в. Борба, Велико Търново | 26.10.2010

Медията на бъдещето ще представя събитията в реално време, това каза за БТА един от създателите на "Епъл" (Apple Computer, Inc) Стивън Возняк. Той изнесе публична лекция за бъдещето на комуникациите, организирана от "Телеком Аустрия груп" (Telekom Austria Group) във Виена.
Медията на бъдещето ще ни дава възможност с лекота да пренасяме, да обменяме всякакъв вид информация и да боравим с нея многостранно в социален контекст.
Возняк припомни, че в началото малобройни потребители са сваляли емпетройки от интернет, а по-късно това се превърнало в масова практика. Същото става днес с книгите, вестниците, списанията, но медията на бъдещето ще предложи нещо още по-важно – събития в реално време – спортни и риалити предавания, които имат своето "продаваемо" място в нужния формат, допълни той.
Говорим за социални мрежи като Фейсбук и Туитър, подчерта един от създателите на "Епъл", посочвайки, че те са изключително важна част от съвременния живот. В мрежата има толкова много интересни опции, каузи и групи! Тази социална комуникация е бъдещето, добави Возняк.
Почти никой от основателите на сериозните компютърни начинания като Фейсбук, Гугъл (Google), Апъл или Майкрософт (Microsoft) няма университетско образование, заяви Возняк на журналистически, отговаряйки на въпрос за ролята на съвременното образование.
Колко от всичко онова, което се преподава в училището, ни е реално нужно? Добър пример в това отношение е математиката. Очевидно е, че определен брой хора трябва да учат математика, иначе светът ще вземе да се разпадне. Обаче не всеки се нуждае от нея в работата си, нали? В моята работа и кариера не прилагам почти нищо от наученото в училище, допълни Возняк.
"Днес има много други начини да се образоваш и да натрупваш всестранен опит, като рационално на блюдаваш живота около себе си, разговаряш с нужните хора и си правиш нужните заключения. Айпад (iPad) е много добър училищен инструмент, с който децата избирателно комуникират и търсят информация за това, което ги интересува", каза още един от основателите на "Епъл".
Според Возняк компютърът е неделима част от живота на младите хора. Той е инструмент за усъвършенстване на мозъчната дейност. На млади години човек е изложен на разнообразни влияния от страна на учители, съученици и приятели, на семейството. Всеки чете различни неща, гледа телевизия, ходи на кино и така си създава интереси в определена насока.

Стр. 6

www.regal.bg | 17.08.2010 

Продажбите на реклами във Facebook и конкурентни социални мрежи в интернет ще нараснат с 29% през следващата година, сочи проучване на eMarketer Inc., цитирано от Bloomberg.
Глобално разходите за реклама в социалните мрежи ще нараснат до 4,26 млрд. долара през 2011 г. от прогнозираните 3,3 млрд. долара през тази година, казва Дебра Уилямсън, анализатор на eMarketer, базирана в Ню Йорк компания за проучване на дигиталния пазар.
Растежът при рекламите в социални мрежи като Twitter и LinkedIn ще е почти три пъти по-голям от очаквания през 2011 г. ръст от 11% за всички реклами в интернет.
Компании, които до неотдавна сравнително неохотно се престрашаваха да публикуват рекламите си до лични съобщения и снимки, споделяни в социалните сайтове, сега са все по-силно са привлечени от тази рекламна среда, казва Уилямсън. "Поглеждат на 500-те милиона активни Facebook потребители и си казват: ‘Трябва да сме там, това са страшно много хора", допълва тя.
Facebook завзема все по-голям дял в интернет рекламите в социалните мрежи. Приходите от реклама на базираната в Калифорния компания догодина се очаква да достигнат 1,76 млрд. долара, което ще й донесе 41% пазарен дял. През тази година пазарният дял на компанията е 39%.

Автор: investor.bg

Оригинална публикация

в. Република | Георги БОЙКОВ | 04.08.2010

Социалните мрежи Facebook и Twitter от известно време са поле за изява на родните политици. В тях може да се намери реална информация, публикувана от финансовия министър Симеон Дянков, колегата му от кабинета Николай Младенов и българският еврокомисар Кристалина Георгиева. И докато Facebook е характерен с истинските профили на българските политици, то в американския му конкурент Twitter изобилства с информация, която е публикувана от името на да речем Бойко Борисов, Иван Костов, президентът Първанов, който обаче е записан в второто му име Седефчов, парламентарния шеф Цецка Цачева и много други. Едва ли някой от тях дори е чувал за съществуването на Twitter, но явно майтапчии пускат шеговити постове от тяхно име. Фалшивите електронни самоличности на българския политически елит стоят редом до истинските регистрации на американсия държавен глава Барак Обама и още много други световни лидери, които разчитат на Twitter за комуникация с избирателите си.
Проверка на РЕПУБЛИКА в социалната мрежа установи, че само Дянков, Георгиева и външният министър Николай Младенов могат да се похвалят с реални постове в Twitter.
Финансовият министър например публикува в профила си новините, които се случват в неговото ведомство. Последната информация е с дата 20 юли тази година и гласи: "Краун Ейджънтс" предаде окончателния доклад по изпълнението на Програмата за модернизация на българската финансова администрация". Дянков има и добре подържан личен блог в световната мрежа.
Еврокомисарят Кристалина Георгиева също обръща внимание на профила си в Twitter. Там тя информира за стъпките, които предприема в поверения й ресор "Хуманитарна помощ и реагиране при кризи".
От другата страна са фалшивите профили на представителите на управляващите и опозицията. Естествено на найголяма популярност се радва личността на Бойко Борисов, макар че още от пръв поглед става ясно, че публикациите изобщо не са плод на неговите разсъждения. Мислите на премиера изобилстват от бисери, явно черпени от не-
говото поведение в живота.
Председателят на парламента Цецка Цачева също има фалшиво виртуално второ аз, доста популярно в Twitter. Редом с нея са Сергей Станишев, президентът, Иван Костов и много други (виж каретата).
Въпреки че е очевидно кои профили са фалшиви, и кои реални, прави впечатление, че неистинските информации се радват на далеч по-голяма популярност, отколкото новините за правдоподбните бг политически членове на Twitter.
Премиерът
В социалната мрежа Twitter.com от няколко месеца има и профил на премиера Бойко Борисов. Той обаче явно е направен от майтапчии, които често пускат шеговити постове от името на министърпредседателя. Въпреки това профилът има 939 последователи в Twitter, които следят следят " мислите му" в социалната мрежа. Ето и някои от публикациите, които се пускат от името на премиера:
• 24 юли: Излизам в отпуска!
• 21 юли: Безобразие!
• 17 юли: Браво!
• 14 юли: Всяка, която съм свалил, си признава.
• 2 юли: Опасявам се, че ако се обзаложа за това с
теб, може и да не позная.
• 1 юли: Какъв ви е проблемът? Аз си имам тревен корт в Банкя. Цвети може да идва да тренира при мен.
Налага ми се да следя Първанов и Първанова в Туитър. Никога не мога да съм сигурен, каква мизерия замислят.
• 29 юни: Успехът на Пиронкова е доказателство за успешната политика на правителството ми в сферата на спорта. Нали така, Нейков? Кажи нещо, де!
• 28 юни: Ако Чък Норис не ме следи в Туитър, то е защото съм го блокирал.
• 22 юни: Ох, някой знае ли откъде мога да си сваля втори том на Винету?
• 18 юни: След България ще взема да оправя и ЕС.
• 17 юни: Леле, какъв махмурлук, още ме държи. Какво става в държавата междувременно?
• 12 юни: Може да започвате да ми честитите.
• 8 юни: Производителите на алкохол си знаят, че се майтапя, нали.
• 2 юни: Готово, инструктирах всички медии да не се шегуват със Силвио, че ще падат редакторски…
• 2 юни: Израел съвсем омаза ситуацията с
флотилията. А можеха просто да ми се обадят.
• 1 юни: Туитър заприличва на български вестник колкото по-голяма глупост кажа, толкова повече ме преповтарят.
• 31 май: Медиите си признаха, че няма натиск, без да ми се наложи да упражня натиск. Ставам все по-добър, ей!
Абе, кой пуска стенограмите от заседанията на МС в медиите!? Гоце има пръст тука.
• 19 май: Абе, кой пуска стенограмите от заседанията на МС в медиите!? Гоце има пръст тука…
• 11 май: Чавес си назначил 200 човека да му поддържат Туитъра, а аз трябва да се справям съвсем сам.
***
Цачева: Народната полиция опора на нашата власт
Профилът на Цецка Цачева в Twitter е фалшив, но това не пречи на посетителите на страницата да се забавляват с измислените крилати фрази, публикувани от нейно име.
• Ще резнем исканията на Царя и ще го наречем санитарна сеч.
• "Под Егото" – роман за нашата власт.
• Народната полиция – опора на нашата власт.
• Планирах за рождения Му (премиера – б.а.) ден да го изненадам с торта, от която изскача Фидосова, но по-лесно се оказа торта да изскочи от Фидосова.
***
Президентът В спор с Бойко
Измислена самоличност на Георги Първанов също се подвизава в Twitter. Характерно и неговият профил е натъпкан с бисери.
• Бойко, прокара си закона, с който открадна отпуската на хората и сега отиваш на почивка. Това се казва популизъм.
• Време е да разследвате Министър Цветанов за липсващи три баскетболни топки от повереният му едно време физкултурен салон.
***
КостоВ си праВи реклама
Аналогичен е и случаят с лидера на ДСБ Иван Костов. Крилатите фрази, публикувани от негово име също са забавни.
• Иван Костов вече и на личния ти мобилен телефон!
• Управляващите не ги е страх от закона, защото не ги е страх от опозицията.
• Обединение му е майката! А Иван Костов е бащата.
• Мартин Димитров да спре да се прави на интересен пред медиите, защото ще остане без коледна премия.
• Костов не си е върнал СДС, защото СДС винаги е била негова! Временно беше в отпуска за подобряване на репутацията!

Стр. 7

в. 24 часа | Иво СИРОМАХОВ | 24.07.2010 

"Кък тъй нямаш туитър? Мноу си злье ве, чуйек!"

Тези смразяващи думи излязоха от устата на една зашеметяваща секскифла с огромни гърди, пред които благоговеех. В този момент усетих, че шансовете ми някога да пипна тия гърди съвсем избледняват, но не можех да приема факта, че причината за това е неучастието ми в поредната виртуална мрежа.
Прибрах се вкъщи мрачен и твърдо решен да прегърна новите средства за комуникация и да се влея най-после в потока на ония жизнерадостни, активни, модерни хора, които живеят весело и задружно в голямото интернетсемейство.
Да, ще се регистрирам в “Туитър"! Но дали няма да се повтори горчивата одисея, която преживях във фейсбук? Не бих преживял отново унижението да ме призовават да изравям компири в разни ферми и да се присъединявам към групи на хора, които са обединени от свещената кауза да си обръщат възглавницата откъм студената страна.
Оказа се обаче, че “Туитър" предлага друг тип удоволствия. Доколкото схванах, идеята на тази мрежа беше да споделяш с хората радостите и несгодите си, но с не повече от 140 знака.
Това ограничение ми хареса. Предполагам, че дори най-голямата простотия би могла да изглежда някак приемлива, когато е лимитирана в определен брой знаци.
Направих си акаунт в “Туитър", сложих там една по-пичовска високомерна снимка, тип “аз съм над нещата", и зачаках какво ще се случи.
В първите два дни не се случи нищо. Обзе ме подозрение, че не правя нещо като хората, затова се порових във форумите, за да разбера как трябва да се държа в туитър обществото.
Форумците ме посъветвахада стана последовател на разни хора и по този начин да им дам възможност да ме осведомяват за себе си. Други хора пък евентуално щели да станат мои последователи и да приемат безропотно от мен всички безценни идеи, които ме спохождат.
Избрах произволно стотина човека, които ми се сториха безобидни, и приех доброволно да ги следвам. Това всъщност означаваше, че съм отворил своето топло туитър сърце за техните страсти и неволи.
Ефектът се усети веднага. Още на следващата сутрин получих 73 съобщения за добро утро. Някои бяха по-суховати, други ми желаеха усмихнат и успешен ден. Тази вълна от непредизвикана любезност ме трогна. Бях на ръба да пусна сълза предателка.
Да, не е изчезнала съвсем човешката топлота в този студен, отчужден свят.
Имаше и отделни юзъри, които започваха деня с изповед. “Бах как ма цепи главата", споделяше Mesifan1, “сношти са напраих на куче".
Малко по-късно заваляха съобщения за метеорологичната ситуация. Двама души ме уведомиха, че в Лондон е облачно, един сподели, че в Берлин е слънчево, а петдесет и трима ми съобщиха, че в София вали. Дъждът в София за мен бе очевиден факт, нямаше защо да ми го съобщават чрез “Туитър", но все пак се почувствах благодарен, че някой се е загрижил да си взема чадър.
След метеорологичната сводка върху мен се изсипа свлачище от линкове.
Вероятно моите нови туитър приятели бяха открили интересни неща в интернет и копнееха да ги споделят с мен. Нямаше как да проверя всички любопитности, които ми пращат, затова напосоки избрах един линк. Той ме отведе към статията “Как да имитираме оргазъм?" от д-р Ханелоре Вулвеншпиц. Дадох си сметка, че моите оргазми винаги са си били истински, така че нямам нужда от подобни съвети.
След пороя от линкове настъпи часът на личните откровения.
“Sedq na plaja v Kiten i qm edni tele6ki kiuftenca. Neveroqtni sa", държеше да сподели с всички свои последователи човек с никнейм Hurze.
Друг агент, нарекъл се GORO81, проявяваше гражданско чувство за защита на потребителя: “Ako ste re6ili da si smenqte plo4kite v banqta zabravete za firma FAQNS LUX 98. Mo6enizi sa!!!"
Чувствах се изключително социализиран от информациите, които получавах чрез “Туитър". Но имаше и някои, които ме озадачиха.
Такова например беше посланието на Koliogot, който твърдеше: “Tezi ne6tasnici ot ministerstvoto sa pulni kavali!"
Замислих се над тези горчиви слова. Защо медиите не отразяват тези скандали? И къде е гражданското общество, което да реагира остро и непримиримо на недъзите в министерствата?
Но в следващия момент получих съобщение от Mamata78. То гласеше:
“Мен туй ко ма ибе?"
Горчив въпрос, прозвучал като саркастична плесница върху лицето на общественото равнодушие.
Денят се изниза неусетно, дойде вечерта и туитърите кой знае защо мощно се активизираха. “Za6to ve4e ne davat listopad? Lipsva miiiii", горестно питаше Nejnocvete. Но кой да й каже? Безсилни сме пред суровата непредвидимост на програмните схеми.
Имаше и оптимистични включвания:“Hahahaaaaaaa kopele smazahme se s taq treva zakleam se hahahaaaa" – триумфираше някой си Bai Ceco.
После почна мачът и стана страшно. На всеки две минути сърцати туитър запалянковци се надпреварваха да ме осведомяват какво става. “Nema6e nikva zasada sadqta gi preeba"; “Urugvai izravniha!!!"; “Petela e ebati tapaka";“Germancite nemat 6ansove s toq trenior pedal".
Докато следях кореспонденцията си в “Туитър", усетих, че изпускам мача и започнах да се псувам. Какъв е смисълът някакви непознати хора постоянно да ме информират за това, което така или иначе виждам? Дали пък не се прецаках, като се регистрирах? Но в този миг пристигна позитивно послание: “hahahaaaaaaaa hjklrtusqs haaaaaaaaa aeee eiiii hahahaaaaaa". Очевидно някои хора все пак намираха начин да се забавляват в “Туитър". Но аз не бях сред тях. За пореден път се оказа, че интернет общуването ми носи предимно неволи и тегоби. Теглих една дълга на всички социални мрежи, изключих си телефона и спокойно си догледах мача.

Стр. 9,10

БНТ, Новини в 22.30 часа | 2010-04-21

Водещ: Максим Бехар е в студиото в три качества – като човек, изключително активен във „Фейсбук”, издал книга за социална мрежа, освен това, доколкото ми е известно собственик на куче, и не на последно място, като PR специалист.
Максим Бехар: Добър вечер.
Водещ: Добър вечер. Имате ли усещане, че това предложение на правителството идва именно поради тази гражданска активност, голяма част от която в социалната мрежа?
Максим Бехар: Без съмнение. Ние живеем в друг свят и това е светът на онлайн комуникациите. Фактът, че всъщност гражданското общество се премести във „Фейсбук” или в други социални мрежи, е много здравословен и много положителен за демокрацията. В крайна сметка „Фейсбук” е една медия. Ако ние имахме гражданско общество в началото на 90-те години, когато се сменяше системата главно на страниците на медиите и там, във вестниците, там беше ц ялата дискусия или телевизиите, също телевизионните екрани, сега в крайна сметка през интернет всичко става много по-бързо, много по-влиятелно. Много хора могат да си кажат повече мнения. И това е една наистина много добра новина
Водещ: Това е една новина. Тя разбира се предстои да бъде обсъждана. Предполагам, че ще се разраснат и дискусиите във „Фейсбук”. Като собственик на куче да ви попитам сега. Оказва се, че административните наказания в момента се оказват прекалено слаби за наказания на жестокостите, които се извършват спрямо животни. Означава ли това, че сме станали по-жестоки?
Максим Бехар: По принцип, обществото ни е много по-агресивно, отколкото беше преди години. Поради много причини, но главно, защото животът е много по-динамичен, вършим много повече работи. Последните няколко години са и по-трудни, разбира се, за икономиката. Но това в никакъв случай не бива да оправдава каквато и да е жестокост. Смятам, абсолютно съм убеден, че всяка една жестокост трябва да се наказва. И съгласен съм, че ако някой прояви жестокост към животно, то може да направи същото и с човек. И трябва наистина да има граници, да има разбиране, да има добри отношения, етика и към животните, по един и същи начин дали са животно или хора. Но ако нямаше социалната мрежа, в случая е „Фейсбук”¸ може да е и друга, много от нещата в България щяха да се развиват много по-бавно през последната година.
Водещ: Между другото като че ли почти същото се случи с дебата около генномодифицираните организми. Отново там активността беше
Максим Бехар: Да…
Водещ: …
Максим Бехар: И забраната за тютюнопушенето. Аз смятам, че е абсурдно в България да няма забрана за тютюнопушене на обществени места, при положение, че в цяла Европа има. Дали ще стане сега, 2010 или 2012 година е все едно. Но следя дискусиите в интернет, главно във „Фейсбук” и смятам, че те са много плодотворни. И натискът срещу правителството е много голям, и срещу парламента.
Водещ: Парламентът е много разделен в това отношение. Най-вероятно на пушачи и непушачи.
Максим Бехар: Чисто човешки, да. Чисто човешки навици и страсти, което в Южна Европа се случва. Но в крайна сметка аз съм сигурен, че десетките или стотици хиляди хора във „Фейсбук” ще окажат влияние върху парламента и той ще приеме този закона, също става въпрос и за ГМО. И оттук-нататък нас ни чака гражданско общество онлайн, гражданско общество в социалните мрежи.
Водещ: Добре. Това може ли да се окачестви като добър PR за едно правителство. Фактът, че се съобразява или пък да не го наречем PR, а взимане на добро решение за… Защото знаем, в социалните мрежи има и доста несериозни неща, ако си говорим.
Максим Бехар: Да, обаче са все по-сериозни и по-сериозни. Тъй като аз правя голяма разлика между социалните мрежи и форумите. Форумът са пълни с недоволни хора. Или това е поколението на мразещите, както аз го нарича. И го противопоставяме с поколението на „Фейсбук”. И тези две поколения се развиват паралелно в България. И слава Богу, това на „Фейсбук” и на социалните мрежи започва да взима преднина. Защото там хората са със своите имена, със своите снимки, със своите позиции, които отстояват. Докато във форумите обикновено това са една голяма глутница от недоволни хора, анонимни, естествено, които сутрин се сърдят на себе си, а следобед на останалия свят. И затова смятам, че социалните мрежи легализират, правят хората много по-активни, защото те вече се появяват там със собствените си имена, със собствените си мнения. Да, всяко едно правителство трябва да се съобразява с общественото мнение, с мнението на тези, които са избрали това правителство. Но дори и да не са го избрали, те може да не са гласували точно за това правителство, но факт е, че имат мнение. Правителството не е само на тези, които са го избрали – то е на всички българи. Сега повече от всякога правителството може да чуе мнението на българите, главно чрез социалните мрежи. И вижте, ако „Фейсбук” беше държава, щеше да е третата по големина в света, след Китай и Индия. 400 млн. души са във „Фейсбук”. Всеки ден 500 хил. нови регистрирани има. Няма държава, която расте с тези темпове. Което означава, че ако една група бъде създадена и управлявана добре, нейните послания могат да бъдат чути от 400 млн. души. Няма такава медия в света. Нито Си Ен Ен, нито който и да е световен канал. Ето защо едно мнение, казано в интернет или в социална мрежа би трябвало да важи много силно за всяко едно правителство. И то трябва да си взима бележка.
Водещ: Последен въпрос, като PR специалист. Какво ще посъветвате да не пропускат да поглеждат комуникаторите на правителството…
Максим Бехар: Ами, членовете на правителството, аз знам един от тях – министъра на външните работи, с когото доста често комуникирам и в „Туитър”, и във „Фейсбук”. Но и другите членове на правителството, според мен, трябва да отделят по половин час на ден, за да бъдат там. Там са мненията на активната част на обществото. Тази, която е пасивна – тя е пасивна. Тя е решила да не казва своето мнение, по една или друга причина да не участва. Но тези, които искат тяхното мнение да бъде чуто, са в социалните мрежи. И струва ми се, че всеки един политик трябва да се съобразява с тях. Вече.
Водещ: Благодаря. Надявам се, че и те са благодарни за вашите безплатни в момента съвети.
Максим Бехар: И аз благодаря.

в. Стандарт | 2010-04-07 

Двете най-големи социални мрежи може би ще определят изхода от вота във Великобритания, твърди агенция Bloomberg. Стратезите на двамата основни съперници Гордън Браун и Дейвид Камерън заложиха на почина на Барак Обама. Те се опитват да използват Twitter и Faceboоk ефективно, както го правеше Обама като кандидат за президент на САЩ. "За първи път от доста време насам кампаниите ще са от решаващо значение. Това издига ролята на медиите", коментира Чарли Бекет, директор на центъра за проучвания към London School of Economics." Активистите и медийните хора обръщат поглед към Twitter. Въпреки че във Великобритания ще е трудно да бъде привнесен американският модел, двете конкуриращи се партии явно разчитат много на двете социални мрежи като нови канали, чрез които да достигнат до повече избиратели. По Facebook и Twitter партиите ще разпространяват видео, речи и онлайн петиции. Конкуриращите се партии вече са изготвили и приложения за iPhone.

Стр. 28