В Интернет-обществото образованието се превръща в основно човешко право

www.sbj-bg.eu I 08.04.2014

Така твърди Бисера Занкова, медиен правен експерт на Съвета на Европа, председател на фондация „Медия 21” и координатор за България на международния проект „Нова медийна компетентност за медийни професионалисти”.

Нека първо да дешифрираме заглавието на Вашия проект. Какво се крие зад тези ясни на пръв поглед понятия?

Идеята се роди преди няколко години в дискусии с колеги от Словакия и Румъния. Тотално новата информационна и комуникационна среда поставя тотално нови изисквания както пред медиите, така и пред журналистите.
Необходим е нов поглед върху глобалния свят и нови умения. Необходима е мрежа между журналистите от различни региони и точки на света за бърз обмен на опит, знания и добри практики, за свързване на научните изследвания с всекидневната дейност. Размиха се границите между създаването на съдържание от професионалисти и непрофесионалисти.
Истинска революция, която доведе до нови измерения на човешкото право на изразяване и на информация. Много неповдигани досега въпроси излязоха на повърхността.
Един пример: през 2012 г. във Великобритания бе публикуван докладът на лорд Левесън за регулиране на печата; възникнаха спорове за медийното регулиране и саморегулиране; роди се нуждата да се дефинира кой е журналист, кои други категории създатели на съдържание или медийни участници трябва да се ползват от същата защита като журналистите.
Всъщност всеки създател на съдържание се нуждае от защита, а ако разширява обществените дебати и въздейства върху общественото мнение, би имал статус, близък до журналистическия – това е функционалната логика в новата медийна среда.
Още през 2011 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа препоръча на държавите членки ново понятие за медиите чрез Препоръка CM/Rec(2011)7. Предложеното определение в документа е широко формулирано, за да обхване интерактивната масова комуникация като социалните мрежи и онлайн игрите. Говори се за нова медийна екосистема.
 
Как според Вас новите медийни умения ще се съчетаят с демократичното гражданско участие в медийния диалог, кое е новото при дигиталното образование? 

Новите медийни умения стават неразделна част от подготовката на всеки, пожелал пълноценно да общува в съвременната информационна среда и да изразява свои позиции в тази многоизмерна обстановка. По отношение на журналистиката, Интернет спомогна за възникването и утвърждаването на две нови медийни явления – журналистика на гражданите (citizen journalism), алтернатива на официалната журналистика и на институционализираните медийни практики, и гражданска журналистика (civic journalism), олицетворение на същинската обществена функция на медиите, намираща опора в гражданското общество.
На семинара в София стана дума за т. нар. immersion journalism, при която журналистите се потапят в дадена ситуация сред хората, съпреживяват я, идентифицирайки се с участниците в нея, и представят персонална перспектива към събитията. Нещо повече. Вече говорим не просто за онлайн умения, а за иновативност в професиите. Става дума не само за техническа изобретателност, а за непрестанно усъвършенстване и креативност. 

За да бъдат фактор за развитието на демокрацията, социалните мрежи, платформите, блоговете, и новите медийни услуги трябва да спазват човешките права. И при тях най-голям риск има за правото на неприкосновеност на личния живот и на личните данни. Затова и дигиталното образование става неделима част от медийното образование.

Друг принцип е съобразяване с ценностите на демократичното общество. Вътре в групата на IT потребителите се забелязва разнопосочност между интереси и мотивация. Преобладават търсещите информация за стоки и услуги и четящите онлайн медии. Това е пасивно потребление.
По данни на Евростат в България едва 9% от потребителите на мрежата имат свой блог или сайт. Такава е картината и за останалите европейски страни. Следователно, хората, които творчески се възползват от Интернет-възможностите, са значително по-малко. Следващ аспект на социалната ангажираност чрез новите IT е онлайн търсенето на отговорност на медиите от публиката.
 
Колкото и да говорим за независимост на киберпространството, то си остава от една страна зависимо от новите технологии, продукт на реалното човешко знание, а от друга, неговото влияние върху всекидневието ни става все по-осезаемо. Не е ли това ограничаване на съществуващите досега права на човека и представата ни за тях?

Не можем да говорим да ограничаване на човешките права в новата информационна и комуникационна среда, а по-скоро за нови техни измерения. Лично аз вярвам, че правото на свобода на изразяване и информация става много по-богато като възможности, които предоставя. А един от важните аспекти на тази свобода е самоизявата.
Създаването на блог, участието във форуми и дискусии, подкрепата на важни обществени каузи са критерии, чрез които днес можем да преценим как хората в дигиталната епоха постигат целите на свободата на словото. Интернет по много по-естествен начин и на по-широка основа дава възможност да се формира това отношение и да се отправят открити послания към лидерите, към организациите и към цялото общество.
Проблемите с цифровото разделение, с цифровата грамотност, с управлението на Интернет изискват решения, ориентирани към бъдещето. Сега се моделира живота ни, процесите, начинът ни на мислене. Затова се говори и за Интернет на нещата (Internet of Тhings).
Информационно общество не е само технически термин или общество, движено от информацията. Това е нова философия на управление, общуване, организация, образование.
От една страна, хората трябва да бъдат технически подготвени да общуват и творят в мрежата, а от друга да са наясно за рисковете, които генерира новата среда. Насърчаването на социалното единение, културното разнообразие и доверието между личности и народи при използването на ИТ и специално на Интернет е крайъгълен камък на информационното общество.
През 2007 г. това беше подчертано в специална Препоръка на Съвета на Европа за мерките за развитие на обществената ценност на Интернет. Така че човешките права са неизменна основа на съвременното технически свръх развито общество.
 
Социалните медии се противопоставиха на конвенционалните. Доказаха го и протестите в София. Къде е законодателството?

Това е друг основен въпрос. Медийната реалност днес е сложна, флуидна, разпръсната, многоизмерна. Съответно и медийната политика е многостепенна, променлива, създадена в резултат от компромиси и центрирана, все пак, около личности. Традиционното законодателство не може напълно адекватно да откликне на промените в обществената среда.

В новата многоизмерна среда медиите изискват диференциран и степенуван регулативен подход. И теорията се разви, но къде е съчетаването й с практиката? Колко страни дръзват да използват Препоръка CM/Rec(2011)7, за да създадат модерна медийна политика и законодателство?

За сега държавите са изключително предпазливи. Сякаш по-лесно е да решаваме отделни случаи и да си разменяме добри практики. Моето мнение е, че трябва да работим за създаването на хоризонтални рамки, които съчетават национални и международни регулативни елементи.
Аз нарекох тези рамки резултат от новата интуитивна регулативна култура, рамки, които са гъвкави и реагират адекватно на променливата медийна среда. Някои от тях бяха споделени от колеги по време на конференция за трансформациите в бродкастинга, организирана от Университета в Лийдс през 2012 г.
У нас, обаче, в домашни условия, те все още звучат по-скоро като послание на ексцентрик. Все пак оставам твърдо убедена, че имаме нужда от мислещи за бъдещето интердисциплинарни експерти и специалисти, красиви умове, които могат да материализират промяната в политиката и законодателството. Подготвените личности с визия за бъдещото ни медийно пространство имат и ще имат огромно значение.
 

Leave a Reply