сп. Sign Cafe | Радина РАЛЧЕВА I 14.11.2011
Радина Ралчева, собственик и управител на PR агенция "GO Green Communications", тясно специализирана в реализирането на Green PR
Ако преди 10-ина години ме бяхте попитали, най-вероятно щях да ви кажа, че PR професията е no-скоро професия на отношенията. Добрите отношения с колегите от медиите, например. Защото журналистите държаха "правата" върху разпространението на информацията, а ние, PR професионалистите, държахме "правата" върху достъпа до ключова информация. И така нашите отношения създаваха средата, в която тази информация можеше или не можеше да циркулира, да се придвижи и да стигне до различните разпръснати широки аудитории. Не че историята не беше важна, просто контекстът правеше по-важни връзките.
Ако ме попитате днес? Ще ви отговоря, че отношенията са важни и винаги ще бъдат, защото е въпрос на етика да си коректен, искрен, открит и т.н., защото журналистите са значим обществен фактор, защото личният контакт е незаменим и т.н. Но трябва да съм честна и да ви кажа и друго. Днес сякаш е по-важна историята. Днес можеш да си позволиш да разкажеш една добра история, без да замесиш нито един журналист, и тя пак да стигне до много хора, до толкова, че чак да се изненадаш. Днес можеш да си медиатор, без да си журналист и можеш да си влиятелен източник на информация, без да си PR професионалист.
И сега ще ви изненадам малко като ви кажа, че това е възможно, защото PR професията "позеленя". Спомнете си преди години как подготвяхме обемисти папки с информация за всяко събитие, което организирахме -т.нар. press kits. Спомнете си и как изпращахме съобщения до колегите от медиите по факс. Или пък как подвързвахме дебели папки с хартиени копия на печатните издания, за да направим press clipping за клиентите си? И това всеки ден. Спомняте ли си? Аз си спомням. А това не беше никак "зелено". Като си помисля само за тоновете хартия, мастило и прочие консумативи, които сме изразходвали по този начин, и "зелената" ми душа се бунтува. А знаете ли колко гориво, електричество и нерви сме похабили, за да се събираме за важни и маловажни корпоративни дела и колко вреди газове сме произвели ние, PR професионалистите, и колегите ни журналисти. А днес можеш, вместо семинар, който хаби много енергия във всеки смисъл, да организираш webinar. Вместо да се виждаш с колегата си за най-дребното нещо, можеш да се "видиш" с него в Skype. И да, вече не пращаме факсове, а имейли, не раздаваме папки, а ползваме дигитални носители и т.н.
В този ред на мисли, "зеленият" PR започва от нас самите. Защото днес е важна историята. Онази, която всеки от нас може да разкаже по различни начини. Въпрос на избор е. Можем да действаме традиционно, или да я разкажем онлайн. Можем на сайта си да направим само стандартните категории, или да добавим една специална категория media room, където да публикуваме всичко, което касае нашите ресорни журналисти и където те, въоръжени с персонални атрибути за достъп, да получават своевременно информацията, която ги интересува. Можем да постъпим отговорно като прецизираме и онези наши PR събития и активности, които наистина изискват личното и физическо присъствие на хората, с които работим, и тези, които не го изискват и ни позволяват да бъдем по-креативни, смели и нетрадиционни и да си "говорим" с аудиториите индиректно.
Освен това, ако историята си струва, гарантирам ви, че един имейл е достатъчен, за да намери своите читатели, зрители и почитатели. И все по-очевидно става, че днес, в модерната PR практика, историите, които имат значение, са не толкова тези, които са важни за нас, а тези, които са важни за другите. Традиционният PR c традиционните си средства най-често разказваше историята на компанията от нейната гледна точка. Модерният PR c иновативните си и доста "зелени" похвати се стреми да разказва историята за въздействието, което компанията има върху потребителите, индустрията, хората и начина, по който живеем.
Пример тук бих дала с екипа на световния лидер в производството на алуминий Alcoa, който е създал цял сайт, до който може да се "стигне" директно от корпоративният сайт – той се нарича Make an Impact. Там рядко, да не кажа изобщо, ще видите нещо за компанията, но за сметка на това ще намерите каквато се сетите информация за начина, по който да си взаимодействате по-отговорно с околната среда. А иначе, историята на Alcoa е една доста интересна история, която си струва да бъде разказана и вероятно аз ще го направя някой следващ път.
Сега имам възможността да ви разкажа и една друга история. Тя започва като история с много отсечени дървета, които се превръщат в листове, листове, листове, листове…, счупени копирни машини, купища прашни и не толкова прашни папки, дим от ауспуси и много нерви. В момента историята продължава по-оптимистично – с далеч по-малко прашасали папки, с използване на "гръбчета", с имейл, Skype, Facebook, Twitter, c онлайн press releases, дигитални информационни бюлетини, "умни" устройства, хибриди, по-малко дим от ауспуси и все толкова нерви. Схващате ли накъде бия? Когато си мисля за PR практиката в контекста на "зеленото", си давам сметка, че иновациите и технологиите имат своето значение, включително и в професии като нашата. И че всъщност наглед дребни неща създават голямата разлика между екологично и неекологично поведение. Днес всички ние в PR професията имаме шанса да бъдем "зелени", без да ни струва нищо, даже напротив, с всички ползи, които това носи за нашето професионално развитие и за доброто на клиентите ни. Хубаво е, че PR-ът всъщност наистина може да бъде "зелен". Буквално.
Стр. 93
