БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2009-11-28
Водеща: Винаги, когато се заговори за промяна в медийните правила, не става дума само за моркова и тоягата. По-често става дума за забрани. И тогава близостта с класиката едни са по-равни е най-вярна. Докато течеше спорът ракията или хазартът стана ясно, че търговските оператори искат нова забрана за обществените медии. Както те гальовни ни наричат „държавни”. А в началото на годината, когато се обсъждаше аудио-визуалната директива, научихме, че начинът на финансиране не е задължително да превръща една обществена медия в държавна. Разбрахме още, че в Европа правят разлика между радио и телевизия. На нас от сериали, които депутати препоръчват като образец на семейни отношения май не ни остана време да направим тази разлика. А промените в Закона за радиото и телевизията и отмяната на Закона за публичното радиоразпръскване са вече в парламентарната комисия, заедно с предложенията на АБРО. Къде е честната игра, къде е тя е добре да попитаме преди да се окаже, че търсим следващото голямо футболно първенство или олимпиада досущ като млякото. Какво искат търговските оператори, какви гаранции за равнопоставеност ще получат обществените медии? Възможно ли е да влезем в графика за аудио-визуалната директива? Ето това ще коментираме днес с Гриша Камбуров от АБРО и Весислава Антонова от в. „Капитал”. По телевизията ще включим председателят на парламентарната медийна комисия Даниела Петрова. По телефона ще чуем и Данаил Данов от Центъра за развитие на медиите.
Толкова често всички бъркат радиото и телевизията, макар че те са различни, че накрая и аз се поддадох и казах, че ще включим председателя на парламентарната комисия по медиите по телевизията. Не, не, по радиото ще я включим, но малко по-късно.
Весислава Антонова: От модернизирания сайт на националното радио може да се включва и видео всъщност.
Водеща: От вчера промените в медийното законодателство вече са в парламентарната комисия заедно, но по-скоро не заедно, в понеделник там ще бъдат и исканията на търговските оператори. Добър ден първо на Весислава Антонова от в. „Капитал”. Добър ден и на Гриша Камбуров от АБРО. В понеделник ли ще пристигнат в комисията вашите искания?
Гриша Камбуров: Ами те са пристигнали доколкото знам още вчера сутринта нашите искания.
Водеща: Ами не са пристигнали.
Гриша Камбуров: Може би не са разпределени дотам, но със сигурност са в деловодството на парламента.
Водеща: По-важно е обаче какви са, а не кога ще пристигнат?
Гриша Камбуров: Ами те са основно в три посоки, ако мога така да ги обобщя. Едната посока са редакционни искания по някои от текстовете, които считаме, че трябва да бъдат по-ясни, за да не се допускат двуяко тълкуване. Защото в момента, в който се допусне един такъв вид тълкуване, става зле и за регулатора, който прилага закона и за тези, които изпълняват закона. Другите две мотивирани искания са: едното е що се отнася за разрешаване на позиционирани продукти в програмите на обществените радио и телевизионни оператори, и другото е за квотата независима българска продукция.
Водеща: Хубаво е да изясним какво точно влагате в термина позициониране на продукти за БНТ и БНР?
Гриша Камбуров: Ами позиционирането на продукти е, другият product placement, или на български още по един начин – влагане на продукти в едно предаване. Представете си риалити формат, както Веси или някой друг от журналистите беше написал, как Тодор Славков вече не трябва да си крие бирата, която пие в съответния риалити формат. Това е позициониране на продукт.
Водеща: Това по радиото как се случва?
Весислава Антонова: Да кажем само, че в БНТ има толкова малко предавания в момента, които могат да си позволят такъв чист product placement, че… Може би предаването на Митко Цонев е най-подходящото май.
Гриша Камбуров: Аз съм си правил труда да гледам БНТ много внимателно именно в тази насока. Макар и в момента да е забранено от закона, те все още позиционират продукти, и то успешно.
Водеща: Това значи ли, че БНТ няма да имат право да излъчват пресконференция или да показват кадри от там, защото на пресконференциите също има неволно позиционирани продукти като вода например.
Гриша Камбуров: Не, не. Трябва да направим една съществена разлика. При позиционирането на продукти в самото начало и в самия край и по време на рекламните паузи на едно предаване, зрителят или слушателят е уведомен, че съответно в редакционно съдържание има позициониране на продукт. Всичко друго може да се счита или като скрита реклама, или си е просто част от пейзажа, да го наречем.
Весислава Антонова: Нека да кажем в интерес на истината, че нито една медия в България не го прави това нещо. Поне аз не съм останала с впечатление, че съм добре информирана, че в следващите минути ми предстои да видя такъв тип реклама.
Гриша Камбуров: Определено. То в момента е забранено от закона позиционирането на продукти. И скритата реклама е забранена.
Весислава Антонова: Но много гледаните, с високи рейтинги риалити формати просто изобилстват от такива примери, бих казала.
Водеща: И те не се случват някак в обществените медии, които искате да ги лишите от тази екстра, нека да я наречем. Как се позиционират продукти в радиото?
Гриша Камбуров: Ами има много начини за позициониране. Дори БНР позиционира продукти, мисля, в радиото…
Водеща: Как точно?
Гриша Камбуров: Ще ми се да не давам пример. Така че ще замълча по тази тема…
Водеща: Нека да стане ясно.
Гриша Камбуров: Еми в началото на предаването вие информирате, че съответното предаване може да се чува шум от отваряне на даден вид безалкохолно, което е характерно за „Кока-кола”, да речем. Това е вид позициониране на продукт. Звукът се използва за позициониране на продукт. Или се чуват други, не само шумове, а други звуци, които са характерни за всеки един даден продукт.
Весислава Антонова: Но в радио е много по-трудно разбира се и по-ограничено…
Гриша Камбуров: Да, ограничен е спектърът в тази посока.
Водеща: И за да спазваме едно подобно правило, ако то бъде въведено и прието разбира се, ще ни забранят да пием в студиата вода.
Гриша Камбуров: Е, не, не може да се различи каква е водата. Това отива, както се казва, твърде далеч. Ние си направихме труда да направим едно сравнително изследване в страните членки какъв е статутът на позиционирането на продукти в обществените медии. Във Великобритания, Франция, Чехия, Финландия, Швеция, Дания, Словения, Кипър, Германия, Словакия и Естония позиционирането на продукти е забранено в обществените медии. Това се случва поради две причини. Едната основна причина е получаваното финансиране от държавата, или от друг вид обществени фондове. Второто основно направление е това, че от този вид медии се изисква по-висока редакционна независимост. Позиционирането на продукти до една степен ти повлиява до редакционната независимост на съответното предаване, или съответния формат, който се излъчва. И третата посока е, че това принципно кореспондира със забраната и по-намаленото количество рекламно време в обществените медии. Това са нашите основни мотиви. Третият, или четвърти вече стана мотив, е, че може да се получи свръхфинансиране на обществената функция. Има съобщение на ЕК, което беше обнародвано в “Official Journal” мисля преди месец, месец и половина, което специално изисква финансирането на този вид медии да не бъде по-голямо от толкова, че да покрива обществената им функция.
Водеща: А кой определя покриването на обществената функция?
Гриша Камбуров: Законът за радиото и телевизията и съответният нормативен акт, съответната държава членка.
Водеща: Или лицезните.
Гриша Камбуров: На първо място се покриват от съответния нормативен акт. В България се покриват и от двете, и от нормативния акт, и от лицензиите. Съобщението, ЕК доста дълго време работи по него, доста дискусии, но то е наистина много подробно и много добър материал за България, по който да се поучи. За съжаление, според мен това няма да стане у нас в близките една-две години.
Водеща: Има ли кореспонденция между обществената функция и съответното финансиране у нас?
Гриша Камбуров: Ами няма, затова се казва, че нашите медии БНТ и БНР са държавни медии, защото те получават държавна субсидия, фонд радио и телевизия не работи. Аз мога да направя извода, който съм казвал и пред други колеги, че именно заради това се счита, че те не са толкова независими. Защото те са зависими от гл.т. на държавния бюджет всяка една година. Има модели, в които да, други оператори в други държави обществените се финансират също от държавния бюджет, но те си знаят, че през годината Х ще получават еди-колко си процента твърдо число от държавния бюджет. А тук се случва, че всяка година БНТ и БНР се молят за една стотинка отгоре, две стотинки отгоре само и само да оцелеят до следващата година. Именно и според мен няма развитие, не може да се направи дългосрочен план за развитие, технологично, програмно, защото не е ясно какъв ще е бюджетът за следващата година. В години на криза, каквито се очакват да бъдат следващите, бюджетът на всички министерства, всички агенции и всички, които са на държавно субсидиране е силно ограничен. Аз присъствах на обсъждането му в комисии и в пленарна зала – резултатите не са щастливи за никого. Но просто това е, колкото има в чувала, както каза финансовият министър.
Водеща: Да оставим настрана обаче чувала…
Весислава Антонова: Да кажем само, че да не очакваме проблемите на БНТ и БНР и по отношение на финансирането, и техния обществен характер да бъдат уредени от закона в този му вид, така както изглежда. Защото там според мене зее огромна дупка по отношение на уреждане на въпросите с финансирането на тези две медии. Там според мен има доста работа на експертите и това, което говорим сега по отношение на така изглеждащия закон за радиото и телевизията е по-скоро един предварителен разговор преди да се появи истинският текст на закона, какъвто се очаква да стане следващата година.
Водеща: Ако си представим обаче в табличка искания, от другата страна няма нищо.
Гриша Камбуров: Има – огромна държавна субсидия.
Водеща: Кой е определя, нали казахте, че чувалът е празен преди малко?
Гриша Камбуров: Празен, празен, но вие получавате, специално БНР получава една държавна субсидия, колкото е три пъти рекламният пазар на радиостанциите в страната. Така че това не е нищо. Да, наистина има много функции радиото, най-голямата медия, няколко музикални състава и доста програми, но следва много внимателно да се прецизира докъде е обществената функция и докъде минават вече други дейности, които не са типични за една обществена медия.
Водеща: Културата обществена функция ли е?
Гриша Камбуров: Културата е обществена функция, но дали е задача на обществена радио и телевизионен оператор, това е един друг въпрос. Комюникето, което аз коментирах, изрично казва методите за водене на счетоводство от този вид медии. Изисква разделно счетоводство за обществената функция и разделно счетоводство за всяка една друга функция, която има този оператор. За да може, когато отидат счетоводните документи за обществената функция в ЕК, или някой заведе дело срещу България, или срещу която и да е друга държава членка, да бъде ясно, че държавата е покривала разходите само за общественото финансиране и за обществената функция за тази медия. Нищо отгоре, защото всичко това отгоре се явява свръхфинансиране.
Водеща: А кой определя свръхфинансирането като такова? То е дефинирано може би в този проект за закон?
Гриша Камбуров: Не, този проект за закон, а з искам тук и на Веси да кажа, въпреки че тя е много добре запозната, този проект на закон само и единствено въвежда директивата за аудио-визуалните медиини услуги в националното законодателство. Както се казва, две години спахме и в последния момент, срокът изтича на 19 декември, трябва да бъде нотифицирана ЕК. Г-н Коласанти при визитата си в България каза, че до февруари няма да има дело срещу България, наказателна процедура, но след края на февруари, в началото на март, ако ние не сме си написали домашното, разбира се ще бъде започната такава процедура, защото не сме си въвели общото законодателство в националното такова. Директивата, както знаете, тя основно регламентира новите услуги и по-гъвкавото рекламиране, позиционирането на продуктите…
Водеща: Добър ден на шефа на парламентарната медийна комисия г-жа Даниела Петрова! Да кажем, досега изяснявахме с Гриша Камбуров какво искат търговските оператори, той твърди, че бил пристигнал техният списък с искания, но това едва ли е важно, но да кажем промените най-общо в каква посока са, промените в закона за радиото и телевизията?
Даниела Петрова: Промените в закона за радиото и телевизията, с които съм се запознала от Интернет, от страниците на съответните ведомства, от МС и Министерството на културата, идеологията за промени е най-вече насочена към транспониране на българското законодателство с директивата за цифровизация. Те са навременни и спешни промени, които действително трябва да минат през комисията и през парламента до 19 декември. Промените са балансирани. Те са в насока най-вече хармонизиране на българското законодателство, но и не само това. Направени са предложения за оптимизиране на регулационните органи, за оптимизация, за увеличаване процента на българските предавания.
Водеща: Това е и част от исканията на търговските оператори, едно от исканията на търговските оператори. Обаче възниква въпросът риалити форматите българска продукция ли са или как?
Даниела Петрова: В директивата е заложено, че предаванията трябва да бъдат европейски предавания, като естествено в тях попадат и български предавания. До настоящия момент те бяха 10%. Доколкото имам становището на АБРО и на други заинтересовани страни, иска се повишаване на този процент.
Водеща: В рамките на?
Даниела Петрова: В рамките на българските продукции, увеличаване на процента на българските продукти. Но този въпрос е дискусионен и считам, че в комисията при обсъжданията и съответно в парламента ще се чуят становищата на заинтересованите страни и ще се вземе един разумен баланс. Но това не е въпрос, който може да бъде решен, дори и да бъде дискусионен. За нас към настоящия момент е по-важно ние да спазим сроковете, да спазим изискванията на ЕК, за да не търпим санкции. А оттам насетне дискусията, ако не може да се постигне съгласие, може да продължи и да се направят промени след постигане на разумен баланс и консенсус.
Водеща: В студиото е Веси Антонова от в. „Капитал”. Тя искаше да ви зададе един въпрос.
Весислава Антонова: Не, аз по-скоро исках да се намеся и да попитам, следва ли да разбираме, че има разлика между европейска продукция и българска продукция, това да бъде дефинирано, каква е разликата между европейска и българска продукция? Защото тук ще настъпи един сериозен проблем, един сериозен казус с частните търговски телевизии, които инвестират най-много средства в продукции, които не са нито български, нито европейски – именно големите риалити формати.
Даниела Петрова: Действително ще възникне спор по този въпрос, защото се засягат търговски интереси. Но естествено, че има разграничение между българска и европейска продукция. Но българската продукция е част от европейската продукция. Но аз считам, че най-вече продукцията трябва да бъде балансирана и ориентирана към потребностите на пазара. Същевременно ние трябва да спазим изискванията на директивата и да намерим баланса на българската продукция в дела европейска продукция, която ще се представя.
Водеща: Аз си мисля, че трябва и един друг баланс да бъде намерен по посока на това кой защитава обществените медии в тази дискусия, която може би ще предстои и която ще определи тяхното бъдеще, защото всички искат някакви санкции по отношение на БНР и БНТ, а кой защитава БНР и БНТ?
Даниела Петрова: Като обществени медии смитам, че и получавайки субсидия, същите трябва да имат определени програмни изисквания и да се съобразят…
Водеща: Да, това е записано в лицензиите ни…
Даниела Петрова: В лицензиите, да.
Гриша Камбуров: Само ако може, прощавайте, и аз да се намеся. Да коментираме въпроса за продукцията. Изискванията за европейска продукция, залегнали в директивата за аудио-визуалните медийни услуги, но тя казва, че те трябва да бъдат минимум 10%. Трудно е, когато една държава членка сама реши да въвежда по-голяма квота за национална продукция, да поправя и водещата ако може, аз съм се чул с колегите и от БНР, по-скоро от БНТ, те също са против въвеждането на по-висока квота за такава продукция.
Водеща: Аз не съм се изказвала по този въпрос,но ме поправете, ние сме свикнали.
Гриша Камбуров: Законодателят в текста, който е бил преди МС, е предвидил, че това трябва да бъдат 25% квота за български предавания без повторенията. Което автоматично прави процентът 50%. Ние лично считаме, че ще има проблеми с ЕК при нотифицирането, защото трудно можем да защитим защо даваме приоритет на българските продукции, по-висок, отколкото на европейските такива. Все пак миналата година ЕК беше обявила годината за многообразието, за междукултурния диалог и именно за това те толкова много държат да бъдат квотата европейска продукция. Сега разбира се това е един дискусионен въпрос, който може да бъде решен и по-нататък, ако към настоящия момент не се постигне съгласие. Предлагам да разделим въпросите на две. Едното, вие попитахте кой защитава обществените медии.
Водеща: Да, защото търговските оператори просто се чувстват задължени винаги да предвиждат санкции.
Весислава Антонова: Тук само да приключим въпроса с 50-те процента европейска и българска продукция. Нека да кажем, че тук просто лобито на продуцентите в България добре си е с вършило работата и някой автоматично се е вслушал в техните искания, без да си даде сметка за какво всъщност става дума.
Гриша Камбуров: За съжаление, някой е подведен доста сериозно.
Водеща: Всички помним как продуцентите казаха, че трябва да се намали броят на латиносериалите, тогава турските още не бяха на мода, в посока на българските продукции, като те смятат за българска продукция и риалити шоутата.
Гриша Камбуров: Ами те не са българска продукция, защото се правят по световен лиценз – било то на „Ендемол”, или на някакво друго дружество. Българските продуценти са единствено изпълнителни продуценти в случая. Що се касае до техните искания да бъдат с лека ръка въведени в законодателството, според мене това наистина е едно подвеждащо вслушване в думите на някои и се надявам, че държавата България няма да се подведе като цяло, за да оправи лични частни интереси на няколко продуценти, за да може цялото българско общество да страда…
Водеща: Да чуем т-жа Петрова все пак дали това ще се случи?
Даниела Петрова: Очаквам в понеделник да постъпи законопроектът в комисията, ще бъдат изискани становищата на всички заинтересовани страни, те ще бъдат изслушани. Всеки ще представи своята позиция и смятам, че ще може да се вземе една разумна преценка и един разумен баланс, за да може да се продължи на първо четене в зала този закон. И ако има действително възможност разумът да надделее, между първо и второ четене да се направят предложенията.
Водеща: Очевидно ясно е, че този закон, тези промени в закона за радиото и телевизията са важни, за да не търпим санкции. Колко далеч обаче е мисълта за един изцяло нов закон, възможна ли е подобна хипотеза? Много медийни експерти все по-често я споменават.
Даниела Петрова: В комисията при среща със заинтересованите страни действително се изказа позиция, че е необходим изцяло нов закон, тъй като законът за радиото и телевизията беше приет миналата година, малко преди да… по-скоро тази година, малко преди да приключи работата на парламента на 40-ото НС. Той беше приет набързо, без дискусия, без изслушване на заинтересованите страни. И считам, че един закон изисква една сериозна подготовка, една сериозна дискусия. Но преди да се пристъпи към тази стъпка, която изисква повече време, ние трябва да усъвършенстваме това, с което разполагаме и да продължим напред. Действително чуха се становища, че трябва да бъде изготвен изцяло нов закон за радио и телевизия.
Весислава Антонова: Г-жо Петрова, аз искам да ви задам един простичък въпрос. Той изисква и доста кратък отговор. Вие като председател на парламентарната медийна комисия можете ли да поемете ангажимент, че няма да допуснете текста на закона за радиото и телевизията така, както ще влезе в комисията, да бъде механично приет и гласуван в пленарна зала, а ще се вслушате във всички разумни аргументи против определени точки в него както от обществените, така и от търговските оператори?
Даниела Петрова: Работата на комисията и до настоящия момент показва, че винаги е налице съобразяване. Така че това, което зависи от воденето на дискусията и изслушването на мненията на заинтересованите страни, ще бъде определящо за вземането на решението от членовете на комисията. Мога да кажа, че ще гарантирам прозрачност и постигане на действителния баланс.
Гриша Камбуров: В случая аз отново се намесвам, и мисля, че е по-важно тук законопроектът да мине възможно най-бързо, за да може да нотифицираме ЕК до края на тази година, защото това е задължение, която ние имаме от две години, и не сме го свършили, защото директивата не е въведена в националното законодателство. Спорните въпроси, които не произтичат пряко от директивата, могат да останат за решаване и след Нова година и в следващата парламентарна сесия. А що се касае до изцяло нов медиен закон, доколкото знам съвсем скоро ще има работна група, която ще има едногодишен срок да изготви проект на такъв закон.
Водеща: И тази работна група е събрана от?
Весислава Антонова: Министерството на културата. То е ресорното.
Гриша Камбуров: Министерството на културата. То е ресорното министерство. има включени, доколкото знам, представители на обществените медии, както във всяка една работна група има включени и техни представители, които защитават интересите на обществените медии, стига да знаят какъв е той и в коя посока трябва да го защитят. Защото и на тях е доста трудно да предвидят какво ще се случи, как ще се развият пазарът, защото те не са пазарни медии. Имат доста често и антипазарно поведение.
Водеща: Имат много задължения, най-малкото, наложени от държавата.
Водеща: Ако си позволя да се пошегувам с тази забрана за позициониране на продукти за БНТ и БНР, да не стане така, че да питаме, а къде е млякото, когато става дума за големи футболни първенства или олимпиади? Нали няма да се питаме, г-жо Петрова?
Даниела Петрова: Не считам, че ще стигнем до този въпрос. Действително ще се бърза, ще се бърза, но не на всяка цена. На този етап спорните текстове трябва да бъдат отделени. Трябва да се има предвид, че действително ни натискат срокове и ние трябва да се вместим в тези срокове.
Водеща: Благодаря ви за това ваше включване. Към разговора за промените в закона за радиото и телевизията сега приобщаваме и г-н Данаил Данов. Добър ден! Преди седмица коментирахме, че графикът за освобождаване на аналоговите честоти за широколентовия интернет е почти с година по-къс. Аргументите за това са повече плурализъм и свобода на словото. Доколко то е по силите ни и всъщност в началото на следващата седмица вие започвате едно обучение за радиопрофесионалисти с Центъра за развитие на медиите и Фондация „Конрад Аденауер”. Затова да ви попитам къде е свободата в София или в другите градове?
Данаил Данов: Ами знаете ли, ако този въпрос ми бяхте задали преди година-две, по-лесно щях да ви отговоря, като щях да ви кажа в София, и изобщо на консуматорите на базираните в София медии изпитват една доста висока степен на свобода, наслаждават се на тази свобода. Но сега ми е трудно да дам същия отговор. Не заради друго, не защото София е станала по-малко свободна, но имам усещането, че националните медии, или иначе казано, базираните в София медии, започват все повече и повече да се отклоняват от онези изконни етични ценности, към които самите някога те се присъединиха. Говоря за годината 2005-а, когато беше подписан професионалния етичен кодекс на българските журналисти.
Водеща: Аз не схванах връзката.
Данаил Данов: В какъв смисъл не схванахте връзката? Вие ме попитахте по-свободни ли са медиите.
Водеща: Да, да, и къде е свободата, в София или в другите градове? Но вие казахте, че националните медии, базирани в София са се отклонили.
Данаил Данов: Точно така.
Водеща: В какъв смисъл сме се отклонили?
Данаил Данов: Казах, че преди няколко години щях да отговоря доста по-щастливо, да, в София медиите са свободни, да в София медиите предлагат един продукт, който до голяма степен отговаря на потребностите на аудиторията, но сега вече не съм толкова сигурен.
Весислава Антонова: Г-н Данов, да се включа и аз, Весислава Антононва от „Капитал”. Предполагам имате предвид скритите послания на различни политически предавания, икономически предавания, така ли да разбирам?
Данаил Данов: От една страна, определено. От друга страна медиите започват да отговарят изцяло на един широк масов вкус, към чието формиране те играят много голяма роля.
Весислава Антонова: Търговските медии трудно можем да ги обвиним в това, защото те в крайна сметка гледат да печелят, а пък като виждат, че най-много се гледа, да речем, танцувално риалити шоу..?
Данаил Данов: Да де, и тук е връзката с регулацията и с промените в закона. Защото всички тези медии, които днес предлагат без проблеми риалити шоу, и общо взето програми с много съмнителни качества, някога те самите дадоха своите програмни намерения, които залегнаха в техните програмни лицензии. И според мене…
Весислава Антонова: Не сме ги виждали тези програмни лицензи, за жалост! Аз бях направила опит да ги поискам преди малко повече от година, но казаха от СЕМ, че тъй като търговските оператори не са съгласни да предоставят тази информация, не може да ги предостави СЕМ.
Данаил Данов: Ами виждате ли, в този смисъл някак си отиваме в ситуацията, в която хлебарят ни казва кой е най-добрият хляб за нас. Всъщност в случая не че имам нещо против тях, но той изхожда от тесните си професионални интереси. Казвам тесните си. Общо взето мисията на медиите е да образова, да различа и да информира. Но не според собствените си потребности, а според обществените. Тъй като частните електронни медии в техните лицензии, които съм виждал някога, говорят за обществените потребности. Защитаваха тезата, че те са не по-малко, за да не кажа доста по-обществени от обществените БНР и БНТ, ето тук е…
Водеща: Коя зависимост е по-лоша според вас, зависимостта от турските сериали или зависимостта от финансирането, което е извън теб?
Данаил Данов: Ами има ли значение какво ще кажа аз? Аз ако кажа, че е от турските сериали или от финансирането това едва ли променя нещата. Но нещата са взаимнообвързани, защото турските сериали общо взето едва ли е най-скъпо предлаганата програма. Общо взето тази програма импонира върху един масов вкус, който би могъл да се задоволи от последната кабеларка, имам предвид от най-нискобюджетната кабеларка.
Водеща: И в тази посока зависимостта от финансирането, което идва отвън?
Данаил Данов: Ами вижте, естествено, че нещата се изменят, но когато говорим за обществен характер на радио и телевизия, и аз пак казвам, че в България частните електронни медии пледират, че те задоволяват обществени потребности, или поне това е записано в техните лицензии, е добре, класическата формулировка за общественост на дадена медия беше отговаряща на интересите на обществото, финансирана от обществото и контролирана от обществото. Хайде вие самата ми отговорете на въпроса доколко тази формулировка в България е налице? Доколко обществото е наясно къде отиват парите за медиите? Далеч съм от мисълта, че бюджетите на националната телевизия и националното радио не се публикуват, но те се публикуват като някаква цялост. На практика хората нямат никаква представа доколко дадено предаване и парите дадени за него са адекватни. И тук ще дам пример от седмицата, една статия за телевизията и за новините на турски език. В случая не става дума за това дали те са необходими или не. Разбира се, че са необходими. Но тогава, когато пипълметрията подсказва броя на аудиторията на тези новини, тогава вече имаме проблем. Не става ли дума за едно изключително неефективно разходване на средствата?
Водеща: Проблемът е, че тези новини на турски език, както всички разбрахме, са писани в лицезнията и никой няма право да ги свали.
Данаил Данов: Ама не става дума за сваляне. Става дума за съдържанието…
Водеща: Как се променя лицензът?
Гриша Камбуров: Позволете ми аз да се намеся. Здравейте, г-н Данов, аз съм Гриша Камбуров от АБРО. Как се променя лицензия, лицензия се променя с искане от лицензирания. Съответно БНТ е поискало да има процент новини на чужд език. Те са били вписани. Съответно БНТ си изпълнява това, което е вписано. Не можем да се опитваме да изправяме кривите краставици на регулациите чрез промяна в закона, защото не е лесно. Знаем, че на 25-и „Атака” и Волен Сидеров и група народни представители от „Атака” са внесли законопроект за заличаване на този текст от закона за радиото и телевизията.
Весислава Антонова: БНТ като една истинска европейска медия няма абсолютно никакво намерение да подава молба за промяна на нейната програмна лицензия. И не бива насила да бъде карана медията да подава…
Гриша Камбуров: Точно така. Всички се надяваме, че под този политически натиск БНТ няма да се поддаде, няма да се поддаде и СЕМ в тази посока.
Данаил Данов: Вижте, но не смяташ ли, че тук също има едно смесване на проблема. Значи под общия проблем да махнем новините на турски език се пренебрегва идеята доколко тези новини отговарят на стандартите. Доколко тези новини са качествени, каква потребност задоволяват тези новини. Имам предвид на хората, чиито майчин език е турският. Всъщност отсъства интерес към тези новини. Не става дума, че тях не трябва да ги има. Аз съм последният, който би казал на БНТ махнете дадено предаване. Но тогава, когато изследванията показват, че това предаване не отговаря на стандартите и че не е интересно, може би редакторите и тези, които го правят би следвало да се замислят.
Весислава Антонова: Мисля, че доста механично е вкарването, как да кажа, на тази гл.т. с рейтинга на тези новини, защото, съгласете се, че те са в такова време, в която по-висок рейтинг няма как да могат да имат. Нека да го приемем като търговски жест на толерантност и една защитна бариера към този тип етнос в България.
Данаил Данов: Спомняте ли си навремето кинопрегледите? Кинопрегледите се включваха в програмата на кината не защото бяха интересни, а защото трябваше да минават.
Весислава Антонова: Аз не откривам връзка между кинопрегледите и новините на турски език.
Данаил Данов: Вижте, оставете термина новините на турски език. Нека да се върнем на това доколко дадена програма е адекватна на потребностите на обществото, доколко тя задоволява обществени потребности, доколко тя отговаря на критерии за качество и т.н.
Водеща: И доколко има обективни критерии това да бъде оценено.
Гриша Камбуров: Има обективни критерии, които са въведени от ЕС, и съответно от Съвета за Европа. Обществените медии от нас БНТ и БНР харчат един обществен ресурс, от който идва тяхното финансиране. Въпросът, който Дани постави според мене е по-генерален за правилното разходване на тези средства и ефективното разходване на тези средства. Тук съм съгласен, че не може да екстраполираме процента гледаемост на новините на турски към тяхната било то ефективност, или друг критерии. Като цяло програмата на БНТ, и програмите на обществените медии не се радват на особено голяма гледаемост и слушаемост. Но това е така заради тяхната функция. Те имат…
Водеща: Зависи кой как чете данните обаче. Защото има европейски статистики, има и български статистики.
Данаил Данов: И какво казват европейските статистики по отношение на новините на турски език?
Водеща: Там въобще няма този проблем. В много европейски страни има предавания на български дори, на всякакви други езици и това не е проблем, това не е травматична тема.
Весислава Антонова: Защо преди около три месеца, искам да ви кажа, че във Виена стартира българско предаване. Предаване на български език, едночасово в частно австрийско радио. В смисъл, по-важно е наистина както Гриша Камбуров постави въпроса, но нека не се фиксираме в новините на турски, защото ние тук говорим за неефективно разходване на бюджета. Че то много по-страшно, много по… как да кажа, по-смутително е тази част от бюджета на БНТ, където се отчита какви примерно филми български са били финансирани, пък ние някои от тези филми дори и не сме ги гледали. Дай боже да ги гледаме някой ден. Но са отчетени от националната телевизия…
Данаил Данов: Не, вижте, аз нямам нищо против паралела с турските новини с турските сериали, защото по някакъв начин се опитваме да внушим на масовото съзнание, че продуктите, свързани с Турция, с турския език, с тези исторически обременености, те имат проблем. Нищо подобно. Високият интерес към турските сериали, казвам думата турските сериали, говори, че особен комплекс не съществува. Или ако съществува, то е в хора, които живеят в миналия век, или в по-миналия век.
Весислава Антонова: В интерес на истината, интересът към тези турски сериали е просто защото те са добре направени като продукт. Но вижте един български сериал…
Водеща: Да, всъщност този интерес дойде да замени интереса към латиносериалите. И в това няма нищо драматично и нищо травматично за разлика от новините на турски…
Данаил Данов: Ако новините на турски език бяха добри, отговаряха на потребностите на хората, за които те са предназначени, те нямаше да не се гледат. Естествено, че щяха да се гледат.
Водеща: Тоест вие смятате, че те просто не са добри? Така да разбирам.
Данаил Данов: Категорично казвам това. И още нещо ще ви кажа. Понеже споменахте, че в много страни в Западна Европа има предавания на чужди езици. Ще ви дам пример с едно радио „Спектрум” в Лондон, което в продължение на 24 часа излъчва различни канали на различни езици. Е, интересното е, че аудиторията, която слуша да речем предаване на индийски, после остава на вълната на същото радио, което започва да предава, да речем, на еврейски език. Просто защото той има любов към тази станция, т.е. то се интересува от музиката, изобщо от състава, който работи там. Докато подобна положителна афилиация аз не мога да забележа. Най-малко, рейтингите показват нещо съвършено различно.
Водеща: Също така е много важно кой прави рейтингите, защото и там може да има някакви съмнения. Нека обаче накрая да ви попитам в каква посока според вас трябва да бъдат промените в закона за радиото и телевизията, които се готвят?
Данаил Данов: Много ми се ще тези промени да бъдат резултат от една обществена дискусия, каквато не забелязвам. Говорим си за предстоящата цифровизация, говорим си за мултиплекси, а на практика този дебат продължава да остава в един много тесен кръг. Освен това неговата публична репрезентация, имам предвид дебата, пренесен на страници на различни вестници, е дотолкова опростен, дотолкова тривиален, че на практика той не говори нищо за това, което ще се случи.
Гриша Камбуров: Дани, само да ти помогна. В момента говорим за изменения на закона за радиото и телевизията, които касаят въвеждането на европейската директива за аудио-визуални медийни услуги. В тази посока се случи доста голям конституционен процес, в който дори ние „Отворено общество” направихме поредица от 5, 6, 7 семинара от началото на миналата година, в които присъстваха над 500 човека. Новото ръководство на МК също направи доста голям конституционен процес, публикува и конституционен документ, съставяйки доста широка работна група. Тоест проблемът е, че у нас се смесват всички проблеми на радиото и телевизията във всяко едно изменение и допълнение на закона. Това е специфичното изменени и допълнение, което транспонира европейската директива в националното законодателство. Предполагам, пак казвам, че след Нова година ще има нова работна група, която да изготви цялостен нов проект на закон, като действително трябва да стане това след широко обществено обсъждане.
Данаил Данов: Обаче има и още един проблем. Защото настоящето законодателство, добро или лошо, то също се нарушава, и то се нарушава пред очите на всички, пред медийни надзорници, пред обществени съвети, „Отворено общество” и т.н. Конкретен пример, хайде да погледаме една национална телевизия с доста афиширано публично предаване в неделя до обяд и да видим как се прекъсват анализи и коментари с реклами – нещо, което противоречи на настоящия закон, но аз не съм видял досега медиен надзорник или критик, който да каже, вижте, става дума за нарушение на закона. Тоест каквото и да е законодателството, то първо трябва да се спазва.
Гриша Камбуров: А знаете ли, в тази посока има наказателно постановление на СЕМ, които са отменени от съда. И не само за това предаване предполагам, което вие визирате…
Данаил Данов: Не съм назовавал.
Гриша Камбуров: Мога само да се досетя за кое точно говорим, но има такива предавания и в други частни обществени медии.
Водеща: Хубаво е с лед като се извършат всички промени, да не се окаже да изпаднем пак в положението на хора, които се питат къде е млякото.
Каква е логиката на промените, които Европа налага на медиите и нашите промени в тази посока ли са? Хайде да се опитаме да отговорим на този сложен въпрос, Гриша?
Гриша Камбуров: Изцяло в тази посока са. Изменителният закон въвежда изцяло директивата за аудио-визуалните медийни услуги, като не въвежда допълнителни ограничения, които в България има по исторически причини. Развитието на медиите още от зората, да речем дори на БНТ, от 98-а година, когато е приет медийният закон, все пак добре е да кажем, че той не е приет тази година или миналата година, а е приет пред 98-а година. Кърпен е над 30 пъти предполагам и затова той е отживял своето време. Има нужда от нов медиен закон, който категорично да реши въпроса: а) финансирането; b) обществената функция; c) прозрачността и d) управлението на обществените медии.
Водеща: Веси, това ли ще се случи? Ти имаш дълъг опит, над 30 промени, кръпки или както и да ги наречем.
Весислава Антонова: Аз преди да вляза в студиото се пошегувах с Гриша и му казах, този разговор ми е като дежаву. Да се надяваме, че за последно ще си мисля по този начин и наистина ще има воля да се променят нещата, защото едно от най-важните неща, които спомена и Гриша Камбуров, това е отсъствието на прозрачност за собствеността на медиите, която сериозно рефлектира върху качеството и типа журналистика, която ние произвеждаме за аудиторията си.
Водеща: Нека да попитам така.
Весислава Антонова: Хайде, нека да кажем, че съм оптимист, защото поне в това правителство виждаме някаква по-голяма воля за вслушване в исканията и на обществените, и на търговските медии. Нека да не сме песимисти. Аз с работната група от експерти към МК, която работеше по промените в този закон, съм имала възможност да говоря. Няма да споменавам имена, тъй като експертите не са ми дали своето разрешение да им споменавам имената. И все пак работят в някаква анонимност преди да излезе текстът, преди да бъде поставен на дебат, да могат да им се задава въпроси и т.н. Тогава един от експертите ми каза: знаеш ли, Весислава, ние сме събрали последната воля и енергия доброжелателност, която ни е останала, за да напишем един работещ и смислен закон, така че в крайна сметка да се разрешат основни проблеми на пазара.
Гриша Камбуров: Знаете ли, в рамките на две седмици тази работна група работи почти денонощно, също събота и неделя. Отново сме в последния срок, часовникът тиктака, пръчката е извадена и ние спасяваме положението за пореден път в последния момент. Надявам се това да е за последно наистина.
Водеща: Понеже каза, че става дума да няма наказателна процедура срещу нас, и възлагаш надеждите си на един изцяло нов закон, да те попитам, ако всичките изисквания на АБРО влязат в този изцяло нов закон, ти ще дойдеш ли да работиш тук?
Гриша Камбуров: Тук, в БНР ли говорим?
Водеща: Например.
Гриша Камбуров: Стига са ме поканят на подходяща позиция, може.
Весислава Антонова: Аз само искам да се вмъкна в разговора с нещо по-сериозно. Естествено, че има нужда от нов закон и широко обсъждане по него по една много основна причина. Обществените медии отново са на опашката при решаването на техните проблеми, свързани с предстоящата цифровизация, с предстоящото място на тези медии на пазара въобще. Защото освен че се въведоха промени в закона за радиото и телевизията, знаете, че само с две изречение това правителство промени закона за публичното радиоразпръскване, който разбира се имаше много недостатъци, но в крайна сметка имаше претенции да уреди тези въпроси за националното радио и националната телевизия. Фактът, че той е отменен за мен означава, че много от проблемите на тези две медии остават неразрешени. И трябва да бъдат разрешени в един нов закон.
Водеща: За който обаче няма време.
Весислава Антонова: За който очевидно ще има време една година. Защото ние това, което ни застрашава пред ЕС е да не въведем аудио-визуалната директива до 19 декември тази година и от февруари да започне наказателна процедура. Ето ние виждаме, че това се случва. Въведена е тази директива в закона за радиото и телевизията, но оттук нататък има да се свърши много работа, защото това е степента на задължителност, която ЕС налага на държавите членки – да въведат директивата. Оттук нататък обаче ЕС казва, ние се съобразяваме със спецификите на медийните пазари в държавите членки. Те трябва сами да си разрешат собствените специфични казуси на пазара. Дават ни тази свобода. Директивата е отправната точка, оттук нататък действайте сами.
Водеща: Как ще я използваме тази свобода, Гриша?
Гриша Камбуров: Отмяната на закона за публичното радиоразпръскване е компенсирана със специални изменения в закона за радиото и телевизията и в закона за електронните съобщения, която предвижда, че един мултиплекс, който ще бъде даден на конкурсна процедура от КРС ще разпространява до четири национални програми на БНТ, една от която с HD, и четири национални програми на БНР. Така че на този етап отново се спаси положението. Това е предвидено. Защото законът за публичното радиоразпръскване (…) неговата функция. (…) твърде много пари, които се оказа, че държавата няма наличен такъв бюджет.
Водеща: И през цялото време е хубаво да не забравяме, че винаги има мода, и в медиите е така. Има мода по турските сериали, мода по латино сериалите, но тази мода не е обществена, нали така?
Гриша Камбуров: Ами по гледаемостта, която се наблюдава на този вид предавания според мен…
Водеща: Хайде поне веднъж да направим разликата между рейтинг и доверие?
Гриша Камбуров: Ами не, според мен това е съзряване на обществото. То трябва да мине през различни стълбове, за да съзрее. Това в момента е модата. Да, латиноамерикански, да, турски сериали, да, риалитита, но според мен зрителят с всеки ден, с всяка минута става все по-претенциозен и все повече предпочита нишовите канали, които удовлетворяват неговите желания за гледаемост.
Весислава Антонова: Най-плашещото, Гриша, обаче е, че в българската журналистика има все по-малко примери за обективна, свободна, прозрачна журналистика, ориентирана към интересите на обществото, социално ангажирана журналистика. И това мисля, че…
Водеща: Иначе не е лошо. Който пее зло не мисли. Същото се отнася и за танцуването…
Весислава Антонова: Да не стигнем някой ден дотам, че в закона да се налага да защитаваме публицистиката като такава, защото дори публицистиката изчезна от телевизиите. И ако ти ми посочиш пример за силно публицистично предаване, аз ще те поздравя. Те са изключително малко, като бели лястовици са в ефира.
Гриша Камбуров: Изключително малко, защото това са едни много скъпи предавания. За да правиш…
Весислава Антонова: Но това не значи, че обществото няма нужда от тях.
Гриша Камбуров: Да. За да правиш качествена продукция, качествена журналистика, разследваща журналистика, това са много скъпи предавания. Специално и търговските, и обществените медии влагат доста голям ресурс за това. Но съгласете се, че при обществените медии бюджетът е крайна величина. При търговските медии също е крайна величина, защото се определя от рекламния пазар. Тоест ти в един момент се биеш за част от рекламния пазар, за да си финансираш цялата програма.
Водеща: И за да е по-лесно на търговските медии, дайте да съхраним обществените.
Гриша Камбуров: Това е ирелевантно.
Водеща: Аз се надявам, че все някога ще се разделим с този сюжет, защото той наистина е дежаву. Хайде да спрем да си забраняваме разни неща и да помислим нещо отвъд модата.
Маргарита Михнева е една от най-известните разследващи тв журналистки у нас. Тя започва работа в Българската телевизия, когато е едва на 23 г. – през 1975 г. Явява се на конкурс, за да не отиде на работа като юрист в Търговище, където била разпределена. От 1992 г. до 1999 г. прави рубриката си “Конфликти". Уволняват я от БНТ и тя отива в Би Ти Ви заедно с рубриката си. След около година я свалят от екрана. Тогава тръгва друго нейно предаване – “Пуканки", но по Нова тв. След време то също спира и тя започва да води предаване по “Канал 3", поканена от шефа на кабеларката Сашо Диков.
- Г-н Григоров, какво стана с Re:tv?
Още преди четири месеца "БАНКЕРЪ" имаше възможността да информира своите читатели, че навръх Нова година на площад "Александър I" в София център на събитието ще е "Оркестърът за сватби и погребения" на Горан Брегович. Тогава течаха финансовите преговори с популярния артист и нямахме възможност да разберем какви са финансовите параметри на договора. Неотдавна обаче белградският в. "Блиц" публикува изявление на мениджъра Рака Марич, който твърди, че сборният оркестър на Горан Брегович ще си тръгне от нашата столица със 150 хил. евро (други източници фиксират 110 хил. евро). За сравнение, на рокгрупата "ФСБ" преди няколко години бе заплатен хонорар от 30 хил. лв., а сборният биг-бенд на Георги Борисов струваше 9 хил. лева. Тогава глобалната икономическа криза бе твърде далеч от границите на България. А сега ни е нагазила с цялата си сила, което очевидно не засяга най-голямата ни национална медиа. С този Новогодишен концерт на открито, излъчван директно от БНТ, ще приключи преекспонираната 50-годишнина на телевизията. Колко сумарно са стрували на българския данъкоплатец тези празници, е неизвестно. Но "зли езици" ни посветиха в харчлъка за злощастния мемориален концерт с 15 "любими" песни от някогашния конкурс "Златният Орфей".
Тази вечер приключи проектът Re:tv. За мен лично той приключи толкова внезапно, колкото и започна. Преди две години по същото време, когато напуснах БНТ съвсем ненадейно и по съвест, Асен Григоров ми каза: Не приемай други предложения, изчакай, ще направим нещо страхотно. Аз реших да повярвам, че на този свят има и каузи. Чаках два месеца без да знам изобщо какъв е проектът, как се казва, кой стои зад него. За първи път видях бъдещата Re:tv като почти срутен пети етаж на Парк-хотел „Москва“. Бяхме трима души с една печка. После стените бяха боядисани, започнаха да идват бъдещите колеги, идеите – да се материализират като концепции и часовници. Неусетно дойде 7 май 2008 година, когато съобщих първата си новина по Re:tv: „Руските войски разпръснаха с ракети облаците над Кремъл, за да не развали дъждът иногурацията на Дмитрий Медведев като президент на Русия.“ И така до днес, когато съобщавам последната: Re:tv спира излъчване. Не защото ние не можем или не искаме да продължим да работим, а защото явно обстоятелствата в България са такива. Няма идеали, а интереси, няма каузи, а корупция, няма красота, а Красьовци. Сигурно можехме да направим и повече, сигурно сме бъркали, сигурно не винаги сме били на нивото, което ни се е искало. Но по дяволите, винаги сме били честни, аз винаги съм била честна и когато съм казвала нещо от екрана, съм го правила искрено и убедено. И съм вярвала, че е възможно, макар да сме малки, да сме различни, да сме неконкурентни на звездните рейтинги на „брадърите“ и „денсовете“, вярвах че е възможно да накараме хората да ни чуят. Да помислят, да разберат. И все още вярвам. И вярвам също, че докато има още такива, които продължават да вярват и да опитват, Те няма да имат власт на нас! Тези, които си мислят, че всичко се купува и продава. Няма да се предам без бой, честно! Надявам се и всички колеги, които все още отстояват професионалните и гражданските си принципи. Ако се видим пак, значи сме победили!
Меглена Кунева ще гостува в "
Светослав Божилов е един от учредителите на фондация "Граждански медии", която създаде Re:tv. 
