www.manager.bg I 26.02.2015г.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 03.02.2015г.

Едва 17% вярват в независимостта им, констатира доклад на фондация "Конрад Аденауер" и фондация "Медийна демокрация"

Едва всеки шести българин (17%) вярва в независимостта на медиите в България. Доверието в тях остава тревожно ниско, като 59% от гражданите твърдят, че българските медии са зависими от политическите и бизнес интереси на издателите си. Това констатира петият пореден доклад на фондация "Медийна демокрация" и фондация Конрад Аденауер", представян традиционно в началото на годината. Той отразява обществените нагласи към българските медии и показва продължаващата криза кризата на доверие в тях.

Проучването на двете фондации е национално представително и е направено чрез преки лични интервюта сред 1100 граждани на възраст над 18 години. Те са проведени в периода януари-декември 2014 г., обхванатите печатни медии са вестниците "Труд", "Преса", "Сега" и "Телеграф", а телевизиите – bTV, "Нова тв", TV7 и БНТ. Изследването е реализирано от агенция "Маркет Линкс".

В сравнение със ситуацията преди една година, няма значим напредък. И през 2014 г. дългоочакваното оздравяване на българската медийна среда не се е състояло, отчита изследователският екип. След като през 2013 г. България пропадна до 87-мо място в класацията на "Репортери без граници" за свободата на словото, през 2014 г. страната достигна символичното дъно – 100-тно място.

Тенденцията бе потвърдена и от доклада на "Фрийдъм хаус" за състоянието на демокрацията в държавите в преход в Източна Европа, публикуван през юни 2014 г. Той за пореден път отбеляза незадоволителен резултат за българската медийна среда (индекс 4.00 при 1 = най-добър и 7 = най-лош; така страната отчете най-слабото си класиране от 2005 г. насам). "Фрийдъм хаус" посочва и постоянния упадък на независимостта на медийния сектор през последното десетилетие. Тиражите на печатните издания намаляват, изданията се концентрират в ръцете на малко собственици, докато в същото време политическото влияние върху медиите остава твърде силно.

На този фон изследването на фондация "Медийна демокрация" и фондация "Конрад Аденауер" маркира най-важните събития и промени на собствеността през медийната 2014 г. (виж каретата). Това дава картина на пазара и поводи за размисъл какво се промени и какво остана същото.

Същеверемнно обобщените данни на агенция "Маркет Линкс", изготвени по поръчка двете фондации, илюстрират най-важните тенденции в отношенията медии – политика през 2014 г. Премиерът Бойко Борисов продължава да има водещо информационно присъствие. Преднината му е значителна (3908 споменавания, срещу 2176 за втория в класирането, президента Росен Плевнелиев). Борисов също така най-често изразява отношение към ключови проблеми от дневния ред на страната. През 2014 г. той не се нуждаеше от завръщане в медиите; той се завърна само във властта.

Сред партиите и институциите, ГЕРБ има водеща позиция в изразяване на отношение, следвана от БСП. ГЕРБ е и най-често споменаваната партия във всички наблюдавани медии. Така управляващата партия силно доминира българския медиен дискурс. В същото време представянето на ГЕРБ е различно в отделните медии. Като цяло обаче те се затоплили отношението си към партията спрямо 2013 г. и през 2014 г. то е вече предимно неутрално.

Данните показват също така, че медийните нагласи към Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, Михаил Миков и Лютви Местан се подобряват през 2014 г., докато отношението към Сергей Станишев и Николай Бареков се влошава. Нагласите към Волен Сидеров остават негативни.

И през 2014 г. някои медии (както електронни, така и печатни) отново рязко промениха своите политически ориентации, избирайки опортюнизма пред отговорната критика на злоупотреби с властта. Българската национална телевизия се нарежда сред най-критичните медии към трите основни партии и към отделните правителства. По този начин тя заема лидерска позиция по отношение на възможностите за публичен контрол и корекция на действията на политическите елити.

Извън изборите, сред основните теми в медиите през 2014 г. най-често попадаха природни бедствия, проблеми с бежанците, конфликтът в Украйна, съдбата на газопровода "Южен поток", 25-годишнината от началото на прехода.

След информационно еуфоричната 2013 г., 2014 г. до голяма степен свали емоционалния градус на политическото действие. Годината премина като вид довършване на 2013-та. Двете предизборни кампании бяха по-скоро вяли. Оживените граждански дискусии останаха разгърнати предимно във Facebook. Отпадна централният за българската публичност личностен сблъсък между Борисов и Станишев, захранвал години наред медиите с епични сюжети по модела на битка между доброто и злото. Макар и да не губи популярност, без основния си опонент самият Борисов символно се смали и превключи към по-делови публичен образ и по-прагматични политически действия, отбелязва изследователският екип.

По-важни събития

- Променливата политическа ситуация се отрази и на медийната среда. Липсваше политическа и медийна воля за справяне с натрупаните проблеми. През 2014 г. саморегулацията бе практически блокирана.

- Огромна част от медиите продължиха да работят на загуба. За много от тях нерешен остана проблемът с изясняване на собствеността. В този контекст корупцията и влиянията на външни фактори върху медиите – политически, икономически и административни – останаха неразделна част от българския пейзаж.

- През 2014 г. почти една четвърт от журналистите твърдяха, че техни материали са спирани, а 36%, че има неща, които не могат да съобщят на публиката през своята медия. Шестнайсет процента признаваха, че не са убедени във всичко, което пишат или казват. Повече от 30% от анкетираните журналисти бяха на мнение, че тяхната медия се поддава на външни влияния и не винаги се придържа към фактите.

- През годината Венелина Гочева извади всекидневниците "Труд" и "24 часа" от Съюза на издателите в България с мотив, че не желае да членува в нито една организация от подобен тип.

- Екип на немската телевизия "Arte" бе проверяван от полицията след снимки пред имот на семейството на Делян Пеевски.

- Депутати от "Атака" нахлуха в централата на "Нова тв", в опит да се саморазправят с гости на предаването "Часът на Милен Цветков". Журналисти от телевизия "Алфа" щурмуваха офиса на френското аташе по образованието Стефани Дюмортие във Варна (след скандал с Волен Сидеров по време на полет между София и Варна).

- Българският медиен съюз огласи собствения си професионално-етичен кодекс. Публикуван бе и проект за правилник за приложение на кодекса. Въпреки това алтернативната саморегулация не заработи през 2014 г.

- Корпоративна търговска банка (КТБ) депозира оплакване пред Европейската комисия, в което беше заявено, че банката и Цветан Василев са жертва на злонамерена медийна кампания.

- Създадена бе политическата партия "България без цензура". Председател на партията стана журналистът Николай Бареков.

- В интервю за bTV Цветан Василев призна, че е финансирал реалити шоуто на Николай Бареков в TV7, от което стартира и политическият проект "България без цензура".

- Премиерът Пламен Орешарски и лидерите на партиите в коалицията, подкрепяща кабинета му, проведоха имиджова среща с главни редактори и журналисти от водещи национали медии. Направена бе неубедителна демонстрация на прозрачност в управлението и на желание за диалог с медиите.

- Настъпи разрив между Пеевски и КТБ, последван от акции на прокуратурата и полицията в офиси на банката.

- Кризата с КТБ доведе до иск за откриване на производство по несъстоятелност, подаден до Софийски градски съд от ТV7 и ББТ (КТБ бе основна обслужваща банка за двете медии).

- Комисията за финансов надзор заплаши медии със санкции заради публикации, свързани с КТБ и "Булгартабак".

- Двегодишният юбилей на жълтия информационен сайт "Пик" бе почетен от депутати и представители на партийните елити, с поздравителен адрес от главния прокурор и др.

- Отново бе повдигнат дебатът "за" и "против" новините на турски език, излъчвани от БНТ.

- Учреди се "Мрежа за свободно слово". Организацията възстанови и продължи дейността на сдружение "Свободно слово", действало активно в предишни години.

- Депутатът от Патриотичния фронт Слави Бинев бе избран за председател на парламентарната комисия по култура и медии. След силен обществен и медиен натиск, той подаде оставка. На негово място парламентът избра друг депутат от Патриотичния фронт – Полина Карастоянова.

По-важни промени в медийната собственост

- През април 2014 г. Ирена Кръстева съобщи, че продава дяловото участие на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" във вестниците "Телеграф", "Монитор", "Политика днес", "Меридиан мач" и великотърновския вестник "Борба". Като купувач бе обявено ирландското дружество Мedia Maker Limited. Продажбата предизвика редица журналистически разследвания, които я представиха като непрозрачна и хвърлиха съмнение върху афишираните ѝ цели. През май Комисията за защита на конкуренцията разреши сделката.

- През юли 2014 г. в интервю за в "24 часа" Пеевски зави, че медиите все още са собственост на неговото семейство.

- До края на 2014 г. в сайта на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" и в регистъра на данни за собствеността на печатни издания към Министерството на културата (по силата на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения) не бяха отбелязани промени в собствеността.

- През април 2014 г. Петьо Блъсков обяви, че купува от Венелина Гочева всекидневника "Труд" и седмичника "Жълт Труд". През юли 2014 г. Блъсков зае поста главен редактор на "Труд". До края на 2014 г. обаче промяна в собствеността не бе отбелязана в регистъра на Министерството на културата. Преди сделката Блъсков издаваше всекидневника "Репортер" (преди това "Република").

- Така на практика продължи традицията на липса на достатъчно прозрачност при осъществяване на редица важни промени в медийната собственост.

- Продаден бе един от първите и най-големи български интернет портали – dir.bg. Негов собственик стана "Лого Къмпани".

Оригинална публикация

www.capital.bg I 15.01.2015г.

All Channels Communication Group с две отличия на Forbes Business Awards 2014, Twitter ще предлага реклама в чужди сайтове, Instagram е най-бързо растящата социална мрежа в САЩ

All Channels Communication Group с две отличия на Forbes Business Awards 2014

По време на наградите Forbes Business Awards 2014 All Channels Communication Group беше отличена с две награди – първо място в категория "Клиентска политика" и трета награда в категорията "Развитие на бизнеса". Агенцията беше и единствената компания от комуникационната сфера, получила награди в рамките на тазгодишната церемония. Наградите Forbes Business Awards 2014 се оценяват и присъждат от десетчленно жури, съставено от представители и партньори на бизнеса. За участие в конкурса пък са подадени 90 кандидатури в различните категории. В категорията "Клиентска политика" тази година на второ и трето място застават съответно Unique Estates и 60K, а на първото и второто място в отличието "Развитие на бизнеса" са Telerik и ScaleFocus. В прессъобщение, разпространено до медиите, от All Channels уточняват, че тазгодишните отличия по време на Forbes Business Awards не са първите за агенцията в този конкурс – през 2012 г. комуникационната група печели две втори места, съответно в категориите "Развитие на човешките ресурси" и "Развитие на бизнеса".

Twitter ще предлага реклама в чужди сайтове

Следвайки множеството промени в стратегията и портфолиото на Twitter от услуги и предложения към рекламодателите, по информация на Wall Street Journal от социалната мрежа планират да привлекат към рекламните си формати и потребители, които не са част от платформата за микроблогинг. Това ще става чрез включване на рекламни съобщения в плъгините на Twitter, добавяни към различни сайтове, както и чрез вградените туитове в самото съдържание. Друга особеност на новия рекламен формат е, че Twitter ще споделя приходите със самите сайтове, подобно на модела, който Google използва в своя Display Network. От социалната мрежа споделят, че идеята за такъв тип рекламно предложение идва от факта, че милиони потребители ежедневно потребяват съдържание от микроблогинг платформата, представена от трети страни, откъдето идва и логичното продължение този процес да бъде монетизиран. Към момента няма яснота кои рекламодатели биха се възползвали от този формат, макар от компанията да загатват за преговори със спортната медия ESPN и приложението за новини Flipboard.

Първата рекламна кампания, използваща Apple Watch

Въпреки че умният часовник на Apple ще започне своите продажби по-късно тази година, рекламодателите вече се подготвят да посрещнат неговите бъдещи потребители със своите рекламни послания.
Така например американската верига супермаркети Marsh обяви по-рано тази седмица, че вече е инсталирала iBeacon устройства в своите близо 100 магазина в САЩ. Този тип технология позволява на брандовете да изпращат автоматизирани съобщения до всички съвместими мобилни продукти на Apple. В случая на Marsh умните часовници могат да отворят автоматично списъка с покупки веднъж щом потребителите влязат на територията на супермаркета. От компанията споделят, че ще използват този нов канал, за да споделят със своите клиенти различни оферти и новини около лоялната програма на веригата супермаркети. От друга страна, такъв тип кампания ще позволи на Marsh да е в крак с тенденциите, като събира различни данни за своята аудитория – например колко време прекарва в магазина, кога е най-активна при покупките си или кои са най-посещаваните отдели в супермаркета.
Тази технология, разбира се, не е ограничена само до американския пазар, а може да бъде използвана и от българските рекламодатели. Трябва да се отбележи обаче, че подобен тип кампании изискват по-високи инвестиции, макар и тя да бъде правена в дългосрочен план.

Instagram е най-бързо растящата социална мрежа в САЩ

Данни от проучване на Pew Research Internet Project, проведено сред активните интернет потребители над 18 години в САЩ, показват, че Instagram е социалната мрежа с най-голям растеж. Компанията е покачила базата на своята активна аудитория с 9% спрямо миналата година. Това означава, че към момента 26% от американците онлайн използват услугата за споделяне на снимки.
С нарастването на своята потребителска база социалната мрежа е надскочила конкуренти като Pinterest (растеж от 7%), LinkedIn (6%) и Twitter (5%). Проучването посочва също така, че Facebook е намалил рязко растежа си, запазвайки непроменена аудиторията от 71% от анкетираните, в сравнение с проучване на Pew, публикувано през август 2014 г.
Според данните 52% от участвалите във въпросника потребители използват повече от една социална мрежа, докато през 2013 г. това са били 42%. От друга страна, анкетираните, които са се фокусирали само върху една платформа, най-често избират Facebook (79%).
Важно е да отбележим обаче, че данните не представят цялостна картина за пазара в САЩ, тъй като, подобно на повечето подобни проучвания, сред рецепиентите на въпросника не са включени по-младите потребители, които неофициално използват най-активно социалните мрежи.

Kantar Media Audiences ще е доставчик на рейтинговите данни за Румъния до 2019 година

Водещата британска агенция за медийни и маркетингови проучвания Kantar Media Audiences ще бъде доставчик на пийпълметричните данни за румънския пазар след проведен конкурс. Съобщението бе направено от Лусия Антал, председател на Румънската асоциация за измерване на медийната аудитория – ARMA. Цената на договора не се съобщава, но според източници на румънската Mediafax средната пазарна стойност на договора е 10 млн. евро за целия период. Kantar Media Audiences и досега бе доставчик на рейтингови данни за румънския пазар за периода 2012-2015. Новият договор отново ще е за четири години – от 2016 до 2019 година. Основен конкурент на Kantar в конкурса беше Nielsen Media Research.
Kantar Media Audiences има голямо портфолио от услуги и медийни проучвания за изследване аудиторията на печатни медии, радио, телевизия, интернет, кино, мобилни устройства, социални медии, външна реклама. Kantar Media Audiences възникна след придобиването на TNS Media и KMR Media WPP Group през 2008 г.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 06.01.2015г.

 По закон в първия си брой за годината всички печатни медии трябва да обявят кой е реалният им собственик. Това отново не се случи. (допълнена на 7.01.15)

Отговорността на производителите и разпространителите на печатни произведения се търси от общинските администрации. А на издателите – от директора на Националната библиотека.

© Анелия Николова

Преди пет години Съюзът на издателите поиска собствениците на медии да се регистрират в началото на всяка година. Основният аргумент тогава беше, че обществото трябва да знае какви интереси защитават те. Тогава издателската група на Ирена Кръстева пазаруваше масово вестници, а търговията с вестникарско влияние набираше все по-голяма скорост.

Дълго време България беше единствената страна в Европейския съюз, в която нямаше нормативна уредба, която да гарантира прозрачността на медийната собственост и проследяването й до физическо лице. В края на 2010 г. Народното събрание прие поправка в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения (ЗЗДПДП), която да осветлява собствеността в печатните медии. В него бе въведено изискването издателите на периодични печатни произведения (вестници и списания) да подават декларация по образец в Министерството на културата (МК), която идентифицира действителния собственик на изданието.

Справка на "Капитал" в сайта на Министерството на културата тази седмица показа, че за последно ведомството е напомнило за законовите задължения на издателите през 2013 година. За миналата и тази година съобщения не са публикувани. Очевидно се разчита на инициатива от страна на издателските групи. В публикувания за 2014 година списък липсват ключови национални издания.

Въпреки, че законът предвижда глоба за неспазване на закона, за пет години откакто поправката в ЗЗДПДП функционира, няма глобен нито един издател, който не е подал исканата информация. Въпреки, че сами подкрепиха промяната в закона, издателите на вестници и списания не спазват изискването безнаказано.

Не министърът, а директорът на библиотеката

Съгласно член 7а от ЗЗДПДП, издателят на периодични печатни произведения е длъжен да публикува в първия брой за всяка календарна година информация, идентифицираща действителния му собственик, като е длъжен да подаде и в Министерството на културата декларация за това.

Съгласно чл. 17 , ал. 2 от същия закон издателите носят административно-наказателна отговорност за неизпълнение на това задължение. Същата отговорност се налага и на производителя и разпространителя на периодичните печатни произведения. Според член 18, ал. 2 от същия закон наказателните постановления се издават от министъра на културата.

Със своя заповед от 19 януари 2011г. министърът на културата Вежди Рашидов възлага на директора на Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" да издава наказателни постановления по чл. 18, ал.2 от закона.

Отговорността на производителите и разпространителите на печатни произведения се търси от общинските администрации. За наложените и събрани глоби общината би трябвало да предоставя информация след влизане в сила на наказателните постановления. Информация за такива до момента няма.

Глобите за нарушение са от 1000 до 2000 лв., а при повторно неспазване на закона – от 3000 до 5000 лв., като приходите от тях трябва да отиват в касите на общините.

Оригинална публикация

www.manager.bg I 22.11.2014г. 

Илюстрациите и снимките са силен и въздействащ начин да се влияе върху аудиторията. В същото време, това е инструмент, който се използва твърде малко от връзките с обществеността.
Рядко журналистите получават прессъобщения с малко текст и голям брой въздействащи снимки от мястото на събитието. В повечето случаи се изпращат дълги, описателни разкази, придружени с една-две снимки на представители на държавната администрация или на мениджърите на компаниите, без да бъдат показани останалите хора около тях (работниците, децата, семействата), които присъстват и създават уникалната атмосфера на събитието. Освен това изпратените снимки в много случаи са с твърде голяма резолюция, за да бъдат публикувани в сайт, или с твърде малка, за да стоят добре на страниците на вестник или списание.
Американският автор Гай Бергстром споделя в MarketingAbout четири причини, поради които пиар професионалистите трябва да използват колкото може повече снимки:
Хората реагират мигновено на изображения. Четенето на текст отнема време. Илюстрацията обаче привлича погледа и се възприема много по-бързо като послание. Аудиторията реагира интуитивно, със силна емоция.
Снимките привличат и задържат читателя. По-вероятно е той да прочете една информация в печатните медии или в интернет, ако тя е придружена от илюстрация. Дори да става дума за скучна новина. Понякога дори снимката формира цялото внимание върху текста. Доказателство за това са регистрациите на хората в социалните мрежи. В пъти по-вероятно е човек да се сприятели и общува с друг, който има картинка на профила си, дори тя да не е неговата снимка. Акаунтите без поставена илюстрация, с празно поле, са възприемани като по-враждебни.
Очите често успяват да преборят мозъка. И това не е честна битка. Мозъкът дори не получава шанс. Група от европейски невробиолози решава да провери дали визуалните знаци оказват влияние върху удивително специализираните мозъци на няколко тренирани дегустатори на вино. Те слагат червена боя в бялото вино и карат сомелиерите да опитат напитката. В първия миг всеки решава, че това наистина е червено вино. Очите ги мамят. Имат ли значение думите ви? Разбира се. Но битката между тях и картинките не е равна.
Нюзрумите и журналистите винаги имат нужда от страхотни снимки. Редакторите и репортерите плуват в море от текстове и прессъобщения. Това е море от думи, което те често биха пренебрегнали заради една добре изглеждаща илюстрация. 

Оригинална публикация 

www.standartnews.com I 27.10.2014г. 

Българският медиен съюз вече има Етична комисия. Годишното общо събрание на БМС одобри състава на новото звено на 24 октомври. Етичната комисия е призвана да съблюдава приложението на принципите и нормите на висшия за организацията саморегулационен механизъм – Професионално-етичния кодекс на Българския медиен съюз, приет в края на 2013 г.

С избора на Етичната комисия БМС поема своя ангажимент да отстоява както авторитета и високото призвание на българските медии, така и да защитава обществените интереси за обективна и честна информация, да спомага за повишаване на професионалните стандарти на българската журналистика, да подпомага обучението на млади и действащи журналисти в печатните и електронни медии.

За членове на Етичната комисия бяха избрани Кристи Стоянова (отговорен редактор на в. "Политика"), Иван Матанов (първи зам. главен редактор на в. "Стандарт"), Лилия Христовска (завеждащ правен отдел на в. "Преса"), математикът и преподавател в СУ "Климент Охридски" проф. Михаил Константинов, социологът и преподавател в ЮЗУ "Неофит Рилски" проф. Асен Йосифов, литераторът и преподавател в СУ "Климент Охридски" проф. Валери Стефанов, Мария Ангелова (зам. главен редактор в изданията на Санома Блясък България), Стоян Сираков (главен редактор на в. "Новинар"), Силвия Петрова (редактор във в. "Телеграф"), Теофан Германов (главен редактор на в. "Земя").

"Ние, членовете на Българския медиен съюз, считаме, че добрата журналистика е призована да познава нравствените императиви и да ограничава своята дейност в техните рамки, като по този начин запазва престижа на професията и защитава свободата на словото", се казва в съобщението на Българския медиен съюз.

Оригинална публикация 
 

www.manager.bg I 01.09.2014г. 

След пауза, един от най-престижните журналистически конкурси у нас Mtel Media Masters се завръща. Журналисти от всички национални и регионални медии могат да кандидатстват в четвъртото издание на конкурса. От днес те могат да изпращат конкурсни материали до неправителствените организации, които са партньор на проекта – Център за развитие на медиите и фондация „Медийна демокрация“.
В своето ново, четвърто издание, конкурсът има допълнителен фокус – научна журналистика. Така, освен най-добрите постижения при отразяване на темите за това как технологиите и иновациите променят живота ни, през тази година надпреварата ще отличи и журналистите, успели да събудят интереса на широката публика към науката и научните изследвания.
Срокът за участие е до 30 септември. По традиция конкурсът има три категории – печатни медии, електронни медии, информационни агенции и нови медии. Всеки кандидат може да участва с до три свои авторски материала, публикувани или излъчени в периода от 1 януари до 30 септември 2014 година. Номинации от медии, неправителствени организации и експерти в областта на медиите също се приемат за участие.
Конкурсните материали трябва да представят теми, свързани с всички области от нашия живот, върху които технологиите, иновациите и науката са оказали влияние. Както в досегашните издания журито на Mtel Media Masters ще определи победителите според няколко основни критерия за оценка – информативност, обективност, аналитичност, собствен стил, творчески и нестандартен подход към темата.
Победителите в трите категории ще бъдат отличени с голямата награда Mtel Media Masters. Те ще получат парична награда в размер на 5 000 лева или професионално обучение на същата стойност. Във всяка от категориите ще бъдат определени по две призови места, за които е определна парична награда от 1 000 лева или професионално обучение на същата стойност.
Наградите Mtel Media Masters ще бъдат връчени на церемония, планирана за края на октомври, а повече информация за конкурса може да бъде открита на http://www.mtel.bg/mtel-media-masters-2014. 

Оригинална публикация 

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 14.01.2012 

За да спечелят по-голяма аудитория издателите трябва да помогнат да се изгради култура на абонамента

Ради е на 31 години. Добре образован. Баща на тригодишно момиченце. След като дълго време работи за различни компании, сега се опитва да развие собствен бизнес. Той е от хората, които си купуват вестници. "Ако не всеки ден, то поне няколко пъти в седмицата", уточнява той. На практика обаче чете основните всекидневници всяка сутрин в кварталното заведение, където обича да пие кафето си. Отскоро има и Kindle през който пък редовно преглежда западната преса и списания.
Признава, че български списания отдавна не си купувал, "случва ми се ако пътувам понякога, но не винаги", споделя Ради. Единственото издание, за което в момента е абониран, е Moncle и обича да си го чете вкъщи. Обяснява, че за вестник на този етап не би се абонирал, защото не вижда смисъл. "Вестниците много започнаха да се променят. Залитнаха към жълтото, което по-скоро ще ме откаже от тях. Дори да ги купувам", категоричен е Ради. (Тук, разбира се, ние от "Капитал" имаме аргументи против, но след като четете този текст едва ли имате нужда от тях.)

Всички хора в България имат различни причини да изберат да се абонират за списание или вестник. И съответно да не го направят.

Издателите обаче имат сериозни причини да се борят за всеки лоялен читател и абонат. С качествено съдържание и добре разработени абонаментни кампании. И с надеждата, че някой ден и в България ще се развие устойчива култура на абониране, така както е в Германия например, където близо 85% от тиража на вестниците се реализира през абонамент, докато за България делът е далеч по-малък и варира от 5 до 10%.
Според управляващия директор на медия агенция Initiative Media Club Катерина Буюклиева все пак "издателите почти никога не казват или не изтъкват абонаментите си, когато преговарят с потенциални рекламодатели, а това е силен инструмент и трябва да го правят. Защото абонатите всъщност са най-твърдата и лоялна аудитория на едно издание. А това е важно за компаниите, които рекламират в преса", коментира тя. Това твърдение обаче съвсем не важи за целия пазар.

Абонаментът като инструмент

Издателите, които "Капитал" потърси за мнение ("Медийна група България" – "Труд" и "24 часа", "Стандарт", "Sanoma – Блясък България", S Media Team и др.), са единодушни, че абонаментът им дава три основни възможности. Те могат да регулират брака (отпечатания, но непродаден тираж). Освен това им дава възможност да декларират гарантиран тираж пред рекламодателите. Доста важна възможност е, че през абонамента издателствата на вестници и списания предоставят възможност на рекламодателите да таргетират без брак целева група от лоялни читатели на изданието. Абонаментът е и един от инструментите за привличане на приходи към компаниите. Особено в началото на годината, когато рекламните инвестиции са много по-малко.
Търговският директор на "Икономедиа" (издател на "Капитал", "Капитал Daily" и др.) Станислава Атанасова коментира, че "абонаментът е ключовата база читатели, които осигуряват постоянната аудитория на изданията на "Икономедиа" – броят на тези читатели може да расте тъй като зависи от усилията на фирмата да продава", каза тя. Например абонаментът на "Капитал" е около 1/3 от тиража на вестника, абонаментът за "Капитал Daily" е 3/4, тъй-като има по-силен бизнес фокус и потреблението му е в офиса и в рамката на деловия ден. Специализираното b2b (от бизнеса за бизнеса) издание "Регал" се разпространява само през абонамент.
Изпълнителният директор на S Media Team (издател на Hello!, AutoBild, BBC GoodFood, BBC Knowledge и др.) Любомир Станиславов също споделя, че абонаментът "е важен гарантиран приход и лоялна аудитория". Според Станиславов по отношение на рекламните приходи "абонаментите помагат при доказване на тази аудитория", каза той.
Често абонаментът се използва за влагане на брошури със специални предложения, талони за отстъпки при различни промоции и други инструменти, с които рекламодателите проверяват ефективност на рекламата си. Подобни кампании винаги са много успешни и връщат доверието в печатните медии.

Как работи бизнесът

Едно от предизвикателствата през последните 2-3 години на пазара на абонаментни услуги е, че компаниите заявяват по-малки бройки абонаменти заради оптимизация на разходите. "Читателите ни не намаляват, макар да има спад в количествата. Затова ключова става ролята на директния маркетинг и персоналното отношение към клиента", обяснява Станислава Атанасова. Тя е категорична, че целта на "Икономедиа" е да влиза в контакт с всеки абонат и да се опита да предложи възможно най-подходящото решение за абонаментен план.
Голямата промяна за "Икономедиа" тази година е, че компанията започна да предлага дигитален абонамент. "Логиката, която следваме, е, че вестникът като продукт предлага услугата – селекция на информацията, обозримост, крайност и подредба на съдържанието. Това е ценно, защото информационният поток в интернет е безкраен, а активните хора имат ограничено време, съответно нужда от филтър, на който се доверяват", обяснява търговският директор на "Икономедиа". Станислава Атанасова обяснява, че от тази услуга се очаква читателите да платят, като им се предложи избор на начина, по който да искат да я потребяват. "За някои този начин е само интернет и там ние направихме платен достъп до pdf версиите на "Капитал" и "Капитал Daily". Всички абонати на изданията имат достъп до тези секции, а отделно предлагаме и само дигитален достъп до тях", коментира Атанасова.
От търговския отдел на в. "Стандарт", споделиха, че през последните години се налага компанията да бъде все по-гъвкава, за да задоволи интересите на всеки абонат. "Започнахме да предлагаме освен стандартния абонамент от понеделник до неделя и такъв без уикендите, от който много фирми и учреждения се възползваха", коментираха от "Стандарт". "Медийна група България" (издател на "Труд", "24 часа" и др.) също се стреми да използва всички възможни канали за разпространение на информацията. "Вече имаме pdf версии на основните ни издания. За читателите, които не са в България, това е много удобен вариант. Те са на по-ниска цена, защото реално се плаща само за съдържанието, като отстъпката идва от отпадането на разхода за дистрибуция", обясни ръководителят на сектор "Абонамент" в издателската група Силвия Кръчкова.
"Винаги сме разчитали на директния маркетинг по време на абонаментните си кампании и сме извършвали директен абонамент в редакцията", коментира директор "Издания" в "Sanoma – Блясък България" (Elle, Cosmopolitan, National Geographic, Story и др.) Николай Караджов. Той е категоричен, че Sanoma е издателството, което се стреми да предлага едни от най-разнообразните начини за сключване на абонамент на много различни точки. Вече четири години издателството си партнира с веригата магазини Office 1 Superstore, които имат директна онлайн връзка с абонаментната система на издателството и извършват абонаменти за списанията на Sanoma целогодишно и в реално време. "Работим и с различни вериги книжарници, като Ciela например, а също и с магазини за фототехника и консумативи като "Фотосинтезис". Същевременно, "Sanoma – Блясък България" засега е едно от малкото издателства в страната, което предлага предплатени карти за абонамент. "Тези карти придобиха водещо значение за абонамента на част от нашите издания. Предплатените карти позволяват и развитие на директен маркетинг под формата на кобрандирани b2b проекти с наши партньори", обясни Николай Караджов.
Изпълнителният директор на S Media Team Любомир Станиславов е на мнение, че "издателствата в България, залагащи и развиващи абонамента, в момента са много". Той е категоричен, че за издателството, което представлява, абонаментната кампания е неделима част от годишния маркетинг план, подкрепен с целенасочени реклами в телевизия, интернет, други печатни медии и външна реклама. "Абонаментните сайтове през последните няколко години от лукс се превърнаха в задължителен елемент от портфолиото на всяко издателство, тук ние също не правим изключение", коментира Станиславов.
Според него в момента разликата е, че ако допреди няколко години беше достатъчно да се привличат читателите да се абонират за конкретно издание с отстъпки в коричната му цена на годишна база, днес все повече се стимулират комбинирани оферти или с "добавена стойност" към абонамента. Например допълнителни приложения, книги и други.
Като сериозен инструмент в момента според някои издатели много по-важна е електронната форма на директния маркетинг, а именно социалните мрежи. "Те вече са неделима част от всяка абонаментна кампания", категоричен е Станиславов. Според него обаче при добре планирана и организирана абонаментна кампания, която обхваща повечето рекламни канали, директният маркетинг има по-скоро поддържаща, а не водеща роля.

Истината за пакета

За някои издатели и за "Икономедиа" абонаментът еволюира в пакетна услуга, защото предлагат достъп до няколко продукта през различни платформи. "Освен достъп до няколко продукта през различни платформи абонаментните пакети на "Икономедиа" включват набор от екстри – отстъпка за участие в събитията на "Капитал", бонус издания и реклама през текстови линкове в сайтовете на нашата издателска група за сумата на абонамента, което е стимул за компаниите да подкрепят продажбите си през промоции и друг тип комуникация, подходяща за този тип реклама", обяснява търговския директор Станислава Атанасова. "Икономедиа" е насочена основно към корпоративни абонаменти главно заради тематиката на медиите, а и заради липсата на абонаментна култура на домашния адрес. Съотношението корпоративни/индивидуални абонати в издателската група е 95/5%.
При списанията пакетните предложения дават възможност за допълнителни отстъпки и затова са все по-предпочитани от абонатите. "През абонаментната кампания 2012 "Sanoma – Блясък" предложи на читателите си пет пакетни оферти. Например National Geographic + NG KIDS, "Журнал за жената" + поредица романи "Световни бестселъри" и др.", каза Николай Караджов директор издания в групата. S Media също определят пакетните предложения като успешна търговска практика. "Все пак не мисля, че някой би се абонирал за допълнително издание само заради по-добрата цена. В случая с нашите издания водещият мотив са винаги качеството на съдържанието и интересът към съответната тема", убеден е Любомир Станиславов.
За списанията най-голямата част от абонатите на издателството са крайни потребители. Николай Караджов от Sanoma обяснява, че въпреки това по различни канали за директен маркетинг и посредством различни b2b проекти привличат и институционални клиенти.

Приходите

В света приходите на издателствата от абонамент и ръчна продажба са от 90 до 50% от общите. "В България това перо е далеч по малко, като причините за това са директно свързани с проблемите и особеностите на дистрибуцията на вестници и списания", обясни търговският директор на "Икономедиа" Станислава Атанасова. Има играчи на пазара, които смятат, че приходите на издателствата от абонамент са едва 5% от общите.
Според Любомир Станиславов от S Media Team "на Запад този процент понякога достига до 90% от приходите от продажба, но у нас подобни стойности са немислими. Все пак ние сме щастливи, че този процент се увеличава и при нас и в момента той вече надвишава 10%". Николай Караджов от Sanoma обяснява, че приходите зависят от изданията, а също и от броя абонати. "В нашата компания най-висок е делът при National Geographic, където през втората половина на 2011 г. имахме почти 10 500 платени абонаменти, което съставлява над 40% от общия брой продадени списания", уточни Караджов. Според него обаче зависи и от обема на рекламните приходи в конкретното издание. "В години на икономически подем делът на абонаментите намалява за сметка на приходите от реклама и обратно, в години на криза, когато рекламата намалява, приходите от абонаменти придобиват по-голяма тежест в общите приходи на изданието", каза Караджов.
Пазарът отчита тенденция на спад в цените на абонаментите за отделни издания, но тя е само за масовите издания. "При бизнес насочените издания, каквито са тези на "Икономедиа", няма спад в цените", обясни Атанасова. При специализираните, седмичните и месечните издания пазарът е по-стабилен.
Според Любомир Станиславов цената на абонамента е в пряка зависимост от броя на абонатите на дадено издателство, защото съществен компонент в нея е цената на доставката. "В този смисъл успехът ни в тази сфера през миналата година ни помогна да намалим цените за абонаментите за част от изданията ни в края на годината и за нас това е тенденция", уточни Станиславов.
Има издания, които не са променяли цените си за абонамент. Различни издатели на пазара твърдят пък, че не е полезно да се правят нови и нови отстъпки, защото те така или иначе бъркат в джоба на компаниите, защото услугите по доставка на вестници и списания не са евтини и се организират трудно като логистика.

Култура на абониране?!

Издателите са единодушни, че в България има много ограничена култура на абониране. "Между 90 и 95% от изданията се продават директно на крайната точка. Клиентите, които се абонират (почти изцяло офиси на фирми), имат устойчиви навици все пак. Но за разширяване на пазара към физически лица е трудно да се говори в момента по две причини", каза търговският директор на "Икономедиа" Станислава Атанасова. Според нея навикът за получаване на издания вкъщи като че ли е изчезнал, а и хората масово нямат надеждни пощенски кутии. "Второ, дистрибуторските фирми са на такова ниво, че няма достатъчно качествено предлагане на услугата "доставка по домовете", категорична е Атанасова.
Според директорът "Издания" в "Sanoma-Блясък" Николай Караджов за слабо развитата култура на абониране в България обективните причини са масовите проблемите с малки, счупени или направо липсващи пощенски кутии и цялостното ниво на пощенските услуги. Според него обаче културата на абониране и в доста от страните от Източна Европа е сходна. "Може би ние не правим изключение от общото правило в нашия регион", смята Караджов.
Изпълнителният директор на S Media Team Любомир Станиславов е по оптимистично настроен и се надява, че културата на абониране се завръща. "Спомням си, че през 80-те тази система работеше перфектно. За целта обаче ние, издателите, трябва да спечелим отново доверието на читателите. Основните пречки, за да осъществим по-бързо това, са две", твърди Станиславов. Първата е липсата на адекватна пощенска инфраструктура, а втората причина е лошата работа на пощите. Според него комбинацията от тези два фактора прави успеваемостта на класическите доставки под 50%. "Това е напълно неудовлетворително както за нас, така и за нашите читатели", коментира той.

Стр. 33, 34

в. Капитал | Райна ЛАЗАРОВА | 22.10.2011

Вестниците в цял свят търсят начини да капитализират увеличаващата се онлайн аудитория

Who wants yesterday’s papers, who wants yesterday’s girls….
Rolling Stones

Всички вестници искат едно – да бъдат четени – и знаят, че за да го постигнат трябва да са много бързи и много интересни, да оставят и читателя да говори, т.е. да са интерактивни, да са достъпни и красиви. Знаят, че бъдещето е digital. Знаят общата посока, но пътуват без карта в бурни непознати води. И трябва да бързат, защото приходите им се топят…
Въпреки че делът на интернет в медийното потребление бележи ръст по цял свят през последните няколко години, вестниците далеч не успяват да компенсират загубените приходи от печатните си издания с приходи онлайн. Същевременно се наблюдава значителна промяна в нагласите и навиците на читателите както на онлайн, така и на печатни издания. Това са двете основни причини, които налагат компаниите от сектора да преосмислят своите бизнес модели, за да (о)станат печеливши, стана ясно от годишните резултати от изследването World Press Trends 2011, представени по време на 63-ия Световен конгрес на вестниците, организиран от Световната асоциация на вестниците WAN-IFRA миналата седмица във Виена.
"Читателите станаха много по-безразборни по отношение на медиите, които използват – един ден четат един вестник, на следващия ден – друг вестник, а на третия – интернет", коментира Кристоф Рийс, изпълнителен директор на WAN-IFRA, който представи резултатите от проучването. Най-голямото предизвикателство пред сектора, освен търсенето на успешен модел за генериране на приходи, в момента е ангажираността на аудиторията – честотата и дълбочината на посещенията, допълни още Рийс.

Ефективните медии

През последните пет години интернет се превърна в предпочитаната медия, като това става предимно за сметка на радиото и телевизията, показва проучването на WAN-IFRA. Делът на радиото в медийното потребление, измерено като брой минути, прекарани в използване на различни медии на ден, спада с 23% през 2010 г. в сравнение с 2006 г. На фона на този спад свиването от 7% в глобален мащаб на дела на вестниците в общото медийно потребление не изглежда толкова голямо. Като цяло вестниците заемат сравнително малка част от времето, прекарано в медиите, като електронните медии сумарно остават водещи в борбата за вниманието на аудиторията. "В същото време обаче вестниците продължават да имат голямо влияние върху общественото мнение, което означава, че те са изключително ефективни в използване на времето на потребителите", твърди Рийс в своя коментар на резултатите.

Къде отиват парите за реклама

Вестниците остават втората най-голяма медия по общи приходи от реклама в световен мащаб през 2010 г., по данни на Zenith Optimedia. Те са успели да привлекат реклама на обща стойност 94 млрд. долара, формирайки 23% от всички рекламни приходи, което е в пъти повече от времето, прекарано в тази медия. Най-голям дял има телевизията с приходи от 180 млрд. долара. На трето място е интернет с 62 млрд. долара. Следват списанията с 43 млрд. долара и радиото с 32 млрд. долара.
Оказва се, че спадът на приходите от реклама във вестникарския бизнес, с който като че ли свикнахме през последните години, е характерен предимно за развитите пазари в Северна Америка и Европа, където през 2010 г. се наблюдава свиване с 9% и 1% съответно на годишна база. В Южна Америка и Азия пазарът продължава да расте и приходите бележат ръстове от 6% и 3% през 2010 г.
Рекламните приходи в онлайн и телевизия продължават възходящия си тренд на всички пазари през 2010 г. и въпреки това ръстовете са много по-скромни в развитите държави в сравнение с развиващите се.
Повсеместна е обаче тенденцията за миграция на рекламните приходи от принт в онлайн. Големите печеливши от това се оказва, че не са вестниците, а интернет търсачки като Google, Bing и Yahoo, които прибират по-голямата част от приходите. Очаква се през 2011 г. рекламните приходи в интернет да изпреварят тези във вестниците на американския пазар. Рийс очаква същото да се случи в рамките на две до три години и в Азия и няколко години по-късно и в Западна Европа.

Вестниците имат нужда от нов модел

Фактът, че голяма част от вестниците в Северна Америка са зависими от приходите си от печатна реклама, доведе до това секторът да се срине по време на финансовата криза през 2009 г. след рязко свиване на разходите в принт от страна на рекламодателите. Спад в приходите от печатна реклама се наблюдава и в Европа, но за разлика от САЩ тук вестниците изкарват немалко пари от продажба на изданията си, които през 2009 г. дори изпреварват приходите от принт реклама. В същото време в Латинска Америка и Азия приходите от абонаменти и свободна продажба на вестници винаги са били по-големи от тези от реклама. В развиващите се пазари вестниците продължават да бележат стабилни ръстове и в двата източника на приходи – реклама и продажба.
Продажбата на онлайн реклама и въвеждането на такса за четене на онлайн съдържание заемат незначителни дялове в общата структура на приходите на вестниците в цял свят. "Освен ако не се появи нов модел, онлайн ще остане малък източник на приходи за вестниците и затова ние трябва да продължим да развиваме принт продуктите си, които изкарват пари", призова Рийс участниците в конгреса.
Според проучването на WAN-IFRA през 2010 г. тиражите на вестниците в световен мащаб спадат с 2% до 519 милиона екземпляра, тенденция, която много анализатори определят по-скоро като структурно, а не циклично явление. По-малките тиражи се компенсират частично от нарастващия дял на онлайн потребителите, които вече формират 33% от читателите на печатни издания. Все още обаче съотношението е в полза на читателите на принт изданията на вестниците.

Консолидация

През 2010 г. общият брой ежедневни вестници в световен мащаб нарастват до 14 853 от 14 619 през 2009 г. и 13 223 през 2006 г. Въпреки това докладът на WAN-IFRA за състоянието на сектора отчита и тенденция на консолидация. "Много издателства решиха през изминалата година да затворят издания с неустойчиви и нерентабилни модели", коментира Рийс.
При безплатните вестници през изминалата година се наблюдава намаляване както на броя издания, така и на техния тираж. Като цяло развитите пазари имат достатъчно рекламни възможности, за да развият и подкрепят пазара на безплатни издания. В държави като Китай, Индия и Бразилия този тип печатни издания са особено непопулярни. Трябва да се има предвид все пак, че безплатните ежедневници добавиха в известен смисъл енергия на пазара, твърди Рийс, и тласнаха по-младото поколение да чете вестници. Според проучване на Gallup TNS сред младите читатели между 15 и 24 години, 18% от този сегмент на аудиторията чете платени вестници, а 32% предпочитат безплатни.
През 2011 издателите в цял свят продължават да тестват различни възможности да реализират приходи онлайн. Засега обаче никой не е намерил устойчив модел да замени изгубените постъпления от печатна реклама.
***
Световната асоциация на вестниците и новинарските издания WAN-IFRA представлява повече от 18 000 издания, 15 000 уебсайта и 3000 компании в повече от 120 държави в цял свят. Тя е създадена през юли 2009 г. чрез сливането на двете организации World Association of Newspapers (WAN) и IFRA.

Стр. 34

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 24.03.2011

Вестниците страдат най-много от липса на реклама

"Една от характерните тенденции за изминалата година е повишаването на креативността на рекламните отдели в медиите. Те предлагаха всевъзможно бартери, отстъпки и промоции, за да привлекат рекламодатели", коментира управителят на "Пиеро97" Иво Цеков по време на 15-ия рекламен форум вчера.

Телевизията

Това се отнася в най-голяма степен за телевизиите. И през 2010 г. 90% от големите рекламодатели продължиха да инвестират в телевизионната реклама. Тенденцията от 2009 г. за намаляване на цените и "изстискване" на все повече отстъпки продължи с пълна сила. Въпреки това се наложи големите телевизии да намалят цените на рекламните си тарифи с до 5%. Останалите канали се бореха за сделки с все по-намаляващи стойности.

Пресата

Драстичният спад на рекламата в пресата се отрази най-силно на вестниците. Едни от най-големите рекламодатели – автомобилните компании, финансови институции, телекомуникации, модни марки, недвижими имоти, и през 2010 г. продължиха да намаляват бюджетите си за пресата. Причина за това се оказа съмнението за ефективността на рекламата там. Продължава да липсва прозрачност по отношение на обявените тиражи. Негативните тенденции се отразиха и на пазарния дял на пресата от общия рекламен сплит. Той спада от 2 до 4% на година, от 2007 до 2010 г.

Радиото

Ситуацията при радиото остана относително стабилна през трудната 2010 г. Радиопазарът демонстрира стабилен дял – между 7 и 8% от 2007 г. досега. За да запазят добрите си позиции, радиостанциите масово започнаха да предлагат допълнителни бонусни излъчвания към заявените бартерни сделки, специални извънтарифни отстъпки и прочие. Сериозен проблем в тази медия е липсата на ефективен метод за измерване на стойностите на рекламата.

Интернет

През миналата година рекламата в интернет бележи невероятен нетен ръст от 5%, като дисплейната реклама се оказа с най-голям дял – над 80%, докато рекламата на клик бе само с 10% дял. Най-голяма част от рекламните бюджети отиват в новинарските сайтове, показват данни от проучване на TNS/TV Plan. Резултатите сочат още, че рекламата във "Фейсбук" е нараснала 4 пъти спрямо 2009 г. Социалната мрежа привлича повече от половината активни потребители. В България те са близо 2 млн. "Гугъл" остава с лидерска позиция при търсенето по ключови думи с 98% дял, показват данните от проучването.

Стр. 12 – 13