www.capital.bg I Алексей ЛАЗАРОВ I 17.03.2012
Защо опитите разследването на "Капитал" за Хохегер да се обясни с политически мотиви са смешни
След като написахме за аферата "Хохегер" преди две седмици, се завъртя политическо торнадо, което показа колко абсурдно ниско е паднало доверието в българските медии и по колко крив начин българските политици си създават представа за света около тях. Ще ви занимаем с това накратко, защото проблемът за нас е сериозен. Оказа се, че живеем в много бутафорна среда, където призраци създават и гонят други призраци. Където истината е толкова голямо изключение, че когато се каже, никой не вярва в нея.
Преди две седмици в "Капитал" излезе първият по-голям текст за аферата "Хохегер". Той стъпваше основно върху разкритията на австрийската парламентарната комисия, която разследва лобисткия скандал. По темата в продължение на месеци работи от Виена един от репортерите на "Капитал". В последната седмица към нейната работа се включи и екип на вестника от София, който също събираше нужната информация, за да се състави пълната картина за дейността на Хохегер в България. Темата ни се видя интересна, защото австрийският лобист е подозиран в доста сериозни престъпления и част от парите, за които се води разследване дали са били подкупи, идват от България. Събрахме всички факти, говорихме със засегнатите, включително бившия премиер Сергей Станишев и Моника Йосифова. Поискахме от администрацията на Министерския съвет договорите и отчетите по Закона за достъп до обществена информация. Написахме. Не последва нищо. В интерес на истината и не смятахме, че това е толкова голям случай, сравнен с други истории от времето на тройната коалиция. Той може да е показателен за културата на управление, но сложени до историята с Батко (120 млн. лв. дадени при съмнителни конкурси), 15-те процента за Моника Йосифова от договора за Хохегер са пари за шопинг в Париж. И досега не сме напълно уверени, че в историята има нещо нередно. Сигурни сме обаче, че тя трябва да бъде разнищена до последно, за да се разбере какво се е случвало.
Няколко дни по-късно от австрийския в. Die Presse помолиха Зорница Маркова да преразкаже много накратко текста от "Капитал". Тя го направи и скандалът започна. Повечето големи български медии веднага съобщиха как австрийската преса е "гръмнала", че Станишев е замесен в едва ли не международен скандал. Зачудихме се защо трябва да се получава такъв информационен пинг-понг. Отдадохме го на една странна, но много силна особеност на българските медии – те не се обичат помежду си, много рядко се цитират една друга и не доразвиват чужди теми.
Историята обаче стана абсурдна, когато обяснения за нея започнаха да дават политиците. Попитан от в. "Труд" защо според него се е повдигнала темата за Хохегер, Сергей Станишев отговори, че тя е инспирирана от ГЕРБ. "Ъ?", спогледахме се в редакцията на "Капитал". Темата, която екип на "Капитал" измисли и изработи пред очите на целия нюзрум, изведнъж беше обяснена с политическа поръчка. Окей, казахме си, Станишев се опитва да се оправдае по някакъв начин. Тогава в историята се намеси Бойко Борисов. "Това си е работа на Първанов и Станишев. Те си правят тези номера и за съжаление си ги правят в чужбина", каза той пред bTV. Премиерът не спря дотук. "Убеден съм", отговори той на въпроса дали Георги Първанов е направил "номер" на Станишев с публикацията в Die Presse. Тук вече започнахме да се смеем. "Зори, ако Първанов ти пише текстовете за Die Presse, кой ти ги пише за "Капитал", писахме веднага на Зорница Маркова по скайпа. След няколко екрана с търкалящи се от смях емотикони обаче си дадохме сметка, че историята е показателна за друго.
Ако двама български министър-председатели не разбират нещо толкова елементарно, то как схващат по-сложните неща? Дали те са създали около себе си такава организация и хигиена на информацията, че да имат реална представа за света, който ги заобикаля?
Последствията от подобен начин на мислене са очевидни, но не по-малко важни са и причините за него. Да оправдаваш написаното в някоя медия с чужди интереси е обидно за издания като "Капитал" (и за щастие още няколко), но повече от нормално за все по-голяма част от другите медии. Търговията с влияние е в основата на цялото преструктуриране на този сектор през последните пет години. Медиите престанаха да бъдат самостоятелен бизнес. Те са вече част от онези бизнеси, които имат нужда от политически протекции. Вестници, телевизии и уебсайтове угодно въртят опашка, за да получат кокали от властта. Кучетата се мазнят и керванът си върви.
Тази част от медиите научи много хора, че журналистите са всъщност само видимата страна на един призрачен свят, който ги управлява. Затова днес простото обяснение, че някой е написал нещо заради професионалните си принципи, изглежда наивно и невярно. Това обяснение е за балъци. Хората, които знаят как стоят нещата, винаги търсят призрака на конспирацията.
Пишем това само за да кажем, че за "Капитал" тези обяснения са излишни. Нещата при нас са прости и ясни – пишем истината. По-често успяваме. Случва се и да грешим, но никога нарочно. Някои хора ще повярват на това, други няма. Разбираме. Все пак да видиш истината в страната на лъжците е трудно.
