в. 24 часа | Георги ЛОЗАНОВ | 2010-01-07
Убийството е ужасно, но ни изправи пред тревожна тема – за статуса на тази професия
Вън от тъгата, че без време и с насилие е прекратен човешки живот, и покрусените размисли за цената му въобще в българското общество, убийството на Боби Цанков ни изправи и пред друга тревожна тема – за статуса на журналистическата професия.
Кой и на какво основание й принадлежи? Тук не става дума за закъсняла санкция върху Боби, лека му пръст, а за ценностни граници и способност да ги охраняваме. Иначе преходът се превръща в зловещ карнавал, в който публичните роли са само маски, чиято цел е да крият лицата под тях.
Разграничението в случая започва от разбирането, че информацията не е ценност сама по себе си. Важно е и как е събрана и кой и защо я поднася. Това е част от самата информация, от нейното качество. В този смисъл има три различни роли, които безкритично се смесват.
И по-точно първата е склонна великодушно да приютява другите две. Тя е на самите журналисти, които "по условие" се предполага, че събират информация в защита и в полза на човешките права, т.е. тя е "чиста" в правния и етичния смисъл на понятието.
Втората група е на ченгетата, за които пък "по условие" се предполага, че събират информация в нарушение на човешките права -с подслушване, доноси и пр. Могат да го правят, защото е с висока обществена цел – в името на правосъдието. Стига да не отклоняват потоци от нея за
разчистване на сметки, оказване на натиск, трупане на влияние и пр., както стана с досиетата на ДС и както скандалите в МВР и ДАНС показаха, че продължава да става.
Нещо повече, тази черна информационна борса осигури на някои по-ловки играчи и от старите, и от новите служби запазено място в медиите, превърна ги в лидери на мнение.
Така едва ли не те станаха субект на журналистиката, вместо да са обект на нейните разследвания. Или в най-добрия случай на критическия й рефлекс към властта, защото ченгетата, добри или лоши, на екрана или на улицата са нейни представители с днешна или вчерашна дата.
Третата група е на проговорилите елементи от престъпния свят, които имат ексклузивна информация за него, защото са му принадлежали или продължават да му принадлежат.
И тя им отваря широко медийните двери, и преди да се усети, колегиалната общност ги е приела като свои. Публичното говорене обаче не е магическа процедура, от това, че разказваш за другите от подземието, ти не преставаш да бъдеш един от тях. За журналистиката тези фигури могат да бъдат само свидетел на част от проблема, за който свидетелства.
Къде стои Боби Цанков в тази класификация?
Неговата кариера наистина започва от радиото и минава и през телевизията, но там той се прочу не с друго, а като първия, който директно в ефир осъществява "ужилвания" на слушатели, зрители и рекламодатели. Като създател на предавания-пирамиди.
Така или иначе няма как да бьде наречен журналист, защото да си в една професия, значи да спазваш професионалните й стандарти, което е синоним на етичните й норми.
А той правеше точно обратното – престъпваше ги, експериментираше с неизвестни практики в медийната сфера.
Това, вече напълно логично, го свърза "професионално" с друг свят – и като контакти, и като общ бизнес, и като лайфстайл. И тук той реши още веднъж да изиграе картите си на обратно и да се върне в медната като разкаже за новото си битие.
Това обаче няма как да е разследваща журналистика, а по-скоро е бягство от разследване под прикритието на журналистиката. И доколкото не е известно да е имал връзки с ченгетата, коя роля остава.
Вярно е, че чуждите медии отразиха събитието като убийство на разследващ журналист.
Едно защото отдалеч сенчестият свят и влиянието му върху публичния трудно се виждат.
Второ, защото в развитите демокрации смесването на трите роли е немислимо, няма го в чипа им, както би казал царят.
И трето, защото тъкмо според международните класации България няма репутация на страна, която може да защити свободата на словото и журналистите си.
Стр. 11,16
