Вромос. Бобени зърна

в. Труд | Кеворк КЕВОРКЯН | 10.08.2010

Защо пък Шкумбата да не стане дипломат – след като американският дипломат посланик Уорлик иска да стане като Шкумбата?

Въпросът какво ще прави Шкумбата в Чикаго е излишен. Ще разказва вицове за Бойко.
Това не означава автоматично, че и Уорлик разказва вицове, поне не винаги.
В крайна сметка, най-сетне имаме симетрия в българо-американските дипломатически отношения – разказвач на вицове срещу човек, който иска да стане актьор в сериала на Би Ти Ви “Стъклен дом". И освен това подрежда боб в Смилян. Преди три години там започнали да правят “пано със символите на района" от сцепени бобени зърна, щели да кандидатстват за “Рекордите на Гинес".
Нещата в дипломацията вървят добре. Не толкова отдавна си разменяхме кадрови военни срещу кадрови гейове.
Напредъкът е очевиден.
Всъщност няма нищо странно в това, че държавата ще разговаря с хората от диаспората (Чикаго) с вицове. И с тукашния народ политиците също от години общуват с вицове.
Само дотук има поне 10 въпроса, които могат да бъдат зададени на Уорлик. Но вие знаете, че в момента няма и половин телевизионен водещ, който да му ги зададе.
Телешките езици са заети с друго.
Между другото, заедно със Сдружението за честни избори съм носител на наградата “Маршал", подписана от Бил Клинтън. Освен това нямам намерение да ходя в Америка – моята Америка е тук, в книгите на великите майстори на американската словесност, напоследък и с романа “Злокобен остров" на Денис Лихейн, един фантастичен автор, потърсете го. Тъй че спокойно мога да говоря дори за бобените пана. Все пак иска ми се един по-значим опит да доминира в общуването ни с тази велика страна.
Дълго се вглеждах в едно заглавие от “Телеграф" – Хилъри (Клинтън) пусна Уорлик в “Стъклен дом" – и ако размишляваме по-съсредоточено, ще ни се провидят доста скрити значения в него. Този свят няма да е достатъчно спокойно място, ако дипломацията се превърне в шоу. Може би следва да очакваме руският посланик да влезе в “Биг брадър", и пр.
Самият Уорлик е много симпатичен в телевизионните си изяви, в смисъл, че попада все на водещи, направени от конфитюр от рози. В едно предаване го питаха с половин уста за екологичните рискове от добива на шистов газ – новата идея на г-н посланика, която среща съпротива от наши специалисти. Предполагам, че посланикът с удоволствие щеше да дискутира – например с д-р Георгиев, познавач на перспективите на шистовия газ в България. Но не му осигуриха това приключение и той опроверга тукашните си опоненти единствено с великодушния аргумент: “Това не са верни твърдения!" И сетне покани местните неверници да посетят САЩ – така би постъпил и Шкумбата, когато в Чикаго ще му мрънкат нещо за реформите на Бойко. Макар че точно сега, след малкия Армагедон, причинен от сондата на “Бритиш Петролиум", едва ли подобни визити са много уместни, но както и да е.
Да се върнем към нашите шисти. Хайде, Бойко не е издържал на молбите на Шкумбата, той си е по начало добричък към бившите си приятели, сантиментален е и пр. А може би пак иска да ни каже, че може да управлява с всякакви хора, стига да са достатъчно правоверни. Дори го чувам как ми казва: “Ами ония педеруги, които бяха посланици в Атина, Рим и другаде, тях повече ли ги харесваш?" Не, не, миличък, в никакъв случай, аз съм за другостта в умерени дози. Разбира се, извън всичко друго и този случай може да послужи като доказателство, че Бойко има 9 глави и 11 ръце, като музейния св. Йоан Предтеча, и по тази причина все още успява да се справи с всички навлеци.
Ами Шкумбата? За какво му е това изпитание?
Излишен въпрос, жегите са виновни. У нас границите на приличието отдавна не съществуват, продадени са с помощта на ловки медийни търгаши.
Тия дни стана ясно, че дори част от държавната граница (74 декара край Балчик) е продадена за някаква дребна сума в компенсаторки. Навремето Стефан Стамболов беше казал – като гледал как народните избраници в първото Велико събрание се кюскат с гегите – че не сме народ за сенатори.
Какво ли би казал сега за народ, който лепи бобени зърна с лепило С 200, а под носа му продават държавните му граници.
Президентът Желев и досега се ядосва, че навремето Живков беше съден за кокошкарски истории, а не за намерението му да присъедини страната като 16-а република към великия Съюз на всичко онова, което сте забравили. Живков отричаше това, а пък аз дори не се сетих да го питам за тази афера при трите ни продължителни и крайно любопитни срещи – какво всъщност е целял в действителност, и пр. Сега Желев сигурно е напълно отчаян – онова, което комунистическите динозаври си шушнеха на свръхтайни заседания на Политбюро, днес други го правят без никакви притеснения, парче по парче.
Покрай Шкумбата най-много пострада Мишо Александров, посветиха му нищожно внимание – а това момче постигна нещо уникално: стана шампион на САЩ по плуване на 100 метра брус! На САЩ! В момента не се сещам за нещо подобно за всичките години на прехода. Навремето от Българското сдружение за честни избори изпратихме десетина души да учат в Америка. Само Юлия успя истински, но и тя по някое време искаше да се връща. Един-двама аниматори, неколцина дизайнери, нищо кой знае какво, нищо шампионско – е, да, по едно време нашите юнаци държаха количките на чикагското летище, общо взето – стотици хиляди със съществуване, глупаво като тапа, както би се изразил някой по-остроумен от мен.
Не ми излиза от главата проклетото пано – що за неприличие е да правиш с бобени зърна, при това наполовина срязани, символите на родния си край. Чу се, че и Соломон Паси редил боб – ето това сме ние, все се въртим в някакъв цирк, возим с трабанти шефове на НАТО, после търпим иноверци да казват “Майната му на православието", или “Каква ни е далаверата да признаваме арменския геноцид?" (все същият Соломон). Какво ни пречи тогава да продаваме държавната граница, нали.
Пак добре, че някой самодеец не е дал идеята и великолепното стихотворение “Пепел от светлина" на Любомир Левчев да се изпише с бобени зърна, понеже той живее от двайсетина години край Смолян.
Хей, чакайте малко…
Тъй – отидох да взема сбирката на Левчев и ето какво открих в “Пепел от светлина": “Бъдете много предпазливи/ с майсторите, (които предлагат) да поправят нашия свят!".
И преди това: “Но нали все пак (керванът на времето) е натоварен с тайни?"
За жалост нашето време (политика, дипломация и пр.) е толкова плоско, че никакви тайни не крие, дори никакъв смисъл.

Ако човек не е прочел съботния брой на “Сега", няма да се ориентира в казуса около хонорара на Доган, то всъщност няма и казус. При непорочния си ентусиазъм телевизиите се държат пак като слепи котета.
Излиза, че целият им изкуствен патос си е чиста пропаганда. И то неефикасна. В телевизиите по начало бързо губят желание да вникнат в дълбочина, в този случай пък ефикасността изобщо не ги интересува. Тях ги интересува ефикасността единствено на турските сериали, основната им стока днес. Кой им поръчва подобни акции – или действат инстинктивно, понеже основният им нагон е да се харесат на всяка власт? Отговорът го знаете и без мен.
В петък (6 август) една от централните теми в обедните, а сетне и в централните новини на Би Ти Ви бе репортажът за т. нар. дворец на Доган в Дръндар. Антон Хекимян е добър репортер, независимо от обстоятелството, че известно време работеше с Цветарката. Но аз очаквах, след лъжите за “частния" плаж на Аня Пенчева, репортерите на Би Ти Ви да отидат към Северното Черноморие, където сърцата им ще тупкат с по-голямо въодушевление заради някои прояви на очевиден грабеж. Но Антон свърна навътре към сушата – и хоп, пак този Доган. Не отива на способно момче като него да се поддава на адвокатските внушения на Димо Гяуров и да повтаря папагалски някои неистини. Защото наистина не се плаща данък сграда за имот, който не е въведен в експлоатация. Другото в репортажа сигурно е истина, обаче в нашия занаят и най-малката неточност те проваля.
А Доган да пита солташака си Камен Костадинов защо, в крайна сметка, направи толкова услуги специално на тази телевизия.
Накрая политиците се оказаха по-големите балами в търговията с медии. Затваряха си очите, правеха услуги, търкайки гръб в зида на затвора – и ето ги сега, на опашка пред телевизиите, протегнали умолително ръчичка за милостиня. Хак им е – както биха казали в Дръндар.
Немалко от телевизионните репортери, сякаш са постоянни посетители на плажа край Вромос, близо до Бургас – онова място, където откриха висока радиоактивност. Видяхме един невероятен човек – може би това вече е средностатистическият българин – който изглеждаше дори щастлив. “От толкова лъжи сме облъчвани вече, че още нещо няма значение" – рече той. Сякаш беше готов дори да реди бобени пана. Българската апатия взема вече заплашителни размери. Неверието – също. Дали някои репортерчета не ги държат тайно на Вромос, може би там има лагер за някакви нашенски манджурски кандидати. Напълно е възможно, като гледам как са готови да потеглят по всяка лъжлива следа, щом им наредят. В занаята почти не са останали хора с инстинкта на един Гюнтер Валраф – стават невероятни, дори безумни неща, работодатели крият от ревизори сервитьорите си във фризери, шивачки припадат в асансьори, пак по същата причина. Но никой не иска да се престори на сервитьор, макар и за няколко седмици – макар че днешният телевизионен занаят не е кой знае колко по-различен.
Все пак станахме свидетели на един забележителен репортаж – след като Апелативният съд освободи “Килърите". Канна Рачева бе негов автор (4 август, Би Ти Ви). Смайващо бе въведението, с което Гена Трайкова представи трите съдийки от Апелативния съд, тя каза буквално следното: “Вижте лицата на тези жени…"
Вижте! Надявам се, че тази дума не е случайно подбрана. Вижте ги тези жени и ги запомнете – това ли ни каза Гена? Запомнете ги, защото са свършили нещо добро – или пък тъкмо по обратната причина.
Струва си да бъдат запомнени някои от твърденията на съдийките, тъй както бяха поднесени от Канна:
“Не може да си помагач на помагача на извършителя на престъпление."
“В България не може да има мафия. Защото България няма ресурс. Ние сме една изключително малка държава, с изключително противоречив народ, който дори не може да се обедини, да има четири човека на едно и също мнение."
“За мафия може да се говори, само когато се каже: Върховният касационен съд потвърди присъдата на минимум трима души за това, че са извършили поръчкови убийства, разпространение на наркотици или нещо от тоя род."
Виртуозна работа на Канна Рачева.
Сега започвам да разбирам, че у нас да се редят бобени пана е по-смислено занимание.
Другите дописки от рубриката “Приказки за телевизията" можете да прочетете в сайта на вестник “Труд" – в рубриката “Кеворк". Предишната бе прочетена от 10 719 души и бе коментирана от 75 от тях.

Стр. 16

Leave a Reply