в. Капитал | Константин НИКОЛОВ | 2009-10-17
Глобалният хотелиерски бизнес бори рецесията с по-ниски цени и нов имидж
Пакет почивка за двама на Бермудите, включващ консултации със секс терапевти за "отлични отношения"… Както повечето сектори във време на криза, хотелиерската индустрия се чуди какви невероятни оферти да предложи, за да привлече клиенти. Безплатната закуска отдавна не е промоция (а безплатният обяд все така го няма). Сега на мода са всякакви включени "глезотии" за гостите като коктейли и безжичен интернет, все по-големи и удобни "кралски" легла, и то на все по-ниски цени на стаите.
Специализираният сайт Hotels.com обяви свое изследване, което показва, че цените в хотелите са паднали средно със 17% през тази година. Според авторите на индекса Hotel Price Index (HPI) сега е един от най-добрите и "евтини" моменти да се пътува в чужбина. Повишение е имало само в две столици на държави в еврозоната – с по 2% в Рим и Париж (виж таблицата). Сред популярните глобални туристически дестинации най-изгодни са Мексико сити и Лас Вегас със средна цена на стая съответно 77 и 83 долара.
"Бизнес пътуванията намаляха драстично заради икономическата криза, а има все по-голямо предлагане на стаи. Намалялото търсене и нарасналото предлагане означава само едно: понижени цени", заяви пред Reuters Найджъл Поклингтън, вицепрезидент по маркетинга в Hotels.com. Според него в момента цените са на равнището от 2003 г., а разликите във валутните курсове правят престоя в хотел далеч по-евтин. Друго изследване показва, че през тази година е имало все повече празни стаи в сравнение с 2008 г. (виж графиката). Лондон се справя по-добре от други големи градове, като там процентът на заетост е 79% от всички стаи през първите седем месеца на годината, сочат данните на консултантската компания STR Global.
Затънали в голямо предлагане
Хотелиерите намаляват цените, но много от тях се чудят дали тази стъпка е най-удачната. Те припомнят предишната криза на индустрията – след терористичните атаки на 11 септември. Няколко години бяха нужни на сектора, за да възстанови цените си от преди 2001 г. Част от проблема за индустрията е многото нови стаи, което утежнява още повече положението на собствениците и операторите на хотели. Банковото кредитиране през последните четири години стимулира строежа на нови хотели, като много от новите проекти бяха отворени точно в разгара на кризата в края на 2008 г. Много от тях останаха затворени или са на ръба на фалита. Само през първото тримесечие на 2009 г. 32 проекта в Близкия изток за общо 8178 стаи бяха спрени или отложени. Собствениците на хотели са притиснати до стената, най-вече тези с големи банкови кредити. Много от тях пропускат плащания. Правната кантора Freshfields изчисли, че от рефинансиране до 2014 г. ще се нуждаят 320 сделки в сектора за 76 млрд. долара.
А всичко беше толкова различно само две години по-рано, когато индустрията се "задъхваше" от сделки и проекти. Най-голямата беше на фонда за дялови инвестиции Blackstone, който придоби Hilton за 26 млрд. долара. Общите транзакции в сектора достигнаха 120 млрд. долара през 2007 г. Големите групи продаваха хотелите си срещу дългосрочни франчайзингови споразумения. Така те си осигуряваха годишни приходи за дълги години напред, а същевременно намаляваха разходите си.
Сега някои от гигантите в сектора компенсират загубите си от спрените проекти чрез поглъщането на независими хотели и малки вериги, които от своя страна печелят от включването си към някой известен бранд. "Независимите оператори търсят сигурност, която ние можем да им дадем чрез голямата си инфраструктура ", коментира пред Financial Times Крис Насета, изпълнителен директор на Hilton.
А както винаги във време на криза, намират се и инвеститори, които искат да се възползват от ниските цени на активите. Бизнесмените Давид Монго и Пиер Талала обявиха, че създават фонд за 500 млн. евро, чрез който ще купуват "закъсали" хотели в Европа през следващите две години. На Стария континент вече бяха сключени и други сделки: британската група хотели и пъбове Daniel Thwaites продаде през септември суперлуксозния си Stafford Hotel в Лондон за 77.5 млн. лири на египетската фамилия Ел Шаркауи. Също преди месец най-голямата европейска хотелиерска група Accor обяви, че е продала 158 oт нискотарифните си хотели Formule 1 за 272 млн. евро и ги е наела обратно. Чрез сделката концернът ще намали дълговете си.
Кризисно ребрандиране
Много от големите вериги използват сегашния момент, за да направят основни промени на бизнеса си и да се ребрандират. Renaissance Hotels & Resorts, която е част от гиганта Mariott, промени имиджа си и вече е "глобална лайфстайл марка". Сред предлаганите новости за клиентите са обиколки на кварталите, в които се намират хотелите й, за да усетят местната култура. Веригата Hilton също промени корпоративната си идентичност и вече се казва Hilton Worldwide. Компанията иска да наблегне върху глобалната си марка, включваща 3300 хотела в 77 държави.
Intercontinental Group (IHG) направи най-мащабното ребрандиране в историята на индустрията с подразделението си Нoliday Inn. Промените включват ново лого и обзавеждане. Лобитата на хотелите ще ухаят на зелен чай, а музикалното оформление включва песни на Стинг и Брус Спрингстийн. Стаите ще бъдат изцяло променени с нови легла, бани и LCD телевизори. Нoliday Inn е франчайз, което означава, че собствениците на хотели плащат лицензионна такса и процент от приходите на корпорацията майка, а тя се грижи за рекламата, маркетинга и резервациите. Тези собственици ще инвестират общо 1 млрд. долара в "новия" Нoliday Inn, а 60 млн. долара ще отдели IHG. Задачата да се прави толкова мащабно преструктуриране във всичките 1319 хотела Holiday Inn и 2018 Holiday Inn Express из цял свят е почти непосилна. Изпълнителният директор на Intercontinental Group Анди Кослет обаче е сигурен, че проектът ще бъде завършен до края на 2010 г.
"Истинско предизвикателство е да инвестираш в криза, но имаме успешни примери като FedEx, Pizza Hut и Taco Bell", коментира пред сп. Times Кевин Ковалски, глобален бранд мениджър на Holiday Inn. Според него многото незаети стаи по-лесно ще бъдат реновирани. "Ребрандирането няма алтернатива. Разходите за освежаване са между 100 000 и 250 000 долара на хотел. Срещу тази сума приходите на стая ще се повишат с около 5%", смята Бьорн Хансън от Нюйоркския университет.
В новата икономическа реалност гостите на хотелите първо търсят цена, а после лукс. Съвсем естествено е най-успешни да са онези хотели, които предлагат най-доброто съотношение между двете. В Holiday Inn (а и в много други) се надяват да са едни от тях.
стр. 56 – 57
Оригинална публикация: http://www.capital.bg/show.php?storyid=801042&ref=rss