в. Труд | 18.02.2011
Новината за нападението над Лоугън (39) се разнесе като гръм из световните медии, а сайтът "Туитър" я разпространи със скоростта на светлината. Много медии, особено американските, спазват желязна политика да не огласяват имената на хора, претърпели сексуално насилие.
Смела жена
"Трудно е да си представим, че Си Би Ес е дръзнала да разгласи изнасилването без съгласието на Лоугън. Това признание я превръща в една много смела жена", писа в. "Ю Ес Ей тудей".
"Виновните трябва да бъдат наказани", категоричен бе президентът на САЩ Барак Обама, след като вчера се обади по телефона на журналистката, за да изкаже подкрепата и загрижеността си към нея.
От Си Би Ес не пожелаха да коментират пред "Труд", какво е състоянието й в момента. Шефът по комуникациите на телевизията Кевин Тедеско обаче разказа за други нейни героични мисии.
Как започна всичко
"Провалих се като журналист. Не успях да си свърша работата, а ми е толкова трудно да стоя далеч от площад "Тахрир" в Кайро."
Това чувство на неудовлетвореност кара Лоугън да се върне в Египет, след като в началото на февруари тя и екипът й бяха арестувани, държани със завързани очи цяла нощ и изгонени по подозрение в шпионаж. "Журналистиката е в кръвта ми. Искам да бъда на улицата, да слушам хората и да направя най-добрия репортаж", споделя тя в интервю за Чарли Роуз по собствената й телевизия. Завръщането на "местопрестъплението" обаче я вкарва в ада.
На 11 февруари – нощта, в която египетският президент Хосни Мубарак се оттегля от власт след 30 г., Лара е нападната от озверяла тълпа от 200 души на емблематичния площад "Тахрир".
Еврейка, еврейка!
"Еврейка, еврейка", крещят всички, след което я пребиват и брутално и многократно изнасилват в продължение на половин час. Спасяват я група жени и 20-ина египетски войници. Лоугън, която е главен международен кореспондент на Си Би Ес, е откарана на летището, откъдето с чартърен полет заминава за Вашингтон. Постъпва в болница за лечение, а 4 дни по-късно е изписана, за да продължи дългото си възстановяване у дома. Край нея са най-близките й – съпругът Джо Бъркет и 2-годишният им син.
фронта пред блясъка
Журналистката, която има всички данни да бъде холивудска звезда, страни от блясъка и предпочита фронта. "През 2005 г., когато тя е прикрепена към американската армия в Афганистан, превозното й средство попада на мина на границатас Пакистан. Взривът ранява тежко двама войници, а нея по-леко", разказа случая пред "Труд" Тедеско. Лоугън участва с US армията в лов на Осама бен Ладен. Отразява войната в Ирак преди и след нахлуването на US войските. Лоугън е единствената американска тв журналистка в Багдад, когато САЩ навлизат в града. "Тя предаваше на живо от площад "фирдос", когато бе свалена статуята на Саддам", разказа още Тедеско. Прави репортажи за пътя към летището на Багдад, който през 2003 г. е наричан "най-опасното парче асфалт на света". В Пакистан е, когато убиват Беназир Бхуто.
Родената в Дърбън, РЮА, журналистка започва работа за Си Би Ес през 2002 г. Четири години по-рано е кореспондент на свободна практика на Си Ен Ен. Тогава отразява атентатите срещу US посолствата в Кения и Танзания, конфликта в Северна Ирландия и войната в Косово. Пред микрофона й са заставали бившият пакистански президент Первез Мушараф, командирът на Северния алианс в Афганистан – ген. Бабаджан, американският ген. Джон Абизейд, кралят на Свазиленд Мсвати Трети. "Ако мога да взема интервю от Мубарак, тръгвам на минутата", споделя Лоугън след провалилата се по думите й първа командировка в Египет. Хората, които я познават казват, че това все още е възможho.
Стр. 28