b2b Magazine I 12.09.2011

Жан-Пол Трегер – „бащата” на концепцията TVLowCost, създадена преди близо седем години в интервю пред B2B Magazine.

Типичен французин – фин, с елегантни маниери, любезно усмихнат без да дава възможност на околните да научат за него повече от това, което той самият иска да разкаже! Без да излъчва излишни послания, както сам би казал, ако трябва да направи аналогия с рекламата! Само основното, само есенцията! Идва на среща точен, споделя, че България му харесва – атмосферата, хората, ресторантите, виното (усмихва се).
Но най-вече като следващата успешна десинация на концепцията TV LowCost! Пазар, на който тази така необходима ниша все още не е запълнена.
Още преди да започнем с въпросите уточнява, че lowcost не е синоним на евтино. Нито на компромис с ефективността и качеството. Точно обратното – и дава пример с добрите практики в лоукост полетите – нима не получаваш услуга на ниво? Чисти самолети, усмихнат екипаж, спазване на правилата и разписанието – нищо излишно, но това, което е налично е само по стандарти. Така е и с TV LowCost!

За моя изненада още преди 10 г. установих, че почти във всяка сфера успешно оперират компании за нискобюджетни услуги. Рекламата беше единственият сектор, в който липсваха. А що се отнася до ТВ рекламата – там се случва точно обратното – от година на година става все по-скъпо да заснемеш клип и да закупиш рекламно време. Именно в това видях страхотен шанс да внедря нискобюджетния подход с цел значително „приближаване” на телевизията до повече компании, за които до момента тя е била непосилна, непостижима, мит.

Топ 10: Корпоративни акули, спечелили от провала си
В динамичната икономическа среда рядко се открива втори шанс за загубилите. Но има и примери за корпоративни акули, към които съдбата е била благосклонна, независимо, че са изгубилил богатството си, компанията им е фалирала или са претърпели друг вид финансов крах.
Последните години след избухването на финансовата криза бяха повратни за корпоративна Америка, пък и за много компании по целия свят. Някога хвалени и сочени за пример, част от тези фирми бяха засрамени, след като се разбра как са действали преди рецесията.

И на този фон имаме редица опозорили се изпълнителни директори, които бяха освободени изненадващо щедро. Нарекоха ги „златните парашути“, защото се приземиха в лукс след напускането на компаниите, които ръководеха. Не се отнася за всички, разбира се.

Нито един от включените в нашия списък 10 изпълнителни директори не е бил обвинен в измами или криминални действия и виртуално всички те обясняват своите противоречиви оперативни решения с фактори, извън техен контрол. И все пак критиците ги обвиняват, че са предизвикали проблеми, които дълбоко са навредили на управляваните от тях компании.