в. Седмичен Труд | Таня ПУШКОВА | 25.05.2011
- Маргарита, и в предаванията си, и в живота често питаш:11 Каква е тази държава?" Толкова години не намери ли отговора?
- Разбира се, че имам отговор. Държавата е такава, каквато си я направи народът. С годините започнах да се съмнявам в ония качества на българина, в които ни възпитаваха, че той притежава. След 10 ноември, когато отидох да работя в Германия, се разби представата ми за трудолюбието, честността и гостоприемството на нашия народ. Това обаче, което най-много ме разочарова е, че българинът не иска да е щастлив – той ходи на избори между другото, работи с неудоволствие, спи тревожно, яде надве-натри, негативен е.- Имала ли си случаи, в които да си доволна от свършената работа като журналист, или най-често става така: "Като си пееш, Пенке ле, кой ли те слуша!"
- На мен ми беше по-лесно да работя в годините на Тодор Живков. Парадоксалното е, че точно по времето на социализма имаше изключително интересни и ярки личности в българската журналистика. Аз пазя архивите си от 1974 г. с предавания и трябва да ти кажа, че има такива, които и днес биха се гледали с любопитство. Това са документи на времето. Питам се как в ония години успявахме да се промушим през иглените уши на цензурата и да правим това, което искахме. Но големите журналисти в България по времето на соца не бяха ментета, не обслужваха определени хора, не бяха любовници или деца на големци – нека спомена Георги Стойчев, Димитър Езекиев, Николай Конакчиев – днес младите дори не ги знаят. Парадоксално е, че днес пресата и медиите са много по-успужливи спрямо партии или политици.
- С какво си обясняваш това?
- Защото днес се кланяме на няколко господаря, докато преди 10 ноември – само на един. Тодор Живков не беше глупав човек и той умишлено създаваше опозицията в България, с негова благословия в БНТ тръгнаха "Актуална антена", моето предаване "Труд, интереси, закон" – целта беше да се отпушва народното недоволство у дома, пред телевизора. Живков беше без образование, но беше гениален селски манипулатор – нещо, което никой не може да отрече. Днес е почти невъзможно в телевизия или медия да пуснеш материал, който да критикува твоя собственик ипи неговово обкръжение! Можеш ли например в БНТ да критикуваш властта? Тя може да е обществена телевизия, но в момента е най-нискорейтинговата медия, защото няма предавания с позиция, а какво е журналистиката без позиция?! Тези дни научих, че бюджетът на Министерството на транспорта е 50 млн., а за обществената телевизия се дават 55 милиона народна пара.
- Искаш да кажеш, че днес журналистиката е беззъба?
- Не, не е беззъба, но повечето журналисти пускат в медията това, което би се харесало на собственика й. Защо в Германия например журналистиката е по-смела – защото зад различните медии стоят различни собственици, с различни политически възгледи и в този букет от мнения можеш да се ориентираш каква е истината.
- Наказвали ли са те за някое твое журналистическо разследване?
- Много пъти. Но за съжаление днес разследващата журналистика е непознат жанр за повечето от младите колеги, защото той е неудобен. Вероятно ме взеха на работа в Канал 3 тъкмо заради моята опърничавост, за да печелят рейтинг, но ако собствениците на Канал 3 приклекнат пред някоя политическа група, аз веднага ще бъда изхвърлена.
- Маргарита, колко пъти си уволнявана и съдена?
- О, аз не искам да спекулирам с тези неща. Но това, което правя, е въпрос на характер и натрупан житейски опит. Ако тези изпитания ми се бяха случили преди 10 ноември, сигурно щях да се предам, защото никой не може да издържи на този тормоз. Парадоксалното е, че всичките проблеми, свързани с професията ми, се случиха по време на демокрацията. През социализма бях уволнявана два пъти лично от Тодор Живков и назначавана отново пак от него.
- За какво те уволняваха?
- Тодор Живков ме уволни от телевизията за два случая. Първият – заради репортаж за един милиционер дерибей от с. Светлен. Направих го по сигнал на Радой Ралин и поета Борис Христов. В деня, в който репортажът трябваше да се излъчи по "Панорама" /февруари 1989 г./, дойде светкавично писмо от ЦК на БКП да не бъда допускана до телевизията и в репортажа да не бъдат споменавани имената на Радой Ралин и Борис Христов.
- Може би тогава си преброи приятелите.
- Какви приятели, аз имам малко приятели, имам много познати. Тъкмо хората, в които се кръстех, ми забиха най-големия шамар. Вторият репортаж, за който ме уволниха, беше за селското стопанство, за едни закупени скъпи пестициди, с които трябваше да убиват вредители по растенията, а те поразяваха и птиците. Разкрих корупционна схема в Министерството на земеделието. Заснех смъртта на птиците и тогава шефът на пресцентъра на МВР – ген. Орманков – ме извика на разпит. Пак ме уволниха.
Журналистиката ме разболя
- Значи демокрацията те завари в БНТ?
- Точно така, и последваха още 6 мои уволнения от всички правителства, чието интереси бях засегнала. Всички до едно: на Иван Костов и последното – от тройната коалиция. През годините на демокрацията в БНТ бях уволнена веднъж от Хачо Бояджиев, веднъж от Иван Попйорданов. В Нова телевизия се получи същото, а в bTV уволнението беше съпроводено с криминално отмъщение – заплаха за заливане със сярна киселина. Последното ми предаване там беше на 10 февруари 2003 г. Когато излязох от телевизията, ми се обади глас, който ме заплаши: "Сега ще те залея със сярна киселина!" Веднага се обадих на Бойко Борисов в МВР. Благодарение на него беше издирен човекът, който се обади – никога няма да забравя името му, казва се Александър Стуканьов. Но случаят беше потулен.
- Как издържа?
- Ако бях по-млада, сигурно нямаше да мога да издържа, но всичко това ми се случи в по-зряла възраст. Но пък тогава ми се стовариха и сериозни болести. Аз се разболях от журналистиката – в истинския смисъл на думата. Само като изслушвам хората, аз се превръщам в кошче за душевни отпадъци. Всеки ден ми’се обаждат минимум по 20 души, които изливат негативна енергия върху мен и споделят тежките си проблеми.
- Получавала ли си някакви журналистически награди?
- Да – в Германия, Австрия и Швейцария, но не и в България. Мен никога не са ме канили на тържества на телевизията. Аз не съм член на СБЖ. С възрастта не ми пука и продължавам да правя разследваща журналистика.
А знаеш ли, парадоксалното е, че съм уволнявана и съдена, защото съм един от малкото журналисти, които четат дела. По време на съдебните процеси ми запорираха къщи, обвиняема беше и дъщеря ми… Слава Богу, спечелих всички дела. Сама жена съм и се боря.
- Върху какво работиш в момента?
- Сега чета дело 2340/1962 г. за къщата, в която навремето са живели Иван Славков и Людмила Живкова на бул. "Васил Левски" 79. Собственикът Добри Минов – виден български фабрикант – е бил убит в Държавта сигурност, след това е хвърлен от последния етаж на къщата, за да се имитира самоубийство. Известно е, че в къщата на убития Минов живееха само партийни величия, без да са платили една стотинка, настанени там от Политбюро на ЦК на БКП заради "заслуги" към Партията. Чета и разсекратените дела за Народния съд, от които май някои хора вместо герои ще се окажат абсолютни убийци. Ние нищо не знаем за периода от 50-те до 60-те години. И друго, помниш ли как през края на 89-а Ахмед Доган се яви пред Парламента, слезе от черен джип и каза, че поема ангажимента пред своите братя -турците, да им върне имената. Оказва се, че ден преди това ЦК на БКП вече е гласувал това решение. Като прочетохме досиетата на активните борци и членове на Политбюро в разпитите пред Гешев, също разсекретени тази година, разбирам кои са Тодор Живков, Цола Драгойчева и Пенчо Кубадински. Сега чак си обяснявам защо тези двамата, пък и други от Политбюро, са били толкова послушни пред Тодор Живков – той просто е знаел много неща.
вярвам във възмездието
- Вярваш ли във възмездието?
- Да, всеки който е правил мръсотии, един ден получава наказанието си.
- Може ли да се каже, че журналистиката ти отне личния живот?
- Абсолютно. И не само личния живот, а и здравето. В личен план останах сама, защото мъжете не обичат силните и независими жени. Развам се обаче, че животът ме подложи на тежки изпитания, които ме калиха.
- Срещна ли голямата любов?
- Всеки човек вярва, че голямата любов ще дойде. Имах една силна връзка с чужденец.
- Беше ли богат?
- Да. В Германия, Австрия и Швейцария не можеш да забогатееш от това, че си бил партизанин, или от политика. За съжаление този човек си отиде от този свят преди 13 години. Имам сложен и драматичен личен живот. А можеше и да не е такъв, ако бях послушна женичка до някой мъж. Дори и когато имах връзка с австриеца, аз не се кротнах, а точно тогава направих най-силните си журналистически удари.
- А какво става с дъщеря ти?
- Завърши в САЩ, където се самовъзпита да се състезава, да живее без връзки и привилегии. Сега живее и работи в Швейцария. Там хората са трудолюбиви и затова просперихаха. Нещо, което мечтая да се случи и в България.
Стр. 11
