сп. Образование и специализация в чужбина | 25.09.2012

Принципните различия между образованието у нас и във Франция 

Лора Дичева има бакалавърска и магистърска степен по комуникации от Universite de Nice, Франция. Кариерата й преминава през комуникационните агенции EURO RSCG и Lowe Swing Communications, а от 2009-та е част от американската медийна компания Central European Media Enterprises, собственик на bTV Media Group и продуцентската компания MediaPro Entertainment. Понастоящем отговаря за цялостната комуникационна стратегия и позициониране на MediaPro Entertainment, както и на нейните марки и проекти.

Изборът

Първият и основен въпрос, който учениците, а и родителите си задават, е "Обучение в чужбина или 8 България?". След това има няколко основни фактора, по които се избира учебното заведение – езикът на преподаване, специалността, държавата/ градът, репутацията, годишната такса.
Грешно е възприятието, че обучението в чужбина е много скъпо. Има държави, в които може да се следва безплатно (Франция е една от тях), стига студентът да е готов да работи, за да се издържа.
Моето решение беше лесно – избрах франция, защото като възпитаник на френска гимназия кандидатствах без изпит, само по документи, а таксата в университета беше под 400 евро на година. Изборът на определен университет също не беше труден – проверих къде програмата включва специалността, която искам да уча и след това избрах града. Първият ми избор беше Ница, защото много харесвам този град. Второто ми предпочитание бе Авиньон. Бях приета в Ница още от първия път. По време на кандидат-сването много ми помогнаха хората от Френския културен институт.
Имам много позитивно отношение към образованието в чужбина, не само защото е много no-ценено както там, така и тук, но също така, защото е по-съвременно. Методите на обучение са по-модерни и по-близки до бизнеса. Много е важен и чисто човешкият опит, който придибиваш – да живееш сам, да носиш отговорност за всичко, да разпределяш времето и финансите си по правилния начин. Навици, които остават за цял живот.

Обучението

Обучението е доста натоварено, лекции има всеки ден, през някои семестри и в събота.
Има няколко важни принципа, по които то се различава от това в България.
Системата на прием: Най-хубавото във Qucmemo образование във Франция е, че там може да влезе всеки, които има завършено средно образование без да държи изпит. Отсяването става по време на обучението, което е много разумно -т.е. ако студент кандидатства Право не бива оценяван по български език и история, каквито са кандидатстуденстките изпити в България, а по предметите, които се учат в специалността.
Системата на оценяване: Тя е 20/20, а не от 2 до 6. За да се приеме един изпит за взет, трябва оценката да е минимум 10/20. Изпитите са групирани по блокове от 2-3 изпита в блок, което позволява да се компенсират оценките (т.е. ако в един блок има два изпита и на единия оценката е 8/20, а на другия 12/20 те се компенсират и блокът се приема за взет).
Лекциите: Учебниците и кнгите са само допълнителна част от обучението. Основният материал, върху който се държат изпитите, е този от лекциите и без той да е покрит, трудно студентът би могъл да вземе изпит. Има два оснивни вида занятия – отворени лекции, на които студентите сами решават дали да присъстват или не, и задължителни, на които се допускат само две отсъствия през семестъра. В моята специалност държахме средно 10-12 изпита на семестър, често наредени в няколко дни (по 2-3 на ден).
Преписването: Ако студентът е хванат да преписва, рискът да загуби право да запише университет в държавата за срок от 5 години е много голям.
Заверяването на годините: Впечатлението ми от нашите университети е, че студентите отлагат изпити и учат една специалност по 7-8 години. Това във франция е невъзможно, защото след определен брой години на записване на една и съща година, губиш правото да се запишеш отново в университета. В моя университет при незаверен блок от изпити, студентите не могат да звършат годината и съответно се налага да я повторят цялата.

Животът

По време на моето обучение (2001-2006) България все още не беше в ЕС и българските студенти нямаха право на общежития, на стипендии и на работа над 20 часа седмично. Все пак френската държава поемаше част от наема чрез институция, наречена CAF (около 25-30%). Мисля, че сега положението със стипендиите и настаняването е по-различно. Все пак трябва да се има превид, че обучението е почти безплатно, но страната е доста развита, с висок стандрарт и животът не е евтин. Затова силно препоръчвам студентите да работят, макар и на no-олекотен работен ден.

Работата

Като цяло в държавните университети рядко осигуряват работа или стаж, налага се студентите да търсят сами. Считам, че не е редно студентите да се издържат изцяло от родителите си и когато завършат да нямат нито един работен ден. Това са остарели разбирания. В днешно време конкуренцията е толкова голяма и животът тече на толкова бързи обороти, че богатият трудов опит и владеенето на езици са задължителни.
Работата по време на образованието в чужбина има и други плюсове: по-лесно се свиква с езика, по-лесно се намира среда, а и се осигурява финансов комфорт. Изключително важно е обаче да не се забравя целта на заминаванто и работата да е съобрзена със заетоста в унивеситета и да бъде на втори план.

Реализацията

Франция е социална държава, където човешкият труд е много добре оценен. При едно стабилно образование и желание, всеки има шанс за развитие. Съветвам студентите, които искат да се реализират там, да избират градове, които не са изцяло студентски и в които бизнесът, с който искат да се занимават, има развитие. Логично големите градове предлагат и по-големи възможности.
В България диломите от чужди университети са много ценени и със сигурност са фактор при подбора на кадри.
Като мениджър в голяма международна комания, при наемането на нови служители винаги вземам под внимание образованието и трудовия стаж. Особено добро впечатление ми прави владеенето на чужди езици, плавното издигане в йерархията и подбора на работно място и университет.
За себе си смятам, че френската диплома ми е отворила много врати. Дали е така или не, може би никога няма да разбера. Но със сигурност зная, че житейският опит, отговорността и самодисциплината, придобити по време на обучението, имат много голямо значение за професионалното ни развитие.

Стр. 30, 31