Пет тренда, които променят медиите

Capital.bg I Весислава АНТОНОВА I 24.12.2015

Никога в историята на човечеството не се е произвеждало толкова много съдържание, но бизнес моделът на много от "старите" медии продължава да е в криза

В света на медиите през последните години единственото сигурно нещо е промяната. Смени се пътят на новините, количеството и качеството им. Радикално се променя бизнес моделът, старите титани вече са пред пенсия, а претендентите за тяхното място стават все повече. Тази тенденция продължи и през 2015-а с няколко събития, които вероятно още повече ще разместят пластовете в и без това разбъркания медиен пазар.

Facebook се превръща в платформа за публикуване на новинарско съдържание

През изминалата година пред медиите бяха представени технологични решения, които променят познатия до момента медиен модел. Сред най-открояващите се беше инициативата Instant Articles на Facebook. Проектът далеч не е сложен – нито технологично, нито от бизнес гледна точка. Той цели да даде възможност на медиите да публикуват своето съдържание директно в социалната мрежа, вместо издателите да предлагат линкове, водещи към външни източници (например сайтовете на самите медии). По този начин компаниите доброволно се отказват от трафика към своите уебстраници, но печелят по-широка аудитория. Причината е, че от Facebook обявиха промени в своите алгоритми, чрез които този тип материали ще бъдат по-добре дистрибутирани в новинарските потоци на потребителите. И въпреки че услугата работи само на мобилни устройства, издателите все пак получават дивиденти. Освен повече читатели медиите запазват и приходите си от реклама, тъй като рекламни позиции има и в Instant Articles. Така, ако издателите сами координират и "сервират" комуникационните послания, те имат право да задържат и 100% от приходите. Ако се доверят на социалната мрежа, тогава инвестицията на рекламодателите се разделя 70 на 30 съответно за медиата и Facebook. За да бъде по-примамлива за издателите, платформата е разработена така, че да работи с всички системи за съдържание, с които оперират самите медии.

Проектът Instant Articles е активен за мобилното приложение на Facebook и при двете големи мобилни платформи – iOS на Apple и Аndroid на Google. В инициативата до момента са се включили близо 350 издатели, сред които The New York Times, National Geographic, BuzzFeed, NBC, The Atlantic, The Guardian, BBC News, Spiegel и Bild. За разлика от останалите участващи медии щатският вестник The Wаshington Post взе решението да публикува цялото си съдържание в проекта на Facebook. "Искаме да достигнем сегашни и бъдещи читатели във всички платформи и нямаме какво да губим", казва Фред Раян, издателят на Washington Post, цитиран от The Verge (които също са част от Instant Articles).

Освен добрите страни обаче, за някои издатели инициативата на Facebook крие и рискове. Така например именно The Washington Post се сблъсква с рекламния модел на Instant Articles, при който медиата има право да добави един-единствен стандартен банер (с големина 320х250 пиксела) на всеки 500 думи от съдържанието. Ако материалът е публикуван в самия сайт на щатското издание, той ще да съдържа между три и пет рекламни позиции за същия обем, посочват от The Wall Street Journal. По този начин Facebook всъщност ограничава приходите на своите партньори, като ги кара да си задават въпроса дали са взели правилното решение, доверявайки се на социалната мрежа. Компанията на Марк Зукърбърг все пак има решение. "Все още сме в много ранна фаза от съществуването на Instant Articles", казва Майкъл Рекоу, продуктов мениджър на проекта". "Към момента работим отблизо с издателите, за да разберем техните нужди и да им дадем възможност да достигнат своя пълен потенциал в платформата", допълва той.

За важността на този нов медиен модел говори и фактът, че Google също се включи в надпреварата за съдържанието на медиите. По-рано тази година интернет гигантът представи алтернатива на Instant Articles, носеща името Accelerated Mobile Pages Project, която дава възможност за ускорено зареждане на новинарски материали при мобилни устройства чрез директното им публикуване в платформата. Проектът ще стане публичен в началото на 2016 г., а в него ще вземат участие медии като The New York Times, The Guardian, The Washington Post, BuzzFeed и VoxMedia.

Борба за рекламни приходи: медии срещу блокиращи рекламите софтуери

Тази година беше белязана от задълбочаването на вече съществуващ за рекламодатели и медии проблем – блокиращите реклами софтуери. Това обикновено са приставки за уеб браузъри, които спират връзката до рекламните сървъри на издателите и ограничават показването на комуникационни послания и рекламни позиции. Чрез тях потребителите олекотяват зарежданата страница, премахвайки на пръв поглед излишни части от нея, но всъщност влияят директно върху приходите на посещаваните уебстраници. Това от своя страна пък влияе върху качеството на самите материали, публикувани онлайн. Според доклад на компанията Pagefair, която анализира т.нар. ad blocking феномен, само за последната една година използването на блокиращ софтуер е нараснало с 41%, а броят на потребителите, които филтрират своя трафик, е достигнал до 195 млн. през второто тримесечие на 2015 г. Това пък се отразява на онлайн медиите в загуби на стойност 21.8 млрд. долара през тази година.

Проблемът всъщност стана по-сериозен, когато технологичният гигант Аpple представи последната версия на своята мобилна операционна система iOS. Тя дава възможност на разработчиците на приложения да създадат и качат в платформата Apple Store на компанията свое приложение за блокиране на реклами. По този начин за пръв път медии, рекламодатели и агенции се сблъскаха с нова страна на един до болка познат проблем. А именно – филтрирането на реклами, но този път – през мобилни устройства.

Това е и причината медии като RTL, ProSieben и Axel Springer да прибягнат до съдебни дела за нарушаващи конкуренцията практики срещу Eyeo, компанията, създател на най-популярното приложение за блокиране на реклами АdBlock Plus. Германският съд обаче отсъди в полза на софтуерната компания с довода, че потребителите сами избират да инсталират технологичното решение на своите устройства. Към момента Аxel Springer води дела и срещу разработчици на мобилен софтуер за блокиране на реклами в опит да ограничи развитието и дистрибуцията на подобен тип приложения чрез искане на забрана за "предлагане, рекламиране, поддръжка и разпространение на услугите".

Докато тече борбата между компаниите за блокиращ софтуер и медиите, вторите активно търсят решение на проблема. Именно Axel Springer е сред издателите, които въведоха ограничения в достъпа до сайтовете си за потребители, инсталирали блокиращи приложения. За да бъде достигната уебстраницата на вестник Bild, част от портфолиото на Аxel Springer, читателите трябва да изключат софтуерите или да платят месечна такса за достъп. За други компании, сред които Huffington Post и Yahoo, решението за задълбочаващия се проблем с филтрирането на реклами е фокусирането върху т.нар. native advertising, т.е. реклами, които изглеждат като редакционно съдържание, спонсорирано от рекламодатели.

Моят праймтайм не е твоят

В края на 2015 г. американският Fox съобщи, че ще бъде първата телевизионна мрежа, която ще спре да взима под внимание всекидневните рейтинги на свои продукции. Причината за това е, че технологиите дават все повече възможности на потребителите да гледат любимите си предавания онлайн, на запис или със забавяне (т.е. чрез дигитално връщане на програмата часове или дни назад – бел. авт.). Затова и Fox променя модела си на работа. Редица други кабелни оператори в Северна Америка, сред които AMC, FX и тези под шапката на NBCUniversal, са обсъждали подобна стъпка, но все още не са реализирали такава. Въпрос на малко време е и те да го направят, защото моделът, по който ще рабоит Fox дава възможност да договаря и нов тип рекламни партньорства с рекламодателите, които не зависят от "остарялата рейтингова система". От Fox все пак ще продължат да получават данните от Nielsen, на база на които в САЩ се планират рекламни инвестиции на стойност около 70 млрд. долара всяка година.

В България също сателитните и кабелните оператори вече дават възможност да гледаш отложено с час или два съдържанието дори на водещите телевизионни канали в удобно за зрителя време. Това ще кара традиционната телевизия и в България да преосмисля обичайния си модел на програмиране и привличане на аудитория. Ще мотивира и рекламодателите да проучват по-добре навиците на потребителите.

Изпълнителният директор на Nielsen Admosphere България Иван Генчев коментира, че решението на FOX не го учудва. По думите му броят на хората, които се възползват от възможността да гледат любимите си предавания не по време на живото им излъчване, а когато им е най-удобно, много бързо нараства. В Съединените щати и Великобритания например делът на отложената гледаемост достига 15%. Иван Генчев обяснява, че на европейските пазари нивата са все още по-ниски, но тенденцията е към бързо нарастване, като българският пазар не прави изключение. Това е една от причините, които мотивират решението на Nielsen Admosphere България да започне да измерва отложената гледаемост на нашия пазар. От началото на следващата година, клиентите на компанията заедно с данните за "живата гледаемост" ще получават и данни за отложената гледаемост на програмите в рамките на седем дни след тяхното излъчване. "Тази информация със сигурност ще направи картината на пазара по-ясна и най-вероятно с времето ще започне да влияе на много от участниците в него", каза Генчев.
Мениджър операции в Amplifi Dentsu Aegis Network Александър Джаджаров смята, че подобна тенденция на работа като тази, възприета от Fox, не се очаква да се наложи скоро най-вече поради факта, че услугата "отложено гледане" се предлага ограничено поради все още слабото покритие на IPTV мрежите. "Предвид ограниченото предлагане на DVR услугата (отложено гледане – бел. ред.) не очакваме към момента това да има и значителен ефект върху ефирните телевизии", коментира Джаджаров.

Управляващ директор на Media Club Катерина Буюклиева обръща внимание обаче, че годишно се произвеждат огромен брой тв програми, в които се инвестират много средства. А логичният път на това съдържание е да достигне до максимално голяма аудитория и да привлече много рекламодатели. "Достигането до голяма аудитория се случва с разпространение в различни канали, гледане през различни устройства по различно време. Това се случва и на нашия пазар, възможността да гледаш епизод от любим сериал в удобно за теб време, а не по програмна схема, е факт", коментира Буюклиева. Затова и според нея ще се наложи нов модел на измерване на аудиторията, подходящ за целите на рекламата, която ще следва съдържанието, а не час на излъчване. "Всъщност въпросите, на които трябва да отговаря метриката, са 5: кой гледа, какво гледа, кога гледа, на кой екран гледа (тв, PC, таблет…), как съдържанието достига до потребителя (ефир, кабел, wifi…)", според Буюклиева.

Големите медиа агенции на пазара очакват все пак, че тази световна тенденция ще активира и нашия пазар и ще му даде възможност да работи с нов модел, отговарящ на навиците на аудиториите.

След КТБ и медиен потоп

На фона на новите тенденции, които движат международния медиен пазар, картината в България е в най-мрачните нюанси. Ако в други страни тялото на медиите – вестници, телевизии и радия се гърчи от недофинансиране, то в България душата е смазана. В България малко медии се закриват, вместо това те преминават в нова форма, като оръжия в арсенала на най-актуалния олигарх. В процеса на употреба и преди фактическия фалит всъщност с тях се случва най-опасното и ретроградно нещо за медийния пазар като цяло – губи се доверието, а оттам и смисълът на журналистиката като професия да служи на хората. Те се затварят във войните на своите собственици с техните противници, придавайки си важност за пред ръководството си, но не пред читателите им.

Общото между всички тези медии е, че през последните повече от пет години всички съществуваха извън пазарната логика и се превърнаха в струваща стотици хиляди, а вероятно и милион на месец трибуна, през която се налагат корпоративни и политически интереси. В идеалния свят, където пазарът функционира по правилата, много медии означава много гледни точки и достатъчно справедливи гласове, които да служат на хората. В България това от години не е правило.

Крахът на Корпоративна търговска банка (КТБ) обаче оряза финансовия гръб на подобни схеми. През изминалото лято от пазара си отиде седмичното списание "Тема" и вестник "Преса". Опасността от фалит и закриване е прогноза, която разстила грозната си сянка върху една голяма част от пазара на вестници. В медийните среди от достатъчно време се коментира, че предстои спирането на поне още няколко известни вестника, но досега това не е се е случило.

Малко след фалита на КТБ стана ясно това, което винаги сме предполагали – банката на Цветан Василев е наливала пари в голяма част от българските вестници през кухи фирми. Този тип скрито финансиране позволява също така неявен контрол върху медийното съдържание. Друга сериозна част от всекидневниците директно се управляваха от Ирена Кръстева, майката на ДПС депутата Делян Пеевски, който ги придоби именно с кредити, отпускани от същата банка. Заемите от КТБ са едно от видимите доказателства, че изданията не са били в състояние да се издържат от собствени приходи и са платили за оцеляването си със зависимост от кредиторите си. Алтернативните източници на приходи за повечето печатни медии – от обществени поръчки и европейски проекти, отпускани от държавата, бяха недостатъчни, а и поставяха редакционната политика в услуга на конюнктурните управляващи. И така за много медии се случи логичното, когато духът напусне тялото…

Оригинална публикация

Димната завеса на мнимите “медии”

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА, Мартин ДИМИТРОВ, Мила ЧЕРНЕВА

Сайтове без ясен собственик и с псевдоновини създават информационен хаос в българския интернет

"Ексклузивно! Владимир Путин за България: Истината е, че има един голям народ в този свят, пишат с наши букви, говорят с нашия език, винаги сме си помагали. Те са наши братя по вяра и по кръв. Дружбата ни е стара и ние няма да ги изоставим, въпреки че станаха фронтова държава на НАТО за война срещу нас. БОГ с нами, а ние с вас…" Ако този текст ви е познат, вероятно до него ви е отвело заглавието "Няма да изоставя България, въпреки че ми забиха нож в гърба", което твърди, че цитира руския президент. Може да сте го прочели в dunavmost.bg, petel.bg, sekirabg.com или bradva.bg – няма и значение къде точно, защото информацията е до голяма степен една и съща. И както сигурно се досещате, невярна.
Няма да намерите допълнителна информация къде, пред кого и по какъв повод Владимир Путин е казал тези думи. Всяка медиа е цитирала предишната – petel.bg се позовава на dunavmost.bg, dunavmost.bg – на dailypress.bg, които пък нямат източник. Такъв липсва и в bradva.bg, но за сметка на това историята е разкрасена, като към "цитата" на руския президент са добавени думите: "Два пъти сме освобождавали тази държава и ако се наложи, ще го направим и трети път."

Вижте цялата инфографика

Това е само един от ярките примери за една по-особена част от информационния хаос в българския интернет през последните години. Някои виждат зад това конспирация и подозират, че сайтовете се финансират щедро с рубли от руския бюджет за хибридна война. За това на етапа няма никакви обективни доказателства. По-вероятното обяснение е, че те са комбинация от журналистически непрофесионализъм и много голяма доза лични пристрастия на хората, които ги списват.
Тази категория сайтове бълват псевдоновини на конвейер, много рядко публикуват оригинално съдържание и почти никога не спазват дори най-базовите правила на журналистиката. Цитират се едни други, много често нямат ясен собственик или издател, а дори и зад тях да стои някаква фирма, според документите за нея обикновено работи само един човек (ако изобщо е нает някой). Смесват фалшиви новини с ШОК-иращи заглавия от ежедневния информационен поток, подобно на кафявите сайтове "Блиц" и ПИК. Всъщност мнимите сайтове често се позовават именно на медиите, свързани с депутата от ДПС Делян Пеевски, и копират съдържанието им, понякога дословно. Голяма част от тях се разпространяват главно чрез споделяне в социалните мрежи, но има и такива, които попадат в топ 1000 на най-посещаваните български сайтове според класацията на similarweb.com. В комбинация с големия им и непрекъснато растящ брой ефектът от псевдомедиите се мултиплицира. И води не просто до дезинформация, а до сриване на доверието на хората към журналистиката като цяло.

Кои са мнимите медии

Ясна класификация на този тип сайтове няма как да бъде направена. Проследихме някои от тях, без да претендираме за изчерпателност, за да проверим ясно ли е кой стои зад тях и на какви теми залагат най-често. Част от тях официално са агрегатори на новини (RSS), т.е. единственото, което правят, е да намират автоматично нови текстове от други сайтове, които после показват само със заглавията им и връзка към първоначалния източник. Други фактически са агрегатори, макар официално да се представят за информационни агенции. Трети пък са сайтове на регионални медии, които понякога имат и хартиени издания. Дори те обаче не са имунизирани срещу желанието за повече кликове или пък убежденията на собствениците им. Ако се върнем на "новината" за ножа в гърба на Путин, тя първо е публикувана в сайта на най-големия югозападен всекидневен таблоид dailypress.bg, чийто управител до април 2014 г. е общинският съветник от "Атака" в Гоце Делчев Павел Петелов, а към днешна дата според сайта на медиата той е директор "Маркетинг и реклама". Името на журналиста, което стои на текста за Путин, обаче липсва в списъка с работещите за таблоида.
Преди две години българският блогър, живеещ в Канада, Красимир Гаджоков публикува списък с анонимни "медии". Към началото на декември тази година в него има 65 сайта, за които няма публикувана информация за собственост (физическо лице или име на фирма), както и телефон или физически адрес. След като публикацията на Гаджоков придоби популярност, а той създаде приставка за интернет браузъри, която да предупреждава при зареждането на подобни сайтове, част от тях добавиха информация за собствеността си. Но други като budnaera.com, bradva.bg и bultimes.com остават в списъка. За "Капитал" Гаджоков каза, че причината да започне да класифицира тези сайтове е практиката за тиражиране на клевети от всевъзможни източници, които се приемат напълно безкритично. "Оказа се, че почти никой от тях няма не само източник или автор на материала, но дори и посочено кое физическо лице или фирма притежава сайта", коментира Гаджоков. Той ограничава своето проучване само до сайтове, които претендират да информират гражданите по обществени въпроси, защото те създават нагласи за обществените процеси. "Няма нищо осъдително в това някой да направи интернет медиа, която да печели чрез реклами", казва Гаджоков. Но според него няма логично обяснение за поведението на по-голямата част от тези сайтове. "Имайки предвид тематиката, "шаблона" на "новините" им, систематичността и постоянната посока на техните публикации, те най-вероятно са издържани от хора с интереси да внушават определени обществени тези, предимно клевети и очерняне на политическия противник", смята блогърът.
Друг блогър – Милен Георгиев – пък решава да направи проучване как се финансират подобни медии, след като статии от тях заливат Facebook стената му. Въпреки че не успява да направи конкретни обобщения, Георгиев остава с убеждението, че "сайтовете харчат чужди пари и повечето се опитват да скрият собствеността си". Проучването на блогъра води до следните интересни открития. Собственик на домейна bultimes.com се оказва Крум Фильов Фильовски, а зад сайта не стои търговско дружество. Единствената активна фирма на Фильовски има загуба от 48 хил. лв. за 2011 г., 58 хил. лв. за 2012 г., 69 хил. лв. за 2013. За 2014 г. фирмата има печалба от 10 хил. лв. Георгиев намира още, че budnaera.com е регистриран през 2013 г. на името на Адриан Антонов, който живее в Аръндел, Австралия. "В австралийския търговски регистър намерих само едноличен търговец, регистриран на същото лице, а за този тип фирми там няма счетоводни данни", пише Георгиев.
Влиянието на псевдомедиите изобщо не е малко. Най-големите десет сайта без ясна собственост, които "Капитал" провери, са генерирали общо над 5.5 млн. клика само през октомври тази година.
За същия месец например similarweb.com регистрира 1.6 млн. импресии за bradva.bg, което поставя сайта на 125-о място по посещаемост сред българските уеб страници. Ресурсът, с който се постига огромното количество съдържание (от първия текст на сайта на 23.01.2014 г. до 01.12.2015 г. са публикувани 21 546 статии), изглежда доста скромен. Според Търговския регистър единствената фирма, която е регистрирана на името на собственика на домейна на bradva.bg – Петър Папакочев, е търговското дружество "Новуз медия" ООД (с предишно име "Акваголд" ЕООД). То има само един социално и здравно осигурен служител освен тримата си съсобственици. В сайта почти няма оригинално съдържание – проверка в търсачката показва, че в 7650 от тези статии екипът на bradva.bg е цитирал ПИК или "Блиц". Много статии пък се позовават на други подобни мними медии, чуждестранни агенции и т.н. Подобна е ситуацията в dunavmost.bg, където според трима запознати източници от медийния пазар в Русе работи само един човек.
"Капитал" се опита да зададе въпроси на някои от сайтовете, които имаха посочени контакти. Не успяхме да се свържем или не получихме отговор от dunavmost.bg, bultimes.com и budnaera.com. А от bradva.bg ни отговориха, че концепцията им е да покрият "максимален брой теми", така че да привлекат по-широка аудитория. "Съдържанието на сайта е тип "дайджест" и отразява всичко – от изчерпателни местни и международни новини до теми за жената, здраве, спорт, пътешествия, история, хумор, астрология и много други", отговарят от екипа на bradva.bg. И добавят, че докато авторските им материали "ежедневно биват разпространявани от други медии", те си сътрудничат "успешно с редица колеги съобразно законите на Република България".

Любимата тема – руското величие

Освен, че често копират съдържанието си от други медии, сайтовете с псевдоновини подхождат крайно тенденциозно към информационния поток. Много от тях имат изключително явна проруска и антиевропейска, анти-НАТО и анти-САЩ насоченост. Прави впечатление например, че сайтовете се заиграват с темата за разпадащия се и слаб ЕС, чиито устои според тях биват подривани от бежанците (виж инфографиката). Друга любима тема, особено в последния месец, е конфликтът между Русия и Турция. Когато например в руския жълт сайт bloknot.ru политологът Леонид Крутаков е цитиран да казва, че има вариант Турция да затвори морския път през Босфора за руски кораби, "новината" веднага се озовава в "Блиц", а bradva.bg я прецитира оттам със заглавие "Турция затваря Босфора за руските кораби?". "Memoria de futuro" също публикува статия, в която се твърди, че според свидетели от Истанбул десетки руски кораби са се струпали в района на Босфора, и се позовава на РИА "Новости" и РТ. Същата новина излиза и в "Правда". Разбира се, българските сайтове пропускат да отбележат официалното опровержение на РИА, което е публикувано скоро след първоначалната статия и се позовава на Министерството на отбраната на Русия.
Във вътрешнополитически аспект псевдомедиите също имат ясни любимци и хора, които нападат. Тъй като bradva.bg и dunavmost.bg например копират огромна част от съдържанието на "Блиц" и ПИК, тяхната политическа позиция не се различава много от тази на медийните говорители на Пеевски и се състои основно от атаки срещу президента Росен Плевнелиев, Реформаторския блок и вече бившия министър на правосъдието Христо Иванов. "Масово тези сайтове показват крайна сензационност и липса на източник, при положение че е кристално ясно как "новината" не е оригинално тяхна", обобщава Красимир Гаджоков.
Понякога не е трудно за псевдоновините да стигат и до сериозни иначе медии. Водещият на "Панорама" Бойко Василев дава пример: "Лъжите и клеветите се цитират от жълти вестници, оттам – към радиостанции и телевизии – и така, докато по метода на Гьобелс, се превърнат в истина." Така отговорността на сериозните медии става още по-голяма. Защото, както казва Василев: "В тази система от концентрични кръгове на манипулацията журналистите, които цитират, не са наивници, а съучастници."

Задушаващата хватка на псевдомедиите

Освен че не играят по правилата на журналистиката, сайтовете, които разпространяват фалшиви новини, сриват доверието на хората в медиите като цяло. "Замърсяването на публичната среда с неистини е само по себе си опасно. То "разболява" общественото мнение, прави го податливо на всевъзможни внушения, включително на опасен радикализъм", предупреждава Николета Даскалова от фондация "Медийна демокрация". Според нея честите практики на дезинформация отнемат и от и без това твърде крехкото доверие на гражданите към българските медии. "Остава сянка на съмнение, че едва ли не всички медии и журналисти са лъжливи, склонни да заблуждават публиката или просто че са некомпетентни", добавя Даскалова. А колко важно е доверието припомня с друг пример и Жана Попова, асистент в журналистическия факултет в Софийския университет: "Световните агенции за информация защитават авторитета си, защото от доверието на медиите към информацията зависи абонаментът за тях."
Изкривяването на медийната среда е опасно и според Бойко Василев, водещ на предаването "Панорама", който казва, че тези сайтове задават фалшива публичност, а оттам и лъжливи мнозинства. "Нормалните, здравомислещите хора започват да се чувстват малцинство, въпреки че не са", казва Василев и добавя: "Пораженията върху обществения морал са доста големи."

Решението е в (само)регулацията

Според Мария Черешева, заместник-председател на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ), в тази ситуация на огромно информационно замърсяване медиите, които претендират за сериозност и високо качество, носят дори по-голяма отговорност. И не трябва да оставят надпреварата за бързина и кликове да остави на заден план проверката на информацията и разговорите с източници.
Освен да следят за собственото си качество обаче, сериозните медии – а и не само те – трябва да водят и активна кампания срещу манипулативните издания. Според медийния юрист Бойко Боев трябва да се акцентира на медийното ограмотяване на публиката, а за проблема да се говори от политици и медии. "Хората не могат да направят разлика между това, което четат в интернет, и това, което гледат по телевизията и четат във вестниците. Трябва да се следи медиите да спазват правилата за съдържанието си. Има начин държавата да направи това", смята Боев и добавя, че е нужно онлайн медиите специално да приемат правила за качеството си, за модериране и отговор на оплакванията. Бойко Василев заключва, че ако в България лъжата не може да бъде различена от истината, проблемът е много по-голям и изисква по-дълбок подход, включително аудиторията сама да си поиска истината.
Сайтовете, които тиражират скандални новини и изопачават реалността, обикновено се радват на голяма популярност сред обществото именно заради сензационния си характер, смята Мария Черешева. "Това ги прави и атрактивни за рекламодателите, дори и на автоматично ниво чрез Google реклама например. Така сериозните медии са поставени в неравностойна конкуренция, защото те инвестират ресурси в подготвени екипи и време в разработката на качествени материали", смята журналистката. Но според нея това не е най-страшното – подобни сайтове лишават аудиторията от основното й право на достъп до информация, като по този начин унищожават репутацията на журналистиката като цяло и сриват крехкото доверие на гражданите в медиите. Затова е нужно подобни сайтове да бъдат отбелязани на медийната карта, да бъдат регулирани или – ако не търпят регулация – манипулациите им да бъдат разобличавани.

Стр. 52 – 53

“Труд”-ните 3.6 млн. евро

Capital.bg I Весислава АНТОНОВА I 19.12.2015

Близо две години след като обяви, че купува вестника, Петьо Блъсков намери финансиране и финализира сделката Разделянето с "24 часа" обаче няма да е пълно

След близо 18 години съвместно съществуване в рамките на една медийна група "Труд" и "24 часа" се превърнаха в устойчиво словосъчетание на вестникарския пазар. И както подобава на едно такова дълго съжителство, раздялата е трудна. Близо две години на медийния пазар се коментираше, че Петьо Блъсков иска да стане собственик на вестниците "Труд" и "Жълт Труд". През пролетта на 2014 г. той обяви, че ги придобива от настоящия собственик на групата Венелина Гочева, през лятото стана главен редактор на вестника, а сега на границата между есента и зимата на 2015 г. става и реалното прехвърляне срещу 3.6 млн. евро.

Според публикация на Club Z през седмицата Блъсков е обявил пред екипа си, че финализира сделката и че редакцията на "Труд" се изнася от Полиграфическия комбинат. Петьо Блъсков потвърди тази информация, като каза, че новата ще е в неговите офиси до КАТ. "Цял живот съм в Полиграфическия комбинат и с радост ще се изместя на ново място", заяви той.

Разделянето обаче явно няма да е пълно, като според Венелина Гочева двете издания ще продължат да си партнират и да предлагат рекламни пакети заедно. Което означава и че фундаментална промяна от настоящата ситуация няма да има – след поемането на "Труд" от Блъсков реално споделеното редакционно съдържание между двете издания доста намаля.

Една дълга сделка

Публикуваният в Търговския регистър договор потвърждава, че Блъсков придобива специално създаденото за целта "Труд медиа" чрез "Блъсков медиа" – и двете са регистрирани през април 2014 г., дни преди той да обяви, че е договорил с Гочева покупката. Самата тя пък от дългогодишен журналист и главен редактор на "24 часа" се превърна в издател година по-рано, като купи "Медийна група България холдинг" от Огнян Донев и Любомир Павлов.

Преди продажбата на участието в "Труд медиа", което става по номиналните 5 хил. лв., сделката предвижда собственикът на изданията "Медиа холдинг" да му продаде срещу 3.6 млн. евро марките "Труд", "Дневен Труд", "Жълт Труд", "Седмичен Труд", "Нощен Труд", "Нощен труд – вестникът, който не спи" и домейна trud.bg. От тях в момента на пазара излизат само "Труд" и "Жълт Труд", както и сайтът им. Парите за това пък трябва да дойдат от заем от новия собственик "Блъсков медиа".

Откъде се финансира самият Блъсков не е официално известно и той не пожела да навлиза в детайли. Според източник, близък до сделката, тя е финансирана със заем от Първа инвестиционна банка. Това е и логично, доколкото според Имотния регистър през последните девет години Петьо Блъсков, фирмите и семейството му са получили от ПИБ ипотечни кредити за 3.5 млн. лв. Същевременно и редакционната политика на вестника в последните месеци върви неотменно по линията на интересите на фирми около банката, опериращи ски съоръженията в Банско и Витоша, и единия от големите й акционери Цеко Минев, който е председател на Българската федерация по ски.

Очевидно трансферът не става на секундата, тъй като е предвидено и обезпечение за плащане на пълната цена. От документите около събранието на директорите на "Медиа холдинг" става ясно, че "Труд медиа" учредява в полза на "Медиа холдинг" първи по ред особен залог върху своя данъчен кредит за вземания в размер на 720 хил. евро по повод плащането на ДДС на цената от 3.6 млн. евро. А също така и трети поред залог върху самите прехвърлени марки на стойност 4.32 млн. евро. Предишните два вероятно са в полза на Инвестбанк, която през 2012 г. финансира придобиването на медийната група от Венелина Гочева. Самото дружество "Медиа холдинг" също е заложено в полза на Инвестбанк срещу 15 млн. евро.

Продавачът "Медиа холдинг" е декларирал, че към момента на сделката и вписването на промяната в собствеността дружеството "Труд медиа" няма непогасени данъчни задължения, както и такива към доставчици. След януари 2016 г. всички бъдещи задължения на "Труд медиа" се поемат от "Блъсков медиа".

Полуразвод

"Това е формално финализиране на сделка, която започна преди година. Имаше много въпроси от технологично и финансово естество по нея. Все пак двете компании са работили заедно близо 18 години. Важно е, че ще продължим да предлагаме обща реклама на клиенти, защото "Труд" и "24 часа, както и интернет изданията им са рекламна платформа с традиция", коментира пред "Капитал" Венелина Гочева. Тя потвърди, че издателството за книги "Труд" ще се управлява от нея и не е включено в сделката. Решението за обща рекламна политика гарантира по-голяма стабилност на изданията в и без това свитите рекламни инвестиции в хартиени издания.

Петьо Блъсков обясни, че има отделни споразумения относно рекламната политика. "Заедно двете издания са по-атрактивни за рекламодателите. Надявам се "Труд" да се развива добре като ново юридическо лице", каза новият издател, който може да се похвали с опит на пазара. Още в началото на 90-те години на миналия век Блъсков е съосновател на "Пресгрупа 168 часа", с която създаде "24 часа" и "168 часа". След това започна да издава вестниците "Монитор", "Политика" и "Телеграф", които продаде на Ирена Кръстева през 2007 г., а сега издава вестник "Република".

В последните години при спадащи тиражи "Медиа холдинг" е неизменно на оперативна загуба. В ерата на КТБ те, както и други конкурентни издатели, бяха индиректно финансирани с пари от банката през дружества бушони, което впоследствие доведе и до искове за несъстоятелност. Конкретно "Про нюз България" – дружеството, през което Гочева придоби контрола над медийната група, беше получило 6.5 млн. евро от "Сайга консулт" и в момента е в процедура по несъстоятелност, а дяловете в някои негови дружества са запорирани.

Така чисто бизнес ъгълът на сделката и как ще се изплаща заемът за покупката на "Труд" остават под въпрос.

Оригинална публикация

Комисията по журналистическа етика избра Александър Кашъмов за свой председател

www.capital.bg I 22.01.2015г.

Органът ще разглежда и ще се произнася по сигнали срещу всички медии, независимо в коя организация членуват и дали не са подписали и друг етичен кодекс.

Адвокатът Александър Кашъмов е новият председател на Националната комисия по журналистическа етика. Той бе избран единодушно от членовете на Комисията по журналистическа етика. Негови заместници са Петя Миронова от комисията по етика към Съюза на българските журналисти (СБЖ) и журналистът от "Капитал" Весислава Антонова. Първото заседание, на което ще бъдат разгледани постъпилите жалби в организацията, ще се проведе през следващата седмица.

Комисията ще разглежда и ще се произнася по сигнали за всички медии, независимо в коя организация членуват и дали не са подписали и друг етичен кодекс. В обхвата й вече ще влизат и онлайн медиите. Становищата на комисията ще се основават на Етичния кодекс на българските медии, приет през 2004 г. Чрез тях тя ще отправя принципни препоръки за добрите професионални стандарти и ще бъде посредник между медиите и гражданското общество.

Александър Кашъмов ръководи правния екип на "Програма достъп до информация". В практиката му има редица дела в защита на журналисти, включително и пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург. От години помага на медиите – централни и регионални в битките им за достъп до информация и защита на източниците. Работи в областта на човешките права и по-специално правото на достъп до информация от 1997 г. Носител е на наградата "Адвокат на годината" за 2008 г., връчвана от списание "Правен свят".

Останалите членове на комисията са проф. Нели Огнянова от Софийския университет, доц. Райна Николова от Нов български университет и журналистите Бойко Василев (БНТ), Гена Трайкова (bTV), Даниела Тренчева (Нова телевизия), Невена Праматарова (БНР), Илия Вълков (Дарик радио), Ивайло "Нойзи" Цветков (OFFnews) и Иван Бедров (Clubz.bg).

Членовете на комисията бяха избрани от Съвета на учредителите на фондация "Национален съвет по журналистическа етика", в която влизат Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО, Съюзът на издателите в България, Съюза на българските журналисти, Центърът за развитие на медиите. Създадена е през 2005 г. и досега работеха две комисии – по етика в печатните и по етика в електронните медии. От тази година всички жалби ще бъдат разглеждани от една комисия.

 

Оригинална публикация

Призив към държавните институции за подкрепа на отговорната и етична журналистика

www.capital.bg I 26.11.2014г.

 

© Юлия Лазарова

Възстановяването на общественото доверие в медиите изисква активизиране на журналистическата общност, но също така и ясна политика на държавата

Българските журналисти с отговорна обществена позиция, както и редица представители на академичната общност и гражданското общество са все по-разтревожени от влошаващата се медийна среда, масовото погазване на етичните правила в професията, незачитането на човешкото достойнство, редовното присъствие на езика на омразата и грубото поругаване на основни постижения на демокрацията и европейските ценности, в немалка част от медиите в България.

Възстановяването на доверието в медиите в полза на обществото, изисква активизиране на усилията на журналистическата общност, но също така и ясна политика на държавата за разграничаване от медии, които отявлено нарушават законите на страната и европейските и национални ценности.

Разчитаме, че новото правителство ще реформира политиката на държавата, която да се разграничи от подобни медии, като създаде ясни правила за разпределение на публичните средства по комуникационните програми, медийните пакети за изборите, държавни поръчки и общински обявления в медиите.

Основополагащ принцип в случая трябва да бъде както спазването на закона, така и зачитането на утвърдени през годините единни професионални етични норми.

В тази връзка се обединихме около следните предложения:

1. За възлагане на поръчки, финансирани с публични средства, като изпълнители или подизпълнители да бъдат допускани единствено медии, подписали националния Етичнен кодекс на българските медии, приет през 2004 г. и единствен признат в Закона за радио и телевизия. Припомняме, че в изпълнение на препоръките на Европейската директива за аудио-визуални медийни услуги, през 2010 г. в Закона за радио и телевизия беше приет чл. 76, ал. (2), според който доставчиците на медийни услуги са задължени да спазват нормите на националния Етичен кодекс на българските медии, разработен от Фондация "Национален съвет за журналистическа етика", и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация, разработени от Сдружение "Национален съвет за саморегулация".

Разбира се, възможно е съществуването на други допълнителни браншови кодекси, които не противоречат на националния етичен кодекс и които се прилагат от медиите, които са ги приели, но за целите на ясните правила и единното третиране на всички медии в България, настояваме в правилата за разпределение на публични средства да бъде включен утвърдения национален Eтичен кодекс от 2004, който е създаден в сътрудничество с европейски специалисти и е записан и в Закона за радио и телевизия.

2. Публични средства да не бъдат пряко или косвено насочвани към медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността, според Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения (ЗЗДПДП).

Предлагаме тези правила да бъдат въведени чрез постановление на Министерски съвет от всички държавни и общински структури, разпределящи публични средства.

Списък на подкрепилите призива:

Асоциация на европейските журналисти-България,
Александър Кашъмов, ръководител правен екип, Фондация "Програма достъп до информация",
Въпреки.com сайт за културата в изкуството и обществото – Зелма Алмалех, Стефан Джамбазов,
Димитрана Александрова, журналист,
Иван Димов, журналист,
Маргиналия – сайт за човешки права, Юлияна Методиева,
Нели Огнянова, преподавател,
Мрежа за свободно слово: Аделина Марини, журналист; Еми Барух, журналист; Емил Роберт Коен, правозащитник; Ирен Филева, журналист; Капка Тодорова, журналист; Лили Тодорова, журналист; Светла Енчева, блогър и журналист; Татяна Величкова, журналист; Марин Бодаков, преподавател; Митко Новков, медиен критик; Иван Бедров, журналист; Лора Филева, журналист; Ралица Ковачева, журналист; Весислава Антонова, журналист,
Ружа Смилова, програмен директор Център за либерални стратегии и преподавател, катедра Политология, СУ,
Руслан Трад, блогър,
Светослав Терзиев, журналист, преподавател по журналистическа деонтология в СУ "Св. Кл. Охридски",
Фондация "Медийна демокрация"
Move.bg

 

Оригинална публикация  

Събития в мрежата

сп. Капитал, Events | Весислава АНТОНОВА | 26.10.2013

Как новите комуникационни канали променят събитийния маркетинг

Индустрията, свързана с организирането на събития, се развива в динамична среда. Специалистите по маркетинг и комуникации се изправят пред огромен брой нови канали за комуникация. Интернет базираните социални медии като блогове, подкасти, онлайн видео и социални мрежи, които дават гласност на мненията на милиони потребители от целия свят.
При традиционния път за създаване на събития екипът се фокусира главно върху физическата му проява, креативността се базира върху това къде и как да се проведе събитието, колко да бъде нестандартна залата или обстановката, в кои медии да се публикува поканата с кратка информация за съдържанието му. Всичко това само по себе си е изключително предвидимо, планирано и добре отиграно от професионалистите в тази сфера. Моментът, в който всичко това се промени, стана с появата на новите комуникационни канали. Част от тях са дигиталните технологии и чрез тях специалните събития стават по-интерактивни, по-близо до участниците, помагат за диалог, съпреживяване, което е много важно за марките/брандовете, единодушни са събитийните мениджъри и маркетинг дирекгорите, които потърсихме за коментар. Ето как.
Създаване на общности Новите комуникационни канали добавят нова стойност към всяка конференция, кръгла маса, изложение или обикновена пресконференция. Според управителя на ROI Communication Десислава Бошнакова новите канали на първо място създават възможност за директна връзка с гостите на събитието, позволяват много по-добра комуникация преди, по време на и след събитието. "Предоставят условия за създаване на общност от хора със сходни интереси и възгледи, което преди беше изключително скъпо и трудно", коментира Бошнакова. И действително едно от най-големите предимства на социалните медии е възможността да възпитават аудитории, които да следят дадено събитие, а през него и тенденциите в дадения сектор, за който то се организира. "Много често успешните събития не приключват след края на самото събитие, а продължават онлайн чрез поддържане на самата общност", споделя Десислава Бошнакова.

По-дълъг живот на събитията
Бизнес директорът на звено "Събития" в AIL Channels Group Анита Пейкова-Бедин също споделя мнението, че фокусът върху социалните мрежи и хората в тях помагат в голяма степен за по-дългия живот на едно събитие. "Ако преди години компаниите разчитаха на пресконференция, за да получат еднократно отразяване в масмедиите, в момента благодарение на активните хора в социалните мрежи събитията присъстват много по-дълго. Излъчване в реално време (life streaming) е нещо, което все повече набира сила като част от събитията, и съм сигурна, че до 2 години ще бъде неизменна част от ивентите", коментира тя. Новите комуникационни канали са много по-добра платформа за директен контакт към гостите и от гостите. "Стига човек да може и да иска да слуша, може много неща да научи, да коригира и да реагира. Защото днес голяма част от гостите са активни комуникатори и помагат за генерирането на интерес към събитието", обяснява Десислава Бошнакова. А възможностите зависят от креативното мислене на организаторите. Но основното е, че удължават живота на събитието и то вече като комуникация между организаторите и гостите хипотетично може да продължи безкрай (докато я има мрежата).

Добавена стойност
Според Анита Пейкова-Бедин новите комуникационни канали дават възможност на ангажираните със събитиен маркетинг да се развиват. Тя припомня, че събитията съвсем не са избор на подходяща локация, кетъринг и декор, а на цялостна платформа, която позволява да се даде добавена стойност на брандовете, за които дадена маркетинг агенция работи. "Освен класическите събития, коиго сме свикнали да правим, сега имаме възможност да правим по-интересни, по-запомнящи се и въздействащи ивенти, да привличаме публика извън тази, която е на място", коментира Анита Пейкова-Бедин от All Channels. Мениджър събития в Economedia Гергана Николова е категорична, че новите комуникационни канали са мощен трамплин за развитието на събитията. Според нея всеки успешен ивент е снимка на даден сектор и на най-важното, което се случва в него, а чрез новите технологии достъпът до информация, идеи и хора е много по-бърз и лесен. "Това е уникална възможност за структуриране на интересно съдържание и за привличане на най-подходящите лектори и участници", коментира Николова. Тя дава пример как преди е било много трудно да се добие представа дали един лектор е добър, а сега, буквално благодарение на няколко негови съобщения в Twitter или записи в YouTube, може да се разбере дали е този, когото търсим и публиката иска да чуе и види.

"Предаване" в реално време
Според Ружа Загорска, изпълнителен директор в APRA Porter Novelli Group, при организирането на събития всеки комуникационен канал е ценен и новите възможности за привличане на аудитории или популяризиране на посланията безспорно трябва да бъдат детайлно изследвани и максимално използвани от един добър организатор. Най-ценното предимство, което дигиталните комуникации предлагат, е възможността за "предаване" в реално време. "Това е средство, което смятам, че все още не е максимално разпространено и не се използва в пълния му капацитет от организаторите на събития", е мнението на Ружа Загорска. По думите й Twitter или Facebook извадка по хаштаг или снимки и коментари в реално време на стената на събитието виждаме все по-често, но засега не на всяко събитие. "Това е канал, който би могъл да ви даде ясен сигнал още по време на самото събитие, че нещо малко не достига, за да са доволни в максимална степен посетителите или гостите на събитието", коментира Загорска. Добрият организатор би взел мерки това да се промени веднага. Според изпълнителния директор на APRA, ако не използвате този канал ефективно, отново ще получите информацията от какво не са били доволни посетители, но едва след като обработите анкетните карти. "Евентуално можете да промените малкия детайл, който е оставил леко недоволство сред гостите, чак при организирането на следващо подобно събитие", коментира Ружа Загорска.

Фокус
Бранд мениджърът в "Тандем" Снежана Георгиева пък е на мнение, че новите технологии имат възможността да фокусират вниманието на целевата аудитория към определен брандда привличат вниманието й на един много по-ранен етап, преди да е започнало самото събитие. "Независимо че в крайна сметка от тях се очаква физическо присъствие в деня на самото събитие, запознаването и подготовката на аудиторията с това какво да очакват и с каква нагласа да дойдат при добра организация може да започне със седмици и дори месеци по-рано. Благодарение на Facebook и Twitter например отразяването на едно събитие (в зависимост от неговата аудитория) може да има много по-голям отклик в интернет пространството, отколкото чрез всички присъстващи на събитието", коментира Снежана Георгиева. И все пак новите комуникационни канали не са магическо решение, чрез което всичко става възможно. Те са част от по-големия комуникационен микс и както казва директорът "Комуникации" в "Нестле България" Мария Христова-Швец, ако искаме да популяризираме събитие или кампания и да привлечем по-голям брой хора, не може да разчитаме само на социалните медии. Но техният принос за постигането на нужния резултат определено е безспорен.

КАК ДА ПРИВЛИЧАМЕ НОВИ АУДИТОРИИ

Едно от особено полезните качества на новите комуникационни канали е това, че чрез тях лесно могат да се привличат нови аудитории за дадено събитие. Но само ако се използват правилно, уточнява управителят на ROI Communication Десислава Бошнакова. На първо място комуникацията в интернет може да бъде следена като ефективност много по-прецизно и лесно, отколкото в традиционните медии. Могат мигновено да се правят корекции. И ако на хората им
харесва събитието, могат съвсем доброволно да разпространяват информацията за него, от самото събитие или след него. "Това е много ценно, защото достигат до своята мрежа от приятели заедно с доверието, което има изградено помежду приятелите и последователите. Иначе казано, дойде "краят на събитията такива, каквито ги познавахме, и сега те са много по-динамични, живи и живеят по-дълго", обяснява Бошнакова.
Основното предизвикателство е, че хората споделят както добрите си впечатления, така и лошите. От тази гледна точка днес отговорността е много по-голяма на организаторите, а резултатите -видими за всички.

Ефекти на правилното таргетиране
По думите на бизнес директора на звено "Събития" в All Channels Group Анита Пейкова-Бедин новите технологии помагат при организирането на едно събитие, но ако то е таргетирано правилно. Ако сме избрали интересна тема, обяснява тя, бихме могли да привлечем активни блогъри, което със сигурност нямаше как да стане преди три години например. "Ако например планирате събитие за 100 души, но решите да го stream-нете в интернет и то се гледа от още 2000 души например, то тогава вие достигате до много по-голяма аудитория, а бюджетът ви е все още за 100 души. А това е чудесна оптимизация, бих казала", завършва примера Анита Пейкова-Бедин.
Изпълнителният директор в APRA Porter Novelli Group Ружа Загорска също е категорична, че както при всеки друг канал за комуникация, социалните мрежи биха могли да помогнат за привличането на нови аудитории. Но както и останалите, те трябва да бъдат познавани и използвани правилно. "Трябва да сме наясно, че те не са най-доброто решение за всяка ситуация. Например има по-добри канали за привличане на аудитория за събитие, на което бихте искали да присъстват високо ниво мениджърски екип от банковия сектор. Безспорно дигиталните медии са най-ефективният канал за привличане на аудитории за масови събития с разнородна публика, при подбора на която имаме само изисквания за местонахождение, възраст и евентуално за семейно положение", споделя опита си Загорска.
Да говориш с публиката Бранд мениджърът в "Тандем" Снежана Георгиева споделя, че канали като YouTube, Facebook или Slideshare например позволяват допълнителна комуникация с аудиторията. "Това е един допълнителен инструмент, който позволява на организаторите да достигнат до всички, които са нямали възможност заради една или друга причина да присъстват на събитието, разбрали за него на по-късен етап или просто темата, която се е дискутирала, не е била интересна за тях точно в този момент", коментира Георгиева. Директорът "Комуникации" в "Нестле България" Мария Христова-Швец обяснява, че интерактивността и бързината, с която посланията достигат до публиката, както и възможността за регулярно наблюдение на тенденциите в мненията на хората към събитието до голяма степен позволяват на организаторите да
добият предварителна представа за отношението на публиката към мероприятието. "Така организаторите имат "преднина" и могат бързо и навременно да се адаптират, да наблегнат на силните и интересни за публиката моменти и да сведат слабите до минимум", каза Швец. Действително да имаш инструмент, с който бързо и лесно можеш да сондираш желания и очаквания, е от голяма полза при организирането на събития. Освен канал, с който можем да популяризираме събитието и да привлечем вниманието на хората, които искаме да поканим (и да ги поканим), напоследък все повече и повече се засилва тенденцията да бъдат осъществявани интересни партньорства и да се генерират креативни идеи, които допринасят за успеха на едно събитие. Мария Христова-Швец дава пример с мащабната инициатива за балансирано хранене и активен начин на "Нестле България" – "Живей активно!". Тя има над 34 000 последователи във Facebook. Освен почитатели на инициативата и последователи на каузата феновете на страницата активно комуникират както помежду си, така и с организаторите на събитията и тяхното мнение се взима под внимание, когато се изготвя програмата. Така инициативата се е превърнала в своеобразна платформа за млади хора, занимаващи се с различни видове спорт.

Стр. 8, 9

Цифровизацията: Бъдещето е неясно

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 09.03.2013

Докато съдебните спорове по едрите проблеми продължават, на повърхността ефирният преход върви по ноти

Какво би могло да се случва на един кораб, ако в машинното тече масло и наближава буря, но капитана го няма, боцманите са изгонени, а на борда има неколцина юнги? Те само поддържат курса. Горе-долу така тече процесът по цифровизация на телевизионния ефир в България, който има злощастието да съвпадне с правителствената криза. От една страна, Европейската комисия (ЕК) даде страната на съд заради непрозрачните и ограничаващи конкуренцията конкурси за мултиплексите. От друга – във Върховния административен съд (ВАС) текат две дела: за рекламната кампания на цифровизацията (до десет дни съдът трябва да излезе с решение) на огромната стойност от 17.5 млн. лв. и за обявения от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) конкурс за седми мултиплекс. От трета – няма никаква яснота ще даде ли държавата пари и колко, за да освободи място в ефира не само за новия оператор, но и за втория от досега избраните.
Но пък насред всички тези заплахи на повърхността всичко е спокойно и малките процедури, заложени по план, текат сравнително гладко.

Дърва, въглища и телевизия

На 1 март преходът от аналогово към цифрово телевизионно излъчване тръгна по план. Мерки по повод забележките на Брюксел не бяха предприети, а цифровият сигнал започна да се излъчва паралелно с аналоговия в график с аргумента, че ако не започне процесът, ще последват нови санкции от еврокомисията за неспазени ангажименти и срокове. От екрана потекоха още и още еднотипни рекламни клипове, които да ни обясняват какво ни предстои, как да се справим и колко ясно телевизионно бъдеще ни чака.
На 1 септември аналоговият сигнал ще спре окончателно. В този преходен период от половин година социално слабите, които получават енергийни помощи, имат право на ваучер, с който да си вземат декодиращо устройство, на стойност 60 лева. С него те трябва да отидат в някой от магазините на избраната търговска верига и да си вземат т.нар. set top box – имайки предвид, че толкова струва най-евтиният модел. За 2012/2013 г. броят на хората, имащи право да получат помощ за въпросното устройство, е 210 711 – според официалната информация на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС).

Кутийки за 15 млн. лв.

На 1 март правителството в оставка гласува нови 17.5 млн. лв. да бъдат отпуснати от бюджета на транспортното ведомство именно за социални помощи за декодиращи устройства. Според информация от министерството предоставянето на декодерите ще стане на два етапа за цялата страна. "За всеки от етапите се предвиждат до 7.5 млн. лв. Следователно общо на цялата територия на страната – до 15 млн. лв.", казаха от PR отдела на МТИТС. Както се и очаква, остатъкът от сумата ще отиде за целите на информационната кампания. "За радио- и телевизионни клипове, публикации в печатни издания, печатни информационни и разяснителни брошури…" Дали за въпросните 2.5 млн. лв. ще бъде обявена обществена поръчка, кога и при какви условия – за момента не е обявено. Ако трябва да бъдем точни обаче, дори ако всичките 210 711 души на енергийни помощи получат ваучери за декодери по 60 лв., получената сума е 12.64 млн. лв. Тоест за реклама остават 4.86 млн. лв.
Не по-малко интересно е обаче как ще бъде изхарчена по-голямата сума. Обществената поръчка за доставчик и разпространител на декодиращите устройства бе обявена в края на миналата година. На 27 декември бяха отворени и офертите на кандидатите да продават декодерите. "В момента комисията продължава работата по разглеждането и оценяването; подписването на договор с изпълнител и по-конкретно изразходването на публични средства е обвързано с положително произнасяне на ЕК относно схемата за държавна помощ", коментираха от МТИТС. Компаниите, които участват в търга, са три: веригите магазини "Техномаркет", "Технополис" и "Зора". На пазара обаче се коментира, че поръчката ще бъде спечелена от веригата "Техномаркет", собственост на "К енд К електроникс". През ноември мажоритарен акционер в дружеството стана регистрираната в Лихтенщайн компания Domtech Holding, свързвана с банката на Цветан Василев. КТБ влезе като кредитор в "Техномаркет" в началото на 2012 г. и впоследствие преобразува заемите си в собственост, като увеличи капитала на групата.
"К енд К електроникс" кандидатства за т.нар. обособена позиция 2, която е за Северозападния район на България, включващ областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен. "Техномаркет" е единственият кандидат, подал оферта за тези населени места. За Южен централен район, в който влизат областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Хасково (позиция 1) и за Североизточния район, в който са области Варна, Добрич, Търговище, Шумен (позиция 3), кандидатите са два – "К енд К електроникс" и "Зора М.М.С.". Най-оспорвана е надпреварата за град София (позиция 4), където оферти подадоха "К енд К Електроникс", "Зора М.М.С." и "Технополис България".
От магазини "Технополис" обясниха, че нямат информация кога ще приключат търговете. Не са наясно и как ще бъдат осребрявани от държавата ваучерите на гражданите, които търговските вериги ще приемат срещу декодиращо устройство.
На въпроса при какви условия ще се получават ваучерите, от МТИТС коментираха: "При спазване на принципа за технологична неутралност (т.е. лицето да няма достъп до цифрова телевизия) – минимален диференциран доход; условие, че лицето живее само или че е единственото в семейството, което ще получи декодиращо устройство."

Ще има ли 15 март

За момента Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е твърдо решена да проведе обявения за 15 март конкурс за седмия мултиплекс оператор. Стига, разбира се, дотогава ВАС да не спре процедурата, каквото е искането на единия от кандидатите – Ди Ви Би Ти, който обжалва условията в нея. Другият кандидат, който има право да се яви на наддаването на 15 март, е "Булсатком". Само тези две компании закупиха документацията по конкурса. Междувременно обаче по информация от запознат с процедурата източник притежателят на лицензите за мултиплекс платформи за втория етап на цифровизацията – "HD Медия сървисиз" (компанията, на която "Хану про" прехвърли три от четирите си лиценза), се готви да блокира конкурса или резултатите от него. Компанията вече е подала протестно писмо до КРС, че комисията стартира процедура за още един конкурент, при положение че не е осигурила честотен ресурс за работа на вече допуснатите до този пазар дружества.
Дали изобщо търгът ще стигне до някакъв резултат – засега няма как да се прогнозира. Държавата обаче в момента вече не е само без воля да разреши едрите проблеми около очерталия се монопол при цифровизацията, но и без проводник на такава воля. И се оказва, че лошото съвпадение на безвластието с ключови моменти в хода на ефирния преход само заздравява позициите на свързаните с Цветан Василев фирми в цялата схема.

Стр. 48

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 6.10.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 6.10.2012

Водещ: Дянков с нова идея – заплатата според града. Тази авангардна идея вчера ме подсети, че заплатата на финансовия министър не стига за финансиране на всички изкопани вампири в Созопол и не само. Несправедливо забравено остава и коритото на баба Гицка, което всъщност е корабът на Ной. А премии ще получават немислещите и неучастващи в процеси за заплати. Има над какво да се работи още. Този статус в социалната мрежа вчера предизвика доста коментари. И още един „колкото несвободни става медиите, толкова по-големи рекламни бюджети искат и толкова по-остри стават коментарите на посланиците у нас по темата „свобода на словото.””През седмицата научихме, че 10 милиона е бюджетът за реклама на цифровата телевизия. Редно ли е да се търси връзка между двете новини? Очаквам да коментирате на Фейсбук страницата ни. Знаете как да ни намерите – „Клубът на журналистите – БНР”. Бюджетът и АЕЦ „Белене” са в центъра на политическото противопоставяне и може би това е най-ярката медийна следа, която оставя отиващата си седмица. Сигурна съм, че помните Чернобил. Сигурна съм, че помните как ни излъгаха нечовешки нагло, че нямало опасност за хората, докато властта тайно се грижи. Това беше отдавна. Защо обаче днес, докато човечеството се бори със спомена за „Фукушима”, у нас почти като рекламни блокове по телевизора валят странните новини за нов инвеститор, който ще строи, а пък ние нямало било да плащаме, пък изцяло участие щял да бъде проектът? За евентуалните аварии обаче ще говорим някой дргу път, както пък поверява една стара, забравена българска класика. Направо ще ни дадат сметките, може би. Е, оказа се, че инвеститорът не е такъв, какъвто казва, но пък може у нас да идват инвеститори, фенове на Дейвид Линч. Нямате ли усещането, че пак Ви лъжат? Едни искат референдум, други обявяват постъпили разни интереси пред камерите за прозрачност, Любопитно колко гълта така нареченият гъол според едните и обещаващият проект според другите. И може би трябва да влезем в ролята на електорални единици, от които нищо не зависи, но пък защо да не заявим „няма как да не се появя на въртележката, обаче нека да не е онази въртележка в Припят.” Ако сте я позабравили, отворете и я вижте. Ерик Артър Блеър – по-познат като Джордж Оруел от един роман – „Войната е мир, свободата е робство, невежеството е сила.” Или за журналистиката – „Журналистиката е да публикуваш това, което някой друг не иска да бъде публикувано. Всичко друго е ПР.” Край на цитата. „Контролирани медии, контролирана демокрация” – и тази редакция е възможна. След малко студентите от СУ пред Ивайло Пеев ще коментират журналистиката и ПР. Проблемът на медиите днес дали не е, че са контролирани, а не че журналистите са несвободни, ще говорим после с гостите Весислава Антонова от в.”Капитал”, Мария Стоянова от СЕМ, която очаквам да дойде и тъй като първата жертва на журналистиката в условия на финансов дефицит са разследванията – Петър Бакърджиев от Института за правни анализи и изследвания. С него ще го предизвикаме да влезе в ролята на коректив. Кой помага на журналистите да продължат да вършат работата си докрай чрез разследвания? Ще се превърне ли този естествен финал на журналистическата работа в територия за техни лични усилия извън медиите, в които работят? Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Евелина Йорданова, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Всъщност Снежа Спасова вече ни разкри за какво ще говорим и сега ще ни издаде. Журналистика е да публикуваш това, което никой друг не иска да бъде публикувано. Всичко друго е ПР. Верен или неверен е цитатът на Оруел според студентите по журналистика в СУ? Отиваме в началото при тях с Ивайло Пеев, на чиито стажантски усилия разчитаме дори, за да си сменим ролите или да сменим даже жанра като разпределим ролите, както в приказката за Червената шапчица. Какво правят журналистите днес и какво би трябвало да правят?
Студент: Ставане една експресия с цел публикуване на сензационни новини. Да, за жалост сензацията се продава. Жълтите странички.
Студент: В България има огромно изграждане. Например в Америка, когато се занимаваш с жълто издание, ти си папарак, който се крие в храстите, правиш разни снимки или откриваш нещо наистина реално. Докато при нас ти се обаждат и ти казват „трябва ни статия за еди кой си” и ти сядаш и измисляш, че тя е направила еди какво си. Готово.
Студент: Работата на журналиста е да търси скритите неща, така че до голяма степен е верен цитатът.
Студент: Много малко истинска журналистика. Аз в моя опит мога да кажа, че съм получавала ПР съобщения, които се публикуват в същия вид. Просто, защото някой си е платил за това. По принцип журналистът има конкретна мисия, така ни учат в университета, че той трябва да бъде кучето пазач, който трябва да брани обществото от злите вълци. Да обаче в един момент злият вълк идва и този човек, който плаща. Голяма част от младите в момента не гледат телевизия.
Репортер: Има ли голям брат, който наблюдава медиите и казва какво да се случи?
Студент: Има. Това е ролята на СЕМ, ама дали го прави…
Студент: Влиза някаква информация, кратко прес съобщение в една информационна агенция, пет – десет минути по-късно, същото го виждаш почти в повечето online сайтове. Не се проверява тази информация. Не знаем кой е източникът, дали той въобще е достоверен и хората четат това. Все по-ярко се наблюдава симптомът на гадния свят. И така се представят нещата, че най-лошото, най-негативното излиза като топ новина. Не знам дали хората се замислят, че понякога някои неща целенасочено се внушават в медиите. Медиите много добре успяват да манипулират. А много лесно, повярвай ми, чисто монтажно, чисто… Само с една думичка.
Студент: Новина от рода на „дядо еди кой си отгледа 10 килограмова диня” е нещо, което просто пълни времето. Всички знаем, че някой избира как да бъдат подредени новините, кои новини влизат в емисията. Убийства, катастрофи за пореден път- войната на пътя, войната вкъщи, войната навсякъде. Ние сме в една просто тиха война. Трябва да го чуеш, трябва да знаеш какво се случва, обаче е нетърпимо.
Студент: Според мен има един баланс, който трябва да бъде постигнат между медиите като търговски компании и медиите като служители на обществото.
Студент: Аз не смятам,ч е трябва да има рубрика за добри новини. Както е преходно състоянието на частнците, които се виждат от Големият брат, който наблюдава всичко, и кактоѝ всичко в живота е преходно, така ще настъпи и този момент, в който ще имаме щастието да говорим за истински добрите хора. Голяма част, имам в предвид от властимащите, те изпитват себелюбие да бъдат в конкретната емисия.
Студент: Зависят от нас. И когато им е удобно, даже си сменяме ролите, обаче…
Студент: Уж всички публикуват това, което никой не иска, и накрая на първа страница винаги виждаме едно и също. И най-добрият пример е атентата в Бургас – разкървавеният крак беше на главната страница на 5 ежедневника.
Студент: Става скандал. Без значение какъв. На някаква тема и веднага министри отиват, проверяват, правят. Сега, това действие на министрите ПР ли е или загриженост към обществото? И журналистите като го отразяват какво правят? Не можеш да знаеш какво му е в главата на министъра.
Студент: Не можеш да бъдеш журналист, ако не си изучавал ПР според мен.
Репортер: Точно от тези два романа произлиза идеята за Големия брат, това хитово шоу, което Вие в момента…
Студент: И по-скоро всеки Голям брат, който е неговата съвест – дали да напишеш нещо или да не напишеш нещо. Да следваш активите и пасивите от своята дейност.
Студент: Един български журналист, преди два месеца говорехме си точно по тази тема. Няма да споменавам името обаче, тъй като е известен, ми каза „как да не си върша работата за пари, как да не върша журналистиката за пари, когато на моята дъщеря, когато отиде в училище, всички нейни съученици имат нов телефон и нов лап топ. Аз не мога да и напиша „съвест” наѝ една бележка и когато децата си изпращат MMS, картинки, тя да ходи с бележката. Начинът, по който ще живее детето ти, начинът, по-който ще се развива, в каква среда и какво ще му предложиш ти, може би е оправдание.
Водещ: Защо трябва да се оправдаваме? Добър ден на гостите ми в студиото. Мария Стоянова от СЕМ, Весислава Антонова от „Капитал” и Петър Бакърджиев от Института за правни анализи. Да тръгнем от оправданията. Тук веднага се събуди дискусия. Студентите ни разприказваха. Добър ден на Мария Стоянова.
Мария Стоянова: Добър ден от мен. Благодаря за поканата. Интересно е да слушаш как бъдещото поколение журналисти и как бъдещата съвест на нацията, както те се определиха, мислят за професията. Интересно е, че те все още имат много идеалистични представи за това какво ги очаква в бурното море на информационни поток. Любопитно е, че ние разбира се няма как, като хора, които сме от другата страна, да сме съгласни с всичко, което те казват, защото между идеализма и реализма има една голяма разлика. И тя си пролича в момента, в който вземеш химикалката в ръка, застанеш пред компютъра или държиш микрофона. Но иначе беше доста обогатително за мен да чуя.
Водещ:Да тръгнем обаче от дискусията за цифровизацията. Този път посланикът на Германия ни накара да се оправдаваме или по-скоро ни напомни, че е в наши ръце да променим средата, така че да не се оправдаваме. Тази посока дали да не помислим за едни 10 милиона и да ги коментираме за реклама на цифровата телевизия?
Мария Стоянова:Много ти благодаря, че спомена изказването на негово превъзходителство господин Матияс /…/ по време на конференцията на цифровизацията, която инициирахме и организирахме с колегите от СЕМ. Това негово слово, това негово приветствие беше сигнал към журналистическата съвест в България, към всеки един, който застава зад компютъра и който държи микрофона в ръка. Дано да е разбрано по този начин. Той неслучайно обърна внимание на факта, че за съжаление българската журналистика от части изпълнява ролята си, която всъщност трябва да изпълнява. Доста пъти тук говорихме за тази съвест на нацията. Но всъщност каква е ролята на журналиста? Да показва наистина неща, които някои може би не му харесват или да сгрешени, или са неправилни и да говори с езика на обществото, да задава въпросите, които вълнуват обществото. И когато един представител на чужда държава, който се намира в нашата страна вече години, а ни казва това, е хубаво да се вгледаме в него като в огледало и да се замислим наистина проблемите ни толкова абстрактни ли са, защото свободата на словото е едно понятие, което може да бъде много конкретно, но може да бъде и широко абстрактно поставено в пространството. Е, дали ние самите, всеки един от нас като журналист отговаря на описанието, което даде той, дори с цитат от Оруел?
Водещ:И дали това е възможно да се случи обаче. Веси, как е възможно това да се случи и до колко има чуваемост на всички разследвания, които се правят в медиите? Дали те не се подменят по някакъв начин или не потъват в мълчанието, когато се вижда защо примерно премиерът е много добре представен в дадени медии?
Весислава Антонова:Ами аз ще почна първо от анкетата на студентите, която пуснахте. Ако има нещо, което е леко притеснително в нея, това, което аз чух, е това, че те цитираха според мен някакви заучени фрази. Това, което аз бих могла да дам като съвет, изхождайки от личния си опит, без разбира се някой да ми го е искал, но да споделя какво е моето виждане – е че студентите много по-малко трябва да казват клишета и такива летящи фрази кое е платено, кое не е платено, как е платено. По-добре е те да стъпят на личния си опит.
Водещ:Част от тях работят в интерес на истината и стъпваха на този си опит.
Весислава Антонова:Ами много тъжно е тогава, че тези млади хора са деформирани още в средата на своето обучение. Не знам точно кой курс.
Водещ:Втори и трети курс.
Весислава Антонова: Може би да фокусираме въпроса, защото в него се съдържаха няколко. За кое искаш първо да ти отговоря? За смисъла на разследванията? За по-свободни ли са журналистите? Аз за себе си мога да кажа, че съм свободен журналист. Никога не съм се чувствала подтисната да правя това, което правя. Винаги съм се старала първо да се запозная с документите, да чета и …
Водещ:Да те питам, колко пъти колеги ти се оплакват от несвобода?
Весислава Антонова:Ами проблемът е, че често ми се оплакват, ама не се оплакват публично, ами се оплакват само, когато седнем да пием кафе или просто сме седели неформално. Не знам какво да им кажа, защото аз не искам да ги поучавам какво да правят.
Водещ:Мария, на теб оплакват ли ти се?
Мария Стоянова:Аз искам да дефинираме…
Весислава Антонова:Проблемът е в техните ръце. Ако се чувстват несвободни, просто да вземат мерки сами. Аз не мога да им кажа, не е морално аз да им кажа какво да правят.
Водещ:Всеки трябва да си намери своята граница. Да.
Весислава Антонова:Обаче, ако те съществуват в среда, в която се чувстват зле и пишат не това, което мислят, значи проблемът е в тях.
Водещ:Мария, на теб оплакват ли ти се? И има ли разлика между преди, когато беше в Германия и сега, когато си в СЕМ?
Мария Стоянова:Преди месец заговорихме за свободата на словото и сега аз пак неслучайно казах за това абстрактно понятие, защото имам усещането, опасението, че ние тук наистина не дефинираме или всъщност не знаем какво точно казваме, когато казваме, че не си свободен, че нямаш свобода на словото. За това, когато казваме, че някой не се чувства свободен, според мен е необходимо да дефинираме и анализираме какво има в предвид този човек. Че него го е страх да каже нещо.
Весислава Антонова:Че ще му посегнат физически може би.
Мария Стоянова:Че ще му посегнат физически, че му забраняват да каже нещо, защото между тези три неща има разлика. Между това „мен ме е страх аз да кажа нещо” зад него аз разбирам автоцензура.
Водещ:Да.
Мария Стоянова: На мен някой ми нарежда да не казвам нещо – аз разбирам цензура. А „мен ме е страх да кажа нещо, защото някой ще ме пребие” вече е заплаха. Трите неща – има голяма разлика за кое говорим. Твърдя от собствения си журналистически опит до преди няколко месеца, че в България основният проблем е автоцензурата и за това неслучайно, когато аз кандидатствах, за да стана член на СЕМ, аз откроих и акцентирах върху този факт и заявявам още един път, че това ще бъде фокус на моята работа.
Водещ:Между другото…
Весислава Антонова:Здравомислещите хора никога не са мислили обратното. Естествено, че е автоцензурата. Всеки журналист е скрепен с призванието, което твърди, че не му дава свобода, с договор.
Водещ:Тази автоцензура обаче….
Мария Стоянова:Създава се едно усещане и когато бяхме на срещата с еврокомисар Нели Крус, аз останах точно с това впечатление. Че в България някой размахва пръст и казва „не казвай това или не казвай онова”.
Водещ:Е, то се видя. Размаха пръст на срещата точно с Нели Крус.
Мария Стоянова:Ама дайте да си говорим с имена. Не с който, както…
Весислава Антонова:Масата беше разделена на две. От едната страна стоеше единият медиен съюз. От другата страна стоеше другият медиен съюз. Единият беше по-гръмогласно представен, другият беше по-скромен. Нека кажем само, че тези хора седнаха на масата един срещу друг, не защото Нели Крус чак толкова много държеше да се види с тях, а защото едни журналисти в една неправителствена организация, седнали и написали писмо, и споделили какви са проблемите.
Водещ: После едни други журналисти им се обаждаха, за да питат те защо…
Мария Стоянова:Аз извинявам, че споменах този случай. Той е широко дискутиран, само за да кажа, че с този пример аз илюстрирах сама за себе си фактът, че всъщност проблемът очевидно не е, че се обажда някой. Този някой, когато говорим в обществото за него, винаги остава с впечатлението, че това е министър-председателят на РБ господин Бойко Борисов или някой от неговите заместници, или някой друг министър, а тук става въпрос за корпоративни авторитарни методи, ако има такива. И за това аз много настоявам – ние журналистите сме длъжни да назоваваме нещата с истинските им имена.
Водещ:Сега ще се опитаме с пример да го направим.
Мария Стоянова:А не да се крием зад понятия като един, някой, дето казал, на който.
Водещ:Да, добър ден на Петър Бакърджиев от Института за правни анализи и изследвания. Как журналистите подхождат към темата за обществените поръчки?
Петър Бакърджиев: Консервативно. Според мен.
Водещ:Т.е. прикрито?
Петър Бакърджиев:Не, консервативно и несубективно и ще Ви кажа защо. За да подходиш към нещо субективно, трябва според мен да си се запознал с детайли с него. Според мен българската журналистиката може би преследвайки информационните поток, който е много разнообразен, се е фокусирал върху теми, които са малко по-различни от обществените поръчки. Начинът, по който задават въпросите журналистите, свързани с обществените поръчки, издава непознаване на материята.
Мария Стоянова:Некомпетентност.
Петър Бакърджиев:Не, не говорим за некомпетентност. Говорим за непознаване. Човек не може да бъде…
Весислава Антонова:Имам претенциите, че представлявам медия, която прави изключение в това отношение, защото ние сме направили няколко теми в „Капитал”. Не една, две страници, а теми на броя, няколко и мисля, че сме се постарали да зададем въпросите.
Водещ:Разбира се изключенията са и повече. /…/
Петър Бакърджиев:Ако съм генерализирал проблема си, оттеглям думите си назад, но наистина по-голямата част от журналистите, изхождам от.. Да, тя е много трудна материята. Обаче нещо друго пропуснахме да направим. Аз мисля, че ние трябва да отбележим къде е границата на свободата. Мисля, че съзнанието в известна степен се изврати. За мен, моята свобода свършва там, където започва Вашата свобода.
Мария Стоянова:Т.е.?
Петър Бакърджиев:Т.е. аз съм длъжен по всякакъв начин да предпазя от груба намеса Вашата душевност, ако изразявам собствената си свобода. Мисля, че това е отстъпване крачка назад.
Водещ:Говорим за това, което говорим друго яче казано. За това, което пишем и за позициите, които отстояваме.
Петър Бакърджиев:Трябва да мислим. Вие поставихте, и студентите поставиха въпроса за преписването. Аз ще Ви кажа, че той има измерения и в обществените поръчки. Проблемът не е само в журналистиката, а е един от основните проблеми, които ще разгледаме утре от 11 часа с Ваши колеги от Сдружение „Журналисти за прозрачно управление”. Ще бъде измерен и с този проблем. Има много сериозен проблем с преписването. Забележете, дори законодателят обича да апликира чужди модели и първото, което правим е да погледнем към нечий чужд опит, ако може да го апликираме. Дали обаче той е … Ами да. Това е една друга тема. В обществените поръчки тези неща също се случват. Масово администрациите, които се занимават с прилагане на закона, уреждат вътрешно устройствената си база по този начин – преписвайки от някъде. Масово преписват документации и така апликират собственото си поведение, чужди грешки. И мисля, че това не е чуждо на живота изобщо. И в журналистиката, и в правото, и навсякъде.
Водещ: Как да коментираме ето тези цитати? „Моята интелигентност, доброта, възпитание, правдивост”. Тук затваряме кавичките. „Грешка на редактора. Пропуснал съм скромност.” Ако някой от Вас се чувства по някакъв начин репресиран, нека да си каже. Следващ цитат днес „слушам, Сергей Станишев говори, че сме затъмнявали медиите и сме ги карали да ни отразяват. Ако някой от Вас се чувства затъмнен, моля да каже” обяви Бойко Борисов и без да дочака отговор, допълни, че това са абсолютни лъжи, а Станишев ги тиражирал в Брюксел, а там започвали да се тревожат. И тук ли имаме проблем с преписването и с как да кажа, с коментарите?
Весислава Антонова:Груба подмяна на темата въобще за свободата на медиите. Хайде, да не размахваме думата „свобода”, ами по-скоро за качеството на медиите, а тя свободата е едно от качеството на медиите, същественото качество на медиите. Така, зададен въпросът, какво можем да кажем?
Мария Стоянова:Пребиха ме, удариха ми два шамара. Изобщо не е толкова елементарно. Не е свързано с това кой на кого се е обади и какво е казал. А ние го дефинираме – с автоцензурата и с това, което журналистите сами позволяват да им се случва. 80% от българските вестници, знаете как изглеждат, на какъв език пишат. Там има темите, които го интересува българския гражданин. Написани ли са те отговорно? Нека да не иронизираме. Това обаче, което на мен ми прави впечатление е, че в нашите вестници има само констатации. В по-голямата си част. И сега наистина ще кажа, „Капитал” не е , защото Весислава стои срещу мен. Има констатации на някакви неща. Значи нещо се случи, но коментарът на това събитие, снимането на информацията, гледната точка на съответната редакция ли ще е, журналист ли ще е, ако трябва, анализът не мен ми липсва като читател.
Весислава Антонова:Една прилична телевизия, Ирен, първо ще дам един пример, за да илюстрирам за какво говоря като гл.точки, почтеност към аудиторията. Една голяма ефирна телевизия, която по право ще се качи на Мултиплекс след известно време, когато дойде периодът на цифровизацията, прави преглед на печата всяка събота и неделя в своя ефир. Прегледът на печата изглежда по следния начин – всеки български нормален гражданин знае как изглежда една сергия. Колко вестници има на нея, колко списания има. Обикновено телевизиите правят преглед на всекидневните издания, защото те са в ред с новините си. Когато ти погледнеш водещата, когато правиш преглед на печата и пред теб има само три вестника и се видят три заглавия ти какво си мислиш? Защо е взела само тези три вестника? Защо не ги е сложила просто ей така, от лоялност… Именно. Защо не са всички заглавия там? Ок, ти не чети дописките или кажи – аз не съм съгласен с тази допуска. Тя примерно е зле разработена и в нея липсват тези гл.точки. А тя държи само три вестника. Това какво отношение е към аудиторията на тази телевизия? Милионната аудитория.
Водещ:Мария, може ли…
Весислава Антонова:Това преглед на печата ли или избирателен преглед на печата?
Водещ:Избирателен преглед на печата. Това е една хубава редакция на тази рубрика.
Весислава Антонова:Дребен пример дадох, за да не навлизаме в някакви други по-похотливи теми, които са и доста, как да кажа, сложни.
Водещ: Мария, възможно ли е Меркел да попита главните редактори на немски издания дали са свободни, защото и този спомен медиен имаме от по-преди?
Мария Стоянова:Преди малко казахте за това, че ние често се опитваме да преписваме опита на други държави. Аз съм против това да се сравняваме в момента с Германия, защото тя има една друга история. В 20-ти век особено всички знаете, щях да кажа си спомняте. Заради тази история, тежка, по време на нацистката диктатура в Германия, на националсоциалистическия режим и заради грубата намеса в медиите, и тяхното подчиняване на една партийна диктатура в Германия свободата на словото и независимостта на медиите е издигната в култ. Не знам защо при нас не се получи този катарзис, тъй като ние също имахме тази възможност. Ние самите имахме една трудна история преди 22 години само.
Водещ:Тогава имаше няколко вестника.”Работническо дело”…
Мария Стоянова: Сега има много вестници и вместо да бъде, да, да бъде много по-чувствително нашето общество към всякакви намеси и дори самите журналисти да бъдат много по-чувствителни, като че ли не е така и това е жалко. Живеем все още в… Имам усещането, че ние не сме се освободили от този соц-страх на човека, който е назначен някъде на работа.
Водещ:Как да коментираме тези 10 милиона?
Весислава Антонова:Обществото е чувствително.
Водещ:За реклама на цифровизацията. И мисля, че 7 милиона бяха за /…/ Не мога да произнеса това сложно нещо.
Мария Стоянова:Сепо боксовете, които уж помагат на хората да приемат цифровия сигнал. Ами да ги дефинираме като нещо хубаво. Аз така ги дефинирам.
Водещ:10 милиона за издаване на цифровата телевизия. Дадени на една фирма. Другите две не са…
Весислава Антонова:Нека бъдем коректни. Конкурсът не е приключил. Нека видим каква ще е развръзката от тук нататък, защото в историята на конкурсите, примерно аз се сещам за Министерство на земеделието, който провеждаше също конкурс, също по такава държавна поръчка, на която също участваха три консорциума, между другото и един от консорциумите беше този, който сега има шансове, нека кажем, най-големи шансове да стигне до финала да прави реклама на цифровизацията. Тогава още на първи кръг, ако не се лъжа, отпаднаха два от консорциумите. Остана единият, който да върви по кръговете на Тато. Само че тогава Министерство на земеделието каза с една седмица забавяне, реши да прекрати този конкурс, защото според него не беше коректно само един играч да остава в конкурса. /…/ Знаем какво ще стане.
Водещ:Мария, нямат ли сметка медиите сами да казват на своята публика какво ще получат от цифровизацията?
Мария Стоянова:Би трябвало. Би трябвало. /…/
Весислава Антонова:Ама не от тези 10 милиона, не е казано, че ще рекламират бизнеса на едно частно предприятие.
Мария Стоянова: Аз не съм много съгласна с тази трактофка. Информационната кампания е решаваща за този технологичен преход. Ако хората в България не знаят какво ще ги очаква, те вярно, че са малко тези, които ще бъдат реално печелившите от цифровизацията, ако те не знаят какво ще ги очаква…
Весислава Антонова:Мария къде отиват тогава експертите от Министерството на транспорта и съобщенията, от Комисията за регулиране на съобщенията, от Съвета на електронни медии – хората които разбират и също могат да използват своите сайтове, за да публикуват такава информация, достъпна за хората, да подкрепят тази кампания? Това е национален проблем, нека да кажа. Аз не искам да кажа, че държавата не трябва да инвестира, за да рекламира този процес, но дали е разумно да е чак толкова голям размерът на инвестицията, която държавата ще направи? Защото телевизиите са заинтересовани да задържат своите зрители и те спокойно могат да направят и през сайтовете, които вече имат, и през… Защо държавата не трябва да плати на телевизията, за това че върви едноѝ рекламно клипче. Не може л;и телевизията също да бъде участник, защото има интерес да задържи зрителите си?
Мария Стоянова: Не казвам, че държавата не трябва да участва, но да бъде разумен размерът на нейното участие.
Водещ:Малко стряскащо звучат тези 10 милиона. Аз за това ги съпоставих с 7 и половина милиона.
Мария Стоянова:Не сте прави. Сега ще Ви кажа защо не сте прави. Аз Ви го казвам не като човек, който в момента играе ролята на защитник на държавата или нещо такова – като човек, който идва от вън и е проследил една информационна кампания. Т.е. аз самата съм била човек, който е бил обект на информиране от страна на една държава за това какво предстои като такъв голям преход. Трябва да Ви кажа, че всъщност е похвално, че българската държава се заема с такъв голям ангажимент, защото в Германия например информационната кампания беше проведена от телевизиите помежду им. Колко от българските телевизии са в състояние да се обединят, да отделят средства и да се обединят за една такава голяма информационна кампания?
Весислава Антонова: Ама то е в техен интерес.
Мария Стоянова:Си мислиш ти, си мисля аз, но очевидно не си мислят те. Т.е. телевизиите в момента не са в състояние да го направят. Това го прави държавата и Слава Богу, защото иначе пак се връщам на първото. 2013 ще има хора, които ще гледат черен екран по телевизията. Много е важно да се обясни на хората защо е важно да се снабдят с боксове тези, които няма да получат от тези пари, отделени за /…/ боксове, т.е. от помощите за социално слаби. Много е важно да се обясни за хората…
Весислава Антонова: Това не отменя проблемът. Аз съм съгласна, че…
Мария Стоянова:Ама какъв е проблемът? Че държавата помага да се информира тази кампания? Сега, в Германия нека да кажа… Аз не знам колко са българските фирми, които имат интерес и колко изобщо фирми са в състояние да направят такава голяма информационна кампания. Позволете ми да не съм служител на Министерство на транспорта и съобщенията.
Петър Бакърджиев:Има нещо друго. Тези 10 милиона е могло да не бъдат дадени накуп. Тези 10 милиона е могло да бъдат обявени в обществена поръчка в обединени позиции. Не зная дали е така.
Мария Стоянова: Аз Ви казвам.
Петър Бакърджиев:Дали обществената поръчка е разделена на обединени позиции, аз наистина не знам.
Мария Стоянова:Е разделена.
Петър Бакърджиев: Ако е разделена на обединени позиции, ако обединените позиции са разумно разпределени, това означава, че хората, които са подготвили техническата спецификация на тази обществена поръчка, съжалявам за професионалния език, са си свършили добре работата. Иначе в България в последните няколко години се затвърди тенденцията, че държавата е един от най-големите финансови донори и това е съвсем нормално да е така.
Весислава Антонова: Сега ще Ви кажа нещо друго, което ми е любопитно да коментирате.
Петър Бакърджиев: Само да кажа нещо.
Весислава Антонова:Сега сме октомври месец, нали така? Октомври месец. Конкурсът за популяризиране на цифровизацията още не е свършил. Да кажем, че до края на октомври би могъл да приключи и да имаме победител. Този победил от 1 ноември до края на месец януари 2013 година трябва да е готов с тази стратегия, да е похарчил всичките пари, да е направил всичко, което се иска от него по тази поръчка. В условието на поръчката е заложено до кога тя да бъде изпълнена. Според Вас реалистично ли е това нещо да се случи?
Петър Бакърджиев: Не мога да коментирам тези подробности, при положение, че си признах, че не познавам обществената поръчка, но искам да Ви кажа, че един от най-сериозните проблеми, които сме застъпили в междинния доклад и сме изнесли вече пред европейските контролни органи на ЕК е това, че в България един от най-тежките проблеми на прилагането на Закона за обществените поръчки и разходването на публичния ресурс е липсата на планиране. Ако държавата, която и да е тя, в лицето на когото и да било беше планирала на време и беше обявила, ако това, което казвате, е така, беше обявила обществената си поръчка на време, беше дала достатъчно време на този изпълнител, нямаше да си задаваме тези въпроси.
Весислава Антонова: То проблемът на този проец, на прехода аналогово към цифрово излъчване, тотално забавяне от самото му начало въобще, защото аз пиша за него.
Мария Стоянова:Единственият журналист, Весислава, в България, който се занимава професионално с тази тема. А това не е…Ако си говорим за информационна кампания, която трябва да стартира навреме. Ама хора, много Ви моля! Самото българско общество в лицето на своите медии не се интересува от един толкова важен за страната ни преход, но обяснява какви са ползите, предимствата, а ние сме седнали да обясняваме държавата колко кофти ще направи, че ще подпомогне този процес.
Весислава Антонова:Тя трябва да бъде обаче прозрачна във всичките си фази.
Мария Стоянова:Естествено.
Водещ:И заради това го дискутираме. След мъничко ще продължим и ще сменим рязко темата за пари, за да се върнем отново пак на нея. В „ Клубът на журналистите” сега ще опитаме да сменим темата за парите с една друга, много популярна тема. Ето едната каза „сега има интернет и в перспектива това не работи в полза нито на Борисов, нито на собствениците на медиите”. Вярно или невярно? Все по-често се говори за опасните връзки между мрежата и съдържанието в нея. Вчера галеристът Владимир Дойчинов изведнъж се сдоби с много нови приятели. Кой и защо се оплаква и иска сваляне на съдържание от Фейсбук? Добър ден на Владимир Дойчинов.
Владимир Дойчинов: Добър ден на Вас и на слушателите Ви.
Водещ: Кой всъщност, Вие не разбрахте кой, но знаете, че някой се е обидил от снимката на Симеон Дянков. Всъщност в началото на тази история е снимка от лайфстайл списание с главен герой Симеон Дянков. Когато видяхте снимката, какво си помислихте?
Владимир Дойчинов:Асоциацията беше моментална и това е с картината на Гоя „Голата маха”. Това за мен беше доста провокиращо от страна на Дянков. И то не в добрия смисъл.
Водещ:И Вие какво направихте?Сложихте си…
Владимир Дойчинов:Позволих си да направя един колаж. Дянков просто сложих, главата на Дянков на тялото на Маха.
Водещ:Всъщност сред многото Ви приятели от вчера и карикатуристът Христо Комарнински и неговият коментар по темата в текст и картинка е „Моята Маха облечена. Другата седмица ще я разголя напук на мръкобесната цензура!” Това е обещанието на картинката. Главната роля се оспорва. Разбира се финансовият министър и чувалът с пари, надписан като бюджет, върху който той е седнал. Има ли и други снимки, за които подозирате, че де бъдат свалени и всъщност Вие пио0лучихте едно служебно съобщение за това, че снимката е свалена. Обаче получихте и забрана за достъп за известен период от време до акаунта си.
Владимир Дойчинов:Ами точно така беше, да. Предполагам, че биха могли да намерят и други фактори, които да предопределят едно следващо мое наказание във Фейсбук. Но…
Водещ:Притесни те този факт?
Владимир Дойчинов:Естествено.
Водещ:Има ли разлика между това, че някой сваля Ваши колажи от Фейсбук и другият факт, че в медиите има все пак, в западните медии, дискусия за това трябва ли да има карикатури, на които да дразнят мюсюлманския свят?
Владимир Дойчинов:Не бих си позволил да дразня никого от вероизповеданията. Всеки има право на мнение и на самоопределяне.
Водещ:Колко журналисти Ви се обадиха?
Владимир Дойчинов:Освен Вас, от Блиц.
Водещ:Други не са. Колко приятели нови имате от вчера? Откакто започнахте да имате отново достъп до акаунта си, исках да кажа.
Владимир Дойчинов:Да кажем 50.
Водещ:И двама журналисти. 50 нови приятели и 2 журналисти. Ами, благодаря Ви. Разгледайте си снимките. Не събличайте министри, за да можете да продължите да говорите във Фейсбук.
Владимир Дойчинов:Не, не събличам министри. Просто…
Водещ:Всъщност това ли е основният проблем.
Владимир Дойчинов: Тяхната същност събличам, не министрите. Те, ако се разпознават вътре, това е друг въпрос. И техен проблем.
Водещ:Фейсбук какво Ви написаха в служебното уведомление за това, че свалят Ваше съдържание, спират Ви достъпа?
Владимир Дойчинов:Това, че съм нарушил правила. А едно от правилата е, че не трябва да има голи тела.
Водещ:Вие нямате представа кой би могъл да се оплаче?
Владимир Дойчинов:Не, това няма как да имам представа, освен админите във Фейсбук България.
Водещ:Предполагам, че и по този случай би трябвало да има малко повече дискусия. Ами благодаря Ви, господин Дойчинов. Моля Ви, не събличайте министрите, за да имаме достъп до съдържанието Ви и да не го свалят. Ами да коментираме набързо преди Веси Антонова да трябва да тръгне.
Весислава Антонова:Метафорите са затова, за да могат да бъдат тълкувани по най-различни начини. И зависи кой как е изтълкувал тази метафора със Симеон Дянков. Признавам си, че когато аз видях неговата снимка и фото сесията в списание „Макси”, ако не се лъжа, може би се лъжа, не знам, то беше отдавна все пак този брой, също ми навя асоциацията с голата Маха, обаче пък може би човекът е казал голата истина за финансовото състояние за държавата ни. Това е може би за това да се е търсила такава асоциация. А може пък и да не е такава асоциацията.
Водещ:Но е факт, че съдържание от Фейсбук се сваля.
Весислава Антонова:Амо сваля се. Някой вероятно е докладвал, че тази публикация там не съответства на правилата и тя е била свалена. Не допускам, че Администрацията на Министерството на финансите пък има време да се занимава точно с тези работи, да следи Фейсбук. Не бих ги генерализирала по този начин. Да, тъпо е, ама пък Симеон Дянков не ми изглежда като човек, който няма чувство за хумор, без да съм някакъв негов обществен защитник и т.н. Странна ситуация. Не би трябвало да се случват такива работи. Не знам как да я коментирам. Може би човекът, който е свалил публикацията, трябва да се потърсят корените и причината защо това се е случило, как се е случило, кой го е махнал.
Водещ:Да, но като няма достъп до тази информация, дори и…
Весислава Антонова: Защото според мен е имало доста по-големи обиди, да не говорим, че за всеки, как да кажа, почти всяка седмица като става дума за пари, финанси, бюджет и т.н. се появяват пицата и Симеон Дянков. Не знам. Странно ми е. Не знам как да го коментирам. То това да ни е проблемът със свободата, да Ви кажа. Тази снимка да ни е проблемът. Те са ни далеч по-дълбоки, по-сериозни проблемите, те не опират до една снимка. Доста по-сериозни процеси, които текат и ясно е, че обществото вече е чувствително от много години. То си личи при спадащите тиражи на вестниците. Те все по-рядко си вадят стотинките, за да си купят най-вече всекидневни издания. Защото просто не откриват своите проблеми и своите теми там. И може би трябва да се замислят главните редактори на вестници защо хората казват, защото в моето обкръжение на обикновените хора, не журналисти, гледам само датата на вестника дали е вярна. Това е нещо много лошо, много тъжно, ,много опасно за медиите. И те не бива да го допускат то да води до тяхното изчезване един вид.
Водещ:Всъщност трябва да се намери тънката граница между рейтинг и все пак и доверие, защото мисля, че доверието е останало на заден план що се отнася до мотивацията на журналистите.
Весислава Антонова: Ами електронните медии слагат хората в чекмеджета, нали. Те залитнаха по формати, там виждаме само едни формати, които са внесени от една чужда медийна действителност в една българска медийна действителност. Къде по-успешно, къде не чак толкова успешно. И когато хората не виждат някакво движение вътре – креативност, някакви свободно изразяване на мнение, интересни хора, там се предлага просто един формат, едно чекмедже, взето отнякъде, защото всяко едно от тези предавания е Библия, която ти трябва да следваш. Това са правилата. А на хората вече им писна от правилата и от форматите, смея да си мисля. Сега телевизиите се замерват с рейтинги, нали. Дали е гледан „Пепел от рози” повече или „ВИП Брадър” е…
Водещ:Рейтингите са най-важното за оцеляването на медиите и едва ли рейтингите имат общо…
Весислава Антонова:Ами ние говороим за по-сериозната журналистика, която, как да кажа, тя никога не се е базирала на рейтинг.
Водещ:Почти не остава време обаче. Като че ли. Аз ти благодаря. Сега се налага да ни оставиш, защото ти имаш и други задължения. Мария, до колко чувствителни ще ставаме след такива случаи, които имат статута на метафора разбира се, за правата си във Фейсбук, защото това е една, как да кажа? Една тъмна територия.
Мария Стоянова: Аз/…/
Водещ:По отношение на правилата, които действат в нея.
Мария Стоянова:Противно вероятно на всички очаквания, аз не съм ползвател на Фейсбук. На тази социална мрежа. Никога не съм била. И няма и да бъда.
Водещ:Но знаеш, в Германия всички…
Мария Стоянова:В Германия не само има резерви на обществото към тази социална мрежа, в Германия има голям отлив от абонаменти или как се казва, членство, присъствие в тази платформа. Но като, без да знам за какво става въпрос в конкретния случай с тази снимка, за която става дума. Признавам си, не съм в течение, взимам повод обаче от това и трябва да Ви кажа, че ми прави впечатление, че при нас в България не се прави дефиниция и разлика между политическа сатира и политическа гавра. Според мен те са много близо една до друга, да не кажем, че политическата сатира липсва за сметка на политическата гавра. И когато става въпрос за гавра, аз като човек имам нещо против някой да се гаври с някого друг, особено, когато той се намира в неизгодното положение да не присъства някъде и да не може да се защити. За това вчера разговаряхме, бяхме на една конференция във Враца с представители на Фондация „Конрад Анденауер” и с представители на фондацията „Център за развитие на медиите” и излязохме с общата идея съвсем скоро да направим у нас един форум, в който да стане въпрос директно за политическата сатира. Защото според мен тя може да бъде много по-ефективна, дори от най-острия журналистически коментар. Сатирата е изключително остро оръжие.
Водещ:Аз неслучайно цитирах Христо Комарниски. Той е един от най-споделяните като политическа карикатура на социалната мрежа.
Мария Стоянова:Но в България политическата сатира като жанр липсва. Пак Ви казвам моето впечатление, че тя е заместена с гаврата.
Водещ:С цитати.
Мария Стоянова:Или с цитати. За това аз не смятам, че тя има място, особено в една предизборна ситуация, в каквато се намираме ние в момента и своята роля, тя ще намери, сигурна съм, особено след инициативата, която се надявам да направя.
Водещ:Това е новина. Какъв е форматът?
Мария Стоянова:Всичко са идеи, които нахвърляхме помежду си, пак Ви казвам, провокирани именно от даже от телевизионните предавания, които ми правеха впечатление като доста, едва ли не се представят на зрителите много смели, свободни и как си позволяват да кажат някакви неща или да иронизират някой по някакъв начин. Не че в Германия не иронизират политиците си, но разликата е в това, че там ги иронизират аргументирано, докато тук ги иронизират гадно. Разбирате ли какво искам да кажа? Всеки един човек има достойнство, човешко достойнство. Когато ти прекрачиш тази граница и вече започваш да се гавриш с него, е унизително дори за самият теб, който го извършва това и го прави. Това съзнание липсва.
Водещ:Как се формулира това чисто регулаторно, защото това е много хлъзгава територия?
Мария Стоянова: Това е големият проблем на регулатора, конкретно по тази тема и за това аз прибягнах до помощта на тези две организации, на „Конрад Аденауер” и „Център за развитие на медиите” като неправителствена организация, защото е много размита границата между това става ли въпрос за изкуство, става ли въпрос за свобода на словото, или това, за което говоря аз – за гавра. И в правото няма школа, която да е единна по този въпрос.
Водещ:Няма как да има единство, защото…
Мария Стоянова:Именно за това трябва да получим помощ от неправителствените организации, пак Ви казвам – „Центърът за развитие на медиите” и политическа фондация, каквато е „Конрад Аденауер”. И с тяхно съдействие да поканим в България хора, които професионално се занимават с политическата сатира, имат големи успехи, да ни покажат техните примери, които може би ние няма веднага да разберем, защото те са тясно вътрешно политически, когато иронизираш някой политик, то в въз основа на събитията, случили се на една определена политическа сцена. Но ще видим до къде стигат те, как стигат те и с какъв език и средства си служат, се възползват от възможността да говорят, а и да рисуват.
Водещ:Всъщност е нормално във времето, в което се дискутира бюджета, Симеон Дянков да влиза в главната роля. Аз лично съм малко изненадана от странния прочит на администраторите във Фейсбук по отношение на него, но разбира се това нека да го оставим на страна. Понеже тръгнахме от парите, минахме през образите,да се върнем обратно сега пак на парите. Господин Бакърджиев, междинният доклад, който ще представите утре, какво сочи по отношение на парите и тяхното харчене? И до колко в медиите това наистина е редно да стане повод за коментари?
Петър Бакърджиев: Междинният доклад, който ще представим утре, сочи, че харчим пари.
Водещ: Много малко?
Петър Бакърджиев:Достатъчно. Иначе нямаше да можем да изследваме такъв голям обем. Междинният доклад сочи много неща. Той сочи показатели, които бяха засегнати днес. Всъщност да харчиш пари – в това няма нищо лошо. Аз пак ще се върна на 10 милиона за информационната обезпеченост на този процес. Да изхарчиш 10 милиона за това няма нищо лошо. Може би е било по-добре да бъде разяснено за какво точно са предназначени и то пред обществото, тези 10 милиона, защото на нас сега може и да ни изглеждат малко, но когато разберем пълната картинка от ефекта на изхарчването на тези пари, могат да ни изглеждат толкова много. И всъщност един от основните проблеми на българската публична власт според мен е, че е непрозрачна. А това, най-тъжното, зависи само от нея и то, защото очевидно е, че има достатъчно хора, които са фокусирали вниманието си върху действията на администрацията, но като че ли тя забравя сутрин да се погледне в огледалото. И то, защото ако тя бъде по-прозрачна, вероятно няма да ни се струва толкова студена, толкова отдалечена, процесите при нея няма да ни се струват толкова нередни. Няма нищо страшно в това да извършваш определени действия публично, особено когато харчиш обществен ресурс. Защото няма нищо по-лошо от това да правиш добро и то на тъмно, когато харчиш обществен ресурс. Наистина няма нищо по-лесно от това да бъдеш прозрачен и това го доказаха в нашето проучване няколко общини. 39 български общини, не мога да ги изброя всичките по именно.
Водещ:Да, не е и нужно.
Петър Бакърджиев:39 български общини пожелаха да работят прозрачно. Някои от тях успяха. Други не съвсем, но аз се надявам, че в хода на това проучване все повече общини ще се присъединяват към групата на онези, които наистина искат да бъдат прозрачни, защото да решиш един проблем, а проблемът с обществените поръчки за българското публично пространство е много тежък, да решиш един проблем, означава, че преди това е задължително да си го осъзнал.
Водещ:Прозрачността всъщност оплете една примка, спасителна нишка, за която ще продължим да говорим само след малко. В „Клубът на журналистите” отново ще направим един плах опит да избягаме от темата за пари, говорейки за прозрачност. До колко наистина прозрачно може да има продължение на всеки един сблъсък? Ще Ви върна на предишните избори, на изборния кодекс. Знаем, че обществените медии са задължени да взимат пари от политиците и то, не защото ние сме тук много лоши хора и гледаме към техните джобове, просто защото законът ни задължава. Една такава дискусия как може да се развие в Германия, защото тук имаше остри коментари и после нищо?
Мария Стоянова:В Германия също взимат пари. Аз мисля, че дължим на слушателите едно уточнение. Става въпрос за това, че обществените телевизии и те са единствените, които по закон са задължени да излъчват рекламни клипове и дискусии, дебати в своето ефирно време в рамките на една предизборна кампания. В Германия това също е така. В Германия също се правят клипове от политически партии и тези политически партии си плащат за това удоволствие тяхното великолепно послание да стигне до избирателите. Така че в това също не виждам нищо лошо, да не говорим, че за телевизиите това, предизборните кампании, са една от възможностите не само телевизиите, а и радиата също, една възможност да обогатят бюджетите си.
Водещ: До колко трябва да има някаква промяна според Вас в изборния кодекс и така работата на обществените медии, както се наричаме ние, държавните, както ни наричат другите, да бъде по-лесна по време на избори?
Мария Стоянова:По-лесна в какъв смисъл?
Водещ:Ами в смисъл такъв, че да не се налага да обясняваме, че не сме лошите хора, които искаме пари за себе си. На политиците. Това беше един от скандалите на последните избори.
Мария Стоянова:Ами да обясняваме, че ние не сме лошите хора, че искаме пари на политиците? Те са наясно, че за да стигне тяхното послание до хората…
Водещ:Изкривява се следата.
Мария Стоянова:Жалко е това, защото това говорехме и с господин Бакърджиев преди малко. Проблемът не е в това, че се дават пари за едно или за друго нещо. Проблемът е, че парите не стигат, за да се дадат навсякъде. В това ни е проблемът. И стига сме се концентрирали върху това дали са дадени 5 лева тук или 5 лева там, или 10 лева тук, или 10 лева там. Колкото повече, толкова повече.
Водещ:Амитова е Мечо Пух. По отношение на цифровизацията.
Мария Стоянова:И е прав.
Водещ:Прав е да. По отношение на цифровизацията в Германия колко е бил прав?
Мария Стоянова: Е, по отношение за цифровизацията в Германия е още по-прав. Колкото много повече, толкова много повече. Знаете ли защо? Сега ще Ви кажа конкретно защо. Защото тази цифровизация, това звучи много… Самата дума е наситена с една особена вибрация и тя не ни е непременно позитивна и не е непременно…
Петър Бакърджиев:Много съгласни има думата. Съдържа съгласни в себе си.
Мария Стоянова:Много.
Водещ:За това опозицията също не е голяма.
Мария Стоянова:Зад нея хората не виждат хубавото, а то е много. То не е само, ако искате каналите, то не е само качеството на картината и на звука, то не е само дори плурализмът, който в голяма степен води със себе си този процес. Защото в момента ние имаме една малка част от нашата територия, но тя за мен лично е голяма, 24% от нашето население не приема повече от 1-2 или три програми. Давате ли сметка какво е това? Това означава, че тези хора са ограничени да слушат само мнението на една, две, в най-добия случай три медии и техните журналисти, и тяхната гл.точка. Целият останал спектър за тях е недостъпен. Дори спортни предавания, дори спортни събития.
Водещ:И след като се случи цифровизацията в Германия какво се случи?
Мария Стоянова:След като се случи цирфровизацията, се случва следното – едни технологически подем, един растеж на държавата, защото има изследвания, според които всъщност може би е важно да отбележим факта, че благодарение на цифровизацията се освобождават честоти във високия спектър, така наречения високочестотния спектър. Тези честоти при нас в една част са заети от Министерство на отбраната, което е изразило готовност да ги освободи, а в момента, в който и Министерството на отбраната ги освободи, те стават празни. Решение на ЕС е тези честоти да се използват за разработване на широко лентов интернет. Това е високо скоростен интернет.
Водещ:За който Нели Крус беше в България.
Мария Стоянова:За който Нели Крус беше в България и настоява. Защо настоява Нели Крус за него? Защото тогава, и в Германия стана така, тези големи честоти бяха обявени на търг. Явиха се трите фирми, които са мобилни оператори в Германия. На този търг тези фирми наддаваха за това нещо и вкараха веднага, така беше регламентирано там задание, че моментално трябва те да вкарат парите в хазната държавата, 3 милиарда и 600 милиона евро. Е, тези пари при нас в момента стоят блокирани. Оставете другото, ами заради този факт ние блокираме възможността на нашите съседи да освободят пък техните си честоти, защото ние при нас не сме си нагласили нещата. Много големи са измеренията на цифровизацията и те в много голяма степен са позитивни от това, че трябва да дадем 10 милиона за кампания или 5 милиона за септо боксове.
Петър Бакърджиев:Обаче има още нещо. Ако на хората бъде разяснено това по подходящ начин, вероятно то няма да изглежда толкова страшно и забележете, нужно ли е да се убеждаваме, че българина някак по дефиниция е изключително консервативен към новите неща? Мисля, че не.
Мария Стоянова:Всеки човек се страхува от новото.
Петър Бакърджиев:Не зная да ли е всеки човек. Със сигурност за българина.
Водещ:Толкова ли е трудно да бъдеш прозрачен, господин Бакърджиев?
Петър Бакърджиев:Ами според мен не е особено трудно. Въпросът е, че това изисква допълнителни усилия. Администрацията се плаща от това да бъде прозрачно, защото не знае колко е лесно, след като установи този принцип на работа за нея самата.
Мария Стоянова:Това е много важно, че тя се плаши, защото…
Петър Бакърджиев:Защото не знае. Ние се плашим от цифровизацията, защото е нова.
Водещ:Дали обаче, защото…
Мария Стоянова:Но не, защото непременно е лоша. Просто защото става въпрос за един исконен…,
Петър Бакърджиев:Не защото е лоша в никакъв случай. Администрацията по дефиниция не е лоша. Администрацията по дефиниция служи на обществото. Тя не е лоша.
Водещ:Да, ние и плащаме, за да ни служи, разбира се.
Петър Бакърджиев:Но тя се плаши като от всичко непознато и от самата прозрачност.
Водещ:И последно Мария, защо за блогърските медии се говори, че са несвободни? Защото ние журналистите сме мерзавци и страхливци или по друга причина?
Мария Стоянова: Знаеш ли, че българските медии сами казват за себе си, че не са свободни. Аз това наблюдавам. И когато медиите това го казват за самите себе си, обществото не може да ги вземе по друг начин. А медиите не са онова абстрактно медии някъде. Медиите са конкретни имена на вестници и списания, и радия и конкретни имена на журналисти, издатели и редактори.
Водещ:Т.е. трябва да излезем отвъд отношението си да критикуваме, когато имаме причина поименно…
Мария Стоянова:Да престанем да се крием зад общите понятия, защото ние страх, а свали маските и си говорим право в очите, както обичаме да правим на нашите георгафски ширини, тогава проблемите ще ни бъдат много по-малко, повярвайте ми.
Петър Бакърджиев:Още нещо обаче. Свободата в въпрос на лично усещане.
Водещ:И въпрос на ежедневни усилия. Между другото накрая да Ви кажа, че с Мария Стоянова така се разпалихме, че заприличахме на едни вятърни мелници. Ами да очакваме Дон Кихот извън ефира. Хубав съботен следобед Ви желая и бъдете свободни!          

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 25.02.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 25.02.2012

Водещ: Съветът на Европа предприема мерки за гарантиране на независимостта на обществените медии, а обществената медийна седмица у нас ни дари с ярки примери за редакционни зависимости. И ако миналата седмица търсехме отговор на въпроса заявеното намерение от страна на ново учредения Български медиен съюз за писани на нов етичен кодекс дали е поредната схизма у нас, из медиите като вирус и заболяване се появи практиката късане на вестници пред камера. Сами по себе си тези прояви изглеждат добре заредени с рейтинг и безспорно отпушиха коментарите в социалните мрежи. Днес няколко вестникарски първи страници са решени в квалификации. И каквото повикало, това отговорило. Разбира се и това е позиция. Дали обаче не е редно да си зададем въпроса колко е часа например? В едно общество, което уважава чуждото мнение и държи на истината, не е особено добре политиците да пишат заглавията или собствениците да определят посоката на коментарите и разследванията. Вярно е, че етичният кодекс, който мнозина журналисти спазват, е доброволен обаче никак не е редно да има дни, в които го спазваме и такива,в които не го правим. Много сложно се изписва този график – не за друго. До колко бонусите, за които и тази седмица се говори, писа и показа много, щяха да видят бял свят, ако не бяха медийните войни? Това също е един важен аспект. Какво да правят обаче във всичкото това време журналистите? Никак не е случаен фактът, че правото на информация е записано в повечето европейски конституции. Не само за частта на професията, но и заради човешките права е добре поводите да бъдат поставени журналистите под общ знаменател, като част от онази крилата фраза как всички са маскари, е редно поне да бъде поставен под въпрос. Защото медийните скандали са още един аргумент, който ще ни потопи надолу по степен на свобода на словото. После разбира се ще оспорим методиката, но какво от това? След вчерашното късане на вестници, по една телевизия, днес и по една друга иронизираха късането на вестници пред камера също с късане на вестници. Стана ясно още, че потърсената позиция от Светла Петрова не е стигнала до хартиеното издание, а само до електронното, защото позицията е била принципна. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Александър Райчев, Валя Момчилова, Светла Милчева, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Бонуси, оставки, високите цени на лекарствата, как журналистите коментираха темите и какво ще се промени освен няколкото лица във властта, до колко властта е склонна да споделя информация с медии? Как ще се развие поредният спор за достъпа до информация? Темите ще коментираме с колегите Весислава Антонова от „Капитал”, Александър Кашъмов – член на Етичната комисия за електронни медии и разбира се предполагам, че вече се сетихте и Найо Тицин, чиито интерес е извън България. Воюват ли медиите и какво да правят журналистите в това време? Каквото и да си говорим, винаги става дума за пари. Така мислят и Pink Floyd. Една от основните ценности на журналистите е отношението им към дискриминацията и по-точно срещу дискриминацията. Тази позиция и практика се опитва да наложи и ЕК с ежегодна награда. И така на национално ниво Даниела Горчева вчера стана ясно, че печели и ще ходи в Европа да се конкурира с колеги. Добър ден на Даниела Горчева.
Даниела Горчева: Добър ден на Вас и на Вашите слушатели.
Водещ:Става дума за съдбата на един човек, който всички администратори се опитват да кажат, че го няма.
Даниела Горчева:Да, този случай е наистина абсурден, но за съжаление не е единствен. Това е големият проблем. Става дума за съдбата на един човек, едно създание, който е от 32 години в България. Тук е завършил Висшето си образование – МЕИ, тук е работил като инженер в продължение на години. Работил е като предприемач на малка фирма за продажбата на кафе. След това е работил в други фирми. В един момент, след като 17 години живее в България, той иска от емиграционните български служби да му предоставят право на българско гражданство. Той има това право. Служба Емиграция отказва без никакви аргументи. Предполагам поради две причини. Едната е, че все още има от миналото наследено милиционерско мислене и манталитет, тъй като те са длъжни да се аргументират. Те нямат никакви мотиви да му откажат. Другата е според мен, че вероятно Господин /…/ не се е сетил да даде рушвет, където трябва. И освен това и дискриминационно мислене, и нагласи, защото той разбира се е от /…/. По-късно нещата се развиват така, че на него му изтича този паспорт, той вече веднъж го е подновявал, и отива, както предишния път в посолството на Танзания, за да си поднови документа за самоличност. Оказва се, че в Танзания има някакви нови разпоредби. Искат му акт за раждане, какъвто никога не са му искали. Той вече живее 20 години в България. Родителите му в Танзания са починали. Аз не мога да намеря от къде може да е този акт за раждане. И в един момент се оказва, че той дефакто не съществува за бюрокрацията. Танзания не му издава нов документ за самоличност. Българската власт го обявява за нелегален и го тиква в затвора в Бусманци, където е по-страшно от обикновен затвор. От там го измъква с много усилия и самоотверженост адвокат, която се занимава с него безкористно и с тези случаи. В крайна сметка той е извън Бусманци, но без право на дом. Трябва да се подписва всеки ден в полицията. Няма право на здравно осигуряване. Няма право да работи и ние предложихме на парламентарната комисия в…Ало?
Водещ:Да, чувам Ви.
Даниела Горчева:Предложихме на парламентарната комисия към парламента, която се занимаваше с това, да изработят нов закон за чужденците. Тези хора, като /…/, те са около 1200 мисля че – да им бъде признато българското гражданство и да бъдат решени техните проблеми. Но отново за съжаление нямаше…
Водещ:Какво ще направи тази Ваша публикация освен че, Дай Боже, да Ви донесе и европейска награда освен на национално ниво?
Даниела Горчева: Ами аз много се надявам българското общество да успее да разбере чрез медиите всичките тези случаи – те действително нарушават националната сигурност, защото от една страна има хора, които са почтени, имат право на българско гражданство и които не го получават. По този начин те са насилствено маргилизирани. Те с какво трябва да се прехранват? България не може да ги изхвърли, няма право. А не им дава право на нормално съществуване – да работят, да си плащат данъците, да се издържат. А от друга страна в България са създадени на 200 000 души българско гражданство. Повечето от тях са руснаци с много пари, които кракът им не е стъпвал в България. Те не знаят българския език, тъй като много добре знаете, че Русия е по-бандитска, за съжаление, държава и от България и че много малко възможно е човек От Русия да си е спечелил богатството по почтен път. Т.е. ние сме си поканили тук руската мафия, дали сме и възможност да си купува жилища по морето и да живее тук, а на хора като /…/ – почтени хора, които работят години, им отказваме българско гражданство.
Водещ: Как видяхте българската журналистика, когато дойдохте от Холандия тук? Вие сте тук заради наградата разбира се.
Даниела Горчева:Ами аз смятам, че все пак, тъй като аз отдавна наблюдавам този процес, вече има наистина много талантливи, мнодо ерудирани, много задълбочени журналисти. Те стават все повече, Слава Богу, но продължава средата да е все още много лоша. Най-вече, защото хората се страхуват от уволнение, страхуват се. Много журналисти нямат работа. Те са безработни и освен това за съжаление демократичната преса няма частно издание. Няма също, за съжаление това, което много ми липсва в България, са смислени и задълбочени, публицистични телевизионни предавания.
Водещ:Казахте буквално – демократичната преса няма издание.
Даниела Горчева:Да. Демократичната преса няма издания. Знаете, още преди време беше отворен вестник „Демокрация” и всичките му кусури. Това беше един приличен вестник. Изчезна. Вестник „Седем”. Напоследък и вестник „ Дневник” няма печатно издание. Единствено остана може би вестник „Сега”. Това е. За мен вестници, които се афишира цинизъм, уличен език, неглижират се граждански проблеми…
Водещ:В Холандия късат ли се вестници пред камерата?
Даниела Горчева: Моля?
Водещ:В Холандия късат ли вестници пред камерата? Без значение от целта – дали да изразят позиция или да иронизират изразената позиция?
Даниела Горчева:Не. Смятам, че това не е начин да се протестира, защото късане на вестници, на книги и т.н. независимо от това дали хората са имали право да бъдат сърдити заради едно или друго нещо и гневни, и дали са прави – това не е начинът да се протестира. Би трябвало да се назоват конкретно проблемите. Аз смятам, че много български вестници демонстрират липса на чувствителност към случаите на явна несправедливост към такива граждански случаи и мога да си представя – за съжаление липсва ни демократична култура и хората за съжаление не знаят как да протестират. Все още ни липсва демократична култура, макар че има прогрес, напредък и в това отношение.
Водещ: Благодаря на Даниела Горчева за този коментар. Успех Ви желаем на европейска територия с тази танзанинска съдба, която сте описали, тази човешка история. Разбира се ще следим какво ще се случи там. Сега добър ден и на гостите ни в студиото – Весислава Антонова от вестник „Капитал”, добър ден.
Весислава Антонова: Добър ден.
Водещ: На Господин Александър Кашъмов от програма „Достъп до информацията”. Добър ден.
Александър Кашъмов: Добър ден.
Водещ:И от етичната комисия за електронни медии и колко е часа – добър ден и на Найо Тицин.
Найо Тицин: Добър ден.
Водещ: Колко е часът?
Найо Тицин: Точно един без двадесет и две.
Водещ:За българската журналистика обаче колко е? Имаш ли отговор и на този въпрос?
Найо Тицин: Ами аз мисля, че часовникът е спрял за българската журналистика. С крайно съжаление го казвам. И знаете ли? В последно време, особено печатните медии – те са две, три основни групи, които издават някакви вестници у нас. Аз ги опреличавам като онези хубавци, които искат да се сложат на булката на селото, да кажем, или на царя. Всички се борят за дърцето на булката.
Водещ:Ябълката?
Найо Тицин:Булката естествено е Бойко Борисов. С извинение за ефинизма, но те всички искат да му се харесат и пред него да покажат колко са му по-роболепни, а в същото време помежду си се ритат по кокалчетата. Мен тази игра и този сценарий ми е безинтересен.
Водещ: Веси? Спрял е часовникът – съгласи се.
Весислава Антонова: Съгласих се, че е спрял часовникът. Все пак разбира се има и журналисти, които отговарят колко е часа, разбира се завиди в какво време – в централно европейско време, защото все повече са далеч от централно европейското време медиите в България. Или по някакво друго местно време, изкривено време.
Водещ:Ако те върна към онова твое проучване по време на изборите, когато ти изследва политическата реклама…
Весислава Антонова: Колко процента е платената политическа реклама и въобще има ли неплатени такива.
Водещ: И ако се върнем към това твое разследване, то ще даде ли един малко по-ясен и смислен отговор за вестникарските войни, защото те са факт?
Весислава Антонова: Няма да се връщам към това изследване. Това мое разследване – няма избори, няма кой да плаща за тези публикации. Тук по-генералният проблем и по-отчайващият и страшният проблем е функцията на медиите като такива, защото основната функция на медиите е публичността. Публичността, през която е близо до хората, интересува се от проблемите на гражданите и е посредник един вид между гражданите и властта, и упражнява натиск върху властта, когато обаче са засегнати проблеми на гражданите и на обществото. За жалост обаче тази функция е абсолютно неглижирана на медиите според мен и те се използват съвсем други – корпоративни цели, защото това са другите цели. Проблемът на българските медии е, че през последните години зад тях стоят не хора, които имат желание да развиват медийния бизнес като истински бизнес – така, както знаем се прави на развитите пазари. За жалост аз тук не мога да дам пример с българска медия, но примерно мога да дам пример за един вестник като „Guardian”, за който всички можем да си стиснем ръцете, че е дин сериозен вестник и в годините е защитил името си на сериозен вестник, и всички сме се учили от него. За жалост тук ще използвам един цитат на рекламния бос Красимир Гергов, който в едно интервю, последно, когато бях вземала от него, беше казал „Аз такива каубойци колко съм ги виждал!” Беше се изразил за собствениците от новата Българска медийна група.
Водещ: Да де,но преди 8 дни заедно с тях създаде Български медиен съюз.
Весислава Антонова: Вземам тази метафора, защото просто ми хареса на заем от него, въпреки че тя е в съвсем друг контекст. В българските медии влязоха страшно много каубойци наистина. Хора, които изобщо нямат желание са защитават професионални стандарти. За жалост напоследък те са все по-многобройни и влияят на малкото останали сериозни медии.
Найо Тицин: Тук само една скоба – нека да си представим Делян Пеевски като каубоец.
Водещ:Ами ние можем да опишем хората, които се движат с него – преди 8 дни, вече се срещнахме и те тогава много искаха като журналисти да ни изпратят отвън на плочника да чакаме.
Весислава Антонова: Те като каубойци навредиха много и на нашата фотографка Надежда Чипева, която беше дошла няколко минути по-рано, нека кажем 15 минути преди събитието и си беше позволила да снима Делян Пеевски пред хотел „Радисън” на жълтите плочки в София и тогава неговата охрана я беше блъснал в един ъгъл, бяха я заградили и изобщо не и даваха тя да мръдне от мястото си. Тя беше изключително изплашена, когато се обади в редакцията и на нас щеше да ни се наложи да викам полиция, ако не я бяха пуснали и не бяха отишли мои колеги мъже да се застъпят за нея и да видят какво става. В една свободна държава за какво става дума. Но аз исках само да кажа, че тук основният акцент не е това дали е скъсан един вестник или не е скъсан един вестник, защото всички ние в личния си живот знаем, че може би си белим картофите на вестниците. Тук проблемът е, че се нарича журналист един човек, който изобщо не е журналист. Той дори не е и водещ. Може би е водещ единствено на собствената си глупост и простотия. Проблемът е на хората, които са му дали достъп до ефира и честно казано, гледайки го, се сещам за една много интересна реклама, вървеше по българските медии. Рекламираше се шпеков салам и там основните персонажи бяха Дон Киход и Санчо Панса. Дон Киход казваше „свободата, свободата”, „салама” – казваше Санчо Панса. И този човек, който е един слуга просто, той е слуга на своите господари, които седят за него и са му дали достъп до ефира, прави… Смисъл слугата до това може да направи – -неговите възможности стигат до тук. Той няма други възможности. Неговият капацитет е такъв. Културата му е такава.
Водещ:Нека да се върнем обаче до нещо малко по-основно. Господин Кашъмов, защо в повечето европейски конституции правото за информация е защитено? И всъщност каква е работата на журналистите? Да информират, коментират, да дават оценки вярно?
Александър Кашъмов: Ние разбира се трябва да кажем, че има два аспекта. Първият аспект е правото на всеки да получава и разпространява информация. Свободата на изразяване – това е класическата роля на медиите. Това право за пръв път е записано в международен документ във Всеобщата декларация за правата на човека. Естествено то фигурира и в нашата конституция – член 41. И отделно от него има едно по-специално право. Това е правото на достъп до документите, които съхранява държавата. Разбира се тези права са изключително важни. Те са гръбнакът на съвременната демокрация, в която всъщност все по-голяма част от света започва да пребивава, слава Богу. Това е така, защото просто – демокрацията – по-добра система от нея не е измислена. Обикновеният човек взима участие в процеса на вземането на решения. Той няма как да взема участие в процеса на вземането на решения, ако не знае дебатите, ако не знае документите и ако няма всестранна информация. Особено за това, което правят тези, на които е дал мандат да управляват.
Водещ:И ние тук всъщност нека да бъдем разбирани погрешно – не става дума за някаква журналистическа солидарност, а за правила. Между другото, ако трябва по този случай да се произнесе някоя етична комисия, коя ще се произнесе? По електронните медии или по печатните?
Александър Кашъмов: Ами няма съмнение, че ще се произнесе Комисията по етика за електронните медии. Там, където аз съм зам.председател. Защото става въпрос за нещо, което е извършено в ефира на телевизионно предаване.
Водещ:Но това е формалната страна.
Александър Кашъмов:Тя обаче е много важна, защото ако пък вече се развие казусът и някой иска на публикацията във вестник „Труд” да я представи и да се оплаче от нея като не етична, тогава ще отиде в другата комисия по печат. Това е едно формално разделение, но ние сме различни хора.
Водещ:Между другото смятате ли да разгледате този случай, защото малко вирусно плъзна късането на вестници пред камера?
Александър Кашъмов: Ами…
Водещ:Пак ще кажа – независимо то целта днес беше иронизирана тази практика, която пък видяхме вчера.
Весислава Антонова: Проблемът е, че няма да произлезе нищо от това, Ирен, защото етичният кодекс на българските медии първо не е подписан от всички медии. Второ – като се създаде новият, вторият Медиен съюз, ще се пише втори етичен кодекс. Това, което – то чест им правя на комисията, тя няма как да не се захване с това, но единственото нещо, което може да направи, е да порицае медията, която го е направила това. То така е записано.
Александър Кашъмов: Да и то при положение, че тя не е член на кодекса, това вече създава формална пречка. Друг е въпросът, че комисията по начало има право, комисиите имат право по начало да формират становища по въпроси, които са от значение за функционирането на медиите и спазването на етичните стандарти. Дали, по какъв начин ние бихме се произнесли, аз не мога предварително да кажа, но ние имаме заседание във вторник, така че много е вероятно този въпрос да бъде поставен. Още повече, че и Светла Петрова, която цитирахте преди малко, също е член на Комисията за електронните медии.
Водещ: Ами тя вчера, потърсена е нейната позиция от една телевизия. Каза, че тя не е стигнала до хартиеното издание, защото е била принципна.
Александър Кашъмов:За мен има един важен момент. Тук разбира се вероятно ще говорим за много аспекти, но проблемът има един основен момент. Естествено няма особен проблем в това като символичен жест някой да скъса някакъв документ. Да тръгнем от Мартин Лутер, който е скъсал документ.
Водещ: /…/
Александър Кашъмов: Това беше съвсем различно в случая, защото когато един… Аз все пак бих казала журналист, защото важното е за какъв се представя някой. Смисъл това е важно, за да можем да оценим неговите действия. Когато един журналист всъщност къса труда на друг журналист – това ми се струва, че е едно изключително…
Водещ:За да защити човек с властови позиции?
Александър Кашъмов:Ами аз изобщо смятам, че това е едно изключително нездравословно отношение. Това означава всъщност, че тези отделни хора, тези журналисти тогава, когато бъдат изправени пред общ проблем, а те всекидневно са изправени пред общ проблем, защото истинския опонент на журналистите е властта, тогава, когато те са изправени пред общ проблем, те няма да имат силата да го решат. А точно обратното – техният естествен опонент в един образен смисъл ще може да ползва едни журналисти срещу други и това ще доведе до раково образование в цялото общество, защото в крайна сметка…Медиите служат на гражданите и на хората.
Весислава Антонова: Служат в момента на корпоративни интереси за жалост. Много повече на търговски корпоративни интереси.
Водещ:За това има нужда да кажем, че правото на информация на хората е защитено в повечето европейски институции. Ами аз Ви предлагам след мъничко да поразсъждаваме по въпроса понеже темите от седмицата бяха бонусите, оставките – ако обаче не беше тази вестникарска война, ние дали щяхме да научим нещо за тях? Отговорете ми с да или не и по-късно ще разсъждаваме за аргументите. Според теб, Деси?
Весислава Антонова: Ами ето, нали говорим за корпоративни интереси, които стоят зад вестниците. Според мен дори обикновените граждани, ако бяхте си направили труд да разпитате хората по улиците знаят ли за какво са тези оставки, за лекарствата ли – те нямаше нищо да знаят, защото този казус има доста задколисия в него, доста трудно се обяснява. Но пък засяга много неврологична за хората тема, много важна, защото всеки един от нас е потребител на лекарства и когато видиш заглавие, че лекарствата за онкоболни скачат три пъти, тук се задейства, натиска се едно червено копче и се отприщтва…
Водещ:Да де, ама е малко странно, когато видиш, че лекарствата за онкоболни в единия вестник, че са поскъпнали три пъти, в други, че саѝ поевтинели с 400 или 500 лева.
Весислава Антонова: Ами хората просто не си купуват вестника.
Водещ: Какво си записахте, Господин Тицин?
Найо Тицин:Записах си за общият проблем, че е властта, ама аз поне разбирам така тази подмяна, за която говорим, че е подменен проблемът, т.е. никой не се занимава с проблемите на властта истински. Т.е. това, че излязоха тези бонуси не е заради несправяне или заради някакви проблеми във властта, а защото едните ритат по кокалчето другите, защото искат да се покажат колко са по-добри пред булката. А на въпроса щеше ли да излезе, ако нямаше такива медийни войни, щеше да излезе, ако имаше истински журналистически разследвания.А това не е резултат на истински журналистически разследвания.
Водещ:Какъв е резултатът – ще продължим след малко. Преди да стане ясно как ще се пише този заявен втори етичен кодекс, докато течеше песента тук протече един оживен диспут на тема „Защо не работи етичният кодекс?” Найо, ти каза, че всъщност, откакто е приет този етичен кодекс, като че ли правилата в журналистиката, в професията по-малко се спазват. Веси, твоята теза беше, че това е едно външно тяло.
Весислава Антонова: Да едно неорганично.
Водещ:Господин Кашъмов каза, че е хубаво, че все пак го има. Къде е истината?
Весислава Антонова: Не, безспорно трябва да има етичен кодекс. Въпросът е до колко медиите в България имат желание да участват в истинското създаване и прилагане на такъв документ. До колко не е фалшиво това, което Георги Лозанов е припомнил от етичния кодекс. Трябва да има взаимно уважение и лоялна конкуренция между медиите. Звучи доста изкуствено написано като се има в предвид пазара.
Найо Тицин:Ако си спомняте, етичният кодекс 2001-2002 година се написа. Нали?
Александър Кашъмов:2005.
Найо Тицин:Добре. Под /…/ на управляващите естествено, защото те са гаранция в кавички, за свободата на медиите, като че ли. Но аз си спомням от по-ранните години на демокрацията, когато по-активно бях в журналистиката, в телевизията – ние тогава нямахме етичен кодекс през 90-те години. Нямахме и вестниците нямаха. И смея да кажа, че тогава по-прилично се държаха медиите. И веднага трябва да кажа, че наистина „Капитал” прави едно голямо изключение от всички други вестници, но в случая за електронните ще говоря. Като че ли най-прилични медии все пак останаха обществените. Без да правя четка на радиото, в което сме,но някак си дори вчера водих с едни приятели този разговор. Те казаха „Добре де, ама те обществените нали са държавни. Как така се случва, че държавата и управляващите не са се разпасали спрямо обществените медии, както са се разпасали спрямо частните медии, които всъщност…?” Я на един ще му оправят, я на друг… Все ми едно, не ме интересуват корпоративните им зависимости на управляващите и издаващите тези вестници. Някак си обществените медии случиха и си само създадоха един имунитет, който да не допуска такова разпасване на властта.
Весислава Антонова: С извинение това си има свое обяснение, защото власт имащите са достатъчно умни и проницателни да знаят коя медия има голямо влияние и през коя медия може да се търгува с влияние. Един така по-наложен през годините модел на констатация за търговията с влияние. Обществените медии през годините първо, че основният лост на управляващите ги натискаха през бюджета им – да го намаляват, свиват и съответно да го увеличават и да дават подаръци някакви. Вижте какво е тяхното влияние, колко хора ги слушат, колко ги гледат.
Найо Тицин: Те са доста маргинализирани.
Весислава Антонова: Това някак си се запазва, защото властта вижда, че няма смисъл да води битките си там, а по-скоро през тези най-гръмогласните и най-влиятелните медии.
Водещ:Разбира се тук аз ще си позволя да направя едно уточнение, че все пак националното радио има много програми. Една от програмите му е „Лидер” в радио ефира, така че и това е от значение, но пък на Найо исках да кажа, че последно едни 7 милиона бяха оценката и цената на тази свобода извън бюджета. Да се върнем обаче пак на бонусите и на…
Весислава Антонова: Аз визирах, Ирен, телевизиите.
Водещ:Разбрах. Но ако не бяха тези медийни войни наистина, Господин Кашъмов, щяхме ли да научим за бонусите и ако го бяхме научили по друг начин, нямаше ли да бъде по смислено?
Александър Кашъмов:Между другото това са различни въпроси. Аз първо не съм на мнение, че през миналото десетилетие медиите са били по-лоши, отколкото бяха през 90-те години. Напротив. Аз смятам, че през миналото десетилетие медиите категорично се развиха много и всъщност се появи разследващата журналистика, която я нямаше през 90-те години.
Водещ:А сега тя къде е?
Александър Кашъмов:Това, което в момента се случва, е много странно, но зад него всъщност се виждат някои според мен и обективни тенденции, освен че има субективни. Първото нещо е , че медиите станаха силни в България. Те станаха силни, те са в състояние да формират обществено мнение. И това е така особено много през последните години, защото всъщност тук има един хубав факт – политиката вече зависи от избори. Не случайно се ходи и се купуват избори, защото тя зависи и от медиите и за това има медийни войни, защото медиите се оказва, че са важни. Едно време те не бяха толкова важни. Това според мен е една от истините, която стои зад този скандал. Тя сама по себе си е хубава, но не води до хубави неща, както виждаме. Разбира се аз смятам също така, че не е проблем да има корпоративни интереси, защото медиите, голяма част от тях са фирми. Проблемът е когато предметът на публикуване не е този, за който те не си вадят хляба с продаване на медийния продукт, т.е. с разкриване на истината, с критика на управлението, с писане на темите, които са важни за хората, а когато започват да си вадят хляба с нещо съвсем друго. Аз не знам в каква сфера е техният бизнес в момента, но този бизнес не е в медийната сфера. Това е истината.
Весислава Антонова: Пак до подмяната стигнахме, Сашо. Има разследващи журналисти, но те не правят разследванията, които са в полза на обществото, а правят разследвания, които са в полза на издателя или на собственика.
Александър Кашъмов:Тук има обаче едно голямо „но”. Значи…
Весислава Антонова: Пак са добри в ровенето на факти.
Александър Кашъмов:Освен това разследванията винаги са добри, когато в тях има истински факти. Значи аз например не бих казал, че сам по себе си дебатът за бонусите е лош дебат или че обстоятелствата, които са го извадили на яве са чак толкова важни, когато все пак обществото получава информация.
Водещ: Има ли го все пак този дебат, защото всъщност може би трябваше да спорим за това колко да е морковът и колко тоягата, а не да оценяваме броя на оставките – приети, неприети и да ги преброяваме?
Александър Кашъмов:Между другото искам да кажа, че този дебат започна всъщност доста по-рано. Той сега се поде от тези групи медии, които започнаха да го експлоатират, а всъщност този дебат се появи за първи път според моето знание като ръководител на правния екип на програма „Достъп до информация” през лятото на миналата година, когато в.”Сега” за първи път поиска тези бонуси за първите две тримесечия за миналата година. Тогава това не беше свързано с никакъв особен шум. Мина незабелязано, но има съдебно дело. Има решение на административния съд София-град, което се приема, че не са лични данни тази информация и обществото има право на нея, но тъй като беше обжалвано това решение, предстои произнасяне на Върховния административен съд. Това е за мен автентичната история на този дебат. Разбира се един от проблемите е, че някои политици много умело започнаха да го експлоатират, което пък е нормално, защото те са опозиция. Но за мен това, което е вече мое персонално мнение, лично мнение, то не е свързано с медиите как го отразяват и т.н. – аз смятам,ч е все пак не бива дебатът за публичните разходи да се замества с едно сиромашийство, с което ние да не искаме изобщо да не получават заплащане хора, които са отишли в държавната администрация и вършат важна работа все пак.
Водещ:Всъщност истинският спор е за мярката, може би за важността да се уточнят някакви правила, а не правилата да бъдат – ето, тук се сещам веднага за една крилата фраза „Не да има хора, които да разпределят дажбите.”
Александър Кашъмов:Ами спорът е малко като при помилванията. Значи…
Водещ:Между другото и помилванията са тема от седмицата.
Весислава Антонова: Наистина тук проблемът е как възникна темата. Логично тя е от миналото лято, но защо медиите не продължиха с тази настойчивост да я развиват и следят нали?
Александър Кашъмов: Точно така. Ами с помилванията се получи нещо подобно.
Весислава Антонова: Да, действително въпросът е правилен. Дали биха разбрали за този важен проблем, ако не беше всъщност настъпване по кокалчетата между две враждуващи вестникарски групи?
Александър Кашъмов: Но това пък има някакъв положителен ефект, но това не е заради настъпването, а заради това, че в демокрацията медиите живеят в конкуренция. И това е хубаво. Лошо е когато конкуренцията не е честна, когато играта не е честна. Това е един стар наш балкански проблем. Малко хора, особено от тези големите собственици, малко хора знаят как се яде с вилица и нож. Като се отиде малко по на запад се вижда, че е обратното. Този е проблемът всъщност. Този е проблемът.
Найо Тицин:Това как се яде с нож и вилица някак си аз си го обяснявам по един много драстичен начин. Знаеш ли защо? Защото когато бащите на американската демокрация и на френската революция са писали Харта за правата на човека и Декларацията за независимостта в Щатите в края на 18 век, ние за първи път – един достоен монах е написал Българската история. Ето това е. Когато едни хора, едни умове са ги занимавали проблемите, които сега тепърва ги откриваме, че има такива проблеми, те са се занимавали преди 200 години, ние тогава още не сме си знаели историята.
Водещ:Аз обаче ще направя една реплика. Венета Шопова, която е председателка на комисията за защита на личните данни, твърди, че бонусите са лични данни. Заплатите и бонусите, които получават държавни служители са лична информация, защото издават икономическата им идентичност. Край на цитата.
Александър Кашъмов: Аз тук бих казал следното – няма съмнение, че те са лични данни, защото според Закона за защита на личните данни, той се основава на директива и конвенция, всяка информация, свързана с едно лице, представлява лични данни. Само че когато говорим за Достъп до обществена информация, тук има един баланс, който се прави. Определени лични данни стават публични заради надделяващия обществен интерес на обществото.
Водещ: Всъщност тези данни ги има в декларациите, които тези политици или администратори, висши администратори са длъжни да подават към Сметната палата.
Александър Кашъмов: Ами значи да, това пък е една друга тема. Ако си спомняте имаше тема и то по това също има съдебно дело, което Административният съд София –град спечели. Това беше Декларацията на независимите народни представители, които министър Симеон Дянков не искаше да даде информация кой за коя партия е предназначил полагащата му се бюджетна субсидия. Всичките тези данни от подобен характер – те стават публични при наличието на надделяващ обществен интерес. Това е и смисъла, в който се произнесе и съдът по тези казуси. Това е хубаво да го вземе в предвид и Комисията за защита на лични данни. Между другото има по този повод един хубав текст в блога на Програма „Достъп до информация” от колегата Ани Давидова, която посочва, че има и още по-стара практика на съдилищата, които ясно казват, че подобен вид информация е обществена. Ние наистина , както каза и Найо, малко вървим след събитията в някои други по-западни краища. Не е лошо в този смисъл да забързаме малко крачката си, защото иначе ще си останем да вървим след събитията.
Весислава Антонова: И часовникът ще е спрян.
Водещ:И часовникът ще е спрян, да.
Найо Тицин: И освен това аз ще рефлектирам Сашо, който каза наистина медиите на все по-важни, не станаха, ами по-скоро се правят, защото когато те наистина те бяха важни за публиката, те имаха много по-висок тираж. В момента тиражите на тези вестници са слезли до своя минимум, което означава – сега пък в потвърждение на твоите думи, че те не се изхранват вече от журналистическия си продукт, за да бъдат купувани, а се хранят от някакъв корпоративен продукт, който им плаща рекламите, или който ги финансира и т.н. Но това дали е добра или лоша новина няма да го коментираме, но вестници вече не се купуват в България. И това до някъде дори според мен за у нас е добра тенденция.
Водещ:Да. Ами то на този фон аз пък да кажа, че на 16 февруари Съветът на Европа призова официално държавите членки да засилят редакционната и оперативната независимост на обществените електронни медии. Всъщност защо обществените? Защото за тях могат да вземат позиция от Съвета на Европа. Другите са си самостоятелни търговски обекти, но в крайна сметка обществените медии, като че ли формират общия фон.
Весислава Антонова: Ама лошото е, че не го формират. Те са все пак някакъв стожер, нали, тук говорихме за достъп на аудиторията, но тъй като през годините все пак са оставали стожер някаква добра, качествена журналистика.
Водещ: Искам да Ви кажа, че „Разделяй и владей” обяснява всичко като логика на събитията.
Весислава Антонова: Аз пак казах, има по-гръмогласни медии, не го разбирайте само през тиражи или през слушаемостта, или през гледаемостта. Но просто по-гръмоглансите медии заглушават гласа на обществените, Става въпрос като едно класическо изпълнение, оперно. То си остава чисто, но това не означава, че около него няма някакви нови, млади попълнения, които се опитват да теглят това класическо изкуство, било оперно или журналистика, и т.н. Някакви поп културни явления и да се намесят с някакви поп културни явления. Да обясня някак си.
Найо Тицин: А пък в журналистиката са и субкултурни.
Весислава Антонова: Точно така, но тук е много лошо това. Смисъл много ретроградно е всичко това, което се случва.
Водещ:До колко от този лабиринт има изход? Останете с нас. Ще продължим след малко. Ще започнем сега с едно отклонение, ще продължим т.е. сега с едно отклонение. Как държавите се отнасят към жертвите на тероризма? Това е настоящият интерес на Найо Тицин. Но понеже няма бивш журналист, за това в началото пък започнахме с уточняване на колко е часа. Аналогии могат ли да се правят?
Найо Тицин: Значи това е тема, която ме интересува от известно време. С една журналистка в Париж работим над този документален проект за документален филм. Мен ме привлича да се занимавам с теми, които са доста отвъд Калотина, с извинение. В смисъл такъв, защото това са важните теми за света. Тук дали Бареков е скъсал вестник или дали в. „Труд” е написал неговата борба въобще не ме интересува, защото първо българските вестници като почнеш да ги разлистваш повечето, особено ежедневниците, те имат една международна страница, в която обикновено в половината от тях е изпълнена с това дали някой българин е хванат някъде или български цигани са изгонени от някъде, т.е. всичко е свързано с нашата провинциалност. С голямо съжаление говоря. Когато отвориш „Guardian financial times” или който и да е друг вестник, ти ставаш част от света. Разбираш какви са общите теми, които вълнуват света и как се движи светът. Българските вестници като ги отвориш, не разбираш как се движи светът, не разбираш и как България се движи. Общо взето. Или разбираш с голямо съжаление как се движи. Темата за жертвите на тероризма е една общо взето нова тема в законодателството и за всички страни в цивилизования свят, да го кажем, защото тази тема започна да набира скорост след 11 септември 2001 година, защото се оказа, че броят на хората, които засягат тази тема се увеличава. Поради увеличаващият се тероризъм по света. И е любопитно да се види, че дори в ЕС различни страни по различен начин третират тази тема. Например в Италия жертвите на тероризъм, в смисъл хора, които по един или друг начин са осакатени от терористичен акт, държавата поема доживотна тяхна пенсия. Защото презумцията, от която са изходили в италианското законодателство е, че всъщност терористичната атака е винаги атака срещу държавата. А хората, които са потърпевши, те всъщност са странични жертви. Те са жертва на това, че държавата не е успяла да ги опази. З а това в последствие поне държавата иска по някакъв начин да ги увъзмезди или как да кажа? Някак си да поема някаква отговорност, да ги компенсира. В англо-санксонския свят е пък съвсем друго. Там са ги оставили хората сами да се оправят. Но има различни държави и по различен начин разсъждават над това нещо и мен ми е интересно да видя как съвременната и законодателна, и някак си политологична мисъл се занимава с такива актуални неща, с които може би ние ще се занимаваме след 15-20 години, ако изобщо се занимаваме.
Водещ: Защото в момента сме заети, а пък например да разсъждаваме как да се ограничат броят на жертвите на ПТП на пешеходна пътека, защото това беше темата.
Найо Тицин: Но примерно дори България може да се включи в дебата за жервтите на тероризма, защото ние имаме също жертви на тероризма. Преди 2-3, 2006 или и 2005 мисля година, двама български шофъори бяха публично обезглавени в youtube.com в Ирак. Какво стана с техните семейства? Как стана? Помня, че нещо Бойко Борисов беше отишъл до Турция, едва ли не самоотвержено да види, да ги спасява като главен секретар. Имаше някаква такава героична поза. Не знам какво стана, но все едно, няма значение. Въпросът е държавата има ли отношение към семействата на тези хора или няма отношение? Според мен няма отношение и такъв дебат не може да се повдигне тук, защото се занимаваме с всъщност много по-безсмислени неща.
Водещ:Господин Кашъмов, как Ви изглежда един такъв дебат? Възможен, невъзможен в България?
Александър Кашъмов: Дебат за тероризма? Ами разбира се това, което…
Водещ:Има ли медиен тероризъм?
Александър Кашъмов:Това разбира се по образен начин може да бъде възприето. Ами разбира се, ако говорим вече за тероризма в тесния смисъл на думата, разбира се това е интересна тема и разбира се темата за двамата шофъори е важна. Между другото аз си спомням, че тогава водихме едно дело за достъп на информация и връзка, защото беше много интересно в каква степен и какво е преговаряло тогава Министерството на външните работи. Информацията беше отказана и отказът беше потвърден от Административния върховен съд. Но всъщност истината за това подготвена ли е държавата например за подобни ситуации? Как се реагира и каква е степента на подготвеност, и какви са последиците? Това е важно. Това е важно разбира се, както и всичко друго. Всъщност това, за което говорим е, че медиите би трябвало, поне мисля, че е в полза на гражданите, да поставят такива въпроси – дали управляващите с аподготвени за една или друга ситуация, която засяга съдбите на хората, дали управляват добре парите, които данъкоплатците им дават, дали развиват бизнеса, т.е. дават възможност за условия, дали става по-добър животът за обикновения човек? Това са темите.
Водещ:Но това не става с етичен кодекс май. Това става по друг начин.
Александър Кашъмов:Ами етичният кодекс е едно от средствата. Ако си представим, че все пак медийното слово тече като река, какво представлява етичният кодекс? Той е просто един бент, защото реката трябва да има корито. Не знам.
Водещ:Кой къса дигите тогава?
Весислава Антонова: Според мен всичко става с професионална журналистика, с качествена журналистика и с хора с характер. Защото не може основният аргумент да е, че ще уволнят от вестника, ако ти си добър с качествена журналистика. Те ще уволняват, ще уволняват и в един момента нали, то няма да може. Има някакъв предел на уволнения. Не може пазарът да е само от слуги и изплашени хора, защото има много качествени журналисти във всички медии и въпросът е кой колко е направил някакъв компромис, дали е направил и защо го е направил.
Водещ:Ами накрая да си зададем пак въпроса колко е часа? Имаме ли шанс да се движим по точното време, Господин Тицин? Изобщо кого да попитаме колко е часът днес?
Весислава Антонова: Себе си.
Найо Тицин: Ами да, първо себе си да се погледнем наистина и да… Знаете ли? Когато се прави избор, хората много повече се двоумят за Коледа дали да си купятр пуйка или прасе, примерно, отколкото мислят какво да изберат на избори, което общо взето им се случва, нали? На 4 години. И после много се учудват и започват на втория ден след изборите да се казват „Ох, ами сега какво стана?” Не си мислел достатъчно или си гласувал напук, против нещо, а не за нещо и не си мислел като си правил това нещо. Вчера ми попадна на повод часа – наистина от Калотина на Изток часовникът все повече се забавя, направо е спрял. Когато вчера гледах в youtube.com предизборните клипове в подкрепа на Путин, аз доста се шашнах. Те са под на слова – „Русия без Путин? Апокалипсисът е утре!” Където ти обясняват, че ако не е Путин, всичко отива по дяволите. Как Русия ще предостави ядреното си куфарче на Обама директно. Как целият Запад е доволен от „демократизацията” на Русия. И т.н.
Водещ:И това е един медиен член 1-ви.
Найо Тицин:Да. И как без Путин всичко е загинало и само с него могат да оцелеят и да се радват на това, което в момента си се радват. Така че на мен ми е любопитно догодина да видим до каква степен някои партии ще ползват същата фразиология и лекция, как без това всичко е загинало. Въпреки че преди 5 години имаше зачатък на някакви такива простотии. Имаше зачатък на такова спиране на часовника.
Водещ:За всичко е виновен Жак /…/, който на времето дойде и направи онази карта с черепчетата. Тази рекламна лекция той я създаде.
Найо Тицин:Да, но тези автори на путиновите клипове са го минали десетократно. Просто страхотно.
Водещ:Господин Кашъмов, които дела ще дадат някакъв отговор на въпросите, чиито отговори търсим днес?
Александър Кашъмов:Ами тук може да се каже, като стана дума за избори – слава Богу в България около избори се разглеждат по-интересни и по-важни въпроси, свързани с управлението, свързани с публичността на кандидатите, а не с ядреното куфарче.
Водещ:Добре, че нямаме ядрено куфарче.
Александър Кашъмов:В това отношение всъщност и това, което забелязвам като тенденция в последните години е, че властта и политиците все повече се интересуват от конкретното обществено мнение. Съответно взимат и някакви управленски решения. В тази връзка обаче в ден днешен е на общественото внимание един много важен казус пред Конституционния съд, защото преди 2-3 седмици беше атакуван един текст от закона за досиетата от страна на тричленният състав на Върховния административен съд. Това е текстът, според който се обявява принадлежност към Службите за сигурност на съответните хора само на основата на документи, които те не са подписали. Там картончета, посочени данни в регистрационни дневници и т.н. Това е доста притеснително, защото обществото все пак за последните години свикна, 5 години вече има едно постепенно разкриване на тези лица от Комисията, която е съставена от представители на различни политически партии. Знаем – действа независимо, има съдебен контрол. И хората свикнаха, когато дойдат избори, да преценяват кандидатите си и през тази призма и това е редно, защото това е свързано с морала на обществото.
Водещ:Това е част от разбирането на даден човек към живота, към околните.
Александър Кашъмов:Точно така и за това е важно ние да знаем в крайна сметка за кого гласуваме, кой ще ни управлява. Важно е да се разкрият зависимостите, свързани с нашата ДС. Важното е обществото да прочете историята си, за да може да върви напред и именно в този момент това конституционно дело, по което разбира се Конституционният съд ще се произнесе, се оказва един доста важен момент в нашето общество тук и сега, защото то ще определи постигнатият консенсус през 2006 година и последвалото отваряне на тези документи дали ще продължи или ще бъде сериозно разтърсен и обществото по някакъв начин ще се върне назад.
Водещ:А особено за журналистите това поне е много важно, защото аз си мисля, че е важно кой говори, нали така Веси?
Весислава Антонова: Важно е разбира се.
Водещ:Найо?
Найо Тицин:О, да.
Весислава Антонова: Според мен е много важно дали действително е важно това усещане, което имат хората, че има някакъв двоен стандарт при отваряне на досиетата, че има хора, чиито досиета се отварят и такива, на които това им се спестява.
Водещ:Свободна територия за разследващата журналистика. Ами аз накрая да пожелая от екипа ни хубав съботен следобед. Александър Райчев, Снежа Спасова, Светла Милчева и от мен Ирен Филева.         

Кръгла маса: „Радиосредата 2001-2010: аудитория, поведение, реклама, цифровизация” ще се проведе на 22 март

На 22 март 2001 г. в Българското национално радио ще се състои Кръгла маса на тема „Радиосредата 2001-2010: аудитория, поведение, реклама, цифровизация”. Кръглата маса се провежда в рамките на научно-изследователския проект „Електронната медийна среда в условията на преход и цифровизация 2001-2012 г.”, осъществяван от изследователи от Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски” и от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, финансиран от Фонд „Научни изследвания” към МОМН. На кръглата маса ще бъде представено и новото научно онлайн издание „Newmedia21.eu. Медиите на 21 век”.

Програма на Кръглата маса

10.00 ч. Откриване. Встъпителни думи от генералния директор на БНР г-н Валерий Тодоров. Встъпителни думи от доц. д-р Маргарита Пешева, ръководител на научно- изследователския проект
10.15 ч. Доц. д-р Маргарита Пешева (ВТУ). Националната радиоаудитория. Основни тенденции
10.45 ч. Доц. д-р Маргарита Пешева. Аудиторията на програма Хоризонт – развитие и перспективи
11.15 ч. Доц. д-р Лилия Райчева (ФЖМК-СУ), проф. д-р Кирил Конов. Цифровото радио. Основни тенденции, перспективи
11.45 ч. Почивка. Кафе пауза
12.00 ч. Проф. дфн Милко Петров (ФЖМК-СУ). Медийно поведение: 2010 г. Основни тенденции
12,30 ч. Весислава Антонова (в. Капитал). Радиорекламата. Основни тенденции, перспективи
13.00 ч. Проф. дфн Милко Петров. Представяне на новия сайт Newmedia21.eu
13,15 ч. Дискусия
13,45 ч. Закриване.

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в Българияhttp://www.eventbox.bg/events/1579