сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 2010-01-31
Г-жо Маринкова, социологическо проучване по повод 75-годишнината на БНР показа, че "Неделя 150" е най-разпознаваемото радиопредаване в ефира. Какъв извод да си направим от факта, че 20-те години преход не родиха нова голяма радиомарка?
- В демократичните медии непрестанно се появяват нови заглавия и лица, но повечето реномирани предавания на БНР имат по-дълга история. Сутрешният блок тръгва през 60-те години, а "12 плюс 3" и "Алегро виваче", също обичани предавания, са на 20. В "Неделя 150" има повече измерения – от една страна, рубриката е нещо като официоз (съобщенията в нея се цитират както от новините на радиото, така и във вестниците), а от друга – е и форма за свободно, гражданско, дискусионно изразяване, в този смисъл тя е в списъка от емисии и предавания, които могат да направят имиджа на даден политик, но безспорно дава и "дивидент" и на журналистите. В такава рубрика по-бързо се прави име – аналогично с новините или "Панорама" на БНТ. Част от успеха свързвам и с навиците ни. В края на седмицата е, след петъка и съботата. Тогава на хората пак им се връща желанието да гледат и да слушат за политика, след като в първите два дни от уикенда им се е отщяло. Така си обяснявам дълголетието и успеха.
Удивена съм обаче какви огромни количества сили и енергия трябва да се изразходват, за да се наложи една подобна медийна марка. Ако днес пак трябва да мисля дали да избера и да тръгна с такава рубрика – не знам. Но знам, че желаещи да ме заместят бързо ще се намерят. Тежка е, като най-много тежи денят преди самия ефир – събота. На мен лично този "ден за размисъл" ми идва малко в повече. Обхващат те най-различни притеснения, сценична треска. Ако вършиш работата си ден за ден, някак като че ли не усещаш напрежението. Готвиш се един следобед или един предиобед, както е в "12+3" например. После работиш.
Вие и сценична треска?
- Да, защо не. Това е дълго предаване, с множество събеседници, най-малко десетина интервюта. Самата композиция, с която трябва да се справиш, е такава, чене позволява предаването много добре да се планира предварително. В електронна медия сгъстяването на напрежението се усеща много силно. Чувстваш как ходиш по опъната нишка, това е непрекъснато изпитание. На вниманието ти му е нужна свръхконцентрация.
Да поговорим малко за събеседниците. Напоследък "водещи" водещи започнаха да признават как политиците сами им предлагат сензационни разкрития точно в техния ефир. Партийните пресцентрове пък като че ли напълно си присвоиха правото еднолично да решават кой политик кога да говори и по какъв въпрос. Особено в радиа и телевизии не стана ли така, че вече не журналистите решават кой в политиката е интересен, а обратното?
- Наистина, пресцентровете по-често вземат или поне искат да вземат решенията. За журналистите остава единствено изборът дали да приемат, или да не приемат предложения им събеседник. Все пак имаме право да настояваме за друг, който ни се струва по-интересен. Не сме длъжни изцяло да се съобразяваме с политиките и стратегиите на партиите.
Но иначе е факт, че много от рубриките, в които политиците обикновено се изявяват, започнаха да стават лесна плячка за амбициите, за кариеризма. Това се оказва и най-евтиният начин да си направиш предаването – предимно с хора, които по една или друга причина търсят популярност, а не с тези, за чието мнение си убеден, че ще бъде интересно и полезно за хората. В този смисъл става все по-трудно да се направи престижно интервю.
Тези взаимоотношения между политици и медии, за които ме питате, показват още един аспект на ситуацията у нас днес. Най-лесно е да се каже, че в нея няма естествена политическа система, и естествена реакция на хората е, че политиците не израстват по истинския си път. Неслучайно точно сега се появи и терминът за генното политическо инженерство. Вижда се как се търсят всякакви изкуствени системи политическото да продължи да живее. Като се почне от купуването на избори и се стигне до купуването на политическо влияние. До второто медиите за съжаление не стоят далеч, въпреки че според обществения модел това не би трябвало да е така. Не е нормално, както става напоследък, да се говори как едно телевизионно шоу работи за дадена политическа сила или субект. А то се говори.
Затова и хората се отчаяха и вече започнаха да отказват да гледат и да слушат какво им говорят политиците. И това предизвика съсипията в нейната най-пълна и завършена степен.
Още малко за шоупрограмите и политиците. Около индиректния диалог между Бойко Борисов и Слави Трифонов тръгна дискусия трябва ли журналистът на всяка цена да е настроен опозиционно, дори ако не вижда достатъчно основания за това?
- По постановка журналистът трябва да е опозиционно настроен. В никакъв случай да не е сервилен, да прави истинско интервю от гледна точка на подаване на пасовете с политиците. Трябва да бъде максимално отчужден.
Не съм сигурна обаче дали всичко това е в състояние да притесни един толкова ловък в медийно отношение събеседник като Борисов. Защото безспорно това е министър-председателят с най-голяма концентрация на медийно внимание – като пробив и кариера. Без съмнение – феномен. Но бих казала, че никога не е късно това внимание да се обърне с обратен знак. Медията както създава, така и убива. Изпълнителната власт е най-жестоката власт. Тя ни-! кога не приключва безболезнено. Такава е традицията.
Вашето лично отношение към премиера какво е?
- Аз нямам лично отношение към премиера. Бойко Борисов никога не е посещавал БНР. Това прави впечатление на част от работещите тук. Самата аз съм правила няколко интервюта по телефона с него още от времето, когато беше главен секретар. Но тези разговори наричам "експлоатация на ситуацията". При тях винаги може да се появят смущения по трасето, времето да се окаже ограничено, неподходящо и т.н.
И вие ли мечтаете за интервю с Ахмед Доган, както много други известни журналисти признават?
- Вече не. Канех го често в един известен период и после се отказах. Той дава интервюта само на две-три места. Вероятно защото подозира, че и други мечтаят да го интервюират. Спомнете си какво каза в нощта на изборите: "Без мен ще ви бъде по-скучно." И действително, неговата сдържаност поражда неща, за които често е цитиран. Той в действителност не е интересен и смислен, а е по-скоро провокативен, обича да предизвиква. Казва неща, които другите крият. Това е част от номера му в живота.
Има ли важни за обществото въпроси, които в момента стоят без отговор?
- Има неудобни въпроси към министър-председателя. Забелязвам, че хората се
страхуват от него. Нямам предвид само журналистите. Говоря по-скоро за събитията около бламирането на Румяна Желева и за начина, по който се държаха приближените му. Останах с усещането, че самите те не знаеха коя от същностите на Борисов ще срещнат и дали няма да си навлекат гнева му, ако изкажат свободно мнението си. Затова около този случай журналистите не успяха да съберат наистина смислени обяснения от властимащите.
Има и други неудобни въпроси около правителството – на Сашо Диков за "Остеотех", фиксацията на опозицията около поръчката на винетките, инвестициите в обществени проекти на хора, близки дo Цветелина Бориславова. Има и други, свързани със забравените обещания. Аферите на бившите министри също вече стават част от неудобните въпроси, защото минават в графа "забравени обещания".
Преди време БНР беше барикада, а вас за кратко дори ви уволниха. Днес всичко тук изглежда тихо и спокойно. Какво се случи оттогава насам – животът тръгна по мед и масло, политиците показаха превъзходството си или просто екипът бе завладян от конформизъм?
- Събитията тогава бяха свързани с избора на генерален директор. Дето се вика, такъв избор винаги може да доведе до буря. Вижте какво стана сега в Музикалния театър. Напрежението в БНР тогава имаше пряк отзвук от напрежението между Иван Костов и Петър Стоянов. То беше функция и на люлеенето в регулаторния орган. Може да е било функция и на други процеси, за които да не си даваме сметка. Предполагам, че сме изглеждали доста смешни в очите на хората, които са кроили ситуацията в онзи момент. Те вероятно са мислили за съвсем други неща – да кажем, за овладяване на обществените поръчки, които БНР предстоеше да обяви на по-късен етап. Или пък за формирането на съвсем нова политическа сила. Защото, спомнете си, че създаването на "Новото време" (и дори на НДСВ в перспектива) също бе свързано със събитията в радиото преди 10 години. Тези събития дадоха старт на кариерата на един Николай Сви-наров например, който тогава беше адвокат на протестиращите.
Напоследък все повече ме занимават политическите сценарии зад един подобен протест, какъвто тогава направихме ние. Там долу, на площада, хората си крещят за някаква си свобода на словото, но горе, в офисите, котараците си мислят за съвсем други работи. Да не забравяме, че тази година също предстои избор на генерален директор на радиото. Дали отново са възможни колизии? Ако питате мен – да. Защото ще трябва пак да се синхронизират много интереси. Преди 3 години социалистите също не успяха да ги синхронизират напълно, тогава също се чу за напрежение по оста Станишев – Първанов. Какво пречи сега отново да се появи такова? Хората в новото мнозинство, които отговарят за медиите, не са никак популярни. Ние например, в БНР, не знаем какви идеи имат по отношение на радиото.
Има ли нещо, което не можете да кажете в "Неделя 150", та се налага да водите и "Вън от рая" по Канал 3?
- От съвместяването на двете занимания научих, че голямата медия ти дава чувството да не си благодарен на събеседниците си за това, че ти дават интервю. Знаете, за интервюто може да се говори по два начина – че се взема и че се дава. В БНР журналистът е напълно еманципиран, тук си много по-спокоен. Упражняваш професията си в най-почтен план. Не казвам, че другото не е почтено, но в малката медия непрекъснато живееш с усещането, че не взимаш интервюто, а ти го дават. В малката телевизия, във вестника с малък тираж трябва да вложиш много по-голяма стръв, за да си осигуриш нужния събеседник. С цената понякога дори на унижение.
Живеете в Своге. Как изглежда голямата политика оттам през очите на съгражданите ви?
- Хората по улиците там вече отдавна не говорят за тези неща. Нещо, което звучи поучително.
Стр. 48 – 49
Снимка: Novinar.net