У нас няма качествени форуми, сайтове и блогове

в. Гласове | Ани ИЛКОВ | 2010-02-05

- Какво е качеството на социалния и граждански дебат в комуникационното пространство на българските интернет форуми? Как оценявате културата на участие и активността на форумните коментатори?

- Моето разбиране и моите наблюдения са дилетантски. Мисля, че качеството е ниско. Културата на това, което наричате "граждански и социален дебат", е обратно пропорционална на активността. Но и това не е съвсем вярно, защото дори активността е ниска. В последните години над 1500 стигат постингите на западни електронни издания, когато стане дума за банки, финанси и икономика. У нас форум с 400 постинга по дадена тема се счита за свръхголям.

- Може ли да бъде очертан профил на типичния български форумен "мислител"? Кой тип гледни точки и послания преобладава – диференцирани или крайни, аргументирани или спонтанно кресливи?

- Трябва да разграничим нещата. Според мен форумите са първоначално замислени като места на подривност – оттук никовете и квазианонимността, и грубите вернакуларни стилове. Работата обаче изглежда е избила много бързо в сбор на чистата лудост и Светивитово хорце. Днес форумните ограничения са по-скоро правило, отколкото изключение. Има все още форуми у нас, които са напълно свободни. Те приличат на стена на обществена тоалетна. С оглед на казаното дотук, форумното писмо от подривно се превърна в психотично. Профилът издава лабилност.

- Какви разлики се налагат при сравнение между качеството на дискусиите в българските интернет форуми и съдържанието на интернет комуникацията в други страни?

- Казано накратко, у нас няма качествени форуми, сайтове и блогове. Всичко е, общо взето, пошъл пенкилер. На Запад има всичко: и по-пошли места като Gawker, Wonkette, Daily Beast и хилядите сайтове, описващи отблизо холивудския цирк, да речем. Но има и високо вдигнати и конкретни места като Edge.org, където дори няма форум. Или пък истински пенкилер, направен от една гъркиня при това, като Huffington Post. Абе всичко има. Но не и у нас.

- До каква степен мрежовата комуникация (форуми, социални мрежи, блогосфера) създава шанс и среда за по-добра журналистика, за повишаване на качеството на т.нар. традиционни медии?

- Според мен форумите и "фейсбуците" са глупост. Влоговете може би не. Нищо не мога да кажа за т.нар. традиционни медии, защото не ги познавам добре. Или по-точно: познавам техните електронни преправки. Все пак види ми се, че в средна дистанция "традиционните медии" ще претърпят радикална промяна. Също така не вярвам, че е осъществима заканата на Рупърт Мърдок да наложи заплащане върху неговите електронни издания. Това само го доказва като предъртял изкуфелник.
Разбира се, известен скептицизъм по отношение на Мрежата (разяряваща планетарно една все по-дива електронна тълпа) има. Но път назад няма. Един специалист казва, че хората бъркат, като си мислят, че Мрежата и интернет са едно и също нещо. Всъщност интернет била хранителната среда, върху която малко случайно Мрежата избуяла. И добавя, че никой днес не знае какво още може да избуи там.

- Как влияе възходът на виртуалната комуникативност върху гражданската енергия, в състояние ли е да предизвика реални граждански инициативи, или по-скоро блокира способността за качествен диалог и чувството за общност?

- В състояние е да предизвика невероятни чудеса. Дори и края на света. Нашата теоретическа неосведоменост иде от това според мен, че не преведохме нито една от големите книги на великия Маршал Маклуън. Но защо не ги преведохме? Ами защото не е френски левичар и защото не са го интересували псевдофилософските бръщолевения за отворено общество и защото за него Сорос не би дал и един лев, тъй като Маклуън е бил вярващ католик, вгледан в изкуството на консерватори и странни хора като Елиът, Джойс и Паунд…
И така нататък.

Стр. 13

Leave a Reply