сп. Тема | Калин ПЪРВАНОВ | 12.09.2010
Интервю на Калин Първанов с генералния директор на НДК за предимствата на България и неспособността ни да ги популяризираме, за апетитите около конгресния център и неговото бъдеще, а също и за онова минало, в което нямаше нищо по-хубаво от лошото време
Г-н Друмев, какво ви накара да разкритикувате клиповете, с които България се рекламира по водещи световни телевизии за следващия туристически сезон?
- За щастие България има няколко аргумента, които биха и дали възможност да се превърне в една изключително удобна туристическа дестинаиия. На първо място ние имаме едно прекрасно и изключително разнообразно кътче от земната география – море и планини с все още запазена природа въпреки усилията, които полагаме, за да я унищожим. Ние сме вероятно на първо място 6 света по брой на минералните извори, включително лечебни. Център сме на Балканския полуостров, намираме се на кръстовището между Европа, Африка и Азия и до нас има лесен достъп от всички възможни страни на тези три континента. Членството ни в ЕС и НАТО създава чувството за сигурност у хората, които посещават България. Цените у нас са сравнително ниски, което е привлекателно за туристите. Това са аргументи, които би трябвало да изтъкваме по всякакъв начин, за да развиваме туризма, който е едно от големите приходни пера за държавата. Главният недостатък на рекламата е, че не трябва да се втренваме само в морето и в планинските курорти, а да акцентираме на изключително удобното географско разположение на страната. Защото не е тайна, че чужденците масово не знаят къде точно се намира България и често питат дали столицата ни е Букурещ или Белград.
Основен принцип в бизнеса е, че клиентите не се чакат, а се търсят. Затова аз приветствам идеята на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма да отдели тези 7.5 млн. лв. за лансиране на образа на България по пет действително популярни световни телевизионни канали. Но тук има един втори бизнес принцип – да не се хвърлят още пари за нещо, за което вече са похарчени лошо други пари. Преди няколко години друго правителство обяви доста шумно един конкурс за написване на концепция за развитието на туризма у нас. Неясно по какви критерии той беше спечелен от гръцка фирма, на която бяха платени между 1.5 и 2 милиона лева. Моят въпрос е: дали има някой, който може да ми посочи каква е ползата от тази концепция и какво се прилага от нея? Ето ви пресен пример за лошо хвърлени пари. В резултат на концепция през 2007-2008 г. е проведен конкурс за тези клипове, които струват някъде към 450 хил лв. Те са напълно остарели, неизразителни и в тях трудно се забелязва най-важният акцент – къде е България? Какво е това България? Заглавието на клиповете "България – страна на мистерии" безспорно интригува. Но ако мистериите ще са едни босоноги балерини, които се движат
нещо, което наподобява огън, как чужденците да разберат, че това е нестинарският танц, характерен за някои кътчета от страната ни? Ако щете, дори басейнът, който се вижда в клипа и в който скачат някакви момичета, е маломерен.
Според мен всеки един от клиповете трябваше да има строго тематично послание. Например не видях рекламата, която трябва да бъде специално за зрителите на "Нешънъл джеографик". Или за "Дискавъри". Тези телевизии се гледат от голяма категория хора в Европа като пенсионерите. Най-важният въпрос за тях е не само да прекарат добре няколко дни на евтини цени, но и да се погрижат за здравето си. Заради тях трябваше да го има предложението за България като страна с възможности за спа туризъм и балнеолечение.
Мнозина сигурно се питат защо точно директорът на НДК взема отношение по тази тема. Да не би да ревнувате, че в клиповете, представящи България, липсва образът на Двореца на културата?
- Не ревнувам, но е смехотворно, че липсва рубриката конгресно-конферентен туризъм. Това е най-доходоносната част на туризма, защото не идва от семейства със скромни парични възможности. Конгресният туризъм е корпоративен туризъм. Големите фирми, корпорации и асоциации търсят интересни дестинации за годишните си събрания. Става дума за хора, които харчат по 500 евро на ден, а не такива, които стискат 50 евро. България предлага великолепни условия за конгресен туризъм, а НДК е страхотна възможност за рекламиране. Няма друг комплекс в света, който за 10 години два пъти да е бил класиран на второ и веднъж на първо място от Световната асоциация на конгресните центрове.
Ние сме хората, които създадохме Софийското конгресно бюро. В него участват всички петзвездни хотели в София, ресторанти, авиокомпания "България еър", Столична община – тоест всички силно заинтересувани от развитието на този бранш. През март ще бъдем домакини на годишната среща на ЕСМ – мощна организация за маркетинг на европейските градове, на която вече станахме членове. Сигурни сме, че ще получим подкрепа от МИЕТ и от Столична община. Ето това е реална реклама.
Разгадахте ли мистерията на тези клипове, за какво става дума в случая – за корист или за непрофесионализъм?
- Нито едното, нито другото. А по-скоро става дума за мислене, типично по нашенски – абе, щом са дадени едни пари за нещо, дайте да ги оползотворим. Сегашното ръководство на МИЕТ няма нищо общо с поръчването на тези клипове. Те са наследени. В министерството вероятно са искали да спестят парите за нови. Казали са си – така и така ги има, да ги използваме.
Отново ще подчертая, че 6 подобна кампания трябва да се започне с обща информация за България, съчетана с най-важните ключови моменти, които интересуват отделни групи от хора, към които да насочим рекламното послание. Минавам и към спорта – в клипа, който се излъчва по "Юроспорт", бихме могли да показваме нашия волейбол, полуфиналистката ни в "Уимбълдън", голф игрищата… Знаете, голфът е спорт, който носи много пари. Позволявам си да дам един скромен пример. И тази година в моя любим спорт, бриджа, сме вероятно третата или четвъртата световна сила. А това е спортът, който се играе от Бил Гейтс и от Уорън Бъфет – най-богатите американци. И ето, вече е факт: Европейското първенство по бридж за младежи през 2011 г. ще се състои в Албена.
Коя е най-добрата безплатна реклама на България, правена в последно време?
- Думата безплатна като че ли не е много уместна, тъй като това може да е нещо, което не е поръчано и не са изплатени някакви суми за популяризирането му, но зад неговото създаване стоят реални инвестиции и усилията на много хора. Лично аз смятам, че най-добрата реклама през последните 50 години, която е привличала вниманието на света към България, е това, което се правеше като маркетинг по времето на социализма за българската култура. Нашите музиканти получаваха такива оценки, които привличаха огромен интерес и възхищение. Напоследък се сещам за археологията.
Новите открития са предпоставка за добра реклама на страната ни, но до тях трябва да се осигури удобен достъп, необходими са също филмови или печатни материали, които да се публикуват в чужбина.
Докъде стигна спорът ви с главния архитект на София относно рекламите върху фасадата на НДК?
- Нямаме спор с него. Наредбата за рекламата, която общината дълго време се опитваше да приеме, имаше много недостатъци. Атакувахме я на няколко пъти с основателни аргументи и печелехме всички съдебни дела. В момента е влязла в сила една наредба, която е добре подготвена, и ние се съобразяваме с нея. Виждате, че по фасадата има съвсем малко реклами, независимо че те ни носеха доста добри пари. От 1 април 1991 г. НДК не получава никаква помощ нито от държавата, нито от общината. Самоиздържаме се и в желанието да оцелеем сме търсили всевъзможни източници на приходи.
Догодина ни предстои юбилей – 30 години НДК. Изключително сме доволни, че и кметът Йорданка Фандъкова, и главният архитект Петър Диков, и председателят на СОС Андрей Иванов са включили в плановете на Столична община възстановяването на околното на НДК пространство. То е общинска собственост, но в продължение на 15-20 години беше занемарено. Вече се възстановява детският кът. Наша беше идеята паметникът "1300 години България" да се огради, оградата да се шползва за реклама, а приходите от нея да се използват за реконструкцията му Това ще струва не повече от 2.5 млн. лв., които ще бъдат събрани до две-три години. Паметникът няма да се бута, но авторът му проф. Валентин Старчев и г-н Диков имат идеята да се премахнат тежките гранитни плочи и да остане само металната част, но основната идея ще бъде запазена. В момента възстановяването е сложно заради строителството на метрото в района, но мисля, че ще се получи хубав паметник.
Едва ли ще отречете, че сградата изглежда много по-добре, откакто бяха свалени големите рекламни пана?
- Разбира се. НДК е по-красива сграда от центъра "Жорж Помпиду" в Париж. Освен това НДК е културен и конгресен център и едновременно с това е нещо като музей, защото вътре има над около 100 произведения на български творци, които ние поддържаме изключително прецшно. Пластики, пана, мозайки – това е наше национално съкровище. Обаче "Жорж Помпиду" получава към 80 милиона евро годишно за издръжка от държавата и от Община Париж. Ние получаваме 00.00 лв. Сега, разбирате ли каква е разликата, когато трябва да се оцелява? Дневните разходи на НДК са над 30 000 лв. Да не говорим, че за нашата дейност плащаме около 3 млн. лв. годишно данъци. Хайде кажете ми откъде да се изкарват тези пари, за да може да се плащат такива разходи?
Ето на този въпрос някои хора отговарят, че НДК трябва да се приватизира…
- Ами да, нека да го приватизират. Само че кой ще даде пари за култура? Почти цялата ни приватизация беше хищническа, а тези, които искаха да приватизират НДК, не правят изключение. Никой не иска да приватизира нещо, за да върши добрини. Каква е целта? Ами да се вземе и тази територия, която е най-ценната и най-скъпата в цяла София. Тук квадратен метър струва към 3000-4000 евро. Има проекти и неколкократно са правени опити да се разреши построяването на три големи сгради между НДК и хотел Дилтън" върху прилежащата територия на двореца. Ами как няма да искат да го купят? Едната сграда трябваше да е хотел, другата – апартаменти и офиси за продажба, а третата – жилища за подбрани частни лица, разбира се, от по 500 квадратни метра.
Тези, които искаха да го приватизират, на всичкото отгоре хитричко през фондовата борса, имат там регистрирани свои кухи фирми. Но сега виждате, че някои бизнесмени напускат панически България с парите, а кухите им фирми и длъжници остават тук. И аз се чудя кредиторите на тези фирми как ще си вземат обратно парите.
Как се отразява финансовата криза на НДК? Къде влизат повече хора в такива времена – на концерт или на пазар?
- Стараем се да привличаме хората, а това става само като се предлага нещо интересно. Каквато и да е кризата, продължаваме да правим Салона на изкуството -най-големия културен проект на България, "Киномания", "София филм фест", Новогодишния музикален фестивал. Лансираме нови неща, показваме директно чрез спътник премиери от Миланската Скала или от други световни сцени на цената на билет за кино. Скоро сключихме договор за гостуване на Лондонския симфоничен оркестър.
Избира се, някои начинания не вървят. Голямата книжарница я преместваме в друго, по-малко помещение, а този базар в подземието, за който отнасяхме толкова критики, почти е фалирал. Ще се мъчим да измислим нещо друго. За 30-годиишината ще направим едно великолепно издание за цялото българско изкуство, което се намира под покрива на НДК. Също така ще бъдат възстановени всички произведения на изкуствата в НДК, включително и тези по фасадата, което не е никак евтино.
Пишете ли вече вашите мемоари, за които се бяхте заканил, че ще се превърнат 8 бестселър?
- Не знам… Действително животът ми е бил много разнообразен и интересен. Срещал съм се с невероятни хора, но просто нямам право да оповестявам същността на връзките ми с някои от тях. В човек като мен има вътрешна съпротива да пише такива мемоари, защото едната необходимост е те да бъдат завоалирани. А втората е, че ако са съвсем точни, макар и изключително интересни, биха могли да доведат до неприятни последици за тези хора или за близките им, голяма част от които живеят вън от България и са чужденци. Така че най-вероятно ще си отида, без да споменавам най-интересните срещи, събития и хора.
Има и други неща, например годините, в които бях директор на "България филм", съвпаднали със златния период на българското кино – продавахме в чужбина филми за повече пари, отколкото харчехме за купуване. Никой не си спомня за една сензация в далечната 1982 г., когато България стана единствената чужда страна домакин на Театъра на нациите, създаден в Париж от Жан Луи Баро. Самият Баро с Мадлен Рено беше тук и участва в два спектакъла в Народния театър. Хората вече са забравили, че представяхме в най-престижни световни музеи изложбите "Златото на траките" и "Българските икони", носехме приходи от продажбата на каталозите и на всеки входен билет. Ами колко пъти нашата опера гостува в Париж и на други световни сцени… Тези неща мога да ги напиша, ама какъв смисъл има? Струва ми се, че има една преоценка на ценностите в момента в България. Като че ли най-важното, за да бъде уважаван някой човек, е колко пари е спечелил и с какви автомобили се движи, което е доста тъжно според мен.
Някои чакаха от вас отговор на въпроса имате ли нещо общо с прототипа на Емил Боев от култовите романи на Богомил Райнов?
- В никакъв случай не мога да бъда посочен като прототип на Емил Боев. В периода между 1960 и 1968 г. Богомил Райнов беше наемател в нашата вила и работеше там.
От време на време съм споделял с него разни работи и той казваше: "Христо, води си бележки, защото от тях може да излезе привлекателна литература." Може би затова ме свързват с него.
Богомил Райнов прекара 5 години в Париж като съветник по културните въпроси към нашето посолство. По това време един наш дипломат се занимаваше с подобна дейност и дори беше ръководител на българското разузнаване в този географски район. Двамата с Райнов бяха лични приятели. Кабинетите им са били съседни в посолството и той е споделял много. Този човек, за съжаление покойник, е един от най-интересните и почтени хора, които съм срещал. Независимо че за подобен тип хора се разнасят най-различни легенди, единственото материално нещо, което той получи в живота, е, че имаше един маломерен апартамент в София. И че не беше настанил на никакви длъжности нито сина си, нито дъщеря си, които са съвсем обикновени хора. Водеше се от едно-единствено нещо – да бъде полезен за българската държава. И беше. Според мен истинският Емил Боев е той. Голяма част от историите, написани и съчинени от Богомил, са плод от споделеното с него. Случаите в неговите романи са истински, независимо че са украсени литературно.
Богомил Райнов беше човек с изключителна култура. В "Този странен занаят" той описва един френски колекционер. И когато по-късно отидох в Париж, беше необходимо да се сприятеля и да поддържам връзки с него. Оказа се, че единственият, който е имал контакт с него, е Райнов. Благодарение на този човек България се сдоби с един изключително ценен документ на чужд език, отнасящ се до нашата история. Но това са неща, за които не е удобно да влизам 6 подробности.
Имате ли представа защо писателят погреба най-известния си герой в един от последните си романи "Ченге втора употреба"?
- Позволете ми един паралел – Богомил Райнов и Джон льо Каре, един от любимите ми писатели, работил като британски разузнавач. По време на Студената война той пише поредица от романи, сред които и може би най-добрият в жанра – "Шпионинът, който дойде от студа". Джон льо Каре продължи да пише и след падането на Берлинската стена, търсейки най-различна тематика – примерно разплитане на контрабанди или афери с концерни, които пробутват фалшиви лекарства. Но книгите му вече не са така интересни, защото живите напрегнати случаи ги няма. Ами какво щеше да прави Боев, след като вече не може да работи на тихия фронт в друга страна за сигурността на България?
Вероятно би могъл да прави бизнес?
- О да, международният опит и информация сигурно могат да се осребряват! По света това е обичайна практика.
Стр. 32 – 33, 34 – 35
