“НОЛА 7″ С НОВ МЕНИДЖЪР КОМУНИКАЦИИ И БИЗНЕС РАЗВИТИЕ

www.nola7.com I 27.01.2015г. 

Андрей Велчев е новият Мениджър Комуникации и бизнес развитие на една от най-мащабните фирми в Европа в областта на реализацията на сложни лечебно-медицински, хидротехнически плувни съоръжения, аквапаркове и спа комплекси – "НОЛА 7".  Той ще отговоря за всички комуникационни дейности на компанията, насочени към клиентите, обществото, институциите, медиите и служителите. 

Позицията обединява публичните комуникации, управлението на специални събития, програмите за корпоративна социална отговорност и вътрешните комуникации на "НОЛА 7".

Андрей Велчев има дългогодишен опит в сферата на корпоративните комуникации, връзките с обществеността, институциите и местната власт.

Той се присъединява към екипа на "НОЛА 7" от "ЧЕЗ-България ", където е част от ПР и комуникции и е отговарял за връзките с медиите в последните няколко години.

Преди това Велчев е отговарял за рекламата и връзките с обществеността последователно за "Националното представителство на студентските съвети",“Клуб на журналиста и PR-a“ към Нов български унивeрситет и "Софийски колоездачен клуб 1889". Член е на Българското дружество за връзки с обществеността – „БДВО“ и Съюза на българските журналисти, „СБЖ“. Той е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Обществени комуникации със специалност „Управление на масовите комуникации и връзки с обществеността“ в Нов български университет.

Автор е на множество публикации и интервюта посветени на проблемите на комуникациите,  журналистиката и маркетинга.  

 "НОЛА 7" е инженерингова и търговска компания, която от 1994 година досега е лидер в сферата на консултирането, изработката на стратегически концепции и изграждането на плувни басейни, възстановителни и спа комплекси и аквапарк центрове от висок клас.

"НОЛА 7" разполага със собствени ресурси за завършване на пълният цикъл от работи от проектирането на всички етапи, производство, инсталиране и пускане в експлоатация на специализираните съоръжения.

 

 

 

Журналистиката като професия изисква комплексни знания и умения

СБЖ I Андрей ВЕЛЧЕВ I 2.01.2014

Празници, поздравления, послания, обръщения на президенти и политици…За тях, както и за красноречието на българската журналистика Андрей Велчев разговаря с проф. Иванка Мавродиева.

Проф. Мавродиева, как оценявате новогодишната реч на президента Росен Плевнелиев?

Тази реч на българския президент Плевнелиев остана в руслото на традиционните телевизионни обръщения, като се вземат предвид продължителността, посланията, пространственото оформление и дрес кодът.

Можете ли да откроите някоя друго, по-значимо и докосващо, автентично новогодишно или коледно обръщение?

Официалността на поводите – Коледа и Нова година, статусът на ораторите, функциите на отделните ораторски жанрове налагат следване на общоприети правила и следване на традиции. Институциите и политиците избягват оригиналността и недооценяват силата на словото при изпращане на послания, затова има доста абстрактни фрази в политическото говорене.

В телевизионни предавания по различни медии обаче хора на изкуството, писатели, учени, журналисти отправяха пожелания. Тези пожелания носят топлота и мъдрост, думите са искрени и са преминали през водовъртежите на емоциите; словата са рафинирани чрез осмисляне, за да изкристализират в кратки фрази. Именно тези привидно ежедневни, но отровени думи, достигат до сърцата на хората.

Смятате ли, че 2013 е годината на грешно изпратените послания, както от политици, така и от общественици и социално отговорни личности?

Слагането под общ знаменател на всички послания на популярни личности само по себе си е неуместен ораторски похват, учените също избягват такива генерализации. Грешките на посланията са породени от различни фактори: недооценени възможности на социалните мрежи като комуникационен канал; неяснота относно нагласите на аудиторията, особено на младежката; твърде често повтаряни фрази, които са лишени от съдържание; помпозни или скучни изрази. Тези и още много други фактори създават условия за неефективна комуникация.

Кое трябва да се промени в красноречието на българската журналистика?

Говорене по значими теми по интересен начин, разговори за актуални проблеми с участие на граждани и лица, които участват във вземането на решения, е едната възможна промяна.
Втората се отнася до баланса между аргументи и красиви словесни изрази, защото нито само чрез сухи факти, нито само чрез витиевати изрази ще се достигне до различните медийни аудитории.
Трето, използването на вербални, но и на визуални средства, отново в подходящи съчетания.
Четвърто, запазване неизменно на синхрона между езикови и неезикови средства, защото дори при перфектен дрес код и интериор информацията за важните неща „се облича” вербално.

Добри оратори ли са журналистите от родият радио и телевизионен ефир?

Журналистиката като професия изисква комплексни знания и умения, интердисциплинарна подготовка и част от нея включва реторични знания. Реторичната компетентност на част от журналистите не е достатъчна. Забелязва се дефицит на знания за медийната реторика. Освен това ораторството следва се осмисли като част от собствено усъвършенстване. Красноречието предполага подготовка, което изисква ангажименти от страна на медийния мениджмънт.

Дали и до колко красивото и убеждаващо говорене се осъзнава като важно качеството за успеха на всяка медия в конкурентна среда, е въпрос, чийто отговор не е еднозначен. Журналистите остават в руслото на тривиалното, поради това, че се налага бързо разпространение на новини. Освен това образният изказ предполага богат речник, знания, комбинативна мисъл, а и смелост да се кажат някои неща необичайно с цел привличане на вниманието върху теми и проблеми.

Има и добри оратори, сред които са Иво Христов, Константин Вълчев, които пишат говорят, анализират и направляват комуникацията интересно.

А другите колеги от печатните и онлайн медии?

Онлайн медиите поради динамиката и бързината на разпространение на новините залагат на краткостта, на лаконичния и дори телеграфен изказ. Онлайн писането и редактирането обаче предполагат и спазване на правилата на съвременния български език, а това донякъде се неглижира. Наблюдава се известен недостиг на лингвистична и реторична компетентност. На моменти има вербална агресия, чрез нея се привлича вниманието, но не се задържа дълго.

Според вас, вярно ли е твърдението, че всичко вече е PR и че е дошъл краят на пресконферциите и интервютата? Кой създава новини?

Подобни прогнози се правят от години, но те невинаги са обосновани и често приличат на бързо блеснали и също така бързо угаснали фойерверки. Има утвърдени ПР техники, инструменти и събития, към които се отнася пресконференцията и тя все още е приета като официален начин за предоставяне на информация към медиите.

Освен това пресконференцията също се модернизира и адаптира; вече се провежда по начини, така че да се достигне до журналисти в залата, но и до зрители и слушатели, до виртуална аудитория. Интервюто като начин на събиране на информация и като журналистически жанр има своето място в съвременната медийна среда.

Диалогът, динамиката в него, лично изразената позиция на интервюирания, чарът на словото и персонализацията на послания от лидери на мнение все още привличат интереса на читатели, зрители и слушатели. Има немалко хора, които харесват журналистическото интервю, независимо дали е на запис или на живо.

Думата „Селфи" – е и понятието, обявеното наскоро за дума на годината от Оксфордски речник на английския език. То добива все по-широка популярност. Оказа се, че дори световни лидери като Барак Обама и Дейвид Камерън са запалени по новата тенденция за правене на автопортрети с фотоапарати или телефони. Наблюдавате ли тази тенденция в и изявленията на лидерите на мнение?

Ще отговоря условно с две популярни фрази: „Нищо човешко не ми е чуждо.” и „Никой не е съвършен”.

С какво се промени медия светът?

С утвърждаване на онлайн медиите и социалните мрежи паралелно с утвърдените и традиционни медии като комуникационен канал, като ПР инструмент и като бързина на достигане на информацията до повече посетители на мрежата чрез споделяне.

Друга промяна е преосмислянето на популярността и до колко тя носи позитиви и дивиденти за отделната персона; дали и доколко личният живот трябва да остане съхранен от камери, микрофони и електронни платформи.

Някои медии продуцират предавания, като поставят въпроса дали не се преекспонират твърде много отделни личности, дали чрез дребнотемие и тривиални новини ще запазят мястото си на медийния пазар; дали и доколко участия в риалити шоу програми и псевдосъбития допринасят за градене на репутация или по-скоро за създаване или „ревитализиране” на популярност.

Кое е вашето любимо слово за 2014г?

Презентацията на Кен Робисън за образованието „Changing education paradigms” в сайта ted.com, която е от предишни години. Тя ме впечатли, както и предишните му презентации, тъй като в тях Кен Робинсън говори за ценности, тенденции, обучение в полза на обучаваните, за иновации. Презентирането му се разви във времето и от устно изложение достигна до съвременни технологични параметри.

Във всичките му прояви обаче той е компетентен, интересен, провокативен, с чувство са хумор и самоирония http://www.ted.com/talks/ken_robinson_changing_education_paradigms.html.

Каква послания да отправяме в новата година, за да сме правилно разбрани и за да достигаме до по-широка аудитория?

Важно е да се опрем на ценности, да говорим за каузи, но по разбираем начин. Важно е да спрем на общочовешки и значими теми, но и да поставим акцент и на онези привидно малки неща, които не просто изпълнят деня ни, но които ни трогват и ни карат да бъдем по-добри. Важно е да се избягва дисбалансът между темите, да няма ненужно фокусиране върху отделни проблеми.

И накрая, как да извлечем най-доброто интервю от наш събеседник, когато правим интервю?

Първо, да се създаде атмосфера, която да предразполага към смислен разговор.
Второ, сериозна предварителна подготовка за интервюто, не само формулиране на въпросите и подреждането им.
Трето, знания за личността, която ще бъде интервюирана.
И не на последно място, тези професионални качества да са съчетани с положително отношение към работата, темата и интервюирания.

Пожеланието Ви към читателите на сайта на СБЖ?

Да търсят информация от няколко източника, да я сравняват, да не се предоверяват нито на официозните медии, нито на социалните мрежи.

——————————————————————————————————————————————————————————————————–

Иванка Мавродиева, доцент, дфн, д-р, е преподавател в Софийския университет по реторика, бизнес комуникация, връзки с обществеността и академично писане. Автор е на книгите „Парламентарното красноречие в България в XVIII, XIX и XX ОНС” (2001), „Интервю за работа” (2002), „Как да презентираме успешно?” (2007), „Виртуална реторика: от блоговете до социалните мрежи” (2010), „Академично писане” (2005); „Академична комуникация” (2010) – в съавторство с Йовка Тишева, „Политическата реторика в България: от митингите до Web 2.0 (1989-2012)”. Автор на 80 статии в научни списания и сборници.
Съставител е на два сборника и една христоматия с ораторски речи: „Съвременни реторически практики” (2010), „Образци на съвременното красноречие” (2010), „Комуникации във виртуална среда” (2010).
Главен редактор на електронното научно списание „Реторика и комуникации” . Член на борда на Европейската асоциация по реторика.
Магистър по българска филология и връзки с обществеността. Преподавател, изследовател, блогър, обучител, приемащ реториката като древна и витална наука; комуникацията като реализираща се в различни области: от бизнеса до Web 3.0.

Оригинална публикация

PR и корпоративни комуникации в сектор “Енергетика”

сп. Ютилитис | Андрей ВЕЛЧЕВ | 15.05.2013

Основната цел при работа с медиите е идеите и тезите на корпоративния субект да се трансформират така, че да се превърнат в реални факти

Андрей Велчев е Докторант в Катедра Публична администрация към Философски факултет на Софийския университет "СВ. Климент Охридски" с тема на дисертационния труд "Политически комуникации". Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Зам. главен редактор на сайта на Съюза на българските журналисти и журналист на свободна практика.
Подготовка на организация за ефективно реагиране при кризи и корпоративни комуникации в сектор "Енергетика" е много трудно в днешния динамичен комуникационен и социален свят. Повечето компании са затънали в теорията и разчитат на сухи и класически презентации както за вътрешния, така и външния корпоративен свят. Пиша от личния си опит и изследвания на кризисни случаи на събитията, на които станахме свидетели от първа ръка. Кризата на PR-a и корпоративни комуникации в сектор Енергетика и общуването с медиите, комуникацията с вътрешните публики, как да напишем и актуализиране кризисен план и значението на новите медии като част от елементите пребиваващи във връзката с общественото настроение и формирането му . Корпоративните и маркетингови комуникации са един от най-важните фактори за успеха на всяка компания. Това е начинът, по който компанията взаимодейства със своите служители и потребители. Това повишава морала на служителите и корпоративната култура. Той също така осигурява добра воля за служителите на компанията към потребителите. Дори потребителите могат да станат редовни, когато Вашият екип, отговаряш за комуникациите, дава максимални усилия чрез корпоративните PR комуникации. Поддържането на вашите служители може да помогне на компанията с оформянето на един по-добър и издържан облик.
"Дяволът е в детайлите", а реалните кризи съдържат много детайли, които предварително трябва да планирате и адресирате, и това гарантира, че публиките са го усвоили предварително. Тази програма за по-добър и ефективен PR и корпоративни комуникации ще ви снабди с най-добрите практики, умения и техники, както и ще създаде рамка за планирането на вашите дейности. Ако сте компания в сектор Енергетика, ще научите поуките от реалния живот, от кризите и извънредните ситуации, които ще ви помогнат да проектирате стабилни планове с инструменти, които са били тествани под налягане.
Кризата не е време да научите предизвикателствата и възможностите на социалните медии. Тези канали може да навредят и помогнат едновременно. Организациите трябва да разбират социалните медии, знаейки кога и как да използват тези канали в условията на криза. В същото време, съвременният свят ползва интернет навсякъде. Ние търсим начин да достигнем основните си публика "в движение". Затова разбирането на съвременните технологии може да направи вашите дигитални комуникации по-ефективни. Журналистите са подложени на все по-голям натиск, тъй като се конкурират в производството на бързи и точни новини и коментари. Кризите им предоставят възможност за представяне на завладяващи образи на жертви за интервю. Повишените изисквания водят до по-голям комуникационен натиск върху организации, уловени в хватката на кризата. Трябва да разглеждаме променящите се изисквания на медиите и да дефинираме организационните въпроси, свързани с планиране на отношенията с тях.
Обект на корпоративните комуникации са всички обществени признати организирани структури, осъществяващи се в различни облаети на обществения живот, спрямо които е отправена възпроизвежданата от субекта комуникация. Обектът на корпоративните комуникации е активен участник във всяка комуникационна ситуация, когато е налице двупосочна комуникационна връзка в комуникационните канали. Кризисната ситуация на предварителния сценарий предполага наличие на властови ресурс от страна на субекта, създаващ кризата, като на тази база по предварителен сценарий се осъществява дискредитиране на корпоративния субект с цел изместването му от заетите позиции и мястото в обществената система.
Като начало е редно да се изясни, че думата "криза" произхожда от гръцки и означава "присъда", решение по някакъв въпрос или в съмнителна ситуация (2). Оттук можем да констатираме, че в една примерна ситуация като тази на PR и корпоративни комуникации в сектор Енергетика основни причини за изпадането на дадена организация в кризисно състояние могат да се посочат различни причини като грешки в разбирането и анализа на пазарната ситуация, неумение за ефективно управление на организацията, лош мениджмънт, слаба организационна култура, липса на себеуважение (3) и уважение към организацията. Кризисна ситуация на разградения институционален имидж се наблюдава тогава, когато овластен субект наруши демократичните норми и правила на пазарната икономика, "осребрява" властта си и се стреми към защита на личния и корпоративен интерес за сметка на обществения.
При кризисна ситуация на "обърнатия образ" се наблюдава управлявана тенденция за създаване на превратна представа за корпоративния субект. Целта е промяна на общественото мнение по посока отнемане на доверието спрямо субекта. Основната цел при работа с медиите е идеите и тезите на корпоративния субект да се трансформират така, че да се превърнат в реални факти. В този смисъл работата с медиите, разбирана като процес, представлява структуроопределящ момент в цялостната комуникационна политика на корпоративния субект (4). Идентичността на корпоративния субект е част от корпоративната и PR култура и основа за нововъведения на комуникационната стратегия по отношение на установяването на корпоративния имидж и разширяване н а комуникационната ниша в публичното пространство, в която субектът развива своето публично позициониране.
***
Библиография:
1 Кови, Cm, Б.Уитман, Предвидими резултати в непредвидими времена, Кибеа, 2010, стр.22
2 Ярних, В.И., Успешно управление в условия на криза, Софт Прес , 2007, стр.10-20
3 Ярних, В.И, цитирано произведение
4 Бъртън, Л., Р. Люки, Управление на кризи, Харвард Бизнес Ревю, Класика и стил, С, 2007, стр. 87-92
5 Тай Л., "Бащата на манипулацията", изд. "Рой Комюникейшън", С, 2000
6 Валентин Василев, доц. д-р, "Управление на човешките ресурси в условия на криза – предизвикателства и тенденции". Годишник на Център по Публична администрация, НБУ, том 7

Стр. 37,38-39 

Нови ли са новите в журналистиката?

СБЖ I Андрей ВЕЛЧЕВ I 4.01.2012

Благодарение на онлайн медиите аудиторията получава селектирани най-важните събития, теми и проблеми в лесно достъпни, познаваеми и ползваеми от големи кръгове хора и потребители на Интернет, но доколко нови са те?

Онлайн медиите са отговорни за това, какви теми ще актуализират в съзнанието на хората и в каква последователност според критериите неотложност и важност, оповестяваните теми.

Медийните субекти (журналисти, уеб-редактори, издатели на он онлайн медии) трябва да притежават способността да предвиждат последиците върху своите действия като професионалисти осъзнали важността на умението да задържиш своята аудитория.

Когато онлайн медиите са пряко зависими от своите рекламодатели и техните икономически и политически интереси с определени групи в обществото, способността им да селектират и тематизират те неволно или напълно целенасочено налагат манипулативно въздействие на нагласите на част от онлайн аудиторията.

Пейзажът на медийната и Интернет онлайн реалност не може по никакъв да бъде точно копие на действителността на заобикалящият ни свят.

Новите медии ни дават много по-бърз достъп до разнообразна и определяна от нас самите като потребители информация, разнообразна по обем, качество и стил, което обаче довежда до необходимостта от осъзнаване но отговорността която имат като средства за масова комуникация- под новата им форма на онлайн медии.

Изборът на технологията при произвеждането на новините е упован на най-модерните комуникационни нововъведения, съчетаващи звук и картина, но дори тогава те не успяват да кодират и употребят за пряко въздействие отделни фрагменти от действителността. Технологиите повлияват на медийното съдържание, тъй като всеки вид техника въздейства по специфичен начин на аудиторията.

Самата медия със своите особености се превръща в част от посланията, които излъчва като при това присъщите й формални структури предопределят смисъла на съдържанията. (Маклуън & Маклуън, 1995)

Въз основа на субективната си преценка за това, кое е актуално, събитийно и интересно за потребителите на онлайн медии, те стават проводник на специфични, индиректни, и често неприемливи ефекти на въздействие върху аудиторията и процеса на комуникация, повлияни пряко от редакционните политики и императиви на конкретни интернет (онлайн) медии, техните собственици и сложните взаимовръзки с различни повече или по-малко заинтересовани групи в обществото.

Работата на журналистите при създаването и отразяването на новините и събитията за от заобикалящия ни свят за потребностите на онлайн медиите е пряко свързана с конструкцията на вторичната медийна реалност, при която когнициите и емоциите са част от езика употребяван при общуването с интернет аудиторията.

Те въздействат върху хората по начин подобен на телевизията, като наред с знаците и образите които използват в процеса на комуникация хората възприемат предоставената им в онлайн медиите информация като напълно вярна и обективна.

Възможностите на онлайн медиите и Интернет за въздействие зависят от ключовите думи, фрази и конвенционални кодове, но не бива да се забравя, че се тъждествени с обозначавания обект които символизират. Въпреки, че възможностите на онлайн медиите с високи те не винаги успяват да обрисуват картините от действителността достатъчно въздействащо върху аудиторията.

По популярните онлайн медии, в които работят дългогодишни журналисти преминали от епоха на Гутемберг в дигиталната, осъзнават това и се опитват да мобилизират действието на този ефект като се придържат към езикови символи от по ниски равнища на абстракция, за да улеснят постигането на максимална еднозначност в развитието на онлайн информацията и въздействието на аудиторията.

Обратната тенденция, да се използват генерализирани понятия като свобода, справедливост , патриотизъм, политически или спортни принадлежности и симпатии, става причина за възникването на бариери и деформации във възприятието и преработката на информация за онлайн потребителя, читателя, слушателя и дори зрителя.

И понеже не е възможно посредством думите и образите да се изчерпи цялото многообразие и динамика на случващото се около нас и света, онлайн медиите успяват да наваксат пропусканото от традиционната журналистика и нейните жанрове като репортаж, информационна бележка, коментар, анализ и всички останали събирайки ги на едно място в пространството на Мрежата и онлайн медиите и изземайки възможността на журналиста да изпусне информация за дадено събитие, което отразява в своя материал и по този начин едностранчиво да манипулира и преднамерено да представя едностранчива информация към аудиторията на медията за която работи.

Възможността която дават интернет и онлайн медиите е те да се чувстват свободни да определят на кого да се доверят, колко да се доверят и как да получат своята информация, защото традиционните медии са в състояние да създват доминиращ климат на обществено мнение по значими социални теми като подкрепят преобладаващото мнение в обществото и игнорират непопулярните позиции, които са в дисонанс с тези на мнозинството (Ноел-Нойман. 1992 ).

Журналистиката етика изисква в създаването на материала да се вложи възможно най-много информация без оглед на субективни пристрастия и предпочитания (Ангелов 2005), което онлайн медиите чрез своята възможност за по-бърза обратна връзка с потребитилите/читателите и почти мигновена реакция успява до постигне ориентация и сигурност у аудиторията си.

Това създава впечатление, че аудиторията е придобила пълни впечатления за случващото в реалността и създава по-високи предпоставки за въздействие върху нея.

Медийната и социалната психология наблюдават и дефинират три относително различни понятия, наложени в масмедиите комуникации.

Това са въздействие, власт и контрол . Както вече се спомена медиите макар и само метафорично се наричат “’четвърта власт”(по аналгия на изпълнителна, законодателна и съдебна).

Въздействието е разглеждано от някой изследователи като опит за употреба на властта при промяната на хората в желана посока, а контролирането като възможност да се принудят човешките същества да придобият определено държание, желано и предизвикано от въздействащия субект върху дадена аудитория.(Стоицова,2004).

В статията са използвани изброените източници:

Александър Ангелов. – 2. прераб. изд. – София : Камея, 2005.

Маклуън, М., Е. Маклуън. 1995. Закони на медиите. София: УИ “св. Климент Охридски”

Ноел-Нойман, Е. Въздействието на масмедиите./ Психотехника на убеждаващото въздействие. София., 1992.

Стоицова, Толя, Лице в лице с медиите, София, Просвета, 2004

Терзиев, Светлозар,.Агенционна журналистика. София. Университетско издателство “Св. Климент Охридски” . 2006.

Павлов 2004: Павлов, К. Виртуалното огледало. Сайтове на медии в българското интернет пространство. // Медиа свят, юли 2004.

Оригинална публикация 

Журналистиката: За практиката и принципите на една сложна професия

СБЖ I Андрей ВЕЛЧЕВ I 15.08.2011

Какво е журналистиката? Ако попитате многобройните нискоквалифицирани журналисти, това е начин да си платиш ипотеката. Всъщност журналистиката е нещо много повече от това. Тя е форма на комуникация, при която се търсят отговори на въпросите Кой? Какво? Къде? Кога? Защо? Как?

Преди да можем да отговорим на въпроса, какво точно представлява журналистическата професия е добре да вникнем в комуникационната верига на Ласуел: „Кой – казва какво – на кого – с какъв ефект?”. В нея се съдържа цялото полезно знание за това, което се случва в процеса на общуване, съчетавайки простотата и елегантността на почти математическа формула, като дава възможност да се проникне в логиката на всеки комуникационен процес и да се заключи доколко той е полезен и резултатен.

Журналистиката е професия. Слажна професия, която дава възможно най-изчистената формула на комуникациите в съвременния, глобален свят. Според нея комуникационната система е съставена от три основни елемента: Източник – Съобщение – Адресат.

Класическата формула за комуникация е съставена от: Предаване – Кодиране – Канал – Декодиране – Приемане. Журналистите, както всички хора с професии хранят семейства или изплащат студентски заеми. Но да се занимаваш с журналистика е различно от това да работиш във фабрика или друга производствена област.

Журналистите имат особена обществена роля, която се простира много по-далеч от производството на продукти. Журналистите информират обществото за това какво се случва в него и правят обществено достояние онова, което иначе би останало в сянка. Те случат една комуникация без която едва ли бихме били информирани. Под комуникации в техния случай можем да се възприемем комплексна област за подготовка, съставяне и предаване на съобщения. В най-общ смисъл това означава информационен процес за обмен и споделяне на значение между хората, породени от съвместна дейност.

„Много от проблемите в една организация (от какъвто и да е вид) се дължат на неспособността на хората да общуват. Изучаването на комуникационния процес е важно, тъй като лидерът осъществява контакта си с другите именно чрез него. Доброто взаимно разбиране интегрира членовете на една организация по хоризонтала и по вертикала”.

Всекидневието на която и да е организация почива върху обмяната на информация при преки и индиректни контакти.

Моделът на комуникация отговаря на следните въпроси: Кой предава съобщението?- Комуникатор; Какво се предава? – Съобщение; Как се предава? – Канал; На кого се предава? – Аудитория, събеседник; Защо се предава? – Цел,ефективност;

Завидна професия, бихте казали вие. Но проучванията на общественото мнение често ни напомнят, че в стълбицата на общественото доверие журналистите са в подножието й, наред с политиците и агентите по недвижими имоти. Пренебрежителното отношение към тях се открива дори у най-младите. На въпроса „До каква степен вярвате на журналистите?" от анкетираните младежи на възраст между 11 и 21 години само 1 % са отговорили „много", 19 % – „малко", а цели 77 % – „изобщо не им вярвам" (Observer 2002). Въпреки проблема с професионалния имидж обаче налице е един непресъхващ поток от умни, млади и не толкова млади хора, мечтаещи да станат журналисти.

Защо?

Журналистиката може да бъде изключително вълнуващо занимание. Отивате на работа, но не винаги знаете какво точно ще вършите този ден. Получава¬те шанса да се срещнете с различни хора: влиятелни, интересни, вдъхновяващи, герои, злодеи, знаменитости. Получавате шанса да задавате тъпи въпроси; първи да узнаете новината и да я съобщите на целия свят; да се отдадете на страстта си към писане или да пътешествате, или пък да се специализирате в дадена област; да търсите истината и да застанете начело на кампания в подкрепа на справедлива кауза.

Може би тук трябва да добавим и вълнението, което изпитвате, когато виждате името си отпечатано под заглавието на някоя статия, когато наблюдавате собствения си репортаж по телевизията или когато ; чуете собствените си думи по радиото. Всичко това ви стимулира за още изяви. Отново и отново.

Нищо чудно тогава, че толкова много хора са го¬тови на саможертва в името на журналистическата кариера. Например да си плащаш сам курсовете за обучение, без дори да си сигурен, че ще попаднеш в числото на неколцината щастливци, получили рабо¬та. А ако все пак те назначат, да получаваш по-мал- ко възнаграждение от мнозина, които ще присъстват в статиите и репортажите ти с оплаквания от ниско заплащане.

„Работата на печата е да разкрива истината."
Ажон Тадиъс Аилейн, издател на в. „Таймс"през XIX в.

„Младите хора, отдадени изцяло на страстта си към журналистиката, се примиряват с ниското възнаграждение в името на златната възможност да работят журналистическото поприще. Но този факт е позор журналистическия бранш като цяло. Това е индустрия която по циничен начин спекулира с нашите амбиции/ (Цитирано в Journalism Training Forum 2002: 57)

Силни думи! Но може би точни? Друг журналист провинциалния печат като че ли е на същото мнение;
„Журналистическата професия е една от най-ни платените, особено за начинаещите колеги, но въпре; това е една от най-популярните. Това, което най-мнс ме учудва, е, че второто по странен начин се съвме ва с първото." (Цитирано в Journalism Training For 2002: 57)

Някои по-претенциозни журналисти са готови се откажат, когато се сблъскат с горчивата истина ниското заплащане. Други бързо се разочароват работата си в нюзрума, когато осъзнаят, че огромен брой журналисти се оказват „приковани" към бюрата си заради насажданата култура на задължит но присъствие на работното място, занимавайки единствено с обработка на получената информация и, ако е необходимо, извършвайки дребни справки по телефона или по интернет.

Кой, какво, къде, кога, защо и как?

Уейсим Закир, журналист от Би Би Си – Шотландия, занимаващ се с проблемите на бизнеса, е измислил термина „пасивна журналистика"* като описание на естеството на работата в нюзрума в днешни дни. Ето какво сподели той пред автора на книгата "Журналистиката – Принципи и практика" – Тони Харкъп:

„Преди десетина-петнадесет години всеки сам търсеше и намираше своята новина, т.е. това беше проактивна журналистика. В днешно време обаче тя вече се е превърнала в реактивна журналистика. Новината се получава по електронен път, след което репортерите я обработват („смилат"), а нерядко я комбинират с някоя местна новина. Това е обичайна практика в нюзрумо- вете из цялата страна, а репортерите все повече се пре¬връщат в пасивни журналисти."

Поради прогресивно нарастващия обем на работата в медиите се ограничават възможностите за извършване на онези дейности, които правят журналистиката толкова привлекателна. Като капак на всичко, младите журналисти са принудени да слушат оплакванията на колегите си с дългогодишна практика, които все повтарят: „По мое време беше различно".

И все пак има достатъчен брой ентусиасти, готови да се отдадат на журналистическата професия, превръщайки се в „труженици на всекидневието" (Bourdieu 1998: 7). Дори и когато са се разделили с романтичните илюзии за пътешествия до различни краища на света с тлъста пачка командировъчни в джоба, като от време на време нахвърлят някоя и друга новина в паузата между две питиета, продължава да ги привлича фактът, че журналистиката е дейност, при която ден с ден не си прилича, а от голямата новина понякога ги дели само едно телефонно обаждане. А също и фактът, че да си журналист наистина си струва.

Ако не си струваше, нима щеше да има толкова много закони, ограничаващи журналистическата практика? И щяха ли и управляващи, и опозиция да се надпреварват да ухажват медиите? Защо иначе издателят на „Матлок Мъркюри" Дон Хейл би получил толкова много смъртни заплахи? (Hale 2002) А щяха ли да бъдат заплашени със затвор Бил Гудуин, Мартин Брайт, Стив Пантър и други за това, че не желаят да разкрият източниците си? (www.nuj.org.uk.).

И щеше ли да бъде издадена смъртна присъда срещу Исиома Даниъл, младата светска журналистка, отра¬зила в публикация конкурса „Мис Свят 2002" в Нигерия? (Isaacs 2002, Daniel 2003) Щяха ли журналисти като Вероника Гърин, Мартин 0´Хейгън, Нахер Али, Марио Куельо, Милан Пантич и редица други да бъ¬дат убити заради това, че си вършат работата?

Защо иначе Международната федерация на журналистите би се заела с изготвянето на ежегодни списъци на журналисти, загинали при изпълнение на служебния си дълг в различни точки на земното кълбо? Повече от 1100 журналисти и други медийни работници са били убити в десетилетието до 2003 г., а поне 20 са загинали, отразявайки войната в Ирак от 2002 г..

Посочените факти, както и обстоятелството, че безброй индивиди опознават заобикалящата ги обществена среда благодарение на работата на журна¬листите, са доказателство за твърдението, че журналистиката си струва, т.е. играе важна роля. Но обяснението как и защо е толкова важна, е свързано, подобно на много други неща, с това кой говори

За журналистиката казват, че е четвъртата власт в държавата, че е част от публичната сфера, че се обявява в подкрепа на свободния печат, че насажда идеологията на управляващата класа. Истината е, че е смесица от всичко това и от още други неща, защото не съществува една-единствена журналистика.

*В статията са използвани части от книгата на Тони Харкъп "Журналистиката – Принципи и практика".

Оригинална публикация 

Брой 26 на PRактики, Информационно издание на БДВО

PRnew.info БЛОГ I 2011-05-04

В новия 26-ти брой на Информационното издание на БДВО PRактики може да прочетете:

  • 43 проекта кандидатстват за PR Приз 2011;.

  • Актуални PR новини и събития;

  • Обяви за работа от компании и организации в PR сектора, информация за специалисти, търсещи работа;

  • Интервю с Камелия Величкова, Директор на дирекция “Комуникации и координация”, Банка ДСК;

  • За и PRотив "Пищните събития", от Радина Ралчева;

  • PR Любопитно за "За стреса и това как се казваш" от Apeiron web blog;

  • PR забавление: „Тревожни симптоми”, от Симона Стефанова.

Информация за PRактики

Двуседмичното електронно издание на Българското дружество за връзки с обществеността e насочено към добрите практики в публичните комуникации, PR и връзките с медиите. Изданието ще има за цел да информира всички желаещи за инициативите на БДВО, както и за всичко интересно, което се случва в професионалната PR област по света и у нас.

Брой 26 на PRактики, Информационно издание на БДВО може да изтеглите от тук:

http://prnew.info/wp-content/uploads/2011/05/PRaktiki_Newsletter_04_05_2011.pdf

Предишните броеве на изданието може да намерите тук:

http://prnew.info/?s=prактики

Изданието включва следните рубрики:

Редакционна

PR Новини

PR Събития

PR Лица

Новите членове

PR Забавление

и други

Редакционният екип за този брой е в състав:

Ева Широкова, e.shirokova@bdvo.org
Стоян Стоянов, s.stoyanov@bdvo.org
Андрей Велчев, a.velchev@bdvo.org
Радина Ралчева, r.ralcheva@bdvo.org
Пламена Павлова, office@bdvo.org

Автори:

Симона Стефанова

Редакционният екип очаква вашите мнения, коментари, предложения за материали в “PRактики” и желание за абонамент на координатите на редакцията:

Българско дружество за връзки с обществеността

София 1000

Ул. "Искър" №54, ет. 1, офис 4

Тел: 02/ 495 85 82 

Ел.поща: office@bdvo.org 

Публична лекция на Ясен Гуев на тема: “Колко трудно е да създадеш и запазиш доброто име?” ще се проведе на 15 март

След специална покана от Клуб на журналиста и PR-а и Департамент „Масови комуникации”, Нов български университет Публична лекция на тема: "Колко трудно е да създадеш и запазиш доброто име?" ще изнесе Ясен Гуев, директор "Корпоративна политика" на "Глобул".

Водещ: гл. ас. д-р Росен Стоянов

Дискутант: Андрей Велчев, Председател на Клуб на журналиста и PR-а.

15.03.2011 г., 16.20 часа

Корпус 1 – 210 аудитория "Проф. Константин Кацаров"

За лектора:

Ясен Гуев е директор "Корпоративна политика" на "Глобул".Той отговаря за отделите "Връзки с обществеността", "Вътрешна комуникация" и "Корпоративна социална отговорност" в компанията.

Присъединява към "Глобул" след като през последните години е изпълнявал длъжността директор връзки с обществеността и корпоративни комуникации в ЧЕЗ-България. Преди това Гуев е ръководил връзките с обществеността на БТК,"Евромаркет груп" и "Мак Медиа".

Той има деветгодишен стаж като журналист в БНТ, репортер във вестник "Банкеръ", редактор бизнес и финанси в "Медиапул", водещ на предаването "Бизнеспул" по радио "Нова Европа".

Ясен Гуев е завършил унгарска филология и мениджмънт в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и се е обучавал по програми в САЩ, Австрия и Франция.

http://www.facebook.com/event.php?eid=194738410548786¬if_t=event_name_change

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в Българияhttp://www.eventbox.bg/events/1531

Публична лекция на Ясен Гуев на тема: “Колко трудно е да създадеш и запазиш доброто име?”

Начало: Вторник, 15 Март 2011 г. – 16:30 часа
Край: Вторник, 15 Март 2011 г. – 19:30 часа
Място: София, НБУ, Корпус 1 – 210 аудитория "Проф. Константин Кацаров"
Достъп: Свободен
Организатор: Клуб на журналиста и PR-а и Департамент „Масови комуникации”, Нов български университет
Отворено за медии: Да

След специална покана от Клуб на журналиста и PR-а и Департамент „Масови комуникации”, Нов български университет Публична лекция на тема: "Колко трудно е да създадеш и запазиш доброто име?" ще изнесе Ясен Гуев, директор "Корпоративна политика" на "Глобул".

Водещ: гл. ас. д-р Росен Стоянов

Дискутант: Андрей Велчев, Председател на Клуб на журналиста и PR-а.

15.03.2011 г., 16.20 часа

Корпус 1 – 210 аудитория "Проф. Константин Кацаров"

За лектора:

Ясен Гуев е директор "Корпоративна политика" на "Глобул".Той отговаря за отделите "Връзки с обществеността", "Вътрешна комуникация" и "Корпоративна социална отговорност" в компанията.

Присъединява към "Глобул" след като през последните години е изпълнявал длъжността директор връзки с обществеността и корпоративни комуникации в ЧЕЗ-България. Преди това Гуев е ръководил връзките с обществеността на БТК,"Евромаркет груп" и "Мак Медиа".

Той има деветгодишен стаж като журналист в БНТ, репортер във вестник "Банкеръ", редактор бизнес и финанси в "Медиапул", водещ на предаването "Бизнеспул" по радио "Нова Европа".

Ясен Гуев е завършил унгарска филология и мениджмънт в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и се е обучавал по програми в САЩ, Австрия и Франция.

http://www.facebook.com/event.php?eid=194738410548786¬if_t=event_name_change

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в Българияhttp://www.eventbox.bg/events/1531

Комисията по етика към БДВО вече има нов председател

БДВО I 22.02.2011

Милена Атанасова бе избрана да оглави КЕ за следващите две години

София, 22 февруари 2011 г.

Милена Атанасова, председател на БДВО за периода 2009/2010 г. бе избрана единодушно за председател на Комисията по етика към Българско дружество за връзки с обществеността за мандат 2011/2012 г.
Като независим орган, Комисията по етика провежда своите заседания отделно от Управителния съвет на БДВО – това беше причината да не бъде гласуван председател на Общото събрание на БДВО, което се проведе през януари т. г.
Г-жа Атанасова е член на БДВО от 2005 г. От 2006 г. е член на Управителния съвет на Дружеството, а през 2009 г. единодушно бе избрана от Общото събрание за председател. След успешен двегодишен мандат, Милена прие да се нагърби с още по-отговорна задача – да пази и популяризира етичните, добрите практики в сферата на комуникациите по всички възможни начини, със съдействието на своите колеги от Комисията, които са вече общо 7 души.

„Изключително се радвам, че ще мога да работя точно с тези хора. За мен екипът е много важен и практически е формалност кой е начело, защото в Комисията по етика всяко мнение тежи еднакво. Вярвам в личния пример като един от най-ефикасните методи за стимулиране на хората към положителни действия. Убедена съм, че всички от Комисията по етика ще даваме добър личен пример за етична работа и обективна оценка на колегите от бранша. Надявам се този мандат да допринесе много за популяризирането на добрите практики в областта на комуникациите и ограничаването на лошите такива.”

Припомняме, че на последното Общо събрание, бе избран нов състав на Комисията по етика, както следва:

1.Андрей Велчев – Експерт „Комуникации“, ЧЕЗ България;
2.Ванина Ханджийска – Главен експерт „Вътрешни комуникации и PR”, ЗАД “ДЗИ”;
3.Ева Широкова – PR специалист, Apeiron Communication;
4.Елица Наумова – Мениджър „Маркетинг и връзки с обществеността“, ЗАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп”
5.Мила Миленова – Експерт „Връзки с обществеността”, ТАНДЕМ-В ООД;
6.Милен Филипов, преподавател по PR в Бургаски свободен университет;
7.Милена Атанасова – специалист на свободна практика;

Милена Атанасова e магистър по специалност Българска и чешка филология във Факултета по Славянски филологии на СУ „Св.Климент Охридски” (2001) и бакалавър по специалност Психология във Философски факултет на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий” (2005). В практиката си преминава през различни обучения по комуникации – BBC world service trust, LSPR, Advanced master class in event leadership и мн. др.
Работи в областта на комуникациите от 1999 г. като през годините практикува в различни сфери – изкуство, реклама, интериор и дизайн, фармация, медии, индустрия и търговия. Била е Мениджър Връзки с обществеността в компании като Хигия АД, Българска Радиокомпания, Communicorp. Ltd. и Ficosota Syntez Ltd. От 2009 г. разработва собствен бизнес в сферата на комуникациите.

През следващите две години БДВО ще работи за създаването на професионални стандарти в PR професията

БДВО I 28.01.2011

  • На 27 януари 2011 г. се проведе годишното общо отчетно-изборно събрание на Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО)
  • Стоян Стоянов бе избран за председател на БДВО за 2011 г.
  • Александър Христов бе избран за председател за 2012 г.
  • Комисията по етика се разшири от трима на седем члена
София, 28 януари 2011 г.
 
Д-р Александър Христов - председател на дружеството за 2012 година, Милена Атанасова - бивш председател на БДВО и настоящият председател на организацията Стоян Стоянов (от ляво на дясно) Вчера най-старата и влиятелна организация в сферата на комуникациите – Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО), реализира първото си за годината събитие – редовното годишно отчетно-изборно събрание за всички членове на Дружеството. Събитието се проведе в зала „София” на Гранд хотел София, след като бе установен кворум.
 
Пълното мнозинство на събранието бе от 22 човека.Водеща бе Мануела Дюлгерова – заместник-председател на БДВО, протокола водеше Пламена Павлова – административен секретар на Дружеството, имаше 2-ма преброители. Дневният ред бе гласуван с пълно мнозинство (22 гласа), след което бяха представени, обсъдени и гласувани всички точки както следва.
Председателят на БДВО Милена Атанасова направи отчет за дейността на Дружеството през 2010 г. Заложената програма за 2010 г. е реализирана в по-голямата си част, а активните членове на БДВО са се увеличили с още 44 човека през изминалата година. Управителният съвет счете 2010 г. за една много успешна година и изрази своето удовлетворение от безвъзмездно положения труд, в името на една висша кауза – обединяването на гилдията и развитието на бранша. Отчетът бе одобрен единодушно – с 22 гласа.
 
Председателят на Комисията по етика към БДВО Александър Христов направи отчет за дейността на комисията през 2010 г. и набеляза програмата за 2011 г. Новото в нея е акцентът върху партньорската дейност с други подобни органи от България и чужбина, с цел обмен и популяризиране на добри (етични) практики в бранша.
 
Стоян Стоянов, председател на БДВОСтоян Стоянов, член на Управителния съвет и предложен кандидат-председател на Дружеството за 2011 г. представи програмата на БДВО за тази година в детайли. Програмата бе изготвена на базата на свършеното до момента и възникналите идеи през 2010 г. Като изключително интересни и полезни елементи от нея, членовете определиха създаването на консултативен съвет към БДВО (заложен в Устава на Дружеството от неговото учредяване); планът за разрастването на структурата на БДВО в национален мащаб; обогатяването на библиографския фонд на БДВО; правенето на регулярни проучвания сред специалистите по комуникации за PR пазара в България; въвеждането на платени обучения и семинари в програмата на Дружеството – с партньорството на PR агенции, правителствени и неправителствени организации; създаването на Сборник за правилата в PR професията; провеждането на сезонни срещи на членовете на БДВО за единна членска маса и не на последно място – изготвянето на проект за финансиране във връзка със стандартизацията на професията и регулацията на PR пазара. Програмата бе одобрена с пълно мнозинство.
 
След представянето и обсъждането на отчетите за 2010 г. и програмите за 2011 г., Общото събрание премина към гласуване на председател на 2011 г. председател за 2012 г. и състав на Управителния съвет и Комисията по етика за мандат 2011/2012 г.
За председатели, съответно за 2011 и 2012 г. от Управителния съвет бяха предложени Стоян Стоянов и Александър Христов. И двете кандидатури бяха одобрени с пълно мнозинство.
 
Съставът на Управителния съвет бе гласуван поименно, тъй като Милена Атанасова предложи в състава да влязат Радина Ралчева и Ванина Ханджийска – като активни членове на БДВО, допринесли за развитието на организацията през изминалата година. Самата г-жа Атанасова напусна доброволно Управителния съвет и се кандидатира за член на Комисията по етика, за да може Александър Христов да заеме нейното място в Съвета. Според гласуваните кандидатури, най-много гласове за Управителния съвет събраха Стоян Стоянов (22 гласа), Асен Асенов (22 гласа), Александър Христов (22 гласа), Нели Бенова (22 гласа), Мануела Дюлгерова (21 гласа), Ралица Жикова (17 гласа) и Илияна Захариева (11 гласа). След като разбра, че новите предложения за кандидати Радина Ралчева и Ванина Ханджийска не влизат в Управителния съвет на първо гласуване, Нели Бенова реши да се оттегли от Управителния съвет доброволно, като най-дългогодишен член на ръководството и да отстъпи мястото си на новите кандидати. Така, кандидатурите бяха повторно гласувани и финалният състав на Управителния съвет на БДВО за мандат 2011/2012 г. остана: Стоян Стоянов (22 гласа), Асен Асенов (22 гласа), Александър Христов (22 гласа), Мануела Дюлгерова (21 гласа), Радина Ралчева (20 гласа), Ралица Жикова (17 гласа) и Илияна Захариева (11 гласа).
 
След това членовете на БДВО преминаха към гласуване на състав на Комисията по етика с мандат 2011/2012 г. Поради високия интерес от страна на Общото събрание към членство в Комисията, първо бе взето решение той да бъде увеличен от 3-ма на 7 души (което е заложено в Устава на БДВО). Решението бе гласувано с 22 гласа. Всички кандидатури за членове на Комисията по етика бяха одобрени и съставът на Комисията по етика бе гласуван в пакет, с пълно мнозинство – 22 гласа.
 
Председателят на Комисията по етика с мандат 2011/2012 г. ще бъде избран на извънредно заседание на Комисията през месец февруари и ще бъдете информирани кой ще бъде той до края на следващия месец.
__________________________________________________________________________________________
 
Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО) е първата национална организация в сферата на Пъблик Рилейшънс (PR), обединяваща практици, академици и студенти по PR в България. Дружеството е учредено още през 1996 г. за да бъде пресечна точка на интересите на всички настоящи и бъдещи експерти в областта на комуникациите.
Като неправителствена организация, създадена и работеща на демократичен принцип, БДВО не преследва користни цели, а защитава етичните практики в PR професията и всички професионални права на неговите членове.
Дружеството се бори за обединяването и структурирането на бранша в национален мащаб, за регулацията и саморегулацията на PR пазара в България, за въвеждането на високи професионални стандарти и изготвянето на официален регистър на PR специалистите в България.
Посредством своите инициативи, БДВО иска бъде трибуна на добрите практики в сферата на комуникациите, да дава възможност на всички практици, академици и студенти да обменят познания и опит, и по този начин да допринасят пряко или косвено за развитието на професията PR и утвърждаването на добрия и имидж в България.
БДВО се стреми също да свърже по-тясно учебните и квалификационни програми във висшите училища с потребностите на социалната практика и перспективите на професионалния пазар, както и да изгради и развие информационна мрежа между професионалисти от страната и чужбина с цел придобиване на ноу-хау и въвеждане на иновации.
През годините, БДВО създаде Етичен кодекс на PR специалистите в България, който бе подписан от 6-те на-влиятелни български PR организации – БДВО, Асоциация ИМАГИНЕС, БАПРА, ИПРА България, АСКО и дружество за връзки с обществеността към СБЖ. Не по-малки постижения на Дружеството са създаването на първия конкурс за PR постижения в България – “PR Приз” и първия PR фестивал в България, които и до днес се развиват успешно и допринасят за постигането на целите на организацията, в името на единна PR гилдия. За 15 години, БДВО успя да реализира също множество семинари, обучения, майсторски класове, форуми, срещи, дебати, кръгли маси и др. и се наложи като най-голямата и най-активна организация в сферата на PR. 
 
Членове на Управителния съвет и на Комисия по етика на БДВО
 
избрани на редовното годишно общо отчетно-изборно събрание
27 януари 2011 година
 
 
Управителен съвет:
 
Председател
 
  1. Стоян А. Стоянов – съдружник и PR мениджър на Комуникационна агенция ProWay
 
Членове
 
  1. д-р Александър Христов – Акаунт директор, CIVITAS Global Bulgaria
  2. Асен Асенов – Директор „Корпоративни комуникации“, ПОК “Доверие”
  3. Мануела Дюлгерова-Тотева – Мениджър „Комуникации”, Аурубис България
  4. Ралица Жикова – Заместник-изпълнителен директор, PR агенция Publicis Consultants
  5. Илияна Захариева – Ръководител отдел „Корпоративни комуникации”, Пощенска банка
  6. Радина Ралчева – Управляващ директор, Go Green Communications
 
Комисия по етика:
 
Членове
 
  1. Елица Наумова – Завеждащ отдел „Маркетинг и връзки с обществеността“, ЗАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп”
  2. Мила Миленова – Мениджър „Връзки с обществеността”, ТАНДЕМ
  3. Милена Атанасова – Mениджър, MAGICAevents
  4. Ванина Хаджийска – Главен експерт „Вътрешни комуникациии и PR”, ЗАД “ДЗИ”
  5. Ева Широкова – PR специалист, Apeiron Communication
  6. Андрей Велчев – Експерт „Комуникации“, ЧЕЗ България
  7. Милен Филипов, преподавател по PR в Бургаски свободен университет