сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 18.11.2012

Те се появиха преди години, обявявайки се за хартиените медии на бъдещето. Днес безплатните издания у нас като че ли тъпчат намясто, а някои дори се отчаяха. В края на октомври на интернет страницата на безплатното списание "Една седмица в София" се появи съобщение: "За съжаление "Една седмица в София" няма да излиза във формата, който познавате. Очакват се промени, за които ще ви уведомим, когато са факт. Благодарим за подкрепата и за положителната енергия през годините". През седмицата от екипа допълниха, че гайдът вероятно ще се завърне само
онлайн. Съществувало обаче и вариант да изчезне завинаги, ако в медията не се появи сериозен инвеститор.
Променена в сравнение с началото изглежда и дистрибуцията на друго безплатно издание – всекидневника "19 минути". През септември 2008 година издателите му Борис Ангелов и Атанас Арнаудов обявиха, че новият вестник тръгва в тираж 100 000 бройки дневно, които в бъдеще ще се увеличават. Двамата поясниха, че новата медия ще се финансира с приходите от останалите им издания и с банков заем. Освен на "19 минути" Ангелов и Арнаудов са собственици и на светското списание "Слава", и на специализираното "Интерхотели".
Четири години по-късно "19 минути" продължава да се раздава из столицата, но вече далеч не толкова масирано. Изчезнаха момчетата и момичетата с брандирани шапки, които го предлагаха на почти всеки ъгъл в центъра. Днес "19 минути" се разпространява преди всичко в метростанциите и на стативи в няколко търговски обекта в центъра, поясниха от офиса му. Според редакционния директор Борис Ангелов тиражът му в момента е около 80 000, като преди това е стигал и до 200 000. Ангелов поясни, че от 120 души, работили за "19 минути" в началото, днес работата си са запазили едва около 40. Вестникът вече почти не се разпространява в Пловдив, Варна и Бургас, където е била първоначалната идея той да се развива. "В същото време обаче вече имаме няколко нови онлайн проекта – първият сайт за екологични новини www.econews.bg, както и страницата "Евросело" – каза Ангелов.
"19 минути" в момента е единственият безплатен всекидневник в столицата, след като другите два фалираха и станаха платени. Скоро след "19 минути" издателите на вестниците "Дневник" u "Капитал" също предложиха безплатен ежедневник – "Градски вестник". В интернет той стъпи на платформата на информационния сайт www.zagrada. com. Четири месеца след старта хартиеното издание изчезна и остана пак само електронното. По-късно собствениците изоставиха и него и 6 момента домейнът се оперира от пернишка медия.
Няколко трансформации претърпя и третият безплатен вестник. "Новините днес" започна да се разпространява през 2009 година от известния издател Петьо Блъсков. Всекидневникът тръгна с тираж 150 000 и с дистрибуция в четирите най-големи града. Не след дълго Блъсков реши повече да не го раздава, а да го продава под името "Република". Неотдавна то също бе сменено и в момента вестникът се казва "Репортер".

Родните безплатни всекидневници имаха малшанса да излязат на улицата

точно когато на нея реши да се появи и кризата. Освен на строителството и на търговията с недвижими имоти тя нанесе най-сериозни поражения и на рекламния пазар. Липсата на приходи от рекламодатели пък удари най-много безплатните издания. Статистиката показва, че бюджетите на фирмите за реклама са сред най-мъчно възстановяващите се браншове и че първи на краката си все пак стъпват телевизиите.
Извън обективните фактори обаче издателите на безплатни вестници и списания като че ли по-трудно се ориентираха в новата обстановка и по-бавно пренастроиха икономическите си модели. Те видимо все още не успяват да направят това, което храни и носи милиони на подобните на тях бизнесмени по света. Раздаващите се вестници в страната все още не успяват да приберат хартиения рекламен спам, с който компаниите заливат пощенските ни кутии и офисите на потенциалните си клиенти. В страните, където пазарът на печатни издания без пари е развит, фирмите почти не търсят алтернативен доставчик на каталозите и на промоционалните им брошури. Всички техни оферти обикновено чакат клиента у дома му или в работата в плик, доставен от собственика на безплатен вестник в комплект с неговия продукт. У нас подобно пакетиране на информацията още не се получава. Затова и вериги като "Метро", "Технополис" "Икеа" u т.н. продължават да наемат куриерски служби, пощальони или просто студенти, които да разнасят листовките им. "Най-големият удар върху приходите на "19 минути" нанесе оттеглянето на хипермаркетите от рекламния пазар през 2011 година – коментира Борис Ангелов. – Оттогава големите хранителни вериги рекламират преди всичко в телевизии. Напоследък обаче се наблюдава завръщането им и в хартиените медии, което според мен ще се превърне във все по-трайна тенденция. Телевизионната реклама е скъпа, а в същото време стълпотворението на клипове на едни и същи видове магазини в рекламните блокове обърква зрителя и намалява ефекта от телевизионната реклама."
Шведската издателска компания Metro International е създател и дългогодишен собственик на най-големия безплатен всекидневник в света. Metro се появява на пазара за пръв път през 1995 година. През 2009 година марката вече се разпространява на 15 езика в 19 държави в Европа, Северна и Южна Америка и Азия, а дневната й аудитория достига 17 000 000 читатели. След старта си рекламните приходи на изданията под шапката на Metro нарастват средно с по около 40 на сто на година. "Много съм щастлив, че отскоро "19 минути" си сътрудничи в рекламата с Метго – съобщи за "ТЕМА" Борис Ангелов. – Засега броят на марките, които Метго рекламира и които ние също бихме могли да рекламираме на българския пазар, е малък. Но пък вече сме част от голям клуб, което увеличава перспективите ни за развитие."

Стр. 62-63 

www.vesti.bg | 2010-05-30

"Лошото е, че медиите се държат като евтини проститутки. Те са много щастливи ако някои политик ги приласкае за кратко”, заяви в интервю за БГНЕС издателят на в. "Новините днес” Петъо Блъсков.
"Има журналисти, които казват: "Вижте ме, мен премиерът ме приема, дава ми интервю. И те изведнъж стават като стари мекици и много са радостни и са щастливи”, коментира той. Според него обръщането на медиите към новата власт става, защото източникът на доходи на вестници не е рекламата и не е търговията с вестници. "Вестниците освен всичко друго са бизнес. Докато те са лишени от естествените си приходи, те са принудени да ходят и да се слагат на политиците, които допуснаха монопола в рекламата”, каза той, връщайки се назад в годините, когато ВАЦ купи "24 часа” и " Труд” и започнаха да предлагат огледална реклама в двата всекидневника. "Около 65- 70 % от рекламните обеми във всекидневниците до преди 3 години бяха в ръцете на ВАЦ, благодарение на мълчаливото съгласие на държавата и нейните регулаторни органи. От тогава насам вестниците бяха заставени да бъдат или корпоративно ангажирани или политически заграбени и натиснати. В този момент, когато държавата им даде монопола, те започнаха да обслужват властта и го правят и до ден днешен.”, каза още Блъсков. Той прогнозира, че никога будките за вестници няма да останат празни. "В деня, в който българският вестникарски пазар се освободи максимално от ВАЦ може би ще започне някакво възраждане на българските всекидневници”, смята Блъсков. Според него шеговитият материал на Иво Сиромахов за това, че вестник в България се прави със сваляне на информация от интернет, подкрепяна на доброто в лицето на тези, които са на власт и без анализи на политиката и бизнеса, за да не се обиди някои, на 96 % процента е успешен.
Той се обърна към журналистическата гилдия с думите : "Колеги, разберете вие правите безплатна реклама за милиони на всякаква кифла и на всякакво кюфте наречено депутат или министър и те се чувстват велики. Вие им създавате това самочувствие, след което то се стоварва върху вас, защото започват да ви манипулират”. Ако един месец не стъпи нито едни журналист в Министерски съвет, в парламента , по партийните централи – това стига на някои от тези хора да могат да се гръмнат. Ние отгледахме политическия Франкещайн, който излапа свободната журналистика, а перспективата е журналистиката да се пребори за своята чест, каза още Блъсков. Според него има хора, които се опитват да противопоставят медиите едни срещу други, а митът за неясните собственици на медиите се създава от политиците нарочно, за да не се говорим за другите, истинските проблеми на българските вестници.
От понеделник вестник "Новините днес” вече ще носи името "Република”. В продължение на няколко месеца дистрибуторите на изданието предлагаха анкетна карта, с помощта на която читателите да изберат заглавието, което най-много им допада. Абсолютен фаворит на аудиторията на вестника, събрал близо 80 % от гласовете на анкетираните се оказва именно името "Република”. "Съвсем професионални са мотивите за промяната на името на вестника и те се коренят там – при безплатен вестник едно име като "Новините днес” беше много подходящо. При един платен вестник, който седи на сергията заедно с другите вестници марката е необходимо да бъде ясна и разпознаваема”, обяснява Блъсков. Той изтъкна, че от края на другата седмица "Новините днес” ще бъде в зоната на третия или четвъртия вестник по тираж в държавата. „Бракът" на "Република” ще бъде около 18 %, като за сравнение вестниците, които са с тираж малко по-голям от нашия или същия (имам в предвид главно вестниците на ВАЦ ), които се реализират с около 37-38%”, коментира Блъсков.
———–
Петьо Блъсков е създател е на "24 часа”, "168 часа”, "Монитор“, "Телеграф“ и "Политика“. Бил е главен редактор на вестниците „Монитор”, "24 часа” и "168 часа”. По-късно ги продава. "Монитор” отива при на Ирен Кръстева, взима и "Телеграф”, "Политика”."24 часа” и "168 часа” са продадени на ВАЦ. /БГНЕС

Оригинална публикация