МОНД Дипломатик | Мари БЕНИЛД* | 2010-02-04
Подобно на мечки, пазещи равновесие върху застрашен от топенето леден блок, издателите на периодични издания работят усилено за спасяване на индустрията си. Привлечени от интернет, те най-напред качиха статиите си онлайн за безплатно ползване, за да привлекат реклама. Безуспешно. Много от тях вече се насочват към платения модел. И всички се питат: как да се финансира информацията в цифровата ера?
ПРЕЗ 2006 г. един от гостите на Конгреса на Националната федерация на френските печатни медии в Страсбург, банкер от "БНП Париба", сензационно заяви, че журналистите са изпаднали в положението на металурзите през 70-те години на XX в.: писано им било да изчезнат, но… все още не го осъзнавали. Изглежда цифрите потвърждават думите му. С повече от 2300 закрити работни места на журналисти в края на 2009 г. Франция преживява криза, сравнима с тази на американските вестници, които през миналата година загубиха повече от 24 500 работни места, а работещите в сектора са едва 300 000 срещу 415 000 десет години по-рано (1). През 2009 г. Вашингтон пост трябваше да закрие офисите си извън столицата, а Лос Анджелис Таймс, както и Чикаго трибюн бяха принудени да потърсят защитата на закона за фалитите. Всички френски национални всекидневници, с изключение на Екип и Кроа, отчетоха загуби.
Подобен упадък вече не учудва никого. Според консултантската фирма "Бейн енд Къмпани" за последните десет години интернет се разрасна, като увеличи дела си в световните печалби на културните индустрии от 4 на 22% за сметка на печатните издания, чиито печалби по същото време спаднаха от 40% на 14%, докато останалите медии успяха да задържат и дори да увеличат общата си рентабилност (2). Често се обвинява пренасочването на бюджетите за реклама и на малките обяви от хартиените издания към Мрежата. За първи път от появата на масовите печатни издания в средата на XIX в., пише журналистът Бернар Пуле, рекламодателите нямат нужда от информационните медии, за да представят продуктите си на потребителите (3).
Но и публиката охладнява към платените източници на информация, обслужвани от журналистически елит, дискредитиран от своята пристрастност, безкритичност и… склонност да не зачита особено читателя, от когото обаче очаква възнаграждение. През 2009 г. издателите на вестници отхвърлиха идеята за създаване на съвет на печатните медии, който да осигурява връзка с читателите. Дайте на клиентите власт и те ще я вземат. Не давайте и ще ги загубите, пише известният американски блогър Джеф Джарвис в книгата си Методът "Гугъл " (4). Ето как върховенството на журналистите е поставено под въпрос от цифровата революция, при която, както подчертава директорът по стратегическото развитие на агенция "Франс прес", е налице общественополезно творчество (5). Тъй като, въпреки че кризата в пресата ограничава възможностите на вестниците за журналистически разследвания, тя все пак не води до упадък на демократичното слово.
Напротив, мрежата с активно участие на потребителите, наричана Web 2.0, подтиква огромен брой читатели да завладеят информацията и сами да правят снимки, видеоклипове, а също и коментари или анализи на актуалните събития. От цунамито в Азия до размириците в Иран, като се мине през атентатите в Лондон и Бомбай, събирането на разкази на очевидци, данни и мнения все повече се поделя между медиите, блоговете и социалните мрежи. Дори разпространяването на информацията вече не е изключително право на традиционните медии, принудени все повече да преценяват значимостта на събитията според отзвука им сред интернет потребителите. Мрежата в известна степен вече определя какво да отразяват медиите.
Но вместо да разпространяват оригинална информация, за да изпъкнат в Мрежата, вестниците залагат на вездесъщността и бързината. Трябва да си навсякъде, по всяко време и във всички платформи и да използваш всички възможни изразни средства: блогове, видеозаписи, снимки, справки в търсачките, присъствие в общностите "Фейсбук" и "Туитър"… Издателите на печатни издания залагат и на бързото развитие на интелигентните мобилни телефони (смартфоните), като Ай-Фон на " Епъл", който има вече над два милиона потребители във Франция. Целта е притежателите на мобилни телефони да започнат да плащат за сърфиране в мрежата там, където е много трудно да се получат пари от свикналия да получава всичко безплатно интернет потребител. Но защо да се плаща за използване на интерфейс, осигуряващ достъп до сайта на печатното издание през мобилен телефон, когато 90% от близо 100 000 подобни приложения могат да бъдат свалени безплатно?
Колкото до журналистите, от тях се иска да работят все повече и все по-добре, като в същото време стават… все по-малобройни. При тази парадоксална ситуация има риск да разпилеят усилията си в най-разнообразни мултимедийни задачи, като в същото време се отклоняват от онова, което би трябвало да е първата им грижа: търсенето на непубликувана информация и оригинални гледни точки. И в този случай става въпрос за приспособяване към цифровите методи, което доста се разминава с препоръките на Джеф Джарвис. Той съветва журналистите да се посветят преди всичко на производството на материали с висока добавена стойност, които привличат много читатели в Мрежата: Съсредоточете се върху онова, което правите най-добре, и го свържете с останалото (6).
Никога досега информацията не е била толкова достъпна и то на толкова различни носители, но и производството й никога не е било толкова застрашено. Кризата на платените издания води до намаляване броя на постоянните кореспонденти в чужбина, до ограничаване на репортажите и дългосрочните проучвания, до съкращаване на работни места на редактори и коректори… За да устоят, традиционните медии трябва да се обединят или да се превърнат във фабрики за евтина информация, като групата на Ален Вейл (Трибюн, RMC, BFM TV), където работят зле платени млади журналисти, нещо като информационни черноработници (7). Ами утре? Днешните вестници няма да имат друг избор, освен да се сдружат, тъй като съдържанието им е идентично, отбелязва Ален Менк, председател на "AM Conseil" (8). Накратко, след като беше насърчена известна форма на издателско банализиране, предназначено да привлича рекламодателите, сега се взима за претекст миметичното съперничество на съдържанието , както казва Филип Мерлан (9), за да се отправи призив за нов етап на концентрация. Тази логика ще доведе до пролетаризация на редакциите и до понижаване качеството на информацията, което само ще отблъсне още повече читателя и ще ускори упадъка на платените вестници.
Сблъсък, доминиран от "Гугъл"
Дали няма да последва и закриване на производства? Спирайки хартиения носител, издателите спестяват разходите за печат и за разпространение на вестниците и се надяват на значителни печалби в бъдеще. За момента обаче това е малко вероятно поради невъзможността да се амортизират разходите на една ориентирана изцяло към Мрежата редакция, като се има предвид обезценяването на онлайн аудиторията в един изобилстващ от реклами свят и посредничеството на технически разпространители. Ако искат да бъдат поддържани от " Епъл", онлайн изданията трябва да платят комисионна от 30%; ако изберат за партньор "Гугъл", трябва да дадат половината от приходите си от реклама; и 65%, ако искат да имат достъп до дигиталния четец " Киндъл" на " Амазон". Да не говорим за търсачките, които не дават на издателите на материалите и цент от приходите от търсенето по ключови думи. Онези, които се занимават с технологиите, буквално си присвоиха стойността на материалите ни] (10), оплаква се Натали Колен, съпредседател на дирекционния съвет на Либерасион.
Оказва се, че и дематериализацията си има цена. Но може ли да се избегне всичко това? Собственикът на Уолстрийт джърнъл, Таймс и Ню Йорк пост Рупърт Мърдок заплашва в средата на 2010 г. да блокира достъпа на "Гу-гъл" до всичките си издания, ако интернет гигантът не се съгласи да си разделят приходите. Нещо повече, той призовава да бъде основан консорциум на издателите, който да накара читателите в интернет да започнат да плащат. Но Мърдок няма да свали вестниците си, освен ако същото не направят и неговите конкуренти. Всички знаят, че цената на информацията с времето пада и не може да бъде ефективно защитена в Мрежата. " Гугъл" лесно се налага в този сблъсък, още повече че сайтовете на печатните издания са едва от 1,5% до 3% от резултатите в търсачките и приходите му от тях не са съществени за него.
Значи бъдещето е на платените източници на информация? Една от надеждите през 2010 г. е разработваната от " Епъл" мултимедийна платформа, която ще разпространява изданията, като заплащането ще бъде съобразено с количеството прочетени онлайн статии. Но никак не е сигурно, че покупката на вестници онлайн ще успее да се наложи. Според " Бостън Консълтинг Груп" 54% от французите биха платили за информацията в мрежата, особено за местната, но при условие че цената не надвишава 3 евро на месец. Крайно недостатъчно, ако се има предвид, че един платен сайт, като Mediapart, иска тройно повече, за да оцелее. Вятърът на безплатната информация духа прекалено дълго: много трудно е да се върнат нещата назад.
Отговорни за това положение в много по-голяма степен са издателите на вестници, отколкото действащите лица в мрежата. Именно те се поддадоха на баналните аспирации на рекламния пазар към изданията. Те заложиха на парите от рекламата, като направиха сайтовете си безплатни и се опитаха да примамят посетители с всякакви игри и томболи, без да потърсят смесени модели. Но отдръпването на рекламодателите има и добра страна: то може да накара директорите на вестниците отново да се обърнат към читателя, като се освободят от зависимостта си от рекламите. И да откаже собствениците, за които печатните издания са единствено източник на финансови изгоди.
Колкото до журналистите, те сами ще трябва да начертаят бъдещето си. Дали професията им ще се обвърже с онлайн читателите и експертите, които ще започнат да отменят професионалистите и ще станат " съавтори" на новините? Що се отнася до младите поколения, оценяващи информацията не по марките на медиите, а по мненията в мрежата си от приятели, изданията няма да могат да пренебрегват техните " общности", ако искат да привлекат потребителите към себе си.
Американците вече прекарват 17% от времето си в интернет в блоговете и социалните мрежи и само 0,56% – в сайтовете на онлайн вестници (11)…
Приказките за икономическия модел напомнят облога на Паскал. Опитът на новите информационни сайтове показва, че е важно да се разнообразят източниците на финансиране: плащащи читатели в Mediapart, реклами за образователни програми или предоставяне на платени услуги на местните общности в Rue89… Скоро дори ще бъде възможно клиент отчасти да плати за изследвания, които ще бъдат правени от общности от интернет потребители чрез асоциации с нестопанска цел или фондации като Pro Publica или Spot US в САЩ. Все повече привърженици има дори идеята за обществена служба за писмена информация. В идеята да се остави на пазара да контролира продуктите на пресата има нещо противоестествено, пише немският философ Юрген Хабермас (12).
Оправдано е покровителството на журналистически фирми, допринасящи за функционирането на демокрацията. В цифровото общество по-добрата информираност благоприятства свободата и допринася за борбата срещу формите на отхвърляне. При условие все пак, че индивидът умее да се ориентира в джунглата, наречена интернет. Заплахата идва от развитието на онлайн информация на две скорости. От една страна е прекалено обилната информация, " инфозатлъстяването", както се изразява Ерик Шерер, с океана от безплатни маловажни пикантерии, които непрекъснато заливат потребителите без систематизация и смисъл. От друга страна, в мрежата се предлага старателно подбрана информация на онези, които могат да платят добре за нея.
Бъдещето на подобно общо благо, ако наистина е полезно за обществото, няма да зависи от печалбите, които носи на собствениците на медиите, нито от изхода на дуела между Мърдок и "Гугъл". Разпространението на информацията, ценна със своята изключителност, е по същество непредвидимо. През 1845 г. основателят на Ню Йорк хералд Джеймс Гордън Бенет беше убеден, че телеграфът е " новият начин за разпространение на интелигентността", който ще се окаже фатален за вестниците (13)…
(1) Данни на Статистическата служба за трудова заетост (Bureau of Labor Statistics), цитирана от "Market Watch" на сайта на Wall Street Journal.
(2) Вж. изследване на "Bain & Company" за Forum d’Avignon, novembre 2009.
(3) Bernard Poulet, La Fin des journaux et l’avenir de l’information (Краят на вестниците и бъдещето на информацията), Gallimard, Paris, 2009, p.31.
(4) Jeff Jarvis, La Methode Google (Методът "Гугъл"), Telemaque, Paris, 2009.
(5) Eric Scherer, AFP-Media Watch, Observatoire mondial des medias, n°7, automne-hiver 2009-2010.
(6) La Methode Google,u,wn. съч.
(7) Вж. Марк Ендевелд, "Двайсет и четири часовите информационни канали, които мажат с паче перо", Монд дипломатик, юни 2007.
(8) Вж. Colloque "Nouveaux paysages audiovisuels" (Конференция "Нови аудиовизуални пейзажи"), Maison de la Chine, Paris, 22 octobre 2009.
(9) Philippe Merlant, Luc Chatel, Medias, la faillite d’un contre-pouvoir (Медии, фалитът на властта в сянка),
(10) Вж. дебата "Google, adversaire ou partenaire?" ("Гугъл", противник или партньор?), 4 decembre 2009, www. observatoiredesmedias.com
(11) Вж. Etude Nielsen, septembre 2009, и Nieman Journalism Lab, octobre 2009, цитирано от Eric Scherer, цит. съч.
(12) Jurgen Habermas, "Il faut sauver la presse de qualite" (Трябва да спасим качествената преса),
Le Monde, 22 mai 2007.
(13) "Networks Effects", The Economist, Londres, 17 decembre 2009.
*Журналистка. Автор на On achete bien les cerveaux (Мозъците наистина се купуват), Raisons d’Agir, Paris, 2007.
Fayard, 2009.
Le Monde diplomatique
Превод Марта Иванова
Стр. 16 – 17
