в. Новинар Юг, Хасково | 2010-02-23

Георги Лозанов. медиен експерт

Интервю на Стойко Стоянов.

- Г-н Лозанов, операцията срещу мафията "Октопод" е медийна бомба вече втора седмица. Защо българските разследващи журналисти не видяха за 10 години съмнителния бизнес и подозрителен обществен имидж на Алексей Петров?

- Общо взето е правило, че журналистическата машина не тръгва сама. За да се задвижи, й трябва събитие. И Алексвй Петров във връзка с атентатите срещу него или с осветляването му от Румен Петков след срещата с братя Галеви влизаше в полето на засилено медийно внимание, и то съвсем не откъм добрите. Но също така е вярно, че не журналистиката го идентифицира като едно от най-опасните сенчести лица на прехода. И за това си има причини от различен порядък.
Първо е тъй наречената банализация на злото – толкова е устойчиво всекидневното нарушаване на нормите във всичко, че самото то се е превърнало в норма. Това е прокобата на прехода – не можеш да видиш злото, дори сам да не му принадлежиш. Под плаща на тази придобита морална слепота Алексей Петров е изминавал безпроблемно усуканите си социални маршрути.
Второ – страхът! Да се посочват публично конкретните носители на злото навсякъде по света е опасна работа, а в България двойно по-опасна, защото почти не съществуват територии извън него, където да се спасиш. Нито правораздавателната система, нито политиците, нито дори собствените им редакции не изглеждат достатъчно сигурна защита за нашите разследващи журналисти. Най-много те да използват конфликта на едни бандити с други, за да могат под покровителството на първите да разобличат вторите. Но тогава не можеш вече да си сигурен дали продължаваш да си журналист, или си станал съучастник. А и не знаеш кога интересът отново ще съюзи довчерашните врагове и заедно ще те "поръчат".
Трето – пак страхът! Съвсем конкретен, физически – да те залеят с киселина, да ти изпочупят кокалите. Алексей Петров съзнателно или неволно стана едно от нарицателните на заплахата срещу журналисти у нас. И сега, когато е арестуван, много от казаното или написаното за него в медиите носи реванша на дългото принудително премълчаване. Прилича на отприщена река, макар страхът да не е изчезнал, а само е паднал на дъното й: ами ако се измъкне, ако го пуснат?
Четвърто – неписаният договор. В нашето малко предмодерно общество повечето от силните на деня, включително и в медийната сфера, се познават добре и ако нямат специален повод да враждуват помежду си, се подкрепят, пазят се взаимно, според поговорката "Гарван гарвану…". А от всичко, което излезе за Алексей Петров, стана ясно, че той им е принадлежал, бил е от недосегаемите, които са такива именно според неписания договор помежду им. Кълбо косми в гърлото на днешна България, което тя нито може да преглътне, нито да изплюе. Поне не наведнъж. Случаят с Алексей Петров дава надежда, че ако опита един по един, може би ще успее.

- Не е ли странно, че медиите демонстрират, че всичко знаят, а вадят факти, разработки и истории чак след като убият или арестуват някого?

- Вън от необходимата събитийност, за която вече споменах, тук, разбира се, влияе един неоконформизъм, в който обществото ни влезе след романтическия период на прехода и често медиите, вместо да търсят критически или поне алтернативни стратегии на властта, продължават нейните, харесва им да влизат в ролята на "орган" на този или онзи държавен мъж политик, полицай, прокурор и пр.
Но има и едно дефинитивно професионално разделение, което опира до това какво значи да знаеш – да си научил за нещо в частен разговор или да си получил публична информация за него. За жълтите вестници и сходните електронни издания обикновено е достатъчно първото. Така там излизат повече и по-скандални истини, но пък самото понятие за истина се размива, губи се. Тя се измерва по това доколкото те забавлява и ти вдига адреналина. Получава се някакъв екстремен инфотеймънт, за който не са и сънували там, откъдето идва понятието.

- Скандалът с октопода не е ли черна точка за свободното слово, как хората да вярват на медиите, че не са поръчкоди и не работят избирателно, още повече, че Едвин Сугарев вече твърди, че мафията си има и вестник, а пък отдавна една политическа партия контролира дузина издания?

- Скандалът в случая не е тпкова с Алексей Петров сам по себе си -това е в сферата на баналното, колкото във формите на легитимация, които нашата държава и общество му дадоха. Персоната "Алексей Петров" се появява в пресечната точка на бившата ДС и спортните школи, където поначало се акушираха субектите на посткомунистическото насилие, естествен "правоприемник" на комунистическото. Само че първото беше повече идеологическо, докато второто е повече физическо, което пък правеше решаващи силните мускули.
Тук в скоби искам да кажа нещо за спорта на стадиона или в залата той може да роди върхови човешки постижения, но щом излезе навън, се превръща в културно неовладян източник на агресия. Независимо дали резултатът ще са счупени пейки от запалянковци, или счупени глави от мутри, които преди това издайнически се наричаха борци.
Та Алексей Петров е такъв продукт – ДС-спортист-извън-спорта, който обаче службите на уж новата демократична държава пускат под една или друга форма до върховете си, от което пък кой знае защо той се оказва на ключови постове в държавни предприятия като "Кремиковци" и НОИ. Но и това е малко – "пагонизираното" му мускулесто тяло е легитимирано и в академичната публичност от УНСС, а и в медийната – със статии и интервюта, докато накрая сам се сдобива с медиа. Поне според изключително настойчивата мълва, подклаждана и от това, че у нас правната прозрачност на медийните капитали е слаба.
Тъкмо търсенето на медийно влияние и легитимация обаче сякаш беше фаталната грешка на Алексей Петров, защото колко на светло може да излезе една тъмна фигура, без да му се опърлят мустаците? Едно е да дърпаш конците от мазето, друго е да имаш публичен разказ за себе си, дори да ти помагат да го напишеш такива тренирани журналисти като Патрашкова и Дачков.
Впрочем, преди да арестуват Петров, те се усетиха и демонстрираха желание да се еманципират от него, но след ареста му явно трябваше да изпълнят поети ангажименти и да се превърнат в пътуващата трупа за защитата му. Но според мен и това е временно. Ако Алексей Петров бъде признат за виновен, те постепенно ще обърнат отношението си към него, докато се причислят към най-активните му критици, които при това знаят повече от другите. А и поне за Дачков вярвам, че накрая журналистическите мотиви побеждават останалите.

- Хората са объркани, как да разчетат образа на Алексей Петров по знаците, които излъчи от ареста – представя се за жертва на Цветанов и Борисов, иска среща с американския посланик, страх го е, че ще го убият в килията, дъвче дъвка пред независимия съд…

- Едва ли си заслужава хората да разчитат знаците, които Алексей Петров дава сам за себе си. Едно, защото голяма част от тях са тенденциозно разнопосочни, чиято цел е на принципа на заешките следи – да объркат аудиторията и да мистифицират образа му, така че да не се разбере кой е той всъщност и в общата мъгла да се измъкне от собствената си самоличност. А някои от тях определено са "мафиотски нишани" – предупреждения и закани, адресирани към конкретни лица, за което само те си знаят.
Връзките и аналогии с Бойко Борисов обаче са далеч по-сериозна тема, защото изтъкването им в момента е основната стратегия на публичната защита на Алексей Петров – чрез полагането му като жертва на общия крах на справедливостта у нас. В смисъл: ако той е обвиняван, а Бойко го обвинява, това ще е несправедливост, по-голяма и от тази, в която е обвиняван. Но дори да приемем, че пресичането в миналото на биографиите им може да е аргумент с днешна дата, в момента Борисов е министър-председател, т.е. той представлява не себе си, а тези, които са го избрали и Петров в последна сметка отговаря пред тях. А те нито са имали общ бизнес с него, нито са тренирали заедно. С други думи, Петров и застъпниците му искат да използват Бойко за спасителна лодка. Все още прошепваното, но с перспектива да увеличава децибелите си в търсене на подобия между им, трябва да измъкне Петров от бурята на общественото недоволство. Генералът, ще не ще, невидимо да му прелее имидж, или измерено по друг начин -спечелени на изборите гласове. Макар че той ги спечели, тъкмо за да вкара престъпниците на прехода в съда и съответно в затвора. Тоест, Петров иска невъзможното, вероятно окуражен, че досега неведнъж го е получавал. И ако този път не го получи, има шанс това да се окаже повратна точка в отношенията между лидерите на държавата и лидерите на беззаконието, между публични ангажименти и лични сметки.

- Ще се отрази ли задържането на Алексей Петров и хората му върху политическия живот, какви трусове да очакваме?

• Ще се отрази, но не задържането им, а осъждането им и то и да бъдат осъдени, и да не бъдат. Осъждането на Петров има потенциала да се преживее като ритуалното разсичане на кентавъра "държава-мутра", който от години опустошава нашите земи. А и Петров очевидно е достатъчно дълбоко забъркан в аферите на прехода, така че, изваден от тях, ще събори като плочки на домино каскади от злоупотреби с власт в различни времена и посоки.
Неосъждането му пък има потенциала да събори правителството, защото именно този случай, а не Маргините или Наглите, да речем, се преживява като начало на обещаното от Бойко и вече предизвикващо признаци на нетърпение възстановяване на справедливостта в нашето общество.
Ако не стане нищо и Петров излезе от ареста на бял кон, на генерала ще му се наложи да слезе от своя, защото ще се подреди във върволицата от политици на прехода, излъгали очакванията на избирателите си. И тяхното недоволство, пропорционално на вложеното доверие, ще е в непознати досега размери. Въобще, както Бойко споделя, те с Петров от младостта си са били в състезание и сега на неговата карта е заложена самата държавна власт.

- Защо, Въпреки силната пропаганда на МВР и прокуратурата с акциите срещу мафията, липсва ясен дебат в обществото по тази тема, хората сякаш не искат да се ангажират?

- Причините са много и някои от тях вече изтъкнах. Тук ми се иска да добавя само, че висящите съдебни дела водят до висящи обществени дебати, а висящите обществени дебати бързо излизат от публичността, тръгват по масите, обрастват със слухове и измислици, докато затихнат в черната дупка на "всичко е все същото".

- Има ли опасност имената, които сега се изваждат около "Октопод", да се превърнат в герои?

- Ако не бъдат осъдени, има, защото ще са победили новата власт и, макар и негласно, ще са капитализирали доверието, което тя е загубила. На този принцип въобще в нас се създаде псевдогероическия разказ за мутрите и далавераджиите, а самата далавера се превърна в знак за престиж.

- Казват, че калпавите и корумпираните останали в България, а качествените се изнесли от тази територия. Имаме ли ясна представа в какъв народ се превръщаме извън митовете, които си самовнушаваме?

- На народа нищо му няма, народ като народ, той е "природна даденост", като ромона на реката или звездното небе над нас. Оттам нататък започва неговата културна идентичност, а тя минава през колективната идентификацията с елитите. И тук вече идва проблемът, защото те най-често са отдадени на своето признание не заради него самото, а заради битовите облаги, които им носи; практикуват го не в перспективата на вечността, а на тленните привилегии. Така всичко става евтино, еснафско, кичозно. Бай Ганьо, който е създаден от Алеко като карикатурен герой, се е превърнал в типичен. И това в най-голяма степен се отнася за политическия ни елит, който не използва властта като шанс за историческо безсмъртие, а за да придобие нещо, което не му се полага. Заменя славата и величието й за джип, 50 декара край морето и службица за роднини и съпартийци. Заменката стана метафора на елитите на прехода, от което те самите бяха заменени със собствените си фалшиви подобия.
Но през всичките тези години все пак се появиха двама лидери, които като характер и целенасоченост да носят автентична воля за власт – Костов и Борисов. И след като въпреки това Костов се провали и сега му се налага да спи в политическия чертог на ГЕРБ, надеждите опират само до Борисов, т.е. в момента зависят от изхода от операция "Октопод".

- Какво да очакваме от опрощението, което Станишев и Борисов си дадоха на Заговезни?

- Нищо да не очакваме, защото и без това Станишев напълно се износи като политически враг на Борисов, при това сякаш единственият, и дори вече имаше риск клонът да се привие и той да започне да буди съчувствие. А и според заявката на Борисов, като носител на дясна власт, която се бори с корупцията във властта, други двама лидери много по-заслужено трябва да влязат в ролята на врага – Първанов и Доган. Това обаче в най-добрия случай са предстоящи серии от българския сериал, който, както знаем, все не се получава. И продължаваме да гледаме турски, докато не спираме да се оплакваме, че ги пускат.

Стр. 4, 7

в. Всичко за семейството | 2010-02-25

Изминали са 13 години, откакто от "Хоризонт" угасиха червената лампичка на микрофона на предаването "Разговор с вас", което най-известната ни радиожурналистка Божана Димитрова водеше всеки петъчен следобед – в продължение на четвърт век пред 4 милиона слушатели… "Глас, който гали или звъни като тревожна камбана", "настъпателна и с наточен на брус език" – това са само щрихи от портрета й, с който някога я обрисува големият ни вестникар Петър Станчев. Но магията на нейния глас и силата на словото й не са отзвучали, щом и сега Божана Димитрова си остава емблематично име за професионалист в гилдията и хората не я забравят… Сценариите на всичките й предавания – стотици страници, изпълнени със събития, имена, случки, коментари, се пазят в библиотеката на Факултета по журналистика. А неин почитател – Еньо Марков от селцето Малка Верея, записвал всеки "Разговор с вас" – от първия през 1974 г. до последния през 1997-а, и пазел касетите в шкаф в скромната си къща…
В навечерието на 70-ия й рожден ден – на 22 февруари, гостувам в уютния й софийски дом за (не)юбилеен разговор с Божана Димитрова, която е и авторка на нашия вестник. Искам да си спестя баналния и нетактичен въпрос как се чувства една преливаща от жизненост и енергия жена като Божана… Тя и сега пътува, според думите й – по цялата тази наша земя българска, няма място, където не е била, и на което отновои отново се връща… Търся спасителен пояс в прозрението на великата Коко Шанел: "Никой не е млад след 40 години, но можеш да бъдеш неустоим на всяка възраст… " С бързия си и безпогрешенрефлекс Божана изстрелва: "И животът е неустоим, ако го живееш, както трябва!"
И вместо музикалната интермедия – бисерното Моцартово " Анданте", с което започваше всеки "Разговор с вас", тя подхваща диалога: "3а мен е чест да разговарям на страниците на вашия вестник, който обичам и уважавам. Той не прилича на онези, силиконовите издания със съмнителен жълт цвят. Ласкае ме това, че от време на време съм ваш сътрудник, защото намирам, че сега вестникът ви има много по-широка бленда, обединява и докосва семейството, а това е едно безбрежно пространство. – И с неподправената си интонация Божана отчетливо произнася: "всичко", "засемейството" – това са две клетвени думи, не само за мен! Моята дъщеря и в Брюксел си купува вестника." (Милена Димитрова, израснала в студиото на майка си, където пишела и домашните си като ученичка, днес е журналистка с докторска титла, авторка на няколко книги, на работа в Европейския парламент.)
Божана Димитрова е родена в София, завършва Българска филология и две години учителства в гимназията в Карлово. През 1965 г. печели конкурс за репортер в Националното радио и оттогава студиото за нея и с нея става едно от най-силните енергийни места. След над 4 десетилетия в журналистиката, от които 35 активни радиогодини, тя знае, че има какво да предаде от богатия си професионален опит. Но не иска да звучи в стил "спомени на стария воин" или дидактично към младите. И ако сега порови във въглените и жарта на живота си, то е " за да разкаже проживялото на внучката и на внука си, на децата ни, на тези, които идват след нас, за да извървят сами своя път към истината". Защото много лесно се къса тънката и фина нишка между поколенията, въздъхва събеседничката ми. "Аз, оказва се, съм човек, който преживя три режима. Особено последните два – и със социалистическия, и с демократичния отпечатък, се намесиха доста разпоредително и грубо в нашата младост и в онези по-спокойни, по-мъдри години. Така ние останахме едно поколение, което беше много зависимо от цялата му обкръжаваща среда…"
Поразява ме самокритичния тон на Божана и не от куртоазия вметвам, че радиото, особено в тоталитарните времена, винаги е говорело на два гласа – официалния, казионния, и нормалния, човешкия, към който тя самата винаги се е придържала. Затова и досега нейни слушатели и приятели от пялата страна продължават да я спират с добра дума – в автобуса, в магазина, на улицата… "Това е обяснимо именно с онзи, втория глас – казва простичко тя. – Слушателите винаги безпогрешно разделят поръчките от таланта, кухите фрази от умението за нормален диалог, с премълчани или само подсказани детайли. Ето, те не ми напомнят за моите репортажи от манифестации и митинги, това организирано позорище, както ги нарича Сирак Скитник. Те ми припомнят епизод, случка, име, песен, Дико-Илиевите хора, които извадих от забравата, с добро чувство, с доверие. Помните ли как се намесихте, как ме спасихте, как кръстихме детето си на вашето име – Божена…"
Омаяна от гласа и словото на домакинята, чак сега забелязвам картините в дома й – родопските моми на нейните приятели художници – Георги Ковачев и Милка Пенкова, двата нейни портрета (с молив и масло) на Елза Гоева, родни пейзажи. В хола Божана е подредила и трите си последни по време награди – пластиката от камък и дърво "Следа в ефира",елегантната "Златна роза" на Международната дамска организация "Зонта" и бронзовата реплика на женска фигура на Васка Емануилова – приза "Златен глас" в памет на ранозаглъхналия глас на Надежда Дженева, учреден от съпруга й Кеворк Кеворкян.
Напълно заслужено радиожурналистката е първата носителка на наградата "Следа в ефира" – прилягай, защото тя опровергава максимата на древните римляни "Думите отлитат, написаното остава". "Без да кокетирам, казва тя, аз и досега търся отговор защо толкова дълго живее онова, което е излетяло само като следа в ефира. Единият отговор може би е, че предаването е било с добро и за добро. Другият – че хората са чели между редовете и думите, те сигурно са стигали до онзи вътрешен глас, който са искали да чуят." Разговор с вас" бе направено, за да се намеси във всекидневния живот на хората, а това е сърцевината на истинското, гражданското, общественото радио. Ако журналистът може да докосне нещата от живота, които интересуват теб, мен, нас, той вече е на верен път. И това бе мисленето в съзвучие на цял един екип, а екипната работа в радиото е сладка."
Доколко съвременната ни журналистика е коректив на болното ни общество? "Намирам, че журналистиката отстъпи от своето намерение да бъде коректив на обществения живот. Може би бързо сменящите се правителства, режими, родиха един нов тип журналистика, която е по-близо до сервилността, до поддакването, до венцеславенето на силните на деня. Журналистът не може да върви след победителите! Той трябва да държи юздите на конете на препускащата колесница на живота ни, а не да се тътри отзад, в прахоляка… Има още много какво да направи журналистиката, за да си извоюва заслуженото място на коректив на властта, да бъде не четвъртата, а първата власт. В този смисъл искам да насърча младите колеги да бъдат по-безцеремонни, по-непрощаващи. Дългът на журналиста е да бъде коректив, съвест, съдник, но и да проглежда напред."
Питам Божана как влияе на самочувствието й, че към името й неизменно добавят "радиолегендата". "С цялата искреност ще ти кажа, че много се смущавам и даже ми е неприятно, когато употребяват това клише. Не само не ме ласкае, намирам го за проява на лош вкус. И винаги бързам да се оправдая, че не става дума за никаква легенда, а за съвестно свършена дългогодишна работа. Това няма знак на равенство с легендата! Често се връщам към една мисъл на Виктор Юго -" Популярността, тази голяма л ъжкиня…" Много ефимерни пеперуди литнаха под лъчите на прожекторите, но изчезнаха с угасването на светлината. Другата трагедия на бързо разцъфтялата популярност е как застива на едно място тя и човекът спира да се развива, свършва като журналист. Доста опасно е младенченското изживяване за непогрешимост и великост…"
За Божана Димитрова професия репортер е и призвание, и привилегия. Нарича я триумфалната арка на журналистиката, защото позволява да бъдеш новинар, но и пръв коментатор, да имаш предимството да водиш общественото мнение. За такава работа, убедена е тя, се иска освен образование, и сърце, усет. мярка, неумора, несекваш интерес към всичко ново под слънцето. "Затова бих казала, че оставам репортер до края на живота си. Всяко тръгване – по улицата дори, аз го гледам през очите на репортера – отбелязвам, че от това няма да стане репортаж, правя въображаеми анкети и интервюта с хора в трамвая… Репортерството е строй на мисленето и навик до живот."

Стр. 1, 23

в. Всичко за семейството | 2010-02-25

САШКА ВАСЕВА е родена на 12 октомври 1966 г. в Дупница в семейство на военен – с чин старшина, и домакиня. Завършва с отличен техникума по тютюневи изделия -специалност технолог. След него – начална педагогика с пиано в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград, но никога не е работила като учителка. Започва кариерата си през 1990 г. като вариететна певица и работи с Боби шоу. Две години по-късно гастролира с естраден репертоар в Италия… През 1993 г. участва във фестивала "Пирин фолк" и песента " Може ли да се забрави Георги" става хит. В продължение на три години печели наградата на публиката. През пролетта на 1996 г. в зала 1 на НДК на концерт-конкурс "Звездата на фолк панаир", който е за изпълнител и хит на 1995 г., Сашка е без конкуренция. На фестивала "Тетовски филиграни" в Македония печели приз за най-добър чуждестранен изпълнител. През 1996 г. се ражда другият й тотален хит "Левовете в марки". На4 юли 1999 г. попфолк певицата се омъжва за българина с германско гражданство Христо Бакърджиев, представител на "Мишлен" за България. Родители са на Христо-Никола (10 г.) и на Христина-Елена (2).
Освен като певица, Сашка се изявява и като водеща (2004-2005) на предаванията "Ерогенна зона" по Канал 3, "Еротични фантазии" по МСАТ и "Звезди и герои" по Военния канал.
Издала е албумите: "Може ли да се забрави Георги’ (1994 г.), "Море сокол пие" (1995), "Инфлация и любов" (1996), "Мейк лав, нот уор" (1997 ), "Спартакус момче" (1998), "Върхът на мечтите" (1999), "Ч.Р.Д."(2003), "Сашка’2005", "Сашка’2006". С най-новия ‘Сашка Васева The Best" отпразнува 20-годишен творчески юбилей.
Взривоопасната Сашка Васева, която допреди десетина години издаваше албумите си в стохиляден тираж, се познаваме отдавна. В редакцията много я харесахме, отразявахме нейните успехи, гостувахме в родния й дом, в имението в с.Ресилово. Но по-късно се дистанцирахме от публичните и семейни екшъни, които разиграваше. Поводът да се видим отново е 20-годишният й творчески юбилей, който отпразнува с концерт промоция на новия си албум "Сашка Васевa-The Best". Столичният клуб преливаше от фенове и колеги. Почетоха я и от конкурентната попгилдия – Криси Димитрова, Краси Аврамов, Цецо Елвиса… А премиерът Бойко Борисов, който бе поканен, изпрати кошница с цветя и поздравително писмо до юбилярката. Под горещите впечатления от шоуто, продължило четири часа, се срещаме със Сашка на чаша чай. Първата лястовичка на попфолка обещава в името на старото приятелство да бъде пределно откровена.

- С "Happy Birthday, мистър премиер" от новия си диск възпя Генерала. Досущ като американския секссимвол Мерилин Монро. Търсила ли си подобна препратка?

- Харесвам много Бойко Борисов, защото е най-обичаният политик в днешно време. Затова му посветих парчето "Класика в жанра ", което е микс от хитовете "Happy Birthday, мистър премиер", "Камъните падат" и "Иване". Музиката написа Пламен Велинов. Пея и на английски, и на немски език. В клипа със снимки в генералската си униформа присъства и Бойко. За промоцията на видеото потърсих първо телевизията, чийто собственик се пише негов приятел. Отказа ми с думите: "Откъде накъде ще му правя реклама, след като ни праща данъчни за проверка." Клипът се завъртя в други телевизии. И понеже чашата преля, написах писмо до Генерала. В него изразих мнението на колегите ми от попфолка и естрадата, чиито говорител съм, че НАП трябва да проверява не нас, а оялите се продуценти. Получих заплахи и сега ходя с охрана, като в борческите години на прехода.
(Сашка видимо се ядосва и я изчаквам да се поуспокои).

-… Твоите хитове се родиха точно в тези времена. Повечето си включила в юбилейния си диск, но има и непознати песни.

- Продуцентът ми Владислав Славов гледа под лупа цялото ми творчество и той, а не аз, избра бързи, комерсиални песни, които редува с бавни. Четири балади сега за първи път виждат бял свят. Най-любима мие "Първият мъж" по музика на "Ку-ку бенд". Моят текст е много романтичен, но за съжаление не е лична емоция. Разделих се с девствеността си на 21 г., без обич към "героя". И понеже заговорихме за баладите, "Влезе в живота ми" е много специална.

- На кого е посветена?

-… На Поли Пантев. През 1996 г., когато дойдох в София, управлявах музикалната му компания "Мегаденс".

- Имахте ли интимни отношения?

- Не му станах любовница и гневно ми каза: "Птичето на късмета един път каца на рамото" .След това му мина и държеше никой да не ме докосва. Гледаше на мен като на скъпа вещ. Имахме чудесни отношения в продължение на две години. Идваше на концертите ми с цялата охрана. Пеех му италиански песни, които много обичаше. Поли беше великодушен и интелигентен -дипломиран философ. Всяка събота ходеше в църквата "Св. Неделя" и помагаше, а във фирмата му работеха сираци. От него се научих на милосърдие. Познавам го от хубавата му страна и не мога да повярвам, че е бил мафиот.

- С "Левовете в марки" изпревари въвеждането на валутния борд у нас. Как се роди идеята?

- Това е единствената ми социално ангажирана песен и дано ми дойде вдъхновение да изпея и друга. Текстът, като всички останали, е фотокопие на действителността с доза лично преживяване. Пътувах за участие в Боровец и си мислех, сега, като взема кошницата с пари, къде д а я сложа. Толкова много хартийки, а стойността им – 100 долара. Казах си, гледай какво нещо е инфлацията. Пламен Велинов ми бе дал една поп песен, написана за Деян Неделчев, който бе заминал за ЮАР. "Напълних" я с моя комерсиален текст и парчето стана хит само за една нощ.

- Двадесет години на сцената са време за равносметка. Като се обърнеш назад какво виждаш?

Всенародна любов и екшъни. В началото моята публика бе предимно мъжка, след като родих и жените започнаха да ме харесват, после и техните деца. А сега и гейовете – откриха Лейди ГаГа в моята провокативност. След концертите феновете идват при мен, прегръщат ме, целуват… Всеки един от тях ме дарява с капка любов, която за мен тежи много. Във философски аспект човек е дошъл на земята, за да получи любов и да я предаде на Бога. Затова съм търпелива и всеотдайна.

- А екшъните?

- Никой изпълнител не беше сигурен, че ще оцелее след концерт. Веднъж започнах купона с хита" Георги". Оказа се, че братът на един мафиот носи същото име. И оня ми ти тип, като извади пистолета и започна да стреля… Настана страхотна паника. Гилзите падаха на сантиметър от мен. В един момент се скрих под бар-плота, който беше от гранит, и оттам изнесох целия си концерт. Иво Карамански ме канеше да пея на рождените му дни и след това съжалявах. Един път ме носи на гръб, та се биха с моя приятел Иван – първата ми софийска любов. Блазнеше ме и мисълта, че е столичанин. Това е то философията на селянката от Дупница (Ха-ха-ха).

- Но те нарекоха Дупнишката мадона и не те забравиха след толкова дълго отсъствие от сцената.

- В професионалната пауза отгледах двете си деца. Според мен най-важното за една жена е да стане майка. Когато бях на върха, се молех на Бога в параклиса ми в Ресиловода ме дари със син. Сбъдна се моята мечта. Към Христо-Никола, който отгледах сама, бях орлица. А за Христина-Елена се доверявам и на детегледачка.

- Като дипломиран педагог как ги възпитаваш?

- С две думи – всеотдайна и луда майка съм. Възпитавам децата си с много обич и съм на двете крайности. Глезя ги, но съм строга по отношение на здравето им. Следвам принципа на любимия ми философ Жан-Жак Русо – назад към природата. Храня ги с екологично чиста храна от фермата в с.Ресилово, където е имението ни върху площ от 13 декара. Имаме кокошки, 2 козички, чието мляко е истински еликсир за здравето. Лекувам ги с билки от Рила – най-магичната планина, а не с химия. Христо-Никола има златни ръце. От 6-годишен кара джипа ми по селските пътища. И разбира много от двигатели. ХристинаЕлена ще наследи моя талант, любимият й певец е Азис. На 5 месеца я заведох при него и сега си го спомня и попява, ако щеш ми вярвай!

- Кой те извади от 10-годишното затишие?

- Скандалът с Нешка Робева.

- Посвети й стихотворението си "Корифей". Беше ли режисиран вашият скандал във "ВИЛ дене"?

- Не. Нешка неистово ме мрази, защото за нея аз съм символ на попфолка. Тя тръгна с жилото напред. Била съм правила с танците си дупки в земята… Обяви ми война и влязох в битка. Винаги съм вървяла по острието на бръснача. Падам и продължавам с надежда да намеря верния път. Е, понякога греша, но когато си личност и уважаваш себе си, се налага и да се разкайваш. Извиних се на Ивайло (мениджъра на Васил Найденов- б.а.), защото го засегнах за нестандартната му сексуална ориентация. Но той иронизираше моя колега и защитник Радо Шишарката. Чувството ми за справедливост е най-силната ми черта. Обяснимо е, според китайския зодиак съм Огнен кон (от тази зодия са и Стоичков и Слави Трифонов), как да си мълча.

- Все пак можеше да положиш малко усилия и да се понаучиш да танцуваш.

- Не исках да участвам в подобно риалити, но продуцентите казаха, че шоуто ще е много положително. Затова се навих. Бях поканена да бъда самата себе си -атрактивната Сашка Васева. Вложих енергията си да правя шоу, а не смешни стъпки. И изпълних договора си.

- И какво спечели?

- Петцифрен хонорар и съм благодарна на "ВИП дене", сега се скъсвам от участия. На студентския празник в Свищов миналата година пях пред 3000 души. Като се появих, от раз публиката започна да ме снима с мобилните си телефони. Адреналинът ми се вдигна и скочих на масата на ректора. Охраната ме свали веднага, а ректорът избяга…

- Направи ни свидетели и на семейните си битки. Не прекали ли тогава?

- Цял живот ме преследват скандали. Не ги търся, те сами ме намират. Може би Бог има нещо предвид, щом постоянно ме поставя пред изпитания. Не унивам! Бодро си влача кръста напред. В скандалите не се изживявам като жертва, а съм воин и победител. Проблеми с Христо ми създадоха митничарите. Те пуснаха духа от бутилката. Обмитиха гумите "Бриджстоун", произведени в Италия -членка на ЕС, което е нарушение на закона. Представих сертификат за това, но някой искаше да унищожи бизнеса на мъжа ми и покрай това нашите отношения се влошиха. Платих висока цена.

- После каза, че Христо те е биел. А той те обяви за психично болна.

- Във войната всички средства са позволени. Ако няма любов, нищо не може да оцелее в тези битки. Родих дъщеричката ни и бурите в семейството стихнаха.

- Сега имаш ли проблеми със съпруга си?

- Никакви. Той движи бизнеса си в Германия. Аз си живея в Ресилово с децата. Идва си и се обичаме. Физическа изневяра бих му простила, но духовна – не.

- Мъжът ти милионер ли е?

- Може и да е такъв, но не ми се отчита. Ние сме германска система. Имението той го построи. С моите смешни доходи никога не мога да вдигна такъв палат. Богати са тези певици, които имат заможни мъже или чичко-паричко за любовници. От хитове не се забогатява, защото в шоу индустрията трябват много пари - за песни, за клипове, за ротацията им по телевизиите…

- Как се запозна с Христо?

- На рождения ми ден през 1998 г., който празнувах в " Кемпински-Зографски", се появи Христо със своя приятелка. Той не знаеше коя съм. Свалих го, защото жената, която го придружаваше, бе омъжена. А аз -една свободна птичка. Мислех, че е правилно да му дам шанс да бъде с мен. Христо ме обвинява, че ако бил останал с онази дама, сега щял да е мултимилиардер, защото го стимулирала да прави пари.

- Смяташ ли се за добра съпруга?

- Рядко правим секс… Христо умира от смях, когато прочете, че съм нимфоманка. Той смята, че съм фригидна в леглото. В любовта аз съм мъченица. Големите ми любови са платонически, а Христо повечето време е далеч от мен. Затова казвам, че съм монахиня с деколте. Регистрирах се в един сайт, не за да се запознавам с разни типове, а да видя какво е отношението им към мен. Фантазиите им са толкова перверзни, че настръхвам.

- Във вашия бизнес освен глас е необходим и сексапил. Но ти си го имаш без помощта на пластичната хирургия.

- Водещото при мен не е бюстът, а хитовете. Имам развит гръден кош от плуването. Нося сутиени тип " бриджитка", които са с по-особена конструкция и повдигат бюста. При мен всичко е естествено.

- А лъскавата точка между веждите някаква източна магия ли е?

-… (Избухва в смях). С тези лепенки прикривам едно липомче. Страхувам се да го премахна.

- А как проходи в музиката?

- От дете съм закърмена с класика. Татко много обича оперетата. Знае всички арии на Видин Даскалов, а аз – женските. И двамата си правихме дуети. Започнах като естрадна певица. Екесъпругът на Лили Иванова Иван Пеев ми написа 3 песни, които отидоха във фонда на БНР. След това заминах за Италия с великия изпълнител на канцонети Димитър Йосифов. С италиано-българската група "No smoking" обикаляхме градовете и радвахме хората. Когато се завърнах в България, прозрях, че фолкът е музиката на бъдещето. Явих се на "Пирин фолк" с песента "Може ли да се забрави Георги" и кариерата ми тръгна. Имах по 2-3 концерта на ден, не се спирах.

- Че си обичана певица е ясно, но не можеш да отречеш, че си и майсторка на пиара.

- Помогна ми в началото. Измислях си разни истории. На тази, че са ме отвлекли в Силистра, се хвана дори и прокурорът – г-н Татарчев. Той обичаше много македонската музика. Бе наредил да ме издирят (следва бурен смях). Един приятел ме пита:"Защо си толкова задръстена на живо, а пред журналистите дърдориш и хората си мислят какво ли не за тебе?" Видя ли камера или микрофон, адреналинът ми скача. Ако и в леглото ми светят прожектори, ще съм най-добрата. Ексихибиционистка съм си, това е.

- Ама ти сериозно ли говориш?

- Бях искрена на 100%.

- Оттук нататък какво да очакваме от теб?

- Имам покани за участия в клубове и заведения," но най-важното за мен е да запиша нови авторски песни. Българка съм и не мога да пея сръбски кавъри. Ще направя дуети (замисля се)… Ще ти кажа – първият ще е с Елза Парини. Имам предложение от продуценти да правя комедийно шоу. Когато реша, мога да бъда и сериозна. Засега сме в начален период на договаряне. По-важното е, че отново казвам "Здравейте" на моите фенове.

Стр. 1, 4, 5
 

сп. OK! | 2010-02-25

Промените в програмната схема на Нова телевизия.

Нова телевизия винаги е била динамична, защото такива са нейните зрители – динамични, млади по дух, търсещи хора. Ние имаме невероятното преимущество да бъдем втори, което означава свободата и задължението да движим пазара напред, да сме смели и новатори, за да можем да се наложим. Ето и тази пролет влизаме силно в сезона с проект, който не е правен досега никъде в света – "Биг Брадър фемили". Една своеобразна дисекция на "българския модел", видян през най-малката му клетка – семейството. За три месеца ще наблюдаваме какви процеси протичат вътре в него, какви са отношенията, които се опитваме да скрием зад стените на дома си, но които диктуват поведението ни навън. Зрителите ще имат възможност да се огледат в съдбите на хората в къщата, да си зададат много въпроси за самите себе си, а какви ще са отговорите им, ще разберем, като видим кое семейство ще изберат за свой фаворит. Очаква ни много интересен експеримент – няма поставени тези, а само отворени теми за дискусии на фона на реалния живот, който, както добре знаем, често пъти е по-любопитен и невероятен и от най-драматичните сериали. Обвързването на високорейтингови забавни формати, какъвто е "Биг Брадър", със сериозни социални теми е наша "запазена" марка, която работи много успешно, защото дава дълбочина на забавлението и успява да вкара сериозни теми във фокуса на интереса на много по-широка аудитория. Така се случи с предишния сезон – "ВИП Брадър", който независимо от атаките, на които беше подлаган, продължава да е най-успешният телевизионен благотворителен проект, защото освен че събра феноменална сума, успя да разшири интереса към благотворителността, изваждайки я на показ. Водещ на този сезон ще бъде Ники Кънчев, а не Николай Урумов или Къци Вапцаров, както пишат жълтите вестници.
Вечерното шоу на Иван и Андрей
Шоуто на Иван и Андрей продължава. Те преминават през много труден период. Трансферът от една телевизия в друга не е шега, а това, съчетано с амбициозния план освен медията да сменят и образа си и да се пробват в тип предаване, за което в България няма традиция, а само една отправна точка – Слави, направи ситуацията още по-сложна. Но ние като медия с лекота поехме риска на такъв експеримент, защото, както вече казах, същността на Нова е да е провокативна и смела, а Иван и Андрей като лица много пасват на профила й. Често ги обвиняват, че копират Слави – първо, това не е Вярно, защото техните търсения са много повече В областта на журналистиката, отколкото на шоуто, и Второ – изборът на жанр не е плагиатство,
това е все едно да не правим новини, защото БНТ вече ги предлага от 50 години. Смятам, че посоката, която Иван и Андрей са избрали, е правилната, но се изисква много работа и време, докато се наложи, защото добра журналистика се прави трудно, а и навикът да бъде гледана късно вечер трябва да се създава тепърва в България.
Станция Нова е много успешен проект и за телевизията, и за Иван и Андрей като продуценти. Тя е поредното предизвикателство, което Нова отправи към себе си и към зрителите, налагайки нов модел на гледане на телевизия през уикенда.
Челюсти беше пореден експеримент -искахме да проверим дали едно успешно радиопредаване може да се излъчва симултанно и по телевизия със същия успех. Оказа се, че подобна формула не работи, затова Диана запазва присъствието си в "Станция Нова", където е просто страхотна, и в бъдеще ще правим заедно и други проекти, защото добрите журналисти са голяма ценност и трябва да бъдат грижливо пазени.
Колелото на късмета започна с летящ старт. То е типичен евъргрийн формат. Въпреки че е ново за българския пазар, създава усещането, че винаги го е имало – толкова е лесно за гледане, с изчистена ясна формула на забавлението. И като към нея се прибави Румен -
масовата аудитория е гарантирана. Печалбата от 100 000 е напълно реална, защото зад нея стои неумолима бизнес логика – колкото повече печелят зрителите, толкова повече предаването се гледа, а високите рейтинги означават високи приходи от реклама. Така че зрителите могат да бъдат спокойни – с тях имаме общ интерес – ние да раздаваме, а те да печелят големи пари.
Сутрешната телевизия става все по-интересно поле за развитие и експерименти. След като политическото говорене уседна трайно в сутрешните блокове и като че ли ги превзе "отвътре" и те се превърнаха в едни безкрайни говорилни, дойде времето за освежаване на форматите. Жанрът "инфотейнмънт" (информация+забавление) отдавна е хит в чуждите телевизии и смятам, че успешната сутрешна формула трябва да е 6 тази посока. От 15 февруари "Здравей, България" е в нов формат – много новини, но представени по интересен и изненадващ начин, балансиран пъзел от сериозни и леки теми, поднесени с динамика и хумор от една свежа, бодра двойка водещи. Един блок без излишни претенции, а по-скоро добронамерен към зрителите и отчитащ какво отговаря на сутрешния им ритъм.
Милен е един от най-успешните водещи в българския ефир, той е журналист с кристално чиста биография и ясно заявена позиция, отстоявана през годините, което е рядка ценност за нашия пазар и затова той има твърдо ядро фенове, които вероятно ще зарадва с ново седмично предаване. В предаването "На кафе" промените ще започнат от март. Ще бъдат свързани с "Биг Брадър", но ще използваме повода, за да променим формата и да го освежим. След края на реалити предаването "На кафе" ще продължи в новия си вариант.
Вие ме "препитахте по целия конспект" и въпреки това има още толкова много неща зa казване, че няма да ни стигне нито времето, нито страниците, но за медия с подобна динамика като Нова, това е естествено състояние. Ние никога не сме се страхували да експериментираме, защото вярваме, че който не рискува, няма особени шансове да спечели… любовта на зрителите.

Стр. 16 – 17

M3 Communications College I Дарина ГАРВАНОВА I2010-02-23

Д-р Камен Ковачев е еднакво добре познат и в PR, и в рекламните среди. Биографията му го свързва както с позицията PR на СУ „Св. Климент Охридски”, така и с факта, че е преподавател пионер по „Реклама” в много български университети. Съвсем естествено д-р Ковачев е поканен от M3 College за базов лектор по Интегрирани маркетингови комуникации. За добавената стойност на ИМК и за това какво е бъдещето на комуникациите с д-р Ковачев разговаря Дарина Гарванова.