в. Нощен труд | 15.12.2010 

На 7 декември Тошо Тошев закова 68 години от житейския си път. Както сам бе написал в поканата към своите приятели – не е за вярване. Но многобройните гости в "Скай плаза" се увериха лично – вярно е. Миналата година, сподели на своя прием главният редактор на "Труд" и изпълнителен директор на "Мед и а Холдинг", на този ден в парижка болница той е лежал опасан в маркучи и жици, дори неспособен да отговори на поздравителните есемеси на хората, които сега лично го поздравиха. А гостите и приятелите на Тошо Тошев са имена, които ръководят държавата, бизнеса, правят културата на България – президентът Георги Първанов, министър-председателят Бойко Борисов, председателката на Народното събрание Цецка Цачева, недолюбваният от академиците министър Дянков, но и самите академици Светлин Русев и Антон Дончев.
С обичайната си лула се разхождаше Вежди Рашидов – скулптор и министър, белокосият априлски поет Любомир Левчев разказваше за срещите на шеговито наричания от членовете си приятелски кръг "Клуб на гениите" – Левчев, Дончев, Стефан Цанев и рожденикът Тошо Тошев. Защото той може да е вестникарски бос, но в годините бе сериозно изкушен и от литературното поприще – романите "Истина за лично ползване" и "Страх" са от малкото книги у нас, написани за изкривения ни живот по времето на социализма. Втората книга -"Страх" – беше отпечатана далеч след създаването си, защото който я е чел, знае, че книга с такова съдържание никое издателство не би дръзнало да публикува. А документалните книги на Тошо Тошев "Жан, Иван, лъжата…" са може би единствените от последните две десетилетия, които се превърнаха в непознатото за нашата четяща публика понятие "бестселър".
Тошо Тошев отбеляза своите 68 години на 7 декември, но със зимните месеци – 1 януари – е свързана и друга годишнина на рожденика. Преди 30 години през месец януари Тошо Тошев обрече съдбовно живота си на "Труд". Веднъж и завинаги. Но преди да се влее в "труд"-овските вълни, беше преплувал журналистическото море. Маратонът започва от школските години на курсиста в Техникума по силни токове "Киров" – вместо да заляга върху чертежите на бъдещото си и никога неосъществено инженерство, ученикът пише в "Средношколско знаме". Думите, а не "жиците" са силата на младия автор. Логично идва следване в Софийския университет – българска филология, вместо да бори сухата материя на техническите науки. Вестник "Народна младеж" е обичайното стъпало по стълбата на журналистиката по онова време. Младите хора работят във вестник за младите – там е и той.
Преди да поеме съдбата си на журналист от "Труд", Тошо Тошев премина и през "месомелачката" на телевизията. Няколко години той е програмен директор на Българската национална телевизия. Работещите там си бяха един медиен "Кремиковци" – 5000 човека, които трябва да се вкарат в релсите на "програмата". От Тошо Тошев. Каквото и да се говори сега за някогашната телевизия, тя беше най-модерната медия в страната. И затова, когато Тошо Тошев стана заместник-главен редактор на "Труд", четирите страници на вестника му бяха тесни. За първи път той сроди вестник с телевизия – всеки месец екип на "Труд" и БНТ отиваше в някой български град за своята обща "Пощенска кутия "Труд". Проблемите на хората можеха да се видят и чуят на екрана и да се прочетат на страниците на вестника.
Първите години на демокрацията се оказаха фатални за вестниците. От лицето на България изчезнаха имената на "Работническо дело", "Отечествен фронт", "Вечерни новини", "Кооперативно село", "Земеделско знаме", "Антени", "Поглед". Само "Труд" продължи дългия си поход със своето име. Тошо Тошев беше първият и единствен главен редактор, избран с гласуване от журналистическия състав. С тайно гласуване… и безспорни явни резултати във времето. Беше избран заради качествата си и защото де факто бе поел ръководството на вестника в смутното Луканово време, когато старите главни редактори не можеха да се ориентират какво искат читателите и не можеха да се освободят от наслоените си страхове от управляващите. В деня на вота на недоверие на правителството на Луканов вестник "Труд" по график не трябваше да излиза – хартиена криза. Тошо Тошев беше все още зам.-главен редактор и еднолично се разпореди, за ужас на главния, вестникът да се отпечата. Събра по телефоните разотишлите се журналисти и направи броя, който не можеше да не отрази падането на Луканов. Нямаше как по-късно журналистите да не изберат новия си главен редактор Тошо Тошев. Той вече с няколко ентусиасти от вестника беше създал и новото отроче на марката "Труд" – седмичното издание, което и до днес радва почитателите си.
Вестник "Труд" нямаше да оцелее, ако бе останал да се списва като синдикално издание. Заслугата е на днешния рожденик. Днес българските театрали продължават да реват за държавното си живуркане, а вестниците "Труд" влязоха отдавна в пазарната икономика. Тошо Тошев създаде флагмана на вестникарската журналистика – "Медиа Холдинг" и нейните издания. Работеше денонощно – дори много тежко болен и опериран в Германия, не преставаше да ръководи своите издания. А те бяха "Труд", "Седмичен Труд", "Нощен Труд" "Авто Труд", "Луд Труд" и Книгоиздателска къща "Труд".
***
На 68 години и 30 от тях Тошо Тошев продължава да бъде умът и сърцето на най-авторитетния дори в днешната криза вестник "Труд". Гостите на неговия рожден ден са тези, които четат "Труд" и се съобразяват с острите журналистически пера на екипа на главния редактор Тошо Тошев. Празничният ден на рожденика беше в дните, в които всички медии тресяха властта с правителственото недоразумение "Калина". "Труд" беше вестникът, който преди година пръв посегна към дипломата на девойката. Но всичко това е просто част от ежедневието на Тошо Тошев. Дори и на рождения му ден.

Стр. 6-7