БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 19.05.2012

Водещ: Как Веселина Седларска разказа една история от интернет за изборни разплащания в Сливен? Най-често коментирана като скандал от седмицата, но използвана за други цели според нея. Ще чуем заедно след малко днес. Разпада в Синъо. Борсовите котировки за изборни длъжности в Червено, белязаха най-отчетливо отиващата си седмица. Богата обаче и на медийни новини. И в момента продължава работата си 8-мата световна среща на българските медии в Букурещ. След малко очаквам да чуем оценката на генералния директор на БТА Максим Минчев. Къде са българските медии между глобалното и регионалното? В момента се дискутира радиото в ерата на новите медии и технологии. Коментарите очаквам да обобщи генералният директор на БНР Валери Тодоров. На едно от най-големите събития на обществените радио организации в Европа, радио асамблеята в Стокхолм. БНР бе споменато сред водещите обществени радия в Европа. Защо? Ще чуем от директора на дирекция „Международно сътрудничество” Албена Миланова. През седмицата беше представено и изследването на колектив „Телевизията и радиото в условията на цифровия преход” Данните ще коментираме с професор Маргарита Пешева. Актуалните събития тази седмица ще се опитат да подредят и студенти, които учат за журналисти, радио и култура в Югозападния университет в Благоевград. Защо те не намират своите новини в медиите, а журналистите не намират техните новини в реалността? Трудният отговор ще опитаме да намерим с един от преподавателите им – Светлана Станкова. Тя се появи на сцената като кандит, призовавайки да бъде оптимисти. Скептиците я посрещнаха като Волтеровци с отровна ирония. В принципа беше права тя, във фактите те. Дали и така не може да бъде разказа историята за горещия картоф, подхвърлен в интернет за особената политическа търговия в Сливен? Оставаш с впечатлението, че всичко е разделено от тънка корица, където има дежурни критици, интереси и една непроходима сърцевина, която ни приема, ни предава. Хронично модернизиращата си медия от една страна е разклатила неподвижния свод на правилата, поне временно работата да ни стиска да сме храбри. От друга страна го няма оптимизмът или поне така твърдят тези, които учат журналистика. Сякаш някой го преоблече в негативизъм. Форма на социална връзка, бит, култура – любима тема на разговора стана как някой някъде страшно се е изложил. Виж Бай Ганъо и колко абсурдно е преписан в реални виртуални сюжети. Дали няма един ден да преминем от личните си удивления на чужденеца, попаднал в странна действителност, към някакво човешко общуване. Терапия на негативизма. Кой знае? Във facebook.com страницата на културология на Югозападния университет в Благоевград гласовете, чиито студенти ще чуете днес, новина за театрална постановка, номинирана за „Ескер” е харесана един път и толкова. И на facebook.com поставя борсови рекорди и следователите на най-авторитетната социална медия. Дали? Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Марияна Димова, Никола Попов, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте на страницата ни във facebook.com – „Клубът на журналистите” – БНР. Съвсем нарочно в началото спазваме традицията да се колебаем със Снежа Спасова за музиката. Да бъдем добри или джиджи-биджи? Точно след 15 минути в Букурещ ще чуят това, което аз сега очаквам да ни каже генералният директор на БТА Максим Минчев. Добър ден!
Максим Минчев:Добър ден!
Водещ:Високо вдигнахте летвата с изложбата. Разликите между журналистиката някога и журналистиката днес?
Максим Минчев: Ох, започвате отзад напред.
Водещ:Ами Вие започнахте така.
Максим Минчев:Всеки момент загиваме. В момента в Букурещ вали силен дъжд, значи ще ни върви и по вода. Закрива се осмата световна среща. И ние сме много доволни и като организатори и това е мнението на почти всички участници, които тази година са рекордно голям брой. Започва наистина с една уникална изложба, посветена на българските медии, по-точно на българските вестници, които са излизали в Румъния в средата на 19 век, които употребяват огромна, невероятно голяма роля за Освобождението на България със своя изключително голям дух, българщина и голям професионализъм. Това са вестите на Каравелов, на Христо Ботев, на Раковски, на Стефан Стамболов. Това са уникални издания, които надявам се ще станат достояние на много по-голяма и широк кръг публика, защото те са изключително интересни. Изложбата, в която ние показахме, а именно в Букурещ, ще тръгне из цялата страна. Защо не и там, където имаме големи български общности?
Водещ: Всъщност тя бешпе много цитирана в българските медии, разбира се.
Максим Минчев:Да, тя беше цитирана, защото е уникална, защото за 134 години никой не се е сетил да покаже, да събере заедно и то с помощта на визията, фотографията и текстовете една уникална, уникална – повярвайте ми, част от българската духовна история.
Водещ:Ами може би е новина, че се превърна в послание.
Максим Минчев: Да, надявам се. И от тук вече да се върна към Вашия въпрос – разликите в журналистиката. Разбира се, че има разлика. 150 години не са малко време, но не можем да отречем, че нашите предци, нашите учители по журналистика на чело с Ботев и Каравелов са блестящи публицисти. Голяма част от текстовете, които ние четем в „Дума на българските емигранти”, „Новинар”, „Тъпан”, „Свобода” и да не изреждам всички големи вестници, излизали в Букурещ, Браила – в същото време и във Виена, Белград – образци за журналисти, образци за публицисти. Някои от тези текстове спокойно могат да бъдат използвани и днес. Те са изключително актуални. И да Ви кажа и нещо друго, което е истински притеснително. Голяма част от тези текстове са писани на много добър български език, с много добро спазване на всички журналистически жанрове и ми се ще ние, съвременниците, да не отстъпваме от тези високи стандарти, които – повярвайте ми, нашите предци са ни завещали още от тогава.
Водещ:Всъщност един от най-важните отговори днес тук и сега за нас журналистите май е на къде след 80-тото място? Вие търсихте отговора. Намерихте ли го?
Максим Минчев:Не разбира се. Този отговор не може да се намери лесно, но вчера чрез интересните дебати. Те бяха многопосочни с участието на много хора, на ня1колко места влизахме в ожесточени сблъсъци словесни, но като че ли се обединихме около това, че мястото ни е едновременно заслужено и незаслужено, защото не са ясни критериите, по които ние сме попаднали там. Но достатъчно са много /…/ в нашия занаят и ние като че ли наистина се нуждаем – ние като гилдия, ние като представители на тази динамично променяща се професия, сме длъжни да си потърсим причините за този срив в доверието към българските медии и като че ли най-директният първи отговор беше това, че ние, обществените медии, включително БТА, БНР и БНТ сме готови да инициираме още през есента един голям публичен дебат с участието на всички медии – у нас и по света, за да можем ние като медии сами да потърсим до край отговорите на този изключително важен въпрос. Това е едно решение и ние мисля, че ще успеем да го изпълним в близките няколко месеца.
Водещ:Аз съм сигурна в това. В каква форма са българските медии по света? И това беше дискутирано.
Максим Минчев:Ами вижте, ако присъствате на техните дебати, тази сутрин имаше един такъв „Българските медии по света, пазари и институции” с участие на колеги от Гърция, Испания, Кипър, САЩ – остава човек със смесено впечатление, защото от една страна виждаме голяма част от проблемите на българските медии в България как се пренасят и на вън, опт друга страна виждаме, че всяка една от медиите е в контекста на кризата на собствената си страна, защото кризата е навсякъде всеобща. Как всички по някакъв начин се борят едни за оцеляване, други за увеличаване на своята популярност, аудитория, тиражи, реклами. Трети търсят нови форми за взаимоотношения с общностите, където са там. Много е… Но като българските медии са във форма. Те не продължават да намаляват. Напротив – те се увеличават. Появяват се в нови страни, защото уви – българската /…/ също не намалява. Тя е много голяма и тя се нуждае от тях.
Водещ:Какво ще пожелаете след 8 минути на колегите?
Максим Минчев:С колегите още веднъж ще направим един анализ на всичко това, което се случи през тези 3 дни, а то повярвайте ми се случиха много интересни неща. Дори в момента върви заключителният панел, който е посветен на радиото в ерата на новите медийни технологии, където участват колегите от Националното радио Валери Тодоров и /…/
Водещ:Чакаме го да свърши.
Максим Минчев:От радио Варна, от Канада, от много държави. Много бяха интересни темите. Много бяха. За мен лично беше изключително полезен дебата за българските медии по света като финансиране на аудитории, дебатът за настъплението на сериалите – българските в телевизиите. Също добре се справиха телевизионните продуценти. Говорихме за слабостта на регионалните медии – един въпрос, който някак си незаслужено беше оставен в страни през всичките тези години. За посланията, които медиите правят като национални инициативи, за образа на бизнеса в медиите, за промяна на регулацията, т.е. на закона. Много са интересните неща. Нека да направим един анализ, да видим къде има нужда от продължаване на този дебат.
Водещ: И разбира се ще очаквам да гостувате в студиото на „Клубът на журналистите”.
Максим Минчев:Разбира се.
Водещ:Много Ви благодаря.
Максим Минчев:Ще го направя с голямо удоволствие, но нека да свършим сега това, което започнахме.
Водещ:Много благодаря на генералния директор на БТА, който наистина след 7 минути трябва да закрие срещата. Ние се връщаме към традиционните си колебания със Снежа Спасова за музиката. Да бъдем добри или джиджи-биджи? Тази седмица най-горещият новинарски картоф, макар че е твърде относително споменаването на новинарски картоф, но бяха тайно изтеклите записи за преговори в Сливен. Как един политик ще се откаже от изборите в полза на друг политик. Всъщност това е скандален запис на разговора на двама функционери от БСП, проведен преди последните местни избори. На кратко записът е направен в заведение, на маса седят и разговарят Мартин Славов – председател на общинската организация на БСП и бивш кандидат за кмет от БСП на изборите през 2007, когато губи от Йордан Лечков, и Галин Кънчев – бизнесмен, настоящ общински съветник. На последните избори, не успял кандидат кмет, издигнат от Коалиция. Целта на разговора е Мартин Славов да бъде уговорен да се откаже от кметската надпревара от името на БСП, за да може Галин Кънчев да бъде издигнат от името на партията. Славов си обявява цената – 100 хиляди лева. И така. Веселина Седларска разказа тази история, която е в интернет 2 седмици за тези разплащания и разбира се най-често тази история беше коментирана като скандал от седмицата. Какво е всъщност тя според Веселина Седларска?
Веселина Седларска:Не е точно разследване. Не е и разкритие, както го наричат. Просто този разговор си беше в интернет и героите се само разкриват. Моят принцип е единствено в това, че дадох някаква публичност на нещо, което беше в интернет, но всички се правеха, че го няма – и прокуратурата, и БСП, и това беше дразнещото. Този запис е бил показан на изборната конференция на БСП, която се прави преди конгреса. Човекът, който го е показал, е предложил конференцията да изслуша този запис и тогава да си избере председател и делегати. Не му е било позволено. Очевидно след това някой е решил , че все пак записът трябва да бъде чут и той се появи в един сливенски сайт. Ако нямаше конгрес можеше и да не се извади въобще този запис.
Водещ: Как реагираха медиите?
Веселина Седларска: Колегите знаеха за записа. Бяха по някакъв начин съобщили в своите вестници за това. Прокуратурата и БСП бяха тези, които се правеха, че няма такъв запис. И едва, когато с епояви черно на бяла вече дешифриран разговорът, изведнъж решиха, че все пак има разговори и не могат да се правят повече, че го няма.
Водещ:С какво Ви изненада този запис, ако въобще Ви изненада?
Веселина Седларска:Изненада ме с инфантилният цинизъм, с който си говорят хора, от които зависи нашият живот, хора, които решават как да изглежда града, по какви улици да вървим. Изненада ме езикът, на който си говорят – демонстративно мутрински език. Очевидно това е модно. Да говориш така, като че ли си развит от главата надолу, а не от врата нагоре. Изненада ме с това, че в него нямаше и една дума за проблемите на града.
Водещ:Имаше ли политика в този разговор?
Веселина Седларска:Това си е далавераджийство. Никаква политика не е това. Политика значи да правиш нещо, което променя живота на хората.
Водещ:В Сливен изненадаха ли се?
Веселина Седларска:Отвратени са, погнусени. По-скоро ме изненадваше реакцията на хората – тяхната примиреност. Малко хора чуха целия запис. Всеки казваше, че 10 минути издържах – на 15-та вече повръщах. Хората просто не искаха и да слушат.
Водещ:Това ли е скандалът на седмицата според Вас?
Веселина Седларска:Идеята не беше да става скандал. Обществен интерес беше целта. Само че едно нещо, когато бъде написано, контролът се загубва. То тръгва, води своя живот, всеки започва да го употребява. Изведнъж ГЕРБ забеляза, че на картата на България има и град Сливен. Това не беше го забелязвал ГЕРБ, когато градът беше управляван от техен човек – Йордан Лечков, приятел, когато загубихме милионите от евро фондовете, когато съсипаха улиците на Сливен, разкопаха ги и те са в ужасно състояние и до днес. Изведнъж Сливен стана важен град. Аз съм писала толкова по-тежки и важни неща и никога не е било бръщано внимание. Когато с моят редактор в „Тема”, защото с него съм обсъждала дали да напишем – Калин Първанов, един и добър редактор, и човек, който е наясно със ситуацията в БСП, даже има такъв разговор. Знаем, че има такъв разговор в интернет, но мълчат – какво да правим. Той каза – поне да не мъчлим. Аз много не бях наясно и кога ще е конгресът на БСП, така че малко ми е неудобно да го кажа.
Водещ:Ако трябва да направим класация на събитията на отиващата си седмица?
Веселина Седларска:Номер едно е загубените 40 милиона евро от програмата за развитие на селските райони. Това е скандалът.
Водещ:Другите събития нататък в класацията?
Веселина Седларска:Другите събития са това, което се случва в Гърция и как то би ни засегнало, и какво отношение имаме към него, и дали не вървим към същото след като и левицата и десницата са в такова състояние. Дали и при нас няма да се появят подобни крайни изненади – леви и десни. На трето място поставям това, което се случи в Синята коалиция. По-скоро това, което не се случи.
Водещ:Това прилагате към борсовата информация.
Веселина Седларска:Всъщност разговорът не бива да го подценяваме, защото ако успеете да го изслушате, ако имате нервите два часа почти да слушате това, което си говорят двама мъже – там е цялата картинка на прехода. Всичките 22 години. Там се споменават неща за 90-те години, които сега научавам. Там се говори от Сливен до Лондонското сити какво правят българските пари. Разговорът е безкрайно интересен, но неговият истински смисъл се загубва в една шумотевица и в едно желание да бъде употребено от всеки, които се случва с всяко усилие в България.
Водещ:Тези, които сега учат за журналисти казват, че техните новини ги няма в медиите, но успоредно с това пък те посочват едни новини, които ги няма в действителността.
Веселина Седларска:Изходът е да проумеем, че обикновено новината е това, което се крие. Другото е реклама или пропаганда. Нашата журналистика стана прекалено протоколна. Тя отразява изявления и пресконференции.
Водещ:Веселина Седларска пред „Клубът на журналистите”. На facebook.com страницата ни ще качим линк към записите, защото наистина е важно да не подценяваме този разговор. Тези разговори между политици изобщо. Не слушайте разкази за разговорите, а самите разговори. Цветът е без значение. Вчера гостувах на студенти, които учат радио и култура в Югозападния университет с Благоевград и опитахме с тях да подредим техните новини. В началото разбира се да Ви припомня, че те казват, че техните новини ги няма в медиите, от една страна, но от друга страна пък техните новини ги няма в реалността. Ето, чуйте тяхната класация.
Студент: Има наченки за хората да не живеят в кочина. Съжалявам, че го казах, обаче…
Студент: Аз лично,което не харесвам в новините е това, че постоянно се говори за провал в България. Няма изгледи за нищо по-добро. И искам да чуя в новините, че идват и хубави дни за България. Че имаме бъдеще.
Студент: Предимно има нападки политически. Има един човек, доста забавен, който ходи по различните телевизии напоследък, оплюва Меглена Кунева – Яне Янев и повтаря едно и също. Тези политици искат да получат някаква изява от политиците. На хората вече им омръзна до някъде да слушат такива разговори и то на такъв език.
Студент: Моята класация – аз мога да Ви кажа кое не ми е интересно. Една от водещите новини – за премиера, къде е отишъл , какво е направил, как се е събудил сутринта, какво е пил. Ами не че е незначително, но просто понякога има и по-важни неща.
Студент: Главната новина – имаше интервю с Бойко Борисов по всички телевизии, дори и по радиото вечерта го казаха как той пак е разрешил проблема с нашия велик отбор. Бойко Борисов не трябваше да се намесва и в този спор, както и във футбола, както и навсякъде, защото той казва „Ние даваме парите”. Мен това лично ме дразни. Може би е добър премиер – не знам.
Студент: Избягвам вече да слушам новини, въпреки че уча такава специалност, защото много ме натоварват. Нашите новини днес на мен не ми харесват. Гледам други предавания, но специално новините ги избягвам – това е.
Студент: Аз по принцип съм непушач, но съм твърдо против., Някакъв вид дискриминация. Значи мога да Ви кажа един пример в моя роден град Монтана. Направиха едно такова заведение с един голям надпис – „До тук тютюневия дим” и то имаше само една маса с двама-трима човека на видимо по-голяма възраст.
Студент: Не съм била аз в Лондон, но много хора са ми казвали как пред заведението има място с въженца, оградено, там е за пушачи. Проблемът е не, че приемат такъв закон, и аз понякога се замислям като пушач, че човекът до мен не му е приятно, но това е негов проблем дали му се седи до мен или не. И дори като пушач на мен понякога не ми е приятно като влезна в заведение и да не мога да дишам. Ок няма да пуша на обществени места – ще излизам извън заведението – на мен това не ми пречи. По света това не им пречи на хората – на нас какво ни е? Проблемът не е това, че се въвежда такъв закон. Проблемът е, че повечето хора няма да го разберат. Защо в Лондон това не им пречи и си пушат отгоре на всичкото. Не е да кажеш да са ги ограничили изцяло цигарите. Макар че има и някои недомислици от сорта на това „ако си пушиш в къщи, съседът може да се оплаче”.
Водещ: Добър ден на преподавателя на тези студенти, които току що чухте – Светлана Станкова.
Светлана Станкова: Добър ден.
Водещ:От вчера май нямаме отговор на въпроса къде са техните новини?
Светлана Станкова: И аз останах доста, как да кажа, може би потисната не е точната дума, но разколебана в очакванията къде са техните новини. Къде са нашите новини? Кой определя дневният медиен ред? И мислейки върху това, в крайна сметка си дадох една ясна преценка, че всъщност нашият дневен ред го няма. Определянето на медийния дневен ред не е нещо, което да откриваме тепърва. То има теория, която разбира се в качествената журналистика се прилага и се използва съвсем кратко – четири стъпки са. Най-напред това са прессъобщения от всички институции, след това са големите телеграфни агенции, които пускат всички новини – след това е интернет дневния ред така, както се случи да речем като премятане на темата със скандала в Сливен от интернет във вестник „Преса”, но всъщност ядрото на медийния дневен ред, това, което го формира – всичките тези външни слоеве, както сполучливо нарича /…/ формирането на медийния дневен ред „белене на лук”, та стигайки до сърцевината на лука – ами това са журналистическите норми във всяка една страна, където те се предопределят от куп обстоятелства. И ако нашите журналистически норми, дали определените от собствеността на медиите, дали предопределени от автоцензурата, каквито са наблюденията на организацията „Репортери без граница” са това да отразяваме кой политик на кого какво е казал, т.е. нашите норми да бъдат политиците да се отразяват в медиите, както царицата в огледалото от приказката за Снежанка, къде да намерим тогава новините на студентите?
Водещ: Много или малко са 4 седмици за обелването на един лук – 4 седмици тези записи са били в интернет и за тези 4 седмици нищо не се е случило.
Светлана Станкова:Тъкмо са. Даже според теорията на Максуел /…/ точно толкова е необходимо, за да може една новина да влезе в обществения дневен ред. Реално посоката, функцията, която имат медиите като посредник, е тъкмо тази. Медиите да извадят новината – тя да влезе в обществения дневен ред и от там да влезе в политически дневен ред. При нас тук се къса веригата. Да, има такива неща на много места, те се случват, те се показват, обаче един висш кандидат президент излиза от президентската надпревара след такъв скандал – говоря за Доминик Строс Кан. А тук какво?
Водещ:Ами тук огорчението на Веселина Седларска за това, че някой използва по различен начин това, на което тя е дала гласност.
Светлана Станкова:И аз изпитвам огорчение, че, не знам дали е подходящо да го кажа в ефир, че еталонът за български журналист в моите представи е до такава степен – потресена и омерзена от блестящата работа, която е свършила.
Водещ:След малко отново ще се върнем към реалността, за да чуем обобщение на протичащата в момента дискусия „Радиото в ерата на новите медийни технологии”. Малко неравномерен излезе ритъмът в „Клуба на журналистите” днес, но това е, защото сме амбицирани почти в реално време да уловим първите коментари от 8-та среща на българските медии. Добър ден казвам сега на генералния директор на БНР Валерий Тодоров.
Валерий Тодоров:Добър ден.
Водещ:Радиото в ерата на новите медийни технологии – току що приключи тази дискусия, която водихте вие. Първите коментари.
Валерий Тодоров:Сега е заключителната част на 8-та световна среща.
Водещ:Чухме оценката на Максим Минчев. Сега да чуем и Вашата. От къде да започнем? От срещата или от радиото?
Валерий Тодоров:Нека да започнем все пак от по-голямата – от срещата. Тя събра колеги от цял свят, които работят в различни медии, които имат амбицията посланията им да стигат бързо, обективно до аудиторията, която живее в съответната страна. Разбира се те имат различни проблеми, свързани с финансирането, с достъпа до информация в смисъл, че търсят свои информационни източници, търсят съдействие от нас. Диалогът беше много интересен, тъй като колегите, които работят в чужбина имаха възможност от близо да се запознаят с проблемите, които занимават или изпитват българските медии. Те са свързани с въвеждането на нови програмни продукти и технологии, взаимоотношнието между медиите, конкуренцията, свободата на словото, отношенията с/…/., Важни теми, които по никакъв начин не могат да бъдат пренебрегвани и от колегите, които живеят в чужбина. Ние пък узнахме повече за колегите, които работят извън България, начина, по който те се финансират, начина, по който мислят, начина , по който търсят обратна връзка с аудиторията. Смятам, че всичко това е полезно, защото излизат конкретни проблеми. Ето, например един от проблемите, който днес се появи беше свързан с факта, че много често медиите се използват за недобросъвестни послания. Те подвеждат нашата аудитория, подвеждат българи, които търсят реализация в чужбина и за това ролята на медиите трябва да бъде изключително отговорна. И това е един процес, който е свързан със саморегулацията, т.е. самите ние да подбираме източниците си, начина си на работа. Да спазваме една етика, защото нашата отговорност като посредници в обществото между властите и хората е изключително голяма.
Водещ:Много е важна и ролята на националните медии. Максим Минчев вече каза за предстоящото събитие, което ще бъде организирано, за да продължим да търсим отговора на въпроса на къде след 80-то място?
Валерий Тодоров:Вижте, аз лично имам малко по-особено мнение за този род класации. Често пъти ние медиите сме подведени от собствената си критичност, преувеличавайки понякога проблеми. Те се преекспонират съответно в анализите и докладите и от тук се получава един затворен кръг. Често пъти информация се събира и от колеги от неправителствения сектор, които смятат, че политиката в една или друга област е недостатъчно енергична и по този начин свободата на словото и оценката на свободата на медиите у нас може да изглежда по различен начин. Проблемите на монополизацията или концентрацията, както искате я наречете – проблем е заради кризата, силно свития пазар, което дава възможност за не добри практики. Но трябва да кажем, че онова, което някога наблюдавахме във вид на пряка политическа намеса върху дейността на медиите – това вече е един изживян етап. По-скоро по-тревожна е възможността чрез икономически лостове да се прокарват влияния – било то политически или други. Това е един проблем, който излезе в условията на криза. Кризата сякаш и занижи критериите по отношение на свободата на словото, независимостта на медиите, някак си с по-леко сърце се приема, че щом е трудно, трябва да приемем, че нещата могат да се случат и така. Въпрос на самокритичност, на самоанализ, на саморегулация в медиите. Ако Вие самият нямате свободата да кажете нещо, то и най-свободната медия няма да Ви го осигури. Поне аз смятам така, защото не мисля, че радиото може да бъде упреквано, че не е свободна медия или че нечий глас може да бъде заглушен. В радиото, казвал съм го преди, между нас и аудиторията, между Вас и аудиторията има само един микрофон. Можете да кажете всичко. И мисля, че колегите са достатъчно силни, за да позволят Вие да пострадате от това, че сте казали всичко.
Водещ:За коя от медиите всъщност новите технологии са добър съюзник? Май радиото, като че ли и в това отношение е доста бързо?
Валерий Тодоров:Ами аз смятам, но слагам знак минус заради възможен субективизъм, че радиото е по-гъвкава медия и то по-бързо от телевизиите внедрява новите технологии. Ако в телевизиите ние виждаме по-скоро нови формати, но две трети от тях всъщност чужди формати, които са внедрени в България, то в радиото и в областта на програмите, техниката, технологиите ние виждаме една повишена енергичност и без да си правим излишен комплимент – смятам, че радиото в това отношение е водеща медия и водеща институция, защото ние сме и културна институция – това, което отбелязаха и колегите с факта, че ние създаваме дивиденти. Ние чрез онова, което записваме, подкрепяме, организираме, ние фактически създаваме културния дивидент, когото могат да ползват колегите. Същевременно чрез нашите музикални състави. Ние създаваме продукция, която предлагаме чрез световните музикални компании за излъчване в другите медии по същия начин чрез обмена в ЕС за радио и телевизия.
Водещ:Всъщност няма нужда да се притеснявате заради субективна оценка. Сега ще чуем напълно обективна оценка, която беше дадена на годишната среща на радио организациите, членове в ЕС за радио и телевизия. Между другото Вие също бяхте там. Ще чуем и последните данни, които излязоха през седмицата за проучването на…
Валерий Тодоров:Само, ако ми позволите, бих искал да кажа на аудиторията, че ние тук сега в заключителната част на срещата представихме един наш нов продукт – това е интернет радиото, който ще позволи вече активната аудитория от различни възрасти да улесни достъпът си до нашите форуми. Едновременно да види съчетаването на различни технологии, съчетаването на аудио и видео, на линейни и нелинейни цифрови възможности и интернет по какъв начин могат да отворят един нов свят, любопитен да се гледа, да се слуша. Което смятам, че ще бъде интересно за аудиторията от всички възрасти. Ето, силата на радиото, което гъвкаво и без огромни инвестиции може да предложи една нова версия като медии, като възприемане.
Водещ:Това е една широка тема. Разбира се разчитам да я коментираме и като се върнете в „Клубът на журналистите”. Благодаря на генералния директор на БНР господин Валерий Тодоров. Добър ден на професор Маргарита Пешева.
Маргарита Пешева: Добър ден.
Водещ:Това е едно много голямо изследване, много сериозно – защо трябва да има такива изследвания?
Маргарита Пешева:България се намира в навечерието на цифровия преход. Този преход трябва да приключи на 1 септември 2013 година. Над 30% от запитаните и участниците в изследването смятат, че след успешното въвеждането на цифровата ефирна телевизия, те ще се откажат от кабелна телевизия. Да се предпочита свободната телевизия през Multiplex, която дава по-добро качество на образа, картината и звука, която е безплатна. От тази гледна точка много е важно да се види какво е влиянието на новите медии, най-вече на интернет върху радиото и телевизията. Данните са особено интересни. В България телевизията се гледа от 3 и ннад 4 часа. Радиото се слуша в по-малки слушателски сесии – между 1 и 2 часа. Аз казвам – данните от това изследване. Разбира се, както знаете, жените са по-активни телевизионни зрителки. Мъжете слушат доста повече радио.
Водещ:Какво значи да се слуша телевизия?
Маргарита Пешева:Сутрешните телевизионни блокове много често се слушат, а не се гледат. Различни са вариантите на кросмедия. Но в самото кросмедийно производство заличава разликите между радио, телевизия, печат и интернет. Неслучайно БНР стартира младежка програма само online и това е много добро управленско решение и много модерно, иновативно само по себе си решение.
Водещ:Какво да кажем за медиите, които вече започнаха сериозно да използват и социалните мрежи? Ето, „Клубът на журналистите” има вече страница във facebook.com, където има изненадваща активност.
Маргарита Пешева:В рамките на този проект имахме едно интересно изследване, проведено от агенция „Медиана” – online поведение на младежката аудитория. 15-29 години. Разбира се данните са национално представителни. Социалните мрежи са изключително популярни. Facebook.com е най-популярната социална мрежа. В България все още блого сферата изостава. При печатните медии най-силните брандове имат и най-силни online страници. Всички изследвания, които до сега направихме, показват, че все още, включително и младежките групи, не са достатъчно добре запознати с видео заявка, с някои от най-новите медии. Над 75% от анкетираните не знаят нищо за цифрово радио, не знаят нищо за цифрова телевизия. Много важно е – ние правим едно второ изследване агенция „Медиана” по отношение какви програми потребителят иска да гледа през Multiplex. Дали той предпочита по… програми, дали предпочита специализирани телевизионни програми, какви специализирани, за да може изследвайки общественото мнение, Multiplex е много скъпа технология и това е един много голям бизнес, да си спомним, че първите Multiplex цифрови във Великобритания и Швеция фалираха. И те фалираха тъкмо по тази причина, тъй като не бяха направени серии от изследвания какво всъщност зрителят иска да гледа.
Водещ:Първоначалните данни какво сочат?
Маргарита Пешева:Няма никакв2о разместване в рейтинга на трите национални телевизионни програми. По отношение на радиото – също няма размествания. Безспорният лидер в Националната радио среда е програма „Хоризонт”. Бих искала да отбележа, че програма „Христо Ботев” е на много висока позиция. Тя имаше 25% рейтинг. Това е много добра позиция. И да обърна внимание, че по-скоро в това изследване се изследва популярността на марките, на медийните марки, а не на слушаемостта. Това показва, че може да не е най-слушаната радио програма „Христо Ботев”, но тя като медийна марка е много популярна и стои далеч преди някои особено слушани частни търговски радио станции.
Водещ:Предполагам, че това има пряка връзка и с доверието все пак.
Маргарита Пешева:Да, има пряка връзка с доверието, както БНР, така и БНТ традиционно през последните 20 години, откакто системно се прави бридж на социология и изследвания в България, се ползват 60 или 80% доверие.
Водещ:Прозира ли клишето „медиите не определят дневния ред на хората”? Това е едно доста дежурно станало към медиите обвинение от експертите?
Маргарита Пешева:В световен мащаб, включително и в България, се засилва корпоративната журналистика. Засилва се така нареченото пазарно ориентирана журналистика. Това са тенденции световни. Те са свързани и с глобализацията и създаването на огромни медийни холдинги, и с медийната концентрация, която е също последица от един от ефектите на глобализацията. Засилването на корпоративната журналистика се усеща у нас и от кризата на печатните медии, тъй като вестникът не е това, което е бил – вестникът не продава вече новини. Той продава реклама. Тази криза на вестника засили корпоративната журналистика, което не означава – аз винаги се опитвам да балансирам и да имам позитивна гледна точка, въпрос на културна политика е държавата да подпомага големите свои медийни марки като популярност, така, както Саркози не позволи на вестник „Le monde” да фалира.
Водещ:Да благодарят ли телевизиите на кризата?
Маргарита Пешева:Истината е, че кризата промени медийния дневен ред. Всяка вечер виждаме колко голямо внимание се отделя на случващото се в Гърция. Всички сме част от целия свят, но всички сме в своето глобално село и винаги си живеем на своята медийна улица. По-скоро телевизията трябва да има мъжеството да отрази кризата обективно и да не засилва страховете на хората. Аз забелязвам много често новините засилват страховете. Но това, което бих искала като финал да кажа, че българският слушател и зрител все още не е готов за цифровия преход.
Водещ: Поредната добра оценка за БНР беше дадена на годишната среща на радио организациите, членуващи в ЕС за радио и телевизия. Каква беше тя? Добър ден на Албена Миланова.
Албена Миланова: Добър ден. Нека първо обясним на слушателите какво е ЕС за радио и телевизия и действително до колко авторитетна и тежка е тази оценка за БНР, която беше дадена. ЕС за радио и телевизия е най-голямата професионална медийна организация в света. В нея членуват 85 радио и телевизионни организации, обществени, с обществен характер. От 56 страни в Европа и Северна Африка. Освен това в ЕС за радио и телевизия членуват и 37 асоциирани членки – Американското обществено радио, Японските радио и телевизия, членове от Китай, от Бразилия. Интересна информация, която получих вчера е, че бразилското радио „Култура” днес в 19 часа ще излъчи програма, вариации за пиано на Боян Воденичаров, която е предложена от БНР на членовете на ЕС за радио и телевизия. ЕС за радио и телевизия е създаден през 1950 година. Доста преди създаването на Европейската икономическа общност и след това ЕС. БНР и БНТ са пълноправни членове на тази асоциация от 1993 година. Така че двете обществени медии на България са тръгнали по своя европейски път доста отдавна. Всяка година директорите на радио организациите се събират, за да обсъдят как се развиват техните радио организации, какъв е общият ни път, какви са основните приоритети в нашето развитие и да обменят мнение за стратегиите, които са набелязали за своето развитие в най-близко време.
Водещ:Всъщност последните години, като че ли предизвикателството е цифровизацията.
Албена Миланова:Да, разбира се. Някои от радията вече са започнали излъчване на цифрови платформи. Основният приоритет е качеството на програмите, привличането на все повече слушатели, обществените радия като едни културни институции, защото първото място, което колегите от Шведското радио ни заведоха, беше тяхната концертна зала, с което те се гордеят. Ние също смятам, че имаме с какво да се гордеем, тъй като БНР има 6 музикални състави, един прекрасен симфоничен оркестър и хора, биг бенд, народен оркестър.
Водещ:И все пак вече нямаме само първо студио. Имаме и други студийни комплекси за записи, които предлагат много добри условия за работа на музикантите.
Албена Миланова:Така е. Създадени бяха и нови концертни студия в нашите регионални радио станции – в Пловдив, във Варна, в Благоевград. Това е още една възможност българската култура и българските изпълнители да бъдат популяризирани в цял свят. Годишно по линия на ЕС за радио и телевизия върви един много сериозен обмен на концерти и класическа музика, не само класическа музика – и джаз, и фолклор, и популярна музика.Миналата година на вълните на БНР и най-вече по програма „Христо Ботев” са излъчени около 600 концерта по линия на този музикален обмен. Ние сме предложили 69 концерта, което значи, че действително нашите музиканти са получили възможността да бъдат чути от една многомилионна аудитория в цял свят.
Водещ:Това ли е основният мотив за добрата оценка за работата на БНР?
Албена Миланова:Това е един от мотивите. Беше отбелязано нашето първенство и нашата лидерска позиция по отношение на радио аудиторията в България, тъй като не във всички страни обществените радия са водещи. При нас това е една трайна тенденция, която се засилва и при наличието на такава сериозна конкуренция колегите от ЕС за радио и телевизия не могат да не отчетат тази водеща позиция на БНР, която успяваме да осъществяваме през последните години.
Водещ: Каква е разликата между разгневи и окупирай? Вчера, докато дискутирахме с тяхната преподавателка госпожа Светлана Станкова и студентите от Югозападния университет в Благоевград, учещи за журналисти, се чудехме всъщност каква е разликата между разгневи и окупирай. Разгневете се, написа Стефан Кесел. Идеята зад Океана /…/ първо Уолстрийт, после други места. Госпожо Станкова?
Светлана Станкова:Продължихме наистина с тази дискусия и всъщност това, до което те достигнаха, беше, че когато разгневяваш, ти се опитваш да взривиш системата. Ти си извън нея – искаш да я сринеш, искаш да я премахнеш. А когато окупираш, ти искаш да я промениш тя да не е това, което е.
Водещ: Което е добро обещание за това, че те все пак ще си намерят новините и ще ги напишат, когато станат журналисти може би.
Светлана Станкова:Да, само че трябва от 3 годишни да ги възпитаваме, че са граждани, че са важни, че са значими и това, което те могат да кажат, има наистина смисъл да бъде изразено. Когато на децата казваме – „Ти си мълчи! Щом са ти се скарали, значи че си виновен!” не можем да очакваме след това, когато станат независими да са хора, които заявяват техния глас. Имам преки впечатления от студентите във Франция, които не гласуваха за Саркози, защото той е премахнал в лекарствения списък, а това е нещо, което те получават безплатно от аптеката, противозачатъчните им хапчета.
Водещ: И хората са имали позиция и са намерили начин да я изразят. Няма да бъде въвеждан нов изпит за кандидат студентите за журналисти. Няма да ги изпитват за гражданско поведение, но задължително трябва да бъдат граждани. И не само кандидатите за журналисти. Всеки един от нас! Хубав и слънчев съботен следобед Ви желаем и оставаме с Queen.  

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 13.08.2011

Водещ: След кого да вървят журналистите? Все по-често се налага да си задаваме този въпрос, където и да се намираме в Европа. Тази седмица се оказа, че и островът не е спасение. Именно там колегите бяха изправени пред предизвикателството да се питат защо се случиха погромите. Докато кадрите на пожари, плячкосване петнят имиджа на Великобритания по света, предимно младите размирници и социолозите изразяват съгласие с едно нещо „Случилото се е било просто въпрос на време. Ще продължавам да правя това всеки ден, докато ме хванат. Когато се прибера у дома нищо няма да ми се случи”, казва тийнейджър на това с плячкосани стоки пред репортер на BBC В Манчестър. „Затворите са претъпкани, така че какво ще ми направят е допълнителен мотив.”Десетгодишни деца бяха видени да отнасят плячкосаните стоки с найлонови торби от магазин в северния град. Те също се смееха и шегуваха. За премиера Дейвид Камерън отвратителните сцени, разиграващи се на улицата, подчертават големия проблем на Великобритания, а именно гангстерската култура. Проблемът с антисоциалното поведение, който Камерън дефинира като характерна черта за разваленото общество във Великобритания, не е нов. При предишното правителство на лейбъристите на бившия премиер Тони Блеър временно въведе полицейски час и така наречените разпоредни относно антисоциалното поведение, се оказаха безнадеждни, в последствие изоставени практики. Макар че социално икономическата предистория на размириците не може да бъде пренебрегната, бунтовете така или иначе бяха шокиращи не само за наблюдателите, но и за самите журналисти. Само преди няколко месеца Великобритания се отъждествяваше с „Harry Potter” и кралската сватба, а сега – със скандала с подслушването на телефони и с размириците по улиците. „Това е голям обрат”, твърди Равис Сомая, кореспондент на „New York times”. Френската коментаторка Ан Боне заявява пред BBS, че размириците се отразяват зле на британското общество. „В бедните райони на британските градове бандитите са заели мястото на родителите”, пише пък „Independent”. Събитието обаче си имат и предистория. Блокирането на сайтове е един лош прецедент и не работещ в отношение. Това се случи дни преди събитията във Великобритания и то с цел да бъде блокиран достъпа до online филми и като мярка срещу пиратството. Наистина има цели дисертации на тази тема. Във всички случаи обаче решението е проблематично от гледна точка на ефективност и пропорционалност. Съдът приема, че колкото по-малък ефект има блокирането, то е оправдано. След събитията пък стана ясно, че журналистически кадри и снимки лондонската полиция е използвала за различаване на лица и така е търсила мародерите. По-късно е разпространила тези снимки, които пък таблоидите са публикували с призив „Разпознайте мародерите”. След кого трябва да вървят журналистите? Темата днес ще коментираме с доцент Маргарита Пешева и Юлиян Попов. Какво е мястото на кампаниите в медиите пък ще говорим с Георги Караманeв от списание „Осем” и Цветелина Атанасова от БНТ 1. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Дияна Люцканова, Любомир Пъшев, Стаматина Никодимова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Останете с нас. Най-древното човешко оръжие безспорно е страхът. Като че ли обаче то не можа да бъде използвано много ефективно във Великобритания, защото имаше гражданска реакция. Вчера гледахме телевизионните кадри за дърво вместо стъкло. Това е една много ясно заявена гражданска позиция. Въпросът обаче е малко по-сложен. В началото казах, че полицията е използвала журналистически кадри с цел разпознаване. По-късно пък някои британски издания са публикували тези кадри с призиви „Разпознайте мародерите. Кажете ги в полицията!” Дали това е проблем? Добър ден казвам на Юлиян Попов.
Юлиян Попов: Добър ден!
Водещ: И до колко това би следвало да бъде проблем? Следва ли да си задаваме въпроса „След кого да вървят журналистите”?
Юлиян Попов: Журналистите вървят след събитията, когато успяват вървят преди събитията. Но в този случай беше трудно да вървят преди събитията, защото тези събития бяха много неочаквани. Освен това, това е едно от тези явления, този тип бунтове, които са спонтанни и нямат много ясна предвидимост и всяка една полиция, всяка една добре професионализирана полиция, каквато е английската, по принцип знае, че подобни неща могат да се случат, но нямат никаква представа кога, малко като градушка. Сега, дали медиите би трябвало да тръгнат след бунтовниците? В случая ми се струва, че реакцията на британските медии и на британските граждани е сравнително ясна. Да, защото зад тези бунтове не стои никакво конкретно искане. Ако примерно бунтовете бяха за права на малцинствата или за повишаване на заплати, или увеличаване на обществени разходи, или каквото и да било друго, тогава медиите биха заели едно по-балансирано положение, биха разглеждали нещата от една страна и от друга страна, но в случая няма никакво искане, никакъв фокус на тези недоволства.
Водещ:Макар че коментарите, последните коментари малко опровергават като че ли тази теза, защото се твърди, че това е било очаквано, тъй като става дума за едно поколение, за което няма ценности, няма реализация. Общо взето това са оправданията на участниците в събитията и на социолозите.
Юлиян Попов: Ами да, но това са оправдания на участници и на социолози. Те не са фактологически оправдания. Да се каже, че очаквано е, защото поколението няма ценности, някак си не е формулировка, спрямо която човек първо може да има някаква подготвеност и второ – може да има някаква симпатия, някакво чувство за разбиране. Ако ставаше дума за нещо конкретно, тогава хората могат да се разделят на две. Но когато някой каже „Ами такива са ни ценностите или нямаме такива ценности!”, общо взето масовата публика и то съвсем основателно ще си каже „Това са глезотии!” Всички имат много сериозни проблеми особено в Англия, където икономическата криза се чувства много сериозно и сега защо една група от обществото да реагира по този начин. Няма някакви сериозни основания. Освен това всичките реакции са изцяло насочени към чупене, крадене, побоища и т.н.
Водещ:Всъщност усъвършенствания софтуер, който използва лондонската полиция на базата на телевизионни кадри и на журналистически фотоматериали за разпознаване на мародерите и по-късно ги разпространи тези снимки, които пък от своя страна вестник „Sun” отпечата на първа страница с призив „Посочете мародерите!” Имаме ли повод да твърдим, че това влиза в клишето „Журналистите тръгват след полицията” да кажем? Има ли морален проблем според Вас? Или след рейтинга?
Юлиян Попов: Това ще звучи малко като вестник „Галерия” – те тръгват след полицията. Не, не е сериозно. Вестник „Sun” не е сериозен вестник и той се захранва именно от подобни акции. Когато усети, че има такова настроение, каквото обясних преди малко, т.е. хората имат голяма степен на възмущение, те яхват това възмущение и казват „Дайте сега ние да поемем ръководството и лидерството, тъй като лидерство няма!” Единствения проблем в момента в Англия е, че наистина първо няма много ясно политическо лидерство, защото министър председателят не е бабаид, който да се хвърля и да се справя с този тип неща.
Водещ:Още повече, че на него му тежи и медийния скандал.
Юлиян Попов:Ами, до някъде му тежи, донякъде не. Там е малко по-особено, защото този медиен скандал, който се разви наскоро, той може да се разглежда и като едно успешно разкритие и справяне с империята на Мърдок. Там може да се гледа и по един, и по друг начин. Но той не е фигура, която звучи като човек, който се хвърля в улична битка. Той е по-скоро като ръководител на едно доста цивилизовано социално движение, т.е. той не е много подходящ като фигура в момента.
Водещ: Нека да включим…
Юлиян Попов:Другият проблем е, че в една такава ситуация не е ясно кой точно трябва да поеме отговорност – дали полицията, дали правителството, дали това е просто улично насилие, при което полицията трябва да действа професионално, или е въпрос, който да се разглежда по-нависоко? И по тази причина полицията и правителството си прехвърлят в момента обвинения едни към други.
Водещ:Докато пък обществото събра 100 000 подписа и петицията ще бъде разглеждана в Британския парламент. Става дума за искане от мародерите да бъдат изхвърлени от социалните жилища, които обитават в момента.
Юлиян Попов:Да, но това няма да се случи. Сега в момента в Англия много силно се съкращават социалните разходи и според мен една от причините за тези бунтове е именно това, защото много от хората, които участват в тези бунтове, те са нещо, което е трудно да се каже в Англия, но в България мога да го кажа – предимно бунтове на черното население, което за жалост е в по-бедната част на обществото и те са по-силно засегнати от подобни социални съкращения. Нормално. Те не са артикулирали това като искане. Съкращаването на социалните разходи е просто усилващ фактор в цялата тази история и така или иначе тези разходи се съкращават и надали самите бунтове ще доведат, не надали, а абсолютно категорично няма да доведат до никакъв такъв тип наказателна дейност.
Водещ:Но пък от друга страна е много силен образът на майката, която каза в полицията, че дъщеря и е участвала в тези размирици. Нека сега да включим и доцент Маргарита Пешева. Дали един такъв акт, публикуване на полицейски снимки с призиви, е тичане след рейтинга, защото има обществено настроение, доцент Пешева, във Великобритания към мародерството, което е нещо нормално, още повече в условия на криза?
Маргарита Пешева: Добър ден. Благодаря за поканата най-напред. Вие поставяте въпроса за новите медии и за това, че новите медии разшириха пазара на идеи от една страна. От друга страна същите тези нови медии доведоха до редица нови мобилизации, доколкото съм осведомена – бунтовете в Лондон и в други различни градове са организирани през facebook.com, през социалната мрежа. Редица от тези мобилизации са с негативен знак, те са твърде враждебни, твърде отрицателни и тук се поставя големият етичен проблем. Проблемът е до колко новите медии, разчитайки на твърде слабите социални бариери и твърде високата анонимност, всеки, който участва в рамките на интернет пространството, на социалните мрежи, на блоговете по-малко разбира се, има висока степен на анонимност, той може да се скрие зад своя аватар и този аватар е новата персона на виртуалния свят. Това е новата маска, зад която ти се чувстваш социално защитен и имаш възможност да пренебрегваш редица морални граници и бариери, които примерно традиционната журналистика на старите медии спазваше изрично. Аз бих използвала повода да поздравя колегите, които публикуваха съвсем скоро новото изследване „Новите медии и новите мобилизации”, колегата Орлин Спасов, Анна Кръстева, Иван Бедров. Едно чудесно изследване, което е достъпно, безплатно, Online и те поставят също тези въпроси. До колко примерно новите медии могат да бъдат кучето пазач на обществото и да алармират всеки път, когато управляващите нарушават гражданските права и свободи на хората? Дали новите медии, които функционират на пазарен принцип, на комерсиален, за тях е важно колко ще бъдат кликванията, какъв ще бъде трафикът? Примерно, един голям проблем, който се обсъжда твърде оживено напоследък, е въпросът за това, че старата журналистика губи своя профил, своето лице. Заглавията вече не могат да включват ирония, не могат да включват остроумия. Те трябва да включват повече ключови думи, да бъдат прости, за да могат червеите на търсачките да могат да ги разпознават. Т.е. журналистиката губи стария си профил, качествената журналистика. Едно е ясно поне за мен и за всички колеги, които се занимаваме с медийни анализи – вестниците вече нямат монопол върху новините. Всички изследвания, социологически и с количествени, и с качествени методики, показват, че пазарът на новините вече не е монопол на вестниците. Той е монопол на телевизията, на интернет и на радиото. Това са трите най-влиятелни медии. Вестниците останаха на четвърто позиция. Те губят авторитет, губят репутация и следователно, за да могат да запазят читателската аудитория, трябва да надграждат с качествена информация, с повече коментари, с повече анализи, с разследваща журналистика.
Водещ:Ами това се случва във Великобритания според мен. Да направим един парелел, Господин Попов, каква е съдбата на вестниците във Великобритания?
Юлиян Попов: Съдбата на вестниците е такава, каквато е тук. Те просто се трансформират, те не изчезват. Има вестници, които са се усетили по-рано и са развили много силно интернет присъствие и са много силни в интернет. Но пазарът на медиите не просто се измества, той се разслоява и има просто повече различни канали. Вестникът съществува и ще продължи да съществува. Дали под формата на хартия или под формата на интернет издание, включително и новите таблетни вестници, които са по-скоро старомодния вестник, отколкото новите twitter.com и facebook.com канали, по един или друг начин съществува. Но така, както тази анонимност дава някаква възможност за усещане за анонимност, така именно тези медии дават възможност на британската полиция да ловят хората един по един. Така че от една страна има анонимност, от друга страна не само, че няма анонимност, но всяко нещо, което човек направи, остава следа и тя може да бъде постигната и да бъде намерен източникът на злото, така да се каже. Това са неща, които в България съществуват в пълна сила. Ние просто не им обръщаме внимание, ние обръщаме внимание на това, което става в Англия. В България преди две години имаше във facebook.com група да кастрираме циганите преди да кастрираме кучетата. Цялата тази група от 20 000 души, която ние успяхме да затворим с една публична акция, но тя съществуваше, всеки един от тези 20 000 души човек можеше да му намери мобилния телефон и адреса вътре. Всеки един от тези 20 000 души подлежеше на наказание затвор по Българския наказателен кодекс, но никой някак си не обръща внимание на това. И когато гледаме подобни неща, които се случват в Англия, именно в такива региони, би трябвало много сериозно да се замислим дали подобно нещо не може да избухне в България.
Водещ:Ние точно заради това го правим, да.
Юлиян Попов:Ако избухне в България няма спасение, защото никой не е подготвен. В Англия се справят с улични кървави сблъсъци, откакто се помня непрекъснато и това е, да не кажа всекидневие, но на всеки две-три години подобни неща се случват и полицията е много обучена за подобни неща. В България някак си ще бъде такава изненада, че хората няма да знаят какво да правят.
Водещ: Доцент Пешева?
Маргарита Пешева: Аз бих казала, че в интернет пространството на България, Господин Попов е прав разбира се, има също много негативни мобилизации и през последните няколко години срещу новините на турски език, срещу ДПС, срещу турците. Има и много позитивни мобилизации. Примерно те са свързани с екологични проблеми, но има много негативни политически мобилизации. На времето срещу Ахмед Доган, срещу Сергей Станишев, срещу Бойко Борисов. Бих обърнала внимание на две гледни точки. Едната е негативна. Негативна на Филип Майер, който публикува преди няколко години книгата „Изчезващият вестник” и направи прогнозата, че последният хартиен брой ще се появи 2043 година. Другата е по-позитивна на Рупърт Мърдок, който смята, че в рамките на 10 години вестникът такъв, какъвто е, ще изчезне, че ще се появи новинарска организация или цифрова, на цифрова платформа, че ще изчезне хартиеният вестник. Това са двете гледни точки.
Водещ:Разбира се, ако се подменят с такава бърза скорост стандартите в журналистиката, както в „News of the World”, може и по-скоро да изчезнат.
Маргарита Пешева:Искам да кажа, че и в България ние живеем в глобален свят и тук това, което се случва в Англия, може много бързо да ни застигне и нас. В общи линии няма особена разлика в динамиката на процесите в интернет след 2007 година, когато наистина мрежата стана знаменитост за една нощ в България. Поне всички социологически изследвания го показват. Но има и един друг проблем, който е много съществен по моя преценка за традиционния вестник. Традиционният вестник в общи линии трябва да генерира качествената информация, а той все по-малко генерира качествена информация. Разликата между пресата на фактите и пресата на мненията, поне в България, много тревожно се заличава, при това с много бързи темпове. Това е първият проблем. Т.е. не може да има сериозни вестници, които се гримират като жълти издания. От друга страна така наречените високи китайски стени, високи китайски бариери между редакционната политика и маркетинговото издание, маркетинговия отдел, тези китайски стени в България много бързо се разрушиха и следователно вестникът все повече се занимава с PR публикации. Той все повече става придатък на определена корпоративна политика, маркетингова, PR политика.
Водещ: Което безспорно влияе върху доверието.
Маргарита Пешева: Рекламните съобщения на агенциите не могат да изпълват две трети от страниците дори на сериозните издания в България и за жалост това не е само български проблем. В общи линии така вървят нещата, но нека да си спомним, че един Филип Котлър публикува книгата „Маркетинг 30”, в която той каза, че най-добрите маркетингови усилия и най-добрият маркетинг е този, който е обърнат към обществото, който генерира в обществена полза, обществена целесъобразност, който има значение за самото общество. От тази гледна точка текат процеси и в старите и в новите медии. Има преливания и прекалено много етични проблеми има в това движение на старите медии, за да оцелеят и разширят своето пространство. Примерно един медиен /…/ Роджър Фидлър представи преди 5-6 години, мисля, постави въпроса за това, че цифровите технологии не могат да бъдат проследени, за това, че степента на манипулиране на телевизионното изображение, на клиповете, на звука, на образа е огромна и тази степен на манипулация създава един друг медиен произвол, защото след като не може да има куче пазач, след като не може да се контролира дали това изображение е такова, каквото е, тъй като не позволяват цифровите технологии, Фидлър поставя този въпрос напълно основателно. Т.е. за да може ние по някакъв начин да се защитаваме в цифровата среда, трябва да приемем висока степен на саморегулация и само организация.
Водещ: За да бъда по-ясна ще цитирам пример от вчера. Вчера повечето агенции писаха за ураганен вятър във Варна. В същото време варненци се караха да ходят на плаж. Така. Оставам. Отделен въпрос. Господин Попов – позитивна активност, негативна активност. На къде водят британските медии хората?
Юлиян Попов: Водят към позитивна активност общо взето, но британските медии са малко, както българските медии – разслоени. Вярно, че България е на последно място от всички 27 страни в Европа по свобода на медиите. Великобритания има твърде свободни и развити медии, но иначе разслоеността е факт и в Англия, и в България. Така че има медии, които действително организират много позитивна енергия и аз мисля, че това са повечето медии, особено BBC, но също и качествените вестници, но също има такива медии като “Sun”, като „Bailey’s express”, които просто усещат тези популистки настроения, които могат да се появят в обществото и просто ги усилват. Но това няма да доведе до някакво кой знае какво разбутване и промяна в обществото, а английското общество е доста свикнало и доста добре е отработило всичките тези мнения, тъй че аз мисля, че от цялата тази история, която е много неприятна разбира се с тези бунтове по улиците, ще се извлекат по-скоро полезни оперативни заключения, отколкото някакви фундаментални заключения за английското общество.
Водещ: Как обществото да е подготвено за подобни предизвикателства? Останете с нас, продължаваме след малко. Как обществото да е по-подготвено за възможните манипулации, които му поднасят новите медии и изобщо, и старите разбира се? До сега коментирахме малко това с доцент Маргарита Пешева. Сега ще включим към нашия разговор и Георги Караманев от списание „Осем”. Здравейте!
Георги Караманев: Здравейте!
Водещ: Стигнахме и до там, че в крайна сметка, едно от добрите неща, които могат да направят медиите навсякъде по света, поне това е безспорно, да предизвикат една позитивна активност. Списание „Осем” безспорно се свърза с каузата „Спасяване на софийските кестени.” Беше ли необходима анонимност за тази кампания, защото за всички други кампании, като че ли основното е анонимността?
Георги Караманев: Напротив. Тъй като ние търсим позитивното, за него очевидно има голям глад, показва го големият интерес към нашите кампании, няма нужда от никаква анонимност. Когато помолихме нашите приятели да дойдат, да ни помогнат да съберем окапалите листа от кестените, с което да ги спасим, пак Борисова градина се напълни с млади хора, с деца, с родители. Продължават постоянно да се свързват с нас читатели, които питат с какво могат да помогнат.
Водещ: На този фон отговорът на въпроса „Има ли гражданско общество?” какъв би бил?
Георги Караманев: Ами, ако някога съм се съмнявал, откакто работя в списание „Осем” вече не се съмнявам. Просто липсва може би катализаторът, липсва позитивното влияние на медиите, което тепърва се опитваме да създаваме и кампанията за кестените всъщност не е единствената. Ние имаме и кампания за рисуване в детските отделения на различни болници, където заедно с художничката Станка Желева превръщаме сивите стени в едни пъстри картинки, децата се включват и въобще се връщаме към една роля на медиите, която е донякъде забравена, може би възпитателната. В един зелен начин на мислене, в един позитивизъм и фактът, че тиражът ни постоянно расте, доказва, че има глад за такова нещо.
Водещ: Господин Попов, във Великобритания кои медийни кампании са повече? Позитивните или негативните.
Юлиян Попов: Разбира се, че позитивните. Аз не знам защо в България има такава любов към негативните новини и негативните кампании.
Водещ: Ами, нали за това го дискутираме, за да намерим ключа и най-сетне да отключим тази палатка и да видим какво има в нея.
Юлиян Попов: Негативната кампания е скучна и много кратка, и тя не води до нищо общо взето. За това естествено е дори от чисто търговска гледна точка, когато една медия иска да се ангажира с нещо и да привлече по-дълготрайно читатели, зрители, тогава те търсят някаква позитивна кауза, защото когато хората ги асоциират с позитивна кауза, ще ги купуват по-дълго, включват се по-активно и в този смисъл дори от чисто комерсиална гледна точка, позитивната кампания е много по-смислена.
Водещ: Да се надяваме, че това е бъдещето. Дори излизайки от примера Христо Стоичков, който намери своето естествено продължение в лицето на Димитър Бербатов. Доцент Пешева?
Маргарита Пешева: В България има и доста прекрасни, много добри, позитивни кампании, които минават през социалните мрежи, през интернет. Бих обърнала внимание само на кампанията срещу поправките и измененията свързани с генно модифицираните храни, бух обърнала на кампанията, свързана с екологичното опазване на природата в Места и на кампанията срещу поправките в закона за електронните съобщения във връзка с потребителския интерфейс. Дали имат право да се наблюдават нашите e-mail, трафика на телефоните, да се събира такава информация. В общи линии, вярно е това, което казва Господин Попов, че в България има много негативни кампании, че те обикновени са кратки. В българските интернет форуми са доста по-враждебни от форумите на европейските потребители, в развитите европейски държави.
Водещ: Така ли е, Господин Попов?
Юлиян Попов:Ами, зависи за какви форуми, форсирани, недоволни, нещастни има навсякъде. Интернет им помага много добре да се организират един с друг. Но едно уточнение да направя само по отношение на негативните и позитивните кампании – зависи какво значи негативна кампания. Например цялата кампания, която е много успешна за спирането на строежа на АЕЦ „Белене”, строеж, който никога няма да бъде построен, на всеки му е ясно това, но дали това е позитивна или негативна кампания не знам. Според мен е по-скоро позитивна.
Маргарита Пешева: Несъмнено.
Юлиян Попов:Защото много добре е формулирана целта. Позитивната цел на една такава кампания, така че ако включим и тези кампании в категориите на позитивните кампании, може би ще се окаже, че и в България има много позитивни кампании.
Водещ: Имаме проблем с дефинирането, с квалифицирането по-скоро. Негативна – позитивна.
Юлиян Попов: Позитивна кампания е кампания, която в крайна сметка поставя една позитивна цел в края си. Понякога естествено, че противопоставянето винаги е част от една добра кампания. Противопоставяне на нещо лошо.
Водещ:До колко е тема за обсъждане във Великобритания фактът, че интернет ни прави твърде уязвими като възможност за навлизане в личното ни пространство? Аз пак ще Ви върна на скандала с „News of the World”, като че ли капката, която преля, беше фактът, че са
Юлиян Попов: Да. Това е. Обикновено трябва да хванеш струната на т.нар. сантимент на обществото. Ако бъдат подслушвани политици, ако бъдат подслушвани знаменитости и хора, които много не се вълнуват от този случай, но в случая бяха подслушвани телефона на съпругата на един загинал във войната в Афганистан, ако не се лъжа. Английското общество гледа на армията си с изключително уважение, с преклонение и подобно нещо е грях от неописуема величина. Другото нещо беше, че бяха подслушвали, бяха извадили един SMS от телефона на едно загинало момиче и след това го бяха изтрили и това до такава степен е безскрупулно, че това напълно преля обществената чаша. Но във всички случа, когато се хване, че някой влиза в сметките на някой друг и се подслушват телефони, което е много ограничена практика в Англия, за разлика от България, това води до краен стрес сред хората. В крайна сметка в Англия няма лични карти по тази причина, защото се смята, че това е навлизане в личното пространство. Просто човек може да живее без документ за самоличност – без паспорт, без лична карта, без каквото и да е.
Водещ: И без ЕГН.
Юлиян Попов:Ами, няма ЕГН. Има social security number, което е свързано с данъците. Ако примерно не работиш и не си свързан с тази система, ти можеш напълно да се откъснеш от обществото и да нямаш никакъв номер, никаква следа, която да води до тебе. И това е някак си един краен резултат на фундаменталното човешко право за частен живот. Това някак си звучи доста прекалено тук и в някои случаи може би е.
Водещ: Доцент Пешева?
Маргарита Пешева: Господин Попов е прав, но в обши линии големият проблем по моя преценка са новите медии, защото новите медии нерегламентирано нарушават личната неприкосновеност на своите потребители. Отдавна е известно, че facebook.com и google.com, един от големите всъщност скандали, събират данни и създават нещо като потребителски досиета на своите клиенти, които продават след това на рекламодателите за отправяне на таргетирани и рекламни послания. Нещо, което просто нарушава личната неприкосновеност. Неслучайно преди може би 10 години беше създадена и фондация за граничещи online престъпления, свързани с етиката, свързани с нарушаването на личната неприкосновеност. Това всъщност е проблем и на facebook.com. Неслучайно тече една такава тенденция, инициатива за смъртта на мрежата. Нещо, в което аз лично не вярвам. Смятам, че новите медии имат своето място и изпълняват и позитивни, и негативни функции. Но при всички случаи един от големите проблеми, който се генерира в свободната зона, наречена интернет, е проблемът, свързан с нарушаването на правото на личността да бъде себе си и с извличане на информация, която е нерегламентирана. Примерно т.нар. дипломатически 11 септември преди 1 година, през ноември „Wikileaks” изнесе огромно количество класифицирана информация, свързана с американската дипломация. Но тази информация, по моя преценка, е нож с две остриета. Защо целенасочено се изнасят едни стенограми, а други не се изнасят? Кои стенограми се изнасят, с какви цели и кой е филтърът, и какви са корпоративните интереси
? От тази гледна точка дали „Wikileaks” е нова медия или е медийна платформа, или е просто пощенска кутия? Един от големите етични проблеми в свободното интернет пространство е, че се появяват нови платформи, които са само пощенска кутия и служат за определени опозиционни цели, за определен тип бариерен public relations, за създаване на конфронтации. Т.е. мобилизациите и това, което казва Господин Попов – целта е да се мобилизираме за позитивни каузи. Да, наистина може да ползваме негативни аргументи, да сме против генно модифицираните храни, да сме против създаването на АЕЦ, извинете – строежа на АЕЦ „Белене”, да сме против да ни следят, да има потребителски интерфейс, да се наблюдават какви e-mail генерираме, какво пускаме, какво получаваме на своята лична поща, но това за позитивни каузи. Това за позитивни мобилизации. От тази гледна точка самият феномен, явлението “Wikileaks” по мое скромно убеждение, не е просто само положително или само отрицателно. Аз се отнасям твърде скептично към всички, които селектират една информация, целенасочено и в определен момент подават точно определени грами. Това е начин да се манипулира глобално световното обществено мнение.
Водещ: Как реагира, Господин Попов, на “Wikileaks” британската преса, британските медии и българските? Ако трябва да направите сравнение, то как би изглеждало?
Юлиян Попов:Ами от начало беше голям бум и голям скандал, и голямо забавление. Много бързо премина там. В Англия по-скоро се дебатираше въпроса дали създателят на “Wikileaks” трябва да бъде /…/ от Англия във връзка с обвиненията, които са му отправени и дали той наистина е защитен като индивид да извършва това, което извършва.
Водещ: Пак за човешки права става дума.
Юлиян Попов:Да. Става въпрос, че по-скоро вниманието се концентрира върху неговите лични права. Иначе самите “Wikileaks” според мен показаха една картина на международната дипломация, която е много успокояваща. Всъщност всички стенограми, които бяха публикувани например за българското правителство, за българското общество, показваха само това, което човек може да чуе по кафенетата, което означава, че поне, доколкото „Wikileaks” показва някаква реална картина, тези дипломатически мисии или нямат разузнаване, или то е много слабо.
Водещ: Как беше? „Дипломацията по чехли”, може би е заглавие подходящо.
Юлиян Попов:Информацията беше изтекла. Беше просто доста прилична журналистика, в която се описват…
Маргарита Пешева: Синтезира се това, което се пише по вестниците.
Юлиян Попов:Да, и за това според мен „Wikileaks” доста скоро избледня като голям феномен, но това, което каза Госпожа Пешева, е много интересно. За това, че „Wikileaks” подсказва за появата на един нов феномен на пощенската кутия, защото в момента, когато сложиш дипломатически стенограми, това не е кой знае какво. Може да започнеш да слагаш вътре кой знае какви неща. И тогава границите между секретността, дори когато тя е оправдано със знанието на Национална сигурност, Военна сигурност и т.н. и правото на достъп до информация, съвсем се разбиват и наистина се намираме в една нова медийна територия.
Водещ:Или журналистическата етика, ако трябва да дадем един още по-изразителен пример – това са флашките и начина им на употреба в българските медии.
Маргарита Пешева: Все повече се чуват гласове, че освен Етичен кодекс на журналистите, каквито има и в BBC и навсякъде по света, и у нас, трябва да има Етичен кодекс на блогърите, Етичен кодекс на това, което излиза в медийните платформи, в социалните мрежи, защото те също трябва да носят отговорност за истинността на твърденията, на документите, на позициите, които заемат, да търсят различни гледни точки, да не предизвикват омраза, която се основава на расов, полов, етнически и друг признак, да проверяват фактите от повече от един източник, защото се получава така, че твърде много се афектира медийната среда. От една страна предявява големи претенции към традиционните журналистика, към старите медии, към радиото, към телевизията, към вестниците. От друга страна има вече твърде много нови медии, които би трябвало да имат също вече степен, по-висока степен на саморегулация. Защото старите медии вече функционират като мултимедийни платформи. Те генерират, постоянно обновяват новините, те създават cross медийно производство, т.е. едно и също съдържания извозват на различни платформи и следователно границите между старите и новите медии намаляват. Намалява се това пространство, което ги различава и следователно има нещо, което по моя преценка има един неморален пример в интернет, който е лош пример за старите медии. Винаги може един журналист от класическа стара медия да каже „След като може и така, защо ние да спазваме тези стари, признати стандарти, които са залегнали във всеки етичен кодекс?” Намираме се в много сложна медийна трансформация, в която би трябвало да има поставяне на някакъв общ кодекс на медийната чест, на честта на медиите.
Водещ:Господин Попов, във Великобритания това как е направено, как е регулирано?
Юлиян Попов: Не е регулирано и не знам дали може да се регулира.
Водещ:То е неформално регулирано разбира се.
Юлиян Попов:Дори и неформално. Когато се стигне до – facebook.com например има регулация, че ако се прекрачат някакви граници може да се… Но това е трудна процедура. Ние минахме веднъж през нея. Други примерно – twitter.com и други големи платформи, всеки си има някаква политика.
Маргарита Пешева: Да, точно така.
Юлиян Попов:Ето, една друга платформа да речем, която е видео платформа – mayoma.com, в която всеки може да изпрати новини, репортажи с видео със собствения си мобилен телефон, също си има такъв код и вътрешна селекция, която изважда нещата навън, ако те не отговарят на някакви принципи. Но когато става въпрос за платформи като youtube.com или mayoma.com, или facebook.com има някакво наблюдение, има някакъв контрол. Ако става въпрос за абсолютно индивидуален блог, тогава контролът се получава в това, че ако започнеш да пишеш глупости никой няма да ги чете или ще ги четат един много малък затворен кръг от хора, които така или иначе и те са на същия акъл, така да се каже. И според мен това ще бъдат естествените механизми на регулация.
Водещ: Естественият подбор.
Юлиян Попов:Да, надали може да се направи универсален код на медийното поведение, който да се спазва от всички.
Маргарита Пешева:Да, но проблемът е, че се криминализират в интернет престъпленията. Няма въвеждане на някакви етични стандарти за това, че това, което правиш в мрежата като лошо, би могло да ти бъде направено и на теб самия.
Водещ: От друга страна…
Маргарита Пешева:Т.е. не се криминализира слабата потребителска информация, невярната потребителска информация, подвеждащата, манипулативната.
Юлиян Попов:Има и винаги ще има лоши и по-добри хора и лошите ще могат да си показват лошотията. Но има случаи, например – има един много интересен случай. В Германия е забранено не само пропагандирането, но и употребата на нацистки символи. Преди 10 години в зората на интернет, на популярността на интернет един журналист създава web сайт, сатиричен web сайт, в който напада неонацизма, но използва неонацистки символи в web сайта си. Сайтът е нападнат от властите в Германия. Той се защитава с аргумента, че този сайт въобще не се намира в Германия. Той е някакъв сървър в Сан Франциско. Независимо от това него го осъждат и го вкарват в затвора. Т.е. юридически механизми, които се намират и дори, които са създадени напълно извън интернет, биха могли да бъдат приложени. По същия начин наказателният кодекс може да бъде приложен за всеки човек, който във facebook.com развива подобни дейности, но просто никой не се е сетил или никой не е поел инициативата да приложи този наказателен кодекс и да вкара 5-6 души от facebook.com в затвора. Тогава някак си нещата ще потръгнат малко по-добре.
Водещ: Много Ви благодаря за това участие. Ние продължаваме след малко по темата в студиото.

Водещ: Хващам се за реплика от песента „на прага на сърцето” – като че ли на прага на сърцето, по- ни е на сърцето една добра новина, дори на нас журналистите отвъд изтърканото правило, че добрата новина не е новина. Добър ден казвам на Цветелина Атанасова от БНТ.
Цветелина Атанасова: Добър ден.
Водещ: Мястото на каузите в медиите и мястото на тези каузи в посока позитивна активност и стимулиране на гражданското общество – ето това коментираме днес в "Клубът на журналистите" и това е повода да ви потърсим и да ви попитаме найлоновите пликчета ще ги преборим ли някой ден?
Цветелина Атанасова: Ами както се казва – дай боже. Това е тенденция в целия свят и аз мисля, че България не може да бъде лошото изключение. Вие казахте позитивни и положителни – да, това е нещо много положително, което се случи през месец юли – че ние започнахме една масирана кампания в цялата страна да накараме хората да се замислят. Не да ги откажем от найлоновите пликчета или нека да се поправя, полиетиленовите, имахме много критика за това да ги наричаме найлонови, но …
Водещ: И нашите слушатели много ни критикуват за това. разбира се, всички медии имаме опит вече.
Цветелина Атанасова: Те са популярни така.
Водещ: Стана ли България по-чиста? Вие пътувате много.
Цветелина Атанасова: За съжаление не. Но смея да бъда много категорична, че страшно много хора са се замислили и по някакъв начин са ограничили употребата на тези колкото полезни, толкова и вредни аксесоари от нашия живот.
Водещ: Да ви попитам и нещо друго, понеже разбира се, всяка една медия си има най-разнообразни кампании. Обратната връзка в news room-а показва ли, че за хората добрите новини са по-важни и такива кампании оказват влияние върху тяхната подготвеност да реагират на предизвикателствата в живота ни?
Цветелина Атанасова: Да. Моето мнение и мнението на колегите е, че това не беше просто кампания и няма да е кампания, защото ще има своето продължение. Това е една обществена потребност от положителното. Нещо положително да се случи в живота ни. Зрителската реакция показа, че сме на прав път. Оказа се обществото има нагласа да променя, как да кажа, стереотипите си.
Водещ: Ние също много пъти сме предизвиквали нашите слушатели по темата, трябва да ви кажа, че винаги след едно такова предизвикване са идвали дори … имало е подчертана репортерска активност от страна на нашите слушатели. Случва ли се това и при вас?
Цветелина Атанасова: По същия начин беше при нас. Страшно много хора, ама страшно много хора. И казаха – най-после нещо хубаво да се случи, най-после БНТ да направи нещо, което наистина да се чувстваме съпричастни към него.
Водещ: Къде ви намираме сега?
Цветелина Атанасова: Връщам се от командировка, снимах няколко репортажа по северното Черноморие. И сега съм на път за София.
Водещ: И там положението не е много розово, предполагам.
Цветелина Атанасова: Започнах с думата „за съжаление” в началото…
Водещ: Да, запомних аз.
Цветелина Атанасова: Да.
Водещ: А темата е?
Цветелина Атанасова: Темата отново екологична. Правих репортажи за няколко проекта по ОП "Околна среда" за опазване на Дуранкулажко езеро, картиране на Черно море и изграждането на ВиК мрежата в Каварна.
Водещ: Това пак попада, за съжаление, все още в графата на излишна екзотика в условията на криза май?
Цветелина Атанасова: Ами не би трябвало да е така.
Водещ: Така де, да, жалко.
Цветелина Атанасова: Споменах, че има картиране на Черно море, нямате си представа колко жалко изглежда дъното на Черно море. Боклуците са толкова много, че самата аз буквално със сълзи излизам от морето, защото миналата година картината беше доста по-позитивна.
Водещ: Ами със съжаление ще видим тези кадри и с интерес, разбира се. Благодаря на Цветелина Атанасова от БНТ. Има ли нещо позитивно в кестените пък питам Георги Караманев.
Георги Караманев: Естествено. Най-малкото това е една ангажираност към…
Водещ: Живи са?
Георги Караманев: По-добре са, разбира се. Идеята е с всяка година да стават още по-добре. Но с идеята за обратната връзка ми се щеше да кажа още нещо. Ние в момента развиваме и една друга кампания за Алея на влюбените, зад хотел Хилтън, тъй като няма такова …
Водещ: Там има един безсмислен мост, може да се ползва с тази цел.
Георги Караманев: Да, но зад моста пък има един безсмислен парк, който може да стане едно романтично кътче. И ние обявихме конкурс, съвместно със Столична община за идеен проект. В началото много критики защо толкова малка награда даваме, какви са ни критериите. Ние нямаме опит, разбира се, но имаме добро желание. И след това много бързо тези критики бяха погълнати пък от позитивно настроени наши фенове в интернет, които казват – все пак това е нещо позитивно, което е по-добре да се случи. И в крайна сметка не е важно толкова обема, колкото желанието, колкото нагласата.
Водещ: И както се казва може всички да си запеем – всичко, от което имаме нужда е любов. Но ще запеем след малко. Доц. Пешева, да се върнем към глобалните мрежи и глобалните рискове. Има един много изразителен пример, който вие разказвате на студентите си за рисковете, които носят тези мрежи за всички. Тук няма касти, няма бедни, няма богати. Всички са под…
Маргатира Пешева: Да, така е. Но преди това само да кажа поздравления към националната телевизия за тази кампания. Тя е наистина по фасона и портфейла на една обществена телевизия и аз много се радвам на тази инициатива. А що се отнася до нарушаване на личните права и на личната неприкосновеност – няма социални групи, няма приятели, братовчеди – всички биха могли да имат нарушени лични права. Бих искала да разкажа този случай, той е симптоматичен. Беше разказан в българския печат преди около 10 години…
Водещ: И веднага добре забравен.
Маргатира Пешева: Не зная дали е добре забравен, но е много показателен. Един собственик на голяма PR агенция в САЩ, който в края на годината неговия адвокат решава да поднови неговата застраховка живот и отива в най-голямата застрахователна компания в САЩ, която му отказва да поднови застраховката живот на неговия клиент с аргументи, че те са събрали информация през интернет, че за миналата година неговия клиент е изпушил твърде голямо количество цигари, изпил е твърде голямо количество твърд и мек алкохол, което го поставя в графата на рисковата група на хора, които има опасност да се разболеят от рак на белите дробове. Тогава започна и в Щатите, след това и в Европа, големи дебати, публично обсъждане, включително през печатните медии до колко събирането нерегламентирано на лична информация се намесва в личния ти живот, тъй като когато ти имаш голяма PR агенция е нормално да правиш партита и да поръчаш огромни количества алкохол и цигари за своите клиенти, които ти лично не си консумирал. Следователно той е драстичен случая, но показва, но е твърде физиономичен за това, че имаме нужда от защита на личната сигурност. На личните данни. В по-широк смисъл на думата. И че новите медии прекалено много открехват вратата към личното ни битие, към личния ни живот, което понякога може да се използва срещу нас. Както се използва от Google и от Facebook да се продава информацията ,днес се продава на рекламните агенции, за да могат да таргетират рекламните послания. Утре ще се продава на политиците, другиден ще се продава на определени медийни корпорации, а по-другиден ще се продава на хора, които примерно правят световен тероризъм. Възможни са най-различни сценарии…
Водещ: Подсказвате ми …
Маргатира Пешева: И това е важен въпрос, един от най-важните проблеми, който стои на отворената ножица между старите медии и новите медии, новите платформи, които дават наистина огромни шансове за лична, персонална, интерперсонална, глобална комуникация, глобален маркетинг, глобални рекламни PR кампании. Но същевременно ние получаваме твърде голям виртуален лукс и удобство за сметка на някаква понякога горчива цена, свързана с изгубването на личното ни пространство.
Водещ: Което ме подсеща, че може би преди тези избори ние медиите бихме могли вместо да цитираме до безсъзнание социологически изследвания да направим едно разследване по повод това – от кои наши данни се интересуват политиците, едва ли това би било толкова трудно за засичане. За съжаление времето ни изтече. Но пък в друго издание ще поразсъждаваме и над този въпрос.

БНР, Новини в 14.00 часа | Борислава СЛАВОВА | 20.05.2011 

Програма Хоризонт на БНР е лидер в страната ни сред радиостанциите през последното десетилетие. След него се нареждат Дарик радио и Радио 1. Това сочат данни от проучване на телевизионната и радио-среда за периода 2001 – 2010 г. От трите национални телевизии най-голям ръст в пазарния дял бележи Нова телевизия. Докато тя отчита скок от 10% за десетилетието, то БНТ за същото време губи 22% от пазарния си дял.
Програма Хоризонт е най-слушаното радио през последното десетилетие. По думите на Маргарита Пешева, научен ръководител на проекта „Електронната медийна среда в условията на преход и цифровизация”, това е радиоинституцията на България.
Маргарита Пешева: Оказва се, че цялата електронна медийна среда е успяла да създаде и да налажи една много голяма влиятелна радиопрограма като Хоризонт, която е абсолютен победител.
В телевизионната среда се забелязва намаляване на оригиналните предавания, допълни Пешева. За сметка на това и трите национални телевизии успяват да развият новините като жанр. Лидер в това отношение е Би Ти Ви.
Маргарита Пешева: В топ 10 на десетилетието има само едно оригинално телевизионно предаване, това са новините на Би Ти Ви. Всички останали предавания са външни продукции, няма я разследващата журналистика, няма я актуалната публицистика.
Българският зрител започва да има все по-комерсиален подход към медиите. На какво се дължи това професорът по чуждестранна журналистика Милко Петров обясни:
Милко Петров: Медиите се опитват да се осъществят на пазара на общественото внимание. Все още се стремят да бъдат преди всичко харесвани, отколкото проблематизиращи.

На 22 март 2001 г. в Българското национално радио ще се състои Кръгла маса на тема „Радиосредата 2001-2010: аудитория, поведение, реклама, цифровизация”. Кръглата маса се провежда в рамките на научно-изследователския проект „Електронната медийна среда в условията на преход и цифровизация 2001-2012 г.”, осъществяван от изследователи от Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски” и от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, финансиран от Фонд „Научни изследвания” към МОМН. На кръглата маса ще бъде представено и новото научно онлайн издание „Newmedia21.eu. Медиите на 21 век”.

Програма на Кръглата маса

10.00 ч. Откриване. Встъпителни думи от генералния директор на БНР г-н Валерий Тодоров. Встъпителни думи от доц. д-р Маргарита Пешева, ръководител на научно- изследователския проект
10.15 ч. Доц. д-р Маргарита Пешева (ВТУ). Националната радиоаудитория. Основни тенденции
10.45 ч. Доц. д-р Маргарита Пешева. Аудиторията на програма Хоризонт – развитие и перспективи
11.15 ч. Доц. д-р Лилия Райчева (ФЖМК-СУ), проф. д-р Кирил Конов. Цифровото радио. Основни тенденции, перспективи
11.45 ч. Почивка. Кафе пауза
12.00 ч. Проф. дфн Милко Петров (ФЖМК-СУ). Медийно поведение: 2010 г. Основни тенденции
12,30 ч. Весислава Антонова (в. Капитал). Радиорекламата. Основни тенденции, перспективи
13.00 ч. Проф. дфн Милко Петров. Представяне на новия сайт Newmedia21.eu
13,15 ч. Дискусия
13,45 ч. Закриване.

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България: http://www.eventbox.bg/events/1579

в. Янтра Днес, Велико Търново | 30.09.2010

България засега не спазва сроковете и закъснява с въвеждането на цифрова телевизия. Това заяви доц. д-р Маргарита Пешева на кръгла маса на тема “Цифровизацията и думите на медийния преход", която се проведе във В. Търново вчера. При цифровата телевизия има от 4 до 7, 8 пъти по-ефективно използване на спектъра, което означава, че свободната телевизия, или т.нар. безплатна телевизия, ще бъде с много повече канали. Смисълът на медийната демокрация е всички граждани на ЕС да бъдат равноправни в информационно отношение. Предимствата на цифровизацията са големи и са свързани с политиката на ЕС. Затова нейното въвеждане е повече политически въпрос, отколкото технологичен и медиен. В страните – членки на ЕС, спирането на аналоговата телевизия трябва да се осъществи до началото на 2012 г.
По време на кръглата маса беше представен първият у нас медиен речник. Основните понятия, обяснени в книгата “Думите на медийния преход", са 27, сред които цифровизация, кросмедия, онлайн журналистика, медийна концентрация, медийна демокрация, медиен плурализъм, аудио-визуални медийни услуги и др. Освен в хартиен формат, речникът е издаден и на диск. През последните 6-7 г. медийните практики в световен мащаб и в България се развиват много бързо и динамично, каза доц. Пешева. Затова решихме, че трябва да направим нов медиен речник, в който достатъчно сериозно, но същевременно достатъчно ясно и достъпно да обясним тези понятия, които се отнасят до медийния преход, допълни тя. Автори на речника са осем университетски преподаватели – доц. Пешева, проф. дфн Милко Петров, гл.ас. д-р Мария Попова, проф. дфн Христо Кафтанджиев, доц. д-р Борислав Градинаров, д-р Евгения Николова, д-р Силвия Цветкова-Казандзи и Ели Герганова. В кръглата маса участва и проф. Петров, който е преподавател във факултета по журналистика и масови комуникации в Софийски университет.
Речникът е част от дейностите по проекта “Електронната среда в условията на преход и цифровизация", който се осъществява от ВТУ и СУ. Изследването обхваща 12-годишен период от 2001 до 2011 г., а с издаването на медийния речник приключва първият етап от проекта.

Стр. 2

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 20.09.2010

Изтъкнати български учени, медийни експерти и преподаватели по журналистика и масови комуникации представиха своя общ изследователски проект – книгата "Думите на медийния преход". Медийният речник съдържа 27 актуални медийни понятия, които обхвашат важни явления и процеси, новите практики, промяна на регулаторната рамка, предизвикателствата пред журналистиката и медиите в дигиталната ера. "Думите на медийния преход" е значимо изследване за периода на медийния преход и създаването на новата медийна демокрация. Повече за характеристиките на прехода и трансформацията към новите аудиовизуални услуги, както и за уникалното издание разказва доц. д-р Маргарита Пешева.

Доц. Пешева, вие сте съставител, автор и редактор на един нов медиен речник, който разглежда основни медийни понятия, които навлязоха в медийните практики през последните години, чиято официална премиера беше преди дни в БНР. Какъв бе поводът за неговото съставяне и кои са авторите на този интересен и значим научен труд?

Речникът "Думите на медийния преход" е част от голям научноизследователски проект, който се осъществява от екип изследователи от двата най-влиятелни държавни университета у нас – Софийския и Великотърновския университет, по линия на Министерството на образованието, младежта и науката. Бенефициент на проекта е Великотърновският университет. Проектът стартира с издаването на този речник, в който се представят 27 основни медийни понятия, които навлязоха в медийното ни всекидневие в последните няколко години. В екипа, който подготви речника, участват такива известни медийни експерти като проф. Милко Петров и проф. Христо Кафтанджиев, доц. Борислав Градинаров, гл. ас. Мария Попова, д-р Евгения Николова, д-р Силвия Цветкова-Казандзи, г-жа Ели Герганова.

За кого е предназначена книгата?

Стремежът на научния колектив беше да представи новите медийни понятия достатъчно сериозно и същевременно достъпно, за да бъдат полезни на широк кръг читатели. В целите на речника влиза разширяване на медийната грамотност, той ще е особено полезен за студентите от журналистическите специалности в няколко университета, за работещите в медиите, за всички потребители на интернет и новата он-лайн журналистика. Опитахме се да бъдем максимално полезни на медийната общност, дали и доколко сме успели – това ще кажат нашите читатели.

Вие сте издали речника на традиционен хартиен носител и на диск, което ясно показва една от посоките на медийния преход. В екипа имахте ли разногласия на какъв носител трябва да се издаде речникът?

Ръководехме се предимно от необходимостта да се отдаде нужното уважение на хартията – като традиционен носител, и на диска – като модерен електронен носител. Същевременно речникът е достъпен безплатно в интернет – той е публикуван на сайта на издателство "Фабер", на което дължим чудесното оформление на книгата и диска.
Как медийната глобализация и развитието на комуникациите промени медиите и самата журналистика?
Медийният свят става все по-цялостен, различията между отделните медии изчезват, в днешните онлайн формати те трудно се различават, защото по един и същ начин транспортират медийно съдържание чрез думи, графики, звуци или образи. Днешният и утрешният ден принадлежи на интернет, на онлайн журналистиката и потребителската информация, която всекидневно ни предлагат блоговете и социалните мрежи. Онлайн журналистиката се отличава най-вече с голямата активност на потребителя, който разширява медийната територия и често влиза в ролята на журналистически коректив.

Как гледате на дебата за бъдещето на печатните медии и състезанието с електронните вестници? Прави ли са онези, които предричат, че вестникът заради цифровизацията в бъдеще ще изчезне?

Не трябва да страдаме по хартията, която постепенно отминава като медиен носител за вестника и за книгата. Спомнете си колко бързо забравихме грамофонната плоча, аудиокасетата, видеокасетата? Също толкова бързо ще забравим и хартията. Книгата и въобще писмената цивилизация не е заплашена от изчезване, но тя е в процес на смяна на своя основен носител. Което не означава, че вестниците и книгите на хартия ще изчезнат напълно, но скоро те ще се печатат единствено за колекционери, ще се превърнат в бутикови издания.

Кои са основните принципи и стандарти на новата медийна политика във времето на преход за медиите и революцията, която налагат новите технологии?

В европейското семейство, към което принадлежим, медийната политика приоритетно разглежда децата като основна ценност на обществото, които стриктно трябва да се пазят от вредно медийно съдържание. Постоянно се търсят средства и механизми за гарантиране на медийната демокрация в контекста на голямото разширяване на мрежата, от голямо значение е защитата на личната неприкосновеност на потребителите в интернет, овладяването на онлайн престъпленията. Новите технологии изискват нов вид медийна грамотност, но и по-либерална регулаторна рамка.

Какви трансформации предстоят за електронните медии след 2012 г.? Кросмедийната комуникация ли е формата на бъдещето?

Едно и също медийно съдържание вече се транспортира на различни медийни платформи -стихове и разкази се четат в книга или на джи ес ем, филми и телевизионни програми отдавна се предлагат на различни екрани, видео по заявка или в мрежата. Кросмедията е днешният и утрешният ден на интегралната медийна среда. В рамките на една мултинационална компания едно и също медийно съдържание вече се тиражира "през" нейните вестници, радио, телевизия, интернет и така намира възможно най-широка аудитория.

В условия на медиен преход, как медийната концентрация ще запази медийния плурализъм?

В европейското медийно законодателство се поставят бариери пред различните видове концентрации, в защита на медийния плурализъм, който осигурява на потребителя достатъчно разнообразно медийно съдържание, произведено от различни транснационални компании. Много е важно как ще се развиват в бъдеще обществените медии, дали ще бъдат достатъчно стабилни, за да гарантират в нужната степен обществения интерес.

Ще бъдат ли зададени работещи формули в новия медиен закон по отношение на нерешени проблеми?

Аз лично се надявам, че ще бъде създаден модерен и добре работещ медиен закон, обърнат към новите медийни практики и интересите на нашето общество. Но затова ще е нужно много време и експертни усилия.

Кой е верният модел за финансирането на обществените медии и успоредно с това да имаме силни търговски медии?

Европейските практики са разнообразни, но напоследък във Франция и Испания се налага нов подход, който напълно изключва таксите и рекламата, и на тяхно място включва определена държавна субсидия и системи от данъци, които плащат телекомуникационните и търговските оператори. Идеята на Европейската комисия е, че електронната среда като цяло има задължения към своя обществен сектор, защото той е съществена гаранция за развитието на медийната демокрация, за опазването на националната култура и обществените ценности. Една добре развита електронна медийна среда е от полза както за обществените, така и за търговските медии. У нас приоритетно трябва да се създаде модел за финансиране на обществения медиен сектор, който да е подходящ за българските условия, и да гарантира тяхната стабилност, многопрограмност и конкурентоспособност на медийния пазар. Не е редно да се противопоставя общественият на търговския сектор, още по-нередно е да се противопоставя националното радио на националната телевизия. Моделът за тяхното финансиране не трябва да се обвързва с кризата, но да съдържа необходимите гаранции, че двете обществени медии след две години ще бъдат напълно готови за цифровия преход.

Къде са българските медии по отношение на международните стандарти и практики днес?

Ние сме част от глобалния медиен свят, българските медии възпроизвеждат част от предимствата, но и основните недостатъци на световните медии. И едните, и другите са засегнати от кризата, все повече вестници спират да излизат на хартия и минават онлайн, има окрупняване на кабелния бизнес, който у нас се готви за предстоящата цифровизация, телекомуникационните оператори разширяват платформите си и включват цифрова сателитна телевизия. Медийният свят става по-цялостен и заедно с това – все по- трудно обозрим.

Стр. 20

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 4.09.2010

Водещ: Отива си още една седмица на запомнящите се фрази, които имаха заряда и станаха журналистически заглавия, каквото и да значи това. Фразата „Колко по-хубаво е имането”, фразата за лошите сънища, които се сбъдват, на закъсняващите с графиците фирми изпълнители на магистрали. Още една фраза не убягна на вниманието на нас журналистите. Цитирам: „Има различни журналисти. И ако се има предвид, че политическата журналистика винаги е настроена опозиционно към властта, към нея трябва да се отнасяш като към болест. Неприятна, но необходима за организма.” Фразата е на руския премиер Владимир Путин. Доколко новите технологии опазват професията от подобно отношение, доколко цифровизацията променя правилата на занаята? За да стане ясно това, вече се изразяваме с нови думички, което не винаги харесва на хората. А за да стане по-ясно на всички ни, можем да разгърнем новия медиен речник, който вече държа в ръцете си „Думите на медийния преход”. Речникът е пръв по рода си. В него са представени 27 актуални медийни понятия, от които 24 се публикуват за първи път. Една от задачите, които са си поставили авторите е да се дефинира с помощта на основни понятия развитието на електронната медийна среда, бързото й разширяване с интернет и новите медии, нейната трансформация през цифровата наземна телевизия. Въпросът как сме живели без интернет и мобилни телефони не се различава особено от въпроса как сме се оправяли без тези понятия. Това ще коментираме днес с авторите на речника доц. Маргарита Пешева и Мария Попова, които са вече в студиото.
В Девин започна фестивал за хора с увреждания. Фестивалът е с международно участие и има конкурсен характер. Участниците се оценяват от професионално жури. Конкурсната вечер ще се проведе днес от 19.30 ч. Около 40 участници от България, Русия и Италия ще покажат своите таланти пред въпросното професионално жури. Старо или ново понятие са изострените сетива на медиите за подобни събития ще чуем след малко на живо от Надя Обретенова от БНТ1.
Добър ден сега на Надя Обретенова. Започна вече фестивалът в Девин за хора с увреждания. Какъв е интересът на медиите и имаме ли вече ние журналистите сетива за подобен тип събития?
Надя Обретенова: Мога да ви кажа, че тази година журналистическото присъствие на този фестивал е особено голямо, и особено силно. Много колеги журналисти от националната телевизия, от емисията „По света и у нас” и от главна редакция „Новини” са тук на този фестивал по простата причина, че БНТ някак си се превърна от съорганизатор и в едни поддръжник на този фестивал и всички по един или друг начин вече сме ангажирани с този фестивал – да подкрепяме участниците, да подкрепяме организаторите и въобще да покажем на тези хора, че те в никакъв случай не са много по-различни от нас. Те са просто едни чудесни талантливи млади хора и единственото нещо, което съдбата им е нанесла като удар са техните физически увреждани, които, вярвайте ми обаче, тук не се виждат и не се усещат.
Водещ: Всъщност това е истинският образ на обществената функция на една медия.
Надя Обретенова: Ами така е. И знаете ли, някак си много естествено БНТ се превърна в истински медиен партньор на този фестивал. Без по никакъв начин да ви звучи клиширано, ние подкрепяме тези хора, защото те са наистина много можещи, много знаещи и според мен много от тях успяват именно заради подкрепата, която им демонстрира включително и БНТ.
Водещ: И БНР също е медиен партньор на това събитие.
Надя Обретенова: Разбира се, БНР също е партньор. даже председателят на журито Цвети Радева е човек от програма „Хоризонт”. Така че тя ще има особено трудната задача тази вечер да определи и да гласува за най-добрия на този фестивал. А повярвайте ми, има страхотни изпълнители.
Водещ: Сигурна съм в това. Надя, да попитам и нещо друго. Ако трябва заглавие, да дефинираш настроението на този фестивал дотук, как ще звучи това заглавие.
Надя Обретенова: Самият фестивал се казва „Надмощие на духа”. И може би думата „дух” трябва да присъства в това заглавие, защото наистина силата на духа, която демонстрират тези млади хора, е нещото, което ги движи напред и нещото, което ни показва на нас нормалните, че трябва да бъдем много по-силни и много повече да вярваме в собствените си сили, защото вярата в собствените сили е нещото, което наистина може да ни изведе и от най-критичната и трудна ситуация.
Водещ: Едно такова събития може ли да заличи разликите между нас, колегите журналисти, независимо от това дали работим в обществена или търговска медия?
Надя Обретенова: Ами знаете ли, мисля, че може. И сега като ви го казвам това се вълнува. Снощи на репетицията при последното изпълнение на едни близначки от Враца, 8-годишни момиченца, когато те изпяха „Приятелство”, и се хванаха за ръце заедно с всички участници на сцената, всички се разплакахме – независимо дали сме колеги от БНТ или от БНР или от други регионални медии, които присъстват тук. Така че да, възможно е, разликите могат да бъдат заличени. И ние можем колегите журналисти да бъдем единни в подкрепата си, защото просто каузата си заслужава.
Водещ: Всъщност единственото, което се иска от нас е да имаме по-изострени сетива и да бъдем честни и искрени в работата, която вършим.
Надя Обретенова: Да, така е, наистина, това е най-важното. И мисля, че така, по този начин ще успеем.
Водещ: Много настроение довечера на конкурсната вечер. Благодаря!

Водещ: Въпросът как сме живели без Нет и мобилни телефони не се различава особено от въпроса, който ние журналистите си задаваме, как сме живели без определени понятия, които днес звучат малко чуждо на хората, но пък има доста много логика в това да не звучат толкова чуждо. Ръцете си държа речника „Думите на медийния преход”. Мои гости са авторите на този речник, пръв по рода си: доц. Маргарита Пешева и Маргарита Попова. Здравейте! Всъщност защо е важно ясно да се назоват новите понятия, доц. Пешева?
Маргарита Пешева: Много важно е, защото електронната медийна среда в момента се развива много динамично. Много нови технологии навлизат в нашето медийно ежедневие. Вие виждате как неусетно навлезе уеб радиото, навлезе телевизионната програма в уеб среда, навлиза 3D телевизията, навлиза мобилната телевизия. В общи линии цялата електронна медийна среда се разширява. Тя се разширява по посока на интернет, по посока на нелинейните медийни услуги, примерно видеото по заявка, и това променя и нашия речник, специализиран, медиен. Т.е. тези понятия навлязоха в нашия бит, и те изпревариха осмислянето на тези понятия от медийните анализи, от медийната теория. Тя изостава, защото динамиката в средата е много бърза и появата на този речник е само стъпка напред за осмисляне на новите практики на цифровизация, на конвергенция, в общи лини на поява на аудио-визуалните медийни услуги ,превръщането на радиото и телевизията като програми просто в нов вид аудио-визуални услуги. Бих искала да кажа, че речникът е подготвен от екип изследователи от Великотърновския и Софийския университет. Освен моя милост и главен асистент Мария Попова участват такива известни имена като проф. д-р Милко Петров, проф. д-р Христо Кафтанджиев, участва Ели Герганова, която е председател на Националния съвет по саморегулация. Тя подготви понятията „саморегулация”, „защита на потребителите”, „защита на децата”. Доц. Борислав Градинаров, Евгения Николова, която подготви един пакет понятия, свързани с цифровизацията и конвергенцията. Т.е. това е екип, който е тясно специализиран и който се занимава с тази медийна проблематика. Всеки е написал това, по което е най-добър специалист. Речникът е част от един цялостен проект на МОМН „Електронната медийна среда в условията на преход и цифровизация”. Това е проект, който обхваща почти целия преход – 2001 – 2012 г. Бих искала да кажа и да благодаря на министерството, затова че одобри този проект, защото е важно да се знае, че науката се развива вече в условията на проекти…
Водещ: Как неусетно стигнахме до болезнената тема за науката и парите.
Маргарита Пешева: От тази гл.т. благодаря и на Великотърновския университет, който е бенефициент на този проект. И разбира се, вие самата казахте преди старта, че речникът е издаден чудесно. Да благодарим на издателство „Фабер”, което изтърпя някои сривове и корекции, но в общи линии направи чудесно издание и на хартия, и на диск, и качи в интернет, на сайта на издателството целия медиен речник, което е много хубав жест. Нека да им благодарим!
Водещ: Всъщност, ако се замислим , под термина „защита на децата” всеки би казал, че разбира за какво става дума. Хайде сега да докажем обратното, Мария.
Мария Попова: Аз специално не съм писала „защита на децата”, но мисля, че подобни термини са важни да бъдат вкарвани в един медиен речник дотолкова, доколкото, това, което говорихме и преди това, процесите на регулация вървят много интензивно през последните години и медиите се оказват в ситуация, когато трябва да избират между саморегулация, т.е. възможност самият пазар да реши кои медии и по какъв начин предаванията и журналистическите модели да съществуват от една страна, и от друга страна, държавата и специализираните медийни органи да оказват влияние върху това как да протичат взаимоотношенията в средата. Може би това, което трябва да допълня е, че медийният речник се явява продължение на вече два такива медийни речника, които са излизали през предните години. Това, което ни отличава е, че всъщност вкарваме по-голяма част от понятията за първи път на български език. Опитвали сме се в самия речник да балансираме между академичния стил, дотолкова доколкото трябва да оправдаем своя научен характер, и достъпността на разбирането на тези понятия, така че да може речникът да бъде интересен не само за специалистите в областта на медиите и на журналистиката, но и на хора, които примерно са заинтересувани от това как се развива медийният пазар, медийният пейзаж в България.
Водещ: И понеже вече стана дума, че проектът е ваш, защо „Решетка”?
Мария Попова: Имате предвид корицата?
Водещ: Да.
Мария Попова: Корицата, аз се опитвах по-скоро да наблегна на думата „думи”, която всъщност е началото на заглавието на самия речник, и затова цялата корица се състои от подреждане на самите думи, на имената на авторите и на заглавието, което да изпъква между тях. Т.е. избягвали сме чисто визуалното чрез някаква картинка или някакво изображение представяне, а да наблегнем на това, че говорим за някакви думи, за някакво слово.
Водещ: Да не робуваме на думите, а да проумеем думите и понятията.
Маргарита Пешева: В общи линии, когато подготвяхме… тъй като между осемте автори на речника имаше много активен консултационен процес по мрежата чрез имейли, няма нещо, което да не е консултирано с всички автори на речника, и бих казала, че всички приеха тази корица. Поздравления от мен лично към Маша Попова, която я направи. Бих добавила нещо за регулацията и саморегулацията. В общи линии тенденцията в световен мащаб е да се намалява медийната регулация, дотолкова доколкото пределно се разширява, става безбрежна електронната медийна среда и все повече се поставя акцент върху саморегулацията, върху въвеждането на професионални стандарти за това. В България вече действа, знаете, от доста години етичен кодекс на българските медии. В България действат национални етични правила за реклама и търговска комуникация, има етични комисии, в общи линии те започнаха да работят. И саморегулацията започна да се развива. Но що се отнася до защита на децата, защита на потребителите, регулацията по съдържанието, свързано с опазването на децата от вредно съдържание, недопускането на предавания, съдържащи порнография, насилие, жестокост, ще остане. Тази регулация е важна, и тя остана и в директивата. Макар че директивата либерализира правилата за реклама, въведе продуктовото позициониране.п Въпреки всичко, когато подбирахме думите, Маша ще потвърди, ние доста дълго дебатирахме обхвата на речника. Т.е. някои понятия бяха предлагани, те отпаднаха, консултирани. В крайна сметка аз смятам, че този обхват показва най-актуалните процеси, които в момента се развиват в медийната среда. В момента текат тези процеси – и свързани примерно с медийната концентрация, и свързани със заплахите на медийния плурализъм при навлизането на цифровата наземна телевизия. Доколко ще успее да се запази този медиен плурализъм. Защото, да кажем, от една страна, цифровата телевизия ефективно усвоява спектъра. Ти можеш от 4 до 7 програми, mpeg4, на една честота да публикуваш, така да се каже, да излъчваш. Но същевременно, ако тези от 4 до 7 програми принадлежат на една национална, мултинационална компания, тогава гледната точка на потребителя, на зрителя ще се обедни, тя ще се стесни. Т.е. има много проблеми и процеси, които ние специално ги подбирахме, да поставим някои теми, свързани и с медийния преход, и с медийното законодателство, нещата, по които в момента текат много големи дебати и които приобщават към медийната проблематика цялото гражданско общество.
Водещ: Какво влезе в речника и какво не влезе? Може би да започнем с това кои понятия не влязоха в тази книга?
Маргарита Пешева: Първо бих искала да кажа, да продължа мисълта на Маша Попова, че ние надградихме над два други проекта, като проектът „Речник по медийно право” е особено ценен и той беше една голяма стъпка напред в посока на медийната грамотност, но твърде специализиран в областта на медийното право. Ние решихме, че в общи линии развитието на средата изисква да се публикува нов медиен речник, в който да се обхванат други процеси, свързани най-вече с глобализацията и конвергенцията, с цифровизацията и всички ефекти на самата цифровизация, с интернет и онлайн журналистиката. Примерно Маша Попова ще говори, тя написа цяла серия понятия, свързани с интернет, с интернет регулацията, с крос медията. Т.е. това са важните процеси. И разбира се, процесите, свързани със саморегулацията – защита на децата, защита на потребителите, в общи лини самата саморегулация. Тъй като тези процеси станаха много актуални в медийната среда именно в тези пет години, които следхождат издаването на речника по медийно право. Пет години е много дълъг срок в развитието на медийните процеси.
Водещ: Както сега примерно говорим повече за саморегулация, а не толкова за регулация. Преди 5 години говорихме…
Маргарита Пешева: Повече за регулация, напълно естествено. Т.е. ние надграждаме над този проект, но обърнахме интереса на публиката не толкова към тясно специализираната област на медийното право, което е много ценно само по себе си, а към една по-широка област, свързана с най-актуалните процеси на конвергенцията, на телекомуникациите, компютърните технологии, електронните съобщения, създаването на новите електронни интернет магистрали, създаването и на нов вид журналистика и на огромно количество синтезирана потребителска информация чрез социалните мрежи, личните блогове…
Водещ: Ако погледнем на журналистите като на потребители на цитати, кое от понятията обяснява дали да публикуваш един цитат или да не го публикуваш, дали този цитат да стане заглавие или да не стане заглавие?
Маргарита Пешева: Не, такова понятия, примерно свързано с авторското право не сме включили, защото то е от сферата на медийното право. Ние нямаме такова понятие. Но по принцип имаме понятия, свързани с интернет журналистиката, с онлайн журналистиката. И те бяха написани от Маша.
Мария Попова: Мисля, че това, през която призма трябва да се гледа тази книга и въобще всяка една съвременна книга, свързана с проблематиката на медиите, че в днешно време медиите са много по-достъпни и медийната информация е много по-тотална, отколкото е била преди няколко години. Т.е. в днешно време всеки зрител или слушател не може да бъде дефиниран само като зрител или като слушател, а по-скоро като някакъв потребител на медийна информация. Да кажем, сутрин става, пуска си телевизора, пуска си компютъра, влиза си във Фейсбук или в някаква друга социална мрежа, откъдето получава информация от неговите колеги или от неговите приятели. Същевременно слуша сутрешен блок по радиото или по телевизията, продължава да слуша радио на своята емпетройка или на своя мобилен телефон, или гледа телевизия даже на своя мобилен телефон. Отива на работа, чете някакви вестници, на хартия или онлайн. Т.е. в днешно време аудиторията не е аудитория на една медия. Тя не потребява информация само от един канал или само от един вестник, а най-често съвместява информация от няколко източника. И това води до много различна промяна в това каква е аудиторията. Ако до преди няколко години ние смятахме, че на аудиторията можем да й поднасяме каквато искаме информация, че аудиторията е много лесно да бъде манипулирана, в днешно време аудиторията е способна, включително и чрез интернет, да оцени тази информация, която получава, да я сравни с някакъв друг тип информация от друг източник, който може би ще е различен, чужд или много по-обективен, или много по-пристрастен от друга страна, и сама на базата на това сравнение да си изгради мнение. Т.е. аудиторията има много по-големи шансове сама да си изгражда мнение, отколкото преди няколко години. същевременно аудиторията вече участва в създаването на медийния продукт. пак до преди няколко години аудиторията трябваше да пише писмо до вестника или до радиото, да участва примерно в някакъв разговор с водещия на дадено радио предаване, за да може да чуе гласа си. В днешно време телевизиите и радиостанциите разчитат на това, че аудиторията ще им създаде репортажите. Например, станало е някакво събитие, паднала е градушка в дадено населено място, където няма в момента репортер, който да го отрази, но една значителна част от телевизионните зрители вече са изпратили кадри от това събитие на своята любима телевизия и тези кадри влизат в ефир. Т.е. променя се и самият начин, по който се създава медийното съдържание.
Маргарита Пешева: И самата журналистика. Т.е. самата журналистика вече се създава по друг начин, защото аудиторията е много по-прецизна, тя е взискателна. Тя е твърде много захранвана с медийна информация и е много взискателна самата аудитория. От тази гл.т. стремежът на екипа да създадем един такъв медиен речник с всички негови предимства и недостатъци, за което ние си даваме сметка без съмнение, е да направим мъничка крачка напред по посока на медийната грамотност. Тъй като процесите, много бързо прагматиката влезе. Ние се обръщаме и вече таблетът е старо нещо в компютърния свят. Това, което до вчера е било ново и което някъде през март беше презентацията, един мой студент скоро във великотърновския университет каза: о, доц. Пешева, таблетите вече не са на мода. На мода примерно е нещо друго. Т.е. прагматиката, динамиката на процесите медийните е много бърза и следователно тези процеси трябва да се осмислят. Защото като се осмислят се създава възможност да направиш справка, да можеш да се ориентираш…
Водещ: За повече плурализъм. В крайна сметка журналистите трябва да разберат, че дори и да нямат репортер в точка Х, където се е случило събитието Y, те имат сметка от това да потърсят гледната точка на хората.
Маргарита Пешева: Да. Ако забелязвате, блоговете и информация, синтезирана от някои популярни блогове, и световни, и български, все повече участват в списването на традиционния вестник. Примерно те все повече се цитират. В. „Капитал” от няколко години вече има страница за блоговете и много други вестници. Това, за което Маша и писа и говори, ефектите на кросмедията, транспортирането на едно и също медийно съдържание, това, което прави „Хоризонт” със сутрешния блок на БНТ1, или БНТ1 с Дарик, което само по себе си е малко уникална практика, малко особена практика. Но все едно, т.е. ефектите на транспортирането на едно и също медийно съдържание, без оглед на средата, на различни носители, в различни медии едно и също съдържание, е опитът да се намери връзка с публиката, за да може тази публика да стане лоялна към съответната медия. На времето така вестникът се е появил като вестник за 1 пени, и това е било изключителен маркетингов подход, за да бъдеш популярен, да бъдеш достъпен. От тази гл.т. ние се стараехме от една страна да спазим научната прецизност, но от друга страна да разкажем на нещата достъпно, за да могат те да бъдат повече полезни, да намерим връзка с по-широка читателска аудитория, защото смятаме, че всичко, което сме казали тук има смисъл и е важно.
Водещ: Всъщност крайната цел е качествена журналистика.
Маргарита Пешева: Разбира се.
Мария Попова: Може би това, което и книгата и разговорът, който се създава, може да доведе до някакъв извод, е, че въпреки че технологиите се променят, въпреки че вече няма вестник на хартия, няма електронна медия, радио или телевизия, се върви към някакво съвместяване на аудио, видео и текст, в една нова среда, журналистиката сама по себе си и критериите как се създава едно медийно съобщение не се променят. Т.е. журналистиката продължава да изпълнява своите цели, да информира обществото за това какво става около него и по света, да създава някакво мнение и да спомага на това общество да осъзнае къде то се намира и как трябва да продължи да се развива.
Водещ: И правото си на избор.
Мария Попова: И правото си на избор. Журналистиката и въобще ролята на журналиста като такъв не се е променила. Независимо, че дали е професионален журналист, който е завършил примерно висше учебно заведение по журналистика, или е човек, който има желание да се занимава с тази журналистика или да запише някакви съобщения в своята фейсбук страница или в своя блог, целите на журналистиката остават непроменени.
Маргарита Пешева: Да, без съмнение е така. Но се променят някои журналистически форми. Примерно по едно американско проучване се прави прогноза, че може би последният вестник на хартия ще излезе 2025 г. Аз даже мисля, че и по-скоро ще дойде краят на хартиения вестник…
Мария Попова: Да, той Рупърт Мърдок беше известен с тази реплика, че ако досега сме започвали сутрин с кафе и вестник, сега ще го започваме с кафе и интернет. И това е казано преди доста години, когато още не беше толкова масово.
Маргарита Пешева: Но се променят журналистическите форми. Значи във вестника все повече изчезва разследващата журналистика. Разследващата журналистика, забелязвам тенденции в световен мащаб и у нас започна да се развива повече от телевизията като масова медия. Все повече превръщането, разширяват се границите и самите граници се стопяват между отделните медии. Вече е трудно да говорим за телевизията като такава, за радиото като такова, за вестника като такъв. Видеото стана вече видео по заявка. Т.е. отделните стари традиционни медии все повече се кросират. Те постоянно заличават разликите и границите помежду си и се получава една интегрална, единна медийна среда. В рамките на тази единна медийна среда някои форми се променят. Вие всички ще се съгласите, че в блоговете неимоверно се разшири потребителската информация. Но част от тази потребителска информация по някакъв начин започва да се преработва и дава възможност на читателя, на зрителя, на слушателя да бъде по-активен, и обратно, се преработва през самата медия, която и да е тя. Т.е. тя започва да участва, както в личния дневник, в блога. Ти публикуваш нещо, и както (…) откъде започна скандалът Бил Клинтън – Моника Люински, ами започна от интернет. Започна от един личен блог, в който беше разказана някаква част, той се беше докопал до определени пикантни подробности, и след това се усили медийно в трите големи национални телевизионни мрежи и вестници и се почна и се превърна в планетарен. И стана като по учебник. От тази гл.т. процесите в движение вече трябва бързо да се осмислят. Защото въпреки всичко е полезно върху тези процеси не просто да бъдем потопени само в прагматиката, а те да се концептуализират, да се осмислят, да се приведат добри практики…
Водещ: В крайна сметка да стигнат и до хората.
Маргарита Пешева: Да. Обучението за цял живот е моделът, който целият свят е приел вече за меродавен. Всички легитимни влиятелни университети, както и нашите Софийски и Великотърновски, и всички останали разбира се университети, просто всички до някаква степен не можем да имаме претенцията, че сме напълно компетентни.
Водещ: За да проумеем скоростта на медийната среда, да кажем кои понятия отпаднаха?
Мария Попова: Едно от понятията, за което имахме спор и всъщност отпадна, или по-скоро беше трансформирано, беше понятието „медийна демокрация”. Моето желание беше то да се влее в две други понятия – за медийна регулация, т.е. регулация на традиционните по характер медии и интернет регулация, където то вече съществува като понятия „виртуална демокрация”, и примерно е по-скоро свързано с активността на потребителите да наложат своята политическа гледна точка. Така че това беше едно от понятията, за които постигнахме единодушие, че само по себе си няма да съществува.
Водещ: Вече е остаряло.
Мария Попова: Не, не че е остаряло, а че може да бъде разгледано през различни гл.т.
Маргарита Пешева: Не, не бихме казали, че понятието е остаряло, но в речника в отделни понятия има известно преплитане на проблематиката, защото медийния свят е единен. Да кажем, в понятието реклама, ние го правихме с проф. Христо Кафтанджиев, и аз му благодаря, че той прие да участва в проекта. Той написа първата част, свързана с рекламната комуникация, аз написах как стоят правилата за реклама в българското законодателство, и то в един голям спектър от закони. В общи линии това, което написахме в това понятие се покрива донякъде със защита на потребителите, където от гледище на защита на потребителите се представят също един голям спектър от закони. И тъй като опазването на рекламата ,правилата на рекламата опират до защита на интересите на потребителите, от тази гл.т. сме обсъждали да намерим най-прецизните понятия, които биха могли да бъдат най-добре центрирани.
Мария Попова: Например около понятието „мултимедия” добавихме понятията „мултимедийна редакция”, и аз добавих и „крос-медия”, като някакво ново понятие. И мултимедийната редакция и кросмедийното производство са понятия, които се налагат през последните години като модел за по-ефективно управление на медиите от една страна, и от друга страна, за редуциране на техните производствени разходи. Тъй като когато имаме много канали и имаме много по-голяма по обхват аудитория, медийните собственици са принудени с екипа, с който разполагат и със средствата, с които разполагат да създават продукт, много по-качествен, същевременно насочен към много повече хора. И именно чрез формите на мултимедийна регулация това е възможно да се постигне.
Маргарита Пешева: През цялото време обсъждахме, че онлайн журналистиката при всички обстоятелства трябва да бъде дефинирана и представена, тъй като онлайн журналистиката, вече всички журналисти работят и за хартиения вестник, като жаргон употребявам понятието, и за сайта на самия вестник, който не съвпада, който дава новините в развитие. Така е в световната журналистическа практика. Т.е. за нас беше много важно от една страна да обсъдим какви са всичките ефекти на глобализацията и конвергенцията, които опират до медийния плурализъм, които са свързани с медийната концентрация и въобще медийната собственост, да разгледаме ефектите на цифровизацията, които са много важни, които са свързани и с регулацията, и със саморегулацията, и с медийното законодателство, да разгледаме ефектите на интернет. Защото много често с моите студенти се шегуваме, че това е нашата електронна четка за зъби, без която ние не излизаме или не можем да живеем без тази електронна четка за зъби, като един малко шеговит образ в общи линии. И последният ефект е свързан със саморегулацията. Т.е. опитахме се няколко основни течения в практиката на електронната медийна среда да ги осмислим, доколкото разбира се сме могли и са ни стигнали силите. Дали сме постигнали нещо, ще кажат читателите.
Водещ: Ако искате да видите цялото съдържане на медийния речник, www.bnr.bg, програма Христо Ботев. Там ще намерите линк, който ще ви заведе при цялото съдържание…
Маргарита Пешева: При издателство „Фабер”, качено е на сайта на издателство „Фабер”
Водещ: Обаче сега ми се ще да коментираме нещо по-различно. „Думите на медийния преход” по различен начин ли звучат за обществените медии и за търговските медии?
Маргарита Пешева: Не зная дали звучат по различен начин, но обществените медии са богатство на едно гражданско общество в рамките на ЕС. Тъй като медийният модел в рамките на ЕС е дуалистичен, той е съставен от търговски и от обществени медии. Целите на търговските медии и на обществените често съвпадат, но в крайна сметка това, за което Надя Обретенова говори и това, което националното радио и националната телевизия правят на този фестивал в Девин, е част от обществената мисия и функция именно на медии като националното радио и националната телевизия. Т.е. изключително важно е да се пазят обществените ценности. И от тази гл.т. развитието на обществения сектор е от стратегическо значение. От стратегическо значение да се развива този сектор, така че той да има хоризонт и да има стабилитет, да има един работещ модел на финансиране. Тъй като в момента върви публична дискусия за новия медиен закон. Ние с Маша Попова присъствахме на дискусията, която се проведе през юли месец в Гранитната зала и се обсъдиха някои проблеми. Основните проблеми, които бяха предмет на обсъждане на тази дискусия са свързани най-вече с това какъв да бъде работещият модел на финансиране на двете обществени медии, каква да бъде структурата и управлението на тези медии и как да се развива регулацията оттук насетне – дали чрез конвергентен регулаторен орган, или пък да останат двата отделни регулаторни органа – КРС като секторен регулатор и СЕМ. Така че този разговор е важен, той е важен за цялото общество. Нека да не прозвучи малко високопарно, но в крайна сметка за равнището на демокрация на едно общество в рамките на ЕС се съди и по отношението му към обществения сектор и по отношението му към обществените медии. Доколко се създават възможности те да се развиват равностойно и равноправно с търговския сектор, за да създадат една цялостна хармонична медийна среда, а не да бъдат задушавани финансово или да бъдат някъде сврени в ъгъла на медийния сектор и това да създаде асиметрична медийна среда, която няма да представлява интерес за международните инвеститори по моя скромна преценка.
Водещ: Всъщност доколко обществото е в състояние да направи своя избор да дава пари за обществените медии, а не този избор да бъде предрешен?
Мария Попова: Може би това, което бих искала да допълня е, че и да и не, т.е. думите се отнасят и по еднакъв, и по различен начин за обществените и търговските медии. От една страна, обществените медии са подложени на много по-голям процес на регулация от страна на различни законодателни и контролни органи, и това е свързано от една страна, със значимата социална функция, която те изпълняват, и с това, че социалните функции на журналистиката при тях трябва да са много по-силно изразени, отколкото при частните медии, защото това би било гаранция за това, което говорихме, за формирането на гражданско общество, за запазването на демократичните процеси в страната. Но от друга страна, част от думите се отнасят и по еднакъв начин и за търговските, и за частните оператори. Например и търговските, и частните оператори си създадоха свои интернет страници, които действат като нови информационни портали – нещо, което важи и за БНР, и за БНТ и за Би Ти Ви, да кажем. Т.е. всички търсят вниманието на своите интернет потребители, търсят захранване на информация от тяхна страна, качват предаванията, които са минали в ефир, след това могат да бъдат видени, в някакъв архивен вид могат да бъдат слушани и от интернет потребителите. Други понятия като мултимедийната редакция също важат по еднакъв начин и за частните, и за обществените медии…
Маргарита Пешева: Процесите са общи.
Мария Попова: Да кажем, Би Би Си беше много хубавият пример, който показва, че те въвеждат мултимедийна редакция, че се опитват да променят своята структура с цел по-ефективно да управляват информацията и да представят много по-разнообразна информация за своите зрители и слушатели – тенденция, която мисля, че върви в момента и в българските БНТ и БНР. Така че от гл.т. на журналистиката процесите са свързани. Ние се развиваме в един общ медиен пейзаж, и той не е само наш български, той е част от европейското медийно пространство и след това и от световното медийно пространство. И това, което трябва да се опитваме в България, предвид това, че не случайно се говори за медиен преход, да вземаме най-доброто като практика и като традиция от това, което нашите европейски колеги са постигнали и като регулация, и като саморегулация, и като някакви технически достижения, и същевременно да ги адаптираме спрямо конкретните социални и политически условия в България, така че обществото да може да ги използва пълноценно, а не да изпада в някакви стресови ситуации или да изпада в ситуация, когато това, което медията му предлага не е това, което той очаква.
Маргарита Пешева: Просто в Европа вече има единен медиен пазар. И ние като европейска държава сме част от този единен медиен пазар. Следователно както търговските, така и обществените медии работят в силно конкурентна среда, те са длъжни и технически, и като журналистика, и като чувствителност , разширяване на територията на собствената си продукция да бъдат на нивото на всички останали медии в ЕС. И вие виждате каква голяма конкуренция има между търговски и обществени медии, между самите търговски медии, между радиопрограмите, телевизионните програми, въобще новите услуги, които се появяват, новите медии, интернет сайтовете. Т.е. конкуренцията е много голяма и това само по себе си е една от предпоставките за демокрацията, част от развитието на демократичния процес и създаването на по-качествени програми. Защото при силния конкурентен натиск, за да можеш ти да имаш пазарен дял и да оцелееш, ти трябва да предложиш на зрителя по-качествен продукт, защото ако ти не го предложиш, ще го предложи твоят конкурент.
Водещ: Обаче и законът трябва да ти го разрешава.
Маргарита Пешева: Да разбира се, но законът в рамките на една европейска държава, европейското медийно законодателство има своите задължителни зони, които подлежат на хармонизиране. Т.е. българското законодателство задължително хармонизира определени зони, свързани с правилата за реклама и спонсорство, с правилата на медийната демокрация, изобщо има зони, които са задължителни. И ние транспонирахме директивата в българския медиен закон като в общи линии не направихме по-рестриктивни правила, нещо, за което и СЕМ отстояваше, настояваше да няма по-рестриктивни правила, т.е. правилата да бъдат толкова либерални, колкото позволява самата директива, тъй като знаете, че в ЕС ние нямаме право на по-либерални правила при въвеждане на техните норми, но бихме могли, ако решим, да въведем по-рестиктивни правила.
Мария Попова: А и законът при всички положения действа като една рамка, в която се дава свобода на отделните медии да се развиват по начин, който да е благоприятен и за тях като някакъв вид организация, и за аудиторията, към която те отнасят своите продукти. На медията, на работещите в медията, на ръководството на медията зависи, от тях зависи каква връзка ще правят те със своята аудитория, как ще кореспондират със своята аудитория, доколко ще се вслушват в очакванията на своята аудитория. И затова примерно световната тенденция е да се говори за все по-голяма пазарна ориентация на медиите, което не бива да се разбира само в процес на комерсиализация, а по-скоро в процес на това, че медията вече не е затворена сама за себе си, тя наистина държи на високите професионални правила за създаването на журналистически или информационен продукт, но от друга страна е склонна да отговаря на конкретните, моментните включително очаквания на аудиторията за това какъв продукт да й се поднася.
Водещ: И накрая нека да ви попитам какво липсваше досега в обсъжданията на медийния закон, нека така да го наричаме по-общо?
Маргарита Пешева: На мен ми се иска, когато се прави нов медиен закон, и трябва да се предложи нов модел на финансиране и управление на двете влиятелни обществени медии у нас, да се направи предхождащ съдържателен анализ. Какви са плюсовете и минусите при смяната на един модел с друг, какви са възможните рискове, какви са възможните последици, един предхождащ съдържателен анализ. Защото в сегашния медиен закон има модел за издържане на двете обществени медии чрез такси, който не сработи. Има разписан фонд за радио и телевизия, в който да влизат тези такси, който също не сработи. Значи каква е гаранцията, че няма да се случи да се изработи един модел, който отново да се окаже неработещ. Т.е. много важно е да се отдели проблематиката за правенето на нов медиен закон и нова работещ модел на финансиране на обществения сектор, който да не е инспириран и обусловен от кризата. Защото ние нямаме нужда от кризисно медийно законодателство. Имаме нужда от медийно законодателство, което има по-дълъг хоризонт, а кризата ще свърши, нали така. Ако не е тази година, догодина. Но хоризонтът на един медиен закон е по-дълъг и следователно моделът трябва да отговаря на добрите практики в ЕС, тъй като ЕС се оттегля от таксите, т.е. общественият сектор все повече се финансира чрез държавна субсидия и чрез цяла система от различни данъци. Право на българската държава и на парламента като законодателен орган и на българското правителство, което също има законодателна инициатива, е да преценят кой е този работещ модел, който най-добре ще бъде приложим за българските условия. Но при всички случаи той трябва да даде стабилитет на двете обществени медии, за да могат те да участват с нужния авторитет в една много конкурентна медийна среда която се разраства. Защото ако те нямат необходимото финансиране, а те имат ограничения пред рекламата, тъй като правилата в ЕС са такива, ако ние нарушим правилата за държавната помощ, ние ще търпим много сериозни санкции от ЕК. Следователно тези ограничения просто са ограничения, защото има държавна субсидия, това е нещо напълно естествено. Тогава нека всички да положим усилия и да видим как да се направи този работещ модел за финансиране, който да даде стабилитет, тъй като от година на година държавната субсидия за двете обществени медии поради навлизането на кризата намалява. Следователно се създава една сложна кризисна ситуация в самите обществени медии. И аз изхождайки от добрите практики във Франция, в Испания това което се случи, в едно интервю казах и сега го повтарям, нека да видим от медийния сектор коя е най-развитата част. В момента телекомуникационният сектор е най-добре развит. Телекомуникационните оператори са най-добре развити. Гаранция за демокрацията в една европейска държава е тази част от медийния сектор, който е най-добре развита , да плаща някакъв данък върху своите годишни приходи, за да може да се поддържа този стабилитет за развитие на обществения сектор. Давам си сметка, че това вероятно е трудно осъществимо, но нека да направим дискусия и да видим кой е този работещ модел. Дали ще бъде фиксиране на държавната субсидия със съответните правила на индексация от гледище на инфлация и други неща, но трябва да се измисли такъв модел, дали ще бъде с фонд или без фонд, дали в този фонд ще се заделят пари за обществени проекти на търговския сектор, тъй като обществената мисия не е монопол само на двете обществени телевизии. Търговските оператори също се стараят да участват в „Българската Коледа”, една голяма национална инициатива заедно с националното радио, националната телевизия. Нека да им отдадем дължимото. В общи линии има многообразни европейски практики. Проблемът е да не бягаме от този разговор и да не мислим дори за търговските оператори, че ако ние имаме слаби национално радио и национална телевизия, ще имаме силно Би Ти Ви, силна Нова, силно Дарик и т.н. Защото авторитетът на една медийна среда се изгражда и от обществения, и от търговския й сектор. Не се изгражда само от единия сектор за сметка на другия. Крайно време е да разберем, че всички сме в една лодка. И в рамките на тази лодка трябва да се грижим за общото ни лице, медийно лице.
Мария Попова: Бих казала че, и това, което пролича и на дискусията, която се проведе, в този закон според мене трябва да се обърне внимание не само на начина на финансиране на обществените медии и начина, по който те биват регулирани, но и трябва да се обърне внимание на такива неща като защита на авторските прави, защита на потребителите, които се оказват в се по-важни в тази силно конкурентна среда. Трябва да се обърне внимание на начина, по който се осъществява конкуренцията между различните медии на пазара, така че да няма доминация на една медия за сметка на друга. Т..е този тип регулация по някакъв начин също трябва да бъде упомената и разписана.
Водещ: Балансът наистина е много важен, но именно затова е тази медийна територия в „Клубът на журналистите”. Ние ще продължим да дискутираме тези неща.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 14.08.2010

в. Банкер | Андриана МИХАЙЛОВА | 19.06.2010

БНТ отново стана актуална абревиатура – не само около Световното първенство по футбол, но и със собствените си проблеми. Рейтингът на първото събитие е сравнително стабилен, въпреки че дори песните на Слави Трифонов го преборват (според едно преброяване през седмицата). Второто "събитие" засяга едни и същи стари муцуни и настоящи БНТ-фактори. Разбира се, и актуалната политическа власт не може да му устои. Казусът се изостря още повече около поредния избор на нов шеф на държавната медия. Името му трябва да се обяви на 15 юли, а кандидатурите ще се събират до първи юли. Засега всички мераклии изчакват, оглеждат се, лобират и тайничко пишат концепции.
Накъде се е отправила лодката на БНТ обаче? Кой ще поеме кормилото на държавната структура? Колко е пълна тя? Наистина ли задълженията й са 15 млн. лева? Защо СЕМ и контролните органи в държавата са проспали това и не са проконтролирали навреме как се изразходват средствата на данъкоплатеца? Ще има ли кризисен щаб, който да управлява "Сан Стефано" 10, докато влезе новият медиен закон в сила? Каква ще е съдбата на медията според новия нормативен документ, който трябва да е готов до края на годината – ще се слее ли с БНР, или да? Все въпроси, на които се опитаха да отговорят на специална дискусия, организирана от СЕМ, известни тв деятели, експерти и журналисти.
Внимавайте, лодката на БНТ потъва!
предупреди Кирил Гоцев, бивш генерален директор на телевизията. Според него финансовото състояние на медията е изключително тежко и до приемането на новия медиен закон тя може дори и да потъне. Освен това задълженията към БТК не били 8.3 млн., а много повече. Гоцев твърди, че размерът им е 15 млн. лв. (в това число и по други пера), а до есента можело да достигнат рекордните 20 млн. лева. Ето защо била необходима спешна финансова ревизия.
"Бостанът е обран и е нужно обяснение за какво е изразходван бюджетът", категоричен бе Иван Такев. Някогашният член на управителния съвет на телевизията и кандидат за шеф на същата медия допълни, че една от причините за това е предаването "В неделя с…" на Димитър Цонев, което имало прекалено голям бюджет и източвало телевизията. Такев поиска обяснение от управата на БНТ, но точно в този момент Уляна Пръмова не бе на линия в залата за дискусия. Наложи се Сашо Диков да помоли някой да я извика и да отговори на питанията.
"Едно издание на "В неделя с…" е 20 000 лв., а един мач от Световното първенство по футбол – 220 000 лева", оправда се сегашната шефка на БНТ. Тя уточни, че не искала да прави сравнение между двете, но със сигурност най-скъпите продукции в програмата били футболните и спортните. "Сблъсъкът между вътрешния и външния свят на БНТ е огромен и ще остане и за следващия генерален директор", прогнозира Пръмова. Според нея БНТ наистина имала нужда от спасяване. "Все съм се ръководила от европейски принципи, но все не съм могла да ги приложа. На много места съм сбъркала", покая се тв началничката. Тя каза още, че ще поиска допълнителен одит, преди да си тръгне от "Сан Стефано" 10.
"Защо прокуратурата не се самосезира, а Сметната палата мълчи – бюджетът на БНТ не е актуализиран и парите вместо за такси към БТК са насочени към неизвестни за широката аудитория места", пита още Кирил Гоцев. Според него някой имал полза от това и за да се даде на БНТ шанс все пак да оцелее финансово, спешно било необходимо да се избере временно ръководство на медията. То щяло да действа до влизането в сила на новия медиен закон.
Идеята за кризисен щаб подкрепиха и синдикатите. Според тях в него трябвало да има и представители на финансите, експерти, но без имената им да са дискредитирани. Синдикатите също се събудиха от няколкогодишен сън и се сетиха, че кризата е заради лошото управление през последните няколко години, а вина за това има сегашното ръководство.
Изборът на генерален директор
да бъде отложен, да има временно управа в БНТ, тъй като се подготвя нов медиен закон, предложи телевизионерът Иван Гарелов. В противен случай новият началник можело да не отговаря на новите изисквания. Шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов обаче заяви, че това е риторичен въпрос и трябва да бъде отправен към законодателя. "Подготвя се нов закон, но това не отменя конкурса за избор на нов генерален директор на БНТ", уточни Лозанов.
За Иван Такев пък предстоящото състезание било предрешено. Тезата му веднага бе отхвърлена от Уляна Пръмова.
Според неофициални информации в гилдията с най-реални шансове за наследник на Пръмова е шефката на новините в БНТ Вяра Анкова. Един от най-безрезервните й поддръжници е Бойко Василев, а и в телевизията от няколко дни има подписка в подкрепа на кандидатурата на Анкова. Част от телевизионните труженици са притеснени, че ако не се подпишат, си подписват уволненията след няколко месеца, други пък са категорични, че в подобни начинания няма нищо лошо. Не е хубаво наследничката на Пръмова да бъде от нейния екип, споделиха трети.
Най-вероятно сред претендентите за началническото кресло ще бъдат и Кирил Гоцев, и Борислав Геронтиев, и Радомир Чолаков. В медийните среди се говори още, че и кинокритичката Люба Кулезич има подобни намерения. Тя вече получила подкрепата на Кеворк Кеворкян, а и благословията на властта. Името на бившата радионачалничка Поля Станчева също все още се спряга, но ако БНТ и БНР бъдат обединени.
Засега обаче всички кандидати категорично отричат, че ще се впуснат в битката за БНТ, а и никой още не е подал документи. Както повелява традицията – ще го направят в последния момент.
България е страна на абсурдите и неспазването на собствените й закони е едно от доказателствата за това. В Закона за радиото и телевизията например пише, че БНТ и БНР, като обществени медии, трябва
да се финансират чрез такса, събирана чрез специален фонд "Радио и телевизия". Една година той така и не работи, а на нито едно правителство не му хрумна да промени закона, да премахне въпросния фонд, или да измисли разумен начин той да бъде ефективен. Една от основните причини за тази законодателна "немарливост" е страхът на властта – всеки нов данък винаги по презумпция е бил опасен за живота на политическата върхушка. Сегашният кабинет обаче има амбициозна задача – най-накрая фондът да проработи. Как точно – ще бъде дефинирано в прословутия нов медиен закон. Размерът на таксата щял да бъде еднакъв да всички, независимо от броя на телевизорите у дома. Освободени ще бъдат само сиропиталищата и домовете за социалнослаби. Обсъждали се различни варианти и как да се събира новият "данък" – дали чрез сметката за ток, дали при плащането на местните данъци и такси. Експерти прогнозират, че най-вероятно ще бъде предпочетен вторият вариант. Дали таксата, известна въпреки несъществуването си като "такса телевизор", ще стабилизира финансовото състояние на обществените медии? Кой ще следи как и за какво точно се изразходват средствата? Няма ли това да дойде в повече на отънелия кризисен джоб на потребителя? Как БНТ ще докаже с качеството на продукцията си, че отговаря на завишените вече критерии на зрителите? На тези въпроси отговор трябва да даде така чаканият нов медиен закон. Проблемът е, че у нас подобни документи се пишат все в
полза на нечие лоби
- политическо или икономическо, а не в полза на потребителя на медийни услуги. За никого не е тайна, че БНТ е пред финансов колапс и даже според специалисти цяло чудо било, че все още плаща заплати на служителите си. Вина за това обаче носят не само нейните шефове, но и техните шефове, както и контролните органи в държавата. Любопитно е и нещо друго – щом като положението на държавната телевизия е толкова катастрофално – няма пари, техниката е остаряла, щатът е повече от максимално раздут, а продукцията – със скромни изключения, е от миналото столетие, защо е този традиционен напън кой да я оглави? Явно лодката не е наполовина празна, а наполовина пълна. Зависи от гледната точка на кормчията и на неговите благодетели. Ролята на зрителите пък явно ще се увеличи – няма да са обикновени лапнишарани, а ще плащат още веднъж за грешките на поредните държавни управленци. Мога да се хвана на бас, че и по 10 лева да се събират месечно от домакинство и да отиват само за нуждите на най-дълголетната ни електронна медия, пак няма да са й достатъчни. И догодина следващият тв началник отново ще се оплаква, че не му стигат парите.
ПЕТИМА ОСТАВАТ В СЕМ
Парламентът отхвърли ветото на президента Георги Първанов и редуцира състава на Съвета за електронни медии от деветима на петима. Мнозинството не обясни мотивите, а опозицията гласува против. Така парламентът вече ще има трима, а държавният глава – двама свои представители. От съвета ще отпаднат Мария Стефанова, Маргарита Пешева от парламентарната квота и Бойчо Кулински от президентската. И тримата карат втори мандат. Първанов трябва чрез жребий да определи и кой от останалите негови представители в регулатора – Анюта Асенова, Георги Стоименов и Милен Вълков, ще си тръгне.

стр. 36

в. Пари | 2010-05-04 

Не съм против идеята за редуциране на броя на членовете на Съвета за електронни медии. Европейската практика показва, че числеността на регулаторните органи може да е различна – от 5 до 14 души. Силно съм смутена обаче от факта, че това се случва в условията на вече действаща конкурсна процедура за избор на генерален директор на националното радио. Това можеше да стане преди 6 месеца – от ноември е решението на МС за редуцирането на 8-те регулаторни комисии.
Смятам, че тази редукция можеше да стане, преди да стартира процедурата за избор на нов шеф на БНР. Сега този избор ще се развива в обстановка на фактическа дестабилизация на регулаторния орган. Различен състав на СЕМ ще започне и ще завърши тази процедура, което ще е сериозно основание за нейното съдебно оспорване. От моя гледна точка тази промяна е неуместна в хода на избор на генерален директор. Тя трябваше да стане или преди началото на конкурса, или след приключването му. От друга страна, бюджетът на СЕМ е доста намален, което ще доведе до затварянето на 6-те регионални дирекции. Колегите ми, които ще останат в редуцирания състав, ще трябва да работят с ограничени ресурси.

Стр. 23