ICYGEN Месечен бюлетин I 2009-10-2009

„Има вече само два вида фирми: фирми в интернет и фирми извън бизнеса.” Така Бил Гейтс обобщава в каква посока се движи бизнеса.  В условията на новата бизнес среда с потребители от ново поколение се зароди интернет-базираната комуникация компания-потребител – комуникация от качествено нов вид – двупосочна, активна, непрекъсната и високоефективна.

Ключът към оптимизация на бизнеса чрез ефективна онлайн комуникация е в правилния подбор и приложение на конкретните дейности в зависимост от поставените бизнес цели. Световните тенденции, които вече навлизат и в България, са към използването на все по-нетрадиционни, но и все по-обвързващи с потребителя, методи на онлайн комуникация. Създаването и поддръжката на уеб сайт са само първите стъпки сред разнообразието от уеб-базирани дейности. Ето някои от най-важните и актуалните сред тях:

Онлайн реклама с интерактивен криейтив или промоцията като забавление

Онлайн рекламата с уникален сценарий и идея е царицата на виртуалното пространство.  По неповторим начин, рекламните кампании в интернет привличат и задържат вниманието на целевата аудитория към даден продукт или услуга.

Основните видове криейтив са забавните игри, онлайн инструментите с персонализиране на съдържанието, интерактивните тестове (включително онлайн калкулатори и тийзъри), онлайн състезания и конкурси и други.  Забавният и оригинален интерактивен криейтив води до по-трайно и емоционално осъзнаване на рекламното послание и задържане на вниманието върху бранда/продукта за по-дълго време, сравнено с другите медии.

Наред с всички останали свои преимущества (например възможност за прецизно таргетиране, измеримост, значително по-евтин достъп до потребителите и моментална обратна връзка с тях), онлайн рекламата позволява да се натрупват бази данни от целеви групи с имена, е-мейл адреси и други данни, а оттам и да се работи за повишаване на лоялността към марката/продукта с директни кампании  и осъществяване на моментални продажби.

Създаване и участие в корпоративни блогове и социални мрежи

Корпоративният блог е сред водещите инструменти на ефективната онлайн комуникация. За съжаление, корпоративните блогове у нас все още никак не са много. Според проучванията те са не повече от 40, а това е изключително малък брой.

Блогът и неговото по-ефективно използване трябва да са сред задължителните елементи на маркетинговите стратегии на компаниите в България, които се стремят към  оптимизиране на своите разходи за онлайн реклама. Създаването и поддържането на блог е много ефективен инструмент, който не изисква сериозни финансови инвестиции, а само време за обновяване на съдържанието. За сметка на това, блогът предоставя възможност чрез неформална двустранна комуникация да се изградят по-лични отношения с клиентите. Чрез блога може индиректно да се популяризира една търговска марка, както и да се получи бърза и в много случаи навременна обратна връзка с потребителите. Чрез неформалната комуникация може да се изградят персонални отношения с клиента и по този начин да се спечели неговото доверие.

Социалните мрежи са друг маркетингов инструмент, който става все по-важен за комуникацията с потребителите по света, а от скоро и в България. Най-популярните социални мрежи са около 20 на брой и включват Facebook, MySpace, Flickr, hi5, Тagged, Netlog и др. Особеното при използването на социалните мрежи е, че там е добре да се  публикува много подбрана информация – само когато искате да споделите наистина нещо важно за дейността на фирмата, което би било от особен интерес за Вашите потребители и/или потенциални клиенти. Безразборните публикации имат нямат желания ефект.

Връзката между корпоративния блог и социалните мрежи е много важна и силна, защото често социалните мрежи са инструмент за популяризиране на публикуваната в блога или корпоративния сайт информация. Един от най-често практикуваните модели за това е добавянето на линкове към новини, съвети, интервюта или друга информация от блога или сайта към лични или професионални профили в социалните мрежи. Разбира се, маркетингът чрез социалните мрежи е нещо много повече от това и консултацията със специалист е препоръчителна. 

Със своите уникални възможности на медия с пълен набор от средства, интернет промени маркетинга.  Стъпка в правилната посока за всяка една компания в България е да го припознае като най-гъвкавия съвременен канал за комуникация. Онлайн присъствието и представянето на модерната компания чрез нейния уеб сайт или други комуникационни дейности, определят изхода от участието й в битката за потребители, осигуряват й водещи позиции сред конкурентите и реализация на по-големи печалби.

Оптимизация на уеб сайт за търсещите машини (SEO)

Имате съвършен и скъпоструващ уеб сайт, но в резултатите от търсенето на Google, той се появява някъде след 30-та позиция, т.е. 3-4 страница? Позиционирането на корпоративния уеб сайт за търсещите машини с цел по-лесното му откриване от потребителите е от първостепенно значение за оптимизирането на онлайн присъствието на всеки един бизнес. То е свързано с провеждането на дейности като създаване на ключови думи и текстовете в сайта, мониторинг и анализ на позициите на сайта в Google, непрекъснати и постоянни промени в ключовите думи и съдържанието, на базата на анализа на потребителското поведение онлайн. Или с други думи – запазена територия за специално обучени специалисти.

SEO е дългосрочна инвестиция с изключително висока възвръщаемост.  Правилната оптимизация се прави еднократно, а поддръжката включва само периодични настройки, което я прави най-добрият ценово-ефективен интернет маркетинг похват за реклама на търговска марка онлайн.

Оригинална публикация: http://newsletter.icygen.com/index.php?page=buletins&buletin_id=41&a=185&cid=274&uid=3469

Apeiron Communication I 2009-10-29

От януари 2010 г. Apeiron Academy стартира професионалната квалификация за специалисти в областта на вътрешните комуникации. Сертификатът за вътрешни комуникации е най-новата квалификационна програма на английския институт за
PR – the Chartered Institute of Public Relations (CIPR), чийто акредитиран център в България е Академията. Българският център е първият извън Великобритания, който получи акредитация и ще започне подготовка на специалисти в тази програма.

Новата квалификация на CIPR е подходяща за специалисти, работещи в сферата на вътрешните комуникации или такива, които имат опит в сходна област (PR, HR, медии), но биха искали да задълбочат познанията си за организационна култура и организационна промяна, стратегическо планиране в сферата на комуникациите, социални мрежи и нови медии. По време на обучението студентите ще получат статут на редови членове на най-голямата професионална организация на комуникационни специалисти в Европа – CIPR.

След завършване на Сертификата студентите могат да продължат своето обучение в по-високото ниво Диплома за вътрешни комуникации, която се разработва в момента, или в Дипломата за PR на английския институт. И двете по-високи степени могат да бъдат завършени в Акредитирания център за България – Apeiron Academy.

Обучението за придобиване на Сертификата е с продължителност 6 месеца и включва общо 20 учебни часа.

В Apeiron Academy лекциите ще бъдат водени от акредитирани гост-лектори на CIPR от Великобритания. В първия български випуск лектор ще бъде създателят на програмата Кевин Рък, който е и преподавател на Apeiron Academy в професионалните квалификации за PR специалисти на CIPR. Освен него гостуващ лектор ще бъде и Ан Пилкингтън, основател на PR Academy (Великобритания), професионалист с богат опит в сферата на комуникациите и акредитиран преподавател на CIPR.

Оригинална публикация

Нова телевизия, Календар в 23.30 часа | 2009-10-28

Цифровото излъчване на телевизиите и промените в медийния закон обсъдиха членовете на Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори с премиера Борисов. Той обеща Министерския съвет да разгледа внимателно проблемите, които членовете на асоциацията имат. Основният е предстоящата цифровизация на българския ефир, която е забавена. Причината се крие в сегашната нормативна уредба, приета от миналото правителство, която създава ограничения пред операторите.
Преминаването от аналогово към цифрово излъчване на телевизиите трябва да се случи до 2012 година. Все още обаче има трудности по изпълнението на директивата на Еврокомисията.
„В момента тя е забавена. Разрешенията, които са издадени от Комисията за регулиране на съобщенията, се намират в съда, обжалват се. Тоест, ние имаме стабилни актове, забавяме се изключително много.
До момента няма проектотекстове за промени в медийния закон. Това е и една от основните задачи, които са си поставили от Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори.
„Изцяло е необходимо да се напише един нов медиен закон. Настоящият е много остарял, с много анахронизми, защото той е от 1998 година насам, кърпен е много. С оглед на европейската директива за аудиовизуалните медийни услуги, които трябва да въведем до края на годината, трябва телевизионното излъчване да се либерализира максимално.”
Медийните експерти обясниха още, че с преминаването към цифрово излъчване ще бъде по-удобно и за хората, но за целта ще са нужни специални устройства. Нямам фаворити сред вас, нямам и никакво намерение да правя медии. Така че всичко, което е конструктивно, би улеснило работата ви и е възможно да се реализира, ще бъде взето под внимание, заяви министър-председателят. Той покани ръководството на Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори на следваща среща, в която участие да вземат и Симеон Дянков, заместник-министърът Димитър Дерелиев и председателят на КРС Веселин Божков. На нея представителите на асоциацията трябва да направят конкретните си предложения по обсъжданите днес теми. 

в. Класа | 2009-10-29 

На агент Димитър му липсва Шесто и му търси посткомунистически заместители

В средата на септември на страниците на в. "Труд" се разрази задочен медиен спор между Кеворк Кеворкян и доц. Георги Лозанов. Доц. Лозанов за първи път коментира конфликта си в интервю за в. "Шоу", чийто издатели обаче се отказват да го публикуват и текстът излиза във в. "Новинар" на 28 септември. Поради големия читателски интерес в. "Класа" препечатва със съкращения интервюто, взето от Еми Мариянска. "В много от т.нар. дописки на Кеворкян в "Труд" по някакъв начин се засяга моето име, макар и често пъти модифицирано, включват се и мои роднини. Реших, че това е повод да реагирам, но на моя отговор се получи негов отговор, което ми се струва извън представите за етична норма, защото в медийната етика няма такава фигура – отговор на отговора", коментира вчера за "Класа" доц. Лозанов. "Реших веднъж завинаги да отговоря на всички въпроси, които възникнаха от Кеворкян, и да затворя този файл. След това интервю не мисля повече да го коментирам, то е изчерпателно и нямам какво да добавя", допълни медийният експерт. Г-н Лозанов, започна нещо като медийна война между г-н Кеворкян и вас. Вие направихте опит да откриете не само фактологическите причини за нея, но и психологическите. Какво, според вас, се крие в "мрачните зандани на душата" на г-н Кеворкян? Чувство за вина – към зрители и читатели, към близките му, към паметта на родителите и на съпругата му и пр. Въобще към онези, пред които упорито се прави и се е правил на нещо, което не е. Това води до две допълващи се линии на девиантно публично поведение. Първата е на самохвал-ството. По нея той използва всяка дадена му публична възможност сам да се обявява -на фона на общото мълчаливо подсмихване – за носител на висок професионализъм, и то с днешна дата. И още по-неловко – на висок морал. А в мигове на щастливо самозабравяне се прави дори на дисидент, докато все пак се сети на кого единствено може да разчита и го удари на тежка носталгия по соца. Втората линия е на агресивността, влачеща след себе си шлейф от персонално насочена реч на омразата. Неин обект може да е всеки, за когото Кеворкян има съмнения, обикновено основателни, че не го признава, че не го вижда такъв, какъвто сам иска да бъде видян. Аз попадам в коментарите му именно по "втора линия".
Очевидно за всички спирането на "Всяка неделя" беше пределен момент в кариерата и личния живот на вашия опонент. Но г-н Кеворкян говори за "игра със закона" – какво, според вас, има предвид?
По отношение на "Всяка неделя" нямам повод за злорадство, така или иначе тя има
съществено място в историята на телевизията у нас. Друг въпрос е, че пълната идентификация на Кеворкян с предаването е част от деви-антното му поведение – нелепо е и от фактологична, и от етична гледна точка. Все едно Гарелов да си беше отнесъл "Панорама" вкъщи. Къде например е архивът на "Всяка неделя" – в БНТ, която създава, продуцира и финансира предаването, или във водещия му Кеворкян? И това само е най-невинният от въпросите, които обществото – реалният собственик на БНТ, трябва да си зададе.
За играта със закона не знам какво е писал, но знам, че е баш майстор в нея – непрестанно съди или се заканва, че ще съди, размахва записни заповеди, интимничи с прокурори и пр. Тук и Яне Янев не може да му стъпи на малкия пръст. Предполагам, че "чисто човешки" Шесто му липсва и му търси посткомунистически заместители.
Иначе, докато бях член на СЕМ, тъкмо по закона (за радио и телевизия) с Кеворкян влязохме в конфликт, защото без да е някакъв, се месеше в регулацията и искаше да назначава директорите на БНТ; защото в противоречие на всички правила вкара в програмата й "Всяка неделя" като външна продукция без конкурс; защото използваше предаването, за да си разчиства сметките в бизнеса и политиката – теми, които външните продукции нямаха право да засягат; защото, въпреки императивното изискване за обществените медии, не спазваше какъвто и да е плурализъм, защото не позволи на членовете на СЕМ да се запознаят с договора му с БНТ, а дойде и чете на глас само отделни пасажи от него… Тогава не вярвах на ушите си, най-малкото защото на извънкласно четене за последен път бях присъствал в отделенията. Пък и не можех да разбера как у един човек, когото животът е срещал с интелигентни, а това би трябвало да значи и деликатни хора, може да има толкова наглост и безпардонност. Единственото обяснение, което ми хрумна, е, че тъй наречените от него закони на К.К. съвпадат със законите на мутрите от типа: "Никога не допускай номерът да не ти мине, защото ще се разчуе и край с номерата!".
В един вестник – мисля, че изданието "Командос", някой се опита да убеждава читателите, че самият Кеворкян отдавна се бил дистанцирал от агент "Димитър" и по-важното нещо била дълбочината на мисълта му. Какво мислите за това?
Предполагам, че колкото и да си нагъл и безпардонен, агентурното минало, доносниче-ството и пр., особено ако не са резултат на непосилен исторически натиск, са дълбока травма. И тя през годините, и въпреки годините, повече или по-малко ти вгорчава всяка житейска радост. Преодоляването й обаче може да стане само ако намериш сили да я извадиш наяве и вместо да се хвалиш, сам да се осъдиш -т.е. морално да се "разсекре-тиш". Иначе си оставаш "Димитър", а името, с което са те кръстили майка ти и баща ти, отива на боклука. Не отричам, че Кеворкян, застанал пред събеседниците си във времето, когато, за да стигнеш до ефир, не беше задължително да си сътрудник на ДС (но помагаше!), изглеждаше умен. Умът обаче не е просто технология, подобно на компютъра. Той зависи от "моралния закон в мен", както се изразяваше един от най-умните хора, живели на планетата.
Какво ще кажете за фразата на г-н Кеворкян: "Винаги е ЕРОТИЧНО да срещнеш нещо от Г. Лозанов…"?
Не зная защо използва по отношение на мен, впрочем неведнъж, думата "еротично". Най-щадящото обяснение е, че не разбира значението й. Но ако ме питате, кое изказване мисля, че го е уязвило почти физически, така че да потъне в гузно мълчание, то е в "Медиапул" в навечерието на новата 2009-а: "Кеворк Кеворкян обича да казва за себе си, че е легенда в професията. Но откакто официално е агент Димитър, не се ли оказва, че по-скоро е обратното – че професията му е била легенда, с която той е прикривал същинската си дейност? "Всяка неделя" по времето на комунизма не е ли била всъщност явочна квартира в ефира? Наличието на по-голяма свобода в предаването не е ли било специално заложена примамка за събеседниците да кажат повече от екрана и особено извън него, в предварителните разговори с водещия, така че после казаното от тях да се завърти по каналите на ДС? Тогава: кой е бил истинският текст на легендата "Всяка неделя" – разговорите на журналиста или донесенията на агента? И дали ако агентът издаде донесенията си в книга, тя няма да е по-интересна от книгите с разговори на журналиста, в които отново и отново проговаря, но запазва мълчание тъкмо по този въпрос. Само обаче, ако донесенията му добият публичност, ще може да се разбере доколко Кеворкян е бил легенда в журналистиката и доколко журналистиката му е била легенда.
Кое кое е обслужвало? Така че ако той наистина се смята повече за журналист, отколкото за агент, е изцяло в негова полза сам да представи на аудиторията си своите до-
носи, снабдени със съответните обяснения. Точно както прави с интервютата си". Защото Кеворкян едно си знае: "Всяка неделя" та "Всяка неделя". И нали разбирате откъде му идва проблемът – сваляме от трона голямата картонена глава на предаването и измъкваме зад шкафа малкото уплашено човече на водещия.
В свое писание г-н Кеворкян изразява подигравателно отношение към научната степен "доцент" и нейните носители. Има ли коментари в научните среди по този въпрос?
Не съм чувал в научните среди някой да обсъжда Кеворкян по какъвто и да било повод. Аз самият, доколкото им принадлежа, в момента се чувствам неудобно, че го правя. Хем смешният, хем лишен от остроумие опит да превърне едно научно звание в оскърбително нарицателно издава единствено нетърпимостта му към други йерархии на авторитети, освен тази, която сам налага и на чийто връх се поставя. Чак тъжно да ти стане като четеш критиките му, които се задъхват от цитати и язвителност, за да не би някой да се усети, че са на играч, отпаднал от играта и приютен по милост в кабината на коментаторите.
На фона на чувствителността на доцентите, сравнена с тази "на авокадото", г-н Кеворкян твърди, че изпитва "безнадеждна мъка от експериментите на прехода". Вие изпитвате ли такава мъка, г-н Лозанов?
Всеки изпитва някакви посткомунистически разочарования, освен, разбира се, заклетите далавераджии, но за тях пък няма особено значение в какво общество живеят… Спомням си, когато в края на 90-те Кеворкян се яви на събеседване с един от кандидатите за национална частна телевизия, съответните власти използваха случая, за да му връчат призовка по някакво дело за магазини на БОДК. Защото иначе не можели да го открият. Явно той още тогава се е бил включил в търговията с авокадо, но въпреки това сега реши, че преходът не му харесва. И сам си призна защо в същия този, цитиран от вас, отговор на моя отговор в "Труд". Та там Кеворкян си мечтае: "Най-сетне трябва да се каже, че ако Държавна сигурност съществуваше, или ако днес системите за сигурност функционираха както трябва, доста медийни продажници щяха да имат сериозни неприятности". Страх да те хване – службите пак да държат медиите за гушата, да пускат и спират предавания, теми и събеседници, водещият Димитър да е водещ офицер на водещите, а който не иска, отива в Белене да копае новата атомна централа. Оруел с неговия "Биг Брадър" вода да пие.

стр. 15   

Снимка: http://www.bulpress.net/documents/newsimages/2009-07-08-cl-YJDJCEFQC.jpg