Журналистиката: За практиката и принципите на една сложна професия

СБЖ I Андрей ВЕЛЧЕВ I 15.08.2011

Какво е журналистиката? Ако попитате многобройните нискоквалифицирани журналисти, това е начин да си платиш ипотеката. Всъщност журналистиката е нещо много повече от това. Тя е форма на комуникация, при която се търсят отговори на въпросите Кой? Какво? Къде? Кога? Защо? Как?

Преди да можем да отговорим на въпроса, какво точно представлява журналистическата професия е добре да вникнем в комуникационната верига на Ласуел: „Кой – казва какво – на кого – с какъв ефект?”. В нея се съдържа цялото полезно знание за това, което се случва в процеса на общуване, съчетавайки простотата и елегантността на почти математическа формула, като дава възможност да се проникне в логиката на всеки комуникационен процес и да се заключи доколко той е полезен и резултатен.

Журналистиката е професия. Слажна професия, която дава възможно най-изчистената формула на комуникациите в съвременния, глобален свят. Според нея комуникационната система е съставена от три основни елемента: Източник – Съобщение – Адресат.

Класическата формула за комуникация е съставена от: Предаване – Кодиране – Канал – Декодиране – Приемане. Журналистите, както всички хора с професии хранят семейства или изплащат студентски заеми. Но да се занимаваш с журналистика е различно от това да работиш във фабрика или друга производствена област.

Журналистите имат особена обществена роля, която се простира много по-далеч от производството на продукти. Журналистите информират обществото за това какво се случва в него и правят обществено достояние онова, което иначе би останало в сянка. Те случат една комуникация без която едва ли бихме били информирани. Под комуникации в техния случай можем да се възприемем комплексна област за подготовка, съставяне и предаване на съобщения. В най-общ смисъл това означава информационен процес за обмен и споделяне на значение между хората, породени от съвместна дейност.

„Много от проблемите в една организация (от какъвто и да е вид) се дължат на неспособността на хората да общуват. Изучаването на комуникационния процес е важно, тъй като лидерът осъществява контакта си с другите именно чрез него. Доброто взаимно разбиране интегрира членовете на една организация по хоризонтала и по вертикала”.

Всекидневието на която и да е организация почива върху обмяната на информация при преки и индиректни контакти.

Моделът на комуникация отговаря на следните въпроси: Кой предава съобщението?- Комуникатор; Какво се предава? – Съобщение; Как се предава? – Канал; На кого се предава? – Аудитория, събеседник; Защо се предава? – Цел,ефективност;

Завидна професия, бихте казали вие. Но проучванията на общественото мнение често ни напомнят, че в стълбицата на общественото доверие журналистите са в подножието й, наред с политиците и агентите по недвижими имоти. Пренебрежителното отношение към тях се открива дори у най-младите. На въпроса „До каква степен вярвате на журналистите?" от анкетираните младежи на възраст между 11 и 21 години само 1 % са отговорили „много", 19 % – „малко", а цели 77 % – „изобщо не им вярвам" (Observer 2002). Въпреки проблема с професионалния имидж обаче налице е един непресъхващ поток от умни, млади и не толкова млади хора, мечтаещи да станат журналисти.

Защо?

Журналистиката може да бъде изключително вълнуващо занимание. Отивате на работа, но не винаги знаете какво точно ще вършите този ден. Получава¬те шанса да се срещнете с различни хора: влиятелни, интересни, вдъхновяващи, герои, злодеи, знаменитости. Получавате шанса да задавате тъпи въпроси; първи да узнаете новината и да я съобщите на целия свят; да се отдадете на страстта си към писане или да пътешествате, или пък да се специализирате в дадена област; да търсите истината и да застанете начело на кампания в подкрепа на справедлива кауза.

Може би тук трябва да добавим и вълнението, което изпитвате, когато виждате името си отпечатано под заглавието на някоя статия, когато наблюдавате собствения си репортаж по телевизията или когато ; чуете собствените си думи по радиото. Всичко това ви стимулира за още изяви. Отново и отново.

Нищо чудно тогава, че толкова много хора са го¬тови на саможертва в името на журналистическата кариера. Например да си плащаш сам курсовете за обучение, без дори да си сигурен, че ще попаднеш в числото на неколцината щастливци, получили рабо¬та. А ако все пак те назначат, да получаваш по-мал- ко възнаграждение от мнозина, които ще присъстват в статиите и репортажите ти с оплаквания от ниско заплащане.

„Работата на печата е да разкрива истината."
Ажон Тадиъс Аилейн, издател на в. „Таймс"през XIX в.

„Младите хора, отдадени изцяло на страстта си към журналистиката, се примиряват с ниското възнаграждение в името на златната възможност да работят журналистическото поприще. Но този факт е позор журналистическия бранш като цяло. Това е индустрия която по циничен начин спекулира с нашите амбиции/ (Цитирано в Journalism Training Forum 2002: 57)

Силни думи! Но може би точни? Друг журналист провинциалния печат като че ли е на същото мнение;
„Журналистическата професия е една от най-ни платените, особено за начинаещите колеги, но въпре; това е една от най-популярните. Това, което най-мнс ме учудва, е, че второто по странен начин се съвме ва с първото." (Цитирано в Journalism Training For 2002: 57)

Някои по-претенциозни журналисти са готови се откажат, когато се сблъскат с горчивата истина ниското заплащане. Други бързо се разочароват работата си в нюзрума, когато осъзнаят, че огромен брой журналисти се оказват „приковани" към бюрата си заради насажданата култура на задължит но присъствие на работното място, занимавайки единствено с обработка на получената информация и, ако е необходимо, извършвайки дребни справки по телефона или по интернет.

Кой, какво, къде, кога, защо и как?

Уейсим Закир, журналист от Би Би Си – Шотландия, занимаващ се с проблемите на бизнеса, е измислил термина „пасивна журналистика"* като описание на естеството на работата в нюзрума в днешни дни. Ето какво сподели той пред автора на книгата "Журналистиката – Принципи и практика" – Тони Харкъп:

„Преди десетина-петнадесет години всеки сам търсеше и намираше своята новина, т.е. това беше проактивна журналистика. В днешно време обаче тя вече се е превърнала в реактивна журналистика. Новината се получава по електронен път, след което репортерите я обработват („смилат"), а нерядко я комбинират с някоя местна новина. Това е обичайна практика в нюзрумо- вете из цялата страна, а репортерите все повече се пре¬връщат в пасивни журналисти."

Поради прогресивно нарастващия обем на работата в медиите се ограничават възможностите за извършване на онези дейности, които правят журналистиката толкова привлекателна. Като капак на всичко, младите журналисти са принудени да слушат оплакванията на колегите си с дългогодишна практика, които все повтарят: „По мое време беше различно".

И все пак има достатъчен брой ентусиасти, готови да се отдадат на журналистическата професия, превръщайки се в „труженици на всекидневието" (Bourdieu 1998: 7). Дори и когато са се разделили с романтичните илюзии за пътешествия до различни краища на света с тлъста пачка командировъчни в джоба, като от време на време нахвърлят някоя и друга новина в паузата между две питиета, продължава да ги привлича фактът, че журналистиката е дейност, при която ден с ден не си прилича, а от голямата новина понякога ги дели само едно телефонно обаждане. А също и фактът, че да си журналист наистина си струва.

Ако не си струваше, нима щеше да има толкова много закони, ограничаващи журналистическата практика? И щяха ли и управляващи, и опозиция да се надпреварват да ухажват медиите? Защо иначе издателят на „Матлок Мъркюри" Дон Хейл би получил толкова много смъртни заплахи? (Hale 2002) А щяха ли да бъдат заплашени със затвор Бил Гудуин, Мартин Брайт, Стив Пантър и други за това, че не желаят да разкрият източниците си? (www.nuj.org.uk.).

И щеше ли да бъде издадена смъртна присъда срещу Исиома Даниъл, младата светска журналистка, отра¬зила в публикация конкурса „Мис Свят 2002" в Нигерия? (Isaacs 2002, Daniel 2003) Щяха ли журналисти като Вероника Гърин, Мартин 0´Хейгън, Нахер Али, Марио Куельо, Милан Пантич и редица други да бъ¬дат убити заради това, че си вършат работата?

Защо иначе Международната федерация на журналистите би се заела с изготвянето на ежегодни списъци на журналисти, загинали при изпълнение на служебния си дълг в различни точки на земното кълбо? Повече от 1100 журналисти и други медийни работници са били убити в десетилетието до 2003 г., а поне 20 са загинали, отразявайки войната в Ирак от 2002 г..

Посочените факти, както и обстоятелството, че безброй индивиди опознават заобикалящата ги обществена среда благодарение на работата на журна¬листите, са доказателство за твърдението, че журналистиката си струва, т.е. играе важна роля. Но обяснението как и защо е толкова важна, е свързано, подобно на много други неща, с това кой говори

За журналистиката казват, че е четвъртата власт в държавата, че е част от публичната сфера, че се обявява в подкрепа на свободния печат, че насажда идеологията на управляващата класа. Истината е, че е смесица от всичко това и от още други неща, защото не съществува една-единствена журналистика.

*В статията са използвани части от книгата на Тони Харкъп "Журналистиката – Принципи и практика".

Оригинална публикация