в. Уикенд | Васа ГАНЧЕВА | 02.07.2010
Всекиму може да се случи, любезни ми зрителю, така стана и с покорната ти тв наблюдателка, която неочаквано и за зпа участ си загуби… очилата! И от впила орлов поглед в екрана зрителка се превърна в нещо като слушателка на телевизия. И ето какво чу за тебе тя.
Открай време дублажът на филми, сериали и предавания е един от негативните дразнители на малкия екран. Възприето като неизбежно зло, озвучаването с редки изключения не е задоволително за изискванията на съвременния зрител. Говорът, ако е натрапчиво некадърно наложен върху картината, направо може да унищожи впечатлението от най-големия филмов шедьовър до най-семппия сапунен сериал.
По принцип дублажът съществува още от времето на нямото кино, там диктор или актьор разказва вижданото на екрана, а с навлизането на "говорящото" кино техническите тогавашни несъвършенства на звука изискват допълнително нахсинхронно озвучаване. Най-разпространен е дублажът в немскоезичните страни. Руснаци, французи и държави от Ориента неизменно дублират екранните произведения от дълги години. Но това е изключителен майсторлък който, ако не е добре владян, се превръща в изтезание за слуха и зрението.
Има два вида дублаж – overvoice – четене върху оригиналния тест и nachsynhron – озвучаване едно към едно, най-популярно в игралното кино и рекламите. У нас са приложими и двете, но "оувървойс"-ът държи първенството по количество дублирани материали.
По родните телевизии дублажът се осъществява в специализирани студиа от актьори, тонрежисьори и режисьори. Но началото винаги е преводът, често толкова немарлив и гъмжащ от грешки, истинско скудоумие от пропуски, логически и смислови лапсуси, които хвърлят зрителя в джунгла от сюжетни и езикови недоразумения. У нас, независимо от съществуващите преводачески организации, никой не се съобразява с железните правила на преводаческото изкуство и така текстовете и монтажните листове се предоставят на абсолютно случайни лица, некомпетентни, незнаещи майчиния, камо ли чуждия език.
Редактори на дублираните продукти няма
Единствено съществуват те в БНТ, която отколе винаги е държала на правилния и смислен изговор. Така авантюрата придобива плът и кръв и разбива нервите на хората.
Тонрежисьорът е изключително важен, звуковото нюансиране и интерпретациите на ролите, ловкото балансиране между оригиналната и налаганата отгоре фонограма е изкуство, което за съжаление много често е извършвано немарливо. Но и тонстудиата в най-големия си брой са технически остарели, мръсни и неподдържани, направо мизерни. Малко са телевизиите в националния ефир, които осъвременяват техниката и създават приемливи условия за тази деликатна дейност.
Режисьорът на дублажа, любезни ми зрителю, е най-отговорният. Той е, който подбира подходящите гласове според сюжети и роли, той осъществява звуковия мизансцен и ако работата му е калпава, настъпва шок и ужас! Например, ако оригиналният герой говори с драматичен басов тембър, то от екрана звучи писклив глас, ако героинята е комедийна, чуваме на български неистово кълчотене на езика в стремежа да се догони характерното и смешното. Да озвучиш например Ал Пачино с глас на Мики Маус си е престъпление отвсякъде.
У нас дублиращите актьори са не повече от петдесетина активни участници в тайнството на озвучаването. Казват, че са нещо като мафия, трудно пропускаща нови гласове и личности. За по-големите и дългосрочни филми и сериали кастингът е задължителен, но кой ти гледа правилата, важното е да си "гъст" с решаващите в този бизнес.
А бизнес ли е това наистина? У нас дублажът се заплаща срамно ниско – по 45 стотинки на минута, или 45 лева за 100 минутен филм взимат актьорите. Един суперпрофесионален дублаж се извършва в рамките на 3 – 4 часа, хоноруването много отдавна не е актуализирано, не съществуват рамкови договори с разните телевизии поотделно, никой не обръща внимание на воплите на гилдията на дублиращите артисти. А такава има, тя се казва ГАРД – Гилдия на артистите, работещи в дублажа. От няколко години наградите ИКАР на Съюза на артистите включиха и награда "Златен глас" досега присъждана на Даниел Цочев, Силвия Лулчева, Симеон Владов, Васил Бинев – абсолютни корифеи в бранша.
Например Симеон Владов, озвучаващ перфектно "от бебе до баба" е горд, че е дублирал гласовете на Джереми Айрънс, Брус Уилис, Антъни Хопкинс, Брад Пит, Робърт де Ниро и още, и още. Като повечето си колеги той страстно обича работата си, смята, че гилдията е задружна.
Да отличим Владо Пенев, Станислав Пищалов, Любомир Младенов, Иван Танев, Стефан Димитриев, Лидия Вълкова, Венета Зюмбюлева, Ани Василева, Елена Русалиева, чиито имена най-често звучат след финалната реплика "Ролите озвучиха…" Някои от тях са и играещи на сцената, но повечето са тесни специалисти в дублирането и гласът е техният актьорски инструмент и изява.
Уж пред микрофона всички са равни. Да, ама не. Да имаш пластичен глас, богат на нюанси, омайващ тембър, чувство за ритъм и непременно култура са плюсове, все по-рядко срещащи се в звуковото телевизионно пространство. И като се подложат на унищожителното безхаберие и некадърност на тонрежисьори и режисьори; резултатът е отчайващ! Пилещи нервите неподходящи гласове, подбрани некомпетентно и своеволно, небалансирано наложен говор върху оригиналната фонограма превръщат в ад задължително спокойното зрителско възприятие.
Хората често се питат защо не се слагат надписи вместо дублирането. Субтитрирането даже е по-евтино от дублажа, но става значително по-бавно, сериалите непременно се озвучават, защото вървят на конвейер, но и от значение е именно бизнесът, все пак доста народ се прехранва в дублажа. Има смисъл и фактът, че и у нас хората с увреждания на зрението никак не са малко и дублажът облекчава сериозно тази част от тв публиката. Безкрайните сериали като "Дързост и красота",
"Блясък", "Съдружници по неволя", турските потреси "Листопад" и "1001 нощи" и много други няма начин да не бъдат дублирани.
Сега е криза навсякъде. Въртят се стари филми, в лятната схема са заложени предимно повторения, писна ни по празници да гледаме едни и същи прашясали "хитове" и до безсъзнание да се въртят най-вече криминални сериали отпреди повече от 20 години. Но след новините небиваемото второ място винаги се отрежда именно на филмите и сериалите и занемаряването на свежи попълнения и премиери говори за небрежност и непознаване на зрителските интереси.
И докато наричащите себе си "национални" телевизии залагат на чудната, гледка на Азис гушнал под завивките Иван&Андрей и харчат безумни средства по травестити, попфолк "икони", чалгаи тъпи политици, родната ни реч ще си остане изкривена и все повече дестабилизираща се. Затова умната с дублажа, там българското слово трябва да звънти с цялата си красота, защото и от говора от екрана зависи опазването му.
А да ти кажа, мили ми зрителю, вече въоръжена с нови очила отново цамбурнах в блатото на предлаганите мили родни картинки по телевизиите и не знам дали да не взема да загубя пак очилата си? Какво ли има още да видим с теб, драги, какво ли?
Но за това – друг път.
ТВОЯ ВАСА
Стр. 65
