в. 24 часа | Мила ВАЧЕВА | 2010-02-07
Съчувствам на Бойко Борисов, сам заради всички
"Излизам. Нека да се чуем по скайпа. 11 часа е добре", предлага ми Азис, когато в петък вечерта го потърсих за интервю. Бях скептична, че в този час – твърде ранен за звезда, която изгрява в малките часове на нощта, ще е възможно да направим интервю. Оказа се че той отдавна е станал и дори… готви.
- Добро утро. Как си?
- Аз съм прекрасно. Супер. Готвя супа топчета. Но това е лесно. После ме чака баница. Моята приятелка Златка ми донесе кори от Югославия…
- Ти готвиш!
- Какво чудно има в това?
- Ами не знаехме?
- Ами не сте ме питали.
- Е, как да те попита човек за лук и подправки като те види в тези дрехи, шлейфове, мигли, ботуши… Дори не му идва наум. Все едно да попитам Мадона дали готви…
- Защо да не готви? Да не е саката? Всички жени готвят. Така е в природата. Мъжете ловуват. Жените са край огнището. Аз съм и двете.
- Имаш ли любима рецепта?
- Сармички. И хората ми ги обожават. Мога да ги ям постоянно. Ама ги въртя така, по цигански. Пикантни, мазнички, екзотични, със зелев сок. Стават уникум!
- Днес публикуваме серия снимки от дома ти. Как избра хората, които подредиха това важно за теб място?
- С Меглена сме заедно от детската градина, а после и от училище. Знаете, че аз не съм добър ученик… По-късно научих, че е архитект, че прави интериори. Видях нейни работи и изцяло й се доверих. Къщата ми е огромна. Не мога сам да се справя. Тя ми каза кое е модерно и аз го приех. Оказа се права. Показваше ми анимирани снимки на стаите. Аз си казвах: “Да, бе, на компютър е едно, а после кой знае…" Реалността дори надмина очакванията ми. Оказа се дори по-хубаво.
- Наскоро се раздели с изявите си като тв водещ. Тежи ли ти?
- Сега малко време ще се помотая по кръчмите, но ще се върна в телевизията. Тя ти влиза не само в кръвта, но и под кожата. Вече не мога да си представя живота без телевизия. Знаеш, няма какво да крия, в началото бях много зле. Но след почти 500 предавания – не мога да ги пресметна точно – смятам, че вече никой не може да ме конкурира по водене, четене, маниер, общуване…
- Защо тогава твоите работодатели "заклаха" златната си кокошка?
- Хората не успяха да си създадат навик да гледат тази телевизия. Каквото и да направех, дори да излезех с нещо, забито в дупето, примерно – меч или копие, пак нямаше да ме видят, освен ако случайно не бяха превключили канала и попаднали на шоуто ми. Иначе ме харесват, симпатизират ми, гледат ме, но само случайно.
(В този момент Азис се извинява, че ще "побръмчи малко". Чува се звук на кухненски робот. "Пасирах лука. Толкова години съм зад печката, но лук не мога да режа – все плача. Казват ми – ще свикнеш. Ама на, не мога.)
- Какво те научи тв шоуто?
- Да бъда по-гъвкав. Превърнах се направо в каучук. Щом видя госта, и ставам това, което трябва да бъда, разбира се, и помощта на екипа. Преди бях затворен, плашех се от хората. Сега – ела и гледай отстрани! Отпуснах се. Най-контактен съм. Душата на всяко заведение.
- Налагаше ли се да играеш различни роли на тв екрана?
- Там бях усмихнат и весел човек. Възторжен, дори превъзбуден. Повярвай ми. В действителност не съм чак толкова усмихнат, не ми се смее толкова. Но го правех в името на шоуто. Единственото, което човек не може да изиграе, е да се показва искрен и добронамерен. Трябва да си е такъв. В това не можеш да излъжеш зрителите.
- Когато тв критиците те сравняват със Слави, винаги са подчертавали твоята позитивност към гостите, твоята добронамереност…
- Радвам се да го чуя. Ама на, човекът си е още на екран…
- Докато говорехме за телевизията, в която беше предаването ти, спомена, че там правят добри новини и ти редовно ги гледаш. Интересуваш ли се от политика?
- Гледам го Бойко Борисов. Просто ми е мъчно. Сам срещу всички. Сам заради всички. И заради министрите си… Този човек как не се умори. Как не го разбраха. Той пое най-тежкото бреме…
- Помниш ли, че когато свали твоя пикантен билборд до паметника "Левски", ние написахме "Бойко Борисов свали Азис".
- Всеки в младините си е правил грешки. Сега успях да го опозная като премиер. Колко често го изкарват извън нервите човека. Да се пази. Да си пази нервите.
- Знаеш, че много жени го харесват.
- И ние го харесваме, не само жените. С тази хладнокръвна физиономия…
- Чул си вероятно, че и Сашка Васева поиска среща с него заради данъците на фолкзвездите.
- Не.
- Но не успяла да се срещне с Борисов.
- Има може би по-важни неща…
- Но тя отиде с мисия – да ви защитава – вас, певците, от атаките на данъчните.
- Ами на, провериха ме. Какъв е резултатът? Черен пиар! Накараха ме да плащам на още охранители и да живея като някой затворник зад мъже в черно с широки гърбове! Добре, че не съм поискал държавата да ме охранява. И това е, защото съм почтен данъкоплатец. Защото съм отговорен.
Обясниха ми, че името ми изскочило случайно, било направено с добри намерения. Мерси от такива добри намерения! Какво обявиха? Какво се изписа? Най-известният фолкпевец… Ами кой е той? Може да им е много неприятно на някои, но съм аз. Влезте в "Гугъл", влезте в американски и английски сайтове. Това е положението. Грешка няма. Какво да правя, като съм най-известен. Ако пак изтече подобна информация, тогава ще разберат кой е Азис. Не Страсбург, не знам кой ще чуе. Извинявай, че повиших тон, но много се ядосах! Защото утре някой ще ме удари, ще ме съсипе за цял живот.
- Прочетох за теб, че не обичаш да се пазариш.
- Веднага затварям телефона. Макар с тези неща да се занимава Галка. Щом чуя някой да ми се пазари – ама криза е, ама не може ли… затварям. Моля, господа, вие сте в криза. Аз не съм в криза. Моето творчество не е в криза. Плащайте цената, която заслужава това, което предлагам. Да не сме на "Илиянци"? Ако е чуждестранна звезда, ще се пазарят ли?
- А то и поддържането на имиджа струва скъпо.
- Ами да – прическа, сешоар, маникюр, грим…
- Какъв е новият ти сценичен имидж?
- Тесни панталони, ботуши до коленете и запазената ми марка – къси сака с широки рамене. И дълъг бретон.
- А къде останаха роклите?
- Как без рокли? С тези крака! Направо ми е забранено да излизам без рокля! Да крия тези перфектни форми.
- Има ли човек до теб?
- Сам съм. Отдавна съм спрял да ревнувам и да се притеснявам за връзките си. Толкова съм контактен, че ако поискам, всеки ден ще се женя. Това за мен е най-малкият проблем. Преодолях патриархалното възпитание, на което ме е учила мама – че с един мъж трябва да се умре. Мога да имам всеки, когото поискам. Когато пред теб са 1000, защо да останеш с един?
- Е, майка ти едва ли това те е съветвала.
- В този дух, искам да кажа. Сега имам време за приятели. Веселя се. Чувствам се 15-годишен.
- А би ли искал наистина да бъдеш на 15 години?
- Ако стана на 15, пак бих изживял годините си по същия начин. Всичко. Всичко. Е, не бих изпял някои песни.
(Супата топчета е почти готова. Азис се тюхка, че от половин кило кайма са излезли "почти 1000" топчета и е досадно да ги търкаля. Ще добави чубричка, черен пипер, вегета. Той самият е на диета, макар трудно да свиква с гладуването, но пък много си харесва краката стройни. Ще изяде едва 2-3 лъжици от вкусната супичка. Но пък може да се похвали с минус 17 кг от обичайното си тегло. Шегувам се, че е време да опитаме супата.)
- Заповядай – винаги си добре дошла, отвърна гостоприемно Васко.
- Благодаря, ще изчакам да стане и баницата…
Стр. 12
