Валери Тодоров: Ако имам подкрепа – лошо, ако нямам – пак лошо

в. Сега | Галя ГОРАНОВА | 2010-06-01

БНР и БНТ трябва да запазят своята самостоятелност, категоричен е генералният директор на радиото Валери Тодоров

- Г-н Тодоров, преизбирането ви бе помрачено от признанието на Георги Лозанов, че е гласувал под натиска на гилдията в радиото, въпреки че далеч не сте му били най-симпатичният кандидат. Притеснява ли ви това признание?

- Ако е било под натиск, не е трябвало да гласува тогава. Смятам, че всеки независим човек е в правото си да определи сам мотивите, с които гласува. Да, моят избор действително бе подкрепен и от журналистите в БНР, и от синдикатите. Изискване на СЕМ беше да получа обществена подкрепа. Ако я нямах, това щеше да се превърне в основание да не бъда избран. Значи, ако имам подкрепа – лошо, ако нямам – пак лошо.

- "Цената на страха през 2010 г. се нарича Валери Тодоров", обяви Лозанов след избирането ви. И предположи, че може би от страх водещи като Петър Волгин и Силвия Великова си мълчат за кандидатурата ви. Как ще го коментирате?

- След като по този начин е злоупотребено с имената на колегите, те имат право да се защитят. Но съдейки по онова, което те правят, нямат вид на уплашени.

- Да не вземете да ги уволните заради тази интрига?

- Надявам се да останат. Те са колеги с характер, със силни професионални позиции и с доказана гражданска и обществена ангажираност. Досега не съм ги видял уплашени, надявам се да не ги видя и занапред.

- А как ще избегнете другия риск – да станете заложник на оказаната ви журналистическа подкрепа и да спрете всякакви съкращение в радиото в знак на благодарност?

- Лично аз смятам, че изборът на генерален директор е изключително отговорна процедура и тя трябва да става със законови норми. Излишният популизъм винаги вреди. Онова, което е в интерес на медията, ще бъде защитавано безусловно, независимо от подкрепата на колегите. Не се превръщам в заложник на когото и да било. Оптимизирането на щата, съкращенията обаче трябва да се правят едва тогава, когато технологиите и промяната в организацията на работа създадат предпоставки за това, а не да се правят демонстрации, които след това нанасят вреда.

- Шефът на СЕМ препоръча по-критично отношение към договорите с партньорски фирми и преосмисляне на стратегията за разширяване на регионалните радиостанции, която се съдържа във вашата концепция. Ще се съобразите ли с тези препоръки?

- Ние сме подложени на доста силен натиск от страна на някои фирми. Използват се и средства за публичен натиск, което е много некоректно. Имам предвид поведението на някои фирми…

- За доставка на техника ли?

- Не само. Правят се дори опити за лични контакти и лично лобиране. Ако преди нещата са правени на парче, ние възприехме политика на унифициране на техниката и технологиите. При това с изпреварващи възможности. Сега например всяко от студиата е оборудвано с различна техника и ние не можем да прехвърляме екипите от едно студио в друго. Ако искаме да оптимизираме състава и възможностите, техниката трябва да се унифицира.

- Тук ли се появяват лобистите?

- Да. Смятам, че намекът на Лозанов е в този контекст. Имаше доста спекулации преди избора. Смятам, че има достатъчно органи за контрол и наблюдение на тези процеси в радиото. При нас всичко е прозрачно. Колкото до регионалните радиостанции – ние сме единствената радиостанция, която се чува във всички краища на страната. А след развитието на предавателната мрежа вече ни слушат и от двете страни на границата, където живее компактно население с български произход. Ние единствени излъчваме в смесените райони. Освен това националните програми покриват много широк периметър. Те не могат да навлязат в детайли за всеки един от регионите. Ако човек от малко село иска да научи какво се случва в областния град, не може да разчита за това на големите национални програми. Оттук и голямата популярност на регионалните ни радиостанции. Четири от тях са регионални лидери. Ще дам пример с Радио Благоевград и Радио Варна, които бият по рейтинг дори националните ни програми. Хората искат да знаят какво се случва в техния град, а не само в София.

- Ще правите ли общ консултативен съвет за БНР и БНТ като алтернатива на идеята за сливането им?

- Може да се търси някаква форма за обединяване на интересите на обществените медии. Подчертавам обединяване, а не сливане. Ще ме попитате каква е разликата? Сливането е, все едно да слепиш два листа – така всеки ще може да прочете две страници. Ако обаче обединиш двата листа в една папка – страниците за четене стават четири. Затова дайте да не сглобяваме със сърп, чук и отвертка конструкции, които са се доказали като неефективни във времето. Зависи какво и как се обединява. И най-важното – от кого! Защото аматьорството може да нанесе големи поражения. БНР и БНТ трябва да запазят своята самостоятелност. Това са две медии с различно развитие, различни технологии, с различна организация на мениджърския процес и всяко механично сливане може да е пагубно. Най-безнадеждната мярка е да се слеят администрациите. Защото след това трябва да се възпроизведе два пъти по-голяма администрация, която да контролира редуцираните управленски екипи. Може да се търси на най-високо ниво съвместно координиране на проекти – мултимедийни, рекламни, продуцентски и т.н. Като към това намерение могат да се привличат и колеги от частния сектор, от търговските медии. Ето това е една добра платформа за сътрудничество. Това е част от идеята за консултативен съвет, който да преценява проектите и областите, в които може да се търси съвместен ресурс.

Стр. 13

Leave a Reply