в. СЕГА I Десислава КОЛЕВА I 14.12.2010
Новият директор на програма "Христо Ботев" композиторът Стефан Димитров иска да промени стила на говорене в радиото
Стефан Димитров е един от най-известните български композитори. Роден е през 1949 г. в София. Завършва консерваторията. Работи до 1992 г. в обединение "Музика" и БНР. Бил е изпълнителен директор на Нова телевизия, а през 1997 г. е избран за генерален директор на БНТ. Бил е и член на СЕМ. От месец е директор на програма "Христо Ботев" на БНР.
- Г-н Димитров, от месец сте директор на програма "Христо Ботев". Каква ситуация заварихте?
- Програма "Христо Ботев" е уникална, защото е единственото място, където се отразява културният ни живот и където може да се чуе оперна, класическа, забавна музика – българска и чужда. Това е едно местенце, защитено от чалгата. Програмата е добре структурирана. Програмната концепция, която заварих, е разнообразно и умно поставена.
- Ще правите ли промени – предавания, които ще паднат и други, които ще се появят?
- След Нова година ще има. Самата програма трябва да стане по-динамична, по-темпова, да се смени стилът на говорене. Трябва да се стараем да привлечем повече слушатели, и то не само тези, които се интересуват от култура. Има много хора, които не могат да си позволят да отидат на театър, на изложба или на опера. И нямат представа какво се случва в културния ни живот. Но имат такъв интерес – не само от София, а и от страната. Всъщност това е единствената радиопрограма, която им дава възможност да участват едва ли не пряко в културните събития. Имам идея през следващата година да направим политическо кабаре. Не знам още в каква периодика. Зависи от бюджета. Но идеята е да бъде по злободневните теми и да критикува всички безобразия. С музика, водещи и акценти от деня – в класическия му вид. Този формат няма аналог в радиоефира у нас засега. Политическото кабаре ще осмива и по този начин ще възпитава, защото сатирата е рафиниран начин на възпитание. Има и предавания, с които аудиторията е свикнала. Да кажем, един радиотеатър. Разполагаме също и със златния фонд, който е културно-историческа ценност, защото има актьори, чиито гласове младите могат да чуят само тук. Това също трябва да се използва. Ние много бързо забравяме всичко, което се е случило. За музиката също – сегашното поколение не знае кои са Парашкев Хаджиев, Панчо Владигеров, Петко Стайнев, Пипков и още много български творци. Това не трябва да е така.
- Ще развиете ли жанра радиопиеса?
- Не мисля, че той е остарял като форма. Имаме идея да направим конкурс за радиопиеса за деца. Мисля, че сериално направена, такъв тип радиопиеса в по-кратка форма ще работи. Просто чакаш да чуеш следващия епизод. Освен това, ако си возиш детето в колата и то слуша радиопиеса, е по-добре, отколкото да слуша Ивана или Азис. Страшно е като чуеш някое детенце да казва, че иска да прилича на еди-коя си попфолк певица. След 50 г. какво ли ще бъде! Ние нямаме чувство за това, че дори в момента създаваме златен фонд. Нямаме историческата нагласа, че правим това, което след 50 г. ще бъде класика. Казваме си – много важно, тези деца нека си растат, сами ще разберат. Но няма да разберат! Радиото, телевизията, медиите трябва да възпитават. И тях, и родителите им.
- Програма "Христо Ботев" обаче се слуша основно в по-малките градове и селата, не и в големите градове.
- Има такава тенденция, че програма "Христо Ботев" се слуша повече в провинцията, а не в София. Една от задачите ми е да променя това. Хората, които работят тук, са наистина много добри ерудити и специалисти, но като че ли са анонимни за слушателите. Трябва да се засили авторекламата и да се разбере, че в София има такава програма. Ще ви дам един смешен пример – когато постъпих тук, първите дни половината ми приятели ме питаха: "Ама съществува ли още програма "Христо Ботев"?". А другата половина ми казваха: "А, да, ние много я слушаме. Особено като пътуваме от морето". Наистина, човек не може да слуша радио продължително време през деня. И заради конкуренцията, а и защото никой не слуша цял ден една програма. Слуша се избирателно. Така е и с телевизиите – никой не гледа само един канал. Първата ми задача ще е да направя така да се разбере, че в София съществува програма "Христо Ботев" и е качествена. Който има интерес към култура и културните събития, ще я слуша.
- Колко мислите, че са тези хора?
- Според мен на сто българи десет имат нужда от култура. За съжаление е така към момента. Това ниво трябва да се вдигне.
- Защо програмите, свързани с култура в радиото, телевизията, а и вестниците, ако щете, не се радват на интерес?
- Има превес на субкултурата, в която слагам всякакви телевизионни формати и чалга. Трябва да се подаде ръка на стойностните неща. Има проекти на млади хора, които нямат никаква подкрепа, нито популярност. Ето излезе списък на стоте най-богати българи. Добре, ама в целия свят, ако отидеш на опера, в програмата пише: подпомогната от еди-кой си и така 50 имена. У нас такова нещо не се случва. Може да има 500 млн. лв., ама по никакъв начин няма да помогне на филхармонията или на театъра. Едно от нещата,с които все пак ще оцелеем в този идиотски живот, е културата. ОК, няма пари – всички го знаем и може да го повтаряме до безкрай. Поне на стойностните неща трябва да се подава ръка.
- Как смятате да направите програмата по-динамична?
- Като концепция програмата сама по себе си е хубава. Въпросът е в изпълнението. Искам да дам възможност на млади хора да участват повече в различните предавания. Така ще се смени стилът на говорене и постепенно ще настъпят и други положителни промени. Има идея на генералния директор на БНР Валери Тодоров да се създадат екипи. Това нещо липсва на програмата – липсва екипност. Имам чувството, че всеки тегли чергата към себе си – свършва си предаването и не се интересува какво правят колегите му.
- Ще се опита ли "Христо Ботев" да образова младите?
- Първо, има млади хора, които искат да работят в "Христо Ботев", и това ме прави щастлив. Има млади, които слушат сериозна музика. Има млади, които четат. Има млади, които пишат прекрасни книги. Не бива да казваме, че поколението е изцяло загубено. На кадърните трябва да им се подава ръка, защото това е смисълът.
- Какво ви мотивира да се захванете с радио?
- За мен това е поредното предизвикателство. Освен това съм много любопитен. Исках да разбера механизма на радиото. Сега постепенно повдигам завесата.
- Знаете ли вече бюджета си за догодина? Ще се наложат ли съкращения или компромиси?
- Винаги трябва да се започва с това, че бюджетът е малко. Ако беше по-голям, щеше да е по-хубаво. Но програма като "Христо Ботев" и изобщо културата би трябвало да бъде подсилена и подкрепена, защото е по-трудно да правиш такава програма, отколкото всякаква друга. Така че бюджетът поне в този му вид трябва да бъде използван рационално. Може би ще се наложат съкращения, но трябва внимателно да преценим какво можем да си позволим и какво може да падне. Защото това е програмата, която изпълнява концепцията за обществено радио. Ако има повече пари за култура и културна програма, това ще е добра инвестиция и за държавата. За съжаление никое правителство през тези 21 г. преход не го е осъзнало.
- Като стана дума за инвестиции в култура, какво мислите за културната реформа?
- Според мен е необходима. Смисълът е да се отсее това, което не струва, и да се оставят повече пари за стойностните неща.
- Много е трудно да кажем, че Русенската филхармония не струва.
- Естествено, че не можем да кажем такова нещо. Говоря примерно за някакъв театър в провинцията, който няма посещаемост. И актьорите знаят, че са на щат и ще получават пари цял живот и изобщо са тръгнали по течението. Но Русе е музикален град, има традиции.
- От друга страна, може да е посредствен театърът в някой малък град, обаче никой не си мисли, че ако го закрием, ще го създадем наново някога, нали?
- Не. Но при липсата на средства държавата трябва наистина да има много по-сериозно отношение към това как ще се харчат и малкото пари. Дано един ден да има много повече за култура и умно да се разпределят.
Снимка: Михаела КАТЕРИНСКА
Оригинална публикация
Известният шлагер-майстор Стефан Димитров, директор на програма "Христо Ботев", показа пред парадния вход на БНР сигналния брой на своята биографична книга. След като половинката му Богдана Карадочева заложи в мемоарната си литература на възрастта (томчето й се казва "И на 20, и на 30 по 2"), Стефан Димитров я последва с "Мъжът на 60 (интимно)". Композиторът не изневерява на основното си амплоа. 14 CD-та със 168 негови хита, придружаващи автобиографичното издание, ще бъдат представени на 21 март.
