в. Банкер | 08.01.2011 

Warning, it on (б.а. – в превод "Внимание, работи). С тази песен на американския рапър Айс Ти на работен режим се включи и новият медиен закон на Унгария. Правителството в страната подмина равнодушно стоновете срещу спорния документ на всякакви организации (не само журналистически). Напук на критиките, включително и от чужбина, от 1 януари, когато Унгария пое председателството на ЕС, той вече е реалност. Според независими анализатори законът рязко ще ограничи свободата на словото и ще наложи правителствена цензура. Сред скандалните текстове е този, че медийният съвет ще следи изкъсо не само какво става в телевизиите, радиата и вестниците, но и в интернет.
Какво точно обаче пише в този закон? Защо ще накажат малко радио, пуснало раппарче? Дали разписаното в 182-те страници на документа ще постави началото на нов модел на взаимоотношения между управляващи и медии? А дали той ще остане да се вихри само в Унгария? Каква ще е реакцията на Европейската комисия по повод безпрецедентния за Европейския съюз закон след посещението на Жозе Барозу в Будапеща тези дни?

Случаят "Тилос"

Първата жертва на новия нормативен документ е малкото частно радио "Тилос". От първия работен ден на годината то е обект на разследване, защото през септември 2010-а е пуснало споменатото парче на Айс Ти. Според новия блюстител на порядките – медийния съвет, това е "гангстерски рап", който може да повлияе негативно на малолетните. Ето защо мястото на парчето е в ефира, но само ако е между 21 и 5 часа сутринта, а не в 17.55 часа, когато е било излъчено. Ако се окаже, че е виновна, радиостанцията ще изгори с няколкостотин евро. Освен своя отговор медията публикува и реакцията на Айс Ти в социалната мрежа "Туитър", която бе следната: "Хубаво, светът ще се страхува от мене, ха-ха-ха".
Писмото на медийния съвет бе сравнено с цензурата на комунистическия режим от 60-70-те години на ХХ век, когато той се е страхувал от разрушителната сила на пънк музиката. Но не е ясно защо "Тилос" може да бъде наказано със задна дата, при положение че законът е в сила от 1 януари 2011-а. Сигурно е обаче, че случаят трябва да послужи като предупреждение за всички да внимават в картинката за могъществото на новосформирания медиен регулатор. А той определено вижда, чете и слуша всичко.

Регулация вместо дерегулация

Дясноцентристкото правителство на премиера Виктор Орбан си осигури комфорта, като назначи само свои хора в новия Национален орган за медиите. Мандатът на всеки един от петимата ще е по девет години, а правомощията им ще се разпростират върху целия новинарски поток. За улеснение продукцията на държавната телевизия, радиото и националната информационна агенция МТI ще се слее, а съдържанието й ще се разпространява безплатно. Така на практика вместо да прилага директивата на Евросъюза за дерегулация на медиите, Унгария ще ги регулира, при това на 1000 процента. Фактът, че MTI ще доставя новините без заплащане, пък поставя останалите частни агенции в условията на нелоялна конкуренция.
Медийният съвет ще налага сурови глоби на предавания и печатни текстове, които не са "политически балансирани" или "накърняват човешкото достойнство". Наказанията са за информации, преценени като необективни и несъвместими с обществените интереси, обществения ред и морала, или ако са пристрастни, като за тези понятия няма ясна дефиниция. Размерът на санкциите е до 200 млн. форинта (930 000 евро) за телевизиите и 25 млн. форинта (89 000 eвро) за печатните медии.
Неограничените правомощия на медийния съвет са осъдителни, смятат чуждестранни експерти. Според закона регулаторът може да извършва разследвания, като за целта изиска, наблюдава и копира всякаква информация, включително и "защитена от закона". Журналистите са задължени да разкриват източниците си "в интерес на защита на националната сигурност и обществения ред, или в интерес на разследване и превенция на престъпленията", като превенцията не е дефинирана.
Съветът може да разпитва всички свидетели за бизнес тайните им дори да са положили клетва за спазване на клиентската тайна. Придобитата информация пък може да бъде използвана за други процедури, което влиза в противоречие със Закона за защита на личната информация, твърди в блога си унгарската журналистка Джудит Бауер. Законодателите отиват и по-далеч, с още една глава в норматива, озаглавена "Обезпечение с информация". Според нея медийният регулатор има право да поиска информация от всеки, както и да задължи бизнеса да предоставя дистанционно сведения посредством наблюдаваща система, инсталирана в офисите му или вградена в бизнес софтуера и базата данни. Ако информацията не бъде предавана или се предава "незадоволително", медийният регулатор може да налага глоби до 180 000 евро. Освен това властите в Унгария вече имат възможност да правят проверка на документацията на всички медии, и то преди да са забелязали някакво нарушение.
Въвежда се и терминът "процедурни глоби", който Джудит Бауер определя като "абсурден". Журналистката обяснява как той може да бъде прилаган не само за проверявани лица и субекти, но и за такива, които не са замесени, но откажат да съдействат по случая. Пускането под гаранция до изясняване на обстоятелствата ще струва 50 млн. форинта, или 1 млн. за частно лице. В закона е записано още, че може да бъде задействана процедура за публичен диспут между всеки два медийни канала. Ако единият от тях го изиска – другият няма опция да го откаже. По този начин се създава коренно различна ситуация, отколкото при арбитраж или саморегулация, защото отнема правото на едната страна за независима съдебна процедура.

Някои от реакциите

Четиридесет и осем часа след като Унгария пое председателството на Европейския съюз, Брюксел обърна внимание на новия медиен закон, отбелязвайки, че има съмнения за съвместимостта му с европейското законодателство. Още в края на декември Нели Крус, европейски комисар по цифровите технологии, написа писмо до Будапеща, в което изрази безпокойството си от норматива и поиска разяснения от унгарското правителство. Подобна бе позицията и на Франция, която призова за промяна, тъй като законът е "несъвместим с прилагането на определени идеи за свободата на пресата, подкрепени от всички европейски договори".
"Свободата на медиите е свещен принцип в Евросъюза и ще обсъдя новия унгарски медиен закон, който поражда съмнения, с премиера Виктор Орбан при посещението на Европейската комисия в Будапеща", каза през седмицата Жозе Барозу. Той допълни, че проблемът е много сложен, тъй като в него се намесват юридически и политически процедури и затова не може предварително да каже какъв ще е резултатът от разговора му с унгарския министър-председател.
Европейската комисия е получила исканите от нея разяснения и в момента юридическата й служба ги анализира, след което ще излезе със становище. Еврокомисарите не изключват налагането на санкции на действащия председател на общността заради закона. Представител на Брюксел е посочил, че ако бъде установено нарушение на европейското законодателство, комисията ще започне наказателна процедура, съобщи радио "Дойче веле". Критика срещу унгарския медиен закон изсипа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, според която той е заплаха за свободата на печата. Остра реакция към него имаше и в Германия, от Международния институт по печата и т.н. Правителството на Виктор Обран обаче оповести, че няма да преосмисли позицията си. "Не е необходимо да се променя унгарското законодателство само защото е предмет на критики от чужбина", изтъкна Золтан Ковач, държавен секретар по комуникациите, пред националното радио. Съветът му бе, преди да се критикува, да се изчака и да се види как ще проработи въпросният норматив. "Ние сме уверени, че той ще бъде на ниво", добави Ковач. Най-вероятно обаче властите в страната ще склонят на компромис, особено ако им бъдат наложени икономически санкции, за които намекват от Брюксел.
Унгарските медии не се дадоха без бой. Два от големите вестника излязоха с полупразни първи страници в знак на протест срещу ограничението на свободното изразяване. Унгарското национално радио пък отне думата на журналист, който преди да дискутира темата, за която бил поканен, обявил, че ще запази минута мълчание в знак на протест срещу цензурата. След кратък спор с водещия предаването било прекъснато. А след като продължило, било без госта…

Скандалът с унгарския медиен закон идва в момент, в който медийната гилдия у нас

"точи зъби" за безкрайно дълго чакания български медиен закон. Работната група, назначена от премиера, трябваше да го изработи до края на ноември, но крайният му срок бе отложен за края на този месец. Причината – отлагането на цифровизацията, заради което се налага актуализирането на някои абзаци. Да се надяваме, че там няма да има текстове за регулацията на електронните вестници и социалните мрежи, независимо че управляващите плахо се опитаха да ги прокарат при изготвянето на Изборния кодекс миналата година. Затова, от хигиенна гледна точка, за журналистиката ще е полезно да е нащрек, когато светне лампичката: "Внимание, работи: медиен закон". Унгарците подчертават, че всички текстове в техния норматив са засегнати в законите на останалите държави от общността. Дали пък някой в България няма да открадне нещо от унгарския модел?

Стр. 36