СЕМ избира медийни шефове

в. Труд | Соня СПАСОВА | 06.02.2013

Съветът за електронни медии (СЕМ) ще избере нов генерален директор на БНР през май, а нов шеф на БНТ – през юли. Това станаясно по време на заседанието на регулатора вчера.
Очаква се надзорниците да обявят конкурса за наследник на Валери Тодоров в държавното радио до края на март. Неговият втори мандат изтича на 29 май. По действащия Закон за радиото и телевизията той няма право на трети мандат. През май СЕМ ще обяви конкурса за мястото на Вяра Анкова в БНТ. Нейният мандат начело на държавната телевизия изтича на 1 август, но тя.има право да се кандидатира за още 3 години.

Стр. 6

Становище на БУЛСАТКОМ относно информация на МУЗИКАУТОР със заглавие “бТВ дължат над 2,5 милиона лева за авторски права, Булсатком и другите кабелни и сателитни оператори отказват да плащат”

Intelday Solutions I 15.01.2013

Уважаеми колеги,

Във връзкс с пусната от МУЗИКАУТОР информация със заглавие "бТВ дължат над 2,5 милиона лева за авторски права, Булсатком и другите кабелни и сателитни оператори отказват да плащат", бихме искали да Ви информираме следното:

Булсатком е оператор, който разпространява сигнал по договор с медии по смисъла на Закона за радиото и телевизията. Съгласно договорите ни с телевизиите, те са тези, които следва да гарантират, че имат права върху разпространяваното от тях съдържание. Законът е категоричен – разпространителите не са доставчици на медийни услуги, не избират съдържание и не дължат авторски права. 

Като българска компания,  обаче, която иска да прави прозрачен и почтен бизнес на българския пазар, ние сме категорично против пиратството и срещу всяка форма на нарушаване на авторските права. Използваме случая още веднъж да подчертаем, че 35% от нашите приходи се отделят за авторски права към телевизиите. Музикаутор следва да потърсят защита на правата си от доставчика, който е бил некоректен към тях. 

——-

Точният текст на ЗРТ: 

Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Доставчик на медийни услуги е физическо лице – едноличен търговец, или юридическо лице, което носи редакционна отговорност за избора на съдържанието на медийната услуга и определя начина, по който тя е организирана. Редакционна отговорност е упражняването на ефективен контрол както върху избора на предавания, така и върху тяхната организация както в хронологичен ред при линейни услуги, така и в каталог при медийни услуги по заявка.
(2) Радио- или телевизионен оператор е доставчик на линейни медийни услуги (програми) за радио/телевизия въз основа на програмна схема.
(3) Не са доставчици на медийни услуги лица, които само разпространяват програми, за които редакционна отговорност носят трети страни.

С уважение,

***

 

Intelday Solutions

57 Tzar Simeon St., 
1000 Sofia, BULGARIA
Tel.: (+359 2) 9814625
Fax: (+359 2) 9815684
E-mail: office@intelday.com
 

 

СЕМ настоява за промени в Закона за радиото и телевизията

БНР, Новини в 22.00 часа | Светослава Кузманова | 07.11.2011 

СЕМ настоява за промени в Закона за радиото и телевизията или бързо приемане на изцяло нов закон, става ясно от отчета на медийния регулатор за първите 6 месеца на тази година. Надзорниците ще предложат и промени в областта на изборното законодателство.
За първите 6 месеца на тази година СЕМ е провел 33 заседания, а председателят доц. Георги Лозанов е издал 73 наказателни постановления. Най-честите нарушения са свързани със скрита реклама. Наблюдението на СЕМ е засекло разпространението на 4 нерегистрирани програми. Общо 229 са сигналите, запитванията и жалбите, получени в СЕМ. Най-често зрители и слушатели се оплакват от съдържанието на излъчените програми.

Преди изборите: БНТ с повече реклама в праймтайма

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 02.07.2011

Парламентът е на път да либерализира ограниченията върху рекламата в най-гледаното време на БНТ, след като прие на първо четене поправки в Закона за радиото и телевизията. На практика между 19 и 22 часа медията вече ще може да излъчва по 12 минути реклама, а не както досега – до една трета от цялото й рекламно време за денонощие, което беше 15 минути. Освен това занапред държавната телевизия ще има право да използва в предаванията си и новата форма на реклама на стоки и услуги – продуктовото позициониране. Миналата година тази форма на реклама бе забранена за БНТ, освен във външните й филмови продукции. След като поправките се гласуват и на второ четене в пленарната зала, което се очаква преди лятната ваканция на депутатите, водещите във всяко предаване например ще могат да са с тениска на производител на прясно мляко, а до микрофона им ясно да се вижда марката на любимата им безалкохолна напитка. Продуктовото позициониране няма да може да се прилага в новините и в регионалните предавания.
Седемдесет и един народни представители гласуваха "за" промените, които на практика ще направят БНТ конкурентна на останалите търговски телевизии, и то в навечерието на изборите 2 в 1. Не е ясно обаче защо частните медии продължават да мълчат по въпроса?
Според вносителите чрез промените държавната телевизия ще може да създаде по-качествена програма. Абсолютната забрана за продуктово позициониране в предаванията й поставя БНТ в неравностойно положение спрямо останалите национални тв канали, пише в мотивите на вносителя Таня Димитрова и група депутати от ГЕРБ. Според тях собствените приходи от реклама на държавната медия са под 10% от разходите й. При намалена субсидия и невъзможност да се привличат допълнителни пари тя щяла да работи в условия на невъзможност да покрива изискванията за качество на сигнала, качество на продукцията и да привлича качествени кадри, твърдят някои народни представители. Те очакват ефектът от предложението им да е между 10 и 16 млн. лева. Тази сума щяла да помогне на БНТ да извърши реална оптимизация на ресурсите си, да инвестира в нови технологии и да създаде конкурентни и качествени продукти.
Очевидно е, че това парламентарно мнозинство има афинитет към държавната телевизия, след като миналата година й отпусна извънредни 10 млн. лв. за покриване на част от задълженията към БТК. С поправките в Закона за радиото и телевизията сега пак й удря едно рамо, при това в предизборна ситуация и при положение че тя трудно запълва и досегашните 15 минути реклама на ден.

Стр. 36 

Сезират КЗК за картели в медиите

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 21.05.2011

Леви депутати ще отправят официално питане до Комисията за защита на конкуренцията дали има свръхконцентрация на медиите. Това съобщи за "БАНКЕРЪ" Петър Курумбашев от БСП. Заедно с колегата му от парламентарната група на "Коалиция за България" Антон Кутев двамата подготвят и поправка в Закона за радиото и телевизията, свързана със собствеността на електронните медии. "Често се случва една новина, независимо дали е вярна, или не, да се появи на страниците на някой вестник, да се тиражира и в други, а след това – да се "потрети" и в определени телевизии", отбелязва бившият ку-кувец Корумбашев. Според него e крайно време да се види кои са собствениците на медиите в България, както и да се направят и покажат връзките между тях.
Миналата година подобна "корекция" бе направена в Закона за задължителното депозиране на печатните издания. Тя задължи собствениците им да се оповестяват във всеки първи брой за съответната година. Анализатори обаче изтъкват, че тези мерки и съответните глоби при неспазването им не са достатъчни, за да се минимализира образуването на медийни картели.
Според Антон Кутев пък журналистите у нас нямат никакви права и не са защитени от прищевките на работодателите си.

Стр. 36

Силва Зурлева: Не взехме “Шоуто на Слави” в Нова телевизия по политически причини

Blitz.bg I Ива НИКОЛОВА I 22.02.2011

Със Светлана Василева бяхме "с гол в ръката нож", но сега си партнираме чудесно

- Г-жо Зурлева, за пореден път през последните 20 г. се подготвя нов закон за електронните медии. Какво налага сегашната промяна?

- Мисля, че ще се пенсионирам, но нов закон няма да има. Натам отиват нещата. Истината е, че всички политици искат да са в добри отношения с медиите. Не се сещам за изключения от това „правило”. Но сега има воля за промяна. И честно мога да кажа, че аз съм един от медийните хора, които много желаят това да се случи, да се разчисти пътя за по-регулирана дейност на медиите. 

Като казвам регулирана, имам предвид не СЕМ, защото при нас саморегулацията е бъдещето. Имам предвид ясни правила за дейността ни, защото през изминалите десетина години много неща се извършваха на тъмно, с изключително по-силен втори план, отколкото първи. И в крайна сметка резултатът беше в това, че за целия период на прехода всъщност никой не знаеше кои са истинските собственици на медиите и как се управляваха те. Дано този закон проработи, защото го дължим на бъдещото поколение. 

Не искам да звучи песимистично, но ние сме обреченото поколение на прехода. За моята дъщеря, за нейните приятели и за тяхната генерация изобщо, вече няма да има значение как е стартирала първата частна телевизия в България, кой е бил собственикът, какви са били неговите игри с политиците, как са вземани решенията. Ще има значение пазарът, в който те ще навлизат и ще трябва да работят. И затова е хубаво да има правила. Дано този закон да съществува като нов факт, а не като закърпване на стария. Скоро четох едно интервю на Георги Лозанов, според когото най-вероятно ще се направят само поправки. Не смятам, че това е правилно.

- Така ще може ли наистина да се вдигне завесата пред собствеността на медиите, за да знаем не само кой ги притежава, а кой и защо защитава дадена политика?

- Според мен това е основното, защото когато гледам дадено публицистично предаване, зная кой стои зад темата му и кой е реалният инициатор на идеите, които се прокарват там. И това в никакъв случай не е журналистът. Напоследък си мисля нещо, което никак не е хубаво за нашия сектор – защо ние макар и с право непрекъснато се занимаваме с това, че има корупция в митниците, в съдебната система, в държавата, в прокуратурата, правим тежки разследвания за почти всички области на живота, но никой не обяснява как така медиите са един оазис на чистота и почтеност и всички сме с ангелски криле. Това просто не е вярно.

- Едно писмо „До Мадам В.”, която и да е тя, като че ли приповдигна завесата на тези процеси?

- Четох много внимателно това писмо. И за съжаление смятам, че то изобщо не е до Мадам В., а до много мадами В. А., Б., В., Г. и изобщо мога да изредя цялата азбука. Невъзможно е да се уреди със закон липсата на морал. Оттам нататък всичко опира до личната ценностна система на всеки от нас. Защото ако за един материал ти вземаш пари под масата, това е твой личен избор. Аз не мога да зная всичко, което става в Нова телевизия. Затова просто вярвам на журналистите – на тези, които отразяват обществено-политическия живот, защото това е моята отговорност в работата ми. И трябва да им вярвам и да се надявам на техния морал и тяхната коректност. 

Защото ако някой иска да подкупи журналист, в крайна сметка това остава въпрос на неговата съвест. Почти всеки може да бъде съблазнен. Имало е случаи, в които заради разследване са ми се обаждали с натиск, че това е платено, че сме поръчкови журналисти. Особено често са ме притискали след разследванията на Васил Иванов, които дори доведоха до бомбата в апартамента му, която без малко не уби майка му. Имало е голям натиск срещу мен за това, че някой е взел пари. Но аз никога не съм се съмнявала в разследващите журналисти. Защото разследващата журналистика сама по себе си е много опасна и, познавайки и Васил, и Диляна Гайтанджиева, и Даниела Тренчева, каквото и да са ми казвали, никога не съм вярвала, че техните материали може да са платени. 

- Твърди се също, че много от популярните особено политически лица или лица от шоу бизнеса, си плащат, за да се появяват в едно или друго предаване. Това вярно ли е?

- Не зная как е в БНТ, но не мисля, че в частните телевизии се плаща за участието на т.нар. постоянни заподозрени – нито при нас, нито другаде. Защото сред тях има хора, които сами по себе си са експерти и са интересни. Например един Владо Каролев, който участва във всевъзможни предавания, особено по икономически теми, ми звучи абсурдно да си плаща. Именно защото е един от малкото експерти и един от малкото, които говорят интересно. Вероятно има и по-добри специалисти от него, но той е цветен, атрактивен и може да обясни нещата така, че хората да го разберат. Защото ако на екрана се появи банкер, който говори със специфична терминология, никой няма да разбере нищо и зрителите веднага ще превключат. В края на краищата дистанционното е най-големият съдник и то е нашият дамоклиев меч. Защото в момента, в който не си интересен, заминаваш – няма земна сила, която да накара зрителя да те гледа, ако нищо не се случва, независимо от рейтинга.

- Дистанционното ли ви принуди да предприемете доста драстични промени във водещите на сутрешния блок например? С какво Ели Гигова и Вито Саръиванов не се вписаха в концепцията на Нова?

- Да, безспорно. Дистанционното винаги е в основата на всички решения в една телевизия. Дори ще кажа нещо, което сигурно няма да се хареса на много колеги. Всяка частна телевизия е едно търговско дружество с цел печалба. Тя предлага определен продукт и го оставя в ръцете на дистанционното. В един момент хората престават да гледат нещо, защото са пренасители, уморени са по хиляди причини. И затова най-гениалният съдник на телевизията и последната инстанция за нея си остава зрителят.

Не мога да кажа, че Ели и Вито не са се вписали в концепцията. Просто всяка телевизия иска да има по-добри резултати. Не искам да коментирам конкретни предавания и лица, защото изпълняващ функциите на програмен директор е Светлана Василева. Причината за смените, каквито и да са те, са резултатите, няма други.

- Подбрахте ли новите лица?

- Те са в процес на подбиране. Много се радвам, че аз и Светлана гледаме в една посока и се разбираме за това, че първо трябва да се даде шанс на хората от телевизията, които са работили години наред за нея и след това да се търсят външни лица. В България за съжаление няма много голямо богатство от личности, за които да се избиваме. Искам да ви кажа, че телевизиите не се бият за никого, няма фигура, за която да кажем: ето, това е Опра Уинфри и тя е незаменима. Аз поне засега не виждам Опра Уинфри у нас. Макар понякога нещата да изглеждат точно обратното.

- Съжалявате ли, че Милен Цветков напусна сутрешния ви блок? Той по-добри резултати ли имаше?

- Не може да се каже така. Понякога по-добър е бил Милен, понякога, особено през лятото – Ели и Вито. 

- А вярно ли е, че Милен се връща в Нова на мястото на Цветанка Ризова?

- Цветанка Ризова си остава там, където е. Не е вярно, че тя ще бъде местена. Има и много други неща, които ще се правят, но трябва да ги коментира Светлана Василева.

- Всъщност със Светлана Василева вие бяхте не просто конкуренти, докато тя оглавяваше БТВ, а дори враждувахте. Как се разбирате сега под един покрив?

- Между другото, хора, които познават по-добре нея, отколкото мен, са казвали в публичното пространство, че е невъзможно двете да се сработим, защото сме били основни конкуренти, когато тя беше начело на БТВ при появата й, а ние се борехме за лиценз. Тогава дори сме си разменяли доста остри реплики не само на различни дискусии, а по вестниците. Изобщо бяхме, както се казва, „с гол в ръката нож”. Но оттогава минаха много години и много неща се промениха в телевизионния свят. Тя има една стойностна кариера и е човек с изключителен опит, минал през огън и вода. И мисля, че избора й за изпълнителен директор беше успешен, защото ви уверявам, че не е толкова лесно да се намерят хора като нея. Изобщо не коментирам личните й качества, а професионалните. 

В крайна сметка всички собственици на телевизии рано или късно стигат до извода, че оперативният директор трябва да е българин и това е единственият вариант нещата да вървят. Но когато тръгнеш да го търсиш е изключително трудно. Изобщо на нашия пазар, когато тръгнеш да търсиш човек за определени позиции, се сблъскваш с огромни трудности. Уж е богат изборът, но не е така, също както и с телевизионните лица. Въртят се все едни и същи хора и за последните години не мога да се сетя за новоизгряла звезда, която да блести на екрана и да прикове всички пред него.

- От друга страна обаче вие работихте дълги години с Олга Лозанова, която напусна Нова след идването на Светлана Василева. Конфликт ли имаше между тях?

- Не-не. Излизането на Олга от телевизията и идването на Светла не са свързани по никакъв начин. Не зная защо Олга реши така.

- А защо прекъснахте „Биг Брадър”, който беше най-успешният ви проект? Окончателно ли е решението да не го излъчвате повече?

- Мисля, че всяко нещо в този живот си има време – време да се живее и време да се мре. Смятам, че има едно пренасищане от този формат. Възможно е след години той пак да се появи и да бъде много успешен, но никога няма да бъде това, което беше при първия „Биг Брадър”, когато дадохме голямата награда и улиците на София почти бяха опустели. Тогава просто нямаше човек, който да те говори за това. Второто и третото издание също бяха успешни, но интересът никога не можеше да бъде същият. Мисля, че публиката трябва да си почине.

- Чу се, че рушите Къщата в Нови хан. Вярно ли е?

-Там имаме други студиа, от които ще излъчваме различни продукции.

- А причината за прекратяването на „Биг Брадър” не беше ли пошлостта особено на последното издание с гробарите и проститутките?

- Това е продуцентско решение, което в крайна сметка го одобрява програмният директор на телевизията. Но искам много ясно да заявя нещо – понякога професионалните цели много силно се различават от моите лични. Аз не съм и не искам да се изкарвам моралист. Ако вярвам, че нещо е правилно за Нова, ще го защитавам, независимо че трябва да изляза срещу СЕМ и да се боря с тяхното мнение. Ние сме търговска телевизия и работим за рейтинга и рекламата, но тогава наистина ми беше много тежко, защото не разбирах с какво тези деца са важни за шоуто. Не разбирах какво печелиш от тяхното присъствие. Продуцентите бяха убедени в това, но аз лично имах спорове с тях. 

- Още едно предаване на вашата телевизия скандализира тежко обществото и това беше „Цената на истината”. Как го оценявате с днешна дата?

- Не бих искала да коментирам.

- Това развали ли отношенията ви с Нико Тупарев?

- Не. Аз никога не съм била приятел с него, за да си разваляме отношенията. Общуваме чисто професионално. Олга Лозанова беше казала в едно интервю, че няма земна сила, която да раздели нейното приятелство с него, защото се познават от много години. Това е тяхно право и аз го уважавам. В чисто професионален аспект той е много добър продуцент. И той, и Магърдич Халваджиян постигнаха тези и материални, и професионални успехи благодарение на двете телевизии. Помня ги много добре, когато дойдоха при мен. Още бяхме на пл. „Св. Неделя” и тогава пак Олга Лозанова беше програмен директор. Тя ги доведе заедно с Митовски. Никога няма да ги забравя – те бяха едни момчета, които още нямаха никакви реализирани проекти. И първият беше „Стани богат” – едно от моите любими предавания. 

По това време положението беше много тежко, защото ние все още нямахме национален лиценз и не се знаеше какво ще стане и дали изобщо ще го получим. Трябваше да се платят правата на „Ендемол”, които изобщо не бяха малко за една регионална медия. Тогавашните собственици в лицето на гръцката „Антена” отказаха и в един момент всички преговори увиснаха във въздуха. Собствениците бяха категорични, че без лиценз няма да влагат инвестиции в програми. Тогава аз се обадих на собственика г-н Киряку и му казах, че ако той не отпусне тези пари като инвестиция, не зная какво ще правим и как ще се доказваме, защото нищо не се случва и не може да се случи. Той каза, че ми вярва, че вярва, че ще успея и лично разреши това плащане. Така тръгна „Стани богат”.

По същия начин, когато Слави Трифонов дойде да преговаряме за „Шоуто на Слави” пак бяхме на пл. „Св. Неделя”. Тогава изпълнителен директор беше Стефан Димитров, а аз бях представител на „Антена” и преговарях за инвестициите. Спомням си, че Слави имаше съвсем друг вид – беше с опашката. По-късно в книгата, редактирана от Любен Дилов-син, има един момент, в който описва тази среща и казва: „Силва Зурлева ни гледаше с тъжните очи на ирландски сетер”. Точно така беше. Прав е. А аз гледах като ирландски сетер, защото харесвах това шоу и много го исках в Нова телевизия. Знаех, че ако това се случи, тя ще дръпне много напред, както стана с БТВ. Защото колкото и да се биехме тогава в съда, тези битки щяха да свършат, но ние вече щяхме да сме набрали популярност. Само че не го взехме по политически причини. И затова е написал, че гледам като тъжен ирландски сетер, защото знаех, че това е грешка от страна на Нова, но аз нищо не можех да променя.

- Какви бяха политическите причини?

- Има неща, които не искам да кажа, защото има давност. Тогава предаването беше политическа сатира, много остро. По това време бяха протестите, шествията, възрожденските песни, „Стани, стани, юнак балкански” и изобщо обстановката беше революционна. А ние се борехме в съда за лицензията, всички ни притискаха, искаха да ни удушат, никой не искаше да я има тази Нова телевизия и борбата всъщност бе да я няма. И си представете как ние се бием за национална лицензия и изведнъж пускаме едно шоу, което започва да громи властта от сутрин до вечер. Какво щях да правя тогава? Никога нямаше да получа тази лицензия. Може би някога ще разкажа как се случиха нещата, защото много ясно си спомням всичките ни срещи – къде съм ходила, с кого съм разговаряла.

Но искам да споделя нещо много откровено: абсолютен мит е и вече ми е дошло до гуша, когато се говори за свободата на словото, която наистина е основно благо и основна ценност, медийни шефове на вестници и телевизии да излизат и да казват: ние сме независими, ние се самоиздържаме, ние не правим компромиси. Няма медия, която да не прави компромиси, това е невъзможно да се случи поне в нашата страна. В такива случаи е по-добре медийните шефове да си мълчат, вместо да говорят глупости. Медията е независима, ако от нея нищо не зависи. Ако си направя един кабелен канал, по който ще ме гледат майка ми и сестра ми, там от сутрин до вечер мога да си говоря каквото си искам, нищо няма да зависи от мен, мога да се събера с проф. Юлиян Вучков и всичко ще е супер. 

- Изпуснахте не само шоуто на Слави, но и едно много гледано шоу, което стартира по Нова – „Господари на ефира”, което се излъчва пак по конкурентната ви БТВ. Защо стана така?

- Аз водех преговорите, когато пускахме шоуто и съм човекът, който е подписал първият му договор за национален ефир. Но когато то премина в БТВ не съм водила тези преговори и не е коректно да кажа как точно са се развили нещата.

- Тогава е имало политически причини да не вземете Слави, а сега премиерът Борисов похвали Нова за разследваща журналистика. Не е ли притеснително властта да хвали една медия? Как се почувствахте от тази похвала?

- Лично аз не съм се почувствала зле, защото нямам чувството за нещо лепкаво, за това, че сме получили комплимент, който не заслужаваме. Преди Бойко Борисов да стане премиер, в качеството му на главен секретар на МВР всички криминални репортери не само от Нова, а и от другите медии бяха в много тясна връзка с него, защото той просто е роден пиар. Той го носи в себе си и общува с медиите по начин, по който нито един друг политик не може да го прави. Няма друг такъв пример, въпреки че познавам сравнително добре всички. 

И той каза това за нашата разследваща журналистика по-скоро в качеството си на бивш главен секретар на МВР, отколкото на премиер, защото много добре познава криминалните репортери, познава обстановката, знае колко е трудно да се направи едно такова разследване. И в никакъв случай не съм се чувствала омерзена за това, че похвалата идва от властта. Напротив, радвам се за децата, както ги наричам, защото те много често си слагат главата в торбата. Имаме случаи не само на заплахи за побой, а чупене на камери и какво ли не. Това се случваше и заради разследването на затворите, и за корупцията в Централния затвор, и за незаконните селища, и за корупцията за европейските фондове. Затова една такава похвала е много важна най-вече за криминалните репортери. 

- От друга страна обаче тече една много неприятна история, свързана с вашата телевизия и шоуто „Байландо”. Обвиняват продуцентите, че хората, които защитаваха каузи, не са получили никакви пари и че всичко е било фарс, от който са печелили само авторите на шоуто. Как ще отговорите на обидените?

Бих желала да направя разяснения относно механизма за събиране на средства в предаването „Байландо”. Чрез sms-ите зрителите трябваше да изразят единствено подкрепата си „ЗА” участниците, т.е. бяха важни за класирането им, за да се реши кой остава и кой излиза от шоуто. Цената им бе 0.25 лв, а не 1.20 лв., както е обикновено в други програми. Това е най-ниската цена, на която постигнахме споразумение с операторите.

Бихме желали да подчертаем, че целта на създадения механизъм бе да даде възможност на повече зрители да дадат своя вот за каузите на участниците, без да бъдат натоварвани с висока добавена стойност. Мога да ви гарантирам, че в телевизията и при продуцентите не е влязла една стотинка от тези пари. Никога няма да си заложа името под една лъжа.

- Тогава на каква финансова помощ трябваше да разчитат участниците?

Разчиташе се на хора, които щяха да се развълнуват от каузата на съответния участник и биха му помогнали с пари в личните им сметки, които изписвахме на екран през цялото време. Ние изпълнихме ангажимента, който имахме, към победителя и помогнахме за осъществяването на неговата кауза. „Байландо” реално успя да допринесе за сбъдването на повече от една мечта, след като няколко участници по пътя към своята кауза получиха незаменима подкрепа за нея. 

- Как гледате на факта, че в един момент всички телевизии започнаха да правят шоу с благотворителна цел? Това не опорочава ли самата идея?

- За съжаление, както имахме два синода и изобщо всичко ни беше по две, и тук не можем да създадем един общ екип и общ фонд за благотворителна кауза и да обединим усилията си. В един момент, особено преди Нова година, когато е кампанията „Българската Коледа” се оказа, че се събират благотворително пари и за децата на загиналите полицаи, и „Великолепната шесторка” по БТВ, и „Байландо” при нас. Но аз все още вярвам, че когато хората искат да помогнат, те го правят. Ще припомня един трагичен случай – с Андрей Баташов. Той почина няколко дни след като направихме концерта за него, но тогава в рамките на един час събрахме над 40 000 лв., които предадохме на семейството, за да се покрият разходите в „Токуда” за лечението му. 

Смятам, че този тип благотворителни предавания никога няма да умрат, стига да се измисли достатъчно добра и трогваща кауза. Най-големият успех на Нова телевизия с най-много събрани пари – над 2,5 милиона лева, е „Вип Брадър”. Може различни хора да не харесва Нова телевизия, да говорят против нея и нейните лица, може голяма част от жълтата преса да се опитва да я дискредитира, но това, което никой не може да дискредитира, са над 20 чисто нови кувьоза, единствения лапароскопски апарат за детската хирургия в „Пирогов” – всичко това остава за години напред и ще помогне на много хора. То е направено с парите на нашите зрители. Занимавам се лично с този процес и много се ядосвам, когато прочета нещо негативно специално за тази благотворителна кампания на „ВИП Брадър”.

В момента разпределяме 265 000 лв. от благотворителното издание на „Стани богат”. Направихме обществен съвет със Стефка Костадинова като председател на Олимпийския комитет и Надя Шабани, която е председател на Агенцията за закрила на децата, и още няколко души, и решихме да не се купува оборудване за различните домове, а да дадем стипендии на деца от домове за сираци със спортни таланти, които учат и ще влязат тази година в спортни училища, за целия период на обучение от 4 години. Правим го заедно с ДСК, които ще им издадат карти.

- Преливането на шоупрограми от една телевизия в друга обаче вече ни обърква като зрители. Често не знаем коя точно телевизия гледаме. В какво се изразява конкуренцията между трите ефирни телевизии – в наддаване за едни и същи предавания ли? Защо не излиза нищо ново?

- От тази гледна точка нещата не изглеждат добре. Струва ми се, че липсата на креативност си личи навсякъде. Не зная защо се случи така, но като че ли има едно изчерпване, една умора у зрителите, един навик, гледат едно и също, клишета някакви. Доколкото познавам нещата, нито има бум, нито се очертава да има. В момента на телевизионния пазар няма проект, който да ни накара да се избием с БТВ за него. Всичко е добре забравено старо, както в модата. Надежда ми дават само новите книги, които чета, защото аз повече чета, отколкото гледам телевизия, че могат да се направят добри филми и сериали.

- За шоуто на Иван и Андрей също се говори, че търпи трансформации. За какво става дума?

- Иван и Андрей си остават при нас. Водят се преговори за оптимизиране на самото предаване, но тези преговори се водят от Светлана Василева. Лично на мен като зрител „Станция „Нова” много ми харесва, защото всеки може да си намери нещо в този формат. „Директно с Карбовски” също е успешен проект.

- Цветанка Ризова обаче като че ли иска да се харесва на всичките си събеседници и търпи доста критики заради това, особено от Кеворк Кеворкян?

- Кеворк Кеворкян рядко казва нещо добро за някого. Той пише прекрасно и има много строги преценки. За да каже нещо положително, то наистина трябва да е много силно. Сигурно не харесва начина, по който Цветанка води предаването си, но зрителите си го харесват. То е по-спокойно. Важни са въпросите, които тя задава, а не толкова тонът, с който ги задава. Тя е спокойна, когато разговаря, но от въпросите личи, че е много информирана и знае какво пита. Докато, когато гледах разговора между Мартин Карбовски и Кристина Патрашкова, направо ме заболя главата, защото беше бърз като пинг-понг и в един момент се задъхваш от поемането на информация. Но ние държим в нашата телевизия всеки да може да намери нещо за себе си, нещо оригинално и нетипично.

- Вие се самоиздържате като медия и се занимавате с благотворителност, докато БНТ получава бюджетни средства, за да работи и има право на реклама. Ще приключи ли някога битката между държавната и частните медии за рекламите, как и кога?

Не, няма воля да приключи. Аз от много години пея тази песен, но нищо не се случва, въпреки че много хора мислят като мен и ме подкрепят. И не зная кога тази битка ще да приключи, защото тя може да бъде решена само на политическо ниво. Но никой няма интерес от това. Първо, защото в БНТ има достатъчно проблеми, които трябва да се решават на управленско ниво и са свързани със съкращения. Една частна телевизия се прави с хора от порядъка на 250-300 души. Докато в БНТ са в пъти повече. И аз не зная коя е тази политическа сила, която ще си сложи ръката в огъня и то в предизборен период да взема непопулярни мерки. Много хора от нашия бранш са съгласни, че веднъж за винаги трябва да се вземе решението какво ще се прави с БНТ, защото парите, които се отпускат – 60 милиона лева, са на данъкоплатците, а не на някого, който просто им ги дава. Това са нашите пари. 

На последната дискусия за закона в Министерски съвет през есента моята теза беше следната: ние нямаме нищо против субсидията на БНТ да се вдигне дори на 80, на 100 милиона, да се направи структурната реформа, но те просто да правят или едното, или другото – или обществена телевизия с продукции с обществена значимост, които нямат комерсиална стойност и да излязат от рекламния пазар, или ако играят на рекламния пазар, субсидията им да бъде сведена до минимум. Както е в Гърция – гръцката обществена телевизия е равностоен играч на рекламния пазар и не получава субсидия. 

Но не мисля, че това ще се случи, защото има много разнопосочни интереси. В кризата нашият пазар много се сви и в него продуцентите и рекламните босове биха искали да имат още една телевизия, в която да реализират продукция. А ако се забрани рекламата, те няма да могат да правят нищо там, за да вземат пари.

- Освен рекламата за БНТ, коя е другата най-болезнена точка във въвеждането на новите правила за работа на електронните медии в промените на закона?

- Една от най-болезнените точки е дали офшорна компания има право да притежава медия. Аз съм се борила години наред това да не е така и мога да кажа, че тази моя борба не е успешна. Не можех да застана срещу всички. Това беше много наивно. Мога да кажа за себе си, че съм един старомоден романтик. За съжаление вече не е така. Настроена съм много по-песимистично, а може би реалистично, защото зная, че това няма да се случи. 

След толкова много години, в които си изяснявахме кой на кого е собственик, къде е регистриран и защо – заради данъчното законодателството, дори човекът, който е направил много за рекламата в България – Красимир Гергов, излезе в сутрешния блок на БТВ и каза, че телевизията е като плод и зеленчук, това някакви си отмина без адекватни реакции. Явно вече не прави впечатление на никого. 

Твърдя, че случващото се сега, след години ще бъде само една историческа справка. Също както първоначалното натрупване на капитала, в началото на миналия век. Всички знаем кой е Буров – голям банкер, един от основателите на банковото дело в България. Но ние изобщо не се интересуваме какво реално се е случвало в процеса на натрупването на неговия капитал. Същото е и в медиите сега, само реалното време е друго.

- Отложи се и цифровизацията за 2013 г. Какво е обяснението?

- Това е едно умно решение, защото ние не сме готови като държава. Като се започне с това, че нашите зрители не знаят какъв е този процес и защо трябва да си купуват устройствата, с които да преобразуват сигнала. Освен това има около 200 000 социално слаби домакинства, които трябва да получат безплатно тези устройства, чиято цена е между 50 и 100 лв. Трябва да се направи и изключително силна рекламна кампания. Това е един процес, който ни е наложен, и никой от нас – хората, които сме на пазара, не го приема еднозначно. Но това е перспективата на европейското развитие на България и тъй или иначе ние трябва да намерим компромисния вариант и да го направим.

Оригинална публикация

СЕМ обяви, че предаването “Неделя 150″ не е нарушило ЗРТ

в. Класа | 16.02.2011

 

Съветът за електронни медии (СЕМ) разгледа на редовното си заседание вчера жалбата на журналиста Николай Бареков по повод на предаването "Неделя 150" на БНР от 13 февруари и постанови, че няма нарушение на разпоредбите в Закона за радио и телевизия, съобщиха вчера от регулаторния орган. Преди 2 дни Бареков сезира регулатора заради това, че водещата на предаването на "Неделя 150" в държавната медия Лили Маринкова има свое предаване и в частната телевизия Канал 3. Според решението на съвета жалбоподателят може да получи удовлетворение по въпроса, който го е засегнал, като реализира правото си на отговор, след като отправи към доставчика на медийни услуги искане по реда за това. От СЕМ постановиха още, че след като жалбата коментира нарушаването на етични и професионални стандарти, тя попада в компетенцията на Комисията по етика в електронните медии към Националния съвет по журналистическа етика. Регулаторът назначи и мониторинг на отразяването в предаването "Неделя 150" на програма "Хоризонт" на БНР на темата за взрива пред редакцията на вестник "Галерия".

Стр. 4

Оригинална публикация

Председателят на СЕМ Георги Лозанов: Идва краят на господарските разходки из публичността

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 05.02.2011

Председателят на СЕМ Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 година. През 1982-а г. завършва философия в Софийския университет. Сега преподава в неговия факултет по журналистика и масови комуникации, в Но8 български университет и в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". През миналата година Лозанов оглави работна група за създаването на проект за нов Закон за радиото и телевизията. В нея участваха още експертите Радомир Чолаков, който преди дни стана юрисконсулт на Българския футболен съюз, Хачо Бояджиев, продуцентът Нико Тупарев, председателят на УС на Асоциацията на частните радиа и телевизии Атанас Генов и други.

- Господин Лозанов, работна група, на която вие сте председател, приключи работа по създаването на проект за нов медиен закон, за нов Закон за радиото и телевизията. Дискусиите около този закон винаги са били толкова разгорещени и крайни, колкото са били и около държавния бюджет например. Преди време казахте, че многобройните поправки в сега действащия са го лишили от основна цел. Намирате ли я в проекта, който работната група писа от миналото лято досега?

- Нека най-напред да кажа, че все още не става дума за проект, а за концепция за нов закон, която очертава проблемното му поле и трасира възможни маршрути из него. Често разминаващи се. Интригата на това ниво е кой какво подкрепя и в крайна сметка се получи нещо като карта на експертни идеи. От такава гледна точка е по-коректно да се говори не за единна цел на проекта, а за общи принципи на групата. Те са поне три.
Първо, защита на съдържателното многообразие. То само на пръв поглед е голямо в нашата медийна среда. Ако се вгледаме по-внимателно в нея, ще открием тавтологичност на профили, подходи, собственици. Ще открием и до голяма степен изключени аудитории на възрастов, интелектуален или географски принцип.
Второ, либерализация на регулацията. Тя даже не е въпрос на воля, а се налага от самото развитие на технологиите – много по-голямата свобода в интернет неизбежно се отразява и върху традиционните медии, "развращава" ги по законите на конкуренцията. Разбира се, неизбежен е и обратният процес, но той принадлежи на бъдещето. Засега продължава да е валиден лозунгът "Долу ръцете от интернет!".
Трето, технологична неутралност на регулацията на съдържанието. С отпадането на аналоговия ефир все повече ще стават формите на пренос, по които едно и също съдържание ще стига до крайния потребител, и все по-малко значение ще има по коя точно стига. Нито има смисъл, нито е справедливо информационните емисии например да се подчиняват на различни разпоредби в зависимост от това дали ги гледаш на екрана на телевизора или на дисплея на телефона си.

- В работната група участваха представители на БНТ, на БНР, на частните медии, на кабелните оператори, на независимите продуценти и експерти. Кои от тях ще останат най-доволни от новия законопроект?

- Надявам се никой, защото равната отдалеченост от всеки интерес, вън от обществения, е гаранция за "морала на закона". Това обаче прави работата напрегната и бавна, минаваща през шума на скандала и мишите крачки на компромиса. А медиите със своите сдружения по условие са в привилегирована позиция, защото могат да защитават интересите си освен в експертни спорове и в пряк диалог с аудиторията.

- Вече разбираме, че един от големите спорове е бил около това дали да се създаде отделен закон за БНТ и БНР. Когато станахте председател на СЕМ миналата година, се говореше и те да бъдат поставени под една обща управленска "шапка". Какви са дободите "за" и "против" тази идея и това ли наистина беше най-сериозно дискутираната тема?

- От групата фактически май само аз останах категоричен защитник на общ закон. Защото така е хармонизирано нашето законодателство в преговорния процес с ЕС. Защото обществените медии имат дуалистичен модел на финансиране и играят на един и същ пазар с търговските. Защото са едни и същи принципите и съответно механизмът за контрол по спазването им и за едните, и за другите. Защото затварянето на БНР и БНТ в нормативен анклав по предпоставка им дава ведомствен характер и ги маргинализира. Защото това е връщане назад в развитието на медийната система у нас -към далечната 1997 г., когато за тях наистина имаше специален закон, наричаха го "гордостта на Клара". Защото… Иначе за съжаление най-страстно дискутираната тема действително беше съобразената с европейските практики идея за институционално обединение на БНР и БНТ. Изглежда че аз направих грешка, като я лансирах твърде рано и парата веднага отиде в свирката – дебатът се политизира, преди да е започнал по същество. А няма никакво съмнение – това е един от устойчивите консенсуси и в работната група, че обществените медии у нас се нуждаят от радикална реформа. И тя във всички случаи ще трябва да включи превръщането на управлението им от пирамидална структура в административна услуга, пък дали тя ще стане обща за двете медии – това е въпрос на проучване на ефекта в числа, а не 6 патоси и заклинания .

- В хода на работата казахте, че основна задача на закона ще бъде да се бори с концентрацията и монопола в медиите и с непрозрачната им собственост като гаранция за защита на плурализма и на свободата на словото. Имаше ли съпротива и постигнахте ли целта си?

- Имаше и вероятно продължава да има. Това е нормално за собствениците, тъй като нашият пазар е малък и оцеляването или поне просперитетът им зависи от разширяването на собствеността им. Така че те не искат по-големи рестрикции, отколкото в която и да е друга сфера. Но няма да се уморя да повтарям, че информацията освен стока е и право. Конституционно защитено. Общото антимонополно право не стига. Според него е достатъчно да има трима играчи на един пазар. Ясно е, че за да се гарантира медийният плурализъм, те трябва да са много повече. Мисля обаче, че тук позициите ни се сближиха и затова много помогна експертното становище на КЗК, която приема, че може да се въведат специализирани прагове на концентрация за медиите.

- По традиция един от най-спорните въпроси е за финансирането на БНТ и БНР. Оттам постоянно се оплакват, че държавата им връзва ръцете за ефективно участие на рекламния пазар с ограничения. Частните медии пък са недоволни, че всяка година БНТ и БНР тръгват с десетки милиони левове напред заради субсидия от държавния бюджет. Как изглежда решаването на проблема в новите текстове?

- Както се казва, и едните са прави, и другите. Което прави възела много затегнат, и то от самото начало на века, когато се появи първата национална частна телевизия. Развързването му обаче трябва да започне от обратния край, като най-после заработи осигуреният чрез държавния бюджет фонд "Радио и телевизия", който частично да бъде отворен и за обществени проекти на търговските оператори. В защитата на последното се чувствам малко самотен в работната група, но така ще се балансира правото на двойно финансиране на БНР и БНТ и ще е основание да се помисли за увеличаване на рекламното им време или поне за разрешаване на продуктовото позициониране. За мен то е по-актуалната и по-перспективна форма за набиране на собствени приходи, която при това стимулира творческото въображение.
И още нещо – трябва да има предварително разписани критерии (мисия) и ясна публична отчетност за изразходването на държавната помощ само за програмни продукти, които доказано изпълняват обществени функции. Иначе според изискванията на ЕС тя не е допустима.

- Мислихте ли над въпроса как да помогнете на БНТ и БНР да станат по-динамични, да навлязат по-дълбоко в медийния микс? В определени моменти днес двете медии изглеждат като застинали във времето, далеч от новата визия, от новите технологии…

- Това не е толкова предмет на закон, колкото на програмни решения. Но ако постъпим както в другите европейски държави и дадем конкретно измерение – по точки на мисията им, отговаряща на внимателно проучените потребности на обществото, убеден съм, че те ще се приближат до зрителските очаквания. Още повече че мисията на обществените медии задължително включва водеща роля в технологичното обновление. Двойното финансиране от своя страна пък е стимул да се създават, макар и не на всяка цена, висококомуникативни продукти, които да влизат в пряка конкуренция с тези на търговските медии и да носят приходи.

- Междувременно депутатът от ГЕРБ Красимир Велчев поиска да се създаде и нов закон за клеветата, в който да се засилят наказанията за обида и клевета. Да очакваме ли работна група и по тази тема и какво мислите за идеята?

- Не знам дали ще има такава група, но приемам, че е необходимо модернизиране на тези разпоредби, защото много хора у нас се чувстват обидени и наклеветени особено от медиите в по-жълтата част на спектъра, без голям шанс да се защитят. Не съм сигурен обаче, че пътят е в увеличаване на наказанията, а по-скоро в прецизното разграничаване на клеветата и обидата от критическата функция на журналистиката, така че хем тя да не бъде ограничена от предвижданите законови промени, хем те да повишат цената на човешкото достойнство в днешна България.

- В последните дни Европа доста дискутира темата за защита свободата на изразяване и на правото на информация заради новия медиен закон в Унгария? Има ли България причини да се притеснява, че след време може също да попадне във фокуса на европейското внимание?

- Според резултатите от работата на нашата група няма такъв риск. Стига обаче да не пробие една периферно прокрадваща се тенденция за пряко определяне на ръководните тела на обществените медии от политическите институции, както беше едно време, когато парламентът назначаваше шефовете на БНР и БНТ.
Иначе унгарският казус не е само унгарски. Ако ЕС не успее да предизвика поне частична отмяна на техния закон, рестриктивната вълна ще мине и през другите европейски държави, защото и на властта апетитът й идва с яденето.

 - И в крайна сметка със свито сърце ли ще дадете резултата от неколкомесечния си труд за обсъждане и за понататъшно решаване от – Министерския съвет и от Народното събрание?

- В този план за мен е особено важно публичното обсъждане на предложената концепция, което предстои. Ако представителите на колегията успеят да се освободят от тесните си интереси и суетата "непременно да стане моето" и заявят авторитетни и аргументирани позиции, това във всички случаи ще зададе тона на политическите решения и ще дисциплинира партийните пристрастия.

- През 2010-а на медийния пазар у нас се случиха важни неща – Рупърт Мърдок продаде най-голямата телевизия у нас на друг американец, ВАЦ също се изтегли от България. Какво следва оттук нататък?

- Писах, че с оттеглянето на първите големи чужди инвеститори като Мърдок, Киряку и ВАЦ сякаш завърши една епоха в медиите – на синонимичното сближаване между пазар и демокрация. На сензационните ходове, на програмните удари, на маркетинговото съблазняване… На "Биг Брадър", на хартиената преса, на компроматите… Оттук нататък, макар и бавно, ще се сменят комуникативните репертоари под диктовката на интернет и медийните миксове, които той ще предложи. Ще печели този, който невидимо и анонимно ви предостави в точното време на точното място точно информацията, от която се нуждаете. Минава времето на медиите и техните собственици и шефове, които се разхождат като господари из публичността. Идва времето на услугите и на ловките младежи с дъвка в устата, които ги изпълняват далеч от погледа на потребителите си.

- И накрая въпрос като към преподавател по масови комуникации. По-лесно или по-трудно е да си журналист в среда, 6 която най-любопитният източник на информация става флашката?

- Мога да кажа само, че получаването и оповестяването на флашки не принадлежи на журналистическата героика, а по-скоро минава през задния вход на професията. Това съвсем не значи да не изнесеш цялата обществено значима информация (не кой от какво е болен), която се съдържа във флашката, и да не окажеш журналистически натиск върху засегнатите от нея. Значи обаче да направиш и журналистическо разследване откъде се е появила флашката и чии интереси обслужва нейният незаконен маршрут. Иначе представите ни за свобода и истина ще остават затворени между хората с пагоните и хората с каскетите.

Стр. 32, 33, 34, 35  

Даниела Петрова, председател на комисията по културата, гражданското общество и медиите в 41-вото НС: Очакваме доклада за новия медиен закон до 31 януари

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 14.01.2011

Работим активно и по законопроект за фонд "Кино"

- Г-жо Петрова, кои са приоритетите в работата на оглавяваната от вас парламентарна комисия в началото на новия политически сезон?

- Със сигурност това е работата по два важни закона – за сценичните изкуства с вносител МК и новия медиен закон. Законът за сценичните изкуства ще дефинира нормативната уредба по отношение на дейността и функционирането на културните институти и сценичните изкуства – театър, музика, опера, както и новия начин на финансирането им чрез делегираните бюджети.
В НС очакваме, че работната група към Министерския съвет, която бе сформирана със заповед на премиера Борисов, ще представи до 31 януари в завършен вид своите виждания по законопроекта. Групата трябва да представи доклад с концептуалните въпроси, по които е постигнато съгласие по медийния закон, за да може да започне работата в детайли по прецизирането на конкретните текстове. Все още не е конкретизирано точното наименование – дали ще е закон за радиото и телевизията, или ще има съответно два отделни закона за печатните и електронните медии. Това ще бъде конкретизирано съвсем скоро.
Предстои гласуване в зала на отчета на СЕМ за последното шестмесечие на 2010 г., както и гласуването в зала на измененията, касаещи риалити предаванията и участията на деца по сега действащото медийно законодателство, преди да започнат дискусиите и консултациите по дефинирането на новия медиен закон.
Преди броени дни проведохме среща в МС с представители на киногилдията, сценичните изкуства, МФ и МК, от която излязохме с няколко приоритета и решение да сформираме работни групи по бъдещи законопроекти. Съответно работим активно и по законопроект за фонд "Кино", който ще набира средства за подпомагане и осигуряването на средства за функционирането на филмопроизводството у нас. Също така се обсъдиха възможностите за това, как да бъдат подпомагани дебютните филми, и да се мисли за твърд лимит по отношение на останалите филми. Още не е определен процентът, който да регламентира броя гарантирани от държавата филми, за да може успоредно, допълнително чрез фонд "Кино" или чрез допълнителни източници да се набират средства, за да няма нулеви години за българското кино.

- Ще заработи ли най-сетне фонд "Радио и телевизия"?

- И по този въпрос очакваме становището на работната група, регламентиращо механизмите на набиране на средствата и начина, по който те ще се разходват. Нужна е преценка дали от този фонд на конкурсен принцип ще могат да кандидатстват за свои предавания и други медии освен обществените БНТ и БНР за финансиране.

- Доста разгорещени бяха дебатите в комисията по текстовете на Закона за авторското право и сродните му права след първо четене. Има ли вече постигнато принципно съгласие по спорните текстове?

- Разглеждането на Закона за авторското право и сродните му права е също в приоритетите на работата ни. Изтекоха сроковете за предложения между първо и второ четене в комисията. Проведохме много срещи със заинтересованите страни и смятам, че по основните въпроси постигнахме консенсус. Разбира се, предстоят още обсъждания, като ние ще вземем предвид становищата на широк кръг организации в сектора със стремежа да направим текстовете работещи. В най-голяма степен това се отнася както за чл.26, така и за чл.40, касаещи регистрационните режими на дружествата за управление на авторски права, административните санкции, които се завишават.

- Кои са водещите акценти в новите постановки, които ще бъдат дефинирани?

- Основното е, че очакваме да бъде възстановен чл.26, тъй като в настоящия Закон за авторското право и сродните му права се оказва, че има вписан текст, който вече 17 години не е заработил. Бих искала да подчертая, че едва сега, след нашата активност и факта, че текстовете на новите законопроекти бяха внесени в НС, бе заявена воля и консенсус да постъпят набираните средства във фонд "Култура", които са капка в морето. За 17 години са постъпили едва 24 000 лв. във фонда, което е равностойно на 20% отчисления. Към настоящия момент има предложения техният размер да бъде увеличен респективно до 30- 40%, тъй като фонд "Култура" има определени функции, а е в ситуация, в която той не разполага с финанси и не може да работи на практика, а стои само на книга, без да може да изпълнява функциите си.

- Необходимо ли е в новия медиен закон да бъдат препотвърдени стандартите на работа на медиите и във връзка с отговорността им при разпространяването на информация?

- Мисля, че в настоящия момент стандартите отговарят на потребностите на обществото. Друг е въпросът, че не всички медии ги спазват лоялно. Водещи остават основният принцип на саморегулацията, спазването на Етичния кодекс на медиите и съответно техният ангажимент и отговорност да предоставят само достоверна информация, което аз смятам, че те правят към настоящия момент. Има случаи, в които поради стремеж за бързина се разпространява и непроверена или неточна информация. Важното е, изпълнявайки основната си функция да информират, медиите да представят повече и различни гледни точки по темите в дух на плурализъм, без да злоупотребяват с властта на медията, произтичаща именно от функцията да информира, и без да допускат изкривяване или манипулация на информацията, съзнателно или не.

- Как гледате на медийния закон в Унгария?

- Няма никакво съмнение, че това е изключително рестриктивен закон, който ограничава работата на обществените медии, който налага цензура върху определени предавания. Смятам, че той обслужва конкретни политически среди. Немислимо и абсурдно е в XXI век да има каквито и да било рестрикции по отношение на медиите и свободата на словото.

Стр. 15

Оригинална публикация

http://www.klassa.bg/news/Read/article/155212

Медийният експерт Георги Лозанов, шеф на СЕМ: Интернет става все по-авторитетен и важен, хартиените медии се превръщат в бутикови

www.vsekiden.com | Мария ФИЛЕВА | 03.01.2011

Г-н Лозанов, непрекъснато чуваме, че бъдещето е в интернет и новите технологии. В този ред на мисли интернет-медиите ли са бъдещето на медиите?

Във всички случаи интернет ще промени много сериозно медиите и моето мислене в тази посока, разбира се, в немного близка перспектива, но доста обозрима, е, че ще има една обща среда за аудиовизуални услуги, която ще обхваща освен радио и телевизия, и интернет, включително и електронни вестници. Всичко ще бъде един общ голям информационен пазар, от който чрез техническите средства на крайните устройства човек ще може да избира това, което му е необходимо.

Даже сега, когато обсъждахме Закона за радио и телевизия, аз и чисто икономически предлагах на колегите, макар и малко в перспектива и подранило, да мислим за общ пазар на аудиовизуалните услуги, а не толкова както сега се мисли за пазар в областта на телевизията, на радиото, на вестниците и т.н. Така че ми се струва, че има една конвергенция, в основата на която е интернет и интернет ще поеме в себе си и като разпространение, и като интерактивност всички медии.

Кога интернет-медиите ще се сдобият с онзи статут на престижност и достоверност пред читателите си, пък и пред хората, с които работим и отразяваме?

Това е бавен процес, както се създава всеки авторитет. Това е патина в един символичен смисъл. Постепенно започва да се създава този авторитет. Вече имаме интернет-медии, включително и сайтът “Всеки ден”, които са широко разпознати и са основен източник за информация. Такъв е и сайтът “Медиапул”. Ясно е, че има цели публики, които се информират пряко от тях и се отнасят със сходно доверие, с каквото подхождат и към традиционната медия.

Важно е да се отбележи явлението блогърска журналистика и въобще блогърите. Те печелят и в двете посоки – от една страна, се ползват от по-голямата свобода, която интернет създава при всички случаи, а от друга, те имат идентификация, не са анонимни, което пък е най-големият риск в информационното пространство на интернет. Анонимността е възможността да фалшифицираш своята самоличност. Така че те хем имат видима, ясна самоличност, хем имат по-голяма свобода. От този вид блогърска журналистика, която в някакъв смисъл минава през всички интернет-медии, ще се създаде новата авторитетност. И се създава новата авторитетност в сферата на нетрадиционните медии.

Управляващите се опитаха да вменят отговорност на интернет-изданията за мненията на читатели във форумите.

Именно това пък е доказателство, че интернет започва да става авторитетен и важен. Към него вече има изисквания, както към традиционната медия. Ако нещо е на ръба на играта, на ръба на куриоза, както отначало започна тази комуникация – там може всичко. Аз смятам, че в по-далечна перспектива регулацията в традиционните медии ще става все по-либерална. За сметка на това, те самите, минавайки през мрежата, ще донесат някаква регулация и за самото интернет-пространство – определени професионални стандарти, най-малкото по пътя на саморегулацията, в границите на журналистическото поведение.

Все повече ще виждаме интернет-медии, които ще подписват Етичния кодекс на журналистите. Така че ще се влезе в някакъв стандарт, но специално на ниво закон, за някакви нормативни текстове още е рано. Все още интернет се възприема като комуникативен остров на свободата, който никой не иска дълбоко в себе си по никакъв начин да засяга. Но такова е положението засега. Няма как, ако интернет става все по-важен и авторитетен, а това се случва, да не понесе и даже сам да не се нуждае от гаранциите на закона.

Вас изненада ли ви, че новите собственици на ВАЦ-овите вестници обявиха, че акцентът на тяхната работа ще е върху онлайн изданията на групата?

Не, никак не ме изненада. Няма съмнение, че тези нови собственици влизат във владение на една много мощна издателска група в България общо взето в залеза на хартиената преса, поне във вида, в който това бе водещата медия. Даже през 20-ти век преса и медия до голяма степен се припокриваха в представите на хората. Този период така или иначе е отминал и все повече ще трябва да се търси разширяване на комуникацията и аудиторията през възможностите, които интернет дава.

В това отношение според мен предстои един цялостно нов период, в който действително акцентът ще се премества все повече върху електронните издания, като естествено се запазват хартиените, но те ще стават все по-бутикови, за малки аудитории със своите навици, иначе казано – форма на комуникативен лукс.

В анализ, публикуван на сайта на Фондация “Медийна демокрация”, авторката Милена Якимова пише “превратът роди тавтология”. “Така наречените традиционни медии излъчват в реално време „Аз съм който съм”. Но по-любопитно е какво правят така наречените нови медии. Правят копи-пейст на материали от традиционните. „Аз съм който съм”, излъчено по някоя ефирна телевизия, почти светкавично се качва в сайтовете едно към едно”, казва тя и нарича явлението “тавтология на традиционни и нетрадиционни медии”. Защо се случва така?

Това е детството на медиите. Децата винаги имитират. Но аз мисля, че интернет-медиите излизат от собственото си детство и сега по-скоро наблюдаваме обратния процес – неща, които се случват в интернет-пространството, излизат в традиционната медия и тя дава авторитетност на информацията и по-голямо влияние върху общественото мнение. Свободата в интернет позволява там да излязат много повече неща, отколкото традиционните медии могат да си позволят. Веднъж излезли, от тях се възползват традиционните медии.

Например големият скандал – с дипломатическата поща и “Уикилийкс”. Това е само един пример и той е на границата с куриоза, но като цяло има твърде много неща, които първо се случват в интернет, включително и в социалните мрежи. Колко пъти първо научаваме нещо във Фейсбук и след това то отива в традиционните медии.

Понеже споменахте телевизията в един от отговорите си, преди време изказахте интересна теза – че се намираме в интересна ситуация по отношение на сутрешните блокове. Те вече се отказват от наложилата се формула на тежкия политически дебат и търсят нова, която още не се е появила. Случи ли се промяната или още сме в състояние на преход и очакване?

Аз смятам, че времето на тежките политически блокове с техните лица – Коритаров, Бареков, Цветков, Асен Григоров – истински политически журналисти, от само себе си започва да преминава и даже телевизиите се приготвиха да сменят модела на сутрешните блокове в по-олекотена форма на комуникация – по-разговорно, ако щете по-близко до интернет-средата и социалната мрежа. Знаете, това минаваше през четене на постинги и отваряне на страници от екрана на компютъра. Забелязваше се силна лайфстайл линия, шоу елементи – например такава бе появата на Димитър Павлов в сутрешния блок. Обаче се оказа, че аудиторията не е готова за това и сега има известно връщане от опита да се излезе от политическите блокове. Има връщане, включително и на нивото на персоните.

Политическата журналистика още известно време явно ще бъде в центъра на очакванията от сутрешните блокове, защото нашето общество продължава да е социално изнервено. Кризата много допринесе за това и по тази причина още никой не се отказва от този тип сутрешен политически праймтайм, който във всички случаи е в границите на парадокса. Не е такова мисленето и вътрешната психическа нагласа на аудиторията сутрин да започва с тежките политически проблеми.

Ако това не предизвиква интерес, т.е. ако тази стратегия не е печеливша, няма да се експлоатира, нали така?

Нашата аудитория, българското общество има потребност от политическата скандалност. Това е входът в деня, в живота му. Продължава да бъде входът и заради това в България се оказа, че този тип сутрешни блокове ще продължат още известно време. Още повече, че следващата година е изборна. Очевидно ще оставим нещата за по-нататък.

А как е в Европа?

В Европа естествено сутрешните блокове са много по-ведри. Много по на майтап е всичко. При нас цялата работа е сериозна, това е проблемът. Не можем да погледнем от ироничната, от веселата, от олекотената страна на живота си, защото той продължава да носи много сериозни всекидневни изпитания и това създава този интерес към такъв тип журналистика рано сутринта. Има и друго. Денят ни е уморителен и по-скоро човек вечер очаква да излезе от проблемите, не му се занимава с политика и търси телевизионен релакс.

БНТ се опита да върне вечерната публицистика с новото си предаване, и други телевизии пробват да преместят политика в по-късните часове. Ще имат ли успех? Пиари на парламентарно представени политически сили довериха, че препоръчват на политиците, които обгрижват, да не се явяват в сутрешни блокове, а да предпочитат вечерния формат, за да ги гледат повече хора.

По логиката на тенденцията в световен план сутрешната информация, както казах, е по-занимателна, по-безгрижна и обикновено се очаква разговорът там да бъде по-олекотен и затова, може би, пиарите предпазват своите клиенти да се появяват сутрин. Но за България не е така.

Вечер ни нападат пеещи и танцуващи хора. Очаквам да споделите опита си на телевизионен зрител – не ви ли омръзнаха подобен тип шоута? Опитът на политиците да се доближат до хората не ерозира ли до занимания с неща, които не са им работа – например да пеят, танцуват и бродират?

Омръзнаха ни. Още повече, че в началото тръгнаха като срамежливи риалита, но понеже се създаде доста скандално отношение въобще към риалитито, изведнъж българското общество, малко закъсняло, извади една консервативност и заради това танцуващите и пеещите шоута слязоха до границата на любителството на традиционните шоу програми и все по-малко интересуват хората.

Оригинална публикация