сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 18.07.2010
Шефът на новинарите в БНТ Вяра Анкова ще бъде следващият й директор. Битката за мястото се концентрира във въпроса за числеността на телевизията
По организация на работа и по ефективност на изразходваните средства БНТ би трябвало да започне да прилича все повече на частна телевизия, след като Съветът за електронни медии (СЕМ) избра за неин директор през следващите три години Вяра Анкова. В четвъртък и петимата членове на медийния регулатор гласуваха в полза на досегашния директор на дирекция "Информация" на "Сан Стефано" 29. В нея влизат емисиите "По света и у нас", сутрешният блок, "Референдум" и др. За Анкова вдигнаха ръка както хората на Георги Първанов в СЕМ – Георги Стоименов и Анюта Асенова, така и най-старият представител от квотата на Народното събрание – предложената от НДСВ в 40-ия парламент Ана Хаджиева. Съпругата на бившия президент на футболен клуб "Левски" стана първи избор и на най-новите, избрани заради ГЕРБ, в съвета – председателя Георги Лозанов и София Владимирова.
Надзорът хареса Анкова за това, че е наясно с проблемите на телевизията, и заради обещанието й да въведе продуцентски принцип на работа в БНТ и БНТ sat. По този начин работят bTV, Pro.bg и Нова телевизия. Отскоро той бе въведен и в TV7. Моделът е измислен от американски телевизии. Той се ползва и от западноевропейски, включително и от обществени програми. При него продуцентът отговаря за всичко, свързано с едно предаване – от финансирането през добрата визия до съдържанието. "Това означава много отговорности, но и много свободи. А ние в БНТ искаме да бъдем свободни да работим, нали така? – попита Анкова колегите си. – Лично аз в момента не мога да разбера към кого да се обърна, когато има проблем – за картината отговаря един, за звука – втори, за съдържанието – трети. Така не може да се работи. Единствено в "Референдум" продуиентският принцип на практика е въведен. Сигурна съм, че всеки е изплашен от това, което предстои. Аз също. Но човек трябва непрекъснато да се квалифицира и да се образова."
Новата шефка обеща да въведе и програма за "управление на талантите" в БНТ. "Не става дума за толериране на фаворити, защото знам, че телевизионният жаргон ще "преведе" думите ми така – поясни тя. – Става дума за насърчаване на хората, които изпълняват задълженията си добре и не се страхуват да поемат отговорност. Както е по лиценз, макар че досега не се правеше, 4.5 на сто от брутните приходи на БНТ ще отиват за обучение на кадри. Обещавам, че ние ще го направим."
Анкова каза още, че очаква хората на мениджърски позиции в телевизията да подадат оставки, за да й дадат възможност да си подбере екип. Проблем може да се появи единствено с двама от петчленния управителен съвет, чиито мандати не изтичат. През пролетта досегашният директор Уляна Пръмова, която е и член на УС, декларира, че ще се оттегли след избора на неин наследник, а не през септември, когато е краят на срока на управлението й. Пръмова реши още да не предлага на СЕМ нови имена за овакантените през годината две позиции в управителния съвет. В същото време мандатът на други двама – Валери Яков и Милко Лазаров, изтича no-късно, а законът не им забранява да продължат да работят и след избирането на новия директор.
Освен Анкова за конкурса на СЕМ се записаха още шестима – юристът Радомир Чолаков, преподавателят в СУ Светлана Божилова, журналистите Александър Бешков и Люба Кулезич, Емилия Стоева и явявалият се 8 пъти на подобни събеседвания екзотичен участник Радостлав Главчев. По-късно съветът отстрани Стоева като неотговаряща на изискванията, а пък комисията по досиетата изпрати сигнал за Бешков. Така до реалното пресяване стигнаха четирима сериозни претенденти – Анкова, Чолаков, Божилова и Кулезич. На финала стана ясно, че след Анкова СЕМ най-много харесва концепцията на Кулезич. Тя също открито говори за реформа, при която редакциите на "Сан Стефано" 29 се разтурят и се заменят с продуценти. Кулезич не скри, че въвеждането на този принцип и идеята на управляващите да съберат БНТ и БНР под една шапка в крайна сметка целят едно и също – да "рестартират" държавните медии в редуциран състав и на по-близки до пазара принципи. И двете задачи изглеждат наложителни, като се има предвид, че през 2009-а бюджетната субсидия на БНТ1 и BHTsat бе над 70 милиона лева, а след рестрикциите в държавната сфера през тази тя бе намалена до 60 милиона. Неотдавна Уляна Пръмова информира, че до края на годината щатът на телевизията ще се намали с около 100 души.
Идеите на Анкова и на Кулезич не се харесаха на синдикалистите в БНТ, под чиито втренчени погледи се проведе цялото тридневно събеседване. "Защо трябва да се разбутват онези редакции, които работят добре, какъвто е например случаят с "Референдум" и "Здраве", за да се вкарат вътре продуценти, които щели да намерят 5 лева повече?" – попита секретарят на СБЖ в БНТ Емил Розов.
"След като "Здраве" и "Референдум" работят добре и не са с раздут щат, значи те вече спазват продуцентския принцип – отговори Кулезич. – Просто останалите трябва да се приравнят към тях. Разберете, единствено програмата може и трябва да решава колко хора са необходими, за да се направи. Абсурд е на някакви хора да се търси работа, понеже вече са назначени. Така бе във времената, в които директор бе Иван Славков. В телевизията още работят екскрасавици от т.нар. обкръжение на Батето."
Седем от осемте профсъюзни организации в телевизията не харесаха нито Анкова, нито Кулезич, а застанаха зад кандидатурата на Радомир Чолаков. Техните лидери поясниха, че представляват 70-80 на сто от почти 1500-те щатни в държавната телевизия. Бившият изпълнителен директор на БНТ поясни още в началото на своето експозе, че няма намерение да намалява драстично числения й състав. "Структурната реформа е задължителна, но тя не означава сто на сто съкращения на хора, а и промени в модела на правене на предавания – каза Чолаков. -Знам колко чувствителна е темата и, повярвайте ми, гледам на съкращенията като на крайна мярка, тъй като при предишния ми престой в БНТ през ръцете ми минаха поне 1300 трудови книжки."
"Против съм структурната реформа да се провежда чрез съкращаването на хора" – призна и Светлана Божилова. Тя допълни, че вместо това БНТ трябва да кандидатства за банков заем от Европейската банка за възстановяване и развитие, на който през първите пет години да се плащат само лихвите. Божилова каза още, че в основната програма на БНТ 1 трябва да влязат повече репортажи от регионалните центрове във Варна, Русе, Благоевград и Пловдив. След нея Кулезич обаче изчисли, че през 2009-а центърът във Варна е давал на националния ефир общо по шест минути месечно.
Освен личния състав на БНТ неспокойни за събитията през следващите три години могат да бъдат и шефовете на големите частни телевизии. Единствена от всички участници Анкова декларира, че ще продължи да се бори за деблокирането на рекламата в прамтайма на БНТ. В момента БНТ1 има право да продава общо 15 минути на ден, но само четири в най-гледаното вечерно време. Въпросът с премахването на ограничението бе сред приоритетите на Пръмова през шестте й години като директор. През 2005-а тя дори успя да прокара с помощта на СДС изменения на първо четене в Закона за радио и телевизия. На 39-ото Народно събрание обаче не стигна време, за да ги гласува и на второ.
Освен с явната или тайната съпротива на около 1200 души новият шеф на БНТ със сигурност ще има да се справя и с друг проблем. Около нея вече започнаха да се навъртат хора, които синдикатите наричат "мотори" на лошото управление на държавната медия в последните години. Преди това същите бяха сред най-"добрите" приятели и на Пръмова. В резултат в момента телевизията води съдебна битка с "Виваком" за около 10 милиона лева неразплатени задължения за пренос на сигнала й.
Колкото и да е наясно кой кой е по коридорите на БНТ, на Анкова ще са й необходими много кураж и умения, за да се откъсне от прегръдката на тези хора и в същото време да не си спечели врагове с приятели из партийните централи.
В ЦИФРИ И ДАТИ
Вяра Анкова е 21-ият директор на националната телевизия. Родена е на 5 февруари 1966 г. Завършва Английската гимназия в София и английска филология в СУ "Св. Климент Охридски". През 1991 г. започва работа в БНТ в редакция "Обмен за чужбина". Работи като репортер, редактор, един от първите водещи е на новините в сутрешния блок "Добро утро" с Александър Авджиев и в съботно-неделния екип на новините.
Специализира журналистика в САЩ. Скоро след това спечелва конкурс за втора специализация в CNN и става стрингер на същата телевизия от България в програмата World report. Специализира журналистика и в BBC. От 1994 г. е водеща на централната емисия новини "По света и у нас". След като заминава със семейството си в Гърция, е кореспондент на БНТ в Атина.
От 1 октомври 2004 г. до момента е директор на Дирекция "Информация" в телевизията. Зад кандидатурата й за поста генерален директор застава коалиция "Гражданско участие – устойчиво развитие", съставена от 13 неправителствени организации от цялата страна. Омъжена е и е майка на четири деца.
Стр. 44, 45, 46
