“Телевизионна лудница” 2009

в. Банкер | Андриана МИХАЙЛОВА | 2010-01-09 | 00:01:01

Психолози обменят опит:
- Винаги питам новите пациенти дали гледат телевизия. Ако не гледат – казвам им да започнат активно. Ако гледат – веднага да спрат.
- Защо?
- И аз не знам защо, но помага в 80% от случаите.

Телевизионна лудница 2009В подобна ситуация е и българският телевизионен зрител. Докато европейците все по-осезаемо атакуват новите медийни канали, у нас дистанционното продължава да е масовото евтино забавление и изцеление. Особено в условията на рецесия. Ако преди финансовата криза 80% от българите са уплътнявали свободното си време пред тв екрана, то през последните месеци на миналата година неминуемо са станали над 90 процента.
През 2009-а г. в т. нар. телевизионна лудница все пак нахлуха десетки нови пациенти – тв каналите полудяха по турските сериали и танцувалните формати, а продуцентите лудешки се втурнаха да си сменят телевизиите.

Из "нашата голяма луда тв сватба"…

Миналата година отношенията между двата телевизионни колоса – Би Ти Ви и Нова тв, избуяха в стила на "Моята голяма луда гръцка сватба". На финала обаче зрителят традиционно е в ролята на младоженеца, който си самовнушава житейската неволя "Жоро е невинен" по примера на популярна реклама. И независимо от логото на екрана все е принуден да гледа едно и също.
Нова тв първа лансира хита на сезона – турски сериал. След като аудиторията й съпреживя драматичната любов между Шехерезада и Онур в "1001 нощи", Би Ти Ви приложи модела, само че в праймтайм вариант. Обратимите отношения между Инджи и Мехмед от "Перла" изпреварват по рейтинг дори предаванията по Нова година, както и вечния абонат за първото място по гледаемост – "Комиците". Така неособено скъпи продукции докараха на медиите огромни рекламни постъпления. Сигурно е, че модата на турските сериали няма да отмине скоро, след като програмите на тв каналите се презапасиха с продукции от южната ни съседка.
Двете големи телевизии по едно и също време се заразиха и от болестта "луди танци". Нова тв си "лепна" формата VIP dance, а Би Ти Ви – Dancing Stars 2. Първото бе реализирано от Old School Productions, а второто – от "Седем-осми". След няколкомесечно "лечение" двете предавания бяха изхвърлени от ефирната лудница, а аудиторията едва ли разбра защо телевизионните вируси са толкова заразни.

Голямото продуцентско преселение

Тотално желание за промяна покори продуцентите и предизвика пълна лудница в навиците на аудиторията. В началото на есенния сезон телевизионният бизнес преживя най-мащабното продуцентско разместване в историята си. Иван Христов и Андрей Арнаудов замениха дългогодишния си партньор Би Ти Ви с конкурента му Нова телевизия. Освен че се настаниха в осемчасов съботен блок, те започнаха и собствено вечерно шоу. То започва всеки делничен ден половин час преди "Шоуто на Слави" и преповтаря познатия формат. Преди това "опосумите" водиха дълги преговори с Би Ти Ви за въпросния проект, но до неговата реализация не се стигна.
Първата частна национална телевизия пък прибра в програмната си схема емблемата на Нова тв – "Господари на ефира". Така продуцентската компания на Джуди Халваджиян и Асен Чанков "Глобал вижън" пресели и друго свое знаково предаване в Би Ти Ви – "Пълна лудница". Двете рубрики набират скорост и по Би Ти Ви Комеди (доскоро познато като GTV). Очаква се "Господари"-те да се излъчват на живо с публика в студиото.
В края на годината, въпреки разнородните слухове около продажбата на Би Ти Ви на гиганта СME (притежава у нас PRO.bg и RING), медията пусна още един свой бранд – Би Ти Ви Синема.
Междувременно в началото на лятото Албърт Парсънс се оттегли от България, след като не поднови договора си. От създаването на Би Ти Ви през 2000-а той бе изпълнителен директор на медията. Позицията му зае Гари Дейви, изпълнителен директор на News Corp. Stations Europe.

Закон, закон, колко да е закон…

И законите са лудост. Поне у нас. През 2009-а набързо, почти апокрифно бе роден, а също и толкова бързо погубен Законът за публичното радиоразпръскване. Текстовете в него предвиждаха създаването на две държавни дружества, за да се гарантира цифровото разпространение на БНТ и БНР.
Още през ноември новата власт обаче го отмени. Така оповести, че ще даде изграждането на държавния мултиплекс на частници. За целта ще обяви конкурс.
Междувременно стана ясно, че цифровизацията на ефира също е пълна лудница. Проблемът предизвика гнева на търговските медии още през пролетта. Том Мокридж, шеф на News Corp. за Европа, дори дойде на тайна визита в София при тогавашния премиер Сергей Станишев. Поводът бяха проблемите около разпределението на честотния спектър, "избухнали" с поправките в Закона за електронните съобщения и Закона за радиото и телевизията.
Позицията им прегърнаха и собствениците на Нова тв, каналите "Диема" и ММ – Modern Times Group (MTG). Частният сектор, с подкрепата на Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО), настояваше компаниите, които ще изграждат мултиплексите, сами да преценяват кои програми да разпространяват на тях. Освен това недоволстваха, че операторите не могат да бъдат собственици на цифровите платформи. Независимо от конкурентното си поведение на пазара те бяха единодушни, че се въвежда модел, непознат в нито една държава в Европейския съюз. Протестът стигна и до комисаря по информационното общество и медиите Вивиан Рединг.

Петият елемент

Успоредно с мащабното и вече опасното закъснение около цифровизацията Комисията за регулиране на съобщенията раздаде 102 аналогови ефирни честоти. Така ТВ7 се върна отново в играта и се разписа със заявка за петия голям играч на пазара. Телевизията получи 58 ефирни честоти в края на мандата на кабинета "Станишев" и покри цялата страна. Моделът с индивидуалните лицензи преди това бе приложен успешно от несъществуващата вече ТV2 (ребрандирана като PRO.bg). ТВ7 се завърна и с ново ръководство – медията бе оглавена от Светлана Василева, която напусна управлението на каналите FOX. Променен бе и собственикът на телевизията – тя стана притежание на австрийския фонд "България медия холдинг GMBH", специално създаден да инвестира в медиите. ТВ7 в момента сменя водещи, обмисля нова програмна схема и за малко да се сдобие с управляващ директор в лицето на уволнения от Би Ти Ви Николай Бареков. Поне засега обаче това няма да се случи.

Лудата финансова криза

Щурата финансова криза подтикна едни инвеститори да купуват и да завладяват нови пазари, други – да продават бизнеса си. Австрийската STEVIA Communication, част от европейската медийна група Atlelys, в началото на лятото придоби половината от новинарската телевизия "Европа". Компанията се представлява от братовчеда на Симеон Сакскобургготски – Карл фон Хабсбург-Лотринген. Освен тях австрийците притежават вече и 50% от сайта ekipnews. Новият инвеститор в новинарската телевизия не промени профила й, а доскорошният й шеф Емил Стоянов се отдаде на депутатство в Брюксел.
В края на ноември обаче спря да излъчва друга новинарска телевизия – RE:TV. Създателите на проекта от фондация "Граждански медии", зад който стояха Иво Прокопиев, Светослав Божилов и Иван Кръстев, посочиха виновниците – свития рекламен пазар и световната финансова криза. Те уточниха, че са вложили 9 млн. лв. в медията, но финансирането й в тези условия повече било невъзможно.
В същото време шведският фонд EQT V пък придоби изцяло "Евроком" и 70% от "Кейбълтел". Сделката, която включва и "Кейбълтел Македония", бе за 200 млн. евро. Засега двете дружества работят паралелно, но ще бъдат обединени. Общо трите компании имат годишен приход от приблизително 70 млн. евро. Очаква се у нас мрежата на новата фирма да покрива 1.3 млн. домакинства, или почти 50 на сто от страната. В момента обаче текат съкращения в офисите на "Евроком" и "Кейбълтел". Засега са освободени над 200 служители.

БНТ стана на 50 и изпадна от играта

Докато младите телевизии лудуват, навръх 50-ия си рожден ден БНТ се налудува. В годината на своя половинвековен юбилей държавната телевизия изпадна от Топ 10 по рекламни приходи. Според данни на ТВ План ТНС в най-силния си месец – юни, заради изборите за Европейски парламент и за българско Народно събрание, БНТ е запълнила 85% от рекламното си време. В останалото – трудно намира рекламодатели дори за 5-те минути в праймтайма си.
Частните телевизии още в началото на 2009 г. намалиха тарифите си за реклама заради кризата, а на "Сан Стефано" 29 своенравно реагираха едва през септември. Тогава медията назначи Дима Кирова за шеф на дирекция "Маркетинг и реклама", която дотогава бе шеф на GTV (вече Би Ти Ви Комеди). Първата й работа на новия пост бе да актуализира рекламната тарифа на БНТ, която в условията на рецесия бе в пъти по-висока от тази на търговските оператори. Кирова въведе и практиката от частните тв канали за продажбата на гарантиран рейтинг.
През 2009-а от телевизионната лудница изпаднаха Николай Бареков и Светльо Витков, но пък се завърнаха Гала и Милен Цветков, а новоприетите поведе Диана Найденова. Успокоителното през предстоящия пролетен сезон е, че този път големите тв канали няма да излъчват еднакви формати. През март Би Ти Ви ще пусне "България търси талант", а Нова тв – "Биг Брадър фемили", като в Къщата ще влизат цели семейства. Дали телевизиите ще успеят да заредят качествено съдържание, за да задържат зрителите и готовността на рекламодателите да инвестират в още една кризисна година, зависи само от тях. В противен случай най-много да ни предложат още едно издание на "пълна лудница". Все пак в 80% от случаите помага.

Стр. 45

 

Leave a Reply