в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 17.03.2012

Да се прави сериал е супермодерно. За телевизиите и за продуцентите. Няма мастит наш продуцент, който да не се е пробвал в този жанр. Май само Иван Христов и Андрей Арнаудов още не са опитали, но това сигурно е заради прекалената им заетост с другите техни "велики" телевизионни проекти. Останалите "конкуренти" услужливо или случайно са си разделили териториите. Пионерите в начинанието – Димитър Гочев и Димитър Митовски, с тяхната " Камера" превзеха Би Ти Ви със "Стъклен дом", а след това намериха гостоприемството и в БНТ1 с "Под прикритие". Магърдич Халваджиян и неговата "Глобал филмс" също събират аудитория за Би Ти Ви с проекта "Седем часа разлика". Друг продуцентски тандем , успешно изявяващ се в същата медия, е Любо Нейков и Евтим Милошев. "Дрийм Тийм Продакшън", която предлага "Комиците" и "Нека говорят с Росен Петров", продуцира и комедийния сериал "Столичани в повече". Без огромни претенции между големите в бранша се "набута" и сериалът "Домашен арест", който се прави от новата марка – bTV Studios, заела се да представя всички продукции на Media ProEntertainment за Би Ти Ви.
Дойде време и "Нова тв" да отвърне на удара, след като роди няколко безуспешни сериала досега като "Забранена любов". Преди години в него мимолетно се изяви и Бойко Борисов – по това време все още кмет на София. Телевизията е дала доверието си за правенето на сериали на основния си продуцент – Нико Тупарев. Криминалната поредица "Отплата" и побългареният вариант на световноизвестния комедиен сериал "Женени с деца" са дело на неговата компания Old School Productions. Между тях по Нова има запазено място и за "Етажна собственост" – на продуцентската къща на Краси Ванков Hidalgo.
Слави Трифонов също започна да се упражнява в жанра, но на този етап без да претендира за праймтайм. Иначе казано, сериалите се правят предимно от опитни продуценти и телевизиите дават шанс на тези, с които имат традиционни работни отношения. Изключението е тандемът Митовски-Гочев. "Седем часа разлика" пръв се хвърли да защитава триумфа на българските сериали през новия сезон.

Тези, които са издържали

мудността на първите епизоди, вече нямат нужда от силни лекове, за да останат пред екраните. В началото действието почти липсваше. Няколко серии се въртяха върху едно изнасилване. То се коментираше като в латинопродукциите – напоително, от всички, до втръсване, без нищо друго да се случи. Всъщност дори добрите актьорски превъплъщения на Калин Сърменов и Ваня Цветкова не могат да заличат пробойните в сценария и неясната американска сюжетна линия. Тя стои толкова зле залепена към относително успешно пресъздадената реалност в България, че има не седем, а седемстотин часа разлика. Дори може да се спори доколко е нужна, освен за изминаване на ефирно време. С две думи – нямам думи за американската сюжетна линия и за нейното изпълнение. На този фон младата актриса Боряна Братоева, която по неизвестни причини е спрягана за бъдеща звезда на киното, изглежда почти адекватно. Независимо че любовта на героинята й с два пъти по-възрастния персонаж на Ники Сотиров, е меко казано, съшита с бели конци. Сред младите си колежки дори непрофесионалната Алекс Раева се оказва попадение.
"Седем часа разлика" е от онези филми, в които стоически седиш, с риск за здравето си, в очакване да стане нещо готино и да си кажеш, че не си загубил времето си напразно. Дано в "сезона на триумфа" да има поне една такава серия.
Далеч по-големи са

приятните спомени и надежди

за комедийния "Столичани в повече". Това е сериалът със сериозно съсредоточаване на актьорски капацитети, които на моменти също не могат да се разгърнат максимално заради сценария. След приличното начало на първата серия последваха няколко, в които нямаше нищо смешно. Така определението "комедия" стана излишно. Продукцията обаче придоби по-апетитен привкус, след като започна да се "задява" със сегашната власт. Да си припомним за бюст-паметника на премиера. Ако не спре с намигването към властта, екипът на Любо Нейков ще привлича зрители, та дори и да продължат не особено успешните опити на фолкпевицата Преслава да се пробва пред камерата в ново амплоа.
С най-голям интерес може би се чака петият сезон на "Стъклен дом". Не само заради най-дългата си екранна история, но и защото това е продукцията, чийто успех даде основа за възраждането на българските сериали. Новото представяне ще е под мотото "Щастието не се купува с пари" и отдавна по форумите се правят залози

кой от героите ще умре

след като преди – в "Наказанието – някой трябва да умре", никой не отиде в отвъдното. Аудиторията определено харесва "Стъклен дом". Премиерата на четвъртия му сезон събира рекордните 1.5 млн. зрители пред телевизорите и отчете 53% пазарен дял. Сериалът се излъчва в осем страни, сред които Хърватия, Словакия, Румъния, Гърция и др. Стефан Данилов и колегите му са се изявявали и пред турската публика, но за кратко. Първо се очакваше продукцията да бъде показана по турския Канал Д, само че медията се отказа, тъй като била прекалено разкрепостена. После пък "Фокс Турция" купи първия сезон, но не посегна към втория.
Независимо че има доста нереални сюжетни хрумвания, "Стъклен дом" откри и отгледа няколко млади актьори като Явор Бахаров и Бойко Кръстанов. Популярността споходи и нетолкова убедителните дамски персонажи покрай неубедителните актьорски изяви на Елена Петрова. И този път обаче не мина без присъствието на преквалифицирана в актриса манекенка – Диляна Попова.
Подобна е съдбата и на колежката й Ирена Милянкова, която се представя в "Под прикритие". Криминалният сериал по БНТ 1

има много малко недомислени неща

като, да речем, избора на актьор за главната мъжка роля – Ивайло Захариев. Той откровено не пасва за полицай под прикритие, репликите му са декламативни, далеч от разговорните. Във форумите се говори, че в следващия – трети сезон, героят му ще изчезне точно заради недоволството на зрителите от неговата игра. Но тепърва предстои да видим дали продуцентите от "Камера" ще се съгласят с мнението на аудиторията и ще направят резки промени и в "Стъклен дом" по отношение на Петрова, и в "Под прикритие" по отношение на Захариев. Така или иначе, "Под прикритие" върна доверието в националната държавна телевизия. Независимо че не догонва по рейтинг основните си конкуренти, тя даде сериозна заявка за правенето на качествени български сериали. А и за популяризирането им. Все пак "Под прикритие" е най-скъпият сериал, сниман у нас – една серия е приблизително четвърт милион лева. Може би и затова има не само стегнат сценарий, атрактивно заснемане, но и огромен арсенал от гостуващи актьори – от Чочо Попйорданов през Христо Мутафчиев до Цветана Манева. Третият му сезон ще се излъчи през есента, а вече е продаден в няколко държави като Великобритания, Германия и дори Китай.
Евентуалният триумф в "сектора" може да бъде допълнен от "Етажна собственост", който има свеж диалог, симпатични актьори и герои, чиито проблеми са близки до тези на средностатистическия гражданин.

Проблемът на тази продукция

е в нерационалната стратегия за нейната популяризация, която е далеч от силно рекламирания сериал "Домашен арест". Последният е опит за ситуационна комедия, но се вижда, че е правен набързо, а задкулисният смях отдавна е знак за подценяване на публиката, подсказвайки й къде трябва да се смее. На всичко отгоре създателите му откровено има нужда от помощ за нацелването на тези моменти.
Две нови и шумно рекламирани продукции очакват зрителите на Нова тв – "Отплата" и българският вариант на "Женени с деца". Първият сериал отново залага на дами от типа – легнала си манекенка, събудила се актриса, което може би подсказва за недостига на изпълнителки в българското кино и театър. Известни подозрения има и около актьорските заложби на певеца Орлин Павлов, но да се надяваме, че те ще бъдат компенсирани от присъствието на Джоко Росич. Като цяло опитите са за криминална драма, а сюжетът не е нещо нестандартно.
Много по-големи са резервите към побългарения вариант на "Женени с деца". Най-малкото защото копието никога не е по-добро от оригинала, а американският сериал за семейството на Ал Бънди е изключително свежо написан. В него има и чудесна актьорска игра, и удивително сценарно присъствие. А то липсва на българския вариант. Ако приемем, че с всяка следваща изява актьорите ни все повече ще се научават да се държат пред камерата по начин, различен от този на театралната сцената, то същото не важи за сценаристите. Те са
основният проблем за българското кино
и за сериалите в частност. Затова не можем да направим неща дори като испанците – няма как да имаме нито техните "Щури съседи", нито "Моите мили съседи", все продукции, които не са глътнали милиони, но зад които стоят отлични сценаристи.
Хубаво е, че го има цялото това разнообразие от български сериали. Най-малкото защото дава хляб на много хора и развива качеството. А и защото поизмести, макар и не напълно, турските поредици от праймтайма. В Турция обаче създаването на този тип изкуство е национална политика. Дори се заговори за ново турско присъствие – телевизионно. У нас такова нещо няма и няма и да има. Вярно е, че имаме сериали, които преживяха първия си триумф, но сега им предстои по-отговорната задача – да го затвърдят. Другият вариант е да се раздадат главните роли на Борисов и подчинените му министри, които сами ще си режисират четиригодишния сериал.

Стр. 35