в. Поглед | Надежда НЕНОВА | 2009-11-27
АБРО иска забрана на позиционирането на продукти в БНТ и БНР
Правителството одобри предложенията за промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), с които се въвеждат разпоредбите на Директива 2007/65/ЕО и се очаква да се гласува в парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии през следващата седмица.. От една страна това означава, че срокът, поставен от ЕС за въвеждане на Директивата, 19 декември, може да бъде спазен. От друга обаче – предложените промени вече предизвикаха съществени възражения в медийните среди.
Промените предвиждат най-малко 50 на сто от общото годишно програмно време на тв програми (като се изключат новините, спортните предавания, телевизионните игри, рекламите и телевизионният пазар) да бъде предназначено за европейски произведения, когато това е възможно. Според решението на Министерски съвет, така ще се стимулира производството и разпространението на европейски произведения и ще се способства развитието на културното многообразие. Минимум половината от това програмно време трябва да бъде за българска продукция, създадена от независим продуцент.
От Асоциацията на българските радио- и тв оператори (АБРО) обаче настояват това изискване да отпадне. "Въвеждането на 25% квота за български произведения, създадени от независими продуценти не отразява изискванията на Директивата, не е мотивирано от реален обществен интерес, а само пряко фаворитизира определени частни субекти", категорични са от АБРО.
В сега действащия закон е отразено коректно изискването на Европейския съюз за 10 % квота на европейски произведения, създадени от независими продуценти. Още през 2000-а година ЗРТ бе изменен в този смисъл, а и сега като член на Европейския съюз, България прилага 10 % квота за всички европейски независими продуценти. В новата Директива пък няма промяна, налагаща корекции на тези нормативни текстове. "Считаме, че налагането на нови изисквания за по-висока квота при това само на български, не на европейски произведения, би засегнало редакционната независимост на телевизионните оператори и свободата им да избират и програмират телевизионно съдържание. Още по-крайно, не съществуващо в никакъв Европейски нормативен текст, е искането квотите да се изчисляват без отчитане на повторенията", казва изпълнителният директор на АБРО Гриша Камбуров. Факт е, че с оглед обхващане на максимален брой зрители и същевременно за постигане икономическа целесъобразност, операторите повтарят всички значими произведения.
На практика формулираният в предложението текст означава законодателят да задължи телевизионните оператори да излъчват в програмите си минимум 50% предавания на български независими продуценти. Като към това се прибавят новините, спортните предавания и телевизионните игри, които не се отчитат при изчислението на предложената квота, операторите реално ще имат правото свободно да програмират около 30% от телевизионното си време, включително и за предавания, които сами са произвели.
"Това абсурдно изискване е грубо погазване на конституционно установената независимост
на медиите, без наличието на обществен интерес, който да го обосновава, а само в защита на
частни лобистки интереси. Договарянето на телевизионна продукция между телевизионните оператори и външните продуценти е търговски въпрос и е в сферата на свободата на договаряне. Не следва държавата посредством законови мерки да ограничава една от двете преговарящи страни, като и осигурява предимство в търговските преговори", обяснява той.
"Настояваме да се запази настоящият текст на действащия закон, който регламентира квота от 10% за независима европейска външна продукция. Този процент изцяло кореспондира в предвидената квота от 10% в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги.", пишат в становището си до премиера Борисов и министъра на културата Вежди Рашидов от АБРО.
Другият спорен момент в проекта за ЗИД на ЗРТ, одобрен от правителството е свързан с позиционирането на продукти в програмите на обществените оператори – БНР и БНТ.
Основният аргумент АБРО да иска забрана на позиционирането на продукти в БНТ и БНР е много по-високото изискване за редакционна независимост, което има към обществените оператори, както и фактът, че за производството на програмите си те получават държавна субсидия или обществено финансиране.
"Позиционирането на продукти за обществените оператори вече е забранено във Великобритания, Франция, Чехия, Финландия, Швеция, Дания, Словения, Кипър, Германия, Словакия и Естония", обясни Камбуров. Той добави, че разширяването на източниците на финансиране извън държавната субсидия поставя обществените доставчици в зависимост от рекламодателите и пазара, което е в разрез с мисията и функциите на този вид медии.
Основният аргумент за налагането на забраната е много по-високото изискване за редакционна независимост, което има спрямо обществените оператори, както и факта, че за производството на програмите си те получават държавна субсидия или обществено финансиране.
***
Гриша Камбуров Изпълнителен директор на АБРО
Предлагаме чл. 83, ал. 1 от ЗИД на ЗРТ да включва изрична забрана за позициониране на продукти 8 предаванията и програмите на обществените доставчици – БНТ и БНР. Това кореспондира с принципното ограничение на времетраенето на рекламата в този вид медии. БНТ и БНР, работят на един и същ пазар с търговските медии, които за разлика от тях се издържат само и единствено от рекламни постъпления, формирани в резултат на дейност им.
Стр. 6 – 7