Вяра Анкова: Мъжът ми ме сваля на земята

в. Труд I Валентина ПЕТКОВА I 2010-02-13

 

Миналата седмица шефката на дирекция "Информация" в БНТ Вяра Анкова навърши 44 години. Елементарно е да казваме, че не й личат, но тя наистина изглежда перфектно. През последните години мнозина останаха изненадани от успешната й кариера и дълбоките води, в които се хвърли Вяра. Зрителите помнят как преди 20-ина години на екрана се появи едно изключително хубаво момиче, което много бързо успя да се впише в сериозните новини. И въпреки неколкогодишното й отсъствие поради преместването на семейството й в Гърция, Вяра не спря да изпраща репортажи и оттам. И някак си между другото отгледа четирите си деца. Тях и успешната си кариера Вяра признава, че има благодарение на мъжа до себе си – Томас Лафчис.
 
- Вяра, известно е, че хубостта отваря много врати, особено в телевизията. Но понякога не ти ли е пречила?
- Може би страдам от това, че външният ми вид не отговаря на характера ми. Но пък аз бих попитала защо трябва само начумерените и мрачните хора да бъдат приемани насериозно.
- От кого носиш тази задълбоченост и сериозен подход към работата си?
- От баща ми. Той никога не се е занимавал с научна работа. Но неговата религия бяха книгите. От него съм наследила библиотека, с каквато малко хора в България могат да се похвалят. Той не само четеше всичко, което се издаваше у нас, но и структурираше книгите по издателства. Освен това знаеше ариите от много опери, израснала съм с неговите изпълнения.
- В телевизията случайно ли попадна?
- Нищо случайно няма. Брат ми, който е с 18 г. по-голям от мен и който работеше в телевизията, от малка ме водеше по ПТС (подвижните телевизионни станции). Така че аз винаги съм се интересувала, но не съм имала желание да работя в телевизията. Детската ми мечта беше да превеждам книги. Затова и завърших английска филология. И днес, като чета книга на английски, си представям как този текст би могъл да се преведе на български така, че да не загуби нюанса на английската лексика в изречението. Изключително обичам и уважавам професията на преводача, защото тя е връзката със света на много хора. Любовта към литературата и изкуството вероятно съм наследила и от баба си по бащина линия. Това беше една жена, която четеше на френски и руски език и която не пропускаше театрална постановка. Всеки понеделник беше на премиера на филм. Когато исках да отида на театър или на кино, се съветвах с нея какво си заслужава да се гледа… Тази ми баба и баща ми откриха за мен един друг свят – различен и богат.
- Вероятно поради това много трудно си преживяла смъртта на баща си?
- Когато той си отиде, беше на 65 г., а аз на 30. Баща ми беше личност, която изгради и мен като личност. Бях изключително привързана към него и горда, че той ми е баща. И разказвах на всички за него. Споделях с него за работата си и разчитах на неговото мнение кое съм направила добре и кое не. На третата година след като бях станала водеща на централните новини, той ми каза: "Ти какво мислиш, това ли ще ти е животът – да казваш едни новини от екрана?" С този пример искам да кажа, че той ми предаде една енергия и заряд, които още нося в себе си. Затова кръстих сина си на него – Константин.
- А си очаквала първото ви дете с Томас да е момиче?
- По-точно лекарите ми казаха, че ще е момиче, но шестото ми чувство ми подсказваше, че ще е момче и аз бях убедена в това. Затова бях решила, че детето ми ще носи името на баща ми – Константин. Племенницата ми роди три дни преди мен момче и искаше същото име, но аз я помолих да ме изчака. Така че заради мен детето й три дни беше без име. Оказах се права. Родих момче.
- Съдбовна ли беше срещата ти с Томас?
- Да, много. Той замести голяма празнина в мен, предизвикана от липсата на баща ми. И до ден днешен е моя много силна опора. Томи е изключително земен човек и тъй като аз съм въздушна зодия, в много случаи той ме приземява. С него мога да споделя всичко. Много често той ме критикува, а аз не се съгласявам и реагирам остро. По-късно обаче като премисля цялата ситуация, се оказва, че не аз, а той е бил прав.
- Не може да не си му благодарна и за това, че той осигурява на семейството ви добър материален живот?
-Аз съм човек, който не се нуждае от много неща и нямам амбиции за лукс. Това, за което си заслужава да се харчат пари, е за образование и за здраве, разбира се.
- Как понасяш футболните пристрастия на Томас?
- Трудно ги понасях. Когато Томи се занимаваше със спорт, това беше един от най-тежките периоди за футбола в България. Аз лично се радвам, че той вече не се занимава пряко с това, въпреки че на него страшно му липсва. Е, не се е отказал съвсем, продължава да се занимава индиректно с мениджърство.
- Вярно ли е, че ще се кандидатираш за генерален директор на БНТ?
- Не смятам, че е коректно да се поставя въпросът кой ще е следващият генерален директор на БНТ, без въобще да е обявен конкурс. А и най-важното – без да е ясно какъв медиен закон ще се появи. Кандидатите до голяма степен ще се определят от новия закон. За жалост поне засега в закона виждам много ограничения, които са рестриктивни за БНТ. Не виждам права за БНТ. Както и че държавата отдавна не открива интереса си към една силна общствена телевизия. А силната обществена телевизия е гарант за силно общество. Погледнете кои европейски страни имат силна обществена телевизия – Великобритания, Германия, Франция, да не изреждам нататък. Така е и в Канада, откъдето взехме модела за проекта "Големия избор". А някои в България не знаят, че и Съединените щати имат обществена телевизия. Убедена съм, че новият медиен закон би трябвало да е основополагащ. От него ще проличи доколко държавата иска да запази силата на обществената телевизия. Защото от много години на БНТ се гледа като на подхвърлено дете. И ако се запази това отношение, особено с навлизането на цифровизацията, нещата много ще се променят. Между другото, по всички европейски изисквания общественият оператор трябва да има водеща роля в цифровизацията, а за момента като че ли БНТ е в подгряващия състав.
- Не мислиш ли, че ако работеше в частна телевизия щеше да имаш по-голяма възможност да се разгърнеш творчески?
- Сериозната журналистика се прави в БНТ. Съмнявам се, че в частна телевизия бих се чувствала по-свободна. Имала съм покани от други телевизии и до този момент не съм откликнала на нито една. За мен БНТ е част от моето семейство и не мога да си представя, че бих могла да работя другаде по моя воля.
- Политическият натиск върху БНТ от миналите години явно вече не съществува. Но надали опитите да се направлява телевизията са секнали?
- Днес е несериозно да говорим за политически натиск, какъвто имаше преди години. Има отделни политици, които продължават да мислят, че щом държавата финансира БНТ, тя им е длъжна. И съм чувала реплики от рода: „Ние им плащаме, а те работят против нас." Това обаче са отделни случаи и те не оказват влияние. Смея да твърдя, че в БНТ няма абсолютно никаква цензура.
- И не получаваш есемеси от Бойко Борисов и други политици?
- Есемеси получавам от най-различни хора, но не смятам, че уговорката за интервю или дори мнение може да се приеме за натиск. Въпросът е друг. Кой какво прави с този есемес след това. Дали го приема само като информация, или предприема някакви други действия. Журналистите в БНТ имат силно развита чувствителност от това, че винаги са били обвинявани, че върху тях има цензура. Че тук ние играем в полза на всяко действащо правителство. Ами не е така! БНТ си е извоювала обективност и плурализъм. А и допускаш ли, че ако днес, във века на интернет, има каквато и да цензура, това няма да излезе я през фейсбук, я по някакъв друг начин. Много се чудя на тези, които смятат, че ако нещо не бъде пуснато в БНТ или друга национална телевизия, то ще остане скрито.
- Ти как би реагирала, ако по време на интервю в крака ти падне пистолет, както се случи на Григорий Недялков неотдавна? Няма ли да се опиташ да се пошегуваш?
- Понякога да замълчиш в ефир, е по-добре от някаква спонтанна глупост. Постфактум на всички ни е лесно да проявяваме чувството си за хумор.
- А за какво критикуваш?
- За много неща. Аз съм критикар, но не щадя и себе. За повечето от грешките аз съм виновна и не се опитвам да се оправдавам, а се коригирам.
- Би ли споделила каква е оценката ти за неделното предаването на Димитър Цонев?
- Като за предаването с най-високия рейнтинг в часовия си пояс.
- Не съжаляваш ли, че не се занимаваш само с журналистика, а избра шефския стол, което означава преди всичко административна работа?
- Когато приех този пост, смятах, че добре ще мога да съчетая и двете неща. Истината е, че това е невъзможно и че едното е за сметка на другото. Все по-малко време ми остава само за журналистика. Разбира се, като журналист аз участвам във всички предавания. Но нямам време за това, което така силно обичам – документалните филми… Голямата ми болка е, че сериозната журналистика отстъпи и че други форми навлязоха в телевизионното пространство… Амбицията ми днес е насочена към създаване на външнополитическо и икономическо предаване.
- Толкова си погълната от работата си, че се чудя как намираш време за децата си?
- По отношение на децата си имам гузна съвест. Слава Богу, че съм омъжена за човек като Томи, защото в негово лице децата ни имат прекрасен баща. Правя си самокритика в това отношение. И съвсем не искам да се превръщам в уикендска майка, която в събота и неделя е много взискателна и само се кара. Този образ съм го достигнала, но искам да го преодолея. Затова ми трябва повече време, но засега не виждам как би могло да стане.
- Извини ме за въпроса, но как се осмели да родиш четири деца?
- Първия път се омъжих много млада и родих едва на 20 г. След което преживях разочарование. Бях решила повече да не се обвързвам и въобще нямах нагласа за семейство. Човек обаче никога не бива да се зарича и да чертае големи планове, защото в живота нещата се случват и извън нас. Понякога много по-хубаво, отколкото сме предполагали.
 
Стр. 24

 

 

Leave a Reply