в. Класа | 2009-12-18 

Логото, което използваме към момента, също е много спорно

В рекламата освен най-важното – паричен ресурс, смятам, че липсва и единна креативна концепция. Къде се позиционира България, кои са таргет групите, към които се насочва, на кои пазари ще се представя, кои са традиционните чуждестранни туристи, които идват в България, и как да ги привлечем? Логото, което представя България по света в момента, също е много спорно. То срещна негативните критики на творческите среди. Част от туристическите изложения, на които участвахме традиционно през годините, вече ще отпаднат, реши настоящият заместник-министър на икономиката Иво Маринов, който отговаря за туризма. Догодина ще участваме в много малко и ограничен брой такива изложения, което задължително ни поставя в ситуация да се представяме по-агресивно на ключовите за страната ни пазари. Затова най-после трябва да се чуе думата на бизнеса, за да не се допускат поредни грешки в маркетинга на България като туристическа дестинация. Това трябва да става с по-голяма публичност, за да се постигнат максимални резултати.
Тук е необходимо, особено сега, сътрудничеството между отделните организации в сектора, за да стигнат и добрите идеи до органите, от които зависи вземането на решения, и най-вече до заместник-министъра, който отговаря за туризма. Така ще постигнем необходимата критична тежест за реализиране на предложенията на бизнеса. Няма как всяка година да се повтаря едно и също – че туризмът представлява 5 до 7% от БВП на България и срещу това да се получават за оперативна издръжка и реклама само едни 4 млн. лева. Знаете ли, че за Турция издръжката е 150 млн. евро средногодишно? На Гърция също е долу-горе толкова.

Бизнесът трябва да участва във формирането на средствата за маркетинг.

Бизнесът също трябва да участва във формирането на средствата за реклама. Но това тепърва трябва да се обмисли. Затова трябва неправителственият сектор, бизнесът и държавата да седнат на една маса и да намерят тази форма. Това може да стане например чрез част от данъците, които бизнесът плаща на републиканския бюджет – една част от корпоративния данък да бъде заделяна само за реклама на България като дестинация.
Това не може да стане чрез уговорки, а само чрез закон. Дали парите ще влизат в определен фонд, как ще бъдат набирани, как ще се регламентира участието на всяка от страните е предмет на бъдещи и сериозни разговори.
България има нужда от подобряване на имиджа си като туристическа дестинация. Не съм убеден, че сме готови за реклама на България като страна за високоплатежоспособен туризъм. Сигурен съм. Ако има такива случаи, те са спорадични. Това, че е дошъл някой да отстреля скъпо животно в някое ловно стопанство или че е направен чартър за няколко игри на голф по вече появилите се голф игрища в България, не ни прави в никакъв случай скъпа дестинация. България е low-cost дестинация и това е един от най-големите ни проблеми. Но има и друго нещо:

В страната двузвездни туристи нощуват в петзвездни хотели

Предлагам и нещо съвсем конкретно, с което да започнем следващата година. Идеята ми е да създадем институционален сайт. Естествено, първо, ще разговарям с експерти в областта, за да направим един полезен и функционален портал. Повечето електронни страници представят в България определени курорти, хотели. На нас обаче ни трябва сайт, който да обслужва бизнеса в туризма. В никакъв случай да не е само на борда по туризъм. Той трябва да има по-голяма представителност, не трябва да бъде и толкова комерсиален, а основно полезен за участниците в индустрията. Не зная точния им брой, но сигурно има над 200 000 заети в туризма, които имат нужда от такава електронна страница, чрез която могат да обменят идеи и информация, а също и да си сътрудничат. Друго важно нещо, което ще трябва да направим през 2010 година, е да привлечем повече членове на организацията, за да постигнем по-голяма представителност.

Стр. 10

в. Национална Бизнес Поща | 2009-10-26

На 22 октомври Американският университет в България, в партньорство с българската софтуерна компания Eastisoft и Американската търговска камара в България, откри www.lnvestNet.bg – уникална платформа за обмяна на информация и мнения, целяща да подпомага инвеститорите, съобщи за НБП Ирина Бачева, PR на Американската търговска камара у нас.

Снимка: http://voxos.net/?p=2760

в. Капитал | Константин НИКОЛОВ | 2009-10-17

Глобалният хотелиерски бизнес бори рецесията с по-ниски цени и нов имидж

Пакет почивка за двама на Бермудите, включващ консултации със секс терапевти за "отлични отношения"… Както повечето сектори във време на криза, хотелиерската индустрия се чуди какви невероятни оферти да предложи, за да привлече клиенти. Безплатната закуска отдавна не е промоция (а безплатният обяд все така го няма). Сега на мода са всякакви включени "глезотии" за гостите като коктейли и безжичен интернет, все по-големи и удобни "кралски" легла, и то на все по-ниски цени на стаите.

Специализираният сайт Hotels.com обяви свое изследване, което показва, че цените в хотелите са паднали средно със 17% през тази година. Според авторите на индекса Hotel Price Index (HPI) сега е един от най-добрите и "евтини" моменти да се пътува в чужбина. Повишение е имало само в две столици на държави в еврозоната – с по 2% в Рим и Париж (виж таблицата). Сред популярните глобални туристически дестинации най-изгодни са Мексико сити и Лас Вегас със средна цена на стая съответно 77 и 83 долара.

"Бизнес пътуванията намаляха драстично заради икономическата криза, а има все по-голямо предлагане на стаи. Намалялото търсене и нарасналото предлагане означава само едно: понижени цени", заяви пред Reuters Найджъл Поклингтън, вицепрезидент по маркетинга в Hotels.com. Според него в момента цените са на равнището от 2003 г., а разликите във валутните курсове правят престоя в хотел далеч по-евтин. Друго изследване показва, че през тази година е имало все повече празни стаи в сравнение с 2008 г. (виж графиката). Лондон се справя по-добре от други големи градове, като там процентът на заетост е 79% от всички стаи през първите седем месеца на годината, сочат данните на консултантската компания STR Global.

Затънали в голямо предлагане

Хотелиерите намаляват цените, но много от тях се чудят дали тази стъпка е най-удачната. Те припомнят предишната криза на индустрията – след терористичните атаки на 11 септември. Няколко години бяха нужни на сектора, за да възстанови цените си от преди 2001 г. Част от проблема за индустрията е многото нови стаи, което утежнява още повече положението на собствениците и операторите на хотели. Банковото кредитиране през последните четири години стимулира строежа на нови хотели, като много от новите проекти бяха отворени точно в разгара на кризата в края на 2008 г. Много от тях останаха затворени или са на ръба на фалита. Само през първото тримесечие на 2009 г. 32 проекта в Близкия изток за общо 8178 стаи бяха спрени или отложени. Собствениците на хотели са притиснати до стената, най-вече тези с големи банкови кредити. Много от тях пропускат плащания. Правната кантора Freshfields изчисли, че от рефинансиране до 2014 г. ще се нуждаят 320 сделки в сектора за 76 млрд. долара.

А всичко беше толкова различно само две години по-рано, когато индустрията се "задъхваше" от сделки и проекти. Най-голямата беше на фонда за дялови инвестиции Blackstone, който придоби Hilton за 26 млрд. долара. Общите транзакции в сектора достигнаха 120 млрд. долара през 2007 г. Големите групи продаваха хотелите си срещу дългосрочни франчайзингови споразумения. Така те си осигуряваха годишни приходи за дълги години напред, а същевременно намаляваха разходите си.

Сега някои от гигантите в сектора компенсират загубите си от спрените проекти чрез поглъщането на независими хотели и малки вериги, които от своя страна печелят от включването си към някой известен бранд. "Независимите оператори търсят сигурност, която ние можем да им дадем чрез голямата си инфраструктура ", коментира пред Financial Times Крис Насета, изпълнителен директор на Hilton.

А както винаги във време на криза, намират се и инвеститори, които искат да се възползват от ниските цени на активите. Бизнесмените Давид Монго и Пиер Талала обявиха, че създават фонд за 500 млн. евро, чрез който ще купуват "закъсали" хотели в Европа през следващите две години. На Стария континент вече бяха сключени и други сделки: британската група хотели и пъбове Daniel Thwaites продаде през септември суперлуксозния си Stafford Hotel в Лондон за 77.5 млн. лири на египетската фамилия Ел Шаркауи. Също преди месец най-голямата европейска хотелиерска група Accor обяви, че е продала 158 oт нискотарифните си хотели Formule 1 за 272 млн. евро и ги е наела обратно. Чрез сделката концернът ще намали дълговете си.

Кризисно ребрандиране

Много от големите вериги използват сегашния момент, за да направят основни промени на бизнеса си и да се ребрандират. Renaissance Hotels & Resorts, която е част от гиганта Mariott, промени имиджа си и вече е "глобална лайфстайл марка". Сред предлаганите новости за клиентите са обиколки на кварталите, в които се намират хотелите й, за да усетят местната култура. Веригата Hilton също промени корпоративната си идентичност и вече се казва Hilton Worldwide. Компанията иска да наблегне върху глобалната си марка, включваща 3300 хотела в 77 държави.

Intercontinental Group (IHG) направи най-мащабното ребрандиране в историята на индустрията с подразделението си Нoliday Inn. Промените включват ново лого и обзавеждане. Лобитата на хотелите ще ухаят на зелен чай, а музикалното оформление включва песни на Стинг и Брус Спрингстийн. Стаите ще бъдат изцяло променени с нови легла, бани и LCD телевизори. Нoliday Inn е франчайз, което означава, че собствениците на хотели плащат лицензионна такса и процент от приходите на корпорацията майка, а тя се грижи за рекламата, маркетинга и резервациите. Тези собственици ще инвестират общо 1 млрд. долара в "новия" Нoliday Inn, а 60 млн. долара ще отдели IHG. Задачата да се прави толкова мащабно преструктуриране във всичките 1319 хотела Holiday Inn и 2018 Holiday Inn Express из цял свят е почти непосилна. Изпълнителният директор на Intercontinental Group Анди Кослет обаче е сигурен, че проектът ще бъде завършен до края на 2010 г.

"Истинско предизвикателство е да инвестираш в криза, но имаме успешни примери като FedEx, Pizza Hut и Taco Bell", коментира пред сп. Times Кевин Ковалски, глобален бранд мениджър на Holiday Inn. Според него многото незаети стаи по-лесно ще бъдат реновирани. "Ребрандирането няма алтернатива. Разходите за освежаване са между 100 000 и 250 000 долара на хотел. Срещу тази сума приходите на стая ще се повишат с около 5%", смята Бьорн Хансън от Нюйоркския университет.

В новата икономическа реалност гостите на хотелите първо търсят цена, а после лукс. Съвсем естествено е най-успешни да са онези хотели, които предлагат най-доброто съотношение между двете. В Holiday Inn (а и в много други) се надяват да са едни от тях.
стр. 56 – 57

Оригинална публикация: http://www.capital.bg/show.php?storyid=801042&ref=rss

www.FOCUS-NEWS.net I Елена ХАДЖИЕВА I 2009-10-17

Смолян. Около 10% е спадът на туристическия поток в България през летните месеци, това каза в предаването „Метроном” на радио „Фокус”–Смолян Благой Рагин –председател на УС на Българската ресторантьорска и хотелиерска асоциация. Рагин обясни, че този спад е бил очакван, като се има предвид световната икономическа криза и проблемите с нашата икономика. Той каза още, че през последните пет-десет години в България винаги е имало ръст на туристическия поток с 10-15 %, но в свободния пазар и в икономиката не винаги става, това което се очаква. По думите на Рагин, този спад ще се компенсира през зимния сезон. Пампорово много усилено се готви за предстоящия зимен сезон, заяви Рагин. Той обясни, че в страната ни винаги сме имали пропуски по отношение на туризма, но не може да се каже, че сме правили някаква фатална грешка. Според Рагин от 80 години светът не е имал такава икономическа криза, толкова дълбока, толкова дълга. Благой Рагин смята, че основната грешка по отношение на туризма е неразвитата инфраструктура, която да отговаря на всичко онова, което ни дава природата. „В България има едни от най-хубавите хотели в Европа и света. Материалната база е на много добро ниво, но не я изпълнихме със съдържание, не можахме да задържим добрите кадри, те напуснаха и отидоха в Европа да работят”, заяви Рагин. Според него страната ни отделя много малко за реклама, като навън не рекламираме България, в сравнение с конкурентните-Гърция, Турция, Хърватска. Всяка една от тези страни по отделно дава над 100 млн. евро за реклама, а за нашата страна парите са много малко, обясни Рагин и допълни, че това са основните неща, които ни правят по-слабо конкурентни. Благой Рагин каза още, че България е на второ място по минерални извори в ЕС и на трето по културно-исторически паметници.
 

Оригинална публикация: http://www.focus-news.net/?id=n1280095