СБЖ I Майя ЛЮБОМИРСКА I 1.12.2016

Доц.д-р Светлана Божилова е преподавател в Катедра „Радио и телевизия“ на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя е и директор Националната университетска телевизия „Алма Матер“ – специализирана програма за образование, култура и младежки политика. Доц. Божилова ръководи и европейския проект „Европейска студентска телевизионна мрежа“.

Студентите с интерес слушат нейните курсове по „Телевизионен език – семиотичен подход“, „Телевизионни системи“, „Телевизионна среда“. Днешни водещи в големите национални телевизии са нейни студенти и възпитаници, с които тя може да се гордее.

Доц. Светлана Божилова беше член на националния медиен регулатор, представител на България в Постоянния комитет за трансгранична телевизия и Европейската платформа на регулаторните органи. Координирала е програмата на Съвета на Европа и Световната федерация на журналистите „Обществени медии в Югоизточна Европа“.

Преди дни доц. д-р Светлана Божилова зарадва преподаватели, студенти и колеги с новата си книга „Телевизионни системи и аудиовизуална индустрия. Европейски политики“.

Това е и отправната точка на началото на разговора ни. Питам доц. Божилова: съумя ли обединена Европа да покаже и наложи силни, интересни и гледаеми телевизионни продукции, или все още сме под влиянието на отвъд океанския телевизионен пазар?

Така се развиха нещата на Балканите, че европейското влияние, европейските политики в областта на телевизията не са толкова силни, защото през Балканите мина американското влияние. Допреди промените 1989-1990 г включително Мърдок с Bsky B във Великобритания не го допускаха в наземно разпространение. А през Балканите те минаха, наложиха свои стандарти и за добро и за зло. Но все пак ние сме част от Европа и би трябвало да се съизмерваме с най-добрите образци на европейската аудиовизуална индустрия и производството на телевизионни програми.

И като се съизмерваме с Европа и ако погледнем към нашия си двор, българската журналистика как изглежда в контекста на европейската журналистика?

Българската журналистика е в дълбока криза. След 117 място сме по свобода на словото. Очевидно медиите не съумяха да извоюват своята икономическа и политическа независимост. И не е тайна, че те все по-често се превръщат в своеобразен пиар на корпоративни и политически интереси. И проблемът започва от медийната регулация и законовите вратички това да се случва. Но едновременно с това сякаш гражданското общество в България не намери сили да подкрепи професионалната общност в отстояването на стандартите на независимата журналистика.

Ако погледнем това, което се случва и във Великобритания, и във Франция, Германия, просто ще се види авторитетът на журналистиката независимо дали това са печатни или електронни медии. Това е професия, свързана с много и рискове и обикновено е в първата четворка по заплащане на журналистическия труд. Нека да погледнем, какво е равнището на заплащане на журналистическия труд в нашата страна.

Освен това всички традиционни утвърдени електронни и печатни медии в Европа имат ясни вътрешни професионални правила и стандарти, устойчива организация на работа и защита на журналистическия труд, нещо, което в България почти не се случи. И в резултат на това журналистиката все повече и повече се превръща в зависима от собствениците и програмни мениджъри, които най-често изпълняват политически поръчки и не се идентифицират със самата колегия.

Гражданското общество боледува, медиите са отражение на състоянието на това общество, но чрез медиите можем да кажем, че в България демократичният преход не просто не е завършил, ами сякаш има регрес и се връщаме назад.

Дали обаче битката не трябва да започне от нас самите и тогава да търсим подкрепата на обществото? Защото не може с месеци да не получаваш заплата или да бъдеш до такава степен цензуриран, че да не желаеш да сложиш името си под съответния текст и да продължаваш да работиш при тези условия?

Съвсем наскоро имах студентка задочно обучение, която работи в печатна медия, и каза аз се срамувам да поставя името си под това, което пиша. Професионалната общност, журналистическата колегия е разединена и успяха онези, които направиха всичко възможно да няма консолидация на гилдията. Никой не може сам за отвоюва свободата си, това може да стане, ако всички сме обединени около определени професионални ценности. Смятам, че Съюзът на българските журналисти, университетите, в които се преподава журналистика, би трябвало да се обединят от идеята да създадат обществено мнение, свързано с упражняването на журналистическия труд. Дори на Запад вече има професия медийна педагогика. Това означава зрителите да се научават на какво да вярват. Да имат знания за професионалните техники, за манипулативността на изразните средства, за да могат сами да селектират в интерпретативната и новинарска журналистика стойностните неща. Така че всичко трябва да започне от нас.

Младите, защото Вие само с тях работите, имат ли представа в каква среда ще попаднат?

Почти всички водещи в сутрешните блокове са ми били студенти и те не желаят с мен да говорят за професионалните стандарти, за подбора на теми и гости, за интерпретациите на определени факти. Те казват: едно е на теория, а съвсем други са реалните условия. Ние имаме кредити, трябва да оцеляваме. Но забравят, че малките компромиси водят до големи компромиси и в един момент се озовават в ситуация да се питат: това ли съм аз, това ли са нещата, които съм искал да правя в тази професия? О понякога толкова дълбоко сме стъпили в блатото, че сякаш няма излизане назад.

Ако се върнем към новата Ви книга, в нея говорите за състоянието на медийния пазар в Европа. Той по-различен ли е от родния?

По-различен е, поради простата причина, че медийната демокрация в голямата част от страните-членки на Европейския съюз отдавна се е състояла. Едновременно с това – нищо че говорим за мултикултурни взаимоотношения, за културни индустрии, има толкова много препоръки, конвенции, директиви, които защитават европейската продукция – тъжната истина е, че Европа не съумя да се обедини в създаването на паневропейски канали, които да формират европейска идентичност, без да нарушават националната. Например Euronews по никакъв начин не е конкурентоспособен на CNN. Той се е превърнал в един пул за обмяна на информации и анализи. Водещите страни отказват да има персонификация, да има този тип програмни линии, които са в CNN. Европа не съумя да създаде алтернатива не само на CNN, но ето Bloomberg, дъщерни фирми – това е пулсът на финансовите и стоковите борси – отново Съединените щати чертаят чрез тази глобална монотематична мрежа дневния ред. Не съумяхме да създадем алтернатива на Disney, на образователни каналиq каквито са Discovery и National geographic, защото там познанието е чрез развлечение без да се нарушава стойността на научното знание.

Европа създаде един образователен канал „Леонардо Да Винчи“ – доста дидактичен, затворен и преди една година се закри. Парадоксално е, че в европейското пространство се намират американските монотематични канали не само в новините, бизнес и икономиката, но и детските и развлекателните. Влизайки почти безплатно в домовете на европейците, те създават един ценностен хоризонт, който е доста по-различен от устойчивата европейска традиция. Много проблеми има.

В обществената телевизия няма образователни и предавания за култура, ако се абстрахираме от „История. Бг“ и „Вяра и общество“. Няма атрактивно познавателни предавания, които да достигат до младежката аудитория. Тъй като от години с университетската телевизия „Алма Матер“ съвместно с колегите от БНТ искаме да създадем образователен канал и културни и младежки политики и винаги се казва, че обществената телевизия има зрителска аудитория 55+. Но как младите да гледат, като няма младежки и детски предавания.

Така че това е въпрос и на политика и на държавата, и на медията и на обществото за потребността от обществено радио и телевизия, защото те останаха едни от малките оазиси, в които има стойностна журналистика.

Ето сега предстои през 2018 г страната ни да председателства ЕС. Готови ли сме за това?

Много сме закъснели, защото това беше шансът българската култура, археология, музика, културният туризъм да получат своя интересен и атрактивен разказ в документални поредици, които да покажем и дори да продадем навън. Още преди 2 години можеха да се планират такива поредици, можеха да се търсят независими продуценти, та дори и големи търговски оператори-канали. Има какво да покажем на света, но не го правим. Имаме забележителна история и артефакти, говорим за невероятни постижения на археологията, имаме невероятни иконописи и религиозна музика. Нямаме никаква готовност в областта на аудио-визията да представим в Европа постигнатото през вековете и хилядолетия в България.

Във Факултета по журналистика имате невероятно модерно телевизионно студио. Разкажете ни за него?

В края на 2009 г ние получихме лиценз и сме единствената страна в ЕС, която има лицензирана и регистрирана програма по кабел и сателит в обществена полза и с национален обхват, но засега излъчваме в ефира на БНТ, защото нямаме средства. Дори създадохме Европейска студентска телевизионна мрежа, в която си партнираме с най-големите департаменти по телевизия в Европа.

Тази година през февруари получихме дарение от Швейцария от българин, който още преди 1989 г е напуснал България, за 600 000, дообзаведохме студиото ни, което преди това беше подпомогнато от Дарик радио и Нова телевизия. Вече студентите – 4 курс и магистърска програма – могат да работят в реални условия и излъчваме няколко програмни линии в националния ефир. В момента заедно с БНТ проведохме представително проучване в 8 университетски града за необходимостта от специализиран канал за култура, образование и младежки политики. И колкото и да е парадоксално се оказа, че хората имат потребност от това. Очевидно няма държавна политика и визия, защото и държавата трябва да участва във финансирането, тъй като в България няма меценатство.

Имаме няколко предавания по БНТ : „Ателие“, „Вива академия“ . На 4 декември тръгва младежко дискусионно предаване „Ние“ , в което младите хора дебатират своите проблеми. Тръгваме от януари с „Вива академия“ – единственото за мое учудване предаване за наука и образование в национален ефир ще се излъчва по БНТ. Опитваме се, колкото и минимален да е ресурсът, да създадем модел на едно такъв канал. И вярвам, че БНТ е единственото място, където ние ще намерим гнездо за тези програми.

Оригинална публикация

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 21.05.2011

Водещ: „Ако нещо ни е по-скъпо от стабилността, то това е етническата толерантност на хората, спокойствието, мирът и те нямат цена!” – Бойко Борисов. Две неща ни трябват на земята. Те са любовта и свободата. Жертвал бих живота безвъзвратно за любов. Любовта да дам за свободата съм готов.” Когато си еднакво отдалечен и от премиерския пост, и от поезията, волните полици са готови да направят големи глупости. С това започна снощи неформалният ни диалог с /…/ в Фейсбук. В последно време културата на българина става все по-обща, си помислих, гледайки новинарските емисии. Направо е на път да изчезне напълно културата на българина. Дали едни матури за политици няма да помогнат? Имаме си вода, имаме си земя, правим си кал – ето, по тази схема може да се организират матурите за политици. Имаме си парламент, имаме си квестори, само матурата да не е по книгите на Божидар Димитров. На което /…/ ни отговори „Миксът е взривоопасен и на „Жълтите павета” никой не му прави впечатление”. Така сменяха на времето и имената на хората. След като прочетох това се досетих за един мой стар коментар, който бях нарекла „Шифърът на мъдростта”. Чуйте следващите редове и сами преценете дали звучат актуално към гледаните от всички ни вчера новинарски емисии. „Размяната на хляб над оградите карала хората някога да проумяват различните наричания при омесването му. Така празнуващи и приобщени към празника си говорили и се чували. Не се налагало да се надвикват. И днес – в идеалния център на София, продължават да си съжителстват три храма на три вероизповедания – църква, джамия и синагога. Оградите да почти незабележими, но над тях се разменя не хляб, а децибели. Атака събира подписи срещу високоговорителите на джамията с високоговорители. Питам хората какво им пречи мюсюлманския призив към молитва, подписващите се не обичат да отговарят. Подминалите поканата да се включат към протестиращите пък отговарят на въпроса ни с въпрос – „Ами ако някой започне да събира подписи срещу камбанения звън на християнските храмове?” Надвикването е по принцип занятие, което отива на не порасналите ни синове и дъщери в детските градини и то когато им възложат да измислят приказка с неочакван край. При възрастните истории с неочакван край могат да разкажат тези, които са нещо повече от фенове. За да станеш фен, да станеш фен обаче днес е много лесно и рутинно занимание – това е като да намериш оправдание да не си перфорираш билета в трамвая, да дадеш стотинки на кондуктора във влака. Дали растящите днес деца някой ден ще започнат да събират подписки срещу дрънчащите трамваи – само бъдещето ще покаже. Кой обаче ще им даде да вкусят онзи хляб, дето някога са разменяли над оградите, е въпрос, който звучи безсмислено за подписващите се или протестиращите по един много съобразен начин вчера. На тях им стига да чуят, че в определени часове, шумът е дразнещ или пък че тротоарът е зает. Времето им да се замислят за после обаче никога не стига. Помните ли, пак преди време, преди избори, имаше подписка срещи високоговорителите? Тогава попитах тогавашния заместник кмет Цветан Цветанов имаме ли административна защита срещу надвикването и той отговори по сходен начин, както и вчера. Не трябва да отиваме в другата крайност да забраняваме. Въпросът е да има толерантност. Та, хлябът омесен с популизъм, все още се харчи, даже няма и нов сюжет, както забелязахме вчера. Дали биха го яли обаче дори истинските фенове на стадиона, няма кой да отговори. Има връзка обаче между негативизма и проявите му. Скандали „Презареждане”. Кой скандал натежа повече в медиите – арестът на шефа на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан, мащабните промени във висшата администрация или вчерашните сблъсъци пред най-голямата джамия в София, предвождани от парламентарно представена сила? Темите ще коментираме днес в Валери Найденов, който написа как арестът на шефа на Международния валутен фонд може да промени нации, континенти и световни валути. С Весела Смилец, редактор в Българската национална телевизия. Със Светлана Божилова – медиен експерт, както и с младите ни колеги от „Куку презареждане” – Камелия Петрова и Ангел Иванов. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Кристина Ралиовска, Деси Сапунждиева, Галя Траянова, Цвети Николова и аз Ирен Филева. Вие сте с „Клубът на журналистите”. Сега добър ден на гостите ми. Весела Смилец от Българската национална телевизия.Добър ден!
Весела Смилец:Добър ден!
Водещ:Светлана Божилова – медиен експерт.
Светлана Божилова: Добър ден и на вашите слушатели.
Водещ: Ивайло Петров и Камелия Петрова.
Камелия Петрова: Здравейте!
Ивайло Петров: Добър ден!
Водещ: Съвпадението е случайно – просто фамилия. А сега добър ден на – ще ви помоля да си сложите слушалките, добър ден и на Валери Найденов.
Валери Найденов: Добър ден!
Водещ:Пошегувахме се, че ви поставих задача при уговорката за вашето участие да измислите име, т.е. заглавие и за българското скандално събитие, защото сега ще ви помоля да направим един коментар кое натежа повече в българските медии. Кой скандал? Навсякъде идват избори. Навсякъде има скандали. Дали арестът на директора на Международния валутен фонд, вече бивш в ДСК станал известен, или административните – поголовната сеч във висшата администрация, или вчерашната проява пред столичната синагога.
Валери Найденов: Ами, аз бих заложил на боя пред джамията. Не само защото е скандален сам по себе си, а защото показва една ескалация от умислени скандали, религиозна нетърпимост, неща, които общо взето бяха непознати в нашата политика до преди година – две и сега изведнъж избухнаха.
Водещ: До колко е притеснителен фактът обаче, че това е един стар сюжет. Сигурно си спомняте. Тогава не се стигна до сблъсъци, когато имаше подписка срещу високоговорителите на джамията, но в замяна на това сега се стигна.
Валери Найденов:Такива събития са много планови по принцип. От една страна такова нещо може да предизвика или задълбочаване разбирането на етносите у нас, което е абсолютно безсмислено и няма дълбока причина. Въобще наистина се нарушава етническият мир. Но от друга страна – показва, че тази партия вече е доведена до отчаяние, защото това, тези са постъпки, които говорят за отчаяние. Сега, аз знам, че за това може да се говори без край, но искам да наблегна на това, на което някои казват популизъм, аз бих го изказал – чисти лъжи, лицемерие на всичките тези постъпки. На някои партии. Например постоянно се редува и от Атака, и от ВМРО, и от РЗС за референдумите. Постоянно вадят и предлагат референдуми, които повечето от тях са незаконни по принцип, неконституционни. В същото време, когато се гласува законът за референдуми, никой от тях, нито един от тях не се обади. Аз внимателно четох всички дискусии, както при предишния, така и при по-предишния парламент. Например при по-предишния парламент ВМРО въобще не взе думата. Всички си спомняме кои бяха радетелите, за да има един по-либерален, по-демократичен закон за референдумите и това бяха Кошлуков и Янаки Стоилов. Всички си спомняме кои бяха против, обаче не си спомням ВМРО въобще да е взела думата и да каже каквото и да е. Това важи и за Атака. И виждате какво е лицемерието. Когато се решават инструментите, когато се дискутират инструментите, за да може народът да поиска повече права, тези хора не се обаждат. Те не дават на хората инструмента. Когато обаче вече всичко е решено си ходят и си правят изцепление или си предлагат референдуми, които са, както казах, противоконституционни.
Водещ:Но в замяна на това всички политици обичат телевизионното студио на референдуми.
Валери Найденов: Аз лично не го гледам много, защото, да ви призная, са ми крайно досадни тези безумни и безсмислени приказки. Или трябва да се говори за демократичните инструменти, чрез които се предава властта, чрез които народът да може да влияе върху властта – или вече няма никакъв смисъл да се говори за текущите скандали.
Водещ:Разбира се ние – журналистите повече от това не можем да направим. Все пак, съгласете се, че някак си…
Валери Найденов:Можем и сме крайно виновни, защото всеки път, когато се обсъждат тези теми, които споменавам- аз споменавам, добавям и избирателна система, добавям и разделението на властите, огромна част от журналистите заемат абсолютно реакционни позиции. Те сякаш губят дори и елементарна логика. Мога да ви извадя доста коментари, които от един пропорционални избори правят извода колко са вредни мажоритарните избори. От екцесиите на едни пропорционални избори се водят изводи за мажоритарни избори. Това е толкова глупаво и на пръв поглед, и както и да се задълбочиш, но това се прави редовно и всеки път, когато се вдигне тази тема. Невежеството в нашите колеги по тези въпроси е фрапиращо, толкова глупости се извличат всеки ден. Що се отнася, ако се върнем към етническите проблеми, има една тема, която аз съм писал и много хора са на тази страна. Просто трябва да се премахне двойното гражданство – за това става дума. Това е нашият проблем. Не става дума дали те са турци, не става дума дали дори са българи в Македония /…/
Водещ:Малко изпадаме в извращение. Вчерашният коментар, в четвъртък по-скоро, на Валери Найденов за скандала с бившия шеф на Международния валутен фонд, носеше името „Фелациото, което ще разтърси света”. Всъщност, най0важното послание за хората би било това, че изтървахме доброто ченге и сега ще гоним лошото. Това ли е, Господин Найденов? Това ли ще стигне до хората или разчитате повече неща да стигнат от този коментар?
Валери Найденов:Аз първо искам да се върна на досегашните теми, двете дами – с най-голямо уважение съм категорично несъгласен с техните съждения. Първо в българския печат има много добри анализи и коментатори и аз мога да изброя 10 – между другото е предостатъчно за една такава нация, говорим за сериозни коментатори. Проблемът не е в това. Проблемът е в това, че в крайна сметка журналистите и медиите са принудени, те са принудени да изпълняват това, което правят собствениците и между другото до тази ситуация се стигна – аз мога да говоря без край на тази тема, по вина на редица компетентни органи, които трябваше да регулират конкуренцията, които трябваше да забранят дъмпингите и ще се върна много години назад. Включително и тези, в които участваха и двете уважавани дами. Не ги обвинявам тях конкретно, но цензурата се намеси много пъти през последните 20 години срещу журналистиката.
Водещ: Весела Смилец никъде не е участвала, само да ви кажа.
Валери Найденов:В СЕМ.
Водещ:Весела Смилец никога не е участвала в СЕМ.
Валери Найденов:Извинявам се.
Весела Смилец: Никога, да.
Валери Найденов: Но не съм съгласен да се уеднаквява свободата на словото с поведението на една чиновничка. Това няма нищо общо. Хайде да оставим министерските чиновници на страна. Те си имат вътрешна дисциплина и аз лично я уважавам тази дисциплина. Аз държа за свободата на словото в медиите и сега – проблемът с медиите е, че общо взето са собственост на олигархията и журналистите са принудени да защитават техните позиции по всички фундаментални проблеми на демокрацията. В противен случай те ще изхвърчат. Те ще останат без поминък и трябва да ходят да копаят, да гледат овце някъде.
Водещ:И картофи да съдят, както е новата повеля.
Валери Найденов:И аз говоря за конкретни неща. Говоря за съвсем конкретни решения за всеки конкретен проблем. Що се отнася за Строс-кан – мисля, че не сте разбрали, както много хора не разбраха каква е темата. Аз исках да обясня това събитие. Какви огромни последици може да има въобще за световната валутна система и за съдбата на много нации. Т.е. за съдбата на Европа. И точно няма значение кой крив – кой прав. Важното е ние да схванем колко много е заложено върху една неприятна случка. Между другото имаше едни коментаторки, които ме обвиниха в сексизъм. Това е абсурдно, защото първо самият материал изобщо не става дума за секс, а става дума за икономика и международна политика, за геополитика. И второ – аз никога не бих одобрил в никакъв случай такова ужасно престъпление. От друга страна човекът още не е осъден. Той категорично отрича и сме длъжни да проявим съмнение. И има много неща, които натежават в правото ни на съдии. Аз мисля, че всички, които обвиняват, тези, които се съмняват в сексизъм са абсолютно антидемократично настроени. Те какво искат? Искат всички като едно стадо да приемат всичко, което се случва, за чиста монета. Мога от днес, а и цяла седмица, да ви говоря колко много случки имаше, когато подобни организирани провокации обърнаха ходът на историята или бяха използвани, за да се избиват милиони хора, както беше с „Томкинския инцидент”. Оказа се абсолютна инсценировка. Или пък, хайде да не говорим за това, че е имало оръжие за масово разоръжаване, масово унищожение в Ирак. Ние, нашата работа – на журналистите, е да се съмняваме във всичко. Журналист, който веднага тръгва със стадото, накъдето го поведе поредният пастир, той не струва и 5 ст.
Водещ: И всъщност вашето съмнение, че изборите в Международния валутен фонд вече се състояха. Т.е…
Валери Найденов:Не твърдя. Напротив. В момента се води много сериозна битка. Изключително сериозна битка в Международния валутен фонд. Значи най-сериозната претендентка е финансовата министърка на Франция в момента, но има група държави, които са организирани да настояват за председател от техния свят. Така да се каже от развиващите се страни.
Водещ:Нейната теза беше, че медиите злоупотребяват със сапунените американски сюжети. Също бяха намесени медиите. Че те са криви не само у нас, а и по света.
Валери Найденов:Журналистът е длъжен, за разлика от обикновената готвачка, да мисли двата варианта едновременно. Той е длъжен да се съмнява и да приема едновременно. Поради простата причина, че истината е нееднозначна и ние няма начин да знаем. Ние сме длъжни да употребим разумът, а не емоцията, а за да се стигне до разумно мнение по даден въпрос, е много по-трудно и много по-сложно. Това е нашата професия. И трябва да изберем този по-трудния и по-сложния път, отколкото чрез някакви заложени емоции да кажем „А, този дърт изнасилник”. Или да кажем „Ах, тази невинна жертва на американския милитаризъм!” Да кажем. Това е нашата професия. Ние сме длъжни да се съмняваме.
Водещ:Светлана Божилова с реплика.
Весела Смилец:
Светлана Божилова: Аз много се радвам, че си говорим за нашата професия.
Валери Найденов: Когато казвам нашата имам в предвид себе си.
Светлана Божилова: Не е хубаво. Журналистиката все пак е професия, която формира обществено мнение. И едва ли един човек, колкото и да е добър, може да формулира и е достатъчен да формира обществено мнение. Що се отнася до…
Валери Найденов: „Тази мандра формира обществено мнение” – отново е бюрократична. Ние сме длъжни да информираме и да се съмняваме. Да разглеждаме различни версии.
Светлана Божилова:Вижте, нали мога да продължа и да има един толерантен диалог? Както виждате, не започвам с това, че когато съм била член на Регулатора, в националния съвет за радио и телевизия, винаги съм била критична към властта и регулацията и може би за това след кратко време изпаднах от регулацията и започнах да работя за европейски институции. Не се преживявам като чиновник, но това е вече лична теза. Нещо друго искам да ви кажа. Журналисти и анализатори има добри. Специалисти в различни области също има добри, но единствено и само в полето на медиите те могат, не говоря за блок, сфера в интернет все още, макар че и там става значим диалог. Техните тези, виждания, могат да стигнат до гражданите, до читатели, зрители, слушатели през медии. В този смисъл делението на журналисти на добри и лоши медии, които не изпълняват своята функция, обслужват олигарси или от някакви политикоикономически интереси – някак си не е достатъчно за мен защитима и ще ви кажа защо. България в момента, професионалната общност едва ли дебатира своите проблеми и се обединява около някакви професионални ценности. Журналистическите съюзи според мен даже гласът им не се чува. Няма да говоря в какво състояние са, защото няма техни представители, така че, ако журналистите сами не говорят за своите проблеми, за качествата на журналистиката, за дефицитите, за възможността, както в други страни членки на Европейския съюз – да бъдеш журналист е изключително ценно.
Валери Найденов: Ама, чакайте! Я ми кажете – значи според вас излиза, че ние конкретно журналистите сме виновни. Така ли? Че ние сме необразовани, неграмотна паплач.
Светлана Божилова: Не, казвам, че и ние сме там. Не можем да кажем медиите, вестниците, радио и телевизия.
Валери Найденов: Кога сте работила в медия, за да знаете какво означава да ви уволнят, заради това, че сте казали нещо.
Светлана Божилова: Ами, то мен ме уволниха от НСРТ, няма значение.
Валери Найденов: Извинявайте, но аз, когато ставаха тези изцепки примерно за радиото, аз не си спомням някой да е гласувал против.
Светлана Божилова: Аз непрекъснато гласувах против. Съзирах европейски институции. Бях заедно с протестиращите на улицата. Вие не помните
Валери Найденов: Имаше гласове „въздържали се”.
Светлана Божилова: Не е вярно това. Просто не е вярно!
Валери Найденов: На НСРТ нямаше нито един глас против.
Светлана Божилова: Ама това въобще не е вярно, съжалявам много, във всички случаи съм била против, върнете се и прочетете.
Валери Найденов: НСРТ беше и все още е, вече не е НСРТ, а е СЕМ…
Светлана Божилова: Вижте, в момента говорите неверни данни, защото аз и Георги Лозанов бяхме през цялото време против…
Валери Найденов: Георги Лозанов беше въздържал се през цялото време. Никога през цялото си членство не е гласувал против.
Светлана Божилова: Добре, аз съм гласувала против, може да се върнете и да видите в протоколите и във всички решения на органа. Просто това е невярна информация, и го казвам официално в национален ефир.
Валери Найденов: Аз официално казвам, че това е вярна информация. И ще ви кажа, че държавните чиновници независимо дали се правят на обществен орган или не, са си чиновници. И това, че вие стоварвате върху самите журналисти цялата вина за тази ситуация в момента, аз го намирам за крайно некоректно…
Светлана Божилова: Не и на медийните специалисти, те са част от тази професия…
Валери Найденов: Медийните специалисти, първо, нищо не разбират от медии в България, и второ, та с чиновници. Вие знаете ли колко хора журналисти има с разбита тежка съдба, защото са казали истината. Колко хора взривени, колко хора пребити, колко… С какво право имате вие да оневинявате олигарсите и да обвинявате конкретните хора, които са отдадени на тази професия. Ако това не бяха честни хора, те не биха се хванали с тази професия.
Водещ: Това е така, г-н Найденов, аз ще си позволя тук едно отклонение, което рядко правя, но аз бях от тези уволнени, за които говорихте…
Валери Найденов: Аз съм уволняван…
Водещ: Е, вие водите в резултата, безспорно, не мога да се сравнявам с вас…
Валери Найденов: И сам съм си напускал.
Водещ: Искам да кажа, че е много добре на територията на една обществена медия да се водят такива разговори за стандартите в професията. Така ги наричат експертите, а иначе за правилата, които спазваме…
Валери Найденов: Кои експерти, по какво са експерти – по чиновническа регулация? Ако извадя през годините какви закони за печата бяха предлагани, ще ви настръхне косата, и Кадафи не би измислил такива.
Водещ: Ама няма, няма закона за печата, сега съгласете се.
Валери Найденов: Няма, защото хората бяха възмутени. Няма, защото ако отворите в американската конституция, ако не се лъжа в Петата поправка май че чеше, абсолютно е забранено да има закон за печата. И когато докарвате американски експерти, те винаги казват, чакайте бе, за какво ви е закон за печата. Ей сега в момента също се движи един закон, който отделно формулира наказание…
Водещ: За клеветата ли?
Валери Найденов: Да, въпреки че има в Наказателния кодекс тази точка…
Водещ: Така е, да, ние сме коментирали този въпрос…
Валери Найденов: …тази точка бе дискутирана, ако не се лъжа преди десетина години и международната общественост се намеси, за да се смекчи тя. Става въпрос за НК. Но тези хора, които се правят на законодатели, те не са разбрали, че има (…), в който клеветата е конституирана като престъпление и където има сериозни наказания, наказателно престъпление. И сега мислят втори закони. И отново ви казах, когато говорите за свободата на журналистиката, хайде питайте журналисти, които са платили с нещо тази свобода…
Водещ: Ами аз защо ви питам вас според вас? Аз ви питам вас все пак. Добре…
Светлана Божилова: Възможността да се плати свободата също е естествено състояние при журналиста, както и съмнението, на кой когато му се случи.
Валери Найденов: А това, че в момента е изкупена две трети от печатните медии и предстоят да бъдат изкупени още доста от една и съща сила с едни неизвестни пари, в които веднага настъпва такава мрачна средновековна цензура…
Водещ: Поне в това студио…
Валери Найденов: А това, че сто на сто разпространението на вестниците е в едни ръце, едни и същи ръце, и ако човек иска да продаде дори една бройка, трябва да коленичи пред тази неизвестна мрачна…
Водещ: Всички тези неща са коментирани в това студио.
Валери Найденов: Защо уважаемите семове не са предложили да се разбие ето тази, ето този монопол, който е абсолютно опасен за държавата, за националната сигурност. Става въпрос за монопола върху разпространението.
Водещ: Лошото е, че ние журналистите само можем да зададем въпроса защо, но…
Валери Найденов: Ето това са въпросите, а не да ме обвинявате, че нямало в България коментатори и анализатори. Как да няма, има великолепни. Аз мога да ви говоря половин час за тях.
Водещ: Много ви благодаря за това участие! Очевидно…
Валери Найденов: Кога уважаемите членове на СЕМ са написали през живота си критичен материал, истински критичен спрямо властта, кога? Знаят ли какво значи, какво се случва с човек, който ги пише тези неща?
Водещ: Ами знаят.
Валери Найденов: Не знаят, защото докато не го изпитат на гърба си чиновниците, няма да разберат.
Водещ: Много ви благодаря! Валери Найденов по телефона в коментар за най-скандалното събитие на седмицата и изобщо за свободата на словото.
Разгорещени коментари в Клубът на журналистите днес, презареждане преди избори политическите скандали по света и у нас са много. Досега коментирахме вътрешните и външните и се опитвахме някак си да ги съпоставяме. Сега ще ви кажа за едно друго презареждане, което предстои, и то е Ку-Ку. Тук са Камелия Петрова и Ивайло Петров. Пак ще отбележа, че връзката, съвпадението на фамилиите е случайно.
Ивайло Петров: И чисто колегиално.
Водещ: И чисто колегиално. Но да ви попитам, вие нямате бекграунд за тези събития, в смисъл, професионален натрупан. На какъв език говорим, разбирате ли за какво говорим?
Камелия Петрова: Разбира се, че разбираме за какво говорите. Ние сме в края на образованието си, 4 години не са достатъчни един човек да стане журналист, в това съм абсолютно убедена, и съм още по-убедена заради това, което чухме преди малко. Много години явно трябват (…) и това пак не е гаранция, че ще стане журналист.
Ивайло Петров: В крайна сметка журналистиката няма един момент, в който казваш аз вече съм журналист. Според мен това е професия, която цял живот се учи и се надгражда и се доразвива. Проблемът е, че общността, гилдията в България някак си прекалено вече е разединена в мненията си, в работата си.
Водещ: Това е причината. Аз в началото започнах с една съпоставка, съпоставка на предишно събиране на подписи пред джамията и вчерашните по-кървави събития, по-кинематографично образни, така да ги наречем, и тук се сещам да ви попитам, вярна ли е репликата, всичко в историята, което се повтаря, се повтаря като фарс?
Камелия Петрова: …се повтаря като фарс.
Водещ: Фарс ли беше това вчера, това повторение или не беше?
Камелия Петрова: Зависи от гледната точка. Предполагам, че за "Атака" си е била истина, защото те в това вярват, това правят и така процедират. Фарс беше, защото хората, които седят пред телевизорите и на които ние всеки божи ден предлагаме подобни истории и подобни материали, предполагам, че вече за тях всичко е фарс. Абсолютно всичко е фарс. И всеки път да настояваме, че ние просто отразяваме събития не е достатъчно. Тези събития, които ние отразяваме, които манипулират вече общественото мнение станаха много. И оттам насетне журналистите подлагат микрофони на политиците, за да могат те да си направят PR, за да могат да се обвинят един друг в нещо и някак си нещата приключват. И много се радвам, че днес сме в това студио, за да се чуе нещо повече.
Водещ: Ивайло?
Ивайло Петров: Ами аз ще бъда още по-кратък. Според мене с наближаването на изборите хората започват все по-странни неща да предприемат като действие. Не знам, според мене това беше нещо изключително, така, което не трябваше да се случва поради редица причини, но видяхме, че партия "Атака" доста време не беше предприемала никакви такива действия. Сега изведнъж достигна пика си в своята история и своите…
Водещ: Нека направим един експеримент сега. Весела, колко спора имаше в нюзрума преди централната емисия? Относно това как ще бъде отразено случващото се пред синагогата.
Весела Смилец: Нямаше спорове. Значи, специално за това събитие нямаше спорове. Аз се радвам поне, смятам така, че и в голяма част от обществото българинът носи своята толерантност. Това вчера, което видяхме, е фарсовата форма. Изключително опасно е обаче. Такова нещо, да посегнеш на вярата на другия досега не се е случвало в такъв откровен вид. И то не бива да остане в никакъв случай без последствия. Аз например, ето тук на младите колеги предлагам, и ги питам, вие какво ще кажете за една такава форма, ответна, на гражданското общество, за което всички казваме, че не се е случило. Във Фейсбук има вече една група. 300 000 са се подписали към тази сутрин. И там има един призив. Разпространява се в интернет петиция до главния прокурор и се иска да бъде отстранен Волен Сидеров като депутат.
Ивайло Петров: Фейсбук у нещо много приятно…
Весела Смилец: Вие какво ще кажете за това? Това адекватно продължение ли е?
Ивайло Петров: Според мене не е адекватно поради простата причина, че главният прокурор би трябвало да предприеме тези действия без петиция във Фейсбук. Без въобще каквото и да се случва. В смисъл не трябва някой да върши неговата работа, казвайки му каква е тя.
Камелия Петрова: И нека само да отбележим, че това, което се случи вчера не беше просто посегателство над чужда вяра, това беше един призив към всички, нека да посегнем всички заедно към чуждата вяра. Така че това, което се случва във Фейсбук ние видяхме, че и в Северна Африка събитията се случваха много често и през Фейсбук. Явно там има някакво гражданско общество. Съгласни или не с мнението, това отразява мнението на някаква доста голяма група хора. Така че (…) трябва да обръщаме внимание….
Водещ: По отношение на рефлексите, 300 000 звучи много добре.
Весела Смилец: Много ми се иска да съпоставя другото събития, рокадите през седмицата, на които бяхме свидетели, като начин на обсъждане в нюзрума. Ето там имаше огромно жужене. И ще ви кажа защо. При тези трусове в икономически сериозни ресори, абсолютно необходимо беше в централната емисия на „По света и у нас” например да застане ресорният вицепремиер. Той не дойде. Абсолютно необходимо беше примерно в емисията в 18 или в 20 часа да влезе шефът на политическия кабинет на премиера. И той не дойде. Не дойдоха дори социолози, които сякаш и те изчакват нещото да мине, за да могат да се присламчат тук и там.
Водещ: Как беше, снишаване.
Весела Смилец: Може би. Но рокадите и до момента са неразчетени. Истинската причина за рокадите и до момента остава до голяма степен скрита, а много неща, които пълзят като слухове са си непотвърдената информация, която ние щем не щем, понеже няма кой да я отхвърли или потвърди като посредници я тиражираме по-малко или по-много. И тук се получава следващата изопачена картина. И тук се получава една демонстрация според мен от страна на, политическа класа ние нямаме, но от страна на управляващи и на опозиция, едно неуважение към избирателите. Защото хората остават с впечатление, че не всичко им се казва, че не могат да разберат причините, заради които се правят дадени промени. И се правят ужасно неприятни изводи и в крайна сметка има наказания.
Светлана Божилова: Всъщност Весела по някакъв начин задочно ме подкрепи в тезата ми, че политиците бягат, но журналистите би трябвало да задават на горещия стол тези въпроси или да кажат, че са зададени, но политиците не отговарят. И от друга страна, къде са ни политическите коментатори? Да, аз не искам да кажа, че в България няма такива, но къде са като реакции? Защо медиите, няма значение дали е обществена медия, дали е частна, ето, зрителят, читателят, слушателят иска анализи, иска да погледне отвъд видимото. Той не наблюдава процесите в различните ресори така че да знае в резултат на какво се е случило едно или друго уволнение. Няма анализите, няма коментарите, а пък да не говорим колко на брой въобще в национален радио и телевизионен ефир…
Весела Смилец: Има ги, но са малко спорадични може би.
Водещ: Аз съм малко скептична към думичката няма ги коментарите. Ето, и Валери Найденов преди малко каза, че никой не е говорил за това, че има окрупняване на вестникарския пазар, че има само един разпространител. Ами не е вярно, това са неща, които са говорени поне в това студио, но не само в това студио. Това че ние не можем денонощно да следим целия новинарски поток и да проследим всички коментари е вече съвсем различно нещо. Та сега към младите колеги. Ако трябва да презаредите тази новина, как ще я презаредите?
Ивайло Петров: Коя точно, те са много новини?
Водещ: Ами изберете си една от трите.
Ивайло Петров: Сложен, изключително труден въпрос между другото.
Водещ: На чужд гръб може би Доменик Строс Кан ще спечели, защото на чужд гръб е по-лесно.
Камелия Петрова: Ами така или иначе в нашето, родното медийно пространство по-малко се говори за това, което се случва по-надалеч, защото като че ли по-малко ни засяга.
Ивайло Петров: Което не е така и е доста голям недостатък на медиите като цяло в България. В смисъл, ние се възприемаме като някакъв изолиран остров от света и си мислим, че глобалните процеси, които се случват в момента в целия свят не влияят по никакъв начин на нас, което е изключително погрешно. Видяхме какво стана с рецесията, въобще всичките тези процеси, които в момента се случват малко или много ще се отразят и на България в един момент. Така че за перифразирането на новината, не знам, според мене имаше един виц за министерството на здравеопазването и опашката отпред на входа. Сега дали няма да се появи такъв и за транспортното министерство, не знам. Дано да няма, защото един ресор, колкото повече хора минават през него, толкова по-неефективен става той в един момент. Това е като народната поговорка много баби хилаво бебе.
Водещ: Колко е важно да се знаят имената на колегите коментатори – така мога да обобщя станалото в студиото по време на песента, защото тук се разгоря един спор дали хората, които четат, прочитат и имената на журналистите или не го правят. Ивайло и Камелия поспориха малко, стигнахте ли до единодушие?
Камелия Петрова: Ами аз мисля, че трябва да питаме читатели, зрители и слушатели, не можем да говорим от тяхно име.
Водещ: Исках да кажа защо е важно да се отговори на този въпрос.
Ивайло Петров: Моята теза беше, че е важно, защото в България се привнесе от редица водещи телевизионни медии един характерно американски стил на журналистиката, той е персонификацията на новината с човека, който е отразява. В смисъл, показвани се лице, което ни разказва за новината. Разказва ни с някаква история житейска от 1 л. ед.ч. Във вестниците обаче хората, които коментират, много често се представят чрез самата статия, чрез самия си коментар. А те като личности остават някъде на заден план. В този смисъл ние за да можем да преценим в една коментарна статия кое е истина, кое не е и кое донякъде има привнесени симпатии или каквото и да било друго, в смисъл да преценим нейната обективност, трябва да познаваме човека като цяло, като личност…
Светлана Божилова: Но то коментарът е авторски материал сам по себе си, той не може да има коментар без личност.
Ивайло Петров: Точно това, защото не е забранено никой не го прави. Защото хората четат вестници, докато пият кафе.
Камелия Петрова: Това е добре, когато става въпрос за коментар и когато зад коментара седи лична позиция. Тогава съм съгласна.
Ивайло Петров: Ако няма лична позиция, то тогава става новина.
Камелия Петрова: Именно. Но аз мислех, че спорът се отнася и до това дали по принцип трябва да се интересуваме от целия бекграунд, от всичко това, което сега си говорим, кой разпространява вестниците и как, кой седи зад тези медийни групи, кои са собствениците…
Водещ: И винаги е важно да имаме отговор на въпроса кой говори.
Камелия Петрова: Разбира се, но ако отидем в една утопия, в която нещата се случват както си трябва, тогава читателят няма да има нужда да се информира за всички тези неща, за да знае в кое да се съмнява и къде го манипулират.
Ивайло Петров: …всяко едно демократично общество би трябвало да знае тези неща, защото то демокрацията е управление на самото общество…
Водещ: Нека да се опитаме да погледнем малко по-позитивно на случилото се. Ето тези 300 000 човека във Фейсбук, колкото и Ивайло да подценява тяхната позиция…
Ивайло Петров: Не, напротив, въобще не я подценявам. Казвам, че това не е донякъде роля на самото общество. То е хубаво, че ги има…
Водещ: А как да не е, чия роля е обществото да каже, не, това не ми харесва.
Ивайло Петров: Ами това казвам…
Водещ: Само журналистите ли трябва да го казват?
Ивайло Петров: …институции си вършеха работата, за която те всъщност са посочени и са избрани за тези постове, не е нужно всеки път, когато се случи нещо такова, всичките ми приятели във Фейсбук да слагат под статусите си цитати от конституцията на Република България. А Конституцията на Република България се предполага, че би трябвало да се познава от главния прокурор все пак.
Светлана Божилова: Тук има и един друг проблем. Ако наистина децибелите са много, това е една тема, един проблем, който върви във времето. Ако се нарушават правила на кметството като децибели в центъра на София, има си оторизирани институции, които биха могли в рамките на своите правомощия да направят това. А що се отнася до Фейсбук, много у хубаво, че хората имат шанс чрез тези социални мрежи емоционално веднага да реагират и да създават една общност. Но практиките показват, че тези общности са много крехки и когато се наложи или се изиска някакво друго, помня за ГМО, усилие, социално действие, твърде малко са хората, които излизат на улицата. И затова на мен ми се струва, че Фейсбук може да бъде знак, сигнал за реакция, отношение, но върху този сигнал и реакция трябва да последва едно говорене, една по-голяма обществена акустика. И отново, сега е ясно, че аз може би преекспонирам и съм от другата страна като контратеза на Валери Найденов, но всяко едно изследване на българските вестници ще покаже, че доминират информационните материали. Анализите, коментарите, разследванията, памфлетът, фейлетонът почти го забравихме. И ние трябва да бъдем в достатъчна доза самокритични колкото и добри постижения да имаме, защото само така и единствено ще можем да бъде коректив на властта и да си казваме, че сме изразители, ние трябва да сме на страната на гражданите и обществото. А що се отнася до това що е независима журналистика и независими вестници, специално във вестниците европейските практики са следните. Всеки вестник има ясна редакционна политика, защитава определени ценности политически, няма значение дали са либерални, неоконсервативни, социал-демократически и журналистът, отивайки във вестник, специално за вестниците, търси вестник, който да хармонира с техните убеждения. Далеч по-сложна е ситуацията в радио и телевизия, затова там има принципи и стандарти за регулация, във вестниците няма. И едва ли някой ще…
Водещ: …доколко правилата, по които са разпределяни честотите са били европейски и доколко е спазена евродирективата.
Светлана Божилова: Всички експертизи на ЕК и преди това на Съвета на Европа показаха, че ние не можем да направим достатъчно демократична медийна регулация, която да защитава обществения интерес.
Водещ: Аз ще се върна обаче на думичката на Камелия, тя употреби една много необичайна дума за един такъв разговор – утопия. Къде е утопията?
Камелия Петрова: Ами да ви кажа, ние живеехме, поне тази група от мои колеги във факултета по журналистика, с която се движим четири години, живеехме в една утопия, че журналист се става с образование, че журналист се става във факултета по журналистика и че там ще ни се изяснят нещата. Но там сме толкова далече от истината, която се случва в България, пък и не само в България, а и в света. И в един утопичен свят ние отиваме и получаваме образование, което е напълно достатъчно за това да се справяме с тази професия. Но това, което трябва да научим става само със сблъсъци, само с много тежки удари тук, само с неща, за които не сме подозирали, а разбираме за тях всеки ден, научаване на много имена, които вероятно ние не сме били родени, когато те въобще са станали фактори и до ден-днешен са фактор, и цялата тази история…
Весела Смилец: А любопитни ли сте да ги научите?
Камелия Петрова: Не всички, разбира се, че не всички.
Весела Смилец: Защото аз лично се сблъсквам на терен с млади колеги, които, меко казано, са много боси.
Ивайло Петров: Ами аз ако може да се включа и аз…
Весела Смилец: Които задават неадекватните въпроси, след което понеже вече има и много кабелни телевизии, изобщо има голяма мрежа от средства за масова информация, не всеки бди за това да е на ниво, и се тиражират неистини, тиражират се глупости.
Светлана Божилова: Но те се тиражират не само от младите хора. Във всяка една професия, няма значение дали сме млади, средно поколение или по-възрастни, има качествени и некачествени… Аз съм против делението…
Весела Смилец: Абсолютно. Но понеже ставаше дума за миналото, за онова, на което те не са били свидетели…
Светлана Божилова: Ние нямаме школа, ние нямаме традиции и приемственост. Прекъсната е. Казвам го това като преподавател.
Водещ: Ето сега ще направим един експеримент. Питам Камелия и Ивайло, знаете ли чия е репликата за снишаването, докато премине бурята?
Ивайло Петров: Пръв си признавам, не.
Камелия Петрова: Снишаването докато отмине бурята – не. Аз се сетих за песен, но иначе не знам.
Светлана Божилова: Те не знаят не времето на Тодор Живков, те не знаят за близкото минало, преди 6-7 години. Това са хора по на 22, 23. Скъсана е нишката на паметта и на приемствеността. Аз затова казах, че журналистическата колегия не е едно тяло.
Водещ: Кога за последен път говорихте с колеги журналисти във Фейсбук по неформален начин.
Ивайло Петров: Във Фейсбук или като цяло?
Водещ: Във Фейсбук.
Ивайло Петров: …и все пак искам да дам една малко по-различна гледна точка на този разговор. Според мене не е редно да обобщаваме младите журналисти в тази професия.
Водещ: Така е, аз затова задавам лично въпроса.
Ивайло Петров: Факултетът по журналистика към СУ е една прекрасна школовка, която разбира се има своите недостатъци. Тя е необходима за абсолютно всеки човек, който излезе с микрофон и камера на улицата или застане пред микрофона в студиото, в радиото. Но всеки един човек индивидуално се обучава. Той индивидуално решава да се запознае с историята преди 7 години, да контактува с хора, които…
Водещ: И дори след работно време сверява позицията си със свои колеги.
Ивайло Петров: Абсолютно винаги се прави това.
Водещ: И кога да последно това се случи?
Ивайло Петров: Вчера, вчера вечерта. Аз постоянно, благодарен съм за това, че имам възможността да работя с хора, които са доказани в тази професия и от тях научих много.
Водещ: Камелия?
Камелия Петрова: На мен също ми се случват постоянно, аз живея с две съквартирантки журналисти също. Такава ни е средата, това правим. Аз не твърдя, че всички млади хора са така. Но независимо в коя сфера на журналистиката работи човек и независимо в каква посока…
Водещ: Трябва да учи всеки път, всеки ден.
Камелия Петрова: И не трябва да се изолира…
Водещ: Дойдохме си на думата за първия селски университет.
Светлана Божилова: …само от млади хора и не е само за млади хора, а за всички.
Ивайло Петров: Преди да заговорим за първия селски университет, ако може да използвам ефира да поздравя нашия звукорежисьор Димитър Величков Шмид, миналия ден му се роди син, детенце, Ясен се казва.
Водещ: Да е жив и здрав и да се научи да не ти пипа копчетата.
Ивайло Петров: Точно така. Това е първата рожба на студентската телевизия. Вторият празник тази седмица, първият е ефирът, който ще се състои утре от 13.30 по БТВ Екшън ще бъде излъчено пилотно предаване Ку-Ку Презареждане. Темата е висшето образование в България.
Водещ: Тутанкамон участва ли?
Ивайло Петров: Не. Предаването бе заснето зимата. То отлежа известно време да види какви са обществените реакции, докъде ще стигне този…
Водещ: Искам да кажа, египетската нишка има ли я вътре?
Ивайло Петров: Няма я. Беше провокирано всъщност от студентските протести зимата, които тръгнаха от една много нелепа причина – спирането на топлата вода в Студентски град. Както знаем битовизъм абсолютен. Повечето, голяма част от студентите в Софийски живеят там в Студентски и това за тях е един доста сериозен проблем…
Водещ: Но все пак този проблем се реши, там се презареди топлата вода, тече.
Ивайло Петров: Да, но най-интересното беше, че повлече след себе си една такава вълна от протести и съответно впоследствие се надигнаха много други такива искания за сериозна реформа в университетите.
Водещ: Ясно. Камелия?
Камелия Петрова: Ами това, което се случи в Ку-Ку Презареждане със създаването и разрушаването на първия селски университет, то се случва всеки ден в България. Всеки ден елате в нашите факултети, във всичките сгради на СУ, предполагам, че не само в СУ. Аз мисля, че темата има мегдан да се обсъжда.
Водещ: Аз обаче тук ще ви върна на един стар разговор, който сме водили тук в това студио с друг колега от БНТ. Имаше един прекрасен филм за бърза помощ. Точно в разгара на първите протести за цените на горивата някак си поставихме въпроса защо хората, на които им е скъп бензинът протестират, а тези, на които им е скъп животът си седят вкъщи. Веси, кой ни чу? Кой ни чу като поставихме този въпрос като обществени медии?
Весела Смилец: Нарочно мълча. Никой не ни чу.
Светлана Божилова: А пък нека да попитаме Камелия, защото предстои излъчването на студентска работилница за изкуства Ателие, която представя проблемите и живота на младите хора, искащи да останат в България и да работят в полето на изкуствата. Нека пък тя да каже какво мисли?
Камелия Петрова: То това с протеста е, всеки ден се протестира под някаква форма. С излизането на улицата и с излизането в ефир. Въпреки че всеки божи ден ние чуваме по няколко пъти защо сте тръгнали да правите предаване за изкуство и култура, коя ще ви чуе? Ами ние пък във Фейсбук събрахме едни огромни групи от хора, които ни гледат. И да ви кажа честно, ако ще се вслушваме по проблемите за протестите и горивата и какво ли не, и за Африка, хората, които говорят във Фейсбук, мисля, че най-сетне трябва да се чуят и други мнения.
Весела Смилец: Аз смятам, че всеки, дошло е някак си времето, понеже продължавам да настоявам, че е извратен моделът, по който живеем, дошло е време всеки някак си да се погрижи за своята лична чистоплътност и да избере какво да гледа, кого да слуша и кого да следва, защото това консуматорско общество, което много лесно го прехванахме някак си през Океана, и само няколко негови страни прихванахме, се движи точно по тези определени модели и се изпълняват определени проекти. И ние влизаме от модел в модел, от проект в проект и само…
Водещ: И разрешаваме да ни манипулират.
Весела Смилец: Точно така. Този проект вече е (…), но те са ни пуснали следващият, и това става страшно, доброволно.
Светлана Божилова: Знаеш ли колко е драматично това, че младите хора много малко, от гл.т. на нашата професия много малко гледат телевизия, основно са в интернет или гледат, слушат, четат чужди медии.
Водещ: Ние затова имаме достъп до себе си и през интернет.
Светлана Божилова: И много е странно, когато медиите ни казват, предлагайки студентските предавания, които имат и международни награди в Европа и в България и се излъчват по чужди телевизии повече, отколкото в нашата и казват, ама вашата за култура и изкуство е стеснена нишата. А иначе, ама млади хора, ама младите хора ние гоним рейтинг. Младите хора не гледат телевизия. Това го казва…
Камелия Петрова: Е защо да гледаме телевизия..?
Ивайло Петров: …мога ли да изведа извода, че всъщност медиите, телевизията в България е абдикирала от функцията си да привлече младите хора и тя работи само за хората на…
Весела Смилец: Пак направихте разграничението млади – стари. Няма такова нещо. Има пълноценни… Има хора, които си знаят правата, има хора, които си отстояват правата, има хора, които избират да гледат „Референдум”. Едно много добро предаване, към което малко по-рано станахме свидетели на една позиция малко по-отгоре. Гледайте „Референдум” и нека всеки един от нас да има убеждението, че в неговите ръце е да участва в един референдум.
Светлана Божилова: И освен това „Референдум” е едно от хубавите предавания на БНТ.
Водещ: Нека да ви попитам накрая така. Има ли смисъл да задаваме на политиците въпроси, на които няма да получим отговор?
Светлана Божилова: Аз мисля, че винаги има смисъл да задаваме въпроси, но мисля, че големият дефицит, може би пак съм крайна, големият дефицит от задаване на въпроси е да задаваме въпроси колегиално, дени на друг и да говорим…
Водещ: Тук този дефицит го няма. Всяка събота… Нека да попитаме Камелия и Ивайло. Куклата на Ку-Ку жива ли е?
Ивайло Петров: Жива е, но някъде в гардероба.
Водещ: А ще отговаря ли, когато политиците не отговарят?
Камелия Петрова: Аз си мисля, че има случай, в който няма отговор, в който политиците не отговарят, това, че те не отговарят е отговор. Липсата на отговор пак е отговор.
Водещ: Къде е куклата?
Камелия Петрова: Ами някъде далече е. Нашата кукла е малко по-различна от тяхната.
Весела Смилец: Единствена ли е тази кукла?
Камелия Петрова: Единствена е била.
Светлана Божилова: Много талантливи са създателите на Ку-КУ, но те просто смятат, че след тях няма да има студенти, които ще стигнат тяхното равнище, затова си пазят куклата, а ние сме Презареждане.
Водещ: Аз си спомням, че когато беше тук филмът на… когато беше един от поредните филми, някой открадна Дар Вейдър, моля, който го е откраднал да го подари на Ку-Ку Презареждане, да им свърши малко работа, щото куклата на Ку-Ку я няма.
Весела Смилец: И питайте, непременно, непрекъснато питайте. Дори и отговорът да е примерно както за Александър Цветков, който си тръгна, той останал бил неразпознаваем. Но вие питайте, за да се разбере защо. И премил ли е и какво сме загубили и защо две години той беше неразпознаваем и никой не го махна и дали заради това го махнаха.
Водещ: Препоръка от един от най-железните редактори в БНТ Весела Смилец една дума.
Ивайло Петров: За финал една дума. Ако медиите спрат да питат и лекарите спрат да лекуват, какво ще се случи с нас?
Водещ: Утопия. 

www.cross-bg.net | 20.12.2010

БНТ е пред гибел, а може би вече е навлязла в този стадий. Това обявиха на пресконференция Светлана Божилова, Люба Кулезич, които бяха кандидати на конкурса за генерален директор на БНТ, който се проведе през лятото, предаде репортер на Информационна агенция КРОСС.
По думите им бюджетният дефицит на обществената медия за няколко месеца е нараснал от 12 милиона лева на 35 милиона лева. Според тях това се дължи на продължаващите финансови злоупотреби – разпродаване на имуществото, конфликт на интереси и множеството интриги в медията.
Двете представиха документи – единият от които акт за собственост на скъп ведомствен апартамент в центъра на столицата, собственост на БНТ, който според тях "е подарен на някой и никой не казва на кого".
Другият документ е писмо на английската фирма „Солид стейт лоджик", доставчик на техническо оборудване до генералния директор на БНТ от 30 септември. В писмото англичаните посочват, че на проведена зад граница техническо изложение техният щанд е бил посетен от Атанас Гьоков, член на УС на БНТ, който се интересувал от закупуването на оборудване за бъдещата цифровизация на БНТ. От английската фирма изразяват безпокойство във връзка с думите на Гьоков, който заявил, че вече не желае да работи с техния официален представител в България и че трябва да се намери друг начин за сътрудничество. На щанда Гьоков е бил с представител на друга българска фирма – UVT, а не на "Текно".
От "Солид стейт лоджик", заявяват, че не биха искали да се откажат от възможността за бизнес с БНТ, но в същото време желаят да останат лоялни към своя дистрибутор. Англичаните молят генералния директор на БНТ да предложи друг вариант за съвместна работа и предлагат директно договаряне.
Според Люба Кулезич този случай е пример за конфликт на интереси. "С този документ от английската фирма молят Вяра Анкова БНТ официално да съобщи, че вече ще работи с тях, а не с българската фирма, за да не си развалят бизнес-отношенията с дистрибутора, каза Кулезич. По думите й, той е доказателство, че в БНТ продължава "абсолютно същото мошеничество и начини, по които да се източват държавни пари чрез свързани лица. "Това престъпно и криминално статукво продължава", заяви Кулезич.
„Писмото показва един реален конфликт на интереси от страна на настоящия член на управителния съвет Гьоков и опитите му да пробута фирмата, в която е работил (UVT) на пазара на БНТ”, коментира на свой ред Тома Иванов, бивш финансов директор на националната телевизия.
Според Светлана Божилова Съветът за електронни медии е съучастник и носи много голяма отговорност за кризата в БНТ.
„Преди време колегите от двата органа в БНТ – Етичната комисия и Общото събрание на пълномощниците излязоха с данни, които показваха управленската и финансова криза в националната телевизия, огромния бюджетен дефицит и конфликти на интереси”, припомни тя. Тогава те поискаха от СЕМ да се създаде антикризисен щаб и да бъде избран временно изпълняващ длъжността генерален директор.
По думите й от протоколите на срещите на СЕМ с членовете на етичната комисия и общото събрание на пълномощниците става ясно, че съветът не само не предприема никакви мерки въз основа тези материали, но той застава на страната на Уляна Пръмова. Седмица по-късно председателят Георги Лозанов пише до комисията по култура, медии и гражданско общество, че СЕМ ням никакви правомощия да се намесва по отношение на антикризисните мерки и финансовото състояние на БНТ.
„В закона за обществените медии се казва, че СЕМ подписва договори за възлагане на управление с генералните директори и членовете на управителни съвети и там могат да бъдат вписани конкретни параметри към тяхната дейност”, коментира Светлана Божилова.
На свой ред Люба Кулезич посочи, че концепцията на Вяра Анкова, която спечели конкурса за генерален директор на БНТ, в момента не се изпълнява. „Г-жа Анкова беше назначена с нагло нагласен конкурс. От 1 август досега не е направено нищо по изпълнението на нейната концепция – няма нито едно съкращение, нито една оптимизация на щатовете, не е въведена в действие новата управленска структура. Не е направено нищо, за да се пести”.
Кризата в БНТ се дължи на остарелия закон за радиото и телевизията. Това заяви Тома Иванов, бивш финансов директор на БНТ. „В този закон няма никакви изисквания към членовете на СЕМ – орган, който се назначава с политически квоти и той след това избира по политически критерии шефовете на БНТ. От своя страна генералният директор на телевизията избира членовете на Управителния съвет, отново без никакви критерии”, каза Иванов.
По думите му върху работата на БНТ липсва всякакъв обществен контрол: „Така нареченият Обществен програмен съвет, който би трябвало да представлява интересите на обществото в БНТ, се назначава пак по волята на генералния директор”.
Друга причина за плачевното състояние, в което се намира обществената телевизия е отказът от продуцентския принцип на управление и въвеждането на т.нар. редакционен принцип: „Този принцип е подходящ за общества в планова икономика, защото той не се интересува от ресурсите, които се ангажират при производството на програмата, нито от резултатите – дали има рейтинг, а се интересува само и единствено дали се изпълнява редакционната политика. Не може да произвеждаш новини в обем колкото твоята конкуренция с огромен личен състав от около 300 човека – само щатни служители в дирекция „Новини”.

Оригинална публикация

Тема: Институции или личности саботират обществения характер на Българската национална телевизия

Участници:

Светлана Божилова – медиен експерт и директор на студентската телевизия "Алма Матер" 
Люба Кулезич – журналист 
Тома Иванов – бивш финансов и изпълнителен директор на БНТ 
Надежда Ковачева – адвокат 
Юлияна Методиева – представител на Български хелзинкски комитет

————————————————————————–

Начало: Понеделник, 20 Декември 2010 г. – 11:00 часа
Край: Понеделник, 20 Декември 2010 г. – 12:00 часа
Място: София, Национален пресклуб СОФИЯ ПРЕС
Достъп: За медии
Отворено за медии: Да

Тема: Институции или личности саботират обществения характер на Българската национална телевизия

Участници:

Светлана Божилова – медиен експерт и директор на студентската телевизия "Алма Матер"
Люба Кулезич – журналист
Тома Иванов – бивш финансов и изпълнителен директор на БНТ
Надежда Ковачева – адвокат
Юлияна Методиева – представител на Български хелзинкски комитет

в. Дума | 22.11.2010

Започна разследване за финансови злоупотреби срещу Уляна Пръмова. Бившата шефка на БНТ е обвинена за неправилно боравене с 34 млн. лв. от средствата на държавната медия. Сигнал за нарушението подала медийната експертка Светлана Божилова. Случаят е в ръцете на прокурор Моника Малинова от Софийска градска прокуратура. Това означава, че за разпит предстои да бъде поканено отговорното лице за периода, в който са констатирани нарушенията – бившият генерален директор на БНТ Уляна Пръмова. Практика в такива случаи е делото да бъде заведено срещу неизвестен извършител. Заподозрените в подобни ситуации биват викани като свидетели. Едва след изслушването им може да се повдигне обвинение срещу тях. Очаква се искът да е за безстопанственост и злоупотреби в размер на 34 млн. лв. Светлана Божилова писа до прокурора, че в БНТ са правени "необясними" финансови разходи. Някои от тях са по телевизионни продукции като "Голямото четене". Подозрения за злоупотреби е повдигнал ремонтът на "Студио 1", глътнал около 10 млн. лв. В сметката не влизат разходите за техника и оборудване.

Стр. 5

Информационна агенция КРОСС I Калина ПЕТРОВА I 23.07.2010

Няма значение кой ще бъде генерален директор на БНТ, а въз основа на какви качества и каква процедура той се избира

Светлана Божилова внесе жалба във Върховния административен съд по избора за генерален директор на БНТ и сезира главния прокурор на България Борис Велчев за груби нарушения на управлението на БНТ, разходване на средства по нецелесъобразност и безстопанственост в телевизията, научи Информационна агенция КРОСС. По повод на това разговаряхме с Божилова, която бе класирана на второ място след Вяра Анкова от СЕМ в конкурса за генерален директор на телевизията.

Г-жо Божилова, защо оспорвате избора за генерален директор на БНТ, какви нарушения на процедурата при избора има, според Вас?

Има много нарушения както по обявяване на конкурса, така и по неспазване на процедурата за избор на генерален директор на БНТ. И тъй като Върховният административен съд всъщност се произнася по формата, а не по съдържанието на провеждане на конкурси, на практика констатираните факти са свързвани със съществени нарушения на административно-производствените правила, със неспазване на установената форма на процедурата в противоречия и несъответствие с целите на Закона за радиото и телевизия. Аз съм изброила всички конкретни факти.

Точно за какво е жалбата Ви, внесена в прокуратурата, за пилеене на средства ли става дума?

Жалбата, която внесох във Върховния административен съд, е от 80 страници доказателствен материал под опис към нея. Сезирах самостоятелно и главния прокурор.

Какви са данните за злоупотреби, с които разполагате за БНТ?

Аз съм човек, който уважава институциите и последната дума има прокуратурата и съдът. Но тъй като в тези документи, с които разполагам, има информация, която е в противоречие с декларираното и казаното на публичната защита от Вяра Анкова и от председателя на СЕМ Георги Лозанов, реших да сезирам прокуратурата. Налице са данни за практики, свързани с пилеене на средства, източване на средства, огромен бюджетен дефицит. Самата Вяра Анкова каза, че била член на Бюджетната комисия, само когато се отнасяло до Дирекция „Информация и актуални предавания", и че не е имала други участия в комисията. В документите, с които разполагам, а те са публични, фигурират заповеди на Уляна Пръмова, решения на Управителния съвет на БНТ, решения на бюджетните комисии, които искам прокуратурата по съответния ред да провери. Документите са ми предоставени от колеги вън и вътре в БНТ и аз съм длъжна като експерт да пазя в тайна информацията. Но гарантирам за валидността на тези документи, което личи от подписите , датите и входящите им номера. Така че първото нещо, което съм написала в жалбата си до прокуратурата, е, че по време на публичната защита председателят на СЕМ и Вяра Анкова са изнесли неверни информационни факти, което е много притеснително за мен. В тези документи има решения на Бюджетната комисия с подписа на седем души, председател финансиста Чапанов, както и на Вяра Анкова, включително и този на Димитър Цонев. В документите има данни за стойност на предавания, като започнем от „В неделя с …" и стигнем до „Референдум", до визуалната опаковка на БНТ, за огромни суми, които по никакъв начин не съответстват на стандартите на дейност не само в обществена, но и в частна медия. Един от най-фрапантните документи, с които разполагам, е протокол за решението през 2008 г., свързано със старта в „В неделя с…", където еднократният бюджет на едно предаване е 170 000 лева, като една голяма част от тези суми отиват към фирми вън от телевизията с абсолютно неправомерни размери от гледна точка на финансиране и ценообразуване на такива предавания. Ето защо една от антикризисните мерки в моята концепция за телевизията беше, че за 20 години обществената медия не създаде стандарти за час програма, независимо от сложността на предаванията и те да бъдат в съответствие не само с български, но и с европейски практики. Изключително много документи има, които можем да кажем, че визират Димитър Цонев в конфликт на интереси, тъй като той е създател на предаването „В неделя с …", водещ е на предаването, както и програмен директор на БНТ. Като такъв той е подписвал голяма част от тези документи. Притежавам документи за сключване на договори между БНТ и „Криейтив филмс". Сега един от управителите на тази фирма е член на Управителния съвет на БНТ. Става въпрос за пилеене на средства, за безстопанственост. Това са пари на данъкоплатците и в този смисъл, според Наказателно процесуалния кодекс. Аз съм задължена след като имам такива факти, да сезирам прокуратурата на Р България и да поискам досъдебно производство. Мотивите, с които съм сезирала главния прокурор, ще цитирам точно: „При подготовката на жалбата се запознах с информации за извършване на груби нарушения в БНТ чрез средствата за масово осведомяване. На интернет страницата на СЕМ са отразени дебатите от заседанията на СЕМ при срещата с пълномощниците на общото събрание на БНТ и етичната комисия преди обявяване на конкурса за предсрочен избор на нов генерален директор на 28 май 2010 г. Там също се съдържат достатъчни информационни данни за финансови злоупотреби с парите на данъкоплатците в БНТ. Ето защо съм убедена, че на основание член 208, т. 2 от Наказателно процесуалния кодекс при наличието на законни поводи, би трябвало да сте започнали разследване и да е образувано досъдебно производство за това дали са извършени и какви престъпления са извършени от длъжностни лица в БНТ. Едновременно с това изпълнявам задължението си на гражданин и длъжностно лице, участвало в конкурса и притежаващо тези документи, по член 205 от Наказателно процесуалния кодекс и Ви уведомявам незабавно, че в БНТ има документи за това, че длъжностни лица не са положили достатъчно грижа за ръководеното и управлението, стопанисването и запазването на повереното им имущество и средства от държавния бюджет и от това е последвало разпиляване на имуществото и други значителни вреди за БНТ в особено големи размери. Ето защо се снабдих официално от мои източници на информация с част от тези документи, които приложих при жалбата си пред Върховния административен съд и прилагам и към настоящия сигнал".

Бихте ли конкретизирали забележките си към концепцията на Вяра Анкова?

Прави се нов закон, който е устройствен за обществените медии, а в концепцията на Вяра Анкова ахилесовата пета е структурата и организацията на управление на медията като обществена. В този смисъл много по-коректна е концепцията на младия екип, който е работил с Люба Колезич, много точно са изследвали структурата и управлението на обществени медии. При Вяра Анкова започват едни структури на продуцентска дейност, които не съответстват нито на практиките на обществени телевизии, нито и на зададените стандарти за управление и организация на дейността на обществени медии. При Канал 1 тя посочва няколко продуцентски центъра, като ги дели на външни и вътрешни продукции, говори за публично частно партньорство и за крос медия заедно с частен вестник. Като човек, който над 17 години се занимава с европейска медийна регулация, трябва да кажа, че точно този факт би трябвало да е стъписал СЕМ, тъй като в сегашния закон имаме много празноти. Той е не е устройствен за БНР и БНТ, т.е. не формулира ясно не само принципите, по които се избира генерален директор на БНР, БНТ и Управителния съвет, защото всичко се оставя в процедура на СЕМ, но няма яснота около организацията и управлението и начините и механизмите, по които се формира програмната политика. В този смисъл, ако в договора за възлагане на управление, който е трудов договор за генералните директори на БНР и БНТ, а СЕМ е работодател, регулаторът записа неща от концепцията, които са в грубо нарушение с европейски стандарти, би трябвало да бъдат сезирани европейски институции и за нарушение на принципите на управление на финансиране и формиране на програмна политика на обществени медии. Това аз го правя предварително поради простата причина, че за мен дори не е важно как ще се нарича генералният директор. Аз влязох в този конкурс, за да му дам прозрачност и публичност, да потърся легитимност и да видя дали след десет години СЕМ действа по същите механизми и начини, както когато аз бях член на Националния съвет за радио и телевизия, който предизвика най-голямата криза в БНР. Така че нещата са изключително сериозни и не опират до това кой ще бъде генерален директор, а въз основа на какви качества и каква процедура той се избира и какви ангажименти той поема, за да бъде БНТ обществена медия, работеща в полза на обществото и с парите на данъкоплатците.

Оригинална публикация 

Frognews.bg I 22.07.2010

Медийният експерт и кандидат за поста генерален директор на БНТ Светлана Божилова атакува решението пред ВАС, и уличи СЕМ и избраницата му в лъжа и погазване на закона

Да бъде обявен за нищожен и незаконен проведеният от СЕМ конкурс за директор на БНТ. За това настоява в жалба до Върховния административен съд /ВАС/ една от неуспелите кандидатки за поста Светлана Божилова. Неин адвокат е известната с дела в защита на журналисти и на свободата на изразяване Надежда Ковачева. Божилова е била член на медийния регулатор в предишни години и е считана за един от най-добрите познавачи на европейското и българското медийно право, както и на обществените оператори в Европа.

Като част от мотивите конкурсът да бъде оспорен Божилова привежда доказателства за използване на неверни информационни факти от страна на председателя на СЕМ Георги Лозанов и на предпочетената за шеф на БНТ Вяра Анкова, обясни тя пред Frognews.bg. По време на изслушването й Лозанов обявил, че няма доказателства за участието й като директор на дирекция „Информация” в управленски решения, довели до корупционни практики в БНТ. Самата тя отрекла пред комисията своята съпричастност към управленския екип на медията и към решения на Бюджетната комисия и към Работната група за нови запазени знаци и опаковка на БНТ. Според самата Анкова участието й в тези органи се изчерпвало единствено относно конкретни предавания на ръководената от нея дирекция „Информация”.

В жалбата на Божилова обаче са приложени документи и заповеди от вътрешния документооборот на БНТ, който е публично достъпен. Те опровергават твърденията на Лозанов и на Анкова като неверни.

Става дума за заповеди, подписани от Уляна Пръмова, с които Анкова е била назначена за зам.-председател на Бюджетната комисия и на Работната група за цялостното ребрандиране на БНТ през 2008-ма г. Липсва изрична уговорка, че в това си качество тя е отговаряла само за отделни предавания и запазени знаци на поверената й дирекция.

Приложени са и протоколи за приемане на бюджети на външни продукции, както и отделен протокол за първия бюджет на вече скандалното мега предаване на Димитър Цонев „В неделя с…” Подписът на Вяра Анкова стои редом с този на самия Димитър Цонев, а първоначалната сума, отпусната за продукцията е наистина шокираща – около 170 хил. лв. Впоследствие тя претърпява няколко намаления отново с подписа на Анкова, въпреки, че предаването „В неделя с…” е под административното разпореждане на друга дирекция.

Според жалбата на Светлана Божилова до ВАС, конкурсът за шеф на държавната телевизия, е компрометиран от още куп сериозни нарушения. Есенцията на оплакването е, че СЕМ грубо е погазил процедурите, постановени в самия Закон за радиото и телевизията. Те се отнасят до възможността за обявяване на конкурс за нов директор преди приключването на мандата на предишния.

Както е известно, вторият мандат на Уляна Пръмова като шеф на БНТ изтича на 21 септември т.г. Още в края на април обаче Пръмова оповести пред БНР намерението си да се оттегли предварително от поста си. Това стана след като журналистическите дружества в медията, техническият синдикат и етичната комисия изпратиха сигнал до премиера, президента, парламента и главния прокурор с факти за корупционни практики и драстичен конфликт на интереси при изразходването на държавната субсидия.

Сигналът уличаваше Пръмова, управителния съвет на БНТ и други отговорни фактори на „Сан Стефано” 29 в безстопанственост и незаконен лобизъм при формирането и финансирането на програмата на обществената медия. През юни последва публична дискусия за състоянието и бъдещето на БНТ, свикана от председателя на регулатора Георги Лозанов. На сбирката Пръмова повтори, че ще подаде оставка преди изтичането на мандата си, а СЕМ насрочи конкурс за генерален директор дни след това.

В оплакването до ВАС на Светлана Божилова обаче е посочено, че по време на надпреварата и изслушванията на кандидатите мястото на генералния директор на БНТ не е било овакантено. Пръмова не е подала официално молба за освобождаване от правомощията си, нито пък СЕМ се е произнесъл по хипотезата за предсрочно прекратяване на мандата й.

Това според жалбоподателката е грубо нарушение на разпоредбите на медийния закон. Още повече, че в него ясно се разграничават „предсрочното прекратяване” и „изтичането” на директорския мандат в обществената телевизия. В първия случай са предвидени няколко възможни причини. Сред тях фитурират доказателства за финансови и служебни нарушения или за трайна невъзможност за изпълняване на служебните задължения.

Органът, предвождан от експерта Георги Лозанов обаче е пренебрегнал изискванията на закона и е насрочил конкурс за нов директор на БНТ без да разполага с юридически мотиви за това. Нещо повече. Оказва се, че Пръмова е депозирала оставката си в СЕМ едва след като Вяра Анкова беше избрана за приемник на поста й. Това е станало на 18 юли т.г. с молба, в която не се съдържат дължимите обяснения за решението. Затова пък самата Пръмова е посочила датата, на която иска да освободи директорския стол – 1 август т.г.

На тази дата според съобщения в пресата новоизбраната Вяра Анкова ще се зъвърне от отпуска, разрешена й с подпис на все още действащата директорка Уляна Пръмова. С други думи, става дума за странно двувластие. Обсянението за него би могло да се крие в намерението за безболезнено продължаване на досегашното статукво в държавната телевизия, макар то публично да бе окачествено като „криза” от самия шеф на СЕМ Георги Лозанов.

С приемането на подобна ситуация медийните надзорници са прехвърлили правомощията на СЕМ върху самата Пръмова, за да реши самата тя дали и как да прекрати мандата си. В иска си към ВАС Божилова е определила това поведение като явно несъответствие с целта на закона. Тя твърди, че СЕМ е нарушил принципа на публичност и прозрачност в работата си, защото не е обявил факта, че провежда конкурс преди изтичане на мандата на генералния директор Уляна Пръмова, без решение за предсрочното й освобождаване и без писмено заявление за нея от това.

Божилова е изредила и куп други противоречия със ЗРТ. Надзорниците не са дали мотивирана оценка на концепциите на всичките 5, допуснати до конкурса кандидати по предварително обявените критерии и теми за развитието на БНТ. Изобщо не е било проведено двустепенно гласуване, приложено при неотдавнашния избор на Валери Тодоров за шеф на Националното радио.

Въз основа на многобройните приложения и документи в молбата си до ВАС Светлана Божилова настоява магистратите да спрат действието на решението на СЕМ, с което Вяра Анкова спечели конкурса за шеф на БНТ. Оттук нататък на ход е ВАС.

Оригинална публикация

в. Банкер | Андриана МИХАЙЛОВА | 17.07.2010

Държавната телевизия БНТ се оборудва с нов генерален директор – Вяра Анкова. Сегашната шефка на новините на "Сан Стефано" 29 спечели гласовете на Съвета за електронни медии. И петимата надзорници – двама от квотата на президента и трима от тази на парламента, предпочетоха бившата кореспондентка на БНТ в Атина пред останалите кандидати. (В надпреварата се хвърлиха седмина, но Емилия Стоева бе дисквалифицирана още преди препитването от СЕМ заради липсата на 5-годишен стаж в медията, а принадлежност към бившата ДС не позволяи на проф. Александър Бешков да заеме шефското кресло. И не само тя.). След изслушването Люба Кулезич събра два гласа – на доц. Георги Лозанов и на София Владимирова. Останалите претенденти – Радо Чолаков, Светлана Божилова и Ростислав Главчев – нито един. Според анализатори за първи път изборът на СЕМ е съвпаднал с този на новинарите от БНТ, които подкрепиха Вяра Анкова с подписка. Как и какво обаче очаква държавната телевизия в следващите три години? Дали наистина Вяра Анкова ще оправдае големите надежди и ще реформира телевизията, като я превърне в модерна обществена медия? Ще стане ли зрителят съавтор на програмата, или отново ще се правят отвлечени предавания като "В неделя с"…

Защо Анкова?

Надзорниците мотивираха избора си така – Анкова имала ясна визия за бъдещето на БНТ, необходимата компетентност, професионализъм и желание за работа в екип. Освен това била изключително лоялна към държавната медия, а това според Ани Хаджиева от парламентарната квота в днешни дни почти не се срещало. Един от основните плюсове в полза на новинарката бил и този, че се придържала към реалността и щяла да измъкне БНТ от блатото чрез програма за развитие.
Шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов подкрепи и кандидатурата на Люба Кулезич, но определи концепцията й като страстен артистичен одит на телевизията. Той обаче откри и дефицити – абсолютното отрицание на сегашната програма на БНТ, включително и на новинарските емисии. Лозанов е на мнение, че има качествена промяна в новините, откакто Вяра Анкова е оглавила дирекция "Информация", и трябвало да й се даде шанс да разгърне концепцията си в цялата медия.

Каква телевизия обещава Анкова?

Развлекателна. Новата тв началничка повтори няколко пъти определението в ефира на БНТ, докато колегите й я интервюираха вече в качеството й на бъдещия голям шеф. Наследничката на Уляна Пръмова заяви, че липсата на развлекателни програми била един от най-големите минуси на програмната схема в момента. Към бъдещите си планове за визията на медията журналистката добави и определението "различната" телевизия. Според нея БНТ трябвало да стане различна и да бъде разпознаваема като такава, а основният инструмент за това бил ИНТЕРНЕТ. Вяра Анкова ще се стреми медията да извоюва повече пространство в глобалната мрежа, защото това бил основният начин да се стигне до младите потребители. За целта щяла да използва неограничените възможности на Facebook, Twitter и YouTube. Новинарката плени СЕМ с идеята си да качи максимална част от програмата на телевизията в световната мрежа. Подобна съдба предвижда и за новините, тъй като голяма част от тях, осбено тези от регионалните центрове, "загивали", без да стигнат до ефирно излъчване. Всичко това ще бъде подчинено на основната теза за излизането от кризата според концепцията на Анкова – качествена програма. Новата тв началничка твърди, че успешната формула за БНТ е в баланса между качество и гледаемост. За целта е необходимо тя да докаже, че обществена телевизия не означава скучна и че може да бъде телевизията на зрителя. "Какво трябва да съдържа програмата на една обществена медия? Отговорът, който дават европейските телевизии, е: да правим доброто популярно и популярното добро; да имаме предаване за всеки и да привлечем зрителя за съавтор", пише в концепцията на Анкова. Тя предвижда БНТ да продуцира обществено риалити, да направи външнополитическо предаване, да възроди традицията на телевизионния театър, като първо ще бъде заснета трилогията на Чехов "Вишнева градина", "Три сестри" и "Чайка" на режисьора Крикор Азарян, да създава културни събития – например с БНР можело да разработят Медиен културен календар.
Освен това програмата на БНТ ще влезе в най-новата тенденция в обществените телевизии (Полша и Холандия) – ексклузивните тематични пояси. Те представят актуалните събития през различни телевизионни форми.
По време на мандата на Вяра Анкова БНТ ще реализира мултимедийни проекти, свързани с обмен на съдържание с други медии – т.нар. cross media в две посоки – или "телевизията влиза във вестника" (като видео на сайта на изданието), или "вестникът влиза в телевизията". Международната медийна практика позволява на авторитетни седмични или месечни списания да имат съвместни предавания с тв канали или с радиа и ИНТЕРНЕТ портали.
На препитването си пред СЕМ новата шефка засегна и вечния въпрос за съкращенията в БНТ, но не посочи точни цифри на служителите, които ще си тръгнат. Това трябвало да стане след внимателен анализ на ситуацията и нови длъжностни характеристики. Новинарката обаче сама ще избере екипа си. Затова очаква двадесетина оставки – на главните редактори, на шефовете на дирекции, на членовете на управителния съвет, на шефовете на програмата. Бъдещите ченове на управителния съвет вече ще имат ясни ресори – за европейските проекти, за цифровизацията, за програмата, за финансите и т.н. Сред първите й начинания на новата длъжност са връщането на екипната работа и увеличаването на заплатите, но при предоставянето на качествен продукт.
Анкова предвижда БНТ да привлича приходи не само от реклама, но и от европейски проекти, както и копродукции например. Преди да седне в шефското кресло, новинарката обещава и преоценка на бюджета, одит и бизнес оценка за днешното състояние на медията. Сред намеренията й са изготвянето на нова маркетингова концепция, засилено присъствие на продуцентския принцип, пускане в експлоатация на Студио 1. Анкова ще разработи и връзките с обществеността, като създаде звено за вътрешна комуникация. Ще бъде обособен и "Офис на генералния директор" – структурно звено, в което влизат правният отдел, главният секретар, международният отдел, вътрешният одит, и "Стратегия и развитие" (това щял да бъде специален отдел, отговорен за дългосрочната стратегия за развитие; той ще търси и контролира изпълнението на европейските проекти).
След цифровизацията БНТ ще има един флагман – БНТ1, заявява още Анкова. Той ще търси най-голяма зрителска подкрепа. Останалите канали ще бъдат профилирани в зависимост от интереса на потребителите. Все пак основният принцип в нейната концепция е редовно проучване на зрителския интерес.
В частта за антикризисните мерки, които ще приложи, одобрената кандидатка твърди, че кризата се бори с развитие. Затова вярвала, че най-добрата антикризисна мярка била качествената програма, която да генерира повече приходи от реклама и спонсорство. Вяра Анкова ще съкрати разходите на БНТ, като оптимизира излишни административни звена, преоцени свръхфинансирани предавания и дейности, както и работата на кореспондентите.

Уреден ли бе мачът?

На препитванията Вяра Анкова категорично отрече, че върху нея има политически чадър, защото не контактувала с политици. "С Първанов се виждаме само по приемите за "Българската Коледа", с Бойко Борисов се познаваме, откакто беше главен секретар на МВР, но скоро не сме се засичали", обясни тя пред надзорниците. Еуфорията около новия БНТ началник някак гигантски засенчи притесненията на гилдията преди старта на конкурса. Опасенията бяха, че изборът е предрешен, т.е. че мачът е уреден в полза на журналистката Анкова. Стигна се дотам, че семаджиите трябваше да успокояват телевизионерите, че всички кандидати стартират от равни позиции. Имаше и хора, които отказаха да си подадат документите заради ясната представа, че нямат никакъв шанс.
След като станаха известни имената на участниците в конкурса, в гилдията се говореше, че основните претенденти за стола на Уляна Пръмова са Вяра Анкова и главният юрисконсулт на Вестникарска група "България" Радомир Чолаков. Твърдеше се, че появата на дамата е със санкцията на президента. Като доказателство се прибавяше и фактът, че Анкова е в екипа на досегашната тв началничка Пръмова, която и през двата си мандата се ползваше от неговата подкрепа. За втория кандидат се говореше, че бил човекът на сегашните управляващи. Обещаваше се още, че този път лобитата на разните олигарси щели да бъдат пренебрегнати и играта щяла да премине изцяло феър плей на полето на големия професионализъм. Може би наистина е така, колкото е истина, че БНТ бие по рейтинг комерсиалните телевизии. Реално обаче битката се пренесе между Анкова и Люба Кулезич. При все това Анкова бе посочена категорично за фаворит в някои ИНТЕРНЕТ медии. Сигурно са се допитали до модния оракул – октопода Паул.
Всъщност на данъкоплатеца едва ли му пука дали мачът е бил уреден. Вътрешнозаводската трагикомедия вълнува тези от СЕМ, може би, тези от БНТ, най-вероятно не всички и повечето от върховете на политиката, рекламния и медийния бизнес. И разни придворни около тях. Традицията е категорична, че на управлаващите никога не им е пукало как промените по високите етажи на "Сан Стефано" ще рефлектират върху интереса на зрителя. Той отдавна е анонимният реципиент, заради когото кандидатът Х иска да направи от БНТ успешна телевизия, все роптае срещу настоящите й управляващи и тяхната некадърност, обещава да реформира медията и дори да я изведе на печалба. Едва ли обаче е останал някой балък, който да вярва, че всичко това се прави в името на зрителя. Все пак БНТ е търговско предприятие, а не хуманоидна кауза. Затова от намеренията на новата тв началничка като най-сигурно остава да не опъва чадър върху тези, които са се възползвали от постовете си на "Сан Стефано" 29, и да изкара на светло имената им. Това е един от начините да докаже, че се разграничава от екипа на Уляна Пръмова и да й дадат възможност да яхне реформаторските си намерения. Докога обаче, не е ясно. Дори и СЕМ не й гарантираха пълен мандат заради новия медиен закон.

Стр. 36

в. Стандарт | Теодора ЙОЛЧЕВА | 16.07.2010

СЕМ избра Анкова за шеф на "Сан Стефано" 29, новинарката с нов екип от 1 август

Всички шефове на дирекции в БНТ – на кастинг. Началниците на отдели ще трябва да защитават концепции и да представят идеите си за развитие пред новия Управителен съвет на телевизията. Това обяви новият генерален директор на държавната телевизия Вяра Анкова броени часове, след като СЕМ я избра за първия пост на "Сан Стефано" 29. Чаровната новинарка удържа пълна победа над конкурентите, като получи 100-процентова подкрепа от медийните надзорници – 5 от 5 възможни гласа. Сребърният медал в конкурса за изпълнителен директор остана за Люба Кулезич, която на предварителния рунд получи подкрепа от председателя на СЕМ Георги Лозанов и София Владимирова.
Анкова спечели надпреварата с вижданията си за реформа, диалогичност и доказания си успех като шеф на Информационната дирекция, поясни шефът на медийните надзорници.
Други двама от смятаните за сериозни претенденти – Радомир Чолаков и Светлана Божилова, не получиха по нито един глас. Като недостатък на техните програми беше отчетен прекалено експертният подход към управлението на телевизията.
Самата Анкова не присъстваше на момента на триумфа си. Макар и задочно обаче, тя получи първата си задача от Георги Лозанов. Веднага щом одитът на Сметната палата за финансите в Националната телевизия стане ясен, той трябва да бъде внесен за обсъждане в Съвета, заяви шефът на СЕМ. По неговите думи въз основа на финансовата картина в телевизията, новият изпълнителен директор трябва да построи и програмата си за управление. Очаква се журналистката да встъпи в новата си длъжност на 1 август. Тогава сегашният генерален директор на телевизията Уляна Пръмова ще подаде предсрочно оставка. Така тя дава бързо шанс на наследничката си да окомплектова екипа, с който ще работи, и да направи антикризисен план на "Сан Стефано" 29. Молбите си за напускане ще подадат и тримата членове на Управителния съвет.
Новината за избора на Анкова предизвика фурор в редиците на телевизионерите. По-голяма част от тях бяха обявили предварително подкрепата си за журналистката. По думите на Лозанов, рамото от професионалните организации също е казало тежката си дума при избора на СЕМ. В конкурса за шеф на БНТ Вяра Анкова беше подкрепена от 50 обществени организации.

Стр. 5