сп. Мениджър | Ирина ВЕЛЕВА | 2010-02-07

СРЕЩУ ИМЕТО МУ в търсачката "Гугъл" излизат 129 хил. резултата. Нещо повече – първият от тях е отделна страница в "Уикипедия", посветена на личната и творческата биография на Росен Петров. Кратката визитка под снимката на персоналната му страница в свободната енциклопедия го обобщава като "български телевизионен водещ и продуцент. Роден на 24 юли 1970 г.". Той обаче се самоопределя като плеймейкър, защото "в телевизията никога не е възможно и достатъчно да бъдеш само едно нещо". След 17 години телевизионен стаж (дебют през 1993 г. като сценарист в предаването "Ку-ку" по БНТ), две трети от които зад кадър, за никого не беше изненада новото му амплоа. От плеймейкър влезе в центъра на терена и стана острие на атаката (футболните метафори не са самоцелно заиграване с думите, а още един щрих към образа на героя, който – кой знае защо – в деня на снимките, цитирам, "специално" беше облякъл фланелка на Бербатов, "защото съм негов много голям фен!"). Белязаният сякаш с доживотното нарицателно "сценарист на "Шоуто на Слави" излезе пред камерите и седна в стола на водещ на предаването "Нека говорят", без да му трепне окото, защото "съм човек, който се мобилизира, когато е под стрес". И защото това не е бойното му кръщение под прожекторите. Преди това беше водещ на студиата на първия "Сървайвър", на предаването "файв старс" по bTV. Цели 82 пъти е водил "Шоуто на Слави". А генералната репетиция за настоящото му професионално битие беше историко-публицистичната рубрика "Операция Слава", пренесена и поддържаща стабилен рейтинг в новата неделна двучасова версия на "Нека говорят". "С преместването на предаването в неделя от 17 ч. надхвърлихме рейтинги, които не сме допускали и в най-смелите си мечти", споделя плеймейкър Петров. Скромно отдава причините за този успех "най-вече на деня и часа на излъчването". Ние обаче добре знаем, че в суровата реалност на безкомпромисна конкуренция случайни неща няма. Зад добрия продукт винаги стои добър екип с идеи, динамично мислене и модерна визия. И добър лидер. Бъдещето, казват футуристите, е на мултифункционалните личности. Тоест на плеймейкърите.
***
Текст под снимка:

Бронзова глава на бог Дионисий, която си "изпросих" от Васил Божков. По време на кампанията "Свобода за българските медици в Либия", на която съм идеен автор, имаше първенство по шахмат в Триполи. И аз предложих нашите шахматисти да участват, облечени с фланелки с този лозунг. Проверяваме кой е шеф на федерацията по това време – оказва се, че е Васил Божков. Отидохме със Слави при него да го убедим в нашата идея. По някое време, както върви разговорът, Божков казва: "Слави, ти нали пушиш пури? Ето ти една кутия пури, подарък от мен. А на теб, Роска, сега какао да ти подаря?". И аз, понеже неговият кабинет е пълен с антики, най-просташки изтърсих: "Ами, на мене ми подари една антика". Той се замисли много сериозно: "Това са лични неща, влагам много емоция в тях", казва, после, мине не мине време, пак: "Ех, да му се не види сега, антика ли искаш наистина?". Накрая извади тази бронзова глава и ми я даде: "Ето, на 5000 години е, да си започнеш с нея лична колекция". Пък аз толкова се сконфузих, че си я сложих в джоба на дънните и побързах да си тръгна.
Един долар с автограф от Слави Трифонов и посвещение да ми върви на пари. Пазя го още от "Хъшове" и от суеверие винаги го държа в портфейла си.
Тази кутия с полицейска лупа и ножче за отваряне на писма ми е подарък от Бойко Борисов за един мой рожден ден от времето, когато бяхме много близки – в смисъл, че поне два пъти седмично сядахме на маса да се видим. Тогава той беше главен секретар на МВР. Отгоре на капака й има едно главно "Б" – допада ми шеговитият контекст, "Б" като Бойко. Всъщност това "Б" е фирменото лого на производителя.
Керамика, артефакт от Софийско неолитно селище в басейна на "Червено знаме". Спомен ми е от участието в първата ми археологическа експедиция като ученик в класическата гимназия. На повече от 9000 години е.
Автомат ППШ, създаден специално за съветските десантници. Първите в света военновъздушни десантни части са съветските • сформирани са още през 1935 г. Този автомат, оригинална съветска разработка, ми е подарък от баща ми, който има подчертан любителски интерес към оръжията. Разбира се, с него не може да се стреля.
Това са семена, сигурно от някаква палма в Доминикана. Местните ги събират и правят гердани, гривни, сувенири. Бях там за първия "Сървайвър", на който бях креативен продуцент. И до ден днешен това ми е любимото предаване. Много ми пасва на манталитета.

Стр. 182 – 183