв начин обличат адвокати, юристи, прокурори и т.н., но всичко ще бъде все пак подчинено на това, но в същото време ще се опитаме и да разширим аудиторията. Защото най-важният закон на списанията е тесен профил, по-широка аудитория. Ние добре съзнаваме, че няма как да привлечем тези, които харесват тунинг на автомобили примерно да си купят „Правен свят”, и няма и смисъл да го правим.

Репортер: Тоест да разбирам, че списанието вече няма да е толкова бутиково и толкова затворено в материята, защото името „Правен свят” предполага то да е четиво само за юристи?

Константин Вълков: Да, но все пак ще се опитваме да помагаме на всички от студентите по право до един много зрял и успешен възрастен адвокат.

Репортер: А защо му беше на Дарик да купува „Правен свят”?

Константин Вълков: Самата група Дарик има следните предимства, които биха й помогнали да развие правилно това списание. Първото е наличие на много добри и успешни журналисти, които работят в Дарик, които биха могли да продължат да развиват своите теми, материали или нещо нов в „Правен свят”. Втората причина е, че Дарик е собственост на единственият и най-голям правен портал lex.bg. И третата е чисто маркетингова. По този начин Дарик ще успее да привлича клиенти, които досега не сме успявали да привличаме. Защото т.нар. мултиплатформени проекти досега включваха интернет и радио, а сега вече ще могат да включват и преса. Тоест когато ние се обръщаме към рекламодателя, ще можем да им предложим абсолютно всичко.
Репортер: А може би и защото собственикът на Дарик е юрист и питае любов към тази тема?

Константин Вълков: Това е най-важната причина, да.

“Дарик радио” АД е новият издател на списание “Правен свят”

сп. Мениджър | 2009-11-27

Списание Правен святЕдинственото издание за юристи в България запазва досегашната си ориентация, но ще бъде разширено с нови теми, ще има нов графичен дизайн и редакционна концепция. Първият обновен брой излиза в началото на декември. Ще се издават 10 броя годишно. Константин Вълков, който е програмен директор на "Дарик радио", ще поеме управлението на "Правен свят".

Стр. 119

Печатът – първата медийна жертва на кризата

в. Банкер | Андриана МИХАЙЛОВА | 2009-11-21

Тази година ще се разпише като драматична за печатните издания. Те се изправиха до стената като първите жертви на икономическата криза. В САЩ тиражите на вестниците са се свили с над 10% за първите девет месеца на 2009-а спрямо същия период на миналата. Експертите изчислиха, че нивото им е колкото това от 1940-а. Гиганти и местни печатни издания фалираха, други останаха да живеят само в ИНТЕРНЕТ.
Последните месеци не мина без вестникарски "размирици" и в България. Страната ни е сред лидерите по брой на вестници, както и на най-нисък тираж на глава от населението според Световната асоциация на вестникарите. Печатът държи 20-ина процента дял в медийния сектор и по разчетите на Асоциацията на рекламните агенции за 2008-а е бил с бюджет от 110 млн. лева. През тази година се сви успоредно с измършавялата пресреклама. Специалистите смятат, че тя се е редуцирала между 10 и 30% от януари досега. Така на вестникарската сергия почти не останаха заглавия, които не са оптимизирали страници, служители и хонорари.
Всъщност 2009-а затри не само прохождащи издания, но и ветерани. Бе регистрирано и първото вестникарско преминаване "на отсрещния бряг" – от безплатен един всекидневник вече се разпространява срещу пари. Други вестници пък се задържаха на повърхността само заради изборите. Преди година западни наблюдатели описаха особеностите на вестникарския пазар у нас така: "Характерно за българските всекидневници е, че приходите от реклама и продажба не могат да покрият разходите… Те (вестниците) са или изцяло собственост на бизнес кръгове, свързани с политически партии, или попадат лесно под влиянието на политиката и бизнеса". На фона на този мрак обаче се намериха и смелчаци, които изстреляха нови проекти – и вестници, и списания. Това само подсили тезата, че нашият пазар си се развива по свои си правила. Иначе няма логично обяснение защо при положение че четящите на български език българи геройски се стопяват, обедняват или пък мигрират към ИНТЕРНЕТ, приходите от реклама се сриват, а тиражите на някои издания продължават да са титанични за географските ни ширини! Дали кризата не се оказа НЕудобното извинение за пукането на балона?

Вестникарските неволи

Две вестникарски издания ветерани засега изпаднаха от битката за читатели и рекламодатели през годината. Тон за песен даде "Кеш". Икономическият седмичник хлопна кепенците още в първите дни на 2009-а. Причината бе прозаична – икономическа. Усещането за нея се носеше месеци по-рано, тъй като "Макмедия" често забавяше заплатите на журналистическия екип.
През май месец бе гилотиниран и "Нощен труд". Единственият вечерен всекидневник у нас, собственост на "Медия холдинг", бе само на 17 години. Издателите му също се оправдаха с г-жа Кризата. Из гилдията веднага се заговори "Кой е следващият?". Дали наистина, както в САЩ, идва "смъртта на вестниците"? Очакваните фалити обаче не се състояха. Огромното количество национални всекидневници -12, много повече, отколкото са например в Австрия, запази статуквото си. Устойчиви се оказаха не само партийните издания, но и такива с непретенциозен тираж и влияние. И докато американските вестници започнаха да си обменят информация и снимки, съкратиха значително репортерските си екипи в Конгреса и в чужбина, в България изборите спасиха от глад репортерската гилдия.
Веднага след парламентарния вот обаче маса редакции изгониха част от екипите си, орязаха страниците и заплащането на журналистите си. Въпреки че специалистите отвъд Океана предписаха на платените вестници да вдигнат цената си, за да компенсират постъпленията от реклама, у нас това не се случи. По-малкото съдържание също не се отрази на коричната цена. Така читателят на голяма част от вестниците продължи да плаща старата цена, но за по-малко страници.
Докато всекидневниците се гърчат, на пазара се появи още един седмичник – "Галерия". Изданието, което е реплика на "Уикенд" и уж се провъзгласи за единствения "опозиционен вестник", тръгна с амбициозни тиражи. Съществуването му се случи, след като "Уикенд" бе наполовина продаден и от него излезе Недялко Недялков. Според публикации новият му притежател е "Нова българска медийна група". Тя държи "Политика", "Експрес", "Монитор", "Телеграф", "Меридиан мач", "Борба".
Напълно е възможно следващата година некролозите на вестници да се увеличат на стената на медийната ни история. Според анализаторите е спорно кои са по-застрашени – изданията с регламентирано финансиране или тези, които се издържат от немедийните дейности на собствениците си.

Безплатни ли са безплатните издания

Безплатните издания и у нас се приемаха като отмъщението над платените. Проектите за подобни всекидневници дълги години бяха стопирани и отлагани, преди да се появят по оживените места на големите градове. В Европа и САЩ този вид печатни медии бе очертан като първата мишена на кризата, защото се издържа само от реклама. А рекламодателите се пренасочиха към по-евтиния комуникационен канал – ИНТЕРНЕТ.
Безплатният български "Градски вестник" също стана жертва на рецесията. Изданието замря в началото на март, по-малко от пет месеца след старта си на 10 ноември 2008-а. От "Икономедия" обявиха, че икономическите условия в страната и по-точно отливът на рекламодатели са ги принудили да освободят екипа. "Продължаваме да вярваме в безплатните вестници, но това е труден и бавен проект и не можем да си го позволим при сегашните обстоятелства", коментира тогавашният изпълнителен директор на "Икономедия" АД Бисер Боев. Според него издателите от цял свят били принудени да търсят различни начини на спестявания и оптимизация на разходите. Въпреки че некрологът на "Градски вестник" бе отпечатан, се заговори, че той ще тръгне с нов собственик. После – че ще се появи само в глобалната мрежа. След няколкомесечно лутане репортерите и редакторите бяха окончателно разпуснати.
Така в битката за София победи "19 минути", който се роди малко преди "Градски вестник". В играта обаче скоро се появи нов играч – "Новините днес" на Петьо Блъсков. Той обяви, че ще продаде проекта си, след като го разработи. Може би заради г-жа Кризата, но до момента купувач или поне такъв с атрактивно предложение – няма. Затова Блъсков реши да го разпространява вече срещу заплащане. Макар и срещу символичните 20 стотинки. Така на пазара на безплатни всекидневни издания в столицата остана "19 минути".
Самобитният характер на печата ни се прояви и с представянето на дебютанта "Анонс". Безплатният седмичник е собственост на втората по големина белгийска медийна група "Россел медия". Преди няколко месеца тя сподели намеренията си и за други проекти в България. "Това, че в момента е криза, носи и своите преимущества. Пазарът е свит, бяха замразени проекти за безплатни издания и ние започваме без реална конкуренция в сегмента", мотивира появата на вестника тогава Ивайло Йотов, изпълнителен директор на "Россел медия България".

Списанията

Списанията също бяха докоснати от дългата ръка на рецесията. Така през септември 2009 г. излезе последният брой на туристическото "Одисей". И неговите издатели от "Медиатама" се оправдаха с невъзможността да издържат в тежките икономически условия. Според изследване на "ТВ План ТНС", традиционно силните женски списания като "Ева", "Коспомолитън" и "Грация" губят рекламодатели за сметка на по-малките и по-нови свои конкуренти като "Бюти" и "Анна клуб". Може би това е наложило обединяването на "Журнал за жената" и "Тя!" в едно седмично списание.
Сериозен спад има и при мъжките "библии" – "Плейбой" и "Максим", където кризата е изяла около 35% от приходите от реклама.
Отстъпките за рекламодатели пък се разпростряха между 50 и 80 процента. Голяма част от списанията нито увеличиха, нито намалиха тарифите си, но предложиха неограничен брой бонуси. Така реално напълниха страниците си с реклами, които обаче не бяха платени.
На този фон в края на годината излезе първият брой на българския вариант на "Ролинг стоунс".

Ах, този тираж

Тиражът по традиция е болна тема за издателите у нас. Точните му параметри са аналогични на държавна тайна. Ако преди десетина години вестникарите се хвалеха всеки ден от първа страница колко копия са отпечатали, действителността сега отдавна не е повод за радост. Както каза един от известните ни вестникари – тиражите на вестниците са много тъжни. Въпреки това не само читателите, но и рекламодателите едва ли знаят реалните им параметри. Ако в средата на 90-те години общият тираж на ежедневниците скачаше над 1 млн. копия с брак между 10 и 20%, сега той е с пет пъти по-малко. А непродадените бройки надхвърлят 60 процента. Експерти дори заговориха за страховитите 80 на сто. От години в гилдията се оплакват от неефективността на одит бюрото по тиражите. От членството в него вече се отказаха много издания и рекламодатели. Явно на някои им писна да плащат нереални цени за нереални отпечатани копия.
Всъщност писането на некролози на вестници и списания отдавна не е ново явление, поне в световната практика. Изследователи предизвестиха смъртта на вестника за 2040 година. В САЩ и Европа обаче до неотдавна имаше надежда, че отмирането ще се забави. Например чрез сливания. Фалитите, за чието наличие замириса още преди петилетка, тръгнаха да се изместват в друга посока. Започна гигантски дебат как читателят ще бъде научен да плаща за онлайн съдържанието на любимия си вестник. Две от марките в империята на Рупърт Мърдок – "Таймс" и "Сънди таймс", го направиха преди дни. Предварителните разчети предвиждат за две години чрез такси да бъде компенсирана загубата от спада на продажбите. Българският пазар обаче като че ли отива в обратната посока – все повече вестникари осъзнават необходимостта да предоставят свободно съдържанието си в електронен вариант. Проучванията показват, че вестниците със свободен достъп до електронния си вариант се радват на големи посещения и влияние в обществото.
Заради кризата пък в някои европейски страни държавата даде огромни средства за издръжка на вестниците. Франция отпусна 600 млн. евро за три години, за да увеличи двойно държавната реклама в печата. Успоредно с това се предвиждат намалени данъци за дигиталните инвестиции на печатните медии.
Докато всички хулят рецесията и ИНТЕРНЕТ за основните убийци на тиражите, извън фокуса в България остава още един закърнял фактор – липсата на качествено съдържание. Само то ще пребори конкуренцията на безплатните новинарски сайтове, на телевизиите, които всяка сутрин старателно "преглеждат" печата, съкращаването на дистрибуторските мрежи, непазарното поведение на издателите и неефективността на рекламата. Защото, независимо от огромните изпитания и неясните механизми за финансиране, вестниците продължават да са най-влиятелното средство за информация.

стр. 45
 

Издъхна последното българско географско списание

в. Сега | Божидар БОЖКОВ | 2009-11-17 

Списание ОдисейФинансовата криза успя да пребори списание "Одисей", което бе единственото българско, а не лицензионно, издание за туризъм и пътешествия.

Последният му брой се появи през октомври. Тези дни изпълнителният директор Лина Иванова уведоми читателите, че друг няма да има. "В последните няколко месеца се борихме с изключителни финансови трудности около издаването на списанието. За съжаление, не успяхме да преодолеем проблемите, а това означава, че се налага да го спрем", обясни тя.

"Одисей" е на пазара от 2001 г. и бе едно от престижните списания в бранша. С времето обаче трябваше да се справя с все по-увеличаваща се конкуренция, към която напоследък се прибавиха и легендарни издания като "Нешънъл джиографик" и руското "Вокруг света".

Стр. 14

Българското издание на HARPER’S BAZAAR стана на 1 годинка

 сп. Тя | 2009-10-30 

Harper's BazaarКак изглежда една фотосесия, направена в… пещера? Къде обича да пътешества известната наша лекоатлетка Ивет Лалова? Отговорите на тези и много други въпроси ще научите от ноемврийския, юбилеен брой на сп. Harper’s Bazaar.

Българското издание на известното американско модно списание навършва 1 годинка и на рождения си ден прави реверанс към своите читатели – юбилейният брой ще се продава само за 1 лев!

стр. 6

Снимка:http://4.bp.blogspot.com/_9h6NyjDkAMw/R9pNRETH3MI/AAAAAAAAARQ/7K4B1iM0O70/s400/9a2ef04cef.jpg