Capital.bg I Весислава АНТОНОВА I 19.12.2015

Близо две години след като обяви, че купува вестника, Петьо Блъсков намери финансиране и финализира сделката Разделянето с "24 часа" обаче няма да е пълно

След близо 18 години съвместно съществуване в рамките на една медийна група "Труд" и "24 часа" се превърнаха в устойчиво словосъчетание на вестникарския пазар. И както подобава на едно такова дълго съжителство, раздялата е трудна. Близо две години на медийния пазар се коментираше, че Петьо Блъсков иска да стане собственик на вестниците "Труд" и "Жълт Труд". През пролетта на 2014 г. той обяви, че ги придобива от настоящия собственик на групата Венелина Гочева, през лятото стана главен редактор на вестника, а сега на границата между есента и зимата на 2015 г. става и реалното прехвърляне срещу 3.6 млн. евро.

Според публикация на Club Z през седмицата Блъсков е обявил пред екипа си, че финализира сделката и че редакцията на "Труд" се изнася от Полиграфическия комбинат. Петьо Блъсков потвърди тази информация, като каза, че новата ще е в неговите офиси до КАТ. "Цял живот съм в Полиграфическия комбинат и с радост ще се изместя на ново място", заяви той.

Разделянето обаче явно няма да е пълно, като според Венелина Гочева двете издания ще продължат да си партнират и да предлагат рекламни пакети заедно. Което означава и че фундаментална промяна от настоящата ситуация няма да има – след поемането на "Труд" от Блъсков реално споделеното редакционно съдържание между двете издания доста намаля.

Една дълга сделка

Публикуваният в Търговския регистър договор потвърждава, че Блъсков придобива специално създаденото за целта "Труд медиа" чрез "Блъсков медиа" – и двете са регистрирани през април 2014 г., дни преди той да обяви, че е договорил с Гочева покупката. Самата тя пък от дългогодишен журналист и главен редактор на "24 часа" се превърна в издател година по-рано, като купи "Медийна група България холдинг" от Огнян Донев и Любомир Павлов.

Преди продажбата на участието в "Труд медиа", което става по номиналните 5 хил. лв., сделката предвижда собственикът на изданията "Медиа холдинг" да му продаде срещу 3.6 млн. евро марките "Труд", "Дневен Труд", "Жълт Труд", "Седмичен Труд", "Нощен Труд", "Нощен труд – вестникът, който не спи" и домейна trud.bg. От тях в момента на пазара излизат само "Труд" и "Жълт Труд", както и сайтът им. Парите за това пък трябва да дойдат от заем от новия собственик "Блъсков медиа".

Откъде се финансира самият Блъсков не е официално известно и той не пожела да навлиза в детайли. Според източник, близък до сделката, тя е финансирана със заем от Първа инвестиционна банка. Това е и логично, доколкото според Имотния регистър през последните девет години Петьо Блъсков, фирмите и семейството му са получили от ПИБ ипотечни кредити за 3.5 млн. лв. Същевременно и редакционната политика на вестника в последните месеци върви неотменно по линията на интересите на фирми около банката, опериращи ски съоръженията в Банско и Витоша, и единия от големите й акционери Цеко Минев, който е председател на Българската федерация по ски.

Очевидно трансферът не става на секундата, тъй като е предвидено и обезпечение за плащане на пълната цена. От документите около събранието на директорите на "Медиа холдинг" става ясно, че "Труд медиа" учредява в полза на "Медиа холдинг" първи по ред особен залог върху своя данъчен кредит за вземания в размер на 720 хил. евро по повод плащането на ДДС на цената от 3.6 млн. евро. А също така и трети поред залог върху самите прехвърлени марки на стойност 4.32 млн. евро. Предишните два вероятно са в полза на Инвестбанк, която през 2012 г. финансира придобиването на медийната група от Венелина Гочева. Самото дружество "Медиа холдинг" също е заложено в полза на Инвестбанк срещу 15 млн. евро.

Продавачът "Медиа холдинг" е декларирал, че към момента на сделката и вписването на промяната в собствеността дружеството "Труд медиа" няма непогасени данъчни задължения, както и такива към доставчици. След януари 2016 г. всички бъдещи задължения на "Труд медиа" се поемат от "Блъсков медиа".

Полуразвод

"Това е формално финализиране на сделка, която започна преди година. Имаше много въпроси от технологично и финансово естество по нея. Все пак двете компании са работили заедно близо 18 години. Важно е, че ще продължим да предлагаме обща реклама на клиенти, защото "Труд" и "24 часа, както и интернет изданията им са рекламна платформа с традиция", коментира пред "Капитал" Венелина Гочева. Тя потвърди, че издателството за книги "Труд" ще се управлява от нея и не е включено в сделката. Решението за обща рекламна политика гарантира по-голяма стабилност на изданията в и без това свитите рекламни инвестиции в хартиени издания.

Петьо Блъсков обясни, че има отделни споразумения относно рекламната политика. "Заедно двете издания са по-атрактивни за рекламодателите. Надявам се "Труд" да се развива добре като ново юридическо лице", каза новият издател, който може да се похвали с опит на пазара. Още в началото на 90-те години на миналия век Блъсков е съосновател на "Пресгрупа 168 часа", с която създаде "24 часа" и "168 часа". След това започна да издава вестниците "Монитор", "Политика" и "Телеграф", които продаде на Ирена Кръстева през 2007 г., а сега издава вестник "Република".

В последните години при спадащи тиражи "Медиа холдинг" е неизменно на оперативна загуба. В ерата на КТБ те, както и други конкурентни издатели, бяха индиректно финансирани с пари от банката през дружества бушони, което впоследствие доведе и до искове за несъстоятелност. Конкретно "Про нюз България" – дружеството, през което Гочева придоби контрола над медийната група, беше получило 6.5 млн. евро от "Сайга консулт" и в момента е в процедура по несъстоятелност, а дяловете в някои негови дружества са запорирани.

Така чисто бизнес ъгълът на сделката и как ще се изплаща заемът за покупката на "Труд" остават под въпрос.

Оригинална публикация

Dnevnik.bg I 17.04.2014

Петьо Блъсков е подписал предварително споразумение с Венелина Гочева за покупката на всекидневника "Труд" и седмичника "Жълт Труд", съобщи trud.bg. По-късно "Дневник" научи, че Блъсков ще бъде и главен редактор на вестника, а синът му – управител.

Пред "Дневник" Блъсков отказа да коментира

финансиране, промени и т. н. и заяви, че има само една дума да каже за читателите ни: "вярно е". И че ще изнесе повече подробности за сделката след празниците.

"Дневник" се опита да се свърже с Гочева, но на мобилния й телефон отговори жена, която поясни, че тя е в среща.

Журналистите от "Труд" са били събрани за среща с издателя в четвъртък вечер. На нея е било съобщено

за сделката, която е изненадваща

за работещите в групата и за промяната в редакционното ръководство. Венелина Гочева е представила новия издател и след това Блъсков е говорил пред журналистите. Той заявил, че ще съживи вестника и ще го направи по-динамичен, като ще се използва потенциала на марката. Казал е, че няма да прави промени в екипа. Тепърва ще се изяснява и как ще бъдат разделени рекламните продажби и други операции на "Труд" и "24 часа", които от времето когато бяха собственост на немската ВАЦ са комбинирани.

Досега изпълнителен директор и главен редактор беше Иван Михалев, който остава в екипа.

За да бъде осъществена сделката, трябва да се произнесе Комисията за защита на конкуренцията.

Венелина Гочева купи двата вестника с марка "Труд" и други издания от предишните им собственици Огнян Донев и Любомир Павлов, след като срещу двамата собственици започна атака през прокуратурата и медиите на Ирена Кръстева. Сделката предизвика много въпроси, а финансирането й беше обяснено с кредитиране.

В карето на "Труд" Гочева е посочена като председател на журналистическия борд.

Това е втора медийна сделка, която се обявява в рамките на седмица, след като миналата седмица издателят на "Телеграф" и "Монитор" Ирена Кръстева съобщи, че продава "Нова Българска Медийна Група Холдинг" ЕАД на ирландското дружество Мedia Maker Limited.

Петьо Блъсков е основател на "Пресгрупа 168 часа", с която създаде "24 часа" и "168 часа". След това започна да издава вестниците "Монитор", "Политика" и "Телеграф", които продаде на Ирена Кръстева през 2007 г., а сега издава вестник "Република".

Блъсков е член на учредената през 2012 г. организация "Български медиен съюз", в която членове са също Ирена Кръстева, издателят на "Преса" Тошо Тошев, на списание "Тема" Валери Запрянов.

Оригинална публикация

Водещ: Георги Лозанов и проф. Лозанов също ние е на гости, председател на СЕМ. В случая като медиен експерт сме го поканили отново. Добре дошли! Искахме разговор за медиите, а тази история точно от медиите влезе и не излиза…
Георги Лозанов: Показва един проблем, може би най-големият проблем в последните години за медиите, макар че е стар много, това са границите на личната неприкосновеност. Имаме сериозен проблем и в България и по света. Затова, че с цел по-голям медиен спектакъл се влиза по-надълбоко в границите на личната неприкосновеност.
Водещ: И не знаем кой доколко може да понесе?
Георги Лозанов: Да. Вярно е, че обратната страна също я има. Има хора, които продават своята лична неприкосновеност, риалити формати и т.н. Звезди, доброволно. Това е добре. Има политици и други публични фигури, които има обществен интерес към тях, включително и в границите на техния частен живот и лични отношения. Всичко това дава картина на облика им. Има една много голяма група, които са просто жертви. Имаш чувството, че медиите или отделни стилове на журналистика са просто като хиени, тръгнали след плячка, да ловят сензационна гледна точка, сензационен сюжет. Това е малко обезпокоително. Аз не казвам непременно, че с учителката е станало така, но имаше такъв аспект. Изведнъж имаше едно общо, как да кажа, малко злорадо чувство, че…
Водеща: Сочене с пръст. Тя паднала и дайте да й скочим още отгоре.
Георги Лозанов: Да, че ето например един сюжет, който е интересен. Може да се разкаже.
Водещ: Всичко това обаче се обърна и този опит идва, след като се обърна, как да кажа, общественото мнение. Имахме разговор във вторник…
Георги Лозанов: Да. Аз не казвам посоката на оценката. Дали тя ще бъде осъдена, или ще бъде по някакъв начин ще й се съчувства. Казвам, че по начало хиперболизирането на една лична история по някой път превръща в жертва носителят й.
Петьо Блъсков: Очевидно жената е имала продължителен проблем. Продължително е живяла проблемно и това е реакция, така че оттук нататък нека да я оставим наистина в ръцете на специалистите и в ръцете на специалистите и да й осигурим едно спокойствие, за да се върне към нормален живот. Мисля, че нищо повече…
Водеща: Искам да направим една равносметка за медийната 2012 г. и вчера прочетох думите на актьора, американски актьор Морган Фриймън. Пак за кръв ще става въпрос, и то отразена от медиите. И Морган Фриймън казал, че да, медиите и телевизиите са виновни за това, което се случи в Ню таун, 26 души загинаха, 20, от които деца, от ръцете на един очевидно изтрещял човек. След това се оказа, че това не е вярно. Някой го е написал. Сложил го е в устата в интернет на Морган Фриймън, но така или иначе около тази позиция се обединяват много хора. Защо споменавате имената на убийците, на психопатите, на идиотите?
Водещ: Вчера си мислих, името на Брайвиг го знаем всички, обаче сигурно тук никой няма да може да изброи име на една от десетките жертви. Така се получава, че се помни името на лошия герой.
Водеща: Има ли вина медията?
Петьо Блъсков: Разбира се. Ако се върнем съвсем спокойно, без да влизаме, според мен това е естествено състояние на нещата. Почти митологизира историята на Херострат. Това е. Какво да си обясняваме? Защо Херострат е запалил храма? За да остане в историята, край. Това е синдром. Това е синдром, нищо повече.
Водещ: Ако е можел да го предава на живо по телевизията, е щял да го желае, ама…
Петьо Блъсков: Той не се появява…
Георги Лозанов: Той, Петьо иска да каже, че Херострат и без телевизия го е извършил, да.
Петьо Блъсков: Не само Херострат. Това имам предвид, че нищо не се е променило от 2500 г., нали? Сега да си не познаваме медиите?
Георги Лозанов: Аз наистина смятам, че има неразбиране към същността на медията.Медията трябва да търси злото. Това й е работата. Да го намира …
Водещ: Е, чак пък толкова?
Георги Лозанов: Да, да. Така мисля, Да намира проблема. Аз даже си позволявам да казвам, че…
Петьо Блъсков: Няма хубава новина. Това е вярно
Георги Лозанов: Аз си позволявам да казвам на студентите, че дори в едно неделно лятно утро, когато децата играят на плажа, а майките си пият коктейли, когато дойде един журналист, той трябва да намери проблема. Защото това е работата. Да кажем, сламките ще се окажат дребни, някакъв материал,който е вреден за здравето.
Петьо Блъсков: Проблемът е обаче не е на плажа при майките с децата. Проблемът е в канцелариите на властта. Там е проблемът, с който журналистиката трябва с много силно въоръжено око да гледа натам.
Водещ: И става ли това? Като тръгнахме към кабинетите на властта и всъщност медийната 2012-а намери ли някакъв проблем или почва да открива само приятни неща и песен на птички всесезонно?
Петьо Блъсков: Медийната 2012 , едно от най-важното за нея според мен е това, че държавата се превърна в най-големия рекламодател и това е доста опасен процес.
Водеща: Чрез европари?
Петьо Блъсков: И то чрез европари. Поръчва музиката тук-таме по медиите, което не е добре, от една страна. От друга страна, не знам защо много е хубаво това,вероятно това е една от причините да се проявява изключителен интерес главно към печатните медии в България, от страна на европейски посланици. Това е много хубаво. Нека да проявяват този интерес. Включително и комисар Нели Крус тука идват.н.
Водещ: И германският посланик.
Петьо Блъсков: Германски, холандски, английския посланик, посланикът на Великобритания. Много е хубаво. Чудесно, но нека да се запознаят с нещата. Нека познават процесите.
Водещ: Да не се обаждат, защото са в ролята на непосветени на нашите вътрешни безобразия?
Водеща: Не търсят проблем на правилното място, не го наричат с истинското му име?
Петьо Блъсков: Според мен те гледат на нещата, подсказани от някакви субективни случки. Една такава субективна случка беше едно събиране в Брюксел на една група, медийна,а пък някаква друга група не била там, и оттам се започна…
Водеща: Да, имаше такъв сюжет, да.
Петьо Блъсков: … чист донос и се започна. В България имало монополизация, имало концентрация.
Георги Лозанов: Вътрешните противоречия на медиите трябва да блокират дори възможността … отвън. Няма съмнение.
Петьо Блъсков: Ама няма нужда да ни се помага…
Водещ: Ама ако няма вътрешно противоречие, ще разбере ли въобще, че въобще има някакъв проблем?Те не катализират ли откривателството?
Петьо Блъсков: Какво е вътрешен проблем? Аз го казах това на срещата с Нели Крус, само че някои не си бяха извадили памука от ушите. В България в момента тече един изключително сериозен процес, в областта на печатните медии. Това е разпадането на монопола на ВАЦ. Това е сложен проблем. Той засяга много хора. Засяга обстановката в печатните медии. ВАЦ е един зловещ период в историята на българското вестникарство. ВАЦ, дори в собствената си страна, собствените, германските вестници обясняват какъв е проблема ВАЦ, монополизацията, интимните отношения с политиците, които имат издателите ВАЦ и ред техни…
Водеща: Ние сме свидетели и днес на интимни отношения между медии и…
Петьо Блъсков: Напротив, напротив! Кой обядваше с Иван Костов, че не се сещам?
Георги Лозанов: Не мога да влизам сега в такива…
Водещ: Напротив, … да не би да се замества с друг и просто да се сменят пляскащите?
Петьо Блъсков: Няма монопол в момента. Във ВАЦ преди 10 г. същата тази организация, “Freedom house” поставяше България беше на 78-о място.
Водещ: Ако е разбит този монопол, значи ние трябва да сме страшно щастливи, че няма никакъв проблем с медиите, с печатните издания към днешна дата, така ли е?
Петьо Блъсков: Към момента медиите боледуват. Вестниците боледуват и си търсят място.
Георги Лозанов: Не ми се влиза на мен в темата за печата конкретно, защото…
Петьо Блъсков: Аз, както виждаш, не влизам в телевизията …
Георги Лозанов: Не. Друго искам да кажа, че общо взето, има разлика в типовете медии и публичността, която те създават.На територията на печата има много по-сериозни проблеми. Може би част от тях са това, за което говори г-н Блъсков. Аз мисля, че има и други проблеми, но няма никакво съмнение, че електронните медии, които все пак са обект на регулация и, искам да кажа, говорейки от и като председател на СЕМ, там, доколкото има проблеми, професионални, доколкото има медийни кризи, не се чувстват по този начин, отколкото в другите сфери на публичността. И особено националните медии и пък обществените медии, така че искам да кажа нещо общо. Тази година 2012-а, създаде едно общо в света и у нас, разбира се, особено силно усетено, разочарование от медиите. Аз участвах в една конференция, „Демокрацията, болна от своите медии”.По какво отношение е разочарованието? Затова, че те не вършат, особено електронните медии, старата гражданска работа, която са вършели през предишните години, а тя е…
Петьо Блъсков: Ама след като анализатори и коментатори, които не са правели медии, започват, все едно един, дето не е правил деца, да почне да обяснява как се правят деца. Всичките тези анализатори, коментатори, облъчватели вредят на медиите. Те компрометират медиите…
Водеща: Така или иначе има гласове. Изпълняваме…
Водещ: А медиите не се ли компрометираха многократно…
Петьо Блъсков: Те, че са си виновни, виновни са.
Водещ: … един или друг вестник за бухалка срещу другарчето?
Петьо Блъсков: Да.По този чудесен израз „бухалка”, който между другото беше използван от един политик Борислав Цеков ми се струва, картелът корпоративна бухалка, в България има такава медийна група и тя живее и се развива единствено и само като корпоративна бухалка.
Водещ: Не грабнаха би всички бухалките в крайна сметка?Не стана ли….
Петьо Блъсков: Тук-таме има такива опити. Има такива опити.
Георги Лозанов: Има голяма нужда това, което през годините е било повече морал, сега все повече да става закон, защото във връзка с това разочарование, какви са му причините, доколко основателно, доколко анализаторите са виновни, а не онова, което анализират, можем да се спори по този въпроси. Но така или иначе, казвам, че това не е за България. То е световно. Ние тук направихме една конференция, „Демокрацията, болна от своите медии”, на която дойдоха много Ивайло Знаполски организира, дойдоха много важни авторитети. Хора… не те видях. Може да си бил.
Петьо Блъсков: Не чак толкова важни.
Георги Лозанов: Не е чак толкова важни. Те говориха от различни гледни точки, от различни точки на света също.
Петьо Блъсков: Аз какво ви казвам? Че хора, които са на черешата, се изказват за пазара на череши. Да слязат от черешата и да дойдат на пазара… Там, между другото… Между другото, извинявай, Гого, да се върнем на медията, да не остане някой с грешно впечатление.
Водеща: има някакъв спор между вас, но очевидно анализаторите, които цитира Гого Лозанов, не се харесват на Петьо Блъсков?
Петьо Блъсков: Не, не. Темата не е харесват, не харесват. Темата е чисто теоретична. Тези хора не познават нещата.
Водещ: Те не са ли видими? Като видим какви първи страници бяха посветени на други първи страници? В един момент се чуди човек като прави прегледа на печата, кой ще го гледа, освен тези, които са си писали съответните…
Петьо Блъсков: Така е, така е. Това е процес. Този , това се внимава в него, то се гледа…
Водещ: Или е оздравителен или е набутване в калта надолу?
Петьо Блъсков: Според мен е оздравителен. За медийната група, това е „Икономедия”. Това е издателите на „Капитал”, които от самото начало до ден днешен, използват своята медия за корпоративна бухалка. Това е истината. Те живееха под слънцето на почти всички правителства. Ползваха се от тяхното благоволение и продължават да играят тази си игра.
Георги Лозанов: Ето сега виждам кое не харесва : Петьо на анализаторите. Анализаторите не говорят, от гледна точка на нечий интерес и срещу нечий интерес. Те работят, от гледна точка на фактите и на анализа.
Петьо Блъсков: На фактите. Точно това. Аз … от гледна точка на фактите в момента. Искаш ли факти? Ако искаш факти веднага ще ти…
Георги Лозанов: Защото ние можем да влезем във всяка конкретна тема,н о в тези 2 минути имаше смисъл да видим някакви процеси, общи, доколкото ги има, се случват в медиите е и то от аналитична гледна точка, а не някак си от своите … и своите вътрешни…
Петьо Блъсков: Най-важната гледна точка в момента, според мен е това, че се говори в България за пропадане на авторитета на журналистиката. Преди 10 г. България е била също на 78-о място, според оценката на „Freedom house”,преди 10 г. и продължава да си е на това място, така че проблемът не е днес. Той си е отдавнашен. Кога бяха тогава посланиците, европейските,да попитат, защо в България почти 100 % е монополът на ВАЦ? Защо не попитаха тогава?
Водеща: Вървим към финал. Нещо такова финално, всеки от вас да каже, като…
Георги Лозанов: Аз също смятам, че процесът е стар. Процесът е свързан с известно обезценяване на журналистиката и доверието в нея. 2012-а се усети много силно това нещо и заради това и по тя на закона и по пътя на други механизми, изисква доста сериозно пренареждане на медийната среда и на разбирането ни за нея.
Петьо Блъсков: България има един орган. Казва се КЗК. Този орган е най-корумпираният орган в държавата.
Водещ: … и излизаш с такова обобщение…
Петьо Блъсков: И този орган трябва да внимава какво се случва на медийни пазар, какво се случва, а не да си прави оглушки.
Водещ: Какво се случва?
Петьо Блъсков: Когато дойде…
Водещ: Ако е разгромен този монопол,когато вие сега няма…
Петьо Блъсков: Сега трябва да внимава, да не се случи друг.
Водещ: Какъв? …
Петьо Блъсков: Може да дойде нов ВАЦ. Може някоя друга медийна групировка да се опита да постигне този монопол. Това е едно.
Георги Лозанов: Аз пък мисля, че излизането на големите външни…
Водеща: Трябваше да сме приключили отдавна.
Георги Лозанов: … външни инвеститори от нашия пазар, което стана през последните 2-3 г., не е в полза на независимостта и на стабилността на медиите в България.
Петьо Блъсков: Като дойдоха вътрешните инвеститори?
Георги Лозанов: Т тогава стана сложно. Тогава стана сложно…
Водеща: Финал, финал. Много навлязохме във времето на новините, а този разговор…
Водещ: Разговор с продължение…
Петьо Блъсков: Много сериозен разговор.
Георги Лозанов: Ние … продължаваме да говорим…
Водеща: … слушаме част от вашия разговор, обаче сега зрителите трябва да чуят и видят новините.          

kremenageorgieva.blogspot.com I Кремена ГЕОРГИЕВА I 17.05.2012

PR-ът, журналистите и въпросът за истината

По време на доста емоционалната дискусия, която се завихри вчера в рамките на шестия PR фестивал („PR следа и медийна среда”), в панела, в който участвахме заедно с доц. д-р Орлин Спасов и издателят на в-к „Република” Петьо Блъсков, стигнахме до някои интересни заключения. Разбира се, следвайки собствената си интерпретация по темата, ето как бих могла да обобщя основния „проблем-решение”, очертан в нея:
Доц. Спасов изнесе данни от проведено проучване между PR специалисти и журналисти, според което:
45% от запитаните PR специалисти паралелно работят и в полето на журналистиката;
79% от за питаните PR специалисти посочват, че в по-близкото или в по-далечното минало са работили като журналисти;
Над 50% от запитаните PR специалисти допускат, че биха могли да работят като журналисти;
Успоредно на това, ето как отговарят запитаните журналисти:
10.5% от журналистите заявяват, че работят и като журналисти;
22.5% от тях заявяват, че вече са се занимавали някога с PR;
66% от журналистите могат да си представят, че биха могли да работят като PR специалисти;
Или с други думи, резултатите от проучването показват силно размиване на границите между PR специалисти и журналисти – факт, който е резултат от различни процеси – социални, икономически, дори исторически – като се има предвид сравнително кратката история на PR у нас…
Съществуващото размиване на границите, обаче, неминуемо довежда до известни проблеми. Всеки журналист, който си мисли, че може да стане PR специалист, само защото познава колегите си от медиите, неминуемо възприема PR професията и практикуващите я, по-скоро като занимаващи се с „нещо лесно, за което получават незаслужено много голямо възнаграждение”. От своя страна, тази изключително принизена представа за професията „Връзки с обществеността” неминуемо рефлектира върху размиване на границите между PR и рекламата, а това, в контекста на съвременните медии, определено представлява проблем. Възприемането на PR като „платени публикации”, карета или други текстове „по ценоразпис”, не само, че профанизира самата професия, но и пряко кореспондира със съдържанието на пресата у нас (която по време на панела г-н Блъсков нарече не без основание „кафява”) и която предвид застаряващото население на страната ни, си остава медията с най-високи нива на доверие.
Или с други думи – докато няма разграничение между PR и журналистика в рамките на практиката, няма да има и разграничения между PR и реклама, платените публикации ще доминират в медиите…и така по веригата, докато информацията достига до леля Мария, която приема една новина за истина, само защото я пише във вестника…
Решението? Колкото и банално да звучи, май пак отиваме на ниво правила. И морал. И колкото и всички да се борим почти непрекъснато за свободата си, явно в рамките на настоящия медиен контекст, установяване на ясни правила за интерпретация на истината, с която се борави, както в медиите, така и в PR, се оказва единственото възможно решение.

Оригинална публикация

www.vsekiden.com | 17.03.2012

Николай Бареков е роден на 16 октомври 1972 г. в Пловдив. Започва кариерата си като радиожурналист в родния си град. В София идва през 2000 г. като водещ на политическо токшоу в ТВ „Европа“. 7 години е лице на сутрешния блок на Би Ти Ви – от 2003 г. През 2010 г. стана директор на „Новини и актуални предавания“ в TV7, както и водещ на рубриката „Гореща точка” в сутрешния блок на медията. В неделя от 15,30 часа TV7 стартира новия си уикенд блок „Винаги в неделя“, в който Бареков ще има своя рубрика, наречена „Вашият събеседник”. Журналистът сподели пред „Всеки ден” с какво ще изненада зрителите и защо е избрал за свой първи гост Христо Стоичков.

Г-н Бареков, в неделя ТV7 стартира ново грандиозно предаване, с което ще бори блоковете по другите телевизии. Кои са вашите силни страни в сравнение с останалите?

Предаването се прави от доста голям екип продуценти и журналисти. В екипа участват освен аз като водещ, и репортери от новините – Диана Радева, Диляна Гайтанджиева, Асен Иванов, както и бащата на посттоталитарния модерен вестник Петьо Блъсков. Той ще има своя рубрика. Ще има и доста атрактивни и любими български публицисти. Първото издание стартира с 20-минутна лекция на проф. Вучков на тема „Какво е качеството на българските политици”. Красимир Каракачанов ще има много интересна рубрика, която прави с външен продуцент. В нея разглежда най-скандалните части от българската история. Според мен предаването е добре композирано.

Има ли някакви изненади, които трябва да очакват зрителите?

Да, но предпочитам засега да ги запазя в тайна, иначе няма как да бъдат изненада, нали така? Не всички ще станат известни първата седмица. Една голяма част от приятните изненади ще бъдат представени във второто издание на неделното ни предаване. Въобще неочаквани моменти ще има в първите четири предавания. Във всяко едно от тях ще има нови неща. Между другото, особено интересна е рубриката на Инна Пелева. Тя ще стартира по много силен начин точно преди горещото интервю с Христо Стоичков. Предаването винаги ще завършва с гост, наречен „Вашият събеседник”, който ще бъде избиран от зрителите на ТV7. Те ще му задават и въпросите. Всъщност тази рубрика ще бъде моето коронно изпълнение в магазинното предаване. Силата му е в огромния екип и разностранните таланти, които ТV7 е успяла да събере.

Кажете в аванс поне някои от изненадите за тази неделя.

Голяма част е вече разкрита. Зрителите знаят какво да очакват. Доста изненадващо ще преминат и самите рубрики. Ексклузивният гост е Христо Стоичков, а в светската рубрика „Виенско колело” ще гостува не кой да е, а Люба Кулезич. Вярвам, че тя ще направи едно доста интересно интервю.

Какво смятате да попитате Стоичков?

Хората са задали много въпроси. Има за футбола, има за политика, има за личния му живот, има въпроси за много неща в България. Много са интересни. Сам по себе си Христо Стоичков е най-успешната, най-коментираната фигура в обществения живот. Самото му интервю ще е голямо предизвикателство както за него, така и за мен като водещ.

Как успяхте да „навиете” Елена Йончева да участва като водещ в неделния блок? От доста време тя отсъстваше от телевизионния екран.

С Елена отдавна сме в преговори. Мисля, че тя избра нашата телевизия, защото вижда, че ТV7 е телевизията с най-голяма и качествена публицистика в българския ефир. Образно казано, докато останалите телевизии унищожаваха своята публицистика и своите сериозни журналисти, ние ги създавахме. Мисля, че Елена вижда естественото си място в ТV7. Тя ще има възможност да пътува из горещите точки на света, а ние ще й дадем платформа, възможност да показва своите уникални репортажи.
Тоест ние пак ще видим Елена във вече познатото й амплоа – на авантюрист, на човек, от когото можем да очакваме приключения?
Да, разбира се, това е областта, в която наистина е добра. Там е силата й. Несериозно е тя да прави светски репортажи, нали?

Къде ще пътува сега? Можете ли да вдигнете завесата?

Тя подготвя пътуването сега и когато дойде времето, ще разберете.

С Петьо Блъсков как се сработихте? Той май като че ли не е толкова лесен за общуване?

Много лесно се сработихме. Той е много интелигентен, много разбран човек. Сега ще се пробва на ново поприще, в телевизията. Ако запази своето скептично отношение към живота и политиката, както го е проявявал като вестникар, мисля, че ще има голям успех като телевизионер. Той ще си има собствена рубрика, ще коментира актуални събития. Малко са медиите, които могат да се похвалят с добри коментатори. А ние вече добавихме и Петьо Блъсков към нашия екип.

Някои зевзеци се питат дали ще дойде трезвен в студиото?

Винаги е бил трезвен, когато е общувал с мен.

Да разбирам ли, че не се страхувате от конкуренцията по това време, в неделя? Защото точно тогава има няколко подобни предавания. Как ще измъкнете зрителите им?

Аз внимателно наблюдавах пазара, преди да стартираме този проект. На пазара в момента няма изявен лидер в неделя. Пазарът е много сегментиран. Би Ти Ви и Нова се конкурират, но никоя от тях не е изявен лидер. Това означава, че зрителят не е убеден в качествата на програмите, които текат по двете телевизии. Ние ще предложим нещо трето, което нищо чудно да стане лидер на телевизионния пазар.

Стремите ли се да създадете предаване, подобно на „Всяка неделя” на Кеворк Кеворкян, или приликите са случайни?

Аз видях отговора и на г-н Кеворкян, той много добре е усетил нещата. Не просто се стремим, ние взимаме това, което е най-добре за зрителите. „Всяка неделя” не е измислено в България, не е измислено от г-н Кеворкян. Това е формат, измислен в чужбина. Просто досега опитите да се възобнови нещо като „Всяка неделя” не бяха добри, защото нямаше журналисти, които да го направят качествено. Кеворкян има силен журналистически стил, който досега в неделно предаване не сме го виждали. А и думата „неделя” не е измислена от него. Нормално е всички телевизии да имат блокови предавания точно в този ден, тогава цялото семейство е пред екрана. Ние ще се опитаме с един букет от силни личности да направим качествена журналистика. От моя гледна точка нещата са много прости и ясни. Няма да правим пиар нито на политици, нито на други личности. Ще правим истински неща, истинска публицистика, на ръба на забавното, на ръба на веселото, на интересното от българския живот. Искам хората, които ни гледат, да се развличат и да научават нещо важно и в същото време да им бъде интересно.

Кога ще почивате? Излиза, че всеки ден ще бъдете на работа, водите и сутрешния блок.

Да ви кажа честно, не ми е приятно да нямам почивен ден в седмицата. Събота става работен ден. Но засега ще е така. Аз съм човек, който си има режим, спортувам. Спазвам известен режим и се надявам, че ще мога да изкарам така още известно време.

Това отразява ли се на вашия личен живот, на отношенията ви с близките ви? Сърдят ли ви се?

Аз много отдавна съм на професионалната сцена, така че близките ми хора отдавна са ме възприели с всичките ми позитиви и негативи.
Не се ли страхувате, че в един момент зрителите могат да се пренаситят от вас? Всеки ден ще ви гледат по телевизията.
Имам ги тези страхове. Аз затова и една година си почивах, не се показвах по телевизията. Сега работя, когато трябва пак – ще почивам. Знам кога да сляза от екран, кога да си взема въздух. В момента съм в стихията си, нещата, които правя, се възприемат страхотно от публиката и не е момент да почивам.

Оригинална публикация

в. Уикенд | Дани ЗЛАТАНЧЕВА | 09.03.2012

За мен няма срамна работа. Щастлив съм, че всичко съм постигал с труд. Гаражът, пишещата машина и вестникарската хартия, дадена ми уж от КГБ, са просто легенди", споделя легендарният журналист Петьо Блъсков, създател на "24 часа", "168 часа", "Монитор", "Телеграф" и вестника, на който сега е главен редактор – "Република".
Роденият в София бизнесмен е смятан за баща на т.нар. съвременен български печат. Под негово ръководство бял свят виждат почти всички вестници, които българинът познава от петилетките на демократичния преход.
Възхваляван и оплюван, Блъсков не спира да твори. В творческа атмосфера го завари и екипът ни: "Подреждам си бюрото. Време е да сложа в ред нещата, защото малко съм разпилян и внимавам да не загубя нещо ценно", коментира известният вестникар.

- Г-н Блъсков, след като създадохте серия от успешни вестници, наскоро влязохте и в новия Български медиен съюз. Нужен ли е такъв изобщо?

- Този съюз е крайно необходим, защото старият бе порочно образувание, създадено, за да осигури блаженство на ВАЦ. Това беше поръчка – платено бе на група хора, за да се представи групировката ВАЦ като участник в сдружение. Те по същество си бяха едни мрачни манипулатори, които съсипаха и опорочиха вестникарството. ВАЦ притежаваше около 80% от пазара. Прилагаха хватки – външни акционери, 10%, не знам какво си, що си. Обаче това немско сдружение получаваше 65-70% от рекламните приходи, което доведе до удушаване на другите издания. Икономическата независимост на българския печат бе ликвидирана от ВАЦ, който изсмука средствата, контролира продажбата, изпълнява поръчки. Още тогава казах на колегите в стария съюз, че влизат в комбина със своя палач. Не се развълнуваха от думите ми. Вероятно имаха добри помощници, богати собственици зад граница, които си плащаха да излизат вестниците. Този стар съюз беше създаден зад гърба на част от издателите. Аз не съм членувал там и не бих влязъл, защото подобно членство е противопоказано за финансовото здраве
на вестниците. Не бива да се съюзяваме с монополиста, който унищожава пазара. По този начин ВАЦ разпространиха политическото подмазвачество, характерно за техните издания. Този бацил бе вкаран от тях в българската преса, въпреки че говорят как са въвели демократичните практики. Напротив, интересуваха се само как да изсмучат пазара.
Началото бе най-голямото ми постижение – "168 часа".

- Легенди се носят за вашия старт във вестникарството, за това, че сте започнали играта от гараж, пишеща машина и хартия на КГБ…

- Глупости! Тръгнах от една пишеща машина, защото вестниците се правят от машини, не с кюнци. Не мога да разбера защо хората ми се чудят. Да, имах пишеща машина и трима души екип. Седнах и нарисувах вестника, какво толкова. Бях взел репортери от "Отечествен фронт", които харесвах как пишат. Започнахме да правим вестника в едно мазе. За съжаление не сме имали условия, апартамент в "Шератон". Истината е, че хората умират от завист и си мислят, че Блъсков говори измислици. Аз казвам истината. Но, горките, трудно ще ме преглътнат. 22 години ми дъвчат кокалите. Свикнах вече.

- Имали ли сте проблеми с властимащите, докато бяхте млад репортер в "Отечествен фронт"?

- Каквото кажеха от ЦК, това се пишеше. Рядко имаше студен вятър. Случвало се е да греша, по тогавашните разбирания. Спомням си, че сгафих когато почина Алберто, синът на Луиз Корвалан Лепес, генерален секретар на комунистическата партия в Чили. Момчето живееше в България по линия на Интернационала. Тъжна история, защото си отиде млад – към 20-годишен. Партията и правителството организираха гигантско погребение
Една траурна церемония – краят не й се вижда. Изпратиха ме да отразявам събитието и аз отидох на Централните софийски гробища. От "Отечествен фронт" ми дадоха една стара "Волга", ама счупена. Докато шофьорът я запали, закъсняхме. Когато пристигаме там, гледам колона от "Чайки". Милиционери вардят от всички посоки. Митингът почнал, аз съм изтървал началото. В един фургон имаше нещо като пресцентър. Там БТА, БНТ и останалите вестници се съвещаваха. Питам колегите кой откри митинга, за да вляза в час – няма отговор, работят, навели глави. Притесних се. Вестникът имаше шибан график – първият път се печаташе в 14 часа, после в 17. Бащата на Сергей Станишев – Димитър, контролираше външнополитическите новини. И решаваше дали приемът на другаря Тодор Живков е минал в много сърдечна атмосфера или в сърдечна. Имаше си тънкости. Протокол на изречения, спускан от ЦК. И тази тайна се споделяше с човек само от БТА. Той предаваше после по веригата. Ужасна история. Дописките от 14 часа ги сверявахме с ЦК, докато се получи заветното "да" по телексите и се отпечати материалът в 17 часа.

- В какво се състоя вашата издънка?

- Ами написах си дописката, описах другарите присъствали. Обаче никой не сверил присъстващите, описани от мен, с тези в официалния партиен протокол. На следващия ден излиза, че Ангел Цветков, секретар на националния съвет на Отечествения фронт, държал реч. Ужас! Оказва се, че високопоставеният ми началник е открил митинга, но аз не съм го видял. И не съм го съобщил. И тогава за първи път ме завяха студените ветрове. Замалко щях да се сбогувам с гилдията. Но не обръщах внимание на ставащото.

- Сергей Станишев е бил репортер във вашия вестник "168 часа". Баща му ли ходатайства пред вас, за да назначите сина му за млад репортер?

- Не помня как Сергей дойде във вестника. Въртеше се около стажантите. Бяхме го пратили в Русенско да прави репортаж. Той обаче се върна без текст. Обяснил на една от редакторките, че иска да си изкаже мнението. Тя го попитала за фактите – свил рамене. Изгонихме го, защото искаше да изказва мнения не да отразява обстановката. Е, после стана министър-председател и имаше възможност да говори, колкото си иска.

- Така е, но нещо и тази длъжност на министър-председател не му допадна!

- Да! Станишев е продукт на други институции. Кой го знае – дано да се развие в правилната посока. Може да го вземат, да го поучат още малко. Въпреки че има един особен проблем – не е пораснал. И поради тази причина лесно го вкарват в роля. Хубаво е човек да си остане дете, дори чаровно, но някои хватки… Струва ми се, че е човек, който не пренебрегва четенето, но трябва да наблегне на упражненията от занаята на управника. Работата му беше малко в мъгла. В голяма част от действията му личеше, че не е на място. Но особено поведение имаше и неговата партия – някакви странни, незавършени идеи изповядваше.

- Като човек, наблюдаващ политическите процеси у нас, смятате ли, че Георги Първанов може да извади партията от дълбоката летаргия?

- Ами, той какво може да извади?! Дясната си ръка от джоба. БСП вехнат пред очите ми и се редуцират. По-изявените членове от ръководството се притаяват в бизнеса си и се чудят какво да завладеят. Партията линее без враг, няма го световният империализъм. Едва ли ще имат власт занапред, ако не потърсят особена коалиция. Ала кой да ги пожелае?! Разбира се, имат бизнес прослойка, която ги финансира, за да съществуват.
Идеите им се въртят около закрепване на позициите. Благодарение на тяхната аморфност, политическото пространство у нас не е балансирано. Не можаха да станат модерна лява партия. Същата е вината и на СДС. Но там имаше сериозна провокация от службите. Практически те контролираха движението и го доведоха до упадък.
Идвали са да ми говорят, но в крайна сметка си правя, каквото реша. И се забавлявам. Какво друго да правя?! Та нали първият брой на вестник "Демокрация" се направи в моя кабинет в "Отечествен фронт". Главен редактор му бе Йордан Василев, изключителен човек. Дадох му ключ. Идваше всеки ден след 17 часа. Бях останал сам в редакцията, защото повечето колеги се бяха изпокрили
Един журналист гладуваше в коридора, лежеше на едно канапе. Съжалявах го, после се оказа, че е агент на ДС. Вечер жена му носеше кюфтета, това го научих от чистачките, оплакаха се, че прави боклук с опаковки от храните.

- Поискахте ли си наем за "Демокрация"?

- Не, поисках си вестници да ми носят. Правил съм графиката на "Демокрация"-та. Дори исках в издателското каре да има печат: "Графичен проект – "168 часа". В 22 часа през нощта обаче дошли да изчегъртат от печата надписа. Ръководството на СДС казало, че няма да има такова нещо. Бяха нахлули в комбината и действали. Тогава разбрах, че се е родило новото "Работническо дело". Мина време и се чу, че доста агенти на ДС са били на работа в "Демокрация". Започнаха да пускат мръсотии за мен, говореха, че съм мафия. Гръмнаха ми дори колата.

- Как така? Говорите за мерцедеса, който ви подариха от самата синя централа, нали?

- Така. Жена ми беше бременна. След атентата роди преждевременно. Откарах я спешно в болницата. Пуснаха версията, че сам съм си запалил автомобила, да си правя реклама. А ма на, Господ ми ги посочи. Мръсници, да се гаврят с мен. И онзи измислен депутат Йордан Соколов сви гласче: "Вие сам сте си гръмнал колата". (Имитира го доста смешно – б.а.) "Не ви ли е срам, бе?! Имам бременна жена. Как ще сложа шашка тротил? Как може да сте такива перверзници?!", питах ги, но нямаше отговор. Ченгетата отъпкаха цялата ливада пред къщи – всичко замина. Какво разследване да се прави? Кой да го направи? Когато мисля нещо, го казвам, не го крия. И това не се харесваше на назначените демократи. Искаха каручката да си върви тихо и кротко.

- След като не успяха да ви взривят през 1992 г., последва ли нов опит?

- Не, дойдоха други времена. Нямам бодигардове. Имам един шофьор, но той колкото е мой, толкова е и на редакцията. В началото на 90-те беше панаирът с охраните. Сега няма нужда. Аз вярвам, че ако са те написали в един тефтер и са те платили, няма какво да те спаси. Заминаваш си.

- Работили сте като таксиметров шофьор, това притеснявало ли ви е?

- Работих, защото нямах пари. Една година карах такси, благодарение на някакво постановление. Бях от първите бакшиши в София и започнах да въртя геврека с връзки от СБА. През деня работех във вестниците, а вечер слагах табелката. Цяла нощ бръмчах с колата, от това се хранех. И тогава пак ме задуха студеният вятър – партийната организация се поинтересува как може зам. главен редактор на "Отечествен фронт" да работи като таксиджия. Ама на мен ми беше кеф, страхотно изживяване. Постоянно ставаха някакви шашави случки. Колата ми беше стар "Вартбург", купен от гурбета на майка ми в Либия. Дрънкаше ужасно, возех често виетнамци. Като минавах край Министерството на земеделието, те крещяха: "Много сталя кола!". Всяка сутрин се прибирах със 100 лева в джоба. А заплата ми беше 350 лева.Таксито ме хранеше. Кръчми, ядене, пиене – не усетих кризата.

- Да разбираме, че не се срамувате от работата?

- Работил съм дори в строителството. Цяла година бях каналджия, за да си взема жилище. Да си купиш апартамент в София, беше като да уцелиш шестица от тотото. Ремонтирах канали, имах си назначена кирка. Бях чирак и носех на майсторите материалите – цимент, плочки, пясък. Пълна програма! Вършех долна работа, така й викаха. Обаче, ако 12 месеца в годината си работил, майсторът ти пише едни точки. И после – тра-ла-ла, ти показват къде да си вземеш жилище. Първият ми бе в Ленински район. Взех го по списък, който се правеше според старанията ни. Първите 5 отличника си избираха етаж, вход. Аз обаче бях предпоследен. Хубавите апартаменти -избрани. Така се озовах в квартал "Слатина", точно на ъгъла до завод "Електроника". Падна ми се да живея на 6 етаж, но затова пък имах прекрасен изглед към градинка с цветя. След развода оставих дома си на първата съпруга… Така че да не ми говорят простотии. Всичко съм изкарал с двете си ръце. Никой нищо не ми е дал наготово!

- Защо ходите леко брадясал? Късмет ли ви носи брадата?

- Ами, просто не се бръсна. Едно време дори имах брада като тази на Димитър Благоев. От мързел.

- Били ли сте при Ванга?

- Тази жена беше нещо друго, не принадлежеше на този свят. Хората, които говорят за нея, просто трябва да млъкнат, защото не я разбират. Тя е феномен, а те не схващат смисъла й.
Дразня се от такива типове
Необяснима е. Човешкото съзнание не е стигнало тази степен на развитие, че да я коментира. Смешно е да пишат книги за нея.Това е безотговорно, от една страна, от друга, е знак за комплексарщина – седнали са да ми се хвалят, че били близки. Нищо подобно. Ванга е далеч в Космоса и вече не я интересува кой какво говори за нея.

- Богат ли сте?

- Пребогат съм. Имам трима синове и 6-годишна внучка Дея, която изключително много прилича на майка ми.

- Имате ли приятели политици, с които да излезете на по чашка съвсем приятелски?

- Нямам.

- Но сте имали зашеметяващи приятелства с хора от подземния свят?

- Така е. Бяхме страхотни приятели с Иво Карамански. Още жаля за него. Беше невероятен човек и интелект. Истински карибски пират в хубавия смисъл на думата. С него съм имал безброй преживявания. Много обичаше нощния живот. Но се натъжавам, като се сетя за него. Ние с него друго не правехме, освен да купонясваме, бизнес не сме въртели. Димата Руснака и Маргините също бяха мои приятели. Много добре си изкарвахме. В началото на 90-те известните мъже в София бяхме около 50. И все така се случваше, че се засичахме в кръчмите. Бохемски приятелства… Ама те пък са най-истинските.

Стр. 24-25

в. Торнадо | Васил ВАСИЛЕВ | 16.02.2012

Въпреки комсомолския изказ, не вярвам Първанов да направи нещо сериозно, защото е ограничен 

Откриваме Петьо Блъсков в редакцията на вестник "Република", където пие сутрешно кафе и чете пресата. Създателят на модерния български печат и баща на медийната група "168 часа" може да ни отдели 30-тина минути, тъй като влиза в планьорка. Журналистът е категоричен, че без работа нищо не се случва. "Социализмът мина, не е читав модел и не може да се разчита на него. Това трябва най-накрая да го разбере цялото общество", категоричен е бизнесменът.

- Г-н Блъсков, какво се случва в държавата?

- По това време на година в тези географски ширини е нормално да вали сняг – класически януарски и февруарски климат, така че нищо изненадващо не се е случило. Трагедията е, че в някои посоки местната власт е тежко неорганизирана. Стилът на работа пречи да има адекватна на обстановката реакция, тъй като е чиновнически и бюрократизиран. Дълбокото заблуждение в България е, че сме променили организацията си на живот от административна-управленска гледна точка. Напротив, в страната ни от 20 години се говори за пазарна икономика, която е доста куца, крива и неефективна. Причината за това е, че България Все още се намира В социализма по отношение на държавната си организация. Структурно много малко неща са променени в администрацията. Разликата е, че във властта се разменят местата на повече политически групи. Те контролират държавните структури и всъщност не правят нищо или почти нищо срещу корупционните кръгове. В условията на демокрация и плуралистичен политически живот действащата стара соцструктура на държавна уредба е гаранция и за бъдещи подобни провали в защитата на хората от природни бедствия.

- Чия е вината за това вредно явление?

- Не е нормално в бедствено положение чиновниците по места да се карат кой е виновен и какви грешки е допуснал. Води се политическа разпра кой е червен, кой е син и кой е жълт, а в същото време никой не работи. Политиците се бият 20 години в гърдите за това, как могат да оправят всичко. Това не е вярно. Единственото, което могат да правят, е да си помогнат на себе си. Хората не могат да берат плодовете на своя труд. Колкото по-малко се бъркат в работата на гражданите, толкова повече грешки се случват. За съжаление все още ни възпитават, че държавата е длъжна да ни дава, каквото ни е нужно. Веднъж завинаги трябва да се разбере, че държавата няма какво да ни даде защото не притежава нищо. Тя разполага с това, което ние сме й дали. Простата операция, която се върши, е следната -държавата взима едни пари от нас, оставя от тях за себе си и ни връща след това някаква част във вид на услуги. Ние сме се съгласили с останалите пари да издържаме администрацията. Срещу това обаче искаме да получаваме наистина качествени услуги. Погрешно е да се мисли, че има някакъв таен трезор, в който държавата си има някакви свои пари, паднали от небето парите. За съжаление чиновникът е мързеливец, който яде нашите пари, без да получаваме истински услуги срещу това.

- Какво е решението на проблема, който поставяте?

- Ако управляващите, които сега са на власт и които ще дойдат след тях, не се усетят, че държавата трябва да се отказва от безсмислените услуги, които върши, няма как да очакваме добро бъдеще. Европейските структури не може да са пример за България, защото тяхното създаване на практика е едно продължение на социализма. Те са бюрократични и почти неефективни.
Не може да има общи пари и общи закони
Светът е създаден благодарение на разделението на труда и индивидуалностите. Колективизмът се доказа по времето на социализма, че е непродуктивна техника за изграждане на общество. Единствената полза от членството ни в ЕС е, че имаме да вземем едни пари. Това е най-голямото щастие в момента и е необходимо да утроим силите да приберем средствата в държавата. Максимално да се ликвидират измамите, да се олекоти административния път за достигането до тези пари за фирмите.

- Защо не се съкращават чиновниците и не се намери решение за усвояването на средствата?

Защото все още не достига политическа воля и политическа идея. Нашите партии, които се изреждат през последните 20 години, само се плюха – "ти си мръсен комунист – ти си мръсен седесар" като ЦСКА и "Левски". След това се появиха неясни политически организации като ДПС, което не предполага политическа визия и идея. Обособиха движението за права и свободи, но в тях се включват много абстрактни елементи, неуточнени от никого.

- Каква е алтернативата за излизане от политическата криза?

- Първо политиците трябва да прочетат някои много важни книги и трудове, защото са неграмотни. Те не познават сериозните световни политически модели. Не говоря за сегашното управление,а за всички политици, защото спорът у нас в това отношение се води на примитивно ниво и не е продуктивен. Държавата трябва да се оттегли до задължителните си отговорности от живота на хората, да съблече социалистическите си парцали и да потърси по-модерна дреха.

- Имат ли вина медиите и защо се намесват в ситуациите като село Бисер, след като вече има жертви?

- В медиите положението се усложни, тъй като много от тях се движат като книжни параходчета, които чакат да видят накъде ще духне вятърът. Освен това в медиите няма авторитети. Ако има, те пък са изкушени от политически и парични страсти. От друга страна, читавите анализатори, които показват правия път, не са смятани интересни. Дори и да им се даде думата, не са слушани. В края на 90-те години политиците успяха да прелъстят медиите превръщайки ги в любовници. В българските медии се появява Стокхолмският синдром – жертвата се влюбва в палача. Не казвам, че постоянно трябва да се бием с политиците и да не отразяваме полезните ходове, но все пак нека има една хигиенична дистанция.

- Съществува ли автентична опозиционна преса у нас?

- За да има опозиционна преса, трябва да има истинска политическа опозиция, която у нас я няма. В България има противопоставяща се политика, а не опозиционна. Чува се само: "вие сте много лоши" от хората, които не са на власт. Бяха създадени кресльовци в партиите, за да поддържат огъня.

- Георги Първанов успява ли да се държи като опозиционер на сегашната власт, след като напусна "Дондуков" 2?

- Първанов е твърде ограничен човек. Той притежава селска гъвкавост, с която успя да се закрепи в политиката толкова години. Комично е, защото говорим за бездарен човек. Усвоил е лъскав комсомолски изказ, но не може да направи нищо. Дълбока е заблудата, че рейтингът, който е имал като президент, продължава да е същият. Това ниво, което е държал, беше благодарение на институцията, а не на личността. Трудно може да се случи нещо сериозно около Първанов, а и по-добре да не се случва, защото 20 години си имаме достатъчно социализъм.

Стр. 11 

в. Банкер | 29.10.2011

Съюзът на българските журналисти (СБЖ) влезе във владение на имотите си във Варна и Банкя. След едногодишна съдебна разправия с наемателя "Български имоти – корпорация" ЕООД съсловната организация успя да си върне собствеността. На 30 септември тази година тя е поела управлението на хотел "Журналист" край Варна, който до неотдавна се стопанисваше от компанията, чийто собственик е адвокат Данчо Джиков. "Взехме си имота. Решението на Районния съд в София беше от 24 април, но твърде дълго наемателят отказваше да освободи хотела. В момента СБЖ е собственик на всички свои имоти, за които има нотариален акт", съобщи пред "БАНКЕРЪ" временно изпълняващата длъжността председател на съюза Снежана Тодорова. Тя допълни, че организацията дори е успяла да закупи част от земята под почивната си база в Батак. "Имотите ни са много хубави, на много апетитни места и без преувеличение мога да кажа, че всеки ден отбиваме атаки от различни хора", каза още Тодорова. Сагата с наемателите започва през 2007-а, когато съсловната организация отдава под наем на "Български имоти – корпорация" ЕООД 47 декара край Варна. Там има три сгради и ботаническа градина. Договорът е за 10 години срещу наем от 250 000 евро на година. Тогава управител на фирмата наемател е Данчо Джиков, а неин собственик е "Южен кръст 2001" на Петьо Петьов Блъсков. Според договора за наем през първите три години парите трябвало да се плащат наведнъж – до 20 януари, а след това – на месечни вноски. В началото на 2010-а обаче плащанията спират. Освен хотела във Варна същата компания стопанисва и базата на съюза в Банкя. По времето, когато тя е владеела имота в града на Бойко Борисов, той е вандалски разбит и разграбен. Всички врати и прозорци в стаите са били демонтирани, телевизорите пък "изтърбушени", тъй като в тях имало нещо ценно за продаване. По-голямата част от полилеите също са били изнесени. Охрана на базата е нямало, въпреки първоначалните уверения на наемателя. В момента СБЖ е пуснал обява, че търси инвеститор за имота си в Банкя. Появили се няколко фирми, които покрай ремонта поискали да построят там и собствена сграда. Предложението било отхвърлено от управителния съвет и затова е взето решение за продажба на 4 дка земя в Банкя. Предвижда се с парите от сделката да се реновира базата. СБЖ има проблеми с още двама свои наематели. Синът на бизнесмена Борислав Дионисиев -Христо, стопанисва клубресторанта, намиращ се на партерния етаж в сградата на централната столична улица "Граф Игнатиев". Той е преустроен на кафе-бар с лятна градина, което е едно от най-посещаваните и същевременно най-скъпи заведения в района. Въпреки това дружеството на Дионисиев-младши -"Валедо" ООД, е натрупало дълг от близо 300 000 лева. Съсловната организация е спечелила съдебното дело и срещу него. Срокът за доброволното напускане на Дионисиев тече от 19 октомври. Ако до две седмици той не напусне, влиза съдия-изпълнител. "Г-н Христо Дионисиев е възпитан и спокоен човек. Не е агресивен, за разлика от другите ни наематели. При разговорите ни той винаги си "посипва главата с пепел" и признава, че наистина дължи пари. При последната ни среща Дионисиев ми каза: Така е в живота, най-коректните хора са винаги последни в редичката. Вие понеже сте коректни и възпитани, ние ще ви платим, обаче трябва да чакате", обясни Снежана Тодорова. След като организацията влезе във владение на имота, е решила да върне предишния му облик. "Ние сме старомодни и робуваме на традициите. Партерният етаж ще бъде преустроен на малко кафене и зала за пресконференции", обясни председателката на СБЖ. Там ще се организират изложби и презентации на нови книги на членовете на съюза. Заради проблемите с наемателите от организацията са решили да направят собствено търговско дружество, което да го стопанисва. Предвижда се управителят му да бъде на заплата към организацията. "В днешно време е най-трудно да намериш коректен наемател. Аз наивно продължавам да вярвам, че най-важното условие е човекът, който ще дойде да управлява собствеността ни да бъде честен", изтъква Тодорова. Третият неизряден наемател на СБЖ е Сия Дуфева, която е дъщеря на Константин Дуфев, дългогодишен директор на телевизионен център – Пловдив. Тя дължи над 20 000 лева. Дуфева наема култовия ресторант на втория етаж в сградата на ул. "Граф Игнатиев". При подписването на договора е обещала да модернизира помещението, като го "преработи" в две части – кафе и ресторант. После забравя за обещанията и замразява ремонта. В един момент от СБЖ пък забелязват, че дамата преустройва кръчмата в апартамент за живеене. "Ние още не можем да я принудим да напусне, тъй като няма решение на съда. Оказа се, че Сия Дуфева е направила частна жалба срещу съдията по делото, след което то е прехвърлено на друг съдийски състав", казва Тодорова.

Стр. 35 

в. Банкер | Ади Ангелова | 31.12.2010

Трагедията на журналистиката е, че задава отговори

В средата на декември българските издания на германския концерн ВАЦ (сред тях вестниците "24 часа", "Труд" и "168 часа") бяха продадени на "БТ приватинвест ГмБХ". Така ерата на ВАЦ, която наложи огледалната реклама във вестникарския бизнес у нас, свърши. Последиците от присъствието на германците, както и съдбата на вестникарството след тяхното оттегляне тепърва ще се анализират. "БАНКЕРЪ" потърси мнението на създателя на брандо-вете "24 часа" и "168 часа" – Петьо Блъсков.

Г-н Блъсков, защо малко преди оттеглянето си от България, някъде през лятото на тази година, ВАЦ заявиха, че не свързват страната ни с пазара на бъдещето?

- Защото ВАЦ са едни некадърници. За тях пазар е само този, в който могат да мачкат и да обират благодарение на осигуряваното им от правителствата монополно положение. Такова те имат в своята провинция Северен Рейн-Вестфалия. Те си представят всяка една държава като някаква германска провинция. Не са никакви вестникари и това го доказаха и в България, и в Румъния, навсякъде, където оцапаха вестникарския пейзаж. Те са просто едни смукачи на пари чрез вестниците, които притежават. На правителствения комфорт те се отблагодаряват също с комфорт. Изобщо развратът в българската журналистика е 100% дирижиран, внесен и филтриран от ВАЦ. Те донесоха в България и влас-топоклонничеството, и под-лизурщината в професията. Противно на всичките си приказки за европейски стандарти, за плурализъм на мненията, за уважение към истината и читателя те докараха своето и заразиха и разсипаха българската журналистика.

Те обаче твърдят, че…

- Всичко, което ВАЦ твърдят, не е вярно. Те твърдят онова, което искат да твърдят, фактите обаче са други.

Защо? С огледалната реклама, с монопола не им ли беше удобно?

- Да, но не можеш десет години да лъжеш. Политиците, рекламодателите и всичко останало можеш да ги метнеш, но Негово величество читателя – не. Лъжеш го една година, втора, трета, но на четвъртата, петата той разбира, че си го излъгал. Затова от 350 000 хиляди тираж преди години "24 часа" е с 55 000 в момента, от които продава 25 000. Това е истината за журналистиката на ВАЦ и за техните регионални изпълнители.

Как се стигна до това свиване на тиражите?

- Има един вестник, който се казва "Телеграф". Е, от него тръгнаха печалните тиражи на ВАЦ-овите вестници. Изобщо всичките идеи на ВАЦ светят от глупост. Една от тях например беше, че в двата вестника – "24 часа" и "Труд", ще има редакционна конкуренция. Глупости! Двата вестника се надпреварваха да изглеждат един като друг, да се преписват един друг, да се надпреварват в примитивността си. И ето го резултатът – на един хал са, въпреки че социологическите агенции, на които се плаща, продължават да си ги слагат в рейтингите най-отпред.

Това ли са най-влиятелните вестници?

И аз твърдя, че съм Брад Пит, но какво от това, като го твърдя, да виждаш до мен Ангел инка? Няма я. Тя си е при Брад Пит, не при мен. Читателите и тях ги няма при ВАЦ-овите вестници.

Съгласен ли сте с тезата на германците, че няма реална конкуренция на вестникарския пазар у нас?

- Така ли? Ето, пак лъжат! Нямаше свободна конкуренция на вестникарския пазар, когато на пазара бяха само те. Но пропуснаха един много интересен факт, че все още съм жив и че все още съм на пазара. Не бива да го забравят не само ВАЦ.

Има ли алтернатива ВАЦ-овата журналистика?

- Няма какво да обсъждаме ВАЦ.

Но нали твърдите, че те са причината за нивото на вестниците в момента, че те са ги съсипали?

- Да, съсипаха ги. Ако не бяха изсмукали рекламата преди години с пожелание на правителството и на Виденов, и на Костов, вестникарската игра в България щеше да се развие по друг начин.

По какъв например?

- Вестниците щяха да имат икономическа свобода. Нямаше да ги издава този или онзи. Инфекцията ВАЦ е зловеща, тя е неличима. Вижте какво направиха в Румъния и в Сърбия. Докъде ги пуснаха? Доникъде. Като ги видяха какви са и ги изгониха! Не бил интересен пазарът у нас! Те са изгонени, защото си служат само с измислици. В историята на ВАЦ има един интересен факт – те са двулична група, защото издават и социалдемократически, и християндемократически вестник. С други думи, и на тези да взимаме парите, и на онези.

Не беше ли такова поведението им и у нас?

- Не, ако беше такова, нямаше положението им да е толкова трагично. Те имаха друга схема – който стане президент или премиер, отиват при него, целуват му ръка и не мърдат от килимчето. Въпреки че се бият в гърдите, че са независими. Ми то като не зависи нищо от тях… Един от представителите на собствениците във ВАЦ, социалдемократът, който преди седем-осем години почина, беше в управата на социалдемократическата партия на Германия. Оказа се, че по същото време е дал 80 млн. марки за предизборната програма на християндемократа Хелмут Кол. Това е истинското лице на ВАЦ. След като скандалът гръмна, този човек беше изгонен от социалдемократическата партия. Шефката на партията нарече това "позор".

И какво ще стане, все пак има ли някакво лечение за вестникарството?

- Може би има някакво лечение, но то ще се прилага трудно и бавно. Най-важното е да се прави журналистика. Нищо друго не трябва да се случи. Всичко зависи от хората, които управляват вестниците. Ако те са професионалисти, ако са почтени, ако вярват в себе си и вестникарския пазар, то той ще започне да се развива, ще се балансира.

Ще се вдигнат ли тиражите?

- Ами, когато една лимонада е хубава, хората си я купуват.

Да, но потребителите може да предпочитат друго питие, дори и да не им харесва, ако има масирана и ефективна реклама…

- Аз знам едно лекарство и то се нарича журналистика.

Правителството наложи със законови мерки на издателите да се обозначават кои са в първия за годината брой на вестника или на списанието си. Това ли е начинът за разрешаване на вестникарските неволи?

- Това са глупости. Само да се вдига гюрултия. Е, и?

Мотивите са, че по този начин читателят по-лесно ще се ориентира за политиката на съответното издание…

- Това са пълни административни простотии. Хората не си купуват вестника заради този или заради онзи, а за това, какво пише и как е написано. Какво означава в днешния свят да напишеш едно име? Аз ще напиша Гошо Иванов. И ще го регистрирам в търговския регистър. Какво следва от това? Никой не задава истинските въпроси. Защо на пресконференции журналистите мълчат? Защо ако задават въпроси, задават обслужващи въпроси? Това е трагедията на днешните журналисти и репортери – разнасят напредна-зад микрофоните и химикалките и задават отговори. И пренасят отговорите на чиновника във вестника. Е, така ли ще се прави журналистика?

Това и аз питам – как ще се прави журналистика при този "материал"?

- Няма да се обслужва чиновникът, а ще се служи на интересите на читателя. Вестникът не е на чиновника! Министър еди-кой си казал… И какво като казал? Чиновниците трябва да ни обслужват, а не ние – тях.

А кадри? Няма ли криза за кадри?

- Не, хора има, но проблемът на българските журналисти в момента е, че са дълбоко некомпетентни, неграмотни и неподготвени.

Защо издателите предпочитат да наемат некомпетентни, отколкото тези с бекграунда?

- Къде са тези с бекграунда, че нещо не се сещам и не ги виждам? По-добре да са без бекграунд, защото идват едни с такъв бекграунд, че се чудиш после как да им го изчегърташ. По-добре да дойдат студенти, да ги научиш, да им обясниш за какво става въпрос, а пък те – ако искат така да работят – да работят. Ако не – тяхна си работа. Един такъв с бекграунд навремето го изгоних от "168 часа", пък той взе, че стана министър; председател. За Сергей Станишев говоря.

Явно неуспелите журналисти дотам стигат…

- Точно така, жалко само за изгубеното време от ВАЦ-овото управление на журналистиката. "24 часа"
и част от пресгрупата бяха една страхотна школа, която за съжаление залезе през това време.

Как ще коментирате тенденцията хора, които не са професионални журналисти и вестникари, да управляват вестници?

- Разбира се, издателската дейност има специфика. Всеки един обаче, който добре познава вестникарския пейзаж или опитващ се да го опознае, би могъл чудесно да се справи.

Не са ли много вестникарските заглавия?

- Да, ужасно много са, но това си е българска традиция. Всеки иска да си издава вестник. Този въпрос най-добре е описал Алеко Константинов.

А Съюзът на издателите на вестници пази ли реално интересите на издателите?

- Това не е съюз на издателите, а съюз на ВАЦ. Така беше създаден и така се разви. Едно смешно сдружение, което не работи за интересите на своите членове, а за тези на ВАЦ. Поддържа спокойствието им да не бъдат обвинявани в монополизиране и в разни други лоши неща. Въпреки че за една такава организация има място в обществото.

Една или повече, защото и тази организация има своята алтернатива?

- Да, на вестниците на Ирена Кръстева. Няма лошо да се множат. Въпросът е какво се случва. Какво правят. Ама нищо не правят.

Изданията в групата на Ирена Кръстева няма ли също да станат монополисти?

- Те не ползват такава техника, а пък са и с различни аудитории. Те са така моделирани, че няма да конвергират монопол.

От какво са зависими повече медиите в България – от политическия натиск или от икономическия?

- За съжаление в България властта успява да дирижира голяма част от вестниците по много канали. Финансовият е с държавните поръчки, с участието в проекти – от такива техники доста пари падат. Да не навлизам в подробности и да не цитирам, но и днес в министерствата си имат любим вестник или вестници. Като ги отворите, ще видите кои са тези, които са пълни със съобщенията на министерствата. Не се знае как са проведени конкурсите за тези обяви, измислят се хиляди ходчета тези медии да си вземат парите от държавата, а те не са малко. И защо тогава да не обслужват властта? Защо тя да не им дава пари? Няма лошо. Заедно си цапаме в блатцето и ни е хубаво.

Хубаво ли ви е?

- Аз не участвам в тези игри, слава Богу, което, разбира се, ми носи само неприятности. Но пред съвестта и пред децата си съм чист.

Стр. 36