Институт за икономическа политика съвместно с Фондация “Ханс Зайдел” организира втора тематична конференция, посветена на предизвикателствата, пред които е изправена българската икономика за повишаване на своята конкурентоспособност. На него ще бъдат представени националните политики за стимулиране на конкурентоспособността, перспективите за развитието на бизнес климата в страната, както и сравнителен анализ на показателите и тенденциите в тяхното изменение за българската икономика и тези на останалите страни от ЕС.

На форума бе представена, разгледана и гласувана Индикативната годишна работна програма за 2010 г. на оперативната програма.

 www.actualno.com | 2009-11-24 

Съветът за електронни медии избра Мая Вапцарова за изпълняващ длъжността председател на съвета за срок от един месец, информират от СЕМ.

Мая Вапцарова е родена на 7 юли 1944 г. в гр. Банско. Завършва кинорежисура и драматургия в Академията за театрално изкуство и кинорежисура в Унгария. Автор и режисьор е на 63 филма. Има издадени 6 книги – поезия и проза. Изпълнителен директор е на фондация „Вапцарова вяра”.

Член е на Европейския Форум за национално и културно наследство (Белгия) и директор на българския му отдел, Асоциацията на Българските филмови продуценти, Съюза на филмовите дейци в България и Съюза на Българските писатели. Кандидатурата на Мая Вапцарова за член на СЕМ беше издигната от ДПС.

Оригинална публикация

По време на виртуалния диалог, организиран от ICT Media, ще се даде отговор на това дали компаниите у нас използват рентабилно наличните си системи за офисен печат, какво налага използването на аутосрсинга на печатни услуги, за кои компании е подходяща платформата и до каква степен е навлязла в България.

Луксозната подаръчна книга „Зодии на вкус” ще излезе на 17-ти ноември с марката на издателство „Кръгозор”.

Навършват се 5 години от създаването на Български фонд за женитe.

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 2009-11-24 

Предложиха ми две добри неща, още мисля

Николай Бареков е роден на 16 октомври 1972 г. в Пловдив. Започва кариерата си като радиожурналист в родния си град. В София идва през 2000 г. като водещ на политическо токшоу в тв “Европа". Седем години е лице на сутрешния блок на Би Ти Ви – от 2003 г. През 2002 г. се запознава с Евгения. Четири години по-късно се жени за нея Двамата имат син – също Николай.

На 37 години не ми отива обикновен трудов договор

- Г-н Барeков, болен ли ви уволни bTV, или какво?

- От 1,5 г. обмислях раздяла с bTV. Имах джентълменско споразумение с ръководството, включително и с Люба Ризова съвместната ни дейност да продължи до изборите, като това бе eлeгантен начин да се изнесе тежка кампания и аз да помогна с моя авторитет на телевизията.
И хайде още малко, дай сега да пуснем тази рубрика, “На БарЕкадата" взе, че тръгна, но аз от май месец съм с нагласата, че всеки ден в bTV просто може да се окаже и последен.

- От какво зависеше това?

- 90% от мен. Може би се освободих вътрешно и затова станаха и хубави предавания. За много хора е абсурдно, че си тръгвам. Но в един момент идва краят – ето библейското число 7 години, време е за промяна. Искам да се развивам, да бъда на свободния пазар, да участвам във формирането на нови проекти. Хората казват – предаването на Бареков, Бареков супервлиятелен, но реално на дъното на всичко това съм бил един обикновен служител на телевизията.
На 37 години съм, човек на заплата с един обикновен трудов договор, мисля, че не ми отива.

- Какво ще правите сега?

- Още преди година получих доста примамливи предложения от български големи медии и медийни холдинги. Много примамливи във финансов аспект и като позиция – на супервисоко място. Става въпрос за длъжност изпълнителен директор, член на борда на директорите, но няма да участвам пряко на екрана. Не желая да бъда конкурент под някаква форма на bTV. Предпочитам с по-стратегически неща да се занимавам.

- Например?

- Управление на цял нов медиен проект. Ето това, което правим с Димитър Аврамов (политолога – б.а.) по отношение на тези сайтове е нещо подобно. Аз имам партньори, с които заедно мислим по тези идеи. Например да направим грандиозен европейски проект в интернет. Със сигурност оттук нататък ще се занимавам с интернет. Но до седмица-две ще обявя кое от всички предложения, които съм получил до момента, ще избера.

- От телевизии?

- Става въпрос за медийни проекти, не само за телевизии. Искам още малко чисто физически да имам няколко дни, в които с bTV да приключим отношенията в коректен тон. Те ме търпяха година. Аз бях иди ми-дойди ми единия ден, идими – дойди ми.

- Правим интервюто във вашия нов кабинет срещу Народното събрание, който е в офиса на сайта bnews.bg. Участвате ли в интернет бизнеса?

- Аврамов развива целия проект от няколко години, но преди аз да го запозная с моите американски приятели, не му обръщаха внимание. Той ми отвори очите за интернет, аз – как интернет може да бъде сериозна медия. Той направи преди години сайта bpost за международна политика, на мен ми подари блога barekov.com. Аз 2 г. го държах в рафта с книгите прашасал, след това го изтупах от прахта. Мои приятели ме запознаха с топжурналисти от американски медии, които са излезли от тях и са направили блогове. Сред тях се оказа Тина Браун, бивш главен редактор на “Венити феър", на сп. “Нюйоркър". Изведнъж тя изскача на свободния пазар и създава първо блога, след това сайта “Дневният звяр". Тя ме запали страшно за интернет.
Офиса, където се намираме, го даде наш общ приятел с Митко, който си го беше взел за други цели, но предвид кризата реши, че така и така му плаща наема, няма да го ползва, и приюти първоначално 4-5 души около Митко, които го списваха.

- Вие собственик ли сте в този сайт?

- Собствениците са няколко момчета, аз нямам собственост. Единственият верен факт, който изнесоха във в. “Капитал", беше, че преди време имаше предложение жена ми да бъде приета тук за член на съвета на директорите. Но тези хора, които се занимават основно с интернет, са малко странни. Идеята, която те не приеха тогава, бе на жена ми – да се направи хубав светски сайт. Съпругата ми имаше една среща тук, която може би остана в тайна, между нея и Берлускони, когато той беше в София. След това и с г-н Валентини, който е дясната ръка на Берлускони. След като им разказала за сайта, те предложиха дори да инвестират в тази идея. Тогава нещата не станаха, но смятам, че до 2-3 месеца ще бъдат осъществени.

- Кои все пак са собствениците на сайта, в чийто офис сме сега?

- Не мога да говоря от тяхно име.

- А защо вие имате кабинет тук?

- Този кабинет е тук от два дена. Той е още неуреден. Ще съм тук, докато реша накъде да поема.

- Свързват ви с Иван Терзийски – охрана в Би Ти Ви, който е бил ваше подставено лице в сайта, така ли е?

- Да се свържат с Иван и да го питат. Той ми е приятел от много отдавна, приятел е и на други хора, има федерация по карате, ако не се лъжа. Той е много странен човек, каратист с черен колан, не знам защо този човек по някакъв начин трябва да бъде свързан точно с мен. Най-хубавото нещо, което ми се случва в последните дни, е, че вече мога да говоря само от собствено име.
Затова си направих и блога, за да мога да си съхраня гражданската позиция за бъдещето на България. Много пъти ме питаха защо започнах с Бойко Борисов в блога. Ами беше ми интересен и ми бе приятно да го интервюирам преди изборите, а други хора ми бяха неприятни и затова не им дадох място в блога.

- Вярно ли е, че близостта с Христо Ковачки е развалила отношенията ви с bTV?

- Не съм си развалил отношенията с bTV, а и Ковачки може би е бил веднъж в предаването. Имахме рубрика, в която всяка политическа партия можеше да си плати някаква сума и да представя партийната си програма. С решение на директорите на bTV тази рубрика беше 10 мин един път в седмицата. Не съм виновен, че БСП и ЛИДЕР купиха време. Всяко нещо има просто обяснение, въпросът е, че България е страна на слуховете.

- Получавате заплата по обикновен трудов договор, а имате джип и 5-има души охрана, как?

- Ето поредната простотия. Наистина имам джип от три години, той е на семейната ни фирма в Пловдив, изплаща се на лизинг и вече е загубил поне 50% от стойността си. Нямам книжка, вози ме шофьор. Фирмата ни се занимава с търговия на зърно, на хляб и т.н. Имаме и галерия.

- На чие семейство са тези неща – на вашето или на жена ви?

- Имам няколко атрактивни имота в центъра на Пловдив. Ето, снимка на прадядо ми Никола Бареков виси зад мен. Заради него имам всичко това. Той и другият ми прадядо са държали трите централни кина на Пловдив, фабрика за лимонада, за кревати и няколко сгради в центъра.
След като казах всички тези неща, може би трябва да си взема охрана. Дълги години жена ми го отнасяше как тя била богата реститутка. Да, общо с нея горе-долу добре си живеем. Единственото ни жилище, което обитаваме, е апартамент в краен софийски квартал, който изплащам за 35 години. Не ми е подарен от един президент, както някъде се появи в жълтата преса.

- Какво ще правите оттук нататък? Вярно ли е, че са ви предложили ръководни постове в ТВ 7 и Би Би Ти?

- Имам две предложения за няколко ръководни поста. Най-атрактивното предложение като заплащане беше от една от тези телевизии и постъпи някъде около 5-6 месеца преди изборите. Честно казано, 4-5 месеца мислих, почти бях приел, след което се отказах. Предложението отново е актуално и днес.

- Какво ще стане с политическите ви коментари, които обичате да правите?

- Продължавам в блога си, вече съм освободен от отговорността да представлявам bTV. Мога да изразявам лична позиция. И сега ще кажа, че в държавата предстои голяма битка. Няма да е за кокала. Това ще е битка кой ще дърпа юздите на българската икономика, енергетика, въобще всички ресурси, които България има.
Битката е проста – от едната страна ще бъдат западните ценности, Америка, Европа, от другата страна ще е Русия. Сега не мога да кажа кой ще представлява руските стратегически интереси. Мога да кажа обаче, че Бойко Борисов се очертава като единствената алтернатива на западната ценностна система в България. Дано не съм лош пророк, но смятам, че за Бойко предстоят много тежки мигове. Той ще бъде подложен на сериозна атака от всички тези кръгове, които не искат в България да се състои промяната. Говоря за олигарси, за хора, свикнали да крадат по няколко милиарда от държавния бюджет годишно. По моя информация Бойко е казал, и мисля, че добре е бил разбран, че няма да се краде по негово време. Докато е в силна позиция, а той ще е на нея в следващите две години до президентските избори, кранчето секна за всички, които бяха в комфортната позиция само допреди няколко месеца. Аз смятам, че тези хора няма да му простят.
Аз пък съм в подготвената позиция вече да мога да взимам позиция в тази битка. Заставам зад този, който ще олицетворява и ще представлява западните ценности в България.

Стр. 13

в. Труд | Валерия ВЕЛЕВА | 2009-11-24 

Журналистът имал охрана от петима души и 3 джипа

Въпросите от последната седмица “къде е Бареков", “болен ли е от свински грип, напуснал ли е, или са го свалили от екран" от вчера вече имат отговор.
След като горещият стол “На БарЕкадата" опустя, а партньорката му Ани Цолова геройски води сама сутрешния ефир на Би Ти Ви, Николай Бареков осветли драматичните си терзания около раздялата си с телевизията.
В 8,30 в понеделник Мистър Имаме новина написа в блога си: “Взех своето съдбоносно за мен решениe да приема много висок ръководен пост на друго място." (Виж по-долу пълния текст на писмото му – б.р.)
За промяна в кариерата на емблематичния Бареков се заговори още след изборите. Някои сметнаха, че заради демонстрираната от него близост с Бойко Борисов ще бъде поканен в изпълнителната власт. Заговори се, че тв водещият се виждал като бъдещ министър, но премиерът бързо охладил страстите му. “Ревнив съм на тема Бойко Борисов и Яне Янев, когато ходят в други предавания. Искам само при мен да идват. Причината е, че толкова много неща сме правили заедно и от толкова дълго време", призна Бареков непосредствено след победата на ГЕРБ. В ефир обаче неколкократно Борисов рязко е парирал опитите му за “слагаческо поведение".
После идеите на Бареков за “промяна" отшумяха, в началото на политическия сезон тръгна рубриката му “На БарЕкадата" и два месеца и половина по-късно той вече не е в ефир.
Официалната позиция на Би Ти Ви е, че “в живота има срещи и раздели" (виж по-долу). Противниците му обаче твърдят, че отдавна са станали “обществено достояние факти от работата и живота на Бареков, които нямат нищо общо с морала на журналиста". До ръководството на медията са достигали сигнали за това, че “Бареков осребрява присъствието си на екрана", “че поема ангажименти, които не може да свърши". “Много хора са идвали при нас и са ни казвали за това", заявиха пред “Труд" влиятелни ръководни кадри от Би Ти Ви.
Пред агенция “Фокус" обаче Бареков твърди друго: “В един момент хората взеха да мерят всяка думичка, казана в това предаване, с линийка. Което мен адски много ме дразни… Сега ми се иска да бъда малко по-откровен в своята позиция, по-краен, ако щете."
Може би затова необясним за всички е начинът на живот на Бареков. “Колегата ни ходи с охрана от петима души, кара три джипа – разходи, които не може да си позволи само от заплатата", недоумяват хора от телевизията.
Безспорно напорист и амбициозен тв водещ, Бареков направи медийна сензация дори и от най-интимното си преживяване.
През 2006-а той организира повторна сватба с избраницата на живота си Евгения. Две години след сключването на граждански брак двамата направиха и църковен, като венчалната церемония извърши лично Пловдивският митрополит Николай, а събитието бе шумно отразено по Би Ти Ви с включвания на живо в централните новини и обилни репортажи.
“Скоро написах книга с очерци от моята биография. От нея ще научите много тайни неща за мен и за българските политици. Това ще стане скоро, но… когато му дойде време", неотдавна заяви загадъчно в блога си Бареков. Щял да разказва дори за “участието си в нежната революция на България", както той нарича свалянето на кабинета “Виденов". Тогава е бил на 25 години.
Пътят на Бареков към националния тв ефир започва от чалга конкурсите в Пловдив, на които той е водещ.
След като регистрира блога си, Бареков създаде и още един информационен продукт – сайта bnews.bg, за който се твърди, че е получил финансово рамо от Делян Пеевски от Нова българска медийна група. Официално от Би Ти Ви отказаха коментар по тази тема, но от високо политическо ниво заявиха за “Труд", че “с чужди пари на гърба на най-големия ефир Бареков си прави нов бизнес".
Каква е истината едва ли ще разберем в детайли. Жалкото е, че още един колега, след Георги Коритаров, напуска национална медия с шлейф от митове след себе си.
Студиото на Би Ти Ви, В което от 7 години Николай Бареков води сутрешния блок, Вече опустя. "По-добре да кажеш "стоп" В един момент и да си на върха, отколкото да го отлагаш до безкрайност и накрая да попаднеш в една агония", обясни тв водещият мотивите за решението си да се раздели с Би Ти Ви.

Стр. 10 – 11

 в. Класа | 2009-11-24 

За създаването на конвергентен регулатор у нас е нужна не само нова регулаторна рамка, но и необходимата зрелост на медийната среда, както и на регулаторните органи. По моя преценка все още е рано за това. Това съобщи в интервю за агенция "Фокус" председателят на СЕМ доц. Маргарита Пешева, чийто едногодишен мандат изтича тази седмица. Според нея одиторският доклад на Сметната палата на дейността на СЕМ за периода 2007-2008 г., който бе оповестен миналата седмица, прави актуален въпроса за наложителното въвеждане на нова философия за дейността на регулатора в областта на мониторинга. Пешева казва още, че изводите от доклада вероятно ще изпълнят и функцията да подготвят общественото мнение за създаването на конвергентен регулатор през 2010 г.
В рамките на председателството си на СЕМ доц. Пешева определя за най-голям успех на регулатора развитието на корегулацията и превенцията. Като грешки на съвета Пешева посочва, че СЕМ не е успял да промени начина си на работа и да активизира експертното говорене в публичната сфера.

Стр. 15

в. Труд | Кеворк КЕВОРКЯН | 2009-11-24 

Сякаш за него е измислено старото мото на Флийт стрийт (улицата на известните лондонски издания): “Публикувай и бъди проклет!"

Публикувай го, изречи го, дори го изхрачи в лицето на поредния си смаян събеседник. Това е неговото правило. Веднъж, след негов въпрос, един от тях щеше да изглежда по-малко смаян, ако в онзи момент го бяха хвърлили в яма с негасена вар.
Той е в състояние да размъти водата и на възможно най-блатното предаване. Ако имаха капчица ум, водещите би трябвало да го държат на един оръдеен изстрел разстояние от студията си. Но те го канят понякога. И това не е продиктувано от желание мъртвите им поначало предавания да станат по-сочни. Обяснението е съвсем различно – те не го вземат съвсем на сериозно, възможно е дори да го иронизират насаме, смятат, че участията му го шаржират и олекотяват, че публиката само се забавлява с този човек, чиито фрази са
изсечени като с брадва
Че по този начин го отпъждат в групата на аутсайдерите, на които не бива да се вярва. Групата на скандалджиите, на шумните персони, които никой не приема истински.
Много здраве да имат.
Те си мислят, че той е телевизионният Мунчо. Единственият, който се осмелява да протестира. И затова онези го обесили на градския площад, нали. (Ако тази колективна мълва изобщо е вярна…)
Преди няколко дни го сблъскаха с една персона от неопределената порода, която за удобство наричат социолози. Сметките на тия хора са винаги погрешни и това сякаш им доставя истинско удоволствие. Колкото цифрите, които продават, са изначално мъртви, толкова техните възторзи от новите управляващи са по-сочни.
- Народът ви показа съчетание от три пръста на поредните избори – рече нашият герой. И продължи: Лъжете и забогатявате едновременно, как така?
- Е, и? – каза социологът. – И понеже беше останал без въздух от неудобните въпроси, допълни: Ние всички сме били леви, дядо ми е бил хвърлен в яма с негасена вар в сталински лагер!
Изводът беше приемлив. Докато сме извън ямата, можем да забогатяваме неизвестно как.
Дори да попадне на най-ветровитото място, той е в състояние да запали огън. Събрали се да каканижат за проклетия преход, който бил свършил – мога да ви напиша някой ден имената на тия, за които е свършил, стига да искате! – и изведнъж нашият човек, както си мести из устата някакви съгласни от края на азбуката, драсва клечката кибрит. За него не съществуват ограниченията на телевизионната куртоазия. Той директно те пита дали си крадец – откъде ти, жалък мърльо, дето ходиш с един и същи пуловер от времето на Луканов, имаш милиони днес.
Днешните телевизии са раят на простотиите, но те се продават по определени правила. Можеш само да опипваш силиконовата повърхност на негодника срещу теб, правилото е да не хапеш благодетеля си, понеже е дошъл да остави някоя стотинка в благотворителната ти игра, бъди мазен с него.
Но за нашия герой крадецът си е крадец, той не се взира в нюансите. И принуждава едрия собственик да си каже, че все пак всички от рода му са били леви…
В подобни случаи дори и уж най-обиграните водещи се чудят какво да правят с него.
Веднъж наистина свали главата на една мухоморка в студиото на Коритаров.
Чувството му за справедливост е уникално. Не е в състояние да направи никаква отстъпка за нищо, което има отношение към нашия занаят. Щом си отворил уста пред медиите, той става безмилостен.
Преди много години, внезапно и абсолютно не на място – в спортната рубрика, която представяше, призова тогавашния президент Петър Младенов да си подаде оставката. Вървяха сложни пазарлъци около танковата реплика на този иначе приятен бонвиван, довян от историята в президентския кабинет на Живков – ах, ти, глухарче несръчно, долетяло през отворения прозорец.
Понеже отговарях и за новините, извиках нашия герой в кабинета си и започнах да му крещя. А той пак отвръщаше с вечните си съгласни, които възходящо гарнираше в най-добрия случай до някое “Ама…", сякаш не говорехме на един език. Беше прав за себе си, разбира се, но както винаги, не схващаше докрай по-тънките линии на кръстословицата, в която се бяхме озовали всички.
Отделни фрази при него не са обезателно свързани в някакъв гладък артистичен език. Но винаги след тях прокапва кръв. И винаги изглежда напълно обсебен от себе си, сякаш не е в състояние да отстъпи и милиметър. След някоя не особено смислена авантюра на негов близък, някой може да го защити. А той, без да се замисли дори за цената на този жест, спокойно може да наругае онзи.
Кукуригането, което практикува във футболните си анализи е нещо друго, заради тях има безброй врагове и също толкова почитатели, които го следват в една мизерна кабелна телевизия. Може и да е пристрастен, но и в тези безсмислени крамоли едва ли е несправедлив – поне докато не го схване. Имал съм протяжни разправии с него и съм си тръгвал с убеждението, че съм си загубил времето. И после, някой ден, се оказва, че не съм бил прав.
Тия дни, покрай масираната телевизионна реклама на покер порталите, се сетих за едно старо правило на играта. То гласи: “Когато чиповете са сложени на масата,
ти си сам
Никога не се залъгвай, че за тях си нещо особено. Или за когото и да било."
Нашият герой също е сам. Но не се залъгвайте, че сте нещо особено за него. Понеже казарменото правило “Никога не се пиши сам за доброволец" изобщо не се отнася до него. Повечето днешни предавания са пиене на чай в пет (файв ъ клок), стига да не се довлече от някъде той, дългият странник, който замята незавършени изречения, обаче накрая те набутва в ямата с варта. Извинявам се, обаче много ми хареса този образ, понеже е левичарски.
Гледах веднъж, късно през нощта, повторението на онова предаване, в което левичарят потъваше в ямата с варта – но с високо вдигнати ръце, за да опази проклетите си звонкове – а пък нашият Сашо го гледаше презрително.
И тогава по съседния канал се появи Петя, и тя в повторение на своето предаване.
Хаотичната игра на повторенията понякога очертава един невероятен трафик – профучават образи, долавят се думи, понякога неясни, изплуват спомени.
Сашо не бе особено щастлив, когато дъщеря му Петя се появи във “ВИП брадър" – и то с прелестната си майка Аня. Ние сме дългогодишни семейни приятели, тъй че за мен прелестното си е наистина прелестно, а не нещо друго. Това бе възможно най-неподходящото място за тях двете, особено за Анчето, което трябваше да се състезава с някакви кикимори, на някаква покерна маса, на която банкерът/раздавачът е лъжец.
Сашо направи опит да измъкне дъщеря си, и с основание, понеже тя не изглеждаше никак добре, както, впрочем, и майка й. Тези хора, и тримата, са възможно най- неподходящи за подобен експеримент. “Троянски ръбове", както би се изразил Сашо, но да не го цитирам. А иначе откровени до рязкост хора. Аня изживя една криза на незачитането, понеже това е фалшивата същност на онова предаване – да унижи истинската звезда и да сложи на фалшивия трон долетялото отнейде глухарче, ах, ти, мъгличка ненагледна, нещо подобно.
Комедията свърши, всеки пое нанякъде, яд ме беше за Петя – до оная вечер, когато я видях в предаването “Арт Трафик". Бяха ми говорили вече за него – защо не го гледаш бе, дописнико клети – но аз пък не обръщам внимание на подобни заклинания, освен ако не идват от дами до 23 години.
Сашо се усукваше около ямата с негасена вар, без да има никакво желание да подаде ръка на онзи вътре, и тогава влетя Петя.
Естествена и чаровна, но истински чаровна – само веднъж я вижте, за да схванете колко пластмаса има в хиленето на повечето тъй наречени водещи. В нейното “едночасово хапче свобода" няма нищо насилено, съвсем нищо. Разбира се, зад гърба си Петя има солиден екип – мярнах имената на Румен Леонидов и Елин Рахнев. Но свободата е и в самата нея – свободата, с която общува с гостите си. Анонсите й, вероятно писани от Румен, сякаш са сънувани предната нощ от нея. Артистично и умно момиче – доста съм сантиментален, обаче Петя за мен е Пипи – неизвестно как долетяло до едно телевизионно предаване, и отгоре на всичко се преборило с ония каки с израстъците. Дори Буги Барабата изглеждаше странно мек край нея, сякаш направен от
специален памук за бараби
Имаше и предостатъчно умни думи, за да се събуди окончателно човек, особено ако е оскотял пред останалите сутрешни предавания.
“Арт Трафик" е магазинно предаване – с кой крак да тръгнете на работа заранта, какво да си припомните от миналото, да послушате ли културния синоптик, който си е малко скучничък обаче. Някоя фраза се забива във вас за цял ден, например – “Помни миризмата на бедността", както ни каза Тина Търнър,и пр.
Но най-вече това е територията на умността, въпросите на Петя са кристално ясни и остроумни, авторите са пределно чувствителни към героите си, понеже отлично ги познават, няма мъртви времена в това предаване. И току пак се появява Петя: “Рецитирай ме като поема и аз ще бъда твоя повече от всякога" – премерено иронични връзки, след които обаче повечето други водещи ми изглеждат вече като гюлетласкачи.
Този трафик ни води към нещо добро, живо и смислено – за разлика от повечето от останалите предавания, които ни водят към задънени улици.
На едно място Барабата се сети за закона за празния куфар – гледаш го огромен, седи пред теб и ти се мръщи, засилваш се, събираш всичките си сили, за да го вдигнеш, а той се оказва празен!
Сигурен съм, че доста народ се е сетил в този момент за други сутрешни предавания и техните празни куфари и празноглавци.
“Няма смисъл да скочиш трупешката в мръсотията" – допълни по друг повод Буги Барабата, за да довърши темата.
Петя е заразително игрива, въпросите стават нейни с необикновена лекота – например ето един: “Ти, Марио, оставяш ли Буги Барабата да влезе у вас?"
Този въпрос дори и аз бих го задал, сигурен съм.
Страх ме е да си помисля какви дивотии бяха минали по останалите телевизии до този момент – колко прокажени бяха целунали благородните ни политици, и пр. И колко сме свикнали с лошите миризми.
***
Сашо не изглеждаше добре само на едно място, само за миг, но си пролича.
Когато онзи от ямата му каза: “Е, и? Какво ще направите – ще национализирате приватизацията ли?"
***
Трафикът на Дикови ме подсеща за един стих на Джон Ленън: “Внезапна карма ще те грабне…"
Стр. 16